1. Чипровски килим, модел „Пироски“ / Източник: Тук 2. „Бакамски“ или „Гарибалда“ -
Чипровски килим / Illustrator, EPS ,CMYK -300 ppi / Моделът е изработен от Цветелина Петкова / Източник: Тук
Канатицата: Значение и предназначение. I част
Автор: Славян Стоянов
Керамичен съд, Хаджилар IIB, халколит / Кликнете върху изображението за да проследите източника
В настоящата публикация ще представя на читателя опит за прочит на името КАНАТИЦА и анализ на символа. Тъй като категорични писмени източници за това не съществуват, а информацията е косвена, не е нужно да считате всичко за стопроцентова истина. Като разумни и мислещи същества вие сами можете да прецените дали доказателственият материал е достатъчно убедителен за вас.
Канатицата е може би един от най-популярните символи и мотиви, които се използват в килимарството и по-конкретно в чипровските, котленските и пиротските килими. Символът е много широко разпространен по света, но както и много други символи пътят му, откъдето тръгва, може да бъде проследен и това ни връща на Балканите, където са открити най-старите примери. Един такъв е открит на съд от халколита до праисторическо селище Хаджилар: Селищната могила се намира на 615 км южно от Истанбул, 26 км югозападно от Бурдур и на 1.5 км западно от с. Хаджилар, на 940 м. надморска височина. Територията на древна Витиния. Витините са народ от тракийската общност.
Преди да направя опит за анализ на самият символ е нужно да обърна внимание на названието, с което символът е известен, а именно КАНАТИЦА. Официалната етнографска теза е, че името идва от турски, тъй като се знае, че канатица се възприема като крила (kanatlar /тур). Всъщност на всички езици от тюркската езикова група думата крила е аналогична.
Турски – kanatlar
Азербайджански –qanadları
Узбекски – qanotlari
Казахски – қанаттары
Киргизки – канаттар
Татарски – канатлары
Чувашки – çunat
Ние имаме стара българска диалектна форма, която все още се използва за приставките на каруцата или на ремаркето -„крилата“, която в множествено число е канати.
Тюркските езици до една или друга степен безусловно са оставили в различни периоди следи в българския бит и култура. Дори на места, където е имало стари български държавни формирования, населението е тюрцизирано напълно, не само защото е в контактна зона с тюркските народи, но и са приели още в стари времена немалка част от тюркски родове да се причислят към българите. Постепенно тюркският език става първостепенен и днес са малцина онези, които разбират, че в стари времена езикът на предците им е бил друг. Но в собствената им летопис това е добре описано.
В този смисъл, ако названието на символа по нашите земи е съхранено от османсия период, то смятането на думата канатица за турцизъм би имала основание, но ако думата има по-древен произход, то тогава би трябвало да се търси обяснение в стария балкански език като тракийския. За науката от тракийския имаме запазени най-вече глоси. Аз се числя към хората, които считат съвременния български език за променена вариация на езика на старите балканци. Също така считам, че в санскрит езикът ни би имал в най-голяма степен аналогии и обяснение. Така е считал и възрожденецът Георги Сава Раковски. С неговото становище можете да се запознаете от книгата му „Българска старина“, издадена през 1865г. в Букурещ в печатницата на Стефан Расидеск.
В санскрит (езикът на арийците) считан за основа на индоевропейските езици (на които аз гледам като пренесен от Балканите към Индийския полуостров) съществува дума, която на сто процента кореспондира с нашата канати (khanati) и означава „копая, вкопавам“. Когато се сложат канатите на каруцата или ремаркето, ние създаваме по-голяма дълбочина, за да поберем повече. Но също така канати (khanati), чиято съкратена форма е (kan) в санскрит означава иблясък, искра, светлина
В думата КАНАТИЦА се съдържа същият корен, както и в титлата на българските владетели КАНАС.
За титлата на българските владетели са изписани тонове страници, за да бъде тя манипулирана по невъобразими начини, само и само народът ни и неговата древност да бъде представен по удобен някому начин. Тук няма да прилагам задълбочен анализ на титлата. Направили са го мнозина почтени изследователи и учени хора.
Истината е в простата техника, простото решение, простото действие. Хората винаги отбягват очевидните неща и търсят ли, търсят…
Най-великите истини обикновено са най-прости.
Дори и най-умните хора понякога забравят, че има фундаментални истини. Фундаментът и основата свидетелстват за началото, което винаги е проста истина. Усложняването идва след това, с етажите над основата или иначе казано, това което ПОКРИВА основата.
В началото се чудех защо им е толкова трудно на някои дипломирани величия да видят очевадното. Как е възможно да се твърди, че титлата на българските владетели, съхранена на редица епиграфски паметници, има нужда от превод през чужди на българския езици. Основен довод за това се изтъква фактът, че титлата е изписвана с гръцки букви. Да, така е, но на други документи като например „Именника на българските владетели“ титлата може да бъде видяна изписвана и с кирилица. А този документ манипулативно ни е презентиран като „Именник на българските ХАНОВЕ и царе“, докато в същото време той не съдържа никъде в себе си списване на титлата ХАН.
Абсурдно звучи да се търси превод на българска титла на български владетели, само защото титлата е изписвана и с гръцки букви. И днес можете да изпишете титлата с каквито и да е букви от какъвто и да е език, стига съответният език да съдържа в своята азбука буквени символи, отговарящи на съответните български символи, с които титлата е изписана. А ето я и нея самата:
Чипровски килим / Illustrator, EPS ,CMYK -300 ppi / Моделът е изработен от Цветелина Петкова / Източник: Тук
Канатицата: Значение и предназначение. I част
Автор: Славян Стоянов
Керамичен съд, Хаджилар IIB, халколит / Кликнете върху изображението за да проследите източника
В настоящата публикация ще представя на читателя опит за прочит на името КАНАТИЦА и анализ на символа. Тъй като категорични писмени източници за това не съществуват, а информацията е косвена, не е нужно да считате всичко за стопроцентова истина. Като разумни и мислещи същества вие сами можете да прецените дали доказателственият материал е достатъчно убедителен за вас.
Канатицата е може би един от най-популярните символи и мотиви, които се използват в килимарството и по-конкретно в чипровските, котленските и пиротските килими. Символът е много широко разпространен по света, но както и много други символи пътят му, откъдето тръгва, може да бъде проследен и това ни връща на Балканите, където са открити най-старите примери. Един такъв е открит на съд от халколита до праисторическо селище Хаджилар: Селищната могила се намира на 615 км южно от Истанбул, 26 км югозападно от Бурдур и на 1.5 км западно от с. Хаджилар, на 940 м. надморска височина. Територията на древна Витиния. Витините са народ от тракийската общност.
Преди да направя опит за анализ на самият символ е нужно да обърна внимание на названието, с което символът е известен, а именно КАНАТИЦА. Официалната етнографска теза е, че името идва от турски, тъй като се знае, че канатица се възприема като крила (kanatlar /тур). Всъщност на всички езици от тюркската езикова група думата крила е аналогична.
Турски – kanatlar
Азербайджански –qanadları
Узбекски – qanotlari
Казахски – қанаттары
Киргизки – канаттар
Татарски – канатлары
Чувашки – çunat
Ние имаме стара българска диалектна форма, която все още се използва за приставките на каруцата или на ремаркето -„крилата“, която в множествено число е канати.
Тюркските езици до една или друга степен безусловно са оставили в различни периоди следи в българския бит и култура. Дори на места, където е имало стари български държавни формирования, населението е тюрцизирано напълно, не само защото е в контактна зона с тюркските народи, но и са приели още в стари времена немалка част от тюркски родове да се причислят към българите. Постепенно тюркският език става първостепенен и днес са малцина онези, които разбират, че в стари времена езикът на предците им е бил друг. Но в собствената им летопис това е добре описано.
В този смисъл, ако названието на символа по нашите земи е съхранено от османсия период, то смятането на думата канатица за турцизъм би имала основание, но ако думата има по-древен произход, то тогава би трябвало да се търси обяснение в стария балкански език като тракийския. За науката от тракийския имаме запазени най-вече глоси. Аз се числя към хората, които считат съвременния български език за променена вариация на езика на старите балканци. Също така считам, че в санскрит езикът ни би имал в най-голяма степен аналогии и обяснение. Така е считал и възрожденецът Георги Сава Раковски. С неговото становище можете да се запознаете от книгата му „Българска старина“, издадена през 1865г. в Букурещ в печатницата на Стефан Расидеск.
В санскрит (езикът на арийците) считан за основа на индоевропейските езици (на които аз гледам като пренесен от Балканите към Индийския полуостров) съществува дума, която на сто процента кореспондира с нашата канати (khanati) и означава „копая, вкопавам“. Когато се сложат канатите на каруцата или ремаркето, ние създаваме по-голяма дълбочина, за да поберем повече. Но също така канати (khanati), чиято съкратена форма е (kan) в санскрит означава иблясък, искра, светлина
В думата КАНАТИЦА се съдържа същият корен, както и в титлата на българските владетели КАНАС.
За титлата на българските владетели са изписани тонове страници, за да бъде тя манипулирана по невъобразими начини, само и само народът ни и неговата древност да бъде представен по удобен някому начин. Тук няма да прилагам задълбочен анализ на титлата. Направили са го мнозина почтени изследователи и учени хора.
Истината е в простата техника, простото решение, простото действие. Хората винаги отбягват очевидните неща и търсят ли, търсят…
Най-великите истини обикновено са най-прости.
Дори и най-умните хора понякога забравят, че има фундаментални истини. Фундаментът и основата свидетелстват за началото, което винаги е проста истина. Усложняването идва след това, с етажите над основата или иначе казано, това което ПОКРИВА основата.
В началото се чудех защо им е толкова трудно на някои дипломирани величия да видят очевадното. Как е възможно да се твърди, че титлата на българските владетели, съхранена на редица епиграфски паметници, има нужда от превод през чужди на българския езици. Основен довод за това се изтъква фактът, че титлата е изписвана с гръцки букви. Да, така е, но на други документи като например „Именника на българските владетели“ титлата може да бъде видяна изписвана и с кирилица. А този документ манипулативно ни е презентиран като „Именник на българските ХАНОВЕ и царе“, докато в същото време той не съдържа никъде в себе си списване на титлата ХАН.
Абсурдно звучи да се търси превод на българска титла на български владетели, само защото титлата е изписвана и с гръцки букви. И днес можете да изпишете титлата с каквито и да е букви от какъвто и да е език, стига съответният език да съдържа в своята азбука буквени символи, отговарящи на съответните български символи, с които титлата е изписана. А ето я и нея самата:
Как да си обясним защо хора, изучавали архаични езици, с достъп до оригинали на епиграфските ни паметници, не могат да видят титлата КАНАС?
Нека дам прост пример:
Ако разтопен метал излеете в квадратен калъп, за да изработите квадратна форма с даден размер, ще ви бъде абсолютно невъзможно да вкарате този квадрат в кръгъл отвор със същия размер като този на квадрата. Ръбовете ще ви създадат проблем. Откъдето е и шегата „квадратна глава“.
Същото се получава, когато един млад ум бъде въведен в предварително зададена форма на школовка и години на ред бъде формирана погрешна представа. На всичко отгоре, за да бъде признат този млад ум след своето собствено обучение, той трябва да ЗАЩИТИ формата, в чийто калъп е бил формиран с години. След съответната защита, ако той иска да има бъдеще на реализация, ще трябва да продължава в релсите на оформеното русло.
И така, буквалното значение на КАНАС – архаичната форма на добре познатата КАНЕЗъ, КНЯЗ е „водач, предводител, началник“. Задълбочен анализ на титлата можете да видите ТУК.
За нашето изследване е важен следния абзац от посочената публикация „Коренът в KANAC е KAN, като значението е начало, началник. Обяснение получаваме от стблг. *кань, конъ– начало, а също и наченти, заченти – започвам, слагам начало, зачевам.“
Запомнете думата ЗАЧЕВАМ или ЗАЧАТИЕ, тъй като тя има роля във формирането на символа КАНАТИЦА.
Сега ще ви обърна внимание на една по-различна гледна точка за титлата КАНАС. Тя също може да бъде анализирана, тъй като е съставна. Нейният корен, както вече бе изложено е КАН, но в нея се съдържа и АС. Следи от древните понятия, съдържащи в КАН-АС, са се запазили в множество други култури и езици, където древните балканци са оказали влияние, тъй като именно на Балканите е началото на европейската цивилизация и бих добавил и на редица други цивилизации.
Във Волжко-българската летопис е съхранено следното свидетелство за титлата на българските владетели:
Анаграмната форма „Кесан“ на „Канас“ на санскрит има форма (ksanti), която дава представа за състояние на светлината като святост.
Тук сведението за титлата КАНАС – върховен водач, ни дава разбирането, че в корена се съдържа концепцията за самото слънце. Защо ли? Водачът винаги е носил разбирането за слънцето или онзи, който носи в себе си светлината. Онзи, който със светлината в себе си ще изведе хората си от тъмнината и затрудненията. Точно в този смисъл в съставката КАН-водач се съдържа разбирането за СЛЪНЦЕ – СВЕТЛИНА.
Нека видим как това се е съхранило.
В кирилския символ К, както и в гръцкия, така и в латинския е съхранено древно руническо познание. Добре известно е, че именно от този рунически символ произлизат два съвременни графични символа във всички европейски писмености. Това са К и С. Не случайно С в латиницата може да се разчита и като К. В този смисъл това ще ви помогне да видите какво всъщност е закодирано в КАН.
В скандинавската митология един древен народ на име АС-И, идвайки в Скандинавия, се превръща в божествен пантеон на скандинавците и техния божествен град АЗ(С)ГАРД – (ГАРД анаграма на ГРАД на АЗ-ите). Именно според скандинавските сказания, този народ идва от Балканите. В тези сказания се упоменава, че този народ владеел невъобразими божествени познания, дал руническата магическа писменост и обитавал в причерноморския регион, като това включвало Мала Азия, Балканите със своите острови, включително Крит, а малко по-късно и северното причерноморие, Кавказ и предуралието. Този народ дава името на континента АЗия (АСи-АЗи). А ето кои са тези Аси:
Отново във Волжко-българската летопис е съхранено сведение за формирането на българския народ в праисторически времена. Това се случва след титанична битка на Балканите между седем местни родствени племена, между които най-силните се наричали Аси и войска от тузи и вече победени народи предвождани от син на Сабазий. Сказанието пояснява, че тези местни балкански народи всички били българи (бълхари), наричани и с много други имена от различни народи, между които траки, скити, саклани, сакалиби и т.н. За дълго време те всички се наричали по името на най-силното племе между тях, а именно Аси. Извадка от самото сказание можете да видите ТУК.
В този ред на мисли КАН-АС е слънчевия предводител на АС-ите
Ето как се нарича и руническия символ, от които произлизат К и С
КЕНАЗ
Руната Кеназ и нейното главно значение е „прозрение, обновена яснота, просветление“. Идеята за слънце, за „осияване“ е в основата на тази руна. Тя се използва за означаване на факел, домът на слънцето или царя, за маяк – ориентир за правилната посока, пътят на истината.
Използва се, за да носи: Прояснение, разкритие, творческа енергия, преображение, сексуалност-плодородие, успех, ентусиазъм, пътят на истината, откриване, центриране, огън, светлина и забележете!: ЗАЧЕВАНЕ на дете.
Руната е огнен знак, а огънят е слънчевата материализация на земята. Семейното огнище, светилникът и факелът са уловената слънчева светлина, нужна за периода на нощта – тъмнината.
За да видите по-ясно прототипа ето го и илюстриран:
Нека сега да видим как той се е запазил в смисъла на СЛЪНЧЕВИЯ ВОДАЧ в някои европейски езици. Както и в идеята за зачатие на мъжка рожба СИН, следвайки този рунически символ. Разбира се трябва да се има предвид че символът C в латинския може да се чете и като К, но буквата S е всъщност реверсивно удвояване на символа С.
КАН-АС / Слънчевия предводител на асите.
Думата Син също носи идеята за Слънце. Син, Сан, Сон
Sun (английски) – Слънце / Kin-g – Цар (Върховен водач)
Kup (гръцки) – Слънце / Αρ-χηγός (Ар – Кинос или Кингос) – Предводител
Sol (датски) – Слънце / Kon-ge – Цар (Върховен водач)
Sun-o (есперанто) – Слънце / Ĉefo – Предводител
Kunin-g-as (естонски) – Цар (Върховен водач)
Sun (ирландски) – Слънце / Ceann-aire – Предводител
Тук ще спомена и едно сакрално животно за народа ни, чието име също е формирано от концепцията за божествен водач – слънце. Това е Конят.
В българската митология и фолклор конят е символ на небесното начало и слънцето. Според поверието Слънцето е момък, който язди кон. Едновременно с това, в народните представи Конят е космически посредник-водач между горния и долния свят. Слънчевата колесница е също водена от коне.
При почти всички славяноезични народи думата е кон.
E-quine – Една от думите за кон в английския
E-quo (латински) – Кон
И нека сега се върнем на основното, а именно КАНАТИЦА.
Повече от ясно е, че думата е в женски род и в геометричната й структура има символ за утроба. Съдържа в себе си идеята за начало, зачеване и раждане, но носи и идеята за божествено лидерство, светлина, слънце, то имаме добра отправна точка за нейното разбиране.
Както вече беше показано не в тюркските езици, а именно в най-стария оцелял и практикуван език- санскрит, имаме стопроцентова аналогия.
Частицата ЦА е всъщност умалителна форма в българския език. Ето някой примери:
Звезди-ца, Зорни-ца, Елхи-ца, Ели-ца, Врати-ца, и т.н. Примерите са много.
Това ни дава основание да фрагментираме думата на КАНАТИ-ЦА. Тоест имаме КАНАТИ в умалителна форма в българския език. Както вече бе описано по-горе, коренът в тази дума е КАН. Така вече при анализ на думата през санскрит получаваме прочит, който би могъл да бъде и самото значение на думата и символа.
АТИ в санскрит е форма, с която се изразява нещо количествено- като много, екстра, повече, над. В този ред на мисли, това дава и пълно обяснение на нашата дума КАНАТИ, като НАДстройка при каруците и ремаркетата, посредством които увеличаваме обема за това, което можем да съберем вътре. Тук дори е заложена и идеята за водач, защото КАНАТИ-те са своего рода водачи, които дават възможност и представа до къде и колко да напълним със съдържание ремаркето или каруцата. Нещо повече, те не само позволяват да увеличим съдържанието, но се явяват и негови пазители да не падне съдържанието извън зоната на ремаркето. Точно в такъв контекст най-често срещаме КАНАТИЦА-та в килимарството. Тя се ползва като символ за бордюр, граница, ограда, пазител. Именно за това е съхранена и вярата, че тя носи изключително силно предпазно действие.
Но какъв би могъл да бъде по-конкретно смисълът й в обредността и в този контекст и нейният прочит?
Рмаркета и каруци със и без канати.
Нека дам прост пример:
Ако разтопен метал излеете в квадратен калъп, за да изработите квадратна форма с даден размер, ще ви бъде абсолютно невъзможно да вкарате този квадрат в кръгъл отвор със същия размер като този на квадрата. Ръбовете ще ви създадат проблем. Откъдето е и шегата „квадратна глава“.
Същото се получава, когато един млад ум бъде въведен в предварително зададена форма на школовка и години на ред бъде формирана погрешна представа. На всичко отгоре, за да бъде признат този млад ум след своето собствено обучение, той трябва да ЗАЩИТИ формата, в чийто калъп е бил формиран с години. След съответната защита, ако той иска да има бъдеще на реализация, ще трябва да продължава в релсите на оформеното русло.
И така, буквалното значение на КАНАС – архаичната форма на добре познатата КАНЕЗъ, КНЯЗ е „водач, предводител, началник“. Задълбочен анализ на титлата можете да видите ТУК.
За нашето изследване е важен следния абзац от посочената публикация „Коренът в KANAC е KAN, като значението е начало, началник. Обяснение получаваме от стблг. *кань, конъ– начало, а също и наченти, заченти – започвам, слагам начало, зачевам.“
Запомнете думата ЗАЧЕВАМ или ЗАЧАТИЕ, тъй като тя има роля във формирането на символа КАНАТИЦА.
Сега ще ви обърна внимание на една по-различна гледна точка за титлата КАНАС. Тя също може да бъде анализирана, тъй като е съставна. Нейният корен, както вече бе изложено е КАН, но в нея се съдържа и АС. Следи от древните понятия, съдържащи в КАН-АС, са се запазили в множество други култури и езици, където древните балканци са оказали влияние, тъй като именно на Балканите е началото на европейската цивилизация и бих добавил и на редица други цивилизации.
Във Волжко-българската летопис е съхранено следното свидетелство за титлата на българските владетели:
Анаграмната форма „Кесан“ на „Канас“ на санскрит има форма (ksanti), която дава представа за състояние на светлината като святост.
Тук сведението за титлата КАНАС – върховен водач, ни дава разбирането, че в корена се съдържа концепцията за самото слънце. Защо ли? Водачът винаги е носил разбирането за слънцето или онзи, който носи в себе си светлината. Онзи, който със светлината в себе си ще изведе хората си от тъмнината и затрудненията. Точно в този смисъл в съставката КАН-водач се съдържа разбирането за СЛЪНЦЕ – СВЕТЛИНА.
Нека видим как това се е съхранило.
В кирилския символ К, както и в гръцкия, така и в латинския е съхранено древно руническо познание. Добре известно е, че именно от този рунически символ произлизат два съвременни графични символа във всички европейски писмености. Това са К и С. Не случайно С в латиницата може да се разчита и като К. В този смисъл това ще ви помогне да видите какво всъщност е закодирано в КАН.
В скандинавската митология един древен народ на име АС-И, идвайки в Скандинавия, се превръща в божествен пантеон на скандинавците и техния божествен град АЗ(С)ГАРД – (ГАРД анаграма на ГРАД на АЗ-ите). Именно според скандинавските сказания, този народ идва от Балканите. В тези сказания се упоменава, че този народ владеел невъобразими божествени познания, дал руническата магическа писменост и обитавал в причерноморския регион, като това включвало Мала Азия, Балканите със своите острови, включително Крит, а малко по-късно и северното причерноморие, Кавказ и предуралието. Този народ дава името на континента АЗия (АСи-АЗи). А ето кои са тези Аси:
Отново във Волжко-българската летопис е съхранено сведение за формирането на българския народ в праисторически времена. Това се случва след титанична битка на Балканите между седем местни родствени племена, между които най-силните се наричали Аси и войска от тузи и вече победени народи предвождани от син на Сабазий. Сказанието пояснява, че тези местни балкански народи всички били българи (бълхари), наричани и с много други имена от различни народи, между които траки, скити, саклани, сакалиби и т.н. За дълго време те всички се наричали по името на най-силното племе между тях, а именно Аси. Извадка от самото сказание можете да видите ТУК.
В този ред на мисли КАН-АС е слънчевия предводител на АС-ите
Ето как се нарича и руническия символ, от които произлизат К и С
КЕНАЗ
Руната Кеназ и нейното главно значение е „прозрение, обновена яснота, просветление“. Идеята за слънце, за „осияване“ е в основата на тази руна. Тя се използва за означаване на факел, домът на слънцето или царя, за маяк – ориентир за правилната посока, пътят на истината.
Използва се, за да носи: Прояснение, разкритие, творческа енергия, преображение, сексуалност-плодородие, успех, ентусиазъм, пътят на истината, откриване, центриране, огън, светлина и забележете!: ЗАЧЕВАНЕ на дете.
Руната е огнен знак, а огънят е слънчевата материализация на земята. Семейното огнище, светилникът и факелът са уловената слънчева светлина, нужна за периода на нощта – тъмнината.
За да видите по-ясно прототипа ето го и илюстриран:
Нека сега да видим как той се е запазил в смисъла на СЛЪНЧЕВИЯ ВОДАЧ в някои европейски езици. Както и в идеята за зачатие на мъжка рожба СИН, следвайки този рунически символ. Разбира се трябва да се има предвид че символът C в латинския може да се чете и като К, но буквата S е всъщност реверсивно удвояване на символа С.
КАН-АС / Слънчевия предводител на асите.
Думата Син също носи идеята за Слънце. Син, Сан, Сон
Sun (английски) – Слънце / Kin-g – Цар (Върховен водач)
Kup (гръцки) – Слънце / Αρ-χηγός (Ар – Кинос или Кингос) – Предводител
Sol (датски) – Слънце / Kon-ge – Цар (Върховен водач)
Sun-o (есперанто) – Слънце / Ĉefo – Предводител
Kunin-g-as (естонски) – Цар (Върховен водач)
Sun (ирландски) – Слънце / Ceann-aire – Предводител
Тук ще спомена и едно сакрално животно за народа ни, чието име също е формирано от концепцията за божествен водач – слънце. Това е Конят.
В българската митология и фолклор конят е символ на небесното начало и слънцето. Според поверието Слънцето е момък, който язди кон. Едновременно с това, в народните представи Конят е космически посредник-водач между горния и долния свят. Слънчевата колесница е също водена от коне.
При почти всички славяноезични народи думата е кон.
E-quine – Една от думите за кон в английския
E-quo (латински) – Кон
И нека сега се върнем на основното, а именно КАНАТИЦА.
Повече от ясно е, че думата е в женски род и в геометричната й структура има символ за утроба. Съдържа в себе си идеята за начало, зачеване и раждане, но носи и идеята за божествено лидерство, светлина, слънце, то имаме добра отправна точка за нейното разбиране.
Както вече беше показано не в тюркските езици, а именно в най-стария оцелял и практикуван език- санскрит, имаме стопроцентова аналогия.
Частицата ЦА е всъщност умалителна форма в българския език. Ето някой примери:
Звезди-ца, Зорни-ца, Елхи-ца, Ели-ца, Врати-ца, и т.н. Примерите са много.
Това ни дава основание да фрагментираме думата на КАНАТИ-ЦА. Тоест имаме КАНАТИ в умалителна форма в българския език. Както вече бе описано по-горе, коренът в тази дума е КАН. Така вече при анализ на думата през санскрит получаваме прочит, който би могъл да бъде и самото значение на думата и символа.
АТИ в санскрит е форма, с която се изразява нещо количествено- като много, екстра, повече, над. В този ред на мисли, това дава и пълно обяснение на нашата дума КАНАТИ, като НАДстройка при каруците и ремаркетата, посредством които увеличаваме обема за това, което можем да съберем вътре. Тук дори е заложена и идеята за водач, защото КАНАТИ-те са своего рода водачи, които дават възможност и представа до къде и колко да напълним със съдържание ремаркето или каруцата. Нещо повече, те не само позволяват да увеличим съдържанието, но се явяват и негови пазители да не падне съдържанието извън зоната на ремаркето. Точно в такъв контекст най-често срещаме КАНАТИЦА-та в килимарството. Тя се ползва като символ за бордюр, граница, ограда, пазител. Именно за това е съхранена и вярата, че тя носи изключително силно предпазно действие.
Но какъв би могъл да бъде по-конкретно смисълът й в обредността и в този контекст и нейният прочит?
Рмаркета и каруци със и без канати.
Канатица в Чипровски (тип Пиротски) килим, разположена като бордюр.
Въз основа на всичко изложено до тук, ще изкажа хипотезата че КАНАТИ-ЦА е синоним на ЗВЕЗДИ-ЦА, тоест малка звезда. Разликата в по-малката звезда (звездица) и по-голямата е както в мащаба, така и в по-слабата светлина.
Спътникът на нашата планета – Луната, както знаят всички няма собствена светлина, а отразява слънчевата. Затова и нейната светлина е значително по-слаба. И отново на санскрит думата за Луна е КАН-ДРА в чийто смисъл е вложен за „блясък или оттенък на светлината“
В българския имаме дума КАН-ДИЛО. Светилник, който се люлее, от където и „кандилкам“. Обредно пособие, обреден съд във формата на стъклена или порцеланова чашка, пълна с течна мазнина – олио или зехтин и плуващ фитил. Поддържа вторична, слаба светлина.
В какъв смисъл обаче една звезда би могла да се превърне в пазител или водач и как би могло това да има връзка със зачатие, раждане и ново начало?
Не са малко примерите в историята на човешката цивилизация, в които нова звезда отбелязва раждането на велика личност. А дори има примери, в които самата звезда се явява ВОДАЧ на поклонници, идващи да се поклонят пред родения. Такива примери са египетския Хор и месията Христос. Описание на източниците можете да видите в книгата Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection от D. M. Murdock, Acharya S.
Сабазий – Дионис е друг такъв пример.
Широко популярно е вярването, че когато човек се роди, някъде в небесната шир изгрява неговата звезда. Днес понятието ЗВЕЗДА се ползва за популярни личности, но в древните писания звездите са идентифицирани с божества, с ангелски същества. Именно затова вярването, че всеки се ражда със своята звезда е идеята за ангела – пазител, който всеки притежава. В този ред на мисли канатиците в бордюра се явяват звезди. Ангелски същества, божества, пазители.
„Сред племената като ден блестеше името Имен. Възглавяше го не елбир, а алп Боян – свръхбогатир. Родил се бе като звезда, от алпи – Слънце и Луна. И полунощните звезди му бяха братя и сестри.“
Този цитат е отново от Волжко-българската летопис. Боян е епитет на Сабазий, оглавил военоплеменен съюз от седем родствени племена дали началото на българския народ.
„Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.“
Откровение на Йоан 1:19,20
Не е ни най-малко случайно, че канатицата се възприема като крила. Ангелските същества много често са илюстрирани именно по този начин. Мотивът канатицасред индиянците от Северна Америка носи името „пеперуда“ и това отново ни довежда до крилатите ангели-пазители.
В интернет-пространството съществува изследване, което е полезно с това, че е напипало нишката и също с изработената подробна карта на разпространението на символа по света.
С него можете да се запознаете ТУК.
Картата можете да разгледате ТУК.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ
Канатицата: Значение и предназначение. II
Във втора част ще направя опит да анализирам нейната геометрия, в която е вложено много повече от дотук написаното. В нея особено ясно ще разберете и по-простите елементи, които се съдържат в мотива. Ще стане още по-ясен прочита й като звезда. Канатицата има и няколко различни форми, които също ще представя.
Библиография
1. „Чипровски килими“ Димитър Станков
2. „Вълшебството на Чипровските килими“ Анита Комитска – сътрудник в Националния Етнографски Музей
3. „Важни подробности за титлата КАНАС“ Павел Серафимов
4. „Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection“ D. M. Murdock, Acharya S.
5. „Сказание за дъщерята на Кана“ Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир 882 г.
6. „Онлайн Библия“ Превод 1940 г.
7. „Скандинавска митология“ Преразказ/адаптация от Юлия Светланова
ДРЕВНИ СЕМЕЙНИ И РОДОВИ СИМВОЛИ В БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО- КИЛИМ И ШЕВИЦА
В българското приложно изкуство са отлично запазени традициите за украсяване на престилки, сукмани, килими и други произведения на народното творчество. Внимателното вглеждане във фигурите, изобразени по тях, дава богата информация, ако знаем какво означават те, какъв е техният символичен смисъл. Да се приема, че приготвянето на булчински чеизи и дарове, така богата украсени, е плод само на находчивия творчески гений на хората, че всичко е плод на хрумвания и изобретателност, е наивно и неприемливо. Всички народи запазват своя духовен и житейски опит чрез фолклора. Българският е особено богат във всичките му направления.
Една от най-често срещаните теми, особено добре развита в килимарството и шевицата, е темата за семейството, за плодовитостта и благоденствието на рода.
Алхимичната символика на Зачатието, Семейството и Родовете в българското фолклорно изкуство има своята сакрална символика в Тангризма, кодирана в приказката „Снежинка и седемте джуджета”, в която имената на главните герои Снежинка и Принцът представляват интерес за нашето изследване.
Името на главната Героиня на приказката произхожда от третото агрегатно състояние на Водата – майката на живота на планетата ни, което е всеизвестно като Снежинка – падащата от Небето.
Графичният символ на името Снежинка е:
Снежинката е Кристал, следователно тя се явява символ на Кристалното царство.
От Българската колобърска традиция знаем, че един от основните езотерични кодове – Костенурката – се символизира от Три костенурки, които означават Вселена, Звезда и Планета.
Снежинката, като проявление на материята, на стихията Вода в материалния израз на субстанцията е пряко свързана с Третата костенурка, която илюстрира материалното космическо тяло Планета, тоест Минералното или Кристално тяло. Тя представлява, според Тангризма, потентността на проявената в материята душа. Тоест на Първите хора – Адам и Ева. Това изисква да разгледаме и символа на Съпруга на Снежинка – Принцът. Принцът – Ян енергията на вселената се изразява чрез Светлината.
Ако сравним двата символа на Снежинка и Принца виждаме, че те принципно представляват една и съща графична система – като Адам и Ева са единосъщни.
На базата на гореспоменатите символики ще разгледаме как е интерпретиран символът Семейство в българските шевици и тъкачество.
Виждаме ясно, че като стилизация на графичния израз тези два символа напълно се идентифицират. От тези два основни символа произлизат символите във везмото и тъкаческото изкуство на българите. Те и тяхното интерпретиране изразяват серия от пожелания към членовете на семейството, рода и сродниците. И днес в традициите на българските семейни празници, най-значими от които са Годежът и Сватбата, съществува ритуалният подарък на сродяващите се семейства и родове, който се дарява на Годежа и Сватбата: престилки, препаски, кърпи, и т.н.
Булката, още когато е тъкала и везала своя булчински чеиз, даровете за бъдещите роднини, е влагала своите наричания и пожелания към членовете на семейството на своя годеник и съпруг, както и към роднините от нейния род.
Самото везане или тъкане е било подчинено на строгата пожелателна символика, според която тя е дарявала всички присъстващи на годежа или сватбата.
Изхождайки от двата по-горе споменати Принципни символа, бъдещата съпруга е вплитала в изготвените от нея дарове всеизвестните и днес фигури Маказ, Канатица и Бабица, с техните разновидности като Двоен Маказ, Двойна Канатица, Двойна Бабица, Тройна Канатица, Тройна Бабица, Пресечена Бабица и т.н.
В Колобърската традиция производните на Планетарната костенурка, идентични напълно с горните известни ни названия, са следните: Маказ, Голям Маказ (сватба), Канатица, Голяма Канатица, Велика Канатица, Бабица, Голяма Бабица и Велика Бабица (клонеста).
Ще разгледаме всеки от символите поотделно.
1. МАКАЗ – ГОДЕЖ
Този знак представлява интерпретация на двете части на Ромба на тялото на костенурката, разделен на два триъгълника, които се образуват от тялото на костенурката. Допирането на двата триъгълника е съприкосновение, начало на контакта, тоест годеж в половата символика.
Когато двата триъгълника са допрени със широката си страна, символът означава Сродство, Сродяване.
Тъй като Маказът е базов знак в семантичното изграждане на символите на Семейството и Сродството, трябва да сме наясно с неговата символика в българското съзнание. МАКАЗ на български означава:
1. Разклонение;
2. Подкосни греди при дървена покривна конструкция;
3. Древен символ по килими – два триъгълника, свързани с острите си върхове, знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на хармонията и уравновесеността в природата;
4. Ножица (турски).
Необяснимо защо, във фолклорните разработки на учените- фолклористи се забравят трите ясни и категорични български значения, а се приема турцизмът ножица. На мен лично ми е много трудно да видя във формата на Маказа ножицата, особено в съвсем свободните измислени интерпретации на символа като Двоен маказ, пресечен маказ и т.н. Някъде имената са парадоксално нелогични.
(виж Двоен маказ1, Двоен маказ 2, Двоен маказ 3 и т.н., които са всъщност Костенурката Планета с вписан в нея Маказ. Виж всички имена на котленските килими.), ( килимите с маказите 1,2 и3)
(ромб образуван от двата триъгълника - сродяване (сродство)
2. ГОЛЯМ МАКАЗ – СВАТБА
Когато двата триъгълника са проникнати един в друг, символизират реализирания вече годеж, тоест половото тайнство на младежите е осъществено. Той илюстрира Сватба – осъществено полово единство и зачатие. Това и е символ на Съпружеството, на Бащата и Майката в тяхното полово свещено единство, на бъдещите родители.
3. СЕМЕЙСТВО ИЛИ КАНАТИЦА
Тук основната част на символа Сватба или Голям Маказ се интерпретира с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на маказа. Или Бащата и Майката са осъществили на дело своята способност да раждат – детето, тоест изпълнена е напълно главната цел на създаването на семейството. Всичко заложено като идея в Маказа и осъществено в Големия Маказ сега е реалност – имаме раждане. Триъгълниците илюстрират две деца, момче и момиче, но те не са полово означени, което е универсалност на символа в интерпретацията на възможното раждане на детето: момче и момиче, две момичета или две момчета, всяко поставено като символ до единия от родителите и така приемащо неговата символика – мъжко или женско, момче или момиче.
4. ГОЛЯМА КАНАТИЦА ИЛИ РОД
Когато раждането в едно семейство има своето развитие и се осъществява многократно, поколенията са осъществили вече своето полово семейно тайнство, идва ред на Символа, регистриращ нарастването на семействата до родове. Затова основният символ Канатица – Семейство се разраства с още по един триъгълник, които означават, че Първото поколение деца вече имат свои деца. Така символът Голяма Канатица символизира плодността и благоденствието на един род във времето и раждаемостта до неговото естествено разрастване в род (или коляно).
(символът Голяма Канатица)
5. ВЕЛИКА КАНАТИЦА ИЛИ НАРОД
Виждаме една още по-висока степен на разрастването на рода, която символизира създаването на народност, на един генетически свързан в родове и общо битие народ или племе. Велика Канатица показва утроеният символ на раждаемостта – триъгълниците произлизащи от предишните два, но принадлежащи на основния символ на Бащата и Майката – Сватбата.
(знакът Велика Канатица)
Имаме вече един етнос, един народ, една генетически и кръвно свързана група от хора, принадлежаща на своята кръвна връзка. Този народ е изграден от родове и родове. Те влизат естествено и логично в нови полови тайнства, тоест Сватбата се прониква напълно и изгражда отново основното тяло на Костенурката, но този път в неговия двоен символ в нивото Сродство. В сродството двата триъгълника не регистрират двама души, а два рода, затова се допират по големите си страни и изграждат знака на единството на родовете, в които членовете не са съпричастни по полов път, а чрез някой от роднините на младоженците, наричаме ги още Сватове – членовете на Сватбата, роднините до последното коляно по линията на сродството. Затова знакът Сродство става основа на следната символична фигура, изразяваща сродяването на родовете – Бабица.
( Сродство и Бабица)
Бабица
6. БАБИЦА
(сродени семейства - с два сочещи навън триъгълника)
В символа Бабица виждаме интерпретация на знака Канатица, но с триъгълници илюстриращи раждането, поколенията насочени навън от тялото на основния символ. Обърнати са обратно на тези в канатицата. Сега триъгълниците илюстрират не децата от семейството, а членовете на рода, които са осъществили сродяване, създали са семейства с членове от друг род. Имаме символ на междуродово полово сливане на ДНК на българите. Насочените навън триъгълници означават напускане на родовото коляно, на родовата генетика и присъединяване към друго такова.
7. ГОЛЯМА БАБИЦА ИЛИ СРОДЕНИ РОДОВЕ
Бабица – с два по два сочещи навън триъгълника.
Тук вече членовете на родовете напуснали своя род и присъединили се към други родове са много – удвоеният триъгълник означава точно това.
7. СРОДЕНИ ПЛЕМЕНА.
В този знак символиката нараства значително и комплексно. Той носи много планова символика, отразяваща следните идеи:
Ромбът в средата – полово тайнство на Сродството, тоест сродяване на родове и повече от такива – племена.
Двата вертикално разположени един до друг макази, символизиращи двойката мъж и жена, и мъж и жена от двете племена, дали плод в раждането на деца.
И двата триъгълника символизират децата, раждането на деца от двете племена, двата вътрешни етнически структури на единния народ. Виждаме колко находчиво и сакрално са изразени тези идеи в двата триъгълника – те лежат по равно върху двата маказа, символизиращи двете двойки от различните родове. И отново утвърдените полови възможности на това раждане – момче или момиче. И отново виждаме брилянтната символика – не отразяваща половете, а възможността за тяхното раждане.
Когато булката е дарявала своите сватбари – членовете на двете семействата и всички техни сродници, тя е давала символично такива дарове, които да отразяват личното й отношение към роднините. Ако например, младоженецът има три сестри, от които Първата е омъжена вече и има семейство, Втората е сгодена, но няма лично семейство, а Третата е още девойка, то тя ще подари престилки на трите, но с различни по съдържание и символика украсни орнаменти, които да отразят нейните лични пожелания и отношение към тях.
На Първата, която е вече омъжена и има деца ще подари престилка със символите на Канатица, Голяма канатица и Велика канатица, защото тези символи изразяват нейното пожелание семейството й да се разрасне в голям род и народ. Това е пожелание за плодородие, за раждаемост и символично безсмъртие на рода.
На Втората, която е сгодена, но още не е станала съпруга, ще подари престилка със символите на Сватба и Канатица, което ще изрази нейното пожелание годеницата да стане булка като нея и да създаде семейство.
На Третата сестра на младоженецът ще подари престилка, в която преобладават символите Маказ и Голям маказ, защото те означават Годеж и Сватба, тоест ще й пожелае стане като нея булка и съпруга.
Тези три символични дарения са строго ориентирани към семейното състояние на сестрите и онова, което им предстои да развиват в своя живот на съпруги и майки.
Ако на Сватбата присъстват високопоставени хора – боляри, багаини и т.н. от рода или племето, булката ще им подари дарове със символите на Великата Канатица и Великата Бабица, които отразяват социалното им положение и родоначалието им в народа, тяхната роля на Бащи и Майки на родове.
По носията, по украсните елементи по нея е можело да се разпознае социалният статус на човека, който носи дрехата. Моми, ергени, годени или женени – всички са носели своите дрехи, на които са били бродирани символите на тяхното социално положение.
А на някой от тях, Канът или Ан Колобърът, например, ще сложат и знака на Костенурката – Планетната Бабица със знака Годеж, която виждаме на тъканите от Котленските килими.
Фолклорното изкуство не е продукт на личностна естетика и творческа интерпретация, а предаване на родова памет – СЕМАНТИКА – на древно знание, предадено чрез културните традиции на етноса.
Днес ние разгледахме само частица от БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО СЕМАНТИЧНО ЗНАНИЕ.
1. „Чипровски килими“ Димитър Станков
2. „Вълшебството на Чипровските килими“ Анита Комитска – сътрудник в Националния Етнографски Музей
3. „Важни подробности за титлата КАНАС“ Павел Серафимов
4. „Christ in Egypt: The Horus-Jesus Connection“ D. M. Murdock, Acharya S.
5. „Сказание за дъщерята на Кана“ Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир 882 г.
6. „Онлайн Библия“ Превод 1940 г.
7. „Скандинавска митология“ Преразказ/адаптация от Юлия Светланова
ДРЕВНИ СЕМЕЙНИ И РОДОВИ СИМВОЛИ В БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО- КИЛИМ И ШЕВИЦА
В българското приложно изкуство са отлично запазени традициите за украсяване на престилки, сукмани, килими и други произведения на народното творчество. Внимателното вглеждане във фигурите, изобразени по тях, дава богата информация, ако знаем какво означават те, какъв е техният символичен смисъл. Да се приема, че приготвянето на булчински чеизи и дарове, така богата украсени, е плод само на находчивия творчески гений на хората, че всичко е плод на хрумвания и изобретателност, е наивно и неприемливо. Всички народи запазват своя духовен и житейски опит чрез фолклора. Българският е особено богат във всичките му направления.
Една от най-често срещаните теми, особено добре развита в килимарството и шевицата, е темата за семейството, за плодовитостта и благоденствието на рода.
Алхимичната символика на Зачатието, Семейството и Родовете в българското фолклорно изкуство има своята сакрална символика в Тангризма, кодирана в приказката „Снежинка и седемте джуджета”, в която имената на главните герои Снежинка и Принцът представляват интерес за нашето изследване.
Името на главната Героиня на приказката произхожда от третото агрегатно състояние на Водата – майката на живота на планетата ни, което е всеизвестно като Снежинка – падащата от Небето.
Графичният символ на името Снежинка е:
Снежинката е Кристал, следователно тя се явява символ на Кристалното царство.
От Българската колобърска традиция знаем, че един от основните езотерични кодове – Костенурката – се символизира от Три костенурки, които означават Вселена, Звезда и Планета.
Снежинката, като проявление на материята, на стихията Вода в материалния израз на субстанцията е пряко свързана с Третата костенурка, която илюстрира материалното космическо тяло Планета, тоест Минералното или Кристално тяло. Тя представлява, според Тангризма, потентността на проявената в материята душа. Тоест на Първите хора – Адам и Ева. Това изисква да разгледаме и символа на Съпруга на Снежинка – Принцът. Принцът – Ян енергията на вселената се изразява чрез Светлината.
Ако сравним двата символа на Снежинка и Принца виждаме, че те принципно представляват една и съща графична система – като Адам и Ева са единосъщни.
На базата на гореспоменатите символики ще разгледаме как е интерпретиран символът Семейство в българските шевици и тъкачество.
Виждаме ясно, че като стилизация на графичния израз тези два символа напълно се идентифицират. От тези два основни символа произлизат символите във везмото и тъкаческото изкуство на българите. Те и тяхното интерпретиране изразяват серия от пожелания към членовете на семейството, рода и сродниците. И днес в традициите на българските семейни празници, най-значими от които са Годежът и Сватбата, съществува ритуалният подарък на сродяващите се семейства и родове, който се дарява на Годежа и Сватбата: престилки, препаски, кърпи, и т.н.
Булката, още когато е тъкала и везала своя булчински чеиз, даровете за бъдещите роднини, е влагала своите наричания и пожелания към членовете на семейството на своя годеник и съпруг, както и към роднините от нейния род.
Самото везане или тъкане е било подчинено на строгата пожелателна символика, според която тя е дарявала всички присъстващи на годежа или сватбата.
Изхождайки от двата по-горе споменати Принципни символа, бъдещата съпруга е вплитала в изготвените от нея дарове всеизвестните и днес фигури Маказ, Канатица и Бабица, с техните разновидности като Двоен Маказ, Двойна Канатица, Двойна Бабица, Тройна Канатица, Тройна Бабица, Пресечена Бабица и т.н.
В Колобърската традиция производните на Планетарната костенурка, идентични напълно с горните известни ни названия, са следните: Маказ, Голям Маказ (сватба), Канатица, Голяма Канатица, Велика Канатица, Бабица, Голяма Бабица и Велика Бабица (клонеста).
Ще разгледаме всеки от символите поотделно.
1. МАКАЗ – ГОДЕЖ
Този знак представлява интерпретация на двете части на Ромба на тялото на костенурката, разделен на два триъгълника, които се образуват от тялото на костенурката. Допирането на двата триъгълника е съприкосновение, начало на контакта, тоест годеж в половата символика.
Когато двата триъгълника са допрени със широката си страна, символът означава Сродство, Сродяване.
Тъй като Маказът е базов знак в семантичното изграждане на символите на Семейството и Сродството, трябва да сме наясно с неговата символика в българското съзнание. МАКАЗ на български означава:
1. Разклонение;
2. Подкосни греди при дървена покривна конструкция;
3. Древен символ по килими – два триъгълника, свързани с острите си върхове, знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на хармонията и уравновесеността в природата;
4. Ножица (турски).
Необяснимо защо, във фолклорните разработки на учените- фолклористи се забравят трите ясни и категорични български значения, а се приема турцизмът ножица. На мен лично ми е много трудно да видя във формата на Маказа ножицата, особено в съвсем свободните измислени интерпретации на символа като Двоен маказ, пресечен маказ и т.н. Някъде имената са парадоксално нелогични.
(виж Двоен маказ1, Двоен маказ 2, Двоен маказ 3 и т.н., които са всъщност Костенурката Планета с вписан в нея Маказ. Виж всички имена на котленските килими.), ( килимите с маказите 1,2 и3)
(ромб образуван от двата триъгълника - сродяване (сродство)
2. ГОЛЯМ МАКАЗ – СВАТБА
Когато двата триъгълника са проникнати един в друг, символизират реализирания вече годеж, тоест половото тайнство на младежите е осъществено. Той илюстрира Сватба – осъществено полово единство и зачатие. Това и е символ на Съпружеството, на Бащата и Майката в тяхното полово свещено единство, на бъдещите родители.
3. СЕМЕЙСТВО ИЛИ КАНАТИЦА
Тук основната част на символа Сватба или Голям Маказ се интерпретира с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на маказа. Или Бащата и Майката са осъществили на дело своята способност да раждат – детето, тоест изпълнена е напълно главната цел на създаването на семейството. Всичко заложено като идея в Маказа и осъществено в Големия Маказ сега е реалност – имаме раждане. Триъгълниците илюстрират две деца, момче и момиче, но те не са полово означени, което е универсалност на символа в интерпретацията на възможното раждане на детето: момче и момиче, две момичета или две момчета, всяко поставено като символ до единия от родителите и така приемащо неговата символика – мъжко или женско, момче или момиче.
4. ГОЛЯМА КАНАТИЦА ИЛИ РОД
Когато раждането в едно семейство има своето развитие и се осъществява многократно, поколенията са осъществили вече своето полово семейно тайнство, идва ред на Символа, регистриращ нарастването на семействата до родове. Затова основният символ Канатица – Семейство се разраства с още по един триъгълник, които означават, че Първото поколение деца вече имат свои деца. Така символът Голяма Канатица символизира плодността и благоденствието на един род във времето и раждаемостта до неговото естествено разрастване в род (или коляно).
(символът Голяма Канатица)
5. ВЕЛИКА КАНАТИЦА ИЛИ НАРОД
Виждаме една още по-висока степен на разрастването на рода, която символизира създаването на народност, на един генетически свързан в родове и общо битие народ или племе. Велика Канатица показва утроеният символ на раждаемостта – триъгълниците произлизащи от предишните два, но принадлежащи на основния символ на Бащата и Майката – Сватбата.
(знакът Велика Канатица)
Имаме вече един етнос, един народ, една генетически и кръвно свързана група от хора, принадлежаща на своята кръвна връзка. Този народ е изграден от родове и родове. Те влизат естествено и логично в нови полови тайнства, тоест Сватбата се прониква напълно и изгражда отново основното тяло на Костенурката, но този път в неговия двоен символ в нивото Сродство. В сродството двата триъгълника не регистрират двама души, а два рода, затова се допират по големите си страни и изграждат знака на единството на родовете, в които членовете не са съпричастни по полов път, а чрез някой от роднините на младоженците, наричаме ги още Сватове – членовете на Сватбата, роднините до последното коляно по линията на сродството. Затова знакът Сродство става основа на следната символична фигура, изразяваща сродяването на родовете – Бабица.
( Сродство и Бабица)
Бабица
6. БАБИЦА
(сродени семейства - с два сочещи навън триъгълника)
В символа Бабица виждаме интерпретация на знака Канатица, но с триъгълници илюстриращи раждането, поколенията насочени навън от тялото на основния символ. Обърнати са обратно на тези в канатицата. Сега триъгълниците илюстрират не децата от семейството, а членовете на рода, които са осъществили сродяване, създали са семейства с членове от друг род. Имаме символ на междуродово полово сливане на ДНК на българите. Насочените навън триъгълници означават напускане на родовото коляно, на родовата генетика и присъединяване към друго такова.
7. ГОЛЯМА БАБИЦА ИЛИ СРОДЕНИ РОДОВЕ
Бабица – с два по два сочещи навън триъгълника.
Тук вече членовете на родовете напуснали своя род и присъединили се към други родове са много – удвоеният триъгълник означава точно това.
7. СРОДЕНИ ПЛЕМЕНА.
В този знак символиката нараства значително и комплексно. Той носи много планова символика, отразяваща следните идеи:
Ромбът в средата – полово тайнство на Сродството, тоест сродяване на родове и повече от такива – племена.
Двата вертикално разположени един до друг макази, символизиращи двойката мъж и жена, и мъж и жена от двете племена, дали плод в раждането на деца.
И двата триъгълника символизират децата, раждането на деца от двете племена, двата вътрешни етнически структури на единния народ. Виждаме колко находчиво и сакрално са изразени тези идеи в двата триъгълника – те лежат по равно върху двата маказа, символизиращи двете двойки от различните родове. И отново утвърдените полови възможности на това раждане – момче или момиче. И отново виждаме брилянтната символика – не отразяваща половете, а възможността за тяхното раждане.
Когато булката е дарявала своите сватбари – членовете на двете семействата и всички техни сродници, тя е давала символично такива дарове, които да отразяват личното й отношение към роднините. Ако например, младоженецът има три сестри, от които Първата е омъжена вече и има семейство, Втората е сгодена, но няма лично семейство, а Третата е още девойка, то тя ще подари престилки на трите, но с различни по съдържание и символика украсни орнаменти, които да отразят нейните лични пожелания и отношение към тях.
На Първата, която е вече омъжена и има деца ще подари престилка със символите на Канатица, Голяма канатица и Велика канатица, защото тези символи изразяват нейното пожелание семейството й да се разрасне в голям род и народ. Това е пожелание за плодородие, за раждаемост и символично безсмъртие на рода.
На Втората, която е сгодена, но още не е станала съпруга, ще подари престилка със символите на Сватба и Канатица, което ще изрази нейното пожелание годеницата да стане булка като нея и да създаде семейство.
На Третата сестра на младоженецът ще подари престилка, в която преобладават символите Маказ и Голям маказ, защото те означават Годеж и Сватба, тоест ще й пожелае стане като нея булка и съпруга.
Тези три символични дарения са строго ориентирани към семейното състояние на сестрите и онова, което им предстои да развиват в своя живот на съпруги и майки.
Ако на Сватбата присъстват високопоставени хора – боляри, багаини и т.н. от рода или племето, булката ще им подари дарове със символите на Великата Канатица и Великата Бабица, които отразяват социалното им положение и родоначалието им в народа, тяхната роля на Бащи и Майки на родове.
По носията, по украсните елементи по нея е можело да се разпознае социалният статус на човека, който носи дрехата. Моми, ергени, годени или женени – всички са носели своите дрехи, на които са били бродирани символите на тяхното социално положение.
А на някой от тях, Канът или Ан Колобърът, например, ще сложат и знака на Костенурката – Планетната Бабица със знака Годеж, която виждаме на тъканите от Котленските килими.
Фолклорното изкуство не е продукт на личностна естетика и творческа интерпретация, а предаване на родова памет – СЕМАНТИКА – на древно знание, предадено чрез културните традиции на етноса.
Днес ние разгледахме само частица от БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО СЕМАНТИЧНО ЗНАНИЕ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар