От друга страна, космолози, не могат да обяснят защо спирални форми са толкова общи и те имат само ед-хок обяснение за галактическите магнитни полета. Съвсем наскоро, между-галактически магнитни полета бяха открити.Невероятните гравитационни модели, включващи невидими "черни дупки", трябваше да бъде измислена в отчаян опит да се обясни как привлекателната сила на тежестта може да доведе до въпрос за изхвърляне в тясна струя при релативистични скорости. Защо ние приемаме като научна фантастика а не като факт, когато Electric Universe прогнозира спираловидните форми на магнитните полета? Космически магнитни полета просто очертават електричество, което създават, хода и светлината на галактиките. Сър Исак Нютон пръв формулирал закона за гравитацията. Впоследствие всички се съгласили, че единствено гравитацията създава галактиките, звездите и планетите и само тя задържа Вселената цяла. После открихме сила 10^37 пъти по-силна от гравитацията.
Доскоро смятахме, че пространството между звездите и планетите е празно -вакуум. Вече знаем, че то гъмжи от заредени частици.Виждаме сияещи електрически нишки,простиращи се на милиони светлинни години.Виждаме звездни и галактически формации, оформени от магнитни полета.Само електрическите потоци създават магнитни полета. Възможно е преобладаващата сила
във Вселената да не е гравитацията...... а нещо друго.
" ПЛАЗМА"
Фундаменталното състояние на материята През почти цялата си история сме възприемали материята като нещо твърдо, течно или газообразно. Но през последния близо век открихме, че има форма на материя, в която заредените частици в атомите са отделени в някаква степени това е известно като плазма.
Това е основното състояние на материята. Едва през втората половина на XX век започнахме да осъзнаваме ролята на плазмата във Вселената. И това изцяло промени картината на космоса. Доскоро смятахме, че физическата.
Вселена фундаментално се състои единствено от атоми и празно пространство. Но плазмата включва поне някакъв процент от заредени частици - протони и електрони - които не са обвързани в атомна структура. А плазмата е отличен проводник.Електроните ще се движат ефективно в посока към изравняване на заряда и това, разбира се, е електрически поток. Причината да виждаме магнитни полета, накъдето и да погледнем в космоса, е защото единствено електрическите потоци създават магнитни полета. Но астрономите, работещи само с гравитационни уравнения, не очаквали да открият преобладаващи магнитни полета в дълбокия космос. На електрическите потоци се дължи и изобилното образуване на нишки в космическата плазма. Първо електрическите потоци създават магнитните полета, които на свой ред организират потока на електрони в тесни пътеки. Тези пътеки или нишки са наречени "потоци на Бъркланд" на името на пионера Крисчън Бъркланд. Те са типично преплетени, точно както трансмисионните кабели на Земята. Така в космоса се пренася електричество на големи разстояния, като се създават смайващите структури, които наблюдаваме във всяка посока. Никоя от тези структури не е
предвидена от гравитационната теория И никоя не е загатната от поведението на неутралните газове във вакуум. Във всяка теория за Вселенат плазмата е изключително важна, защото е открито, че тя съставлява 99.99% от видимата Вселена.
Така че неопитността ни на земната повърхност е доста плашеща, когато космологията трябва да обясни видимата Вселена. Плазмата се държи доста странно в сравнение с обикновената материя, която откриваме в твърдите, течните и газообразните субстанции на Земята.Ако се вгледате в едно от онези
модерни плазмени кълба, ще видите, че плазмата образува ярки нишки вътре в кълбото. Ако се вгледате отблизо, ще откриете, че това са усукани двойни нишки. С други думи, природата намира за ефективно да пренася енергията чрез усукване на двойка нишки. Това е характерно за начина, по който плазмата пренася електрическите потоци в космоса. Една от загадките пред астрономите от космическата ера е откриването на нишковидни структури в галактики, около звезди и дори в кометните опашки на планетите и самите комети. Тези нишковидни структури се оказват изненадващи. Плазмата може да се изследва в мащаб Сега в лаборатории по целия свят се правят експерименти с плазмата. Хубавото е, че тези експерименти могат да се провеждат в различни мащаби. В лабораторията едно явление на разреждане заема няколко сантиметра, но този мащаб може да се пренесе към големината на цяла галактика и ще наблюдавате същите структури. Това ни въвежда в един нов раздел от космологията, в който можем да правим експерименти на Земята,
чрез които да сверим теориите си за това как работи Вселената.
Подобни модели в лабораторията и в небето Някои естествени последствия от електрокосмологията са моделите, които наблюдаваме и в лабораторията, и в небето. Много добър пример е трудът на д-р Антъни Перат, който е завършил при известния Ханес Алфвен, бащата на електрокосмологията. Перат симулирал на свръхкомпютър, използвайки само облак от електрически заряди и магнитно поле, само чрез законите на науката за електричеството, без да използва нищо от гравитацията... Той симулирал нещо, приличащо на спираловидна галактика. Интересното е, че спираловидната галактика на Перат в лабораторията имала абсолютно същите ротационни свойства като истинските спираловидни галактики в небето.
Пулсарът
Едно от най-интересните небесни явления е т.нар. пулсар. Пулсарът е обект, който
излъчва светлинни импулси и радиоактивност в радиочестотния обхват. Тези импулси са изключително начесто - периодът между тях е от порядъка на милисекунди. Така че това е като изключително бърза сигнална лампа. Това веднага навело астрономите към аналогия с морски фар - нещо, което се върти - лъчът се върти и то толкова бързо, че се получават накъсани проблясъци от светлина. Щом били открити пулсари с честота в милисекундния диапазон, това означавало, че звездата, излъчваща този радиационен лъч, би трябвало да се завърта 300 пъти в секунда, а това е скоростта на зъболекарската бормашинка. Астрономите решили, че нормална звезда не може да се върти с такава скорост и така предположили, че съществуват
т.нар. неутронни звезди. Тази звезда е толкова плътна и устойчива, че наистина може да се върти със скоростта на зъболекарска бормашина. Но проблемът е, че от неутронната химия знаем, че неутроните не могат да се съберат заедно толкова плътно - те мигновено ще се разлетят. В ядрената химия има принцип, наречен "островът на стабилността", който предотвратява това. И отново стандартните астрономи и астрофизици тръгват срещу друга добре развита наука. Електрическият модел обаче има съвсем просто обяснение на пулсарите. Всички са запознати с идеята, че импулсите могат да се движат напред и назад по електропроводите. Такива неконтролирани импулси причиниха спиране на захранването в Североизтока. Подобен ефект може да се появи между две двойни звезди, свързани с плазма. Двете двойни звезди действат като кондензатори, съхраняващи заряд. Ако намалите мащаба, можете да го възпроизведете лабораторно. Нарича се затихващ осцилатор и електроинженерите го използват от десетилетия. Идеята за създаване на импулс през няколко милисекунди е елементарен експеримент в електроинженерната лаборатория. Той не изисква някаква странна материя или фиктивно устройство. Нужни са само два кондензатора, акумулатор и нелинеарен резистор. Ние твърдим, че точно това представляват двойка двойни звезди,
свързани от плазмено поле.
Слънцето
Слънцето доминира в небето ни като източника на светлина, топлина и самия живот на Земята.Това предимство на Слънцето е толкова ясно и очевидно, че си остава загадка защо буквално всяка древна цивилизация твърди, че преди сегашното Слънце е имало друг светлинен източник, осветяващ небето - централното, върховно,най-доброто, неподвижното Слънце. Всички тези цивилизации,
независимо от традициите си,настояват, че небето се е променило.Разбира се, представите ни за Слънцето непрестанно са се променяли.Само преди няколко века то е било считано за небесна жарава.После в началото на XX век под влияние на теорията за гравитацията
Слънцето било видяно като гравитационно свиващ се мъглявинен облак. През атомната ера астрономите започнали
да виждат Слънцето като ядрена пещ, скрита в сърцевината му.Сега сме в ерата на
науката за плазмата и откриването на електрически потоци в космоса. Немислимо е тези открития да не променят отново представата ни за Слънцето.
Електрическо явление
Космолозите на плазмата са успели да демонстрират експериментално, а също и на свръхкомпютри, че галактиките са електрическо явление.
Това повдига въпроса за звездите и особено една конкретна - Слънцето, което е най-близката звезда
до Земята. Всяка теория за Слънцето трябва да обясни как то продължава да гори милиарди години, а също да обясни настоящия му размер въз основа на известната му маса. Когато бе открита ядрената енергия, тя веднага бе възприета като енергийния източник на Слънцето. Но това предполага, че Слънцето е откъснато и изолирано тяло, което ще се самоизчерпи, осигурявайки ни топлина и светлина. Но ако Слънцето е свързано с галактиката в електрически смисъл, това не налага изобщо то да се самоизгори. Енергията, която получаваме, получаваме от галактиката, а Слънцето само фокусира тази енергия. Слънцето е една доста типична звезда. Ако искаме да разберем звездите, трябва да разберем Слънцето.
Стандартният модел на Слънцето, с който астрономите толкова се гордеят, в действителност не обяснява много за Слънцето.
Доскоро смятахме, че пространството между звездите и планетите е празно -вакуум. Вече знаем, че то гъмжи от заредени частици.Виждаме сияещи електрически нишки,простиращи се на милиони светлинни години.Виждаме звездни и галактически формации, оформени от магнитни полета.Само електрическите потоци създават магнитни полета. Възможно е преобладаващата сила
във Вселената да не е гравитацията...... а нещо друго.
" ПЛАЗМА"
Фундаменталното състояние на материята През почти цялата си история сме възприемали материята като нещо твърдо, течно или газообразно. Но през последния близо век открихме, че има форма на материя, в която заредените частици в атомите са отделени в някаква степени това е известно като плазма.
Това е основното състояние на материята. Едва през втората половина на XX век започнахме да осъзнаваме ролята на плазмата във Вселената. И това изцяло промени картината на космоса. Доскоро смятахме, че физическата.
Вселена фундаментално се състои единствено от атоми и празно пространство. Но плазмата включва поне някакъв процент от заредени частици - протони и електрони - които не са обвързани в атомна структура. А плазмата е отличен проводник.Електроните ще се движат ефективно в посока към изравняване на заряда и това, разбира се, е електрически поток. Причината да виждаме магнитни полета, накъдето и да погледнем в космоса, е защото единствено електрическите потоци създават магнитни полета. Но астрономите, работещи само с гравитационни уравнения, не очаквали да открият преобладаващи магнитни полета в дълбокия космос. На електрическите потоци се дължи и изобилното образуване на нишки в космическата плазма. Първо електрическите потоци създават магнитните полета, които на свой ред организират потока на електрони в тесни пътеки. Тези пътеки или нишки са наречени "потоци на Бъркланд" на името на пионера Крисчън Бъркланд. Те са типично преплетени, точно както трансмисионните кабели на Земята. Така в космоса се пренася електричество на големи разстояния, като се създават смайващите структури, които наблюдаваме във всяка посока. Никоя от тези структури не е
предвидена от гравитационната теория И никоя не е загатната от поведението на неутралните газове във вакуум. Във всяка теория за Вселенат плазмата е изключително важна, защото е открито, че тя съставлява 99.99% от видимата Вселена.
Така че неопитността ни на земната повърхност е доста плашеща, когато космологията трябва да обясни видимата Вселена. Плазмата се държи доста странно в сравнение с обикновената материя, която откриваме в твърдите, течните и газообразните субстанции на Земята.Ако се вгледате в едно от онези
модерни плазмени кълба, ще видите, че плазмата образува ярки нишки вътре в кълбото. Ако се вгледате отблизо, ще откриете, че това са усукани двойни нишки. С други думи, природата намира за ефективно да пренася енергията чрез усукване на двойка нишки. Това е характерно за начина, по който плазмата пренася електрическите потоци в космоса. Една от загадките пред астрономите от космическата ера е откриването на нишковидни структури в галактики, около звезди и дори в кометните опашки на планетите и самите комети. Тези нишковидни структури се оказват изненадващи. Плазмата може да се изследва в мащаб Сега в лаборатории по целия свят се правят експерименти с плазмата. Хубавото е, че тези експерименти могат да се провеждат в различни мащаби. В лабораторията едно явление на разреждане заема няколко сантиметра, но този мащаб може да се пренесе към големината на цяла галактика и ще наблюдавате същите структури. Това ни въвежда в един нов раздел от космологията, в който можем да правим експерименти на Земята,
чрез които да сверим теориите си за това как работи Вселената.
Подобни модели в лабораторията и в небето Някои естествени последствия от електрокосмологията са моделите, които наблюдаваме и в лабораторията, и в небето. Много добър пример е трудът на д-р Антъни Перат, който е завършил при известния Ханес Алфвен, бащата на електрокосмологията. Перат симулирал на свръхкомпютър, използвайки само облак от електрически заряди и магнитно поле, само чрез законите на науката за електричеството, без да използва нищо от гравитацията... Той симулирал нещо, приличащо на спираловидна галактика. Интересното е, че спираловидната галактика на Перат в лабораторията имала абсолютно същите ротационни свойства като истинските спираловидни галактики в небето.
Пулсарът
Едно от най-интересните небесни явления е т.нар. пулсар. Пулсарът е обект, който
излъчва светлинни импулси и радиоактивност в радиочестотния обхват. Тези импулси са изключително начесто - периодът между тях е от порядъка на милисекунди. Така че това е като изключително бърза сигнална лампа. Това веднага навело астрономите към аналогия с морски фар - нещо, което се върти - лъчът се върти и то толкова бързо, че се получават накъсани проблясъци от светлина. Щом били открити пулсари с честота в милисекундния диапазон, това означавало, че звездата, излъчваща този радиационен лъч, би трябвало да се завърта 300 пъти в секунда, а това е скоростта на зъболекарската бормашинка. Астрономите решили, че нормална звезда не може да се върти с такава скорост и така предположили, че съществуват
т.нар. неутронни звезди. Тази звезда е толкова плътна и устойчива, че наистина може да се върти със скоростта на зъболекарска бормашина. Но проблемът е, че от неутронната химия знаем, че неутроните не могат да се съберат заедно толкова плътно - те мигновено ще се разлетят. В ядрената химия има принцип, наречен "островът на стабилността", който предотвратява това. И отново стандартните астрономи и астрофизици тръгват срещу друга добре развита наука. Електрическият модел обаче има съвсем просто обяснение на пулсарите. Всички са запознати с идеята, че импулсите могат да се движат напред и назад по електропроводите. Такива неконтролирани импулси причиниха спиране на захранването в Североизтока. Подобен ефект може да се появи между две двойни звезди, свързани с плазма. Двете двойни звезди действат като кондензатори, съхраняващи заряд. Ако намалите мащаба, можете да го възпроизведете лабораторно. Нарича се затихващ осцилатор и електроинженерите го използват от десетилетия. Идеята за създаване на импулс през няколко милисекунди е елементарен експеримент в електроинженерната лаборатория. Той не изисква някаква странна материя или фиктивно устройство. Нужни са само два кондензатора, акумулатор и нелинеарен резистор. Ние твърдим, че точно това представляват двойка двойни звезди,
свързани от плазмено поле.
Слънцето
Слънцето доминира в небето ни като източника на светлина, топлина и самия живот на Земята.Това предимство на Слънцето е толкова ясно и очевидно, че си остава загадка защо буквално всяка древна цивилизация твърди, че преди сегашното Слънце е имало друг светлинен източник, осветяващ небето - централното, върховно,най-доброто, неподвижното Слънце. Всички тези цивилизации,
независимо от традициите си,настояват, че небето се е променило.Разбира се, представите ни за Слънцето непрестанно са се променяли.Само преди няколко века то е било считано за небесна жарава.После в началото на XX век под влияние на теорията за гравитацията
Слънцето било видяно като гравитационно свиващ се мъглявинен облак. През атомната ера астрономите започнали
да виждат Слънцето като ядрена пещ, скрита в сърцевината му.Сега сме в ерата на
науката за плазмата и откриването на електрически потоци в космоса. Немислимо е тези открития да не променят отново представата ни за Слънцето.
Електрическо явление
Космолозите на плазмата са успели да демонстрират експериментално, а също и на свръхкомпютри, че галактиките са електрическо явление.
Това повдига въпроса за звездите и особено една конкретна - Слънцето, което е най-близката звезда
до Земята. Всяка теория за Слънцето трябва да обясни как то продължава да гори милиарди години, а също да обясни настоящия му размер въз основа на известната му маса. Когато бе открита ядрената енергия, тя веднага бе възприета като енергийния източник на Слънцето. Но това предполага, че Слънцето е откъснато и изолирано тяло, което ще се самоизчерпи, осигурявайки ни топлина и светлина. Но ако Слънцето е свързано с галактиката в електрически смисъл, това не налага изобщо то да се самоизгори. Енергията, която получаваме, получаваме от галактиката, а Слънцето само фокусира тази енергия. Слънцето е една доста типична звезда. Ако искаме да разберем звездите, трябва да разберем Слънцето.
Стандартният модел на Слънцето, с който астрономите толкова се гордеят, в действителност не обяснява много за Слънцето.
 |
| Соларния плазмоид е заснета в UV от SOHO. Kristian Birkeland, изпълни магнетен експеримент. |
На първо място, защо съществува
Слънчевата корона? Всички познават красивата корона при Слънчево затъмнение. Защо я има? Това очевидно е електрическо явление.
Слънчевата корона? Всички познават красивата корона при Слънчево затъмнение. Защо я има? Това очевидно е електрическо явление.
Слънчевите лъчи са с вертикален подход т.е. електрически, а магнитните с хоризонтален. Радиестезията отдавна доказа че слънцето е подобно на сферичен магнит. Това показва и разум при създаването на този магнит.
Визуализация на спираловидно йонизирана плазма с помощта на 3D числени симулации на магнитно торнадо в слънчевата атмосфера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар