Последователи

неделя, 18 ноември 2018 г.

Атакувани сме от всеки ъгъл, всеки един от нас, през всички дни от живота ни

              


Човечеството е във война с Анунаките, Рептилите, Сивите и Архоните, въпреки че по-голямата част от човечеството си няма и представа за яростната атака.

Колко умни са силите, които не би трябвало да ги има, промили са ни мозъците напълно. Дори не можем да видим, че селективно ни избиват.

Хората имат силни чувства за много неща; може да имат задни мисли, мисли, които не искат да изчезнат.

Нещата просто не изглеждат както трябва, но те не могат да посочат какво всъщност не е наред, изобщо не могат да го схванат.

А след това мисълта избледнява в ежедневието.

Може да усещат, че правителствата не правят нищо, за да им помогнат и че който и да е на власт, сякаш нищо не се променя. Защо?

Може да гледат на религията като система за контрол, която е изконно дефектна и повече вреди, отколкото помага.

Не вярват във войната и въпреки това постоянно има войни.

Може да мислят, че промяната на климата е нормално циклично събитие, което не е причинено от човечеството.

Може да не разбират защо в действителност се добавя флуорид към водата.

Може да си мислят, че кемтрейлс са нещо нормално.

Може да виждат, че регламентите за ваксинация излизат извън контрол и на хората им се промиват мозъците да се ваксинират при всяка възможност за всяка дреболия и че задължителното ваксиниране няма как да е правилно.

Може да виждат, че децата ни порастват твърде бързо и са изложени на сексуалност прекалено рано и че образованието се превръща в система за контрол.

Може да усещат, че ГМО реколтите не са добри за нас и че химикалите, използвани върху тези реколти са токсични.

Може да мислят, че здравеопазването е станало прекалено скъпо и че се контролира от големите фармацевтични компании и че трябва да има по-добър начин.

Може да вярват, че вече живеем в държава-бавачка с твърде много правила и разпоредби, които не са в действителност в полза на човечеството.

Може да виждат твърде много законови наредби на места, където не са от полза за населението, а сякаш вместо това облагодетелстват големите корпорации.

Може да усещат, че банките ни съдират кожите, вместо да ни помагат. Банките сякаш искат да ставаме все по-задлъжнели.

Може да виждат разрушаването на семейните традиции и да се чудят защо.

Осъзнават, че работата е станала прекалено важна и постепенно отнема вниманието им от тези, които обичат.

Може да чувстват, че целият свят се е побъркал и навсякъде е хаос.

Може да виждат несправедливост навсякъде около тях, как богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.

Може да виждат провала на здравното осигуряване; може да виждат роднини и приятели да се поддават на наркотични и алкохолни зависимости.

Виждат как хората стават все по-стресирани и нещастни от ежедневния си живот.

Виждат бездомни хора, живеещи на улицата и се опитват да ги избягват.

Виждат как природата бавно е разрушавана и манипулирана.

Не спират да губят все повече свобода всеки ден и сякаш все има логическо обяснение за това – в крайна сметка то е за нашата безопасност.

Всичките тези нови технологии са за наше добро, за да правят живота ни по-лесен, нали? Виждат всичките тези неща и не само, ден след ден.

Бавно тези идеи се просмукват в подсъзнанието им.

Някак не могат да съберат всичките си чувства наедно, а ги виждат като несвързани събития, нагласени всичките от различни секции на обществото.

Чувстват, че сигурно те са виновни, ако всички тези тревожни области противоречат на вътрешната им интуиция и чувства. Призлява им и се опитват да не мислят за всичко това.

Чувстват, че сигурно те са на погрешен път и затова бавно и тихо забравят за чувствата си. Натикват ги в подсъзнанието си.

Липсва им самоувереност, те са били кондиционирани, манипулирани, контролирани да бъдат послушни, страхуват се да говорят, на никого сякаш не му пука, защо трябва на тях да им?

Ако нещо наистина не е наред, нямаше ли някой да направи нещо, нямаше ли някой да каже на всички?

Продължават да гледат как тези събития се развиват пред очите им. Не правят нищо.

Чувстват се като във филм и всичко е извън контрол.

Като че ли не могат да свържат нещата.

Истината е твърде непоносима за мислене.

Възможно ли е нещо да се опитва да унищожи човечеството такова, каквото го познаваме? Възможно ли е всичките тези събития да са контролирани от един и същи източник?

Поглъща ги отрицанието и всичко това им се струва трудно за вярване. Не, няма как това да се случва. Нали?

Пускат телевизора и бавно заспиват отново.

От Джули Алекзандър


http://posledenvek.info/     

        

Няма коментари:

Публикуване на коментар