 |
| Филмът на Стивън Спилбърг за търговията с роби не споменава за преобладаващата роля на евреите в тази търговия в Нюпорт.Защо евреите - комунисти издирват и спонсорират неизвестни писатели и сценаристи?,... след това ограбват труда им и стават известни писатели и сценаристи. |
Търговията с роби
„44. А за да имате своя роб и своята робиня, купувайте си роб и робиня от народите, които са наоколо ви...
46. Можете да ги предавате в наследство и на синовете си след вас като имот; владейте ги вечно като роби. А над братята си, синовете Израилеви, не бивайте един над други жестоки господари.“ („Левит“, 25:44 и 46.) Макар институцията на робството да е съществувала през почти цялата история на човечеството, на търговията с човешка плът никога не е било гледано като на благородно занимание. Състрадателни мъже и жени отдавна порицават жестокото отношение към робите от страна на роботърговците и робопритежателите, особено към жените и децата. Мнозина са били съгласни с Христовия съвет към притежателите на роби - да се отнасят с уважение към робите си. Обратно на благоприятната представа, насадена за тях от медиите обаче, в исторически план евреите са господствали над една интернационална институция, която засяга най-мрачните аспекти на човешката експлоатация - търговията с роби. Запознаването ми с важната еврейска роля в търговията с роби започна от една статия за евреите в „Британската енциклопедия“, написана от водещия еврейски историк и апологет Джейкъб Маркъс. Той небрежно споменава за еврейското господство в търговията през Средновековието - особено при търговията с роби. „През тъмните векове търговията из Западна Европа била изключително в негови [на евреина] ръце и най-вече търговията с роби...“ Marcus, J. (1952). Jews. Encyclopaedia Britannica. Vol. 13. стр. 57.-Б. a.
„Те пристигали с кораби, носещи чернокожи африканци за продан като роби. Трафикът на роби бил кралски монопол, а евреите често бивали назначавани като агента на Короната в тази търговия... [Те] били най- големите снабдители с провизии за корабите из целия Карибски регион, където корабният бизнес бил предимно еврейско занятие... Корабите не били притежавани само от евреи, но екипажите им били съставени изключително от евреи и плавали под командата на еврейски капитани“. Мнозина еврейски автори отбелязват ролята на евреите в търговията с роби, като често се хвалят с тяхната отраканост в бизнеса. „Западно-Индийската Компания, която монополизира вноса на роби от Африка, ги продавала на публични търгове срещу заплащане в брой. Оказало се обаче, че парите в брой били предимно в ръцете на евреи. Купувачите, които се появявали на търговете, почти винаги били евреи и поради това отсъствие на конкуренти те можели да купуват роби на ниски цени. От друга страна, при продажбите на роби на собствениците на плантации и на други купувачи нямало никаква конкуренция и повечето от тях купували на кредит, платим при следващата захарна реколта. Заради високите лихвени проценти често се реализирали печалби от 300 на сто спрямо цената при придобиването... Ако се случело датата, на такъв търг да се падне на еврейски празник, налагало се аукционът да бъде отложен. Така станало и в петък, 21 октомври 1644 г.“. Макар и незащитимо според днешните морални стандарти, робството в Съединените щати обаче било многократно за предпочитане пред жестоките и убийствени условия на африканското робство. Най-голямата нехуманност на чернокожото робство всъщност е свързана с превозването до Америка. Някои автори казват, че между 10 и 15 на сто от черните роби измирали в теснотията и мръсотията на корабите. Ала след като евреите доминират търговията с роби още от древността, аз заключих, че не само чернокожите са страдали в онези нечовешки условия, ами и неизвестен брой бели хора от средиземноморския регион. Следва да се посочи също, че евреите са били не само основните роботърговци. Те притежавали далеч по-голям брой роби на глава от населението, отколкото неевреите. „През целия осемнадесети и в началото на деветнадесети век евреите от Севера притежават чернокожи слуги; на Юг, пък малкото плантации, собственост на евреи, били обработвани чрез робски труд. През 1820 г. над 75 на сто от всички еврейски семейства в градовете Чарлстън, Ричмънд и Савана имали роби, заети като слуги в дома; а почти 40 на сто от всички еврейски домакинства в Съединените щати притежавали един или повече роби. От страна на евреите из Юга, където те винаги били числено превъзхождани най-малко със 100 към 1, нямало протести срещу робството като такова... Съвсем малко евреи из целите Съединени щати заставали срещу робството, третиращо хората като вещи, от морални позиции“. Като отчита факта, че под 10 на сто от колонистите притежавали роби, Маркъс разкрива, че е далеч по-вероятно отделните еврейски домакинства (той говори за близо 40 процента от тях) да са собственици на роби, отколкото гоите. Със своя относително висок брой из средиземноморския свят евреите са образували една несъразмерно голяма прослойка от робопритежатели в древния и в средновековния свят - точно както е било и из колониите. Вносът на роби в Америка е относително пресен исторически феномен, който продължава около 200 години. Но от времената преди Христос до африканската търговия през XVIII век повечето роби, притежавани и разменяни от евреи, са били бели хора. Когато узнах за еврейската роля в търговията с роби, стори ми се, че това със сигурност би могло да има принос към негодуванието спрямо евреите, изпитвано сред населението на техните нации-домакини. Да станат известни като най-големите виновници за търговията с роби, не е най-добрият публичен образ за евреите. И не е чудно, че завладените от тях медии избягваха този въпрос. Само на еврейски учени, които вярно отразяват еврейската история - предимно за еврейските читатели, е позволено да пътешестват из такива забранени исторически територии. След първоначалните ми усилия в началото на седемдесетте години да изложа на показ по националната телевизия (в предаването Black Perspectives on the News на Пи Би Ес) еврейската роля в търговията с роби, организацията „Нейшън ъф Ислам“ (Nation of Islam - международна ислямистка организация, посветила се да разобличава ционизма - бел. ред.) също извърши обширно проучване на проблема. Техният отдел за исторически изследвания излезе с огромно количество документални материали по въпроса, които бяха публикувани в книгата, озаглавена „Тайните взаимоотношения между чернокожи и евреи“. Днес обаче, ако просто повтори думите на прочути еврейски историци за еврейската роля в робството, човек става виновен в антисемитизъм. Чак, след като обществото взе да научава някои малко познати факти, запазени преди това само за еврейските учени, AKJI намери за необходимо да отвръща с удар на такава „антисемитска“ пропаганда. Лигата и други еврейски организации отвърнаха, като изтикаха напред известен брой престижни еврейски учени, които обявиха публично, че еврейската роля в колониалната търговия с роби била „минимална“. В Спилбърговия кинохит за търговията с роби от 1997 г. „Амистад“ трудно може да бъде открит и един евреин из целия филмов разказ. Макар че евреите господстват в търговията с роби в Нюпорт, Роуд Айлънд, всички поробители във филма подозрително изглеждат като християни. Многобройните статии, които обсъждаха „Амистад“ и търговията с роби - включително в списанията „Тайм“ и „Нюзуик“, изневериха на своята специфика, за да отрекат главната роля на евреите в търговията с роби. И за съжаление на повечето от техните читатели не бе съобщено какво са писали по темата самите бележити еврейски историци още преди тя да стане неудобна. Малцина ще прочетат словата от редактора на списанието на Американското еврейско историческо дружество: „Еврейските търговци играели основна роля в търговията с роби. Фактически във всички американски колонии, независимо дали френски (Мартиника), британски или холандски, еврейските търговци често доминирали. Това важало в не по-малка степен и за Североамериканския континент…“ .
ЕВРЕЙСКИ ТЪРГОВЦИ НА РОБИ И ДРУГИ ИЛЮМИНАТСКИ ТАЙНИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА
Бяло робство
„Тя била на 21, самоуверена и доволна, че се измъква от Украйна. Израел предлагал един нов свят и за седмица или две всичко изглеждало възможно. Сетне обаче, една заран, тя била отведена в някакъв бордей, където нейният бос изгорил паспорта и пред нейните собствени очи. „Аз те притежавам“, спомня си думите му момичето. „Ти си моя собственост и ще работиш, докато не си изработиш и спечелиш за обратния път. Не се опитвай да напуснеш. Нямаш никакви документи и не говориш иврит. Ще бъдеш арестувана и депортирана. Тогава пак ще те пипнем и ще те доведем обратно тук“. В Израел правителството не прави почти нищо, за да сложи край на тази брутална система на робство - освен дето депортира малък процент от момичетата, които биват залавяни без имиграционни документи. Близо 1 500 украинки са били депортирани от Израел през последните три години (до излизането на статията - бел. ред.). Картите са подредени така, че гоите винаги да губят, а робопритежателите да се облагодетелстват. Ако жените подадат оплакване срещу робопритежателя, те трябва да останат в затвора, докато се проведе процес. Спектър цитира една директорка на затвор в Неве Тирца, която споделила, че не познава дори едно единствено момиче, което да е избрало да свидетелства против своите израелски робопритежатели. Пък и поробителят на бели жени е ревностно защитаван от израелската система, докато жертвите биват наказвани. „Жените, които работят там, както почти всички проститутки в Израел, са рускини, а босът им не е. „Израелците обичат руски момичета“, казва Яков Голан... „Те са руси, добре изглеждащи и различни от нас“, уточнява той, като се кикоти“. Разбира се, Израел не е единственото направление за източноевропейските жени. Еврейските банди в Русия имат здрави връзки с еврейски синдикати на организираната престъпност по целия свят. Според украинското Министерство на вътрешните работи е установено, че през последното десетилетие 400 000 жени под трийсетгодишна възраст са подмамени извън Украйна, а тя е само една от бившите съветски републики. Спектър цитира Международната организация за миграция, по чийто данни 500 000 жени от Източния блок годишно биват прехвърляни в Западна Европа и по света. Това е една неимоверно голяма трагедия, която почти не намира отражение в печата. Списание „Моумънт“ - „Списание за еврейска култура и мнение“, помести на страница 44 в броя си от април 1988 г. статия под заглавие „Проститутки в светите земи“. В нея процъфтяващата проституция се обсъжда като „национална институция“ чрез примера с едно русокосо руско момиче. В материала се говори и за клиентите, сред които имало дори равини, които отивали до публичните домове на велосипеди. „Сериозна част от клиентите - или „джон“-овете, както е на жаргон - са крайно религиозни евреи, вярващи мъже, чиито живот е напътстван от халаката (религиозния закон), който им нарежда кога могат да правят секс с жените си и кога - не. Така в четвъртъчните следобеди (вечерта за развлечения на момчетата в Израел) препълнени автобуси пътуват от Йерусалим, Хайфа и места извън Тел Авив, за да отведат пасажерите за няколко прекрасни мига в салоните за масажи, зад пясъчните дюни или в тесните улички. Сред клиентите има счетоводители, юристи, полицаи и политици. „Целият спектър на израелското общество поддържа проститутките в действие.“ Това твърди детективът Шакар, един циничен ветеран от отдела за борба с порока в Тел Авив... Тел Барух е толкова абсурден, но и толкова типично израелски“. Статията продължава, като безсрамно описва момичетата, които били предимно източноевропейски гои, наред с неколцина палестинки - като фактически робини, предлагани на търгове за роби. „Щом веднъж момичетата пристигнат в Израел, поемат ги престъпните босове. Обикновено отвеждат момичетата в „аукционни къщи“, където собствениците на различни салони за масажи могат да наддават при представянето им - всеки предлага цена и онзи, който е посочил най- високата, получава девойката... На практика момичетата са робини“. Нататък в статията се отбелязва, че повечето проститутки в Израел - особено онези от арабски произход, се сблъсквали с физическо малтретиране от страна на евреите, които ги пердашели и измъчвали, като израз на техния „расово- националистически плам“. „...установяват, че еврейските им клиенти отиват при тях след някой палестински терористичен акт, за да ударят клеймото на своето собствено сексуално отмъщение, свързано с расово-националистическия им плам... И те го правят с яд и омраза“. Като разглежда проблема с подправените документи, използвани за контрабандното вкарване на момичетата в Израел, Спектър отбелязва, че с тях често ги снабдявали „стари еврейки в Украйна“. И въпреки всичко изнесено, авторът обикновено назовава еврейските участници в този интернационален кръг за бели робини „руски престъпни банди“ или „Руската мафия“. Защото би било зле за еврейските връзки с обществеността, ако „Таймс Пикаюн“ пусне статия, озаглавена „Еврейски търговци на роби примамват славянски жени“. Еврейските автори, които пишат за антисемитизма, никога обаче не споменават еврейското господство в търговията с роби или в проституцията през вековете. Те никога не посочват и че подобни еврейски занимания съвсем разбираемо могат да доведат до неблагосклонно отношение спрямо евреите. Представяте ли си реакцията на медиите по света, в случай че гои заробваха стотици или хиляди еврейски момичета, като ги изправяха върху подиума за търгове и ги подлагаха на неописуеми насилия и бруталност? Представяте ли си гнева, който щеше да екне от еврейски медии? В този случай обаче, при милионите християнски момичета, станали жертви на еврейски престъпници, не съществува никакво морално основание за врява - нито един интернационален повод за разтръбяване от страна на знаменитости и политици. След моята дискусия по тези проблеми по националната програма на телевизия „Пи Би Ес“ атаките срещу мен като „антисемит“ станаха още по-остри. Когато като младеж прочетох за робството в Юга, сърцето ми се сви тъй силно при разказите за жестокости и страдания, че се почувствах виновен. Но щом узнах истината за търговията с роби, аз забелязах, че същите еврейски автори, издатели и продуценти, които бяха насадили у мен усещането за вина, никога, ама нито веднъж не стигнаха до мисълта, че евреите имат „колективна вина“ за практикуваната от тях в продължение на 2000 години търговия с човешка плът. Както изглежда според новия морал на еврейския печат, да се научи за експлоатацията на чернокожите от белите е „история“, но да се узнае за еврейската експлоатация - както на белите, така и на черните, това вече се нарича „омраза“.
Дейвид Дюк ЕВРЕЙСКОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО
Проституцията - или бялото робство, както подходящо я наричат, е друга институция древна, колкото цивилизацията. Още през античността светлата кожа на красавици и малки момчета от европейски произход носели допълнително по-високи доходи на заетите с най-бруталното от всички видове робства - сексуалното оскверняване на човешкото тяло. Принуждаването на безброй невинни да изпадат в греха и болката на сексуалното падение е престъпление с неизмеримо големи размери. Точно както господстват в организираната търговия с роби обаче, евреите доминират и проституцията. Първоначално тя се появява като естествено продължение на робството, тъй като не била необходима някаква особена търговска находчивост, за да се прозре, че една жена или невръстно момче-роб могли да бъдат отдавани под наем за сексуални цели срещу заплащане. А русокосите европейски девойки можели да изсмукват високи цени от султаните сред по-мургавите нации. От времената на наложниците при цар Давид до съвременните „мадам“ като Ксавиера Холандер и Хайди Флайс - евреите винаги са владели сексуалния бизнес. Самият Талмуд се занимава със сексуални „връзки“ от видовете, които той назовава „естествени или неестествени“, със сексуалните отношения между възрастни и невръстни момчета и момичета, с контактите със слугини, робини и блудници. В наши дни пък Фройд и неговите „академични“ колеги вкараха това извратено схващане за нашата природа в класните стаи и в домовете на Америка. С помощта на завладените от евреите медии Фройд заяви право в лицето на западното общество, че половите и отделителните органи са най-важните фактори в живота, както и, че всеки мъж тайно желае да има сексуални връзки със собствената си майка. Като се запознавах с историята на проституцията, прочетох за злостните измами, които евреите използвали в Централна Европа през XX век. Във времена на глад или икономически трудности добре облечени, умело говорещи евреи отивали в селските общини и казвали на родителите на привлекателни християнски девойки (тийнейджърки), че техните деца могат да имат по-добър живот в Америка, която изпитвала недостиг от работна ръка за домакинствата. Евреите заявявали на родителите, че не след дълго техните деца ще да могат да си изплатят разходите за пътуването им и да започнат нов живот в страната на свободата и изобилието. Независимо от болката при раздялата с децата си, понеже желаели най-доброто за дъщерите си, някои родители се съгласявали на подобно уреждане на нещата. Ала вместо да намерят един светъл нов живот, десетки хиляди свършвали в страдания из бордеите на Новия свят. В своята книга „Проституция и предразсъдъци“ еврейският историк Едуард Бристоу пише за световната мрежа за проституция и ясно показва забележителната роля на евреите. Не е трудно да се разбере реакцията на много източно- европейци спрямо еврейското заробване и опозоряване на десетки хиляди християнски момичета. Бристоу разкрива, че центърът на еврейската търговия с жени-гои от Полша и околните региони бил малък град, наречен Освиенцим, който германците, пък наричат Аушвиц. Дори само това простичко откровение може да доведе до по-голямо разбиране на периодично повтарящия се конфликт между евреи и гои. Еврейското господство в бялото робство обаче продължава. Всъщност сега то е в далеч по-големи мащаби, отколкото по-рано в историята. Новоорлеанският „Таймс Пикаюн“ от 11 януари 1998 г. отпечата статия, озаглавена „Търговците на роби примамват славянски жени“. Тя (както е написана от Майкъл Спектър и е разпространена от ръководената от евреи новинарска служба на „Ню Йорк Таймс“) удостоверява извършваните от евреи сделки с бели робини - и то в огромни мащаби. Материалът започва с горчивия разказ за това как красиво русокосо украинско момиче, надяващо се да избяга от мизерията и отчаянието на своя провинциален живот, отговорило на обява в някакъв малък вестник в родното и градче, обещаваща работа и възможности в странство. А накрая приключило като робиня в Израел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар