Нашите мисли не ни принадлежат

      

Свикнали сме да мислим, че всички мисли, всички идеи и импулси са генерирани от самите нас и ние сме техните господари. Но не всичко е толкова просто. Може да не ни се иска, но човек е неразривно свързан с всички други същества на ниво съзнание. И мислите на различни хора са много тясно преплетени. Дори нещо повече, човекът, за който си мислите, може с точност до една дума да чуе вашите мисли в своята глава, но без да може да им обърне внимание. Ако искате да предадете някаква информация, или, напротив, да скриете нещо, то хората осъзнават това. На тях само им липсва външна причина, която би разрушила доверието към вас. 

             

В допълнение към хората, в мислите се намесват егрегори и астрални паразити. Последното правят това особено упорито и нагло: намират уязвима жертва, която ги привлича със своите мисли и настроения, и след това се включват във фините и тела и частично поемат контрола над съзнанието и. 

            

Жертвата не забелязва това, на нея все още и изглежда, че всичко е под контрол и няма чуждо влияние. След това започва да се променя характерът, могат да се появят нови, вероятно вредни увлечения. Цялото внимание на човека е насочено към паразита, който го контролира, което в действителност му обезпечава контрол. Това е необходимо за да бъде винаги удовлетворен. 

             

Паразитират нисши астрални същества, които все още не са напълно развити, душите на мъртвите, не намерили покой, и тези същества, които сами създаваме. А нашата истинска същност е подтисната. Това се случва от детството: винаги са ни учили, че нашето мнение не струва нищо, вкарват ни в определени рамки и ни налагат модели – как да се държим, какви да бъдем и как да мисли,. В този момент започва контролът над мислите ни, те вече не изхождат от нас, а от други хора. Дори и да се проследят всички материални източници на информация, в полето на които се намира човек, се оказва, че той не принадлежи на себе си. Цялата информация, мнения и гледни точки са взети от други източници. Ако възникне някакъв личен проблем, като кавги в семейството или депресия заради липса на самореализация, то информацията за решението отново се взима отстрани.

           

 Самият човек не мисли, защото още от дете не е сигурен в стойността на тази своя способност, че нещо може сам. Наложен ни е навикът да се подчиняваме. Проверката на мисловната връзка не е толкова трудна – достатъчно е човек да е внимателен и всичко да помни. И с изненада ще установи, че мислените разговори са донесли плодове: събеседникът вече знае какво мислено сте му казали. Това може да се прояви и в сънища и в действия, ако чакате нещо конкретно. Дори и последващите разговори незабелязано за двамата ще са точно по темата, която сте обсъдили предварително на мисловно ниво.