„Антисемит“ вече не означавало някой, който не харесва евреите, ами такъв, когото евреите не харесват.

Един прозорлив автор - Джоузеф Собран, добре се изразил, когато предположил, че понятието „антисемит“ вече не означавало някой, който не харесва евреите, ами такъв, когото евреите не харесват.

            

Свободно слово почина във Великобритания

                  

Еврейското схващане за антисемитизма

Като продължих да чета, аз открих онова, което еврейските учени вярват, че е причината за конфликта между евреи и гои. Ако човек се зарови назад в страниците на „Битие“, предшестващи историята за Йосиф, стига до удивителния разказ за Исак и Ребека и техните двама сина Исав и Яков. Еврейската вяра заявява, че тези двама сина представяли две различни нации - на евреи и на гои. Ето откъси от глава 25 на „Битие“: 

23. Господ и рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия. 

25. Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав. 

26. Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков... 

27. Децата пораснаха; Исав стана човек, изкусен на лов, полски човек; а Иаков - човек кротък и живееше в шатри.

28. Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ребека обичаше Иакова. 

29. ... а Исав дойде от полето уморен. 

30. И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом (на червения глинен съд). 

31. Но Иаков отговори (на Исава): продай ми, пък ти още сега първородството си. 

32. А Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство? 

33. Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле и (Исав) продаде първородството си на Иакова.

Добронравният и предан Исав все пак остава любимец на Исак. Остарял и незрящ, бащата повиква сина си и го моли да отиде на лов и да му донесе малко еленско месо, като му казва, че щом го стори, ще му даде благословията си. Чувайки това, Ребека прави заговор с Яков, като го кара да се престори, че е Исав и да занесе овнешко месо, приготвено така, че на вкус да изглежда като еленско. И Яков се преоблича тъй, че на пипане и мирис да прилича на Исав. Сетне ляга до баща си и се представя като първородния син. Е, в края на краищата, посредством тази измама той получава бащината благословия.

19. Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти. 

21. И рече Исаак на Макова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не. 

22. Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови.

 

24. ... и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм. 

29. ... народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!“

Като се връща от лов с еленското месо, Исав открива, че неговият брат е излъгал баща му и чрез измама му е отнел благословията.

33. И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен. 

34. Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене! 

35. Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.

36. И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, а ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия? 

37. Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя, пък за тебе, сине мой? 

38. ... И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака. 39. И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре; 

40. Ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му (на Яков) от врата си.

Яков и Исав се сдобряват 22 години по-късно, но съгласно еврейския коментар наследниците на Исав станали неверници едомити, докато тези на Яков станали евреи. По- късно еврейски учени определят римляните като едомити, а терминът „Исав“ става синоним на европейци и на всички неверници-гои. Сказанието за Яков и Исав, пък е алегория за евреите и гоите, с която юдейската религия все още се идентифицира. Намеци за Исав се съдържат в популярната книга на Рафаел Патай „Еврейското съзнание“ и в стотици други еврейски творби238 . Прочутият автор на идиш Шолем Алейхем (издаван у нас преди 9 септември 1944 г. като Шалом Алейкум - бел. ред.) пише в своята автобиография за един суров руски лодкар:

„Исав! Само гой е в състояние да бачка така, не и евреин. Библията казва за Исав „ще слугуваш на брата си“. Добре, че произхождам от Яков, а не от Исав“.

Известният еврейски интелектуалец Сидни Хук си припомня как разпитвал своя учител евреин относно несправедливостта в постъпката на Яков спрямо Исав. Той цитира равина си, който заявил: „Що за въпрос е това? Исав е бил животно“. Яков, който бил преименуван на „Израил“, е смятан за баща на еврейския народ. Исав пък го разглеждат като предтеча на неверниците-гои. Тъй като евреите обаче предполагат, че те никога нямат вина за антисемитизма, насаден у гоите, същите възприемат ненавистта на Исав към Яков за наченка на антисемитизма изобщо. Една проповед на равина Лиън Спиц, цитирана в изданието „Америкън Хиброу“, илюстрира дълбините на омраза към Исав и неговите наследници, която повечето евреи допитват:

„Нека Исав хленчи и вие, и издига протест към цивилизования свят и нека Яков му тегли един як пердах. Антисемитът... разбира само един език и в отношенията с него трябва да използваме собствените му оръжия. На Пурим евреите защитаваха собствения си живот. Американските евреи също че трябва да награбят здраво нашите днешни антисемити. Трябва да натъпчем затворите си с гангстери антисемити. Трябва да напълним лудниците с лунатици антисемити. Трябва да се сражаваме с всеки чужденец, мразещ евреите. Трябва постоянно да тормозим и преследваме до последната степен на закона нашите юдеомразци. Трябва да унижаваме и опозоряваме до такава степен антисемитските ни хулигани, че никой да не желае или да не смее да стане техен спътник“

             

              

Когато разбрах, че Яков и Исав са типично еврейска алегория за вечния конфликт между евреи и гои от еврейска гледна точка, аз проумях, че и гоите трябва също да се учат от нея. Нима фактът, че Исав работел усърдно на полето, докато Яков се криел в шатрите на сянка не е символичен за историята на евреите и гоите? Това напълно съвпада с наследената любов на европейците към природата, към откритите пространства и земята - и с любовта на евреите към градския живот. Нима дори, като четат изложенията, написани от благосклонни към наследниците на Яков автори, честните личности не намират сълзите и гнева на Исав за справедливи? Безукорен и невинен ли е Яков, или измаменият е бил Исав? Искащият „фунт плът“ Шайлок от шекспировата пиеса „Венецианският търговец“ символизира алчността и коравосърдечността в не по-малка степен, отколкото Яков, изнудил своя болен брат с нужната храна, за да му отнеме първородното право. А като допълнение, нека си представим Яков, предрешил се като Исав, за да измами и двамата - и своя баща, и брат си. Нима това приемат за справедливост еврейските учени? „Омраза“ и „антисемитизъм“ ли е гневът на Исав? И нима е антисемитско да се отбележи как Израел на свой ред е открил най-ранните си корени във фалшификацията, предателството и измамата - пък и как се хвали с тях? Навярно Исак е бил пророк, когато е рекъл, че Исав ще слугува на брат си, докато не си възвърне властта (пълната власт над земята, в която живее) и по този начин свали „игото на Яков от врата си“. Въпреки че филосемитският вариант на историята представлява една дълга приказка за еврейското злочестие в ръцете на гоите, със сигурност наследниците на Яков не са единствените страдалци. Децата на Исав загубиха неизброими милиарди от наследниците на Яков чрез лихварството, измамите и организираната престъпност. Милиони гои изстрадаха мъчително робство, деградация и смърт в лапите на еврейските господари на търговията с роби и проституцията. Сълзите на Исав се лееха заради милионите избити от ръцете на еврейските болшевики християни в Източна и Централна Европа. Те се ляха заради милионите войници и цивилни, загинали в братоубийствените световни войни, до голяма степен насърчени и разпалени от еврейската власт. Ако сказанието за Яков и Исав е онова, което еврейският равинат твърди - история за произхода на евреите и гоите, - то е и разказ за еврейската измама спрямо онези, които те смятат за гои. Обаче на тази измама трябва да се сложи край. А ако тя продължи, ще бъде само въпрос на време, докато гневът на Исав пламне отново така, както е ставало хиляди пъти, откак „синовете на Яков“ за първи път са нахълтали в нашите земи. Разумните и интелигентните евреи трябва да осъзнаят, че точно както евреите се оплакват от гоите, и гоите имат съвсем реални оплаквания срещу евреите. И тези евреи следва да предприемат доблестни действия за уталожване на еврейското превъзходство и на разрушителното антигойство. Те притежават мощта на медиите и упражняват огромно влияние върху властта - съвсем достатъчно, за да бъде разчупен цикъла на еврейското превъзходство и антисемитизма. Ние не призоваваме евреите да пожертват своята идентичност и наследство. 

          

В действителност ние разбираме техния естествен порив да опазят своето културно и генетично наследство, обаче настояваме и те да припознаят валидността на същите фундаментални права за народите, сред които живеят. Например колко лицемерно е от тяхна страна да постигнат забраната на коледните песнички в нашите обществени училища, докато в същото време настоятелно дирят подкрепа за една изцяло юдейска религия и култура в Израел - и това се финансира с доларите, натрупани от данъците на американските християни! Те агитират за отваряне границите на Америка за измета на Третия свят, докато полагат усилия да превеждат пари от данъците на американците за една нация, която не допуска влизането на имигранти в нея, щом нямат еврейска кръв, като дори отхвърля правото на завръщане за онези, които са родени там и чиито семейства са живели там от поколения! Ако прозорливите евреи се бяха въздържали от подобни лицемерия и съблюдаваха правилата на нашия морал, докато живееха сред нас, ако бяха спрели с манипулациите и експлоатацията, тогава и ние щяхме да успеем да избегнем трагичните антисемитски реакции, които периодично са избухвали сред толкова много нации. От уроците по еврейска история, които научих от произведенията на самите евреи, обаче ми изглежда невероятно тяхното ръководство да прозре мъдростта, съдържаща се в моето предложение. Историята преподава сурови и често кървави уроци, ала малцина им обръщат внимание. Също така ми е ясно, че ние, които сме с европейско потекло, не можем да се осланяме на празната надежда и вяра във великодушието на нашите традиционни врагове. Не, ние имаме правото да бъдем господари в собствената си къща. Ние притежаваме естественото право да накараме нашите западни нации да отразяват нашите собствени умове, нашия собствен дух, нашата собствена етика, нашето собствено изкуство, нашите собствени ценности, собствените ни желания, собствените ни интереси, собствената ни съдба. Както винаги е било в историята обаче, човек никога не може да преговаря успешно от слаба, а само от силна позиция. Затова наша задача е да станем силни. Познаването на истината ще ни направи силни. Трябва да разберем, че се намираме в една еволюционна борба на живот и смърт - и сме длъжни да проумеем, че ако се провалим в това усилие, цялата красота и величие, придобити с кръв и жертви от нашите предци, ще бъдат пропилени, а с тях - и всички надежди за бъдещето на собствения ни народ. Или както Библията го казва тъй елегантно само когато Исав притежава властта, игото на Яков ще бъде свалено от врата ни. Аз не се стремя към иго над еврейския народ. Само искам наша собствена власт в нашата собствена земя, освободена от еврейското политическо, интелектуално и културно господство и извращения. Може би евреите са способни, чисто теоретично, да проследят своето потекло назад до Яков, но очевидно белите хора на земята не произлизат от Исав. Та нали, когато Ребека се сдобива с двамата си близнака, нашите прародители вече са били изградили египетската, месопотамската, вавилонската, микенската, шумерската, хетската и много други цивилизации. Дълго преди евреите да създадат царствата на Соломон и Давид, предците ни са проектирали големите пирамиди и комплекса на астрономическата обсерватория при Стоунхендж. Аз съм ариец (сиреч расово осъзнат бял човек, посветил се на оцеляването и свободата на своя народ). Аз и родствениците ми не дирим война срещу евреите. Ние просто желаем да живеем и да оставим другите да живеят, но трябва да кажем ясно: ние наистина имаме намерение да живеем! И само когато еврейското превъзходство стихне, антисемитизмът ще изчезне. Арийците не ще приемат измамата или превъзходството, прокламирани от Яков. Ние не ще понесем игото на раболепието. Нашата власт ще бъде извоювана. С нашия гений, със своя упорит труд, с нашата съзидателност и вяра ние получихме благословията на Бога и природата. Ние не ще се отклоним от борбата за нашата свобода и отхвърляме етикета на антисемитизма, лепнат ни от онези, които сами са олицетворение на етноцентризъм, нетърпимост и антигоизъм. Не, аз не съм антисемит. Просто съм ариец, който се бори за живота и свободата на нашия народ. Като почитам онези евреи, които действат достойно, аз съм длъжен да се противопоставя на еврейското превъзходство сред нашите нации. Толкова е просто: понеже обичам народа си, нямам друг избор, освен да се изправя срещу онези, които ни причиняват злини или заплашват нашето съществуване.

Дейвид Дюк ЕВРЕЙСКОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО