Хронолозите са решили, че трябва да разделят историята на човечеството на две ери-До раждането на Христос и след него. Учените наричат тези периоди до новата ера и новата ера. Колкото и да е странно, окончателно датата на раждането на Христос се е наложила едва в 16 век. По времето на Грегорианската календарна реформа т.е. 1500г. след Евангелските събития. Удивително е, че тогава в 16 век и сега никой не се съмнява в точността на установената дата. Прието е да се счита, че датата на раждането на Христос е изчислена от монаха Дионисий Малък. Това се е случило ужким в 532г. от нашата ера, 500г. след самото събитие. При това Дионисий първо изчислил датата на разпятието, а вече след това, като се опира на представата за възрастта на Христос и свои собствени изчисления, определил и годината на раждане на Спасителя.
Дионисий направил своите изчисления по датите на Великите дни /Пасха/, приети в неговото време и допуснал големи грешки. Ако Дионисий е знаел съвременната астрономия, то не би могъл да посочи годината на рождение на Христос в началото на нашата ера. За съжаление астрономическата наука е станала достатъчно развита едва в 17-18 век, но към това време грешната дата е била канонизирана-отначало от Римo-Католическата, а след това от Православната църква. Историците не обичат да говорят на тази тема и като правило отправят всички към историческите документи. Но те премълчават една интересна особеност в старите документи.
В 15, 16, 17 век датите не се пишели както днес. В средните векове са били разпространени 2 форми на запис на името на Спасителя. Латинската буква " i " от първата буква на имет о Исус /iisus/ и латинската буква X -първата буква от името Христос. И когато е трябвало да се напише 300г. от раждането на Христос, са писали i300, т.е. 300г. от Иисус. За да запишат 3 век от рождението на Иисус са писали ХІІІ, т.е. 3 век от Христос. Нагледен пример е издателската марка на Людовико Елзевир датирана в 1595г. Показателна е и датата 1524г. на гравюрата на Алберт Дюрер. Първата буквата " i " е не само разделена с точка, но откровено е написана, като латинското " i ".С други думи, като първата буква от името Иисус.
 |
| Албрехт Дюрер - гравюра |
На руска военноморска карта изготвена по време на управлението на императрицата Елизавета Петровна през 18 век.На картата ясно е написано "Кронщат"- карта морска акуратна. Написана и измерена по указа на Нейно императорско Величие в 740г. от капитана от флотата Магаемъм и съставена в 750 година. Числата 740 и 750 са записани даже без буквата i. Но 750 г. това е 8 век, а не 18 век. И такива примери има много.Преди всичко латинските букви i започнали да се тълкуват, като 1000, а буквата Х, като 10 не по-рано от края на 16 век. И така са състарили историята на човечеството с цели 1000г.
Палея е стара църковна книга вече излязла от употреба. Палея от Румянския фонд на Държавната библиотека. Но до 18 век тя е заменяла за руските читатели библейския Стар завет. Палея разказвала и за събития от новия завет. Палея съществено се отличавала от днешния канон на стария завет. Тя е не е просто допълнение към Библията, а напълно самостоятелен документ. Но тя съобщавала за същите събития, както и съвременната Библия. В Палея в открит текст указващ три дати. Рождество, Кръщаване и Разпъването на Исус Христос. Тези дати са записани по два начина. Първият е известният начин на летоброене по Византийката ера от Адам. А вторият - е вече излезлият от употреба стар летописен начин - Индиктов. Оказало се, че тези дати записани по два различни начини не се съгласуват, а трябвало да съвпадат.
В изчисленията от Адам, номера на годината се записва с едно число, като един безкраен брояч. Такъв брояч ние използваме и днес, само точката на отчитане е друга от рождението на Христос. Сега да разгледаме Индиктовия начин. Този начин широко се е използвал в старите летописи. В Индиктовото изчисление числото на годините се е задавало не с едно число, а с три. Всяко от трите числа е имало свое собствено название: Индикт, Кръг на слънцето и Кръг на луната. Всяко едно от тях, всяка година се е увеличало на единица. Но само когато е достигало положената величина се започвало от единица. И след това отново се увеличавало с единица. Така вместо на един брояч в безкрайното броене на годините, в Индиктовия начин се използвали 3 циклически брояча. Те задавали годината с три неголеми числа, като всяко едно от тях не можело да излезе от определените граници.
Числата са Индикт, които се променяли от 1 до 15, Кръг на Слънцето- от 1 до 28 и Кръг на Луната- от 1 до 19. Участващите числа ограничители (15,28,19) са не делими по между си. Те нямат общ делител. За това всяко съчетание се получава от количество години равно на произведението им, което е 7980. Така повторението на индиктовите дати е възможно едва след 7980г. С други думи на отрязък от времето с продължителност почти 8000г. индиктовият начин задава годината напълно еднозначно.
В Палея, по повод на датата на раждане на Христос се пише: ” В година 5500 се родил предвечния цар Господ Бог наш Иисус Христос през декември в 25 ден.”. Тук е указана 5500г.- дата по Византийската ера от Адам. Тази година записана по Индиктния начин е: ” Кръгът на слънцето тогава бе 13, Луната е 10, Индикта е 15. В ден неделя в седмия час.”.Но записът на година 5500 по Индиктния начин трябва да бъде такава: Индикт - 10, Кръг на Слънцето - 12 и Луната – 9! Аналогична картина на несъвпадение на датите, виждаме с датите на Кръщаването и Разпъването. Как е можело да се случи? За преписвача не е представлявало проблем да коригира датите и да ги направи да съответстват една на друга!
Но в старините първоизточници, които те преписвали или редактирали, датите от Адам, като правило отсъствували. Вместо тях имало архаични индиктови дати. Като се стараели да съхранят стар ите индиктови дати преписвачите са могли да ги объркат. Защото те не разбирали техния смисъл. Можело да се получи многогодишна грешка. Освен случайни грешки са възможни и систематически грешки, повтарящи се, свързани с неразбиране на някакви обстоятелства. Тези грешки е можело да се появят по две важни причини:
Първоначално не съвпадение на трите точки през година. За номера на индикта важно е кога, в кой месец започва новата година. Началото през септември, 1 септември се счита от византийски произход. В старо време е съществувало начало в юни - Египетско начало, свързано с началото на събиране на реколтата. Също така не може да се изключи началото на индикта през март и януари.
Старият начин за броене на циклите на слънцето по начина - броцелета, по пръстите на ръцете. Таблицата за кръговете на слънцето и кръговете на луната се изобразявали на двете ръце. Една от тях е лявата и се отнасяла към кръга на слънцето и се наричала ръка дамаскин. Кръга на слънцето се записвал на четирите пръста от показалеца до кутрето. Днес на ръката дамаскинова кръговете на слънцето нарастват от ляво на дясно. От показалеца към кутрето. Но в древността преди всичко са писали от дясно на ляво, както и до сега правят арабите. Оказало се, че точно това не са отчели късните преписвачи, които са вписвали индиктовите дати, съответстващи на датите от Адам.
Тази систематическа грешка е открита от Фоменко и Носовски. Отчитайки, че в Палея има едновременно три датировки Рождение, Кръщаване и Разпъване, появява се надежда да се поправи грешката и да се установят истинските дати. За решаването на тази не проста задача Фоменко и Носовски създали специална компютърна програма. След направата на доста сложни изчисления, които просто са били невъзможни за редакторите от 17-18 век., учените са получили, няколко дати. Три от тях са били най- вероятни за раждането на Христос:
За Раждането - декември 1152 г.
За Кръщението - януари 1182г.
За Разпъването - март 1185г
Времето на земният живот на Иисус Христос е 12 век.
Има един много интересен исторически документ. Нарича се "Фоетрон или позор исторически". Тук думата позор е използвана в своето старо значение: обзор. Той е бил написан на латински от Епископа Вилхем Стратеман в 17 век. В 1720г. по заповед на Петър І тази книга е била преведена на руски език от Епископ Гавриил Бужинский.
В 1749г. по указа на императрица Елизавета Петровна "Фоетрон" е бил забранен. Практически всички негови екземпляри са били иззети. В тази книга се говори за празнуването на християнските юбилеи, които са празнувани във Ватикана от 13 до 16 век. Подробните изчисления чрез юбилеите доказват, че събитието Рождество е от 12 век.
Юбилей това е празнуване на Рождението на Христос, но не всяка година, а през определено количество години. В кои години е трябвало да се честват тези Юбилеи са определяли Римските папи. Първият, които е определил тези дати е бил папа Урбан ІV. В 1389 г. той е учредил празнуването на Юбилеите всяка 30-та година. И първото такова честване е направено след 1 година в 1390г. Но папа Бонифаций ІХ е заповядал Юбилеите да се честват не през 30 години, а през 10 години. Това правило са спазвали във Ватикана до 1450г. Но от 1450г. по заповед на папа Николай VІ са започнали да ги празнуват през 50 години.
На пръв поглед скучна информация в действителност съдържа ценна информация. След не сложни математически изчисления може да се определи какви са датите, в които е можело да се роди Христос по мнението на средновековните папи. Ако в 1390г. юбилея се отбелязвал на 30г. т.е. кратно на 30. А в 1450 год. - през 50г., т.е. кратно на 50 се получават датите: 1150г., 1150г., 1000г., 850г.,700г., 550г.,400г., 250г., 100г.,-50г., и т.н. с интервал от 150г. назад.
В списъка няма - 1 г. от н.е., която историците сочат за раждането на Христос.През 14 век. не са смятали че Христос се е родил в 1-та година от н.е. Но най-интересното е, че сред получените години има 1150г. А тази дата практически напълно съвпада с датата от Руската Палея.
За да се признае 12 век за раждането на Христос не са достатъчни 2 старинни документа. Има и други потвърждения на тези дати- астрономически, т.е. така наречената Витлеемската звезда. С периода на живот на земята на Иисус Христос са свързани две ярки астрономически събития. Едно от тях е пълно слънчево затъмнение в деня на смъртта на Христос. Другото явление е избухването на нова звезда в годината на раждането на Спасителя.
В Евангелието това събитие е описано, като появата на Витлеемската звезда. В резултат на избухването на нова звезда се разлитат космически остатъци в космоса и образуват по някога събирания и мъглявини. Една от тези избухвания е оставила след себе си мъглявина в съзвездието Телец/Бик, която се нарича ракообразна мъглявина. Дълго време се е считало, че избухването на звездата се е случила в 1054г. Тази дата е била посочена в древните летописи. В 1899г. е била направена нейната първа фотография. В 20 век с мъглявината са се занимавали учените Макс Плант, Дънкан, Баалет, Биков, Мюлер, Плимент. Оказва, че датата 1054г., указана в летописите не е вярна, Защото на астрономите се е отдало да определят точното време на образуване на Ракообразната мъглявина.
Раковидната мъглявина в Телец
Как е било направено? На фотографиите направени по отношение на линиите на водорода тази мъглявина напомня на рак, независимо, че във видимия спектър - това е мъглява материя, облак. В този облак има много ярки излъчвания на водорода. Те са с малинов цвят. И от астрономите е била измерена скоростта на разширение на тази мъглявина в отделните й части. По тези данни са могли да се определят възрастта на тази мъглявина или датата на избухване. При взрива остатъците на звездата се разлитат в радиално направление. В продължение на първите няколко хиляди години скоростта на разлитане остатъците на звездата може да се счита за равномерна, защото космосът е безвъздушно пространство, което почти не оказва съпротивление. Съвременните прибори позволяват да се изчисли датата на взрива бързо и точно. Измерва се скоростта на разлитане на парчетата и разстоянието, на което те са успели да се разлетят и така се получава времето, в което са изминали този път. Полученото количество на годините се отчитат назад във времето. И получаваме датата на взрива.В случая това е станало в един времеви интервал от 1110г. до 1170г. В този времеви отрязък се намира и датата на раждане на Христос 1150-1152г. това е била така наречената Витлеемска звезда.
Това, че звездата се е появила точно в средата на 12 век. указва и още един астрономически факт. В Евангелието е указано, че звездата не само е светела, а се движела и довела Влъхвите до мястото на раждането на Христос. И звезда, която са видели на изток вървяла пред тях, като на края е спряла над мястото, където е бил младенеца. Това описание напомня движението на комета. Като правило кометите се появяват в сутрешните или вечерни часове. Техните гигантски опашки се разстилат на половин миля. Такова явление не може да бъде незабелязано от човечеството. На много стари изображения на раждането на Христос, Витлеемската звезда е показана с явна опашка.
Палея е стара църковна книга вече излязла от употреба. Палея от Румянския фонд на Държавната библиотека. Но до 18 век тя е заменяла за руските читатели библейския Стар завет. Палея разказвала и за събития от новия завет. Палея съществено се отличавала от днешния канон на стария завет. Тя е не е просто допълнение към Библията, а напълно самостоятелен документ. Но тя съобщавала за същите събития, както и съвременната Библия. В Палея в открит текст указващ три дати. Рождество, Кръщаване и Разпъването на Исус Христос. Тези дати са записани по два начина. Първият е известният начин на летоброене по Византийката ера от Адам. А вторият - е вече излезлият от употреба стар летописен начин - Индиктов. Оказало се, че тези дати записани по два различни начини не се съгласуват, а трябвало да съвпадат.
В изчисленията от Адам, номера на годината се записва с едно число, като един безкраен брояч. Такъв брояч ние използваме и днес, само точката на отчитане е друга от рождението на Христос. Сега да разгледаме Индиктовия начин. Този начин широко се е използвал в старите летописи. В Индиктовото изчисление числото на годините се е задавало не с едно число, а с три. Всяко от трите числа е имало свое собствено название: Индикт, Кръг на слънцето и Кръг на луната. Всяко едно от тях, всяка година се е увеличало на единица. Но само когато е достигало положената величина се започвало от единица. И след това отново се увеличавало с единица. Така вместо на един брояч в безкрайното броене на годините, в Индиктовия начин се използвали 3 циклически брояча. Те задавали годината с три неголеми числа, като всяко едно от тях не можело да излезе от определените граници.
Числата са Индикт, които се променяли от 1 до 15, Кръг на Слънцето- от 1 до 28 и Кръг на Луната- от 1 до 19. Участващите числа ограничители (15,28,19) са не делими по между си. Те нямат общ делител. За това всяко съчетание се получава от количество години равно на произведението им, което е 7980. Така повторението на индиктовите дати е възможно едва след 7980г. С други думи на отрязък от времето с продължителност почти 8000г. индиктовият начин задава годината напълно еднозначно.
Първоначално не съвпадение на трите точки през година. За номера на индикта важно е кога, в кой месец започва новата година. Началото през септември, 1 септември се счита от византийски произход. В старо време е съществувало начало в юни - Египетско начало, свързано с началото на събиране на реколтата. Също така не може да се изключи началото на индикта през март и януари.
Старият начин за броене на циклите на слънцето по начина - броцелета, по пръстите на ръцете. Таблицата за кръговете на слънцето и кръговете на луната се изобразявали на двете ръце. Една от тях е лявата и се отнасяла към кръга на слънцето и се наричала ръка дамаскин. Кръга на слънцето се записвал на четирите пръста от показалеца до кутрето. Днес на ръката дамаскинова кръговете на слънцето нарастват от ляво на дясно. От показалеца към кутрето. Но в древността преди всичко са писали от дясно на ляво, както и до сега правят арабите. Оказало се, че точно това не са отчели късните преписвачи, които са вписвали индиктовите дати, съответстващи на датите от Адам.
Тази систематическа грешка е открита от Фоменко и Носовски. Отчитайки, че в Палея има едновременно три датировки Рождение, Кръщаване и Разпъване, появява се надежда да се поправи грешката и да се установят истинските дати. За решаването на тази не проста задача Фоменко и Носовски създали специална компютърна програма. След направата на доста сложни изчисления, които просто са били невъзможни за редакторите от 17-18 век., учените са получили, няколко дати. Три от тях са били най- вероятни за раждането на Христос:
За Раждането - декември 1152 г.
За Кръщението - януари 1182г.
За Разпъването - март 1185г
Времето на земният живот на Иисус Христос е 12 век.
Има един много интересен исторически документ. Нарича се "Фоетрон или позор исторически". Тук думата позор е използвана в своето старо значение: обзор. Той е бил написан на латински от Епископа Вилхем Стратеман в 17 век. В 1720г. по заповед на Петър І тази книга е била преведена на руски език от Епископ Гавриил Бужинский.
В 1749г. по указа на императрица Елизавета Петровна "Фоетрон" е бил забранен. Практически всички негови екземпляри са били иззети. В тази книга се говори за празнуването на християнските юбилеи, които са празнувани във Ватикана от 13 до 16 век. Подробните изчисления чрез юбилеите доказват, че събитието Рождество е от 12 век.
Юбилей това е празнуване на Рождението на Христос, но не всяка година, а през определено количество години. В кои години е трябвало да се честват тези Юбилеи са определяли Римските папи. Първият, които е определил тези дати е бил папа Урбан ІV. В 1389 г. той е учредил празнуването на Юбилеите всяка 30-та година. И първото такова честване е направено след 1 година в 1390г. Но папа Бонифаций ІХ е заповядал Юбилеите да се честват не през 30 години, а през 10 години. Това правило са спазвали във Ватикана до 1450г. Но от 1450г. по заповед на папа Николай VІ са започнали да ги празнуват през 50 години.
На пръв поглед скучна информация в действителност съдържа ценна информация. След не сложни математически изчисления може да се определи какви са датите, в които е можело да се роди Христос по мнението на средновековните папи. Ако в 1390г. юбилея се отбелязвал на 30г. т.е. кратно на 30. А в 1450 год. - през 50г., т.е. кратно на 50 се получават датите: 1150г., 1150г., 1000г., 850г.,700г., 550г.,400г., 250г., 100г.,-50г., и т.н. с интервал от 150г. назад.
В списъка няма - 1 г. от н.е., която историците сочат за раждането на Христос.През 14 век. не са смятали че Христос се е родил в 1-та година от н.е. Но най-интересното е, че сред получените години има 1150г. А тази дата практически напълно съвпада с датата от Руската Палея.
За да се признае 12 век за раждането на Христос не са достатъчни 2 старинни документа. Има и други потвърждения на тези дати- астрономически, т.е. така наречената Витлеемската звезда. С периода на живот на земята на Иисус Христос са свързани две ярки астрономически събития. Едно от тях е пълно слънчево затъмнение в деня на смъртта на Христос. Другото явление е избухването на нова звезда в годината на раждането на Спасителя.
В Евангелието това събитие е описано, като появата на Витлеемската звезда. В резултат на избухването на нова звезда се разлитат космически остатъци в космоса и образуват по някога събирания и мъглявини. Една от тези избухвания е оставила след себе си мъглявина в съзвездието Телец/Бик, която се нарича ракообразна мъглявина. Дълго време се е считало, че избухването на звездата се е случила в 1054г. Тази дата е била посочена в древните летописи. В 1899г. е била направена нейната първа фотография. В 20 век с мъглявината са се занимавали учените Макс Плант, Дънкан, Баалет, Биков, Мюлер, Плимент. Оказва, че датата 1054г., указана в летописите не е вярна, Защото на астрономите се е отдало да определят точното време на образуване на Ракообразната мъглявина.
Как е било направено? На фотографиите направени по отношение на линиите на водорода тази мъглявина напомня на рак, независимо, че във видимия спектър - това е мъглява материя, облак. В този облак има много ярки излъчвания на водорода. Те са с малинов цвят. И от астрономите е била измерена скоростта на разширение на тази мъглявина в отделните й части. По тези данни са могли да се определят възрастта на тази мъглявина или датата на избухване. При взрива остатъците на звездата се разлитат в радиално направление. В продължение на първите няколко хиляди години скоростта на разлитане остатъците на звездата може да се счита за равномерна, защото космосът е безвъздушно пространство, което почти не оказва съпротивление. Съвременните прибори позволяват да се изчисли датата на взрива бързо и точно. Измерва се скоростта на разлитане на парчетата и разстоянието, на което те са успели да се разлетят и така се получава времето, в което са изминали този път. Полученото количество на годините се отчитат назад във времето. И получаваме датата на взрива.В случая това е станало в един времеви интервал от 1110г. до 1170г. В този времеви отрязък се намира и датата на раждане на Христос 1150-1152г. това е била така наречената Витлеемска звезда.
Това, че звездата се е появила точно в средата на 12 век. указва и още един астрономически факт. В Евангелието е указано, че звездата не само е светела, а се движела и довела Влъхвите до мястото на раждането на Христос. И звезда, която са видели на изток вървяла пред тях, като на края е спряла над мястото, където е бил младенеца. Това описание напомня движението на комета. Като правило кометите се появяват в сутрешните или вечерни часове. Техните гигантски опашки се разстилат на половин миля. Такова явление не може да бъде незабелязано от човечеството. На много стари изображения на раждането на Христос, Витлеемската звезда е показана с явна опашка.
 |
Джото - Поклонение на Влъхвите/ 1303-1305г/ |
На картината на Джото "Поклонение на Влъхвите" се вижда, че опашката на тази звезда е изтеглена наляво и нагоре. Значи преди всичко художникът е рисувал комета, а не просто звезда, лъча на която указва мястото на младенеца.Или на картината "Рождество" средновековният художник Алберт Биерстадт (Albert Bierstadt).А ето изображение от 16 век, създадено от Албрехт Дюрер. Над Влъхвите ясно са изобразени две светила. Звезда и някакво разтеглено кълбо с ангел по средата. В годината на раждането на Христос освен Витлеемската звезда, хората са виждали и знаменитата Халеева комета. Тези астрономически явления са били толкова ярки, че е възможно да се съединили в съзнанието на хората, като едно цяло събитие.
.jpg) |
| Албрехт Дюрер - Поклонение на влъхвите |
Може ли да се изчисли дали се е виждала Халеевата комета примерно в 1152г? Периодът на въртене на кометата около Слънцето е 76г. , затова може с висока точност да се изчислят всички дати на нейното появяване в продължение на няколко хиляди години. За последен път кометата е наблюдавана през 1986г. Изваждаме от 1986г. 11пъти по 76г. и получаваме 1150г. Значи Витлеемската звезда и кометата на Халей наистина са се появили в 1150г.
 |
| Халеева Комета |
От древни времена до нас са дошли и други астрономически потвърждения на точната дата на раждането на Христос и разпъването. Тях са ги оставили древните и средновековни астрономи. Те са записали тези дати във вид на хороскопи. Днес грешим като мислим, че хороскопите са свързани единствено с астрологията. В астрономията хороскоп се нарича разположението на планетите по съзвездията на зодиаците.
През 1826г. в Лондон е издадена книгата “Астрология” от английския лекар и астроном Е. Сибли.
В тази книга е показана рисунка- зодиак с хороскоп на датата на раждане на Христос. За това говори надпис направен средата на рисунката, а също и изображение на раждането на Спасителя на рисунката разположена отдолу и встрани на страницата. Изяснило, че в този хороскоп има само едно правилно решение.
ХОРОСКОП НА ИСУС ХРИСТОС
Датата на раждане е 25 декември 1151г.
Този зодиак и до днес се счита еретически. Този уникален зодиак приет от традиционната история за неправилен, се явява още едно потвърждение за датата изчислена от Фоменко и Носовски. Оказва се, че и до сега в книгите може да се срещни правилната датировка независимо от многогодишните старания на историците от Скалигеровата школа, унищожили хиляди подобни.
Друга дата свързана с Иисус Христос, Фоменко и Носовски са окрили в Египет. При разшифровките на Египетските зодиаци се изяснило, че всички записани на тях дати се отнасят за периода от 11 до 15 векове от н.е. И сред тях има един, на който е записана точната дата на разпятието на Иисус Христос. Това е знаменитият кръгъл Дендерски зодиак или както още го наричат Зодиак на Озирис.
Дендерския Зодиак от Египет
Той фиксира датата 1185г. края на 12 век. И по-точно 20 март 1185 г. Това е било сряда първият ден от пълнолуние начало на Юдейската Пахса/Великден/, която се празнува 7 дни. Четвъртък е бил пасхален. А в Евангелието са говори: Тайната вечеря се е състояла в пасхален четвъртък. Пасхален е бил и петък. Евангелието утвърждава, че Иисус е бил разпънат в Петък. Следователно може да се назове
Точната дата на разпъването
на Исус Христос е 22 март 1185г.
В Евангелието има едно противоречие. В него е казано, че в деня на убийството на Христос е имало слънчево затъмнение. И астрономите и историците добре знаят, че ако в летописите се споменава такова ярко астрономическо явление, като слънчево затъмнение, то е възможно с голяма точност да се установи датата на описаното събитие. Но работата е в това, че в деня на разпъването на Христос не е можело да има слънчево затъмнение. Била е пасхална Неделя. А Юдейската Пасха започва с пълнолуние. А в пълнолуние слънчево затъмнение не може да има. В действителност пълно слънчево затъмнение е имало след месец след края на Пасха, на 1 май 1185г.Преди всичко убийството на Христос и слънчевото затъмнение са се обединили в съзнанието на хората. Те са попаднали на страниците на Библията, като събития, протичащи едновременно.
Защо датата, зашифрована на кръглия Дендерски зодиак е свързана с Христос? За това, че Озирис и Христос са едно и също лице, съществува изключително ярко съответствие. На зодиака на Озирис е закодирана дата, която е свързана именно с Христос.
В тази книга е показана рисунка- зодиак с хороскоп на датата на раждане на Христос. За това говори надпис направен средата на рисунката, а също и изображение на раждането на Спасителя на рисунката разположена отдолу и встрани на страницата. Изяснило, че в този хороскоп има само едно правилно решение.
ХОРОСКОП НА ИСУС ХРИСТОС
Датата на раждане е 25 декември 1151г.
Този зодиак и до днес се счита еретически. Този уникален зодиак приет от традиционната история за неправилен, се явява още едно потвърждение за датата изчислена от Фоменко и Носовски. Оказва се, че и до сега в книгите може да се срещни правилната датировка независимо от многогодишните старания на историците от Скалигеровата школа, унищожили хиляди подобни.
Друга дата свързана с Иисус Христос, Фоменко и Носовски са окрили в Египет. При разшифровките на Египетските зодиаци се изяснило, че всички записани на тях дати се отнасят за периода от 11 до 15 векове от н.е. И сред тях има един, на който е записана точната дата на разпятието на Иисус Христос. Това е знаменитият кръгъл Дендерски зодиак или както още го наричат Зодиак на Озирис.
Дендерския Зодиак от Египет
Той фиксира датата 1185г. края на 12 век. И по-точно 20 март 1185 г. Това е било сряда първият ден от пълнолуние начало на Юдейската Пахса/Великден/, която се празнува 7 дни. Четвъртък е бил пасхален. А в Евангелието са говори: Тайната вечеря се е състояла в пасхален четвъртък. Пасхален е бил и петък. Евангелието утвърждава, че Иисус е бил разпънат в Петък. Следователно може да се назове
Точната дата на разпъването
на Исус Христос е 22 март 1185г.
В Евангелието има едно противоречие. В него е казано, че в деня на убийството на Христос е имало слънчево затъмнение. И астрономите и историците добре знаят, че ако в летописите се споменава такова ярко астрономическо явление, като слънчево затъмнение, то е възможно с голяма точност да се установи датата на описаното събитие. Но работата е в това, че в деня на разпъването на Христос не е можело да има слънчево затъмнение. Била е пасхална Неделя. А Юдейската Пасха започва с пълнолуние. А в пълнолуние слънчево затъмнение не може да има. В действителност пълно слънчево затъмнение е имало след месец след края на Пасха, на 1 май 1185г.Преди всичко убийството на Христос и слънчевото затъмнение са се обединили в съзнанието на хората. Те са попаднали на страниците на Библията, като събития, протичащи едновременно.
Защо датата, зашифрована на кръглия Дендерски зодиак е свързана с Христос? За това, че Озирис и Христос са едно и също лице, съществува изключително ярко съответствие. На зодиака на Озирис е закодирана дата, която е свързана именно с Христос.
 |
Албрехт Дюрер- Разпъването на Христос |
Има още едно потвърждение, което говори за това, че Иисус Христос е живял именно в 12 век от н.е.Това е Торинската плащеница. До нашите дни са достигнали малко материални свидетелства за Евангелските събития. Едно от тях е Светата плащаница. Това е 4 метра ленено платно, в което по предание Йосиф от Аритматея е загърнал тялото на Иисус Христос, след неговите кръстни страдания и смърт. От 1578г. плащаницата се съхранява в специално ковчеже в катедралата Йоан Кръстител в Торино. Затова днес е известна с наименованието Торинска плащаница. Тази реликва е била показана в 1353 г. във френския град Лил. Почти след 2 века се появява в Торино и след почти 100г. е положена в Торинската църква.
В 1898г. по поръчение на църквата фотографът Секундо Пие направил първите фотографии. На негатива неочаквано се видяло ясно изображение на човек отпред и отзад. Станало очевидно, че плащаницата съхранява загадъчен отпечатък. Ако се погледне на плащаницата при нормално осветление, то е малко забележимо. Но на негатива се е получило доста ясно изображение. Виждали се даже и малките детайли. Резултатите от изследванията отхвърлили подозрението, че това е нанесено с багрило чрез някакъв хитроумен начин. Виждало се е, че е изменена самата структура на тъканта и капките кръв са истински. При това те са попаднали на тъканта преди появата на образа. Не е имало съмнение, на кого е този отпечатък. Торинската плащаницата е запазила изображението на тялото на Исус Христос.
И все пак учените решили да уточнят възрастта на светинята. През 1988г. е решено да се установи възрастта чрез метода на радио въглеродния анализ. От светата плащаница е отрязано неголямо парче с широчина 10мм и дължина 70мм. То е разделено на три части, които са изпратени за изследване в най-добрите лаборатории в света- в Аризонския университет в САЩ, Оксфордския университет в Великобритания и Федералния политехнически институт в Швейцария. Учените са изследвали частите независимо и резултатите от
изследванията са сензационни. В даденият случай е получена дата, която е била като шок в научните среди. Оказало се е, че датата не е както се предполагало, а някъде около 12 век от н.е. с грешка от 50-100г. Специалистите са склонни да мислят, че най-точна е Оксфордската лаборатория. Британските учени са указали най-късия интервал на датиране. От 1090г. до 1265г., освен това в отделни статии се указвала годината, която е била датирана - 1150г.
Това не устройвало историците. Никой не желае да признава, че времето на изготвяне на това платно е 12 век. Много от учените и до сега казват, че плащаницата е фалшива. Те са готови по-скоро да признаят, че тя е била направена не в 12 век, а в 14 век., като имитация, за да се заблуди народа. Съгласно официалната история именно в 14 век тя е показана за първи път. Но за тази плащаница е била известна дълго преди показването й в Лил. Къде е била до средата на 14 век? Счита се, че до началото на 13 век светата плащаница се е съхранявала в храма Света София в Константинопол. Значи в Европа тя е била донесена от Изтока. Обаче, в източната православна традиция тя не се споменава.
Но на изток има друга почитана светиня "Спас неръкотворни". Другото название на Спас е "Обрус" в староруския език думата "обрус" означава кърпа, плат. Съвсем същото, като плащаница. Затова много изследователи отдавна са се сетили, че Европейската плащаница и Руския "Спас неръкотворни" е един и същи предмет. Но защо тогава на Торинската плащаница има отпечатък на цялото тяло, А на Обруса /Спас/ само лице? В историческите документи може да се намери гръцкото наименование на "Спас неръкотворни" -Тетрадиплон, което означава сложено в четвърт. Торинската плащаница дълго се е съхранявала прегъната, така, че да се вижда само лицето. И се съхранявала в Русия. Именно за това тази светиня така се почита в Русия и е неизвестна на Запада. Светинята е изнесена от Русия във времето на "Великия смут". Когато Русия е била разгромена и разграбена от чуждите войски, не по-рано от 17 век. Представянето на плащаницата в 14 век в Лил е било фалшификат, защото ковчеже за плащаницата са направили едва в 1678г.И именно в 17 век в Торино се е появила истинската плащаница. След това в документите и летописите са вмъкнати съобщения за показването на плащаницата в 14 век.
Всичко това означава, че в 16 век историците или са сгрешили или нарочно са преместили датата на раждането на Христос много години назад в миналото. В резултат хронологията на развитието на човечеството е станала по-древна с 1000г. И до сега учените не могат да дадат научно или поне логическо обяснение, защо до наши дни са се съхранили така малко средновековни обекти на материалната култура и толкова много антични паметници. Логично е да бъде обратното.
Единственото обяснение, което дават историците звучи неубедително. Те предлагат, че:
след многовековен период на бурно развитие древните цивилизации в Европа и Азия внезапно деградирали и изчезнали. Били са забравени всички научни и културни достижения на античността. И в течение на 10 столетия хората са живели в мрака на невежеството. Някога блестящия латински се превръща в груб и примитивен език. Изчезва изкуството, в много земи изчезва печатането на монети. И въобще интелектуална работа, особено в ранното средновековие, е случайно явление, даже може да се каже единично. И чак в 15-16 век в епохата на Възраждането хората внезапно са си спомнили за всички антични достижения на своите предци. И са започнали не само да ги използват, но и да ги развиват.
Точната дата на раждането на Христос поставя всичко на своите места. В историята няма 1000 години изоставане и невежество. Нямало е прекъсване на историческите епохи, нямало внезапни подеми и неоправдани спадове. Обратно, то се е развивало достатъчно равномерно и последователно.
Хората в това число и политиците искрено вярват в тази лъжлива картина. В някои случаи влияят на решенията, а решение взето на лъжливо основание, довежда до грешки и трагични последствия.
В КОЙ ВЕК Е ЖИВЯЛ ИСУС ХРИСТОС - 9
Иисус Христос - Радомир
blogzaserioznihora.blogspot.com/2012/09/blog-post_8.html
Статията е изключително любопитна и повдига в мен доста въпроси. Но това изобилие от правописни, пунктуационни и граматически грешки просто ми избоде очите. Моля ви, редактирайте си статиите, защото иначе звучите доста несериозно.
ОтговорИзтриване