Реализацията на планът „Дълес”, т.е. Директива - № 20/1,стартира веднага след Втората световна война и бе планирана да завърши не след тоталното унищожаване и изтребване на славянските народи, а с поставянето на целият свят под контрола на световната финансова мафия.
Много от хората, които са чели „Протоколите на сионските мъдреци” или „Протоколите на баварските илюминати”, както и Директива - № 20/1,по известна като планът „Дълес”, са се озлобили от факта, че в продължение на векове една тайна група реализира плана си за унищожението и заробването на света. Озлобяват се като виждат, че тази тайна група в продължение на векове, подобно на хидра, се е разклонила на множество подобни секретни групи, комитети, лиги, общества, дружества и т.н. организации, и е пуснала своите пипала навсякъде в световните медии, финансова и политическа система. Озлобени са, виждайки, че всеки опит на някоя страна, да води независима външна и справедлива и човеколюбива вътрешна политика, докарва до нейното безжалостно унищожаване под прикрието на лозунги и операции от рода на „Износ на демокрация”, „Защита на демокрацията”, „Операция Свобода”, „Справедливо възмездие”и т.н. Целта на тези и други подобни лъжедемократични измислици е да прикрият престъпленията на отделните правителства пред световната общност и техните граждани, и да отклонят вниманието им от тези, които са заповядали на съответният президент да изпрати синовете и дъщерите на своя народ да умират далеко от Родината си, избивайки децата на други държави и разрушавайки техните икономики.
Много от вас вече са отчаяни след като са прозрели мащаба на плановете за световно господство, жестокостта им и вековното им постоянство, с което Слугите на Сатаната ги реализират.Сатаната се бои от Бога, Истината, Словото и Светлината.
Това означава, че не всичко вече е загубено, както искат да ни внушат някои продажни медии и политици. Сатаната и неговите слуги са победими, защото са хора като всички нас.
Те са продали душите си на Дявола, а ние доброволно и безвъзмездно сме обрекли нашите на Бога. Те са деца на лъжата, а ние - воини на Истината и Светлината! . С вяра и открито служение на Бога, Истината, Словото и Светлината, с човеколюбие, взаймопомощ и справедливост НИЕ ще победим.
Ще победим! Защото за разлика от Слугите на Сатаната, ние се сражаваме не за власт и богатства, а за Свобода, Справедливост и Бъдещето на децата ни. Защото ние не сме продали душите си на Сатаната, а сме ги обрекли на Бога и служението. Защото НИЕ сме синове и дъщери на Правдата и гордо пренесохме своя трънен венец през изпитанията на времето. Защото НИЕ изминахме своя път към голгота, а на тях тепърва им предстои да минат по пътя към тяхната голгота и АДА!
За съжаление Сатаната намери първо път към душите на властващите елити. Техните членове и без това отдавна служеха на Златния телец и алчните си стремежи за безконтролна нито от хората, нито от Бога власт. Служейки на Дявола и Мамона, те бяха генетично предразположени да продадат, и продадоха душите си.
Пътища и средства за влияние
Кадровите офицери на ЦРУ,МОССАД,КГБ подходиха сатанински практично при вербуване на необходимите им предатели сред върхушките на бившите социалистически страни, като ухажваха най-низшите и черни качества на душите им. Те заложиха на стремежите им за власт, алчност, завист, насилие и стремеж към лично обогатяване.
Като начало стартира кампания по вербуването на подходящи кадри сред членовете на дипломатическия ни корпус, представителствата на различни ведомства, резидентурата на разузнавателните ни служби и различните наши делегации, посещаващи Западните страни. Т.е. първият етап на операция „Destroyer” („Разрушение”) стартира именно сред пребиваващите в чужбина наши ръководни кадри.
На всеки член на ЦК на БКП, Министерския съвет или висш служител от ръководствата на разузнавателните служби, за когото експертите на ЦРУ бяха преценили, че е склонен към корупция и предателство на организираните в чужбина тайни срещи, беше предлагано да вземе участие в разрушаването на съществуващия държавен строй. Като личностна алтернатива му беше предлагано след реализирането на операцията да бъде сред малцината „богоизбрани”, които ще заемат висшите управленски постове и ще получат възможността да трансформират националните ресурси на страните си в лична собственост. На тези, които твърдяха, че и без това всичко в ръководените от тях страни е тяхна собственост, им се обясняваше, че това е така само докато не ги изхвърлеха при поредната чистка от властта, с което ще ги лишат от всички предишни привилегии, на които са се радвали.Плашеха ги, че историята може да роди нов „Сталин”, който ще въздаде справедливо възмездие според делата им, като изправи всеки корумпиран и крадлив властник пред дулата на наказателните взводове или ще ги изпрати на заточение, конфискувайки всичко заграбено от тях и роднините им. Тези от подложените на вербовка източноевропейски политици и служители, които отказваха „офертата” с помощта на добре изфабрикувани компромати и лъжи, бяха умишлено злепоставяни пред държавните си ръководства, за да бъдат отзовани и замемени от по-склонни към предателство личности. Отказалите се или бяха обявени в западната преса като техни бъдещи фаворити, за да бъдат по-бързо и лесно отстранени от конкурентите си в държавното управление, или бяха всячески злепоставяни с помощта на компромати и лъжи.
Лицата, които се поддадоха на вербовка, бяха умишлено обявени за най-страшните врагове на капитализма и Западния свят, за да може при завръщането си в своите страни да бъдат издигнати на още по-високи и отговорни постове в своите централни комитети и правителства.
Тоест национално отговорните личности, които не се продадоха, бяха умишленно обявени за предатели, а истинските предателите бяха обявени от враговете ни за патриоти и врагове на капитализма. Така едните бяха копроментирани, а другите издигани все по-нагоре в йерархичната структура на държавното и партийно управление. Постепенно и координирано ръководствата на отделните държави от Източна Европа и отделните републики на СССР преминаха под контрола на вербуваните от западните спецслужби местни агенти.
Така конвейрът работеше денонощно и безотказно, осигурявайки все повече слуги на Сатаната, готови да минат през трупове и продадат Родината, майките и бащите си , за да получат цялата власт и богатства на своите народи и тяхната държавност. Естествено един от най-големите успехи на западните спецслужби беше вербуването (купуването) на Горбачов, като операцията беше проведена с помощта на алчната му съпруга Раиса и помощта на копроментиращи го материали за негова среща с представители на италианската мафия по време на една от почивките му през седемдесетте години в дом № 6 на италианската компартия. Надали руските спецслужби са проспали тази среща, но тъй като начело на КГБ тогава е Андропов, той умишлено прикривал тази информация от ръководството на КПСС.
Запада първо вербува предателите и корупционерите сред ръководните кадри на КПСС. Без натиск и съдействие от страна на намиращите се под техен контрол партия и спецслужби, операциите по дестабилизация на източноевропейските режими щяха да претърпят тотален провал. Семената на корупцията и предателството, посяти от враговете на нашите страни, попаднаха на благодатна почва. Продължаващата с години пропагандно информационна война изигра своята роля. Веднага след смъртта на Сталин започна подготовката за разрушаването на СССР. На власт беше издигнат един от организаторите на неговото убийство агронома Хрушчов. Той се постара само за няколко години да унищожи всички постижения на Сталин в съветските наука, техника, образование, селско стопанство и военно промишлен комплекс. Сталин се беше постарал да премахне контрола на партията над съветските икономика и наука, което му коства и живота. Хручшов отново върна ръководната роля на партията върху целия обществено-политически живот иикономика на СССР. Макар и за кратко, действията по окончателното разрушаване на СССР бяха забавени по времето на Брежнев, когато проруското крило в партията временно взе връх над троцкистите. Естествено троцкистите не останаха безучастни и с издигането на Андропов за посланик в Унгария,а в последствие и за шеф на КГБ, не само неутрализираха действията на проруското крило в партията, но и подготвиха почвата за тотален реванш. Разполагайки с информация за неруският произход на Андропов, те умело го ръководеха и използваха за реализация на своите пъклени планове. Именно Андропов, като посланик в Унгария, успя манипулативно да заблуди партийното ръководство и да получи карт бланш за вкарването на войските на Организацията на Варшавския договор (ОВД) в страната. Целта му беше окончателно да злепостави пред международната прогресивна общност социалистическия строй, като покаже, че СССР и страните от Източна Европа са готови да използват военна сила за смазването на всякакво другомислие. Многобройни доказателства за тези манипулативни действия на Андропов могат да бъдат прочетени, както в спомените на видни унгарски и чешки дисиденти, така и в мемоарите на множество съветски генерали.
Троцкистите разполагаха с влияние не само над Андропов (Урия Либерман)и идеолозите на партията Суслов и Яковлев (чрез техните съпруги), но и над по-голямата част от членовете на висшето държавно и партийно ръководство на СССР, чиито съпруги също не бяха от руски произход.
За никого не е тайна, че още от 1917 година в болшевишкото,а по-късно и в комунистическото ръководство на СССР (с изключение периода на Сталин), руснаците бяха и си оставанаха малцинство. Малцинство са и в настоящия момент, когато всички национални богатства на страната и цялото партийно и държавно ръководство, адори управлението на отделните области в тази огромна страна, са предоставени в ръцете на неруски по етнически произход персони.
С издигането от троцкистите на Андропов за шеф на КГБ бяха постигнати няколко важни цели. Целият репресивен апарат на държавата бе поставен под контрола на троцкистите и това им даде възможност не само да неутрализират с помощта на КГБ всички проруски политически кадри, но и проруския курс на ръководството на армията и флота. Така троцкистите получиха възможността да определят кадровата политика на КПСС, издигайки на ръководни длъжности в цялата властна йерархия кадри с неруски етнически произход. Не трябва да се забравя и факта, че именно Андропов успя манипулативно да прокара в ЦК на КПСС и решението за изпращане на съветските войски в Афганистан. Това не е маловажно, като се има впредвид, че това не само доведе до десетки хиляди жертви сред най-могъщата в този момент армия в света, но и коства на страната милиарди долари загуби. Ако тези милиарди долари бяха инвестирани в този момент в съветската икономика, образование, наука и военно промишлен комплекс, то те щяха да осигурят на СССР и целия социалистически лагер недостижимо военно и икономическо превъзходство, а също и социален просперитет.
Андропов е личността, която не само помогна за съхраняването и разширяването влиянието на троцкистите във всички сфери на държавното и политическо ръководство на СССР, но и подготви бъдещата узурпация на държавното управление от Горбачов. Именно Андропов беше човекът, който започна тайно да подбира и издига в структурите на държавната власт на СССР лица от неруски етнически произход. Той беше личността трансформирала КГБ от могъща разузнавателна централа, защитаваща интересите на СССР и социализма навсякъде по света, до жалък департамент на ЦРУ, организирал и извършил превратите в цяла Източна Европа. Няма да се спираме по-подробно на произхода, личността и действията на Андропов, защото те са брилятно анализирани и доказани от известният руски журналист и публицист Юрий Мухин в документалната му книга „Семь тайны Генсека с Лубянки”. Освен това,за желаещите да се запознаят по-подробно с неговияистински етнически произход и личност, има множество други документални книги и интернет ресурси.
След като троцкистите и техните чужди господари поставиха ръководството на СССР под контрол, то реализацията на останалата част от плана бе просто въпрос на време. За да поставят ръководствата на останалите социалистически страни под контрол, не им бяха необходими нито толкова сложни ходове, нито толкова големи усилия. Заложиха на известните им още от древността оръжия като парите, алчността и предателството. Купиха за жалки грошове нашите продажни върхушки, като им обещаха, че не само няма да бъдат съдени за миналите си престъпления над своите народи, но и ще им разрешат спокойно да заграбят националните ни икономики, богатства и ресурси. Естествено, тази „индулгенция” и оферта беше валидна само за тези предатели, които бяха готови не само да предадат интересите на своите нации, но и с помощта на висшите си властови позиции да вземат активно участие в разрушаването на съществуващият обществено-политически строй.
Новите кандидат-господари на света знаеха добре, че нито те самите са в състояние да ни победят в открито сражение, нито да разрушат съществуващия строй отдолу, с помощта на широките народни маси, които с лишенията и страданията си го бяха изградили. Поради това заложиха именно и само на върхушката, тъй като само там можеха да си осигурят необходимото им количество предатели, разполагащи с власт и уверени в своята безнаказаност.
Местните предателски върхушки се консолидираха около идеята да отстранят с вътрешно партийни преврати патриотичната част от своите членове. Целта им бе да лишат народа от възможността за съпротива с опора на патротично настроени личности от елита и така да си осигурят по-лесното разграбване и унищожаване на своите държави. Специално в България продажниците се спряха на варианта да отстранят Тодор Живков, за да си гарантират безнаказаност за своите действия. За тази цел, с помощта и натиска на няколко от КГБ съветниците в различните ведомства към предателите, бяха принудени да се присъединят и няколко човека от Министерския съвет, ръководствата на БКП, МНО и МВР, както и няколко бивши партизани. Те осигуриха силовата и политическа подкрепа на преврата, извършен на 10 ноември, без да си дават сметка, че участват в антиконституционен и антинароден преврат, който в крайна сметка ще доведе до тоталното унищожаване и разграбване на страната. Независимо от огромните си възможности, някои от най-добрите професионалисти в МВР, като генералите Шопов, Аначков и други, не можаха да неутрализират участниците в преврата, защото бяха насилственно принудени да бездействат именно от представителите на КГБ в България. Те докрая не можаха да осъзнаят, че предателите са свили своето змийско гнездо именно в ръководните органи на СССР. Дълги години те приемаха ЦК на КПСС и КГБ като морален стожер и еталон, поради което, като почтени хора от старата партийна генерация, не можеха да приемат факта, че след като Горбачов пое ръководството на СССР, тези две структури са преминали изцяло под контрола на агентите от чужди служби. Ние сме убедени, че ако можеха да надникнат в бъдещето и видят нещастната участ, приготвена на страната ни от нашите предатели, те щяха да ги неутрализират само за няколко часа. Разполагаха с достатъчно сили, средства и възможности, а и огромната част от българското офицерство беше вярно на своята клетва и нация.
Агенти на чуждо влияние
Агентите на чуждо влияние в държавната власт на всяка конкретна страна осигуряват на враговете и възможността да я разрушат системно отвътре и заграбят нейните ресурси, при това без всякаква опасност да бъдат разобличени и за сметка на самата пострадала страна. Естествено за реализацията на подобно страшно по мащабите си престъпление против Човечеството бяха необходими множество предатели и продажници във властовите елити на нашите държави. Такива бяха вербувани във всички нива на държавната и политическата власт, като предимно се заложи именно на тези, които бяха окончателно компрометирани, благодарение на документирани факти за тяхното предателство и сътрудничество със западните разузнавателни служби или на информацията за наличието на техни и на роднините им банкови сметки в западните банки. Нали, след като не бяха спечелени по законен начин, парите в тези сметки бяха откраднати и присвоени тайно от народите и техните ръководства. Много от членовете на висшето ръководство и дори двама генерали от разузнавателните ни служби бяха вербувани на базата на реални компромати за техни педофилски и хомосексуални изяви и принадлежност. Имайки предвид, че и за предателство или шпионаж в полза на чужда държава и за корупция и присвояване в особено големи размери на държавно имущество в Наказателният кодекс бяха определени наказания като смърт и конфискация, доживотен или 20-годишен затвор вербовчиците от ЦРУ, МИ-5, МОСАД, БНД и другите западни разузнавателни служби си гарантираха вечното послушание на завербованите агенти. Нямаше нормална земна сила (освен искреното разкаяние пред Бога и народа), която бе в състояние да спре предателите от реализацията на плана на техните нови господари. Нали, ако не изпълняваха активно поставената им задача по унищожение на държавата и съгражданите си или просто бездействаха, информацията за техните предателства и престъпления щеше да бъде публикувана във всички западни медии, а те щяха да бъдат арестувани и изпратени в затвора или разстреляни.
След като не проявиха необходимото мъжество - сами да се разкаят пред Бога и народа, и така да се пречистят и спасят своите души, единственото,което им оставаше като слуги на Сатаната бе да му служат, като се заемат с разграбването и унищожаването на държавите си. Техните действия щяха да разрушат обществото и съществуващия държавен строй, да ликвидират съществуващите системи на здравеопазване и образование, обричайки в края на XX век милиони техни съграждани на смърт и разруха, да ликвидират армията и неутрализират правоохранителните и правораздавателни органи,като доведат до разгул на престъпността, наркотичен и икономически терор. Най-важното, обаче за всички нас бе, че именно техните действия щяха да доведат до унищожението на държавата и до лишаването на всички нормални хора и нашите деца от бъдеще.
Така продажниците станаха вечни роби на Сатаната, като започнаха и да се мултиплицират. Всеки от тях беше задължен от своите чуждестранни господари да подпомогне корумпирането на част от своето обкръжение в партията или държавната власт. На корумпираните беше помагано да изнасят незаконно заграбените средства в чужбина и да ги влагат в западни и офшорни банки. По този начин те окончателно попадаха в капана и ставаха вечни роби, които при необходимост винаги можеше да бъдат копроментирани. Така се гарантираше тяхното вечно послушание и слугинаж. Държейки под свои контрол сметките и парите им, слугите на Сатаната всъщност ги държаха за топките. Подобна бе участта и на хилядите наши граждани, които след започналите лъжепреустройство и лъжереформи успяха да открият сметки в чужбина и скътат в тях по някой долар или евро. Информацията за всяка сметка, открита от чужденец в западна банка веднага, бе изпращана в информационно аналитичните управления на западните разузнавателни централи, а изготвянето на досие и вербовката на собствениците им беше просто въпрос на малко време и необходимост. За пъклената кауза по разрушаването на страните от Източна Европа и СССР бяха лесно спечелени и неутрализираните до този момент от моралните устои на обществото ни всякакви психопати, криминални престъпници и сексуално извратени елементи. Педофило-педераската мафия взе активно участие в разрушаването на нашите общества, обидена от факта, че здравият обществен организъм не допускаше свободната изява на сексуалният им разгул и извращения над децата ни и държавната власт. Не случайно след временната победа на продажният ни елит бяха многократно намалени или изцяло премахвани наказанията за подобни сексуални престъпления и извращения.
Голяма част от настоящите ни управници всъщност са тайни или явни членове на подобни сексуално непълноценни, според Библията и Корана, групи. Не разбираме защо се стараят да прикрият своята сексуална извратеност и неполноценност, когато истината рано или късно ще излезе наяве. Много по-голямо уважение заслужават членовете на подобни общности, които не прикриват от обществото своята сексуална принадлежност, защото по този начин те не само ни информират, но и имат пълното основание да потърсят и получат помощта на цялото общество в опитите си да се излекуват, както и в защита на техните права за самоопределение. Те са много по-достойни и почтенни люде от тайните педофили и педерасти в ръководството на държавата и политическите партии, ненавиждащи обществото и семейните ценности, заради липсата на бащин и майчин инстикт, заложен от Бога и Природата във всеки нормален човек.
Само безумци биха могли да очакват от някой, който няма инстинкт за продължение на рода и защита на децата, да се грижи за защитата и стабилизирането на обществото и държавата. Един от най-важните ходове по изкуствена финансова дестаблилизация на нашите икономики и страни беше реализацията на проекта по предизвикване на изкуствена задлъжнялост. Специално за България можем категорично да заявим, че в момента на преврата реалният ни финансов баланс беше 4,72 милиарда долара срещу 1.48 милиарда задължения. Тоест дължаха ни около 4,72 милиарда долара, а ние дължахме само около милиард и половина. Как обаче беше натрупан изкуственният дълг от около 9,5 милиарда долара, който се появи след преврата. Ръководените от Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Външно икономическата комисия и ВТО-Техника в периода след 1985 г. тайно от Тодор Живков изпращаха свои служители в западните банки, за да договарят милиарди долари нови кредити. Тъй като за фиктивни получатели на новите кредити, бяха посочени българските държавни банки, то западните банки без всякакъв проблем им отпуснаха тези кредити. Единственото условие при преговорите, поставяно от българските представители, беше да получат не пълната стойност на отделните кредити, а само от 70% до 90% от тяхната стойност. Останалите от 10 до 30 процента бяха оставяни като възнаграждение за отпускащите ги банкери и финансови институции срещу задължението от тяхна страна да прехвърлят парите не в България, а по тайни кодирани сметки, открити от групите на Луканов и Дойнов в различни офшорни и западни банки.
Така парите никога не постъпиха в нашите държавни банки, които всъщност гарантираха с имуществото на държавата за тях, а останаха в чужбина под разпореждането и контрола на организаторите на преврата. За да сме справедливи докрай можем да заявим, че служителите, участвали в реализацията на този престъпен план, бяха използвани на тъмно и нямаха никаква представа за реалните плановете на двамата предатели. Тези служители оставаха с убеждението, че служат и помагат на своята държава, намираща се в условията на глобално враждебно обкръжение. Именно те впоследствие осигуриха огромна част от информацията и документите за тези престъпления на Луканов и Дойнов. Рано или късно тези документи и информация ще бъдат използвани не само за да се разкрие истината за изкуственно натрупаният външен дълг, но и, за да може реалните виновници да получат полагащото им се възмездие. Благодарение на тези пари беше изкуствено дестабилизирана и унищожена България. Те бяха използвани и за скритото финансиране на някои наши престъпници и политици, които впоследствие се оказаха най-големите приватизатори и милионери.
Скоро ще настъпи денят, в който истината ще излезе наяве. С помощта на документите и свидетелските показания, предоставени от няколко бивши участници в това престъпление, облажилите се ще бъдат изпратени в затвора, а парите ще се върнат на народа, от когото бяха откраднати. Всички правителства, управлявали България след вътрешно партийния ноемврийски преврат, укриваха тази истина и лъжеха народа, че парите постъпващи от чужбина, с които си напазаруваха държавата, уж били чуждестранни инвестиции. Истината е, че до този момент в страната надали са постъпили няколко милиона реални инвестиции. Всички други пари са или от непостъпилите в страната кредити, укрити по кодираните сметки в чужбина, или от откраднатите от Луканов и Сие милиарди от резерва на БНБ. Дори парите изпращани в страната от българските емигранти надхвърлят по обем стотици пъти чуждестранните инвестиции. По тази причина изкуствено беше раздухван и митът за червените капитали, т.е. парите на партията, за да бъдем заблудени да търсим в погрешна посока. Такива пари никога не са съществували, защото всеки откраднат от народа ни лев не е на нито една партия, а на целият български народ. Тайно заграбените от БНБ близо три милиарда долара, раздадени от Луканов и Сие по списък на стотина доверени лица, също не са пари на партията, а на народа. Естествено и тази нагла кражба от трезорите на БНБ дори не беше разследвана, а много от тези, които получиха парите от този грабеж и в момента са в Парламента и ръководствата на отделните партии. Тези престъпници тайно откраднаха и изнесената в чужбина по-голяма част и от Златния резерв на страната. Вече са известни и всички участници в това престъпление, и къде е златото на България.
Вечна памет на Георги Тамбуев, който с цената на живота си успя да събере реални документи за получателите на тези пари и извършените престъпления, както и с помоща на Николай Добрев да ни осигури копия от партийните досиета на настоящата политическата върхушка. Вечна памет и на полковник Иван Димитров, който успя не само да ни осигури доказателства за това, че Луканов е чужд агент, но и копия от архивите на Държавен и Финансов Контрол преди същите да бъдат унищожени при умишленият палеж на Партийния дом. За съжаление на престъпната върхушка по-голямата част от преките участници и свидетели, които са в състояние да докажат документално техните страшни финансови престъпления, вече се намират под надеждна защита далеч от страната и очакват да застанат пред съда като свидетели и изобличители на престъпната върхушка.
Само за периода 1989 – 1995 г., с помощта на предателската политическа върхушка в СССР и Източна Европа, от държавните им резерви в Западните страни са прехвърлени суровини - черни и цветни метали, въглища, дървен материал, нефт, газ, злато, платина, диаманти и т.н. на стойност около 147 билиона, т.е. 147 000 млрд. долара.
В този период в западните банки допълнително са прехвърлени и около 12,8 билиона долара, получени от незаконна бизнес дейност и контрабанда на различни фирми от Източноевропейските страни и бившия СССР.
С помощта на западните експерти (кадрови сътрудници на западните разузнавателни централи) продажната политическа върхушка на държавите от Източна Европа и СССР си осигури тотален контрол над всички промишленни, финансови и природни ресурси. От общонародна те се превърнаха в частна собственост на група предатели и политически дегенерати.
За да отклонят вниманието на народа от собствените си персони, те предпочетоха да назначат за управляващи мениджъри на собствеността си специално подбрани и подготвени копроментирани комсомолски и стопански лидери, бивши и настоящи престъпници. Под контрола на група предатели в ръководствата на бившите специалните служби бяха специално създадени организирани престъпни групи включващи бивши и настоящи спортисти, бармани и сервитьори, криминални престъпници. Дейността и целите на тези групи бяха ясно регламентирани от истинските им ръководители в продажното ръководството на партията майка. Тяхната основна задача бе да подложат на тотален рекет и насилие прохождащия нормален частен бизнес, за да го лишат от възможността да укрепне финансово, като се стабилизира и развие. По този начин престъпната върхушка предварително си гарантираше тоталната изолация на всички истински, а не назначени бизнесмени, от евентуалното участие в бъдещата приватизация и разграбване на страната.
Никой освен предателите и техните подставени лица нямаше право и възможност да забогатява. Всички български граждани, които вярваха, че промените ще им донесат богатство и благоденствие, жестоко се заблуждаваха. Това не беше предвидено в плановете на новите окупатори и техните местни представители. Основната цел на продажниците беше не само да разграбят общонародната собственост, но и да лишат всички останали от каквато и да е възможност за натрупването на достатъчно средства и евентуално участие в приватизационният процес. Нали ако имаха реална конкуренция нашите измекяри, нямаше да разграбят на безценица всичко, което народа на България беше събирал и изграждал в продължение на векове. Цялата общонародна собственост беше трансформирана в лично тяхна и на децата им такава, за да може политическият диктат над нацията да бъде заменен с тоталното икономическо робство. Лозунга на техните нови господари бе „Гладните и обезверени хора се управляват, манипулират и контролират много по-лесно икономически отколкото политически”. Така, без всякаква съпротива, достойните личности насилствено бяха превърнати в безгласни и безправни роби на новите поробители. Още по-страшното в случая бе, че зомбираният денонощно от подконтролните на продажния елит медии народ, със собствените си ръце унищожи голяма част от това, което беше създавал и изграждал с векове. Зомбираните жертви бяха доведени до безпомощтно състояние и безропотно подпомогнаха своите поробители да им нахлузят робските окови.
Няма коментари:
Публикуване на коментар