Георгий Гурджиев, от книгата „Картини от реалния свят“:
Стоп-упражнението е задължително за всички студенти в института. В това упражнение при команда „стоп" или при подаване на предварително уговорен сигнал всеки студент трябва незабавно да спре всяко движение, където и да се намира и каквото и да прави. Дали по средата на някакво ритмично движение или в обикновения живот на института, на работа или на масата, той не само трябва да спре всичките си движения, но трябва и да запази изражението на своето лице, усмивката, погледа и напрежението на всички мускули на тялото си в точно същото състояние, в което са били в момента на командата „стоп". Той трябва да задържи очите си фиксирани на същото място, където са били при подаването на командата. Докато е в състояние на спряно движение, студентът трябва също да спре и потока на своите мисли, да не приема каквито и да било нови мисли. И трябва да й, съсредоточи цялото си внимание в наблюдение на напрежението на мускулите в различни части на тялото си, като насочва вниманието от една част на тялото към друга и се стреми мускулното напрежение да не се променя - нито да намалява, нито да се увеличава.
В човек, който е спрян по такъв начин и е останал неподвижен, няма пози. Това е просто едно движение, което е прекъснато в момента на преминаване от една поза в друга.
Обикновено ние преминаваме от една поза в друга толкова бързо, че не забелязваме положенията, които заемаме при това преминаване. Стоп-упражнението ни дава възможност да видим и да почувстваме собственото си тяло в пози и положения, които са напълно необичайни и неестествени за нас.
Всяка раса, всеки народ, всяка епоха, всяка страна, всяка класа и всяка професия има свой собствен ограничен набор от пози, от който никога не се отклонява и който представлява специфичния стил на дадена епоха, раса или професия. Всеки човек според своята индивидуалност възприема определен брой пози от стила, който му е достъпен, поради което всеки има крайно ограничен репертоар от пози. Това лесно може да се види например в посредственото изкуство, където творецът, свикнал механично да представя стила и движенията на една раса или класа, се опитва да изобразява друга раса или класа.
Богат материал в това отношение дават илюстрованите вестници, където често можем да видим ориенталци с движения и пози на английски войници, или селяни с движения и пози на оперни певци.
Стилът на движенията и позите на всяка епоха, всяка раса и всяка класа е неразривно свързан с характерните форми на мисълта и чувството. А те са толкова тясно взаимосвързани, че човек не може да промени нито формата на мисълта си, нито формата на своите чувства, без да промени своя репертоар от пози.
Формите на мислене и чувстване могат да се нарекат пози на мисълта и чувството. Всеки човек има определен брой интелектуални и емоционални пози, така както има определен брой двигателни пози; и всичките му двигателни, интелектуални и емоционални пози са взаимообвързани. По такъв начин човек не може никога да излезе от своя репертоар от интелектуални и емоционални пози, ако не се променят неговите двигателни пози.
Приложеният по определен начин психологически анализ и изучаването на психомоторните функции показват, че всяко от нашите движения, било волно или неволно, представлява подсъзнателен преход от една автоматично фиксирана позиция в друга също така автоматична. Илюзия е да се мисли, че движенията ни са волеви; всъщност те са автоматични. Мислите и чувствата ни са не по-малко автоматични. А автоматизмът на нашите мисли и чувства е определено свързан с автоматизма на нашите движения. Едното не може да се промени без другото. И ако например вниманието на един човек се концентрира върху промяната на мисловния автоматизъм, неговите привични движения и пози ще затрудняват новия начин на мислене, като събуждат стари привични асоциации.
Ние не виждаме до каква степен интелектуалните, емоционалните и двигателните функции са взаимозависими, макар същевременно да можем да осъзнаем доколко нашите настроения и емоционални състояния зависят от движенията и позите ни. Ако човек приеме една поза, която съответства в него на чувство на тъга или униние, тогава много скоро той наистина ще почувства тъга или униние. Страх, безразличие, омраза и т. н. могат да се създават чрез изкуствена промяна на позата.
Тъй като всички функции на човека - интелектуални, емоционални и двигателни - си имат собствен определен репертоар от пози и са в постоянно реципрочно действие, оттук следва, че човек никога не може да изостави собствения си репертоар.
Но методите на работа в Института за хармонично развитие на човека предлагат възможност за напускане на този кръг на вроден автоматизъм и едно от средствата за това, особено в началото на работата върху себе си, е стоп-упражнението. Немеханичното изучаване на себе си е възможно единствено с прилагането на стоп-упражнението.
Започнатото движение се прекъсва от внезапна команда или сигнал. Тялото става неподвижно и фиксирано посред прехода от една поза в друга в положение, в което то никога не се установява в обикновения живот. Като схване себе си в това състояние, т. е. в състоянието на необичайна поза, човек вижда себе си от нова гледна точка, наново вижда и наблюдава себе си. В тази необичайна за него поза той може да мисли по нов начин, да чувства по нов начин и да познае себе си по нов начин. Така се разрушава кръгът на стария автоматизъм. Тялото напразно се мъчи да приеме обичайната поза, която му е удобна. Волята на човека, приведена в действие от командата „стоп", предотвратява това. Стоп-упражнението е едновременно с това и упражнение за волята, за вниманието, за мисълта, за чувството и за движенията.
Но трябва да се разбере, че за да се активира волята достатъчно силно, за да задържи човека в необичайната поза, не може да се мине без тази външна команда „стоп". Човек не може сам да си даде командата „стоп", защото волята му няма да се подчини на тази заповед. Причината за това е във факта, че комбинацията от привични пози - интелектуални, емоционални и двигателни - е по-силна от волята. Командата „стоп", идваща отвън, замества интелектуалните и емоционални пози, и в такъв случай двигателните пози се подчиняват на волята.
ПОСЛЕДНИЯТ ЧАС ОТ ЖИВОТА
Представете си, че ви е останало да живеете само няколко минути, може би час, и някак си тъкмо сте научили кога ви е съдено да умрете. Какво бихте направили с последния скъпоценен час от пребиваването си на земята?
Ако можехте да завършите всичките си дела за този последен час, осъзнавате ли как да го направите?
И изпускайки последния си дъх, ще бъдете ли удовлетворени, че сте направили в своя живот всичко възможно да изпълните дълга си пред природата и своя „Аз”?
Важен е не толкова самият последен час, важни са и последните впечатления. „Последните впечатления” създават прехода към бъдещите проявления, ако ще има такива.
Освобождението от низшите хармонии не дава нищо, тъй като в край на краищата всичко се забравя и теб отново те връщат в този свят. Забравя се даже, че си искал освобождение, да станеш Буда.
В реалния Свят всички космоси присъстват едновременно винаги вибрирайки, винаги очаквайки в готовност, както синът очаква бащата-моряк. В проявения всичко има начало и всичко има край. В Реалния Свят всичко винаги присъства и в един прекрасен ден ще ви се позволи да забравите всичко и да го изоставите „завинаги”.
Свободата е милион пъти по-ценна от освобождението. И в робство свободният човек си остава сам на себе си господар. Например, аз ви давам нещо, да кажем автомобил, в който няма гориво и затова автомобилът не може да потегли. Вашият автомобил има нужда от особено гориво, но само вие сте в състояние да определите какво трябва да е горивото и къде да го получите.
Трябва сами да определите как да преработите моите идеи, за да ги направите свои, принадлежащи само на вас. Автомобилът ви не може да работи с особеното гориво, с което работи моят. Аз ви предлагам само изходна суровина. Вие сте длъжни да извлечете от нея онова, което можете да използвате. Качвайте се по-смело зад волана.
Органичният живот е много крехък. Във всеки момент планетарното тяло може да умре. То винаги живее на косъм от смъртта. И ако ви провърви да проживеете още един ден, то това е само неочаквано даден ви от природата шанс. Ако ви се удаде да проживеете макар още един час, може да се смятате за щастливец. Ние живеем от самото си зачатие за сметка на времето, взето назаем.
Живеейки в този свят трябва да чувствате смъртта ежесекундно, затова поддържайте делата си в ред даже в своя последния час. Но как да разберем кой със сигурност ще се окаже последен? За сигурност уреждайте делата си с природата и самия себе си всеки даден ви час от живота, тогава никога няма да се окажете застигнати неподготвени. Трябва да обучават човека на това още в училище, също както и как правилно да диша, да яде, да се движи и да умира. Това трябва да стане част от образователната програма. В нея трябва да е включено обучение как да се демонстрира наличието на „Аз”, а също така как да се формира съзнанието.
Въпрос: Как да постъпиш ако не чувстваш, че нещо е останало недовършено?
Г.И.Г. не отговорил веднага. Въздъхнал и отговорил така:
Попитай се кой ще изпадне в затруднение, ако умреш като куче. В момента на смъртта трябва напълно да осъзнаваш себе си и да чувстваш, че си направил всичко възможно да използваш дадения ти живот в цялата му пълнота.
Сега вие не знаете много за себе си. Но с всеки ден ще ровите все по-дълбоко и по-дълбоко в този чувал с кости и ще научавате все повече подробности. Ден след ден ще откривате какво не сте успели да направите и какво е нужно да се преправи от направеното от вас. Реалният човек изстисква от живота всичко ценно и казва: „Сега мога и да умра”. Трябва да се стараеш да преживееш живота си така, че в който и да е ден да можеш да си кажеш: „Днес мога да умра, без да съжалявам за нищо”.
Никога не харчете напразно последния час от живота си, защото той може да стане за вас най-важният. Разпоредиш ли се лошо с него, после може да съжалиш. Душевното вълнение, което изпитвате сега, може да стане за вас мощен източник за онази сила, която ще ви подготви за безупречна смърт. Знаейки, че следващият час ще ви е последен, попивайте впечатленията от него като истински гастроном. Бъдете винаги готови, когато г-жа Смърт ви призове. Майсторът знае как да извлече най-ценното от всяко вкусно парченце до последната капка. Учете се да сте майстори на живота.
Като млад изучавах как се произвеждат парфюми. Учех се да извличам от живота неговата есенция, най-тънките му свойства. Във всичко търсете най-ценното, умейте да отделяте най-тънкото от грубото. Който се е научил да извлича есенцията, най-ценното от всеки момент на живота, притежава в съзнанието си всяко качество.
Той не е способен да се отнася със света като някой дивак.
Възможно е в последните мигове живот да нямате избор къде и с кого да бъдете, но ви остава изборът доколко ценно ще ги проведете. Умението да извличаш ценното от живота е умението да извличаш от храната, въздуха и впечатленията субстанциите, необходими за построяването на висшите тела. Ако искате да извлечете от живота най-ценното за себе си, във всички случаи то трябва да служи на висшето благо, а за себе си е достатъчно да оставите съвсем малко. Да работиш над себе си заради благото на другите е хитроумен способ да получиш най-доброто от живота за самия себе си. Ако не бъдете удовлетворени от своя последен час, значи няма да бъдете доволни и от целия си живот. Да умреш, означава да преминеш през нещо, което е невъзможно да се повтори отново. Да губиш напразно нашето скъпоценно време означава да се лишиш от възможността да извличаш най-ценното от живота.
Да преживееш в този свят от началото до края означава още едно проявление на Абсолюта. Всички велики философи са се приготвяли много грижливо за идването на последния си час. А сега ще ви дам упражнение за подготовка за последния ви час на земята. Постарайте се да не изопачите нито една дума от предложеното упражнение.
Упражнение
Огледайте току-що преминалия час, сякаш ви е бил последният час на земята и току-що сте осъзнали, че сте умрели. Попитайте се, доволни ли сте от последния час от своя живот?
А сега се съживете отново и си поставете за цел в течение на следващия час (ако ви провърви да го проживеете) да извлечете от живота малко повече, отколкото сте успели в предишния.
Определете къде и кога е трябвало да сте по-осъзнати, къде да проявите повече вътрешен огън.
А сега отворете по-широко очите си: под това разбирам – отворете се за по-големи възможности, бъдете мъничко по-смели, отколкото сте били в предишния час. Понеже знаете, че това е последният ви час и няма какво да губите, постарайте се да наберете мъжество макар и сега. Разбира се, само без глупости.
Опознайте се по-добре, погледнете машината си сякаш отстрани… Сега, когато умираш, не си струва да мислиш как да съхраниш репутацията си, своя престиж.
И нататък, чак до действителния последен час, настойчиво се стремете да получите колкото може повече от ценното в живота, развивайте интуицията си. Всеки час изразходвайте поне няколко мига да оцените безпристрастно изминалия час, след това се настройте да извлечете още повече от полезното в следващия час.
Ако разглеждаме всеки час като отделна единица живот, правете всичко по силите си да използвате всяка единица живот най-пълно. Заставете се да намерите пътя, превръщащ всеки следващ час в нещо повече от предишния, осъзнавайки същевременно, че трябва да се погрижите за натрупаните до този момент дългове. Нарастването на самоусещането или самоосъзнаването на „Аз”, както и умението да управлявате себе си ще промени работата на машината, която ви се изплъзва; и това нарастване ще бъде знак за реални промени. И няма абсолютно никакво значение какво си мисли машината за това.
…Да преживееш останалия ти живот, репетирайки час по час смъртта си, съвсем не е патология. Никой не може да получи от живота повече от болния от рак, който приблизително знае кога ще умре. И ако грижливо е обмислил как би искал да изразходи остатъка от живота си, няма да започне да го променя от корен, обаче може да си позволи да отпътува някъде, където винаги е искал да отиде, но което не би направил в привичните обстоятелства.
Човекът, който знае че скоро ще умре, ще се постарае да използва максимално всеки останал му час живот. Именно това е имал предвид Христос, казвайки че последните дни ще настъпят скоро – дните преди Страшния Съд. Ние всички стоим пред Съда, но ни съдят не другите, а ние сами даваме окончателна оценка на живота си. Не трябва да се проваляме на най-важния изпит, на който най-сериозният съдия е нашият „Аз”.
Всеки момент, взет в отделност, представлява частица от вечното Творение. Следователно всеки момент можем да извличаме най-тънките субстанции, които можем да наречем „есенцията на живота”.
Представете си субстанцията „въздух” или субстанцията „впечатления”. Накрая, нарисувайте мислено субстанцията „момент”. Да, това действително са субстанции, дори миговете от времето.
Ако сме способни да извличаме по-тънките субстанции от по-грубите, то рано или късно ще ни се наложи да заплатим за това. Този закон се нарича Закон за Равновесието. Затова ще ни се наложи да се научим да плащаме незабавно за полученото от живота. Само в този случай няма да имаме дългове. Да плащаш незабавно – това е така нареченото „реално правене”. „Да правиш” – е да мислиш, да чувстваш, да се движиш, но „реалната активност” – е да плащаш незабавно.
Да правиш – може да означава само едно: да извличаш квинтесенцията от всеки момент живот и едновременно да разплащаш всички дългове към природата и себе си, но само при наличието на „Аз” можеш да платиш незабавно.
Реалният живот е не промяна на активността, а промяна на качеството на активността. Съдбата си е съдба. Всеки от нас трябва да намери своето място в общия ред на нещата. Все още не е късно да го направите сега, макар да сте пропилели по-голямата част от живота си в летаргия. Започвайки от днес можете да започнете да се приготвяте за смъртта, и в същото време да повишавате качеството на живота си. Но не протакайте с началото, може пък наистина да ви е останал само още един час живот.
Въпрос: Можем ли да го споделим с другите? Струва ми се важно онова, което чухме тази вечер.
Можете да го повторите дума по дума, но докато не го направите за себе си, то няма да означава нищо за другите. Съществуването е оръдието или инструментът за действието. Поразмишлявайте над тази тема и ще разберете защо е така.
Въпрос: Следователно, ние не можем да платим дълговете си, ако не съществуваме и „Аз”-ът отсъства?
– А откъде-накъде ще ви е нужно да плащате? За какво? Ако животът е само случайност, тогава няма смисъл да продължава. Това съвсем не означава, че трябва да приключите живота си със самоубийство. Напротив, трябва да положите всички усилия да живеете. Посредственият човек винаги живее, просто носейки се по течението. Той не просто спи, той е напълно мъртъв. За да живееш реално, е необходимо да съдействаш на усилията на природата, да вземаш от живота активно, а не да действаш пасивно – каквото се получи.
Извличайки най-ценното от живота, трябва да умеете да управлявате желанията си. Проверете доколко честна е самопреценката ви. Вгледайте се по-внимателно в себе си и ще откриете колко удивителни начини има да бъдеш безпристрастен. Всеки път мислено отбелязвайте различните моменти на появяването на желанията. Действайте както преди, но само задължително осъзнавайте тяхното присъствие. Прелейте в света част от кръвта си, но от по-висок план.
В края на всеки час, оценили ползата му, си представете, че се събуждате в съвършено непознат за вас свят, в сравнение с предишния час. Следва да отбележим, че привидното продължение на живота от предишния час в действителност се променя ежечасно, макар предметите и хората да ни изглеждат същите. С времето ще се научите да се виждате като призрак от някаква субстанция, преминаващ от единия свят в другия като неканен гост на природата.
Оценете от такава гледна точка всичко, което правите в живота си. Виждайки резултатите от всичките си напрегнати усилия в миналото, замислете се за ползата им сега, в последния час от живота ви. Онези, които са заети с Работа, са мъртви за този свят и същевременно много по-живи от всички останали в него. Работата… Нещо странно, незабележимо, но за мнозина животът без нея е немислим.
В обичайното разбиране животът е суета на суетите. Колкото и голямо да изглежда достижението според земните мащаби, рано или късно се обръща в загуба. Времето стрива на прах дори песъчинките. Даже най-значителните в историята хора са били забравяни. За да разберем истинските възможности на земния живот, трябва да намерим и достигнем в него онова, което действително ще ни бъде полезно в Реалния Свят.
Внимателно разгледайте живота на всички велики хора, които са командвали армии и са властвали над другите. Каква им е ползата от всичките им велики дела сега, след смъртта? Даже по време на живота им всички тези дела са били не повече от празни сънища. Ние сме тук не за да възхваляваме сами себе си и да възнаграждаваме себе си; най-отвратителното в посредствения човек е умението му колкото може по-скоро да удовлетворява плътта си.
Болшинството от хората намират купища оправдания да не работят над себе си. Те са пленени напълно от слабостите си. Но сега става дума не за тях, а за вас. Разберете ме правилно, аз не се нуждая от последователи, аз по-скоро съм заинтересован да намеря добри организатори, истински воини на новия свят. Разбирам слабостта на организацията, защото в дадения случай не говорим просто за организация, която да е инициативна.
Напомням още веднъж, научете се да преживявате всеки ваш час с най-голяма полза. Съставете си подробен план за последния час от живота. За да разберете как трябва да се умре, ще ви се наложи да пуснете дълбоки корени в живота, само тогава ще можете да умрете като човек, не като куче. Обаче не всекиму е дадено да умре. Можете да станете тор за планетата, но това не означава наистина да умрете. Да умреш за този свят завинаги – е чест. За такава чест се заплаща със съзнателна работа и преднамерено страдание. Това право трябва да се заработи.
Опитайте се относително ясно да си представите своя последен час на земята. Напишете нещо като сценарий за този последен час, сякаш е сценарий за филм. Попитайте се: „Така ли искам да се разпоредя с последния си час?” Ако отговорът не ви удовлетвори, преписвайте сценария, докато ви хареса.
Погледнете на живота като на бизнес. Времето е парите, с които живеете. Когато сте дошли в този свят, ви е била отпусната определена сума, която не можете да превишите. Времето е единствената валута, с която плащате за живота. Сега виждате колко глупаво сте пропилели по-голямата ѝ част.
Вие дори не сте постигнали главната цел на живота – да си починете. Провалили сте се като бизнесмени, като потребители на живота – сте се самоизмамили. Цял живот сте предполагали, че всичко се раздава безплатно, а сега внезапно сте открили, че не е безплатно.
Все пак, има ли начин да възстановите макар и някога загубите? Проверете, дали са постоянни или временни загубите за банковата ви сметка? Изгубили ли сте, или сте инвестирали успешно? Ако сте похарчили всичките си пари за ваканции, тогава не ви остава нищо друго, освен тъга по миналото.
В продължение на много години сте харчили времето си като от банкова сметка, открита за вас от родителите ви. Но ето че състоянието е изразходено, изгорели сте и осъзнавате, че сте останали сами и че няма на кого да разчитате. Няма вече време в банковата сметка. Сега ще трябва да заработвате всеки час от живота си. През целия си живот сте се държали като дете и сте харчили времето си като младоженци.
Основният ни враг, пречещ да приложим нужните усилия, е безнадеждността. Знам, ще намерите много предлози и оправдания да не се подготвяте за последния си час. Навикът е голяма сила, но започнете ли веднъж, можете да се научите да правите всеки път все повече и повече.
Не губете времето си напразно, заставяйте се най-малко един час на ден да полагате усилия, иначе ще изгубите всичко придобито. Мислете за репетицията на последния си час като за балетни занятия – трябва да се занимаваш цял живот. На мен на ден за това упражнение ми отиват четири часа, а в младостта си му посвещавах два пъти повече.
Вечните съвети, които Гурджиев остави на дъщеря си
2. Винаги довършвайте започнатото.
3. Правете това, което правите най-добре.
4. Не се приковавайте към нещо, което в дългосрочен план може да ви унищожи.
5. Бъдете щедри, но дискретни. Щедростта няма нужда от свидетели.
6. Отнасяйте се към всеки човек като към близък роднина.
7. Винаги поправяйте онова, което сте нарушили.
8. Бъдете благодарни дори за най-дребните подаръци.
9. Престанете да се самоопределяте.
10. Не лъжете и не крадете, защото това, което правите се връща към вас самите.
11. Помагайте на ближните си, но го правете така, че да не ги карате да се чувстват зависими от вас.
12. Не позволявайте да ви имитират, но и вие не имитирайте другите.
13. Правете си планове и ги отстоявайте.
14. Не се опитвайте да сте в центъра на вниманието.
15. Не бъдете прекалено шумни.
16. Дори да не ви е останала вяра, действайте така, сякаш притежавате всичката.
17. Не се впечатлявайте прекалено от известните и популярните личности.
18. Не се опитвайте да присвоявате нещо или някой.
19. Разпределяйте всичко по равно.
20. Не се поддавайте на съблазни.
21. Хранете се и спете само толкова, колкото е необходимо.
22. Не обсъждайте личните си проблеми с другите.
23. Не съдете и не бързайте да критикувате, ако не знаете всички факти и подробности.
24. Пазете се от безполезни приятелства.
25. Не следвайте сляпо модата.
26. Не предлагайте сами помощта си, ако някой не ви я е поискал.
27. Спазвайте договорите, които сключвате – устни или писмени.
28. Бъдете точни.
29. Не завиждайте за онова, което другите притежават.
30. Говорете само това, което е необходимо.
31. Не мислете само за ползите, които вашият труд ще ви донесе.
32. Никога не заплашвайте другите.
33. Изпълнявайте винаги вашите обещания.
34. За да поставите някого на мястото му е достатъчен дори само един аргумент.
35. Радвайте се и приемайте когато някой се справя по-добре от вас с живота.
36. Приемайте промените и избягвайте застоя.
37. Победете страховете си, защото всеки един от тях и желание да се скриете от себе си.
38. Помагайки на другите, помагате на себе си.
39. Спрете да отхвърляте другите и така ще се доближите много повече до тях.
40. Не се поддавайте на думите на другите за вас – независимо дали са добри или лоши.
41. Превърнете гордостта си в достойнство.
42. Превърнете гнева си в творчество.
43. Трансформирайте алчността си в уважение към красотата.
44. Завистта си превърнете във възхищение към онова, което другите ценят и притежават.
45. Превърнете омразата в благотворителност.
46. Не се хвалете, но и не се самоунижавайте.
47. Отнасяйте се към нещата, които не ви принадлежат, сякаш са ваши.
48. Не се самосъжалявайте и не се оплаквайте.
49. Развивайте въображението си.
50. Не издавайте заповеди към другите само, за да изпитате крактковременното удоволствие от това, че някой ще ви се подчини.
51. Винаги плащайте сметките си.
52. Не се хвалете излишно с работата си или с идеите си.
53. Не се опитвайте да предизвиквате съжаление, въхищение или съчувствие.
54. Не се опитвайте да сте интересен на околните чрез външния си вид.
55. Понякога е по-добре да замълчите, отколкото да си противоречите.
56. Не живейте на кредит, плащайте си за всичко веднага.
57. Ако сте обидили някого, поискайте му прошка.
58. Ако обидата е публичка, извинението също трябва да е публично.
59. Ако сте казали или направили нещо нередно, откажете се навреме.
60. Не се отказвайте от старите си идеи.
61. Не се обграйждайте с ненужни и безполезни вещи.
62. Не си присвоявайте чужди идеи.
63. Бъдете свой собствен съдник.
64. Не се блазнете да се показвате до известни личности.
65. Не робувайте на вещите си.
66. Никога не говорете за себе си, без да допускате, че можете да се промените.
67. Приемете, че нищо не е вечно, нито ваше.
68. Ако трябва да кажете какво мислите за някого или нещо, изтъкнете само техните качества.
69. Когато се разболеете, не се гневете на болеста, приемете я като урок.
70. Не шпионирайте.
71. Не забравяйте мъртвите, но не им отделяйте прекалено много място в живота си.
72. Мястото, където живеете е свещено. Отнасяйте се към него като с такова.
73. Когато направите услуга на някого, не е нужно всички да разбират за това.
74. Ако ще работите за другите, правете го с удоволствие.
75. Поемайте рискове и ако имате колебания дали да направите нещо – по-добре го направете, независимо то крайния резултат.
76. Не се опитвайте да бъдете всичко за партньора си, той трябва да има свободата да търси у други хора, това, което не можете да му дадете.
77. Когато някой има свои почитатели, не се опитвайте да му ги крадете.
78. Живейте с парите, които сами печелите.
79. Не излагайте на показ любовните си отношения.
80. Не афиширайте слабостите си.
81. Не ходете на гости на някого само, за да запълните времето си.
82. Получавайте, но и споделяйте полученото.
83. Ако докато медитирате почувствате, че идва дяволът, накарайте го да медитира с вас.
източник: www.faena.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар