Исус и Христос: Всъщност, това не са имена, а прозвища.

   

]

Брахма е описан на вахана(возило, vehicle)- ЛЕБЕДЪТ ХАМСА(ХАНСА)!Лебеди в днешна Индия НЯМА!! Лебедите обичат студени и кристално-чисти води, характерни за Северо-Западна Европа!! Лебедите присъстват във фолклорът на АРйанските Нордически народи- Сакс-Готи и Славяни. В действителност, думата "гъска" на немски е Gans( а на Скандинавските езици е "гаас"-"gås" , а често срещано име е Hans, a на руски- "гусь".

Думата "лебед"(swan, schwan),   aШвеция идва от SVEN(ska)-  шведскотоSVAN за лебед.. Думата 'звук', sound  в латинският 'sonos' идва от swen -пея- sing,  "swan-song" ("last song").

"парама-хамса" - последна степен на санйаси-брахмана, когато освободената душа се премества от Брахма-лока в Духовното Небе- Ваикунтха. 

Шрила Прабхупада е заклеймявал КЛАННИЦИТЕ НА ИЛЮМИНАТИ(светското общество), но УМИШЛЕНО е избягвал темата закървавите жертвопринушения на абрахамските религии-еллох и аллах, в кали-юга, тъй като е знаел, че неговата цел е да активира Кришна-съзнание у ИНДО-ЕВРОПЕЙЦИТЕ, а не - у СЕМИТИТЕ. Семитите са извънкласови и техният гуру е Христос Галилейски, който трябва да заблуди кървавите религии на извънкласовите, точно както Будха е заблудил шудра-класата, имитиращи "брахмани", 6 века преди Христос Галилейски. Шрила Прабхупада УМИШЕЛНО НЕ СЕ Е КОНФРОНТИРАЛ с НЕВЕЖИТЕ, а има за цел ДА ПОПРИПОМНИ на остатъците от КЛАСОВИТЕ ИНДО-ЕВРОПЕЙЦИ за Кришна, Богът.

В действителност, гуруто на БлиЖно-Източните извънкласови Aбрахамци –Христос Галилейски е пратеник на Кришна с мисия за тези най-низши по съзнание(и интелект). Това в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не означава, че Самият Христос Галилейски е НИЗШ!! Ваишнавите, като духовно-просветени ЗНАЯТ как Христос Галилейски е свършил “Черната работа”- да накара демони да кривнат от правият си демоничен път към аддхо-локас.

Етимологията на “Христос” иде от Еллинското “Кристос”, което иде от “Крсна”. Титла за АВАТАР, което в своето значение значи МАСЛО. (не - “кръв”, както на всяка крачка загатват Библия и Куран на "Eллох" и "Aллах").

В действителност "Ги" "GHEE"(HOLY OIL) е асоциирано с глаголът"ГРИШ" घृष् -"GHRISH"(Eng.-"GRIND","RUB")-НАМАЗВАМ("смазвам", "помазвам") => घर्षति ("КРЪШНАТИ") където са корените на етимологията на Кришна. То не означава "черно", както е разпространено за простолюдеието. "Черно" е КАЛ(И).काला / কালো
Свами Прабхупада казва, че "Кришна" е "Все-привличащ", с цвят на "градоносен сиво-син облак".
"Кристос" също идва от "КРИСМ"- Свещено масло-"CHRISM" -"HOLY OIL"!
Еллинският(Древно-Гръцки, понастоящем-мъртав език) е модифициранВЕДАически Санскрит.

От най-авторитетен източник се разбира, че произходът на Гръцккият "Христос" е показан от Санскритският корен "ГРИШ" ("ghrish")- търкам, помазвам =>ghrish-a-mi-to=ТЪРКАМ,
ghrish-ta-s=ОБЕЛВАМ, ОЛЮЩВАМ. В Българският език се е наложил ГРИС, ГРЕС ("Grease").

"КРИСМ"(гръцката дума буквално има значение на ПОМАЗВАНЕ(още "Myrrh" /Myron= свещенно масло, осветено масло)

Гръцката χρῖμα(хрима) или χρῖσμα(хрисма), или χρίσμα- мазило, мехлем "ointment, unguent, anointment" освен- χρῖσται /"oil, oil flask"-кутийка с мазило, и χριστός(христос) /"fit to be anointed"- годен за мазане.

Гръцката χρυσόσ (Hri-sos) =ЗЛАТО е асоциирана със Санскритската ХАРИ "Hari",Златната форама на Кришна , която е в сърцето на Местната звезда - Слънцето The Sun(Surya), като Surya-Narayna- Сурйа-Нарайна.                                                                                                                                                  

AU.Ra(гр.ΑΥΡΙΟ/αύριο, лат.AU Rora, бълг.У-тре) означава:

"Златният диск е изплувал над водният хоризонт"

(водата е символ на материалният космос):

Христос ходи по водата!

"А" и "U"/"У" са символи на Брахма и Вишну = Слънчев култ.

gAUra(санскр.)=gAUd(норд.)=AUr(келт.)=Ór/Airh(гаел.)

=AUrum(лат.)=Arany(унг.)=Altın(тур.)=Алт(монгол.)

"AR"=Земя. оттук- ЗЛАТО(в Славянските)

 

Санскр. "пашу"(पशु) значи  животно(animal),"едър рогат добитък"(cattle).
Бълг. дума "пАша" идва от санскритското название Pāśa за "примка".
От тук иде Пашу-пати-पशुपति-
"Господарят на животното". "Пати"(ति)- личност.
 Оттук-"пасторален" и пастир, пастор.
Санскр. "go" गाय е крава(cow), го-ведо.

Не се заблуждавайте, че "Исус Христос от римо-аврамитската библия имал същата стойност на Кришна"!
Кришна е ОРИГИНАЛЪТ от където упадналите арйаните(римляните) изфабрикуват библейския "Христос".
Символиката за "Пастира" иде от Кришна. "Христос идел за заблудените овце на Израел"
е хитро-умна приумица на римляните да подчинят евреите на властта си.
 Оригиналът със значенията иде от Кришна и Ведаанта.

Кришна не коли кравите си, докато на римо-аврамитите това им е целта -
да заколят Пастира си за "вечен живот"!
Пасхалното агне "Христос" дошъл за овцете си,
но ги нахранил и напоил със своята плът и кръв, след като
овцете му го заклали.
За да се види изопачението на римо-аврамистки е"пастори' и "пастири"
от Кришна, трябва да се види значението на Санскр. дума "пАшу":

"Бхава" е "битие" на индивидуалната душа(джива-атма):
"Пашу-бхава" е анималистична душа. В гуната тамас. Животинско-съзнание.
"Вира-бхава" е човешко битие. В раджа-гуна. Междинно съзнание.
"Дивйа-бхава" е душа в гуната сатва- "дева"-съзнание.

     http://krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.bg/2010_09_01_archive.html                                                                                                                                                                                                                                                           Името Исус е древногръцко и иде от йониския диалект. Името Iaso - Ясо е йонийското Ieso - Йесо и означава Богинята на лечението, дъщерята на Асклепий, покровителка на всички, които служат в храма на баща й. Имената Iasius - Ясиус, Iasion - Ясион, Iason - Язон, Iesous - Йесус, Isaus - Исус са йониски и се превеждат като синове на лечителката, посветените в тайните на лечението. Гръцкото Исус означава буквално Синът на лечителката или Лечител.

А прозвището Христос се е срещало също векове преди някой изобщо да чуе за християнство. Тук, обаче, има една тънкост - между ХрЕстос и ХрИстос.
С прозвището ХрЕстос се е обозначавал всеки един ученик от някоя мистерийна школа, готов за помазване, но още непосветен. Открива се употребено още V век преди новата ера от Херодот, Есхил и други класически гръцки автори, като се е отнасяло както за хора, така и за предмети.Името Христос е от санскрит и не е собствено име, а титла. Този корен е идентичен с корена на името Кришна. Християнските филолози се опитват да ограничат значението на името Кришна като произнасящо се Krish - черен, но от санскрит имената Christos и Chrishna значат съвсем друго нещо.
Chrism ( която буквално значи -ПОМАЗАН "an anointing"), названо още "Миро" "Myrrh" (Myron), Holy anointing oil or "Consecrated Oil"- Светено масло за помазване.
Старо-английският grīma "mask, helm, spectre" =маска, шлем, привидение( от значение "покривам", "скривам"", c.f. Tarnhelm), Английското grime, и вероятно фригийското значение на боядисквам, декорирам, гравирам.."painted, ornamented, inscribed". Напълно очевидно съпоставимо с религиозната значимост на санскритското "ГРИТА" ghṛtə घृत ("sprinkled")-ПОРЪСВАМ, НАПРЪСКВАМ , съврменно- ghee "ГИ"(пречистено изварено масло от мляко), използвано във Ведическите обичаи и ритуали за помазване. При Есхил, например, в Хоефори/Приносителки на възлияния/ четем за Manteumata Pytho-cresta - предсказанията, изречени от питийския бог, чрез питията. А pythocrestos е аноминатив в единствено число на прилагателно, получено от chrao, което означава допитвам се до оракула, отговарям от името на оракула и получавам отговор от оракул или бог. Ранната йоническа форма на тази дума е chreo. Платон /във Федър/ пише chrestos ei hoti hegei... - много си мил, че ме смяташ за... /Платон. Диалози - том II/.

Терминът ХрЕстос се е употребявал за всеки отличен ученик на някой ярък Учител, на всеки следовник на някоя мистерийна или духовна школа или учение, на всеки жрец, прорицател или просто на всеки един добър, благ човек, който води свят живот. С такова прозвище са удостоявани светли умове като Платон и Сократ, например. От там всички хора, които са вярвали на някой такъв добър и свят човек, са се наричали хрЕстияни, тоест добри хора, много преди скалъпяването на християнската религия. И до ден днешен гърците се поздравяват с нахаристо! Те наготово са възприели „ДРЕВНО*гръцката*/трако-пелазгийската/ МИТОЛОГИЯ”, но само формата и, не и философското и съдържание, т. е. те я възприемат „КАТО ПРИКАЗКА”, наследство от предшествениците им в новите земи/дн. Гърция/. Днес не е ли същото? Колко хора влизат в църква „да ударят един кръст”, не толкова защото са набожни, а защото такава е традицията?! Древните Елини употребяват думата ХРИСТОС в смисъл на Месия в ежедневието си, но тя НЕ Е ТЕХЕН РЕЛИГИОЗЕН АТРИБУТ в до Християнския период – затова ЛИПСВА в техните храмове!

ПРОЗВИЩЕТО ХРИСТОС е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН АТРИБУТ на МЕСИАНСКИТЕ народи! Точно такива са ТРАКИТЕ и затова е НОРМАЛНО да го използват! Херодот го е казал директно: „.. Мизи произлиза от МЕЗИ/меси, месии/…”И понеже Месиите са СПЕЦИАЛНА КАТЕГОРИЯ ХОРА, в ДЪЛБОКА древност КРЪСТНАТА смърт за тях е била ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ПРИВИЛЕГИЯ. От там думите МЕСИЯ и КРЪСТ са СИНОНИМИ. Така че ХРИСТОС значи, и Месия, значи и Разпнатия на кръста. Затова „…. МНОГО ХОРА в Библията СА НАРЕЧЕНИ χριστος - помазаници на Бога: Давид,Саул, Навуходоносор и др….”
Съществува едно много предхрестиянско пророчество на Еритейската сибила IESOUS CHREISTOS THEOU HUIOS SOTER STAUROS, което само по себе си представлява подреждане на съществителни - "Исус, Христос, Син на Бога, Спасител, Кръст". То се отнася до едно пришествие - слизането на Духа на Истината, след което ще настъпи Златният век. Но то, макар да служи като база за изграждането едно християнско пророчество, всъщност не е такова, а езическо предхристиянско. В книгата си Пътешествия д-р Кларк описва открит от него езически паметник в Делфи. Той пише там: В светилището, зад олтара, видяхме фрагменти от мраморна катедра, върху чийто гръб открихме следният надпис, точно както е написан тук - нищо от него не беше повредено или изличено - който ни представя може би единствения досега известен случай на надгобен надпис върху подобен паметник.
Надписът гласеше буквално: CHRESTOS PROTOS THESSA-LOS LARISSAIOS PELASGIOTES ETON IE - ХРЕСТОС, ПЪРВИЯТ ТЕСАЛУНИЕЦ ОТ ЛАРИСА, ПЕЛАСГ, ГОДИШЕН ГЕРОЙ.

Според по-нататъшни проучвания на намерената уникална находка, се установява, че човекът е бил неофит, умрял в 18-та година на своето неофитство и това, че е определен като герой, показва, че е преминал предварителните изпитания като герой, но е умрял преди последната мистерия, която би го превърнала от ХрЕстос в ХрИстос - от послушник, ученик, последовател в помазан /посветен/.

А ХрИстос вече е друго. Иде от chrio, което означава намазвам, помазвам, натривам, от където идва и името или по-точно прозвището Christos. Под teochristos древните гърци(траки) са имали предвид богопомазан, посветен.

Така, че авторът е прав в известен смисъл само, но явно, не е запознат с горните подробности, ала въпреки това се е правилно ориентирал, макар и малко на сляпо - християнството никакси не е юдеизъм, а си е езичество, зародено по тези земи, много преди да се превърне в изкуствено създадена за целите на една империя и на един трон религия.

Имало там някой си Йешуа Галилеянеца, който е описан във Вавилонския Талмуд като черен маг, развращаващ юдейското племе, и който събрал доста последователи, щото буквално вършел чудеса, основани на будиските и йогийските похвати и който дори не е разпъван на кръст, а е убит с камъни и тялото му е захвърлено на брега на Мъртво море - така поне гласят преданията, които също са невярно предадени. Но...така пише в Талмуда и в Кумранските записки. Името Христос няма общо с думата месия. Mashiach (машия) иде от иврит и е причастие на думата shiach - яма, трънливо място. Mashiach означава буквално "онзи, който се спуска в ямата", аналогия на въплътен. От там и гръцкото messiah - месия.
След като са откраднали от боговете (Елохимаа) тайната на възпроизвеждащия се "Огън на Живота" ангелите на Светлината са показани захвърлени в ямата или още бездната на материята, наречена Ад. При гръцките Мистерии неофитът също слиза в крипта за инициация, което е символика на въплъщаването. Името Исус също не е вариант на Йешуа. Йешуа е съкращение на по-пълната стара форма от арамейски Йехошуа. Това име е съставено от първата консонанта - йота на името Йехова - еврейският бог + думата яша - спасявам и се превежда буквално като Бог спасява или Спасител.
На гръцки език спасител звучи съвсем различно и е сотер. Първата сричка от името Кришна - Kri на санскрит означава изливам върху, покривам с, намазвам с и обозначава изливащия, намазващият - в случая с името Кришна с божествен елей. Името на Кришна не означава черен, както тенденциозно и злонамерено се превежда от "светите отци". Според някои от най-авторитетните и компетентни изследователи на санскрит имената Christos, Chrestos и Chrishna имат общ корен от санскрит - ghrish - трия, втривам, натривам, раздирам, ора дълбоко, правя бразди, намазвам дълбоко, от там и ghrish-tas - втриване, вдълбаване, намазване, помазване. От там и имената и прозвищата за онези, които са (Кришна, Христос) или ще бъдат (Хрестос) богопомазани. В Одисея Омир свързва тази дума с намазването на човек с благовонни масла след баня. Тайната на християнските "свети отци" е тази, че използва за основа на вярваният си езическите Мистерии.
Крист винаги е било състоянието на махатма - съюза между човека и Божественото начало в него. На древен египетски език Karest означава безсмъртие. Мумифицирането е ритуал, свързан именно с него. В египетската митология аналогът на Христос е Хор, а на Отец му - Озирис. Ma Kheru е едно от прозвищата на Хор и означава Истинно Слово. Душата на Хор била представяна възнасяща се на небето сред звездите на Орион. Образът на мумията бил съхраненият, спасеният образ и своеобразен портрет тук долу на Спасителя - вид безсмъртие, което се е наричало още Karust . В християнската митология Лазар е олицетворение също на Карес. Laz (още произнасяно Raz) на египетски означава бивам възкресен, aru е името за мумията. Гърците*траките* добавят едно s в последствие, както окончават повечето им имена и се получава Lazarus.

По-нататък стигаме до древен Рим и виждаме името Karest като Charistia - наименование на древни римски тържества веднъж в годината, вид приятелски събирания, когато всички врагове дори се помирявали временно в чест на празненството на имената на техните покойни близки.

Срещаме това име взаимствано и от гърците като едно от най-големите тайнства в християнската религия - Eucharist - Светото Причастие - евхаристията. Коренът на думата е залегнал и в термина каризма/харизма - от гръцки χαρις - благодат, дар. В християнската религия харизмата е плодът на действието на Божията благодат, но също е и конкретният дар на Светия Дух към определен човек.                                                                  

Брахма е известен и като "Галактическото Слънце".
 В нашата Галактика Брахма е с 4 глави, но
има други галактика(във Вселената), 
където Брахма има повече глави.обавете надпис

Латинската дума за "година"- "anno" е асоциирана с първия месец "Ianu-arius".
иАну-арий е свързан с двуликия(или четириликия-за пространството) "иАнус".
иАнуАрий е месец на Водолея, въпреки, че днес се заема повече от Козирога.
Водолей е известен като "бебето-мъдрец", а УрАну е  бога-Небе(Ану, Ани).
Ур(Ру) е "светлина" на туранските(за огнените кшатрии) 
и арйанските(за въдушните брахманите) езици.

Янус е един от най-древните богове в римския пантеон, свързван с етруския бог Ани.
Ани e етруски небесен бог. Ани живеел на най-горния етаж на небето. Според легендата , живеел на най-горното небе и понякога го изобразявали с две лица.
Ан (от шумерски: небе) или Ану (акадски) бил небесен бог, бог на рая, господар на съзвездията, крал на боговете, духовете и демоните в шумерската и акадската митология и по-късно в Асирийската и Вавилонската. Вярва се, че той имал силата да съди тези които извършвали престъпления, и че създал звездите като войници да унищожат порочните.
Той бил един от старите богове в Шумерския пантеон и част от триада включваща Енлил, бога на небето и Енки, бога на водата.
Главни култово място на Ан е Урук, по-късно и Ашур.
Янус съществувал е преди Сатурн и Юпитер. Името има същия корен като лат.ianua (врата) и janus
(отворен вход с арка). Той е бил почитан като дух пазител на всяка врата и на всяко начинание и начало.
Янус е бил почитан в началото на жътва, както и женитба, раждане и други начала.
Той е бил посредник между варварщината и цивилизоваността, между селския и градския живот,
между младостта и зрялостта.
Често е изобразяван с две лица (Janus Geminus) или с четири лица (Janus Quadrifrons)

Съществувал е в древността един град наречен Krisa (Омир го споменава в Илиада). Археолозите считат, че останките от него се намират под сегашното малко селище Крестона (във Фокия, близо до Крисейския залив). Градът Криза бил построен в памет на Kreusa - в елинската митология дъщеря на цар Ерехтей и майка на Ио (римски аналог - Янус, който се свързва още с етруския бог Ани). Янус ( Януе, Ион или още Ио) е син на Креуза и Аполон. Има интересен мит, в който се разказва, че девицата Креуза, заченала от Аполон и родила син, "за да скрие срама си" оставила детето в една пещера, където го намерил Херкулес и го отнесъл в Делфи. Там - в светилището и оракула на бащата на Ион (Слънчевият Аполон) Янус става жрец на оракула под името Chresis (Кресис) или още Chris (Крис).. Името Янус (Janus) на латински означава буквално отворен вход с арка и има корен ianua - врата. Yon е латинското наименование на Венера - от там и Юнона, от иврит Ян се превежда като благодат.                          

                   Янус,  реверсиран от левитите в Кали юга              
                                             
Horus (Хорус) означава Предел... Янус е бог, свързан с прехода... към Светлината. .. Янус, Януе, Ион или още Ио е син на Креуза и Аполон, според тази митология. Има интересен мит, в който се разказва, че девицата Креуза, заченала от Аполон, родила син и "за да скрие срама си", оставила детето в една пещера, където го намерил Херкулес и го отнесъл в Делфи. Там, в светилището на бог Аполон, Янус става жрец на оракула под името Chresis (Кресис) или още Chris (Крис)..                                                                                                                                                                                                      

                                                                                                                                       
Ианус е етруски бог на Слънцето, светлината и всяко начало, както и на всеки преход. Името Янус (Janus) на латински означава буквално отворен вход с арка и има корен ianua - врата. Вратата/входът към Слънцето. Янкул е българското име за Юпитер.Янус е Крестос /Хрестос/. Крестос /Хрестос/ и Кристос /Христос/ са две титли по пътя на посвещението. Крестос е посветеният, чрез когото говори бог. А самият бог е Крист - Слънцето. Езотеричното име на бога-Слънце е Крист. Кристос /Христос/се явява последна степен на посвещение в древните йонийски мистерии. Крестос се явява инициаторът, свещенослужителят на бога Крист, на когото се посвещавали неофитите. Този, който ги посвещава, е Крестос. Той е посветен, знаещ. Той е, който говори от името на бога. Гностицизмът води началото си от там. Всички посветени, които Крестос /свещеникът/ е помазал /инициираните в мистериите неофити/, са се наричали крЕстияни. Християнството е много древна езотерична школа. По тези земи. И никаква юдейска секта не е. Юдейските секти са четири: садукеи, фарисеи, есеи и зилоти. Християнството е наше древно учение. Йонийците са пеласги или по-точно БЕЛ-АСИ. И така, Chrestos, както вече казахме, е дума, употре­бявана в няколко значения. Тя определя н Божество- и Човек. С първото си значение е употребена в Еванге­лията, както при Лука (6:35), където значи „благ" chrestos estinepi tous и в 1 Петър 2:3, където се казва „Господ е благ" chrestos ho rjurios. От друга страна думата е обяснена от Климейт Александрийски като-значеща просто „добър човек" — „Всички, които вярват в Chrest (добър човек) са и се наричат Хрестияни т. е. добри хора (Strom, кн. II). Като теософ и гностик, знаещ, Климент трябва да е знаел, че Christos е „ПЪТЯ", докато Chrestos е самотният пътник, тръгнал да достигне висшата цел по тази „Пътека", която цел е Christos, прославяният Дух на „ИСТИНАТА", единението с когото превръща душата (Сина) и Духа (Отца) в едно цяло. И така, Christos, под каквото и да било име, оз­начава повече от Rarest, мумия, и дори от „помазалия" и избрания в теологията. И двете се отнасят до Chrestos, скърбящия и горестния човек в неговите психически, физически и умствени състояния.Christos е короната на славата на страдащия Chrestos от мистериите, на кандидата за окончателно­то единение, независимо от расата и вярата му. Следо­вателно за истинския последовател на ДУХА НА ИСТИ­НАТА няма никакво значение дали Исус, като човек или Chrestos, живял през ерата, наречена християнска, преди нея, или въобще не е живял. Адептите, живели и умрели за човечеството, са съществували във всички епохи, и много са добрите и свети хора, които са но­сили прозвището или титлата Chrestos в античността, преди да се роди Исус от Назарет.Следователно можем да си позволим да заключим, и то с голямо основание, че Исус,също както Сократ, както Фокий, както Теодор я много други, наречени Chrestos, т. е. „добрите, отличните", бил благородният и свят посветен, който показал „пътя" към състоянието Christos и сам станал „Пътя" в сърцата на своите вдъхновени поклонници. Християни­те, както всички, които „боготворят хероите", са се опи­тали да избутат на заден план всички останали Chrestoi, представляващи съперници на техния Човекобог. Но ако гласът на МИСТЕРИИТЕ е глъхнел в продължение на векове на Запад, ако Елевзин, Мемфис, Делфи и Кри­за са се превърнали отдавна в гробници на една Наука, някога толкова могъща на Запад, колкото е все още на Изток, днес нови приемници се готвят за тях. 

                                                                                                                                                                         

                                                      

Езотеричното характер на Евангелията