Все повече ме обзема усещането, че битувам сред обезумели. Сякаш се намирам в хиндуистка комуна, в която всеки се отдава на медитиране. Ако не знаете, то се родее с… комунизма. Понеже, подобно на него, на практика представлява отказ от мислене. Един от гурутата на хиндуизма, смятан за „мъдрец“, постановил:
„Личността няма необходимост да се противопоставя специално на злите мисли. Всички мисли са безумие.“[“The Teachings of Bhagavan Sri Ramana Maharshi in His Own Words”, Edited by Arthur Osborne, Eighth Edition, Sri Ramanasramam, Tiruvannamalai, Tamil Nadu, India, 2002 г., стр. 34. ]
Ашколсун, рекох си. И задълбах. За да открия още обезличаваща „мъдрост“, свеждаща най-висшето творение до добиче:
„Обезумяването е знак за заболяване на ума. Когато мисли преминат през ума, и бъде направено усилие за тяхното премахване, обикновено това усилие бива определяно като медитация. Когато има мисли, това е обезумяване: щом няма никакви мисли, това е медитация.“
Затова се обръщам само към немедитиращите, които продължават да използват мозъка си и не се смятат за по-низши от кравите. Забележете, ето на каква „любов“ юдаизмът учи евреите:
„И най-добрият от гоите трябва да бъде убит."
Освен това съвсем неапокрифното „произведение“ “ספר תולדות ישו” – “Sefer Toledot Yeshu” или “Toledoth Jeschu”, чието съществуване вече само най-наглите чифути отричат, охулва с най-обидни слова и квалификации нашия Господ Бог. Според различни автори заглавието означава „Книга за историята на Исус“ или „Произходът на Исус“, или „Животът на Исус“.“(Вижте илюстрацията.)
 |
Възниква и въпросът: Кого евреите разбират под „ближен“? Всички ли, или се сблъскваме с прикрит расизъм и сепаратизъм? Отговора ни дава еврейският автор Чарлз Лийбман:
„[Еврейската] традиция отстоява, че същността на Тора [т. нар. Мойсеев закон] е да обичате своя ближен като себе си, с уговорката, че под „ближен“ се разбира единствено „евреин“.“
А Луис Джейкъбс обобщава:
„И евреи, и християни четат заповедта буквално: „Обичай ближния си, като самия себе си“… Но в оригиналния контекст този стих означава: „Даже когато някой се е отнесъл зле с вас, постарайте се да преодолеете желанието за мъст, а по-скоро се отнесете към него с обич, защото, в края на краищата, той също е човешко същество и част от богоизбрания народ, какъвто сте и вие. Което ще рече, че той има право да бъде третиран, както вие желаете да се отнасят с вас…
Златното правило „да обичаш ближния си“ важи единствено за ближния евреин.“
Менахен Герлиц довършва:
„Да обичаш своя ближен като себе си“ – това е важна заповед в Тора. Всеки евреин е длъжен от цялото си сърце да обича своя ближен евреин. Баал Шем Тов обикновено обясняваше това така: „… Как можем да си докажем, че наистина изпълняваме тази заповед? Само чрез спазването на заповедта, че обичаме ближния си евреин като самите себе си. Само като обичаме истински всеки евреин, всеки син на богоизбрания народ, когото Хашем [техният бог] избра от всички други народи, за да го обича така, както човек обича своя син или най-скъпия си приятел.“
„Не убивай“ означава да не убиваш само съплеменниците си.“
Джон Хартнунг напомня, че това е залегнало още в „Трета книга на Мойсей – Левит“, гл. 19, ст. 18.
Насетне в Стария завет ни се обяснява, че всичко на този свят е творение на същия бог. Значи всички хора сме негови чада. Е, кой баща обича едно от децата си повече от другите? Как тъй от всички народи този бог избира за свой народ т. нар. израелтяни – сиреч ги превръща в богоизбрани? Ако във вярата не всичко се обяснява рационално, то подобен постулат е откровено расистки. А истинската вяра проповядва само добро – любов, равенство пред Бога и законите. Останалото е плод не на Божия промисъл (искра), а на човешката корист.
Логично излиза, че доверяването и проповядването на старозаветните текстове представлява насаждане на различия, расизъм и непоносимост между народите. В този смисъл Танахът, Старият завет, не е нищо друго, освен една мизантропска приказка, измислена, компилирана и редактирана от човеконенавистни умове с претенции да са повече от другите. Затова, ако съществуват справедливи закони, тя просто следва да бъде забранена, като пропагандираща верски и расов сепаратизъм. При това издигнати до религиозна доктрина. А чрез идеологията на ционизма – еврейски екстремистки нацизъм – и до нещо повече. Ала в това ви предстои да се убедите.
Не беше тъй отдавна, когато прочетохме:
„В своята седмична, съботна вечерна проповед израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, заяви, че неевреите съществуват, за да слугуват на евреите.
Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел“ – заяви той, по време на публично обсъждане на това, каква работа е допустима да бъде възлагана на неевреите, за да се спазва Шабат.“(Вижте илюстрацията.)
Няма лъжа и измама – никаква манипулация. Известието е предадено от Еврейската телеграфна агенция и е поместено в най-многотиражния израелски всекидневник, излизащ на иврит и на английски език – “The Jerusalem Post”. Изданието побърза да изтрие публикацията си в интернет…
На всичко отгоре, чифутите трябва да се разберат помежду си за лъжите, които, както отдавна е установил Мартин Лутер, разпространяват. Дали „шлеповете са били във Видин“ или в Оряхово? Или, може би в Лом – родния град на Александър Белев, комисаря по еврейските въпроси? Но неговата майка е била… еврейка с фамилно име Миланези. Дядо му по майчина линия е бил сред терористите на двамата масони – еврейския илюминат Джузепе Мацини и неговия подопечен Джузепе Гарибалди. Двамата – подчинени на Албърт Пайк, американския генерал от армията на Юга в Гражданската война, който е посочил накъде водят следите на злото:
„Луцифер – носителят на светлината;… странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака… Луцифер… Точно той ли носи Светлината и със своя блясък и величие заслепява посредствените, сладострастните или егоистичните души? Без съмнение!“
Ние с вас ли сме „посредствените, сладострастните или егоистичните души“?
Да се доверим на Израел Шахак. Той беше евреин, прекарал годините, когато децата стават юноши, в концентрационен лагер. Преподаваше химия в Университета на Тел Авив. По нашему бе – професор. И страстен правозащитник. За него Гор Видал, смятан за най-именития американски писател от последните тридесет години на ХХ век, писа:
„Излишно е да се споменава, че израелските власти не одобряват Шахак. Но няма какво толкова да се прави с един пенсиониран професор по химия, който е роден през 1933 г. във Варшава и е прекарал детството си в концентрационния лагер в Белзен. През 1945 г. той пристигна в Израел, служи в Израелската армия, и не стана марксист в годините, когато това бе модерно. Той беше хуманист, който се отвращава от империализма, независимо дали е в името на бога на Авраам или на Джордж Буш. По същия начин, с голяма духовитост и познание, той се опълчваше срещу тоталитарните напъни в юдаизма… Онези, които се нуждаят от него, със сигурност ще станат по-мъдри и – смея да кажа – по-добри.“
Израел Шахак разяснява, че:
„Според юдейската религия убийството на евреин е огромно престъпление и е един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). Еврейските религиозни съдилища и светските власти биват наставлявани да наказват всеки, виновен за убийството на евреин, дори извън пълномощията на обичайната правораздавателна администрация… [И днес често тълпите взимат „правораздаването“ в ръцете си и избиват с камъни, както повеляват Старият завет и Талмудът.] Когато жертвата е неверник, отношението е съвсем различно. Евреин, убил неверник, е виновен единствено заради грехове към небесните закони, които са ненаказуеми от съда. Непрякото причиняване на смъртта на неверник въобще не е прегрешение.
Така един от двамата най-изтъкнати тълкуватели на [талмудския трактат] „Шулхан Арух“ обясняват, че щом се отнася до неверник, „човек не бива да вдига ръка, за да го нарани. Но може да го направи непряко. Например като премести стълбата, след като оня падне в пропаст (яма, цепнатина)… Няма забрана за това, понеже е сторено косвено.“
Убиец неверник, който случайно е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Ако обаче жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказван.“
След това Шахак ни представя разяснението на някакъв равин, изпратено до израелски войник, който го попитал дали е редно или не да убива арабски жени и деца. В своя отговор равинът цитирал Талмуда: „Убий най-добрия от неверниците; смажи главата на най-хубавата змия.“…
Халака [еврейското религиозно право] предполага, че всички неверници са напълно сбъркани, произлезли са от смесване са с животните, а стихът „чиято плът е плътта на магаретата и чието (семенно) излияние е като на конете“, се отнася за тях… Концепцията за прелюбодеянието не се прилага при полови актове между евреин и неверница. Талмудът по-скоро отнася такова сношение към прегрешенията, определени като скотщина…
Това не означава, че половият акт между евреин и неверница е разрешен. Тъкмо обратното. Тя следва да бъде умъртвена, дори и да е била изнасилена от евреина:
„Ако евреин извърши сношение с жена от неверниците, независимо дали тя е тригодишно дете или е зряла, без значение дали е мома или е омъжена, и дори ако е невръстна – само на девет години и един ден, тя следва да бъде убита. Тъй както се постъпва с всеки звяр. Понеже чрез нея един евреин си е навлякъл беда.“
Сега към т. нар. Нюрнбергско законодателство в Третия райх. Всеки честен специалист ще потвърди, че нацистките закони повтаряли едно към едно еврейската Халака. А онзи, на когото преди войната не разрешили да сключи брак с арийка, най-вероятно е пострадал от своите… Впрочем няма как да е другояче, след като ни е добре известно, че във вените на почти всички нацистки главатари течала еврейска кръв.
Като започнете с фюрера, минете през най-приближените му Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Рудолф Хес, Мартин Борман, Йоахим фон Рибентроп, Хайнрих Химлер, адмирал Вилхелм Канарис, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Адолф Айхман, д-р Йозеф Менгеле, Роберт Лей, Ерхард (Ерих) Милх и т.н., всички!Те били ционисти!
Най-удивителното и най-безчовечното в ционизма
е с нищо несравнимата му мрачност
 |
Съвременните ДНК–тестове доказаха нещо повече: Адолф Хитлер имал не само еврейски, но и африкански родови корени! (Вижте илюстрацията.) Нещо не е съвсем така, както ви го представят, нали? За пореден път стигаме до там, че да се питаме: Имаме ли право да вярваме на основните медии и на официалната история?
„Не убивай; не извършвай насилия; недей да крадеш; не ангажирай фалшив свидетел; почитай баща си и майка си; и обичай своя ближен като себе си“ – тези т. нар. общочовешки заповеди Исус Христос ни е заръчал да спазваме. Никакви други. И без всякакви уговорки. Родеят ли се те с еврейските? А с реалния живот в ционистката държава?
Книгата на Израел Шахак начева със скандал, който се разразил през 1965-1966 година в Израел по повод на равинско решение относно спазването на третата юдейска заповед за почитането на съботния ден. Тогава религиозните водачи изтълкували като правилно поведението на израелец, който отказал да се притече на помощ на свой припаднал съсед неевреин. Понеже злочестината застигнала горкия човек… една събота?! Не само това – не позволил неговият телефон да бъде използван за да бъде извикана линейка! А Шахак писал по вестниците и изобщо – вдигнал шум.
„Отговориха ми, че въпросният евреин е постъпил правилно, напълно в духа на вярата. И подкрепиха изявлението си с меродавен цитат от талмудските закони, писан през този [двадесети] век…
Стана ми ясно, че онова, което предписват талмудските закони, уреждащи отношенията между евреи и неевреи, нито ционизмът, включително неговият изглеждащ като нерелигиозен дял, нито израелската политика след установяването на държавата Израел, нито специалната политика на еврейските поддръжници на Израел в диаспората, биха могли да бъдат разбрани, докато не се вземат под внимание дълбокото влияние на тези закони и мирогледът, който те изграждат и изразяват. Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия се засилват и стават политически влиятелни, щом се възприемат благоприятно от обществото. Това важи особено силно, ако тяхното обсъждане е забранено – формално или с мълчаливо съгласие.“
Проектирайте последното върху съвременното законодателство в Австрия, Германия, Франция, Швейцария, Канада, Холандия… Демократични ли са тамошните правила? Съществува ли свобода в тези страни, или само такава, която подчинява и принизява хората? Което представлява вид робство.
Ционизмът не е особено ласкав и към еврейките. В Израел жените са подложени на всекидневни унижения, тормоз и преследване. Така повелява Танахът – Старият завет. В Петокнижието – законът, приписван на Яхве-Йехова, предаден на евреите с посредничеството на несъществувалия Моше – Мойсей, например е записано „милостивото“:
„Ако някой легне с жена, кога е болна от кръвотечение, и открие голотата й, той е открил нейните течения, и тя е открила течението на кръвта си: и двамата да бъдат изтребени измежду народа си.“
Или:
„Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.“
Да му мислят всевъзможните лесно забогатяващи на гърба на простите гадатели, врачки и баячки, битуващи из телевизиите и къде ли не. Ако решат да станат хаджии и хаджийки, може да ги стигне. Понеже в Израел този религиозен „закон“ действа успоредно със светските.
Еврейският бог е болезнено ревнив. Уж е създал хората и е предпочел чифутите. Пък вижте какво им обещава:
„Ако се намери сред теб в някое от твоите жилища, които господ, бог твой, ти дава, мъж или жена, които да сторят зло пред господа, твоя бог, като престъпят завета му, пък тръгнат и почнат да служат на други богове, и се поклонят на тях, или на слънцето, или на месечината, или на цялото небесно войнство, каквото аз не съм заповядал, и ти бъде съобщено, и ти чуеш, – то разузнай добре; и ако това е чиста истина, ако е сторена тая гнусотия в Израиля, – изведи оня мъж, или оная жена, които са сторили това зло, при вратата си и ги пребий с камъни, да умрат.“
„Ако някой се хване да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт: и мъжът, който е лежал с жената, и жената: тъй изтребвай злото от Израел.“
Да не се случи жена да бъде хваната в изневяра. Направете си труда и се запознайте с онова, което я очаква, както е заповядал сатаната в Глава 5 от „Четвърта книга на Мойсей – Числа“.
Да не говорим, че в синагогата – храма на дявола – жените задължително биват изтласкани в галерията. На израелките и изобщо на представителките на нежния пол е забранено да „оскверняват“ т. нар. Стена на плача в Йерусалим. В действителност в нея няма нищо свещено и мистично. Това е остатък от западния зид на римската крепост на града.
Във Великобритания се надигна вълна на протести срещу ционизма и неговата държава, от онзи тип, който от години опитвам да организирам тук. Все повече островитяни бойкотират израелските стоки в магазините. В университетите студентите отказват да изучават дисциплини, пропагандиращи измамата „холокост“. Стига се и до отказ от посещение на лекции на преподаватели, за които е известно, че освен евреи, са и ционисти, защитници на израелската политика.
Похвално!
Правителството на нейно нищожество Елизабет ІІ Сакс и Кобург-Гота, или Уиндзър, както е на съвременен англоидиш, се закани да инкриминира подобен вид протести. „Свободното“ и „демократично“ Обединено кралство е на път да обяви бойкотирането на Израел и на продуктите, внесени от окупирана Палестина в Албиона, за престъпление!
А ционистките помияри пощръкляха. Само преди дни близкият до торите всекидневник “The Daily Telegraph” за пореден път заля необразованите, малограмотни и твърде извратени британски „десни“, с ционистки цвик. Шотландският социалист, политик, член на „лявата“ Лейбъристка партия Том Харис, който е „министър на околната среда в правителство в сянка“, се изо̀ка в смятаният за проконсервативен телеграфо-пощенски вестник. Размахвайки заканително пръст в унисон с жеста на консервативния кабинет, той предупреди:
„Да си млад, не е извинение за пренебрегването на фактите, които са, че Израел не е просто демокрация – той е социална демокрация, [марксистка, както предстои да се убедите.] в която жените се радват на равни права, където съществува процъфтяваща свободна хомосексуална общност,[153] където профсъюзите са добре организирани и силни, и където медиите са освободени от окови и се отнасят критично към правителството.“[154]
 |
Цялата тази бълвоч от лъжи – в „дясно“ издание?! Естествено, подходящо илюстрирана с фотография на гробове – навярно еврейски – изпъстрени със свастики. Кога, къде, дали не е еврейска провокация, кой да ни каже? Внушението е толкова елементарно, че чак е „убедително“ за масовия простак: Единствено „антисемитите“ са противници на ционизма!
Ашколсун! При това – в „дясно“ пропагандно средство печатат „левичари“! Каква свобода на словото, при която „няма наши, няма ваши“, по думите на „оранжевия“ Александър Стамболийски – ръководител на първото фашистко правителство в историята. Още повече, ако се вгледаме в звучащата като лозунг „мисъл“ на comrade Том Харис:
„Лейбъристката партия има дълга и горда традиция в подкрепата на ционизма.“
Тъй де. Младите британци не твърдят обратното. Просто повече не желаят ционистка политика на Острова. Да не забравяме, че Дейвид Камерън, Джордж Осборн, бивш Гидеън, много от останалите членове на кабинета и на парламента са чифути – kikes, както е на английски.
Да проверим, доколко е прав социалистът-келт в твърденията си, че „Израел е социална демокрация, в която жените се радват на равни права“. Предлагам свидетелства специално за участта на нежния пол в комунистическия ционистки „рай“:
www.youtube.com/watch
Между другото – същото като тук: Царят дава, пъдарят не дава. Двама мои близки – единият вече мина в отвъдното – водиха дела и получиха решения на Върховния административен съд за въвеждане във владение. А висши правителствени чиновници – министър и областен управител – не само отказаха да изпълнят постановленията на най-високопоставената правна институция в страната. Цинично „препоръчаха“ на приятелите ми, „да боцнат на капите си“ съответните решения на уж Върховния съд.
Обикновен комунизъм. Или ционизъм? Двете са тъждествени, както е и с фашизма, нацизма, расизма… Всички те имат едни и същи фарисейски, равински корени.
Макар и бавно, хората се пробуждат. Най-активни не са кореняците, а пришълците. В намеренията за забрана на всякакви бойкоти – „британска форма на протест“, както бяха наречени, някои автори съзряха прикрита форма „за подпомагане процъфтяването на неравнопоставения и неетичен бизнес“. Оцениха мярката не като отнасяща се „не само към протестите против Израел. Това е драконовско, сурово предложение за озаптяване на обществените организации в приемането на нравствени решения, което ще позволи на големия бизнес да безчинства на воля.“
Сред най-тежките присъди над ционизма, която поне аз съм срещал, е произнесената от евреин, израелски гражданин, служител на Моссад, достигнал до звание „полковник“. Виктор Островски открито заяви защо напуска криминалната служба, на която десетилетия е принадлежал. Но не само нея, а и ционисткия „рай“ – държавата Израел. Като описва подробно своята съдба, авторът стига до епизод, когато вече е напълно отвратен от всичко, заобикалящо го.
Един от неговите колеги, приятелят му Ели, бил изпратен от шефа им в САЩ. Той решил „да се възползва от свободата и да си намери някаква работа в Съединените щати. Имаше си семейство там и можеше да получи без проблеми зелена карта.
– Последният да загаси лампите на летището „Бен Гурион“ – изрекох аз стария виц, който се носеше из Израел по време на голямата депресия преди Шестдневната война, която промени всичко. И двамата се смяхме дълго, макар че всъщност нямаше защо.
Тогава, говорейки с Ели, аз разбрах, че съм изминал много повече от пътя, по който бяхме тръгнали заедно. Ели, а също и Ури [друг техен колега] все още вярваха в ционистката мечта. Те повече приличаха на хората, които познавах в Израел – старите ми приятели и семейство. Макар да вземаха участие в онова, което за повечето израелци би могло да означава екстремизъм, те го правеха от вяра в една идея – ционизма.
Аз от известно време бях разбрал, че вече не споделям тази идеология, че за мен държавата Израел вече не означава изпълнение на древната мечта. За мен тя бе по-скоро кошмар от предразсъдъци, валящ се в локвата на расизма и развяващ бяло-синьото знаме като флаг на гнета. Не исках да съм част от това. Сега аз показвах на знаменосците тяхната уязвимост, за да спрат и да преоценят целите си. Може би тогава биха могли на равна нога да се присъединят към семейството на народите."
Не би. Засега. Едва ли ще стане.
Забелязахте ли нещо, което може да бъде пренесено едно към едно у нас. Близките на Островски вършели неща, които „за повечето израелци биха могли да означават екстремизъм“. Но „го правели от вяра в една идея – ционизма.“ У нас – в някакъв комунизъм. Двете са страни на една и съща еврейска монета.
Увисва въпросът за тези „шлепове“, които спомена израелският национал-комунист във видеозаписа: Имало ли ги е изобщо?
Гледахте и слушахте евреин – тоест – лъжец. И израелец при това. А както ни е завещал убитият от Моссад в САЩ евреин Джак Бърнстейн, роден в Америка, но, подлъган от пропагандата, прекарал десетилетие в „ционисткия рай“, „Израел е марксистка, расистка,… фашистка… и нацистка държава“! Иначе казано, затлъстелият чифут, гостувал в БНТ, е марксист, расист, фашист и нацист.
Това е безспорно. Ноторно прието е, както се изразяват юристите. Не се нуждае от доказателства.
„Израелската система на кибуците“ – посочва Джак Бърнстейн, – „е марксистка идея, пренесена в Израел от ашкеназките евреи, които имигрираха от Полша и Русия. Тези евреи са част от онази еврейска шайка, известна като БОЛШЕВИКИ. Преди 1917-а те бяха силата, която постави основите на Болшевишката революция от 1917 година и даде началото на комунизма…
Преди 1967 г. повечето работа в кибуците беше извършвана от евреи. Но след войната от 1967 г. тази работа взеха да вършат араби с много ниски заплати, и доброволци от чужбина. Членовете на кибуците (всички евреи) си поделят всички неща по равно. Те получават облекло, храна и малки суми – джобни пари. Цялата печалба от предприятието отива по сметката на кибуца за бъдещо използване. ВСИЧКИ ТЕЗИ КИБУЦИ СА ЗАЧИСЛЕНИ В НЯКОЯ ОТ ИЗРАЕЛСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ, които варират от СОЦИАЛИСТИ ДО ТВЪРДОГЛАВИ КОМУНИСТИ.
Кибуцът, в който бях, не беше от тези на крайните комунисти. Въпреки това, съм щастлив да го напусна след четиримесечно пребиваване. Два месеца по-рано от първоначално предвиденото. По времето, когато работех в кибуца, продължих да ухажвам Цива. Тя беше една от причините, поради които напуснах кибуца след четири месеца – щяхме да се женим…
От петдесетте хиляди американски евреи, които, както мен, бяха имигрирали в Израел между 1967 и 1970 година, около 20 на сто бяха с марксистка ориентация, а огромен брой от тях се оказаха истински твърдо вярващи комунисти. Те бяха приветствани с добре дошли от израелските власти и от местните ашкеназими. Радваха се на привилегировано отношение – предоставяха им жилища, работни места и обществен живот. Трябва да се отбележи, че освен дошлите от САЩ, огромен брой еврейски комунисти бяха имигрирали в Израел от Чили, Аржентина и Южна Африка.
От онези 50 000, които по онова време бяхме имигрирали в Израел, 80 процента се завърнахме в САЩ. Двадесетте на сто, които останаха, бяха тези, които имаха комунистически партийни членски книжки или симпатизираха на марксизма.
Трите лица на Израел
От всичко, което досега ви казах, може да сте останали с представата, че Израел е марксистка (социалистическо-комунистическа) страна. Това би било вярно. Но Израел има три лица: Комунизъм, фашизъм и демокрация.
Ашкеназките евреи, които имигрираха в Израел от Русия [по онова време е правилно СССР], донесоха с тях идеологията на социализма-комунизма. И въведоха в практиката по-голямата част от тази идеология.
Ашкеназките евреи, които имигрираха в Израел от Германия, симпатизираха на комунизма и го подкрепяха. Но при тях съществуваше тенденцията да практикуват фашизъм в нацистки стил. По време на Втората световна война, в Германия тези елитни ционистки ашкеназки евреи са действали непосредствено с Хитлеровото Gestapo при преследването на германските евреи от по-низшите класи. И са ги изпращали в концентрационните лагери.
Сега, живеейки в Израел, същите елитни ционистки евреи, които бяха добре обучени в нацисткия стил на фашизма и го предпочитаха, наложиха много от фашистките аспекти в Израел. За да създадат впечатлението, че Израел е демокрация, членовете на Кнесета (израелския парламент) биват избирани – старомоден вид гласуване.
Ето къде така наречената израелска демокрация приключва. Няма абсолютно никакво значение коя партия печели изборите – дали Ликуд или Лейбъристката – елитът на ционистките евреи управлява по диктаторски начин – предоставяйки предимство на елитарната клика, и чрез брутални репресии над всяко различие.
В ционистко-комунистическия план за световно господство, тъкмо на Израел е предоставена ролята непрестанно да забърква неприятности и напрежение в Близкия изток. Тъй като войните са главна част от този агресивен проект, съвсем естествено е, че от най-ранно детство израелската младеж бива подготвяна като манталитет и психически за война. Например: Израел има своя еквивалент на Хитлеровата младеж. Това е Гадна; а за всички гимназисти и за първокурсниците в университетите е задължително да участват в организацията – момчета и момичета. Както организацията Hitlerjugend, младежите от израелската групировка Gadna са облечени в униформи в khaki [защитен цвят]. Те провеждат тренировки и са ангажирани в полувоенни учения.
Оръжията и мислите за война присъстват даже в игрите. Когато са на излет, вместо да вземат със себе си бейзболни или футболни екипи, те носят автоматични пушки и нападателни оръжия. И се упражняват в стрелба, занимават се с военни игри…
Веднъж като завършат задължителната си военна служба, запасняците постъпват в Shin Bet – еквивалентът на Хитлеровото Gestapo. Както Гестапо, те се занимават с репресирането на всеки, който действа или говори против маркистко-фашисткото правителство на доминирания от ционисти Израел.
Както в нацистка Германия, всички хора в Израел са длъжни да носят лични идентификационни документи, които на иврит се наричат “Teudat Zehut”. Твърде печално е, че за да се харесат на ционистката власт в Америка, правителствени представители на САЩ искат да жертват живота на американски момчета, за да спасят ционистко-марксисткия Израел.
Младежите, които вече са във въоръжените сили на САЩ, и техните родители, баби и дядовци, братя и сестри, трябва да са особено силно разтревожени от участието на Израел във войни и от опитите му да въвлече Съединените щати в тях. Защото, ако е необходимо Израел да бъде спасяван в някоя от неговите агресивни акции, правителството на САЩ ще се подчини на американските ционисти и ще хвърли американски момчета в битките. Тези момчета няма да имат никакъв избор, освен да се сражават на страната на ционистко-марксисткия Израел…
Що се отнася до нацисткия фашизъм, нека изясня темата. Германците са възхитителни хора – смея да кажа – даже велики. Но в Германия почти цялото население беше жертва на нацистите, които чрез хитрост и бруталност придобиха власт. В Германия средностатистическите евреи бяха жертви на ционисткия елит, който действаше ръка за ръка с нацистите. Много от същите тези ционистки евреи, които в Германия работеха с нацистите, отидоха в Израел и си стиснаха ръцете с еврейските ционистки-комунисти от Полша и Русия. Това са двете лица на комунизма и на фашизма в нацистки стил, които ръководят Израел. Демокрацията е просто илюзия.
Относно връзката между елита на ашкеназките евреи и на нацистите, погледнете думата “Ashkenazi”. Вгледайте се отново – “Ashke–NAZI”.
Триъгълникът „Ню Йорк-Москва-Тел Авив“
В този момент може би сте объркани, но Израел и Съветите са идеологически съюзници – и двете страни следват идеите на Карл Маркс, тъй че и едната, и другата са комунистическо-социалистически. Въпреки че Съветите снабдяват с военно оборудване арабите – враговете на Израел; а в същото време врагът на Съветският съюз – Съединените щати, въоръжава Израел.
За да разберете коварството, на което ционистко-болшевишките евреи са способни, и да схванете подлостта, която беше проявена преди и след войната от 1973 г., трябва да обясня триъгълника „Ню Йорк-Москва-Тел Авив“. За да го сторя, е нужно да се върна няколко години назад в историята.
Беше посочвано, и то с достатъчно основания, че решенията относно комунистическата политика не идват от Москва, а от Ню Йорк Сити. Дали това е факт или не, е маловажно. Онова, което е важно, е фактът, че съществува близка връзка между ционистко-болшевишките евреи в Ню Йорк сити и ционистко-болшевишките евреи в Москва. А ако разширим обхвата, ще включим и ционистко-болшевишките евреи, които доминират израелското правителство.
Ционисткото могъщество и власт над правителството на САЩ във Вашингтон, окръг Колумбия, произлиза от ционист-болшевиките, чиято централа е в Ню Йорк Сити. Тъкмо от Ню Йорк тръгват заповедите по грамадната ционистка мрежа по целите Съединени американски щати – мрежа, която оказва влияние върху икономическите и политическите начинания не само на нашето федерално правителство, но на почти всички, ако не на всички, щатски правителства. И до голяма степен – върху управленията на по-големите и даже средните по размери градове. Това господство на ционистко-болшевишките евреи над САЩ превръща нюйоркския фундамент на триъгълника „Ню Йорк-Москва-Тел Авив“ в най-важния дял от него, който оказва огромно влияние върху политиките на комунистите.
Когато разглеждат войната от 1973 г., повечето хора, а изглежда и почти всички араби, са с впечатлението, че след като Съветският съюз продаваше въоръжения на Египет и на други арабски страни, Съветите подкрепяха арабите в тази война. Това е напълно невярно и лъжливо впечатление. За да проумеете, че то е резултат от по-голяма измама от страна на Израел и Съветския съюз, следва да сте запознати с Договора „Голда Меир-Сталин-Каганович“.
Голда Меир беше родена в Русия [кой евреин не е от там]. Израснала в Милуоки, щата Уискънсин. А през 1921 г. имигрирала в Израел [откога е съществувала тази страна de facto]. През 1949 г. Голда Меир стана първият посланик на Израел в Съветския съюз.
Докато представяше Израел, посланичката Голда Меир – еврейска болшевичка, се срещаше с двама представители на Съветския съюз: Каганович – еврейски болшевик, и Сталин, който беше женен за еврейска болшевичка. Те слючиха тайно споразумение – пакт…
ИЗРАЕЛСКАТА ЧАСТ ОТ ДОГОВОРА БЕШЕ:
Израел не ще допусне никоя западна страна, особено САЩ, да изгради военни бази на израелска територия. [Факт.]
Израел ще позволи официална комунистическа партия да функционира в Израел. [Факт.]
Израел няма да сключва никакви споразумения за разрешаване на палестинския проблем. [Факт.]
Израел ще влияе върху световното еврейство, особено върху това в САЩ, така, че да накара западните сили да приемат политика на благосклонност и предпочитане на Израел пред арабите. [Факт.]
Израел ще продължи своите марксистки икономически политики и ще предотвратява тенденциите към свободно предприемачество. [Факт, но донякъде – земята е на държавата, най-големите работодатели са профсъюзите – Хистадрутът.[ההסתדרות הכללית של העובדים בארץ ישראל – Всеобща организация на работниците в земята на Израел.]]
ЧАСТТА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ В ДОГОВОРА БЕШЕ:
Съветите ще трябва да установят проарабска политика, единствено като прикритие на своите истински намерения, които са да предоставят помощи на арабите, но никога да не позволят на арабите да унищожат Израел. [Факт.]
Съветите ще отворят портите на техните страни-сателити за еврейска имиграция в Израел, Ако това е недостатъчно, тогава Съветска Русия ще отвори своите собствени порти за имиграция. [Факт.]
Съветите ще гарантират абсолютно сигурността на Израел.[Съветският съюз и Израел ще си обменят разузнавателни сведения,] [Факт.]
От условията на този пакт можете да разберете, че целта на Съветския съюз и на ционистко-марксистки Израел беше и все още е да предотврати мир между арабските страни и Израел, докато всички арабски страни не бъдат принудени да приемат социализма под съветско ръководство.
В ръководенето на войната от 1973 г. можете да видите приложението на част от това измамно споразумение – по-точно онази част, в която Съветският съюз помага на арабите – но не им помага дотолкова, че да победят Израел.
В планирането на войната от 1967 г. Израел беше наясно, че арабските страни, граничещи с Израел, купуваха оборудване от Съветите – израелските съюзници. Но поради Договора „Меир-Сталин-Каганович“ израелските лидери знаеха, че Съветите не ще помогнат на арабите достатъчно, за да победят Израел. Че помощта, която Съветите предоставят на арабите, беше само „примамка“, чрез която да вкарат арабските страни в съветския капан. Освен това израелските лидери знаеха, че техните американски ционистки братя съвсем сигурно ще направят така, че правителството на САЩ да им достави достатъчно оръжия, за да спрат арабите. И че ще им изпратят още военно оборудване, даже войски, ако стане необходимо.
Когато през 1973 година войната започна, Йордания, Египет, Сирия и Ирак изненадаха Израел с техните подобрени бойни способности. Египетската армия се захвана с нещо, което би изглеждало невъзможна задача – да проникне на израелска територия.
Първо, съществуваше водно препятствие за преодоляване – Суецкият канал. След това, трябваше да се изправят пред висока пясъчна стена и фин прах, които бяха издигнати от Израел. Зад тази стена имаше трета бариера – укрепена израелска линия. Тези фортификации бяха по-здрави от линията „Мажино̀“, изградена от Франция преди Втората световна война, за да спре всякаква германска инвазия в нея.
Обаче, с изобретателност, египетската армия пресече Суецкия канал, премина през бариерата от пясъци и прах, и в рамките на няколко часа разби здравите укрепления. [Вермахтът също преодолял линията „Мажино̀“.]
Израел беше в беда. Арабите бяха на път да спечелят войната.
Но, както беше планирано предварително – в случай на необходимост – САЩ пренесоха по въздуха огромно количество оръжия, оборудване и екипировка, и ги доставиха на Израел. И както споменах преди това, Въздушно преносимата дивизия на САЩ във Форт Браг, щата Северна Каролина, и американски войски, базирани в Германия, бяха вдигнати под тревога и щяха да бъдат изпратени, за да помогнат на израелската армия, ако станеше напечено. Та Израел да може да спечели войната. За късмет на Съединените щати, американските войски не се оказаха необходими, за да помогнат на Израел да оцелее. Допълнителните оръжия стигнаха. Обаче, арабските части бяха достатъчно силни, за да спрат Израел от по-нататъшно завземане на арабска земя. Фактически, Египет успя да си върне част от Синай.
Египетският президент Садат разбра, че Съветите нямат никакво намерение да помогнат на арабите за спечелването на войната; че Съветите им продават някакво оборудване, колкото да опитат да набутат Египет в капана на съветската мрежа. И така, Садат изрита от Египет съветските военни съвeтници и цивилни технически специалисти."
Тази книга е издадена през 1985 година. Скоро след като излезе и втората му – „Моето сбогуване с Израел: Бодилът в Близкия изток“, Моссад го ликвидира на американска земя.
Бях небезразличен съвременник на събитията. През годините не престанах да се интересувам от тях. От наученото досега мога да свидетелствам, че всичко, изнесено от Джак Бърнстайн, отговаря на истината.
В края на седемдесетте прочетох книгата „Шестдневната война“, чиито автори са Рандолф и Уинстън Чърчил, съответно синът и внукът на дебелия българомразец. Мой съсед и приятел – евреин, се беше сдобил с нея. Четях и се сещах за татко, Бог да го прости. Смятах, че Чърчилови го опровергават.
По време на войната ухото му беше залепено за радиоприемника. Слушаше западни станции, включително на италиански, румънски и гръцки език. По едно време рече, че американците ще спасят евреите. Ден-два по-късно тъжно заключи, че Съветите са предали арабите и израелците ще им видят сметката. Ненавиждаше русите, както ги наричаше. Беше престанал да се надява на американците. Учеше ме да се пазя от евреите.
Книгата възвеличаваше „стратегическия гений“ на военния министър Моше Даян, търпението и „мъдростта“ на министър-председателката Голда Меир.
Години по-късно установих, колко прав е бил тате. Цялата Моше-Даянова „гениалност“ се е дължала на съветското разузнаване, което е действало в полза на ционистите.
Да уточня и, че далеч преди възникването на Гадна, членът на Фашистката партия на Италия, роденият в Руската империя евреин Владимир „Зеев“ Жаботински, формирал еврейската младежка организация Бейтар. В нея членували момчета и момичета. Те преминавали военно обучение и носели униформи.
Парадните облекла на бейтарци били дарени лично от Бенито Мусолини. И тези бъдещи завоеватели на Палестина гордо марширували с тях на различни юдеофашистки празници и чествания. Извън тържествата убивали, или пребивали палестинци…
И още нещо. Владимир Ленин заимствал пионерската организация в Съветска Русия от „прогресивното движение в САЩ“ и неговата организация Бой скаути на Америка. Почти всичко било еднакво. И в двете страни младежите пропагандирали всеобщото благоденствие – социализма. Не се различавали и по сексуалната ориентация на създателите им – Владимир Улянов и Уилям Диксън Бойс – хомосексуална. Разлики ще откриете в цветовете на връзките, може би…
Първоначално другата младежка организация – американският комсомол, наречен Християнска асоциация на младите мъже, не допускала девойки в редиците си. Масовото възприятие за нея била като за узаконен хомосексуализъм.
Истината винаги изглежда по-невероятна от измислицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар