НЕВИДИМИТЕ АРМИИ НА КРЕМЪЛ - Руслан Трад
РАДЕВ, да се бориш с олигархията НЕ означава твоите копои в униформи да арестуват и пребиват жени, които ти снимат свинския кортеж! Тук НЕ е Москва, боклук нещастен и няма да превърнеш България в полицейска държава. Гери от Струмяни ли е големия враг? На Мондешки и Пеевски хората ги назначаваш даже в собствената си партия, на тях не смееш да посегнеш, страхливец долен, а арестуваш жени и възрастни хора!
За 13 години борба срещу свинете с БОЕЦ знам две неща:
Всеки управляващ боклук, който почне да се крие зад полицейските палки е пътник.
Полицейското насилие е последния стадий на мутризация и разпад на държавата.
А нас ни управляват същите мутри и мерзавци, както и до сега! Без разлика, абсолютно същите са.
Радев, ще си заминеш презрян, като Пеевски и Борисов и всички лъжци, крадци, корумпирани боклуци и кремълски слуги. И ще плащате за всички мерзости!
Радев, помниш ли, като с колегите от БОЕЦ те посрещнахме пред БНТ, като напусна президенството и тръгна да правиш партия? Там, на входа на БНТ те пресрещнах очи в очи. И видях страхът в очите ти, видях как ти треперят ръцете! Точно затова мутрите ти бият и не позволяват на хората да снимат, за да не видят гражданите какъв страхливец си! Същият, като Бойко Борисов и Пеевски! Абсолютно същият боклук. Скоро ще се срещнем пак и няма къде да се скриеш и всичките ти несеота и мутри няма да ти помогнат. Никой не е избягал от БОЕЦ!
Всички граждани на площадите и бой до дупка, до изриване на цялата прогнила кочина!
#БОЕЦ
Канадецът сладко спи, а неговото BMW вече се носи из Москва, карано от „корави пичове“ с късметлийски мацки до тях. Между Русия и Канада има океан — как изобщо е възможно това?
Много просто — сега ще обясня.
Не, разбира се, „русо туристо“ не обикалят нощем по улиците на Торонто с „фомка“* на колана, оглеждайки подходящ „Лексус“ — Русия отдавна се е научила да краде по-цивилизовано: от разстояние, чрез посредници, контейнери, фалшиви документи и онзи ненаситен черен пазар, който мигновено възниква там, където желанието да живееш красиво е много по-силно от желанието да живееш честно.
Впрочем, честно там никога не са живели — още по-малко при путинската власт. Путин е кръстникът на мафията, главният урка**, а останалите му прислужват, както могат.
Автомобилът изчезва от канадски паркинг, прекосява океана, сменя номера, биографията и собственика си, а после се появява някъде в Москва или Санкт Петербург като „почти нов, без пробег в Русия“. The New York Times съобщава, че Русия вече е станала най-голямата дестинация за автомобилите, откраднати в Канада.
Особено прекрасна тук е патриотичната съставка.
Западът, както ежедневно ни обясняват по телевизията, е прогнил, разложен и всеки момент ще пропадне в ада, но руският патриот по някаква причина иска да пропадне там заедно с откраднатия си „Рейндж Роувър“. Той мрази Канада, презира Европа, заплашва Америка с ядрен пепел, но иска непременно да кара автомобил, създаден от тези „дегенерати“ — за предпочитане с кожен салон, панорамен покрив и подгряване на задника.
После може да залепи на багажника трикольора и надписа „Можем да повторим“, макар че, както винаги, няма какво да повтарят: автомобила са го измислили други, произвели са го други, купил го е канадец, откраднали са го бандити, а се гордее руснакът. При тях това се нарича патриотизъм.
И не трябва да казваме, че са виновни санкциите. Санкциите не учат човек да краде — те само разкриват вече съществуващия рефлекс. Когато на една нормална държава бъде прекъснат достъпът до обичайна стока, тя се опитва да произвежда своя, променя потреблението си или поне признава проблема; Русия обаче незабавно изгражда криминална логистика, фалшифицира документи, купува митничаря и нарича всичко това „паралелен внос“.
По същество това е същият начин на мислене, чрез който бяха откраднати Крим и други украински земи: достатъчно е да свалиш чуждия номер, да пренабиеш VIN номера, да поставиш собствено знаменце — и откраднатото по чудо се превръща в изконно руско. „А вие докажете! Това е наше — винаги е било наше!“
Русия от векове усъвършенства изкуството на присвояването: на чужди територии, чужда история, чужда култура, чуждо зърно, чужди деца, а сега редът стигна и до канадските автомобили.
Откраднатият автомобил е малък, хромиран модел на Руската империя, в която правото на собственост се определя не от закона, а от това кой е успял да грабне и отмъкне.
Канадецът сутрин излиза от дома си и вижда празното място на паркинга, московчанинът след месец се радва на „изгодната покупка“, а между тях лежи огромна международна канализация, която съществува единствено защото крайният купувач не иска да знае откъде мирише.
На него просто не му пука, че автомобилът е краден. Откраднатото те вече триста години наричат „ТРОФЕЙНО“.
Канада може да поставя камери, да слага тракери и да проверява контейнерите, но проблемът отдавна не е в слабата автомобилна ключалка, а в държава с ядрено оръжие, която живее по правилата на престъпна банда.
Русия краде не защото не ѝ достигат автомобили. Тя краде, защото всичко чуждо ѝ изглежда като нейно.
Какво да правим с Русия — главния крадец на света, който вече краде не автомобили, а територии, история, култура, деца и бъдещето на цели народи? Да я обградим с ров с крокодили, да построим стена от Балтика до Тихия океан?
Боя се, че няма да помогне: Русия ще открадне крокодилите, ще ги изпържи и изяде с водка на вилата; стената ще обяви за изконно руска и ще поиска от Запада пари за нейното възстановяване.
Остава единственото: да престанем да се преструваме, че пред нас стои нормална държава, с която можем да се пазарим, да подписваме договори и да си разменяме ръкостискания, и да постъпим с нея така, както се постъпва с заловен крадец — да му бъде отнето награбеното, да бъде принуден да плати за разрушеното, да бъде лишен от възможността отново да прониква в чужд дом и да бъде държан под ключ, докато не научи най-трудната за него дума:
„НЕ МОЖЕ!“
* „Фомка“ — руски жаргон за лост/щанга, използван за разбиване на ключалки и взлом.
** „Урка“ — криминален жаргон за престъпник, рецидивист, затворник.
https://www.facebook.com/share/p/18Ah8qpmTc/
Много просто — сега ще обясня.
Не, разбира се, „русо туристо“ не обикалят нощем по улиците на Торонто с „фомка“* на колана, оглеждайки подходящ „Лексус“ — Русия отдавна се е научила да краде по-цивилизовано: от разстояние, чрез посредници, контейнери, фалшиви документи и онзи ненаситен черен пазар, който мигновено възниква там, където желанието да живееш красиво е много по-силно от желанието да живееш честно.
Впрочем, честно там никога не са живели — още по-малко при путинската власт. Путин е кръстникът на мафията, главният урка**, а останалите му прислужват, както могат.
Автомобилът изчезва от канадски паркинг, прекосява океана, сменя номера, биографията и собственика си, а после се появява някъде в Москва или Санкт Петербург като „почти нов, без пробег в Русия“. The New York Times съобщава, че Русия вече е станала най-голямата дестинация за автомобилите, откраднати в Канада.
Особено прекрасна тук е патриотичната съставка.
Западът, както ежедневно ни обясняват по телевизията, е прогнил, разложен и всеки момент ще пропадне в ада, но руският патриот по някаква причина иска да пропадне там заедно с откраднатия си „Рейндж Роувър“. Той мрази Канада, презира Европа, заплашва Америка с ядрен пепел, но иска непременно да кара автомобил, създаден от тези „дегенерати“ — за предпочитане с кожен салон, панорамен покрив и подгряване на задника.
После може да залепи на багажника трикольора и надписа „Можем да повторим“, макар че, както винаги, няма какво да повтарят: автомобила са го измислили други, произвели са го други, купил го е канадец, откраднали са го бандити, а се гордее руснакът. При тях това се нарича патриотизъм.
И не трябва да казваме, че са виновни санкциите. Санкциите не учат човек да краде — те само разкриват вече съществуващия рефлекс. Когато на една нормална държава бъде прекъснат достъпът до обичайна стока, тя се опитва да произвежда своя, променя потреблението си или поне признава проблема; Русия обаче незабавно изгражда криминална логистика, фалшифицира документи, купува митничаря и нарича всичко това „паралелен внос“.
По същество това е същият начин на мислене, чрез който бяха откраднати Крим и други украински земи: достатъчно е да свалиш чуждия номер, да пренабиеш VIN номера, да поставиш собствено знаменце — и откраднатото по чудо се превръща в изконно руско. „А вие докажете! Това е наше — винаги е било наше!“
Русия от векове усъвършенства изкуството на присвояването: на чужди територии, чужда история, чужда култура, чуждо зърно, чужди деца, а сега редът стигна и до канадските автомобили.
Откраднатият автомобил е малък, хромиран модел на Руската империя, в която правото на собственост се определя не от закона, а от това кой е успял да грабне и отмъкне.
Канадецът сутрин излиза от дома си и вижда празното място на паркинга, московчанинът след месец се радва на „изгодната покупка“, а между тях лежи огромна международна канализация, която съществува единствено защото крайният купувач не иска да знае откъде мирише.
На него просто не му пука, че автомобилът е краден. Откраднатото те вече триста години наричат „ТРОФЕЙНО“.
Канада може да поставя камери, да слага тракери и да проверява контейнерите, но проблемът отдавна не е в слабата автомобилна ключалка, а в държава с ядрено оръжие, която живее по правилата на престъпна банда.
Русия краде не защото не ѝ достигат автомобили. Тя краде, защото всичко чуждо ѝ изглежда като нейно.
Какво да правим с Русия — главния крадец на света, който вече краде не автомобили, а територии, история, култура, деца и бъдещето на цели народи? Да я обградим с ров с крокодили, да построим стена от Балтика до Тихия океан?
Боя се, че няма да помогне: Русия ще открадне крокодилите, ще ги изпържи и изяде с водка на вилата; стената ще обяви за изконно руска и ще поиска от Запада пари за нейното възстановяване.
Остава единственото: да престанем да се преструваме, че пред нас стои нормална държава, с която можем да се пазарим, да подписваме договори и да си разменяме ръкостискания, и да постъпим с нея така, както се постъпва с заловен крадец — да му бъде отнето награбеното, да бъде принуден да плати за разрушеното, да бъде лишен от възможността отново да прониква в чужд дом и да бъде държан под ключ, докато не научи най-трудната за него дума:
„НЕ МОЖЕ!“
* „Фомка“ — руски жаргон за лост/щанга, използван за разбиване на ключалки и взлом.
** „Урка“ — криминален жаргон за престъпник, рецидивист, затворник.
https://www.facebook.com/share/p/18Ah8qpmTc/
Асен Генов
Според мен, пиар екипът на министър-председателя е имал намерение да представи пред обществото единствено контролирано видеосъдържание – кадри, в които виждаме просълзени хора, благодарности за съчувствието и помощта, която държавата оказва на пострадалите от наводнението. С други думи – перфектно режисиран фото-оп за премиера, изграден по всички правила на политическия пиар и политическата пропаганда.
Пристигайки в селото, сценарият започва да се развива точно по план. Лош, но план.
Премиерът разговаря с местните жители, ръкува се с тях, получава усмивки и благодарствени думи. И точно тогава, сякаш от нищото, се появява една жена, която мълчаливо стои наблизо и снима всичко с телефона си.
В този момент целият внимателно подготвен план на пиар екипа е поставен под риск. Защото в нейния запис може да попадне не само поредната благодарност, а и нечия критика – за системното бездействие на държавата, за нерешените проблеми в региона, включително тези с водоснабдяването и канализацията.
Следва трескаво импровизирано съвещание между служители на НСО и хора от пиар екипа на премиера. Те успяват да установят коя е жената.
Оказва се, че е добре позната на местните власти и от години активно участва в протести именно по темите за водоснабдяването и канализацията в района.
Това очевидно започва да тревожи пиар екипа. Опасенията им стигат до НСО, а НСО – по силата на субординацията и мисията си да охранява министър-председателя – оказва натиск полицията да действа така, както впоследствие видяхме.
И в крайна сметка получаваме един истински тюрлюгювеч: зле замислен и още по-зле изпълнен опит за политически пиар сред хора, пострадали от бедствие, и един случаен човек, озовал се на неподходящото място в неподходящото време.
Именно затова този човек се оказва в районното управление. Всичко останало вече го знаем
Болни от ХИВ/СПИН в Русия по официални данни са 1,23 милиона души с потвърдена ХИВ-инфекция. Реално надхвърлят 2 милиона.
По данни на ООН и независими експерти, Русия остава страната с едно от най-високите нива на разпространение на ХИВ в Европа.
Сред първите 5 е в света.
Алкохолизъм: според проучвания на руските здравни служби, общият брой на хората с тежка алкохолна зависимост и системни проблеми с алкохола надхвърля 25–28 милиона души (близо 30% от активното население злоупотребява).
Наркомания: По данни на Федералната служба за контрол на наркотиците на Русия (преди разформироването ѝ) и независими организации, редовно употребяващите наркотици са близо 6 милиона души, а епизодично – над 13 милиона.
Средна продължителност на живота в Русия: Средната продължителност е около 74,2 години (около 69,8 г. за мъжете и 79,2 г. за жените).
Сравнение със Западна Европа: Разликата е огромна. В Западна Европа средната продължителност надхвърля 81–83 години (например в Германия, Франция и Италия). Руските мъже живеят средно с 10 до 12 години по-малко от западноевропейските мъже, главно заради високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания и злоупотреба с алкохол.
Жертви от пътнотранспортни произшествия (ПТП)В Русия: Годишно по пътищата на Русия загиват малко над 13 900 души. Това прави около 9,5 смъртни случая на 100 000 души население.Сравнение с Европа: Русия има значително по-висока смъртност на пътя от средната за ЕС (където средното ниво е около 4,6 на 100 000 души, под 2 за многа държави).
Сравнение с България: Автомобили на 1000 души.
В Русия: Към началото на годината в Русия има средно 331 леки автомобила на 1000 души.
В България: По данни на Евростат в България се падат около 450 автомобила на 1000 души. България е по-автомобилизирана в сравнение с Русия.
Доходи: Минимална заплата и пенсия
Русия - Минимална заплата27 093 рубли (~540 лв. / €275)
България1 213 лева (€620,20)
Минимална пенсия в Русия - 16 288 рубли(~325 лв. / €165)
България - 679,67 лева(€347,51)
Минималната пенсия и заплата в най-бедната държава на ЕС - България са почти двойно по-високи от тези в Русия.
Работоспобното население в Русия е около 90 милиона , но реалната заетост е по-ниска.
10% са в силовите структури.
Средно руснакът работи за 620 евро.
Двойно по-ниско от България.
Германецът за 4500 евро.
Социализмът – онази златна епоха, в която плановата икономика ти осигуряваше абсолютно всичко... стига това "всичко" да се изчерпваше с портрет на вожда на стената и ехо от празни рафтове в магазина. В отговор на този грандиозен икономически триумф, обикновеният човек еволюира. Той превърна панелния си балкон от архитектурен елемент в стратегически бункер за оцеляване, готов да издържи на всяка геополитическа криза.
Плановата мизерия не беше провал – тя беше безплатен държавен експеримент по принудителна еволюция. Дефицитът ни превърна в радикални еко-гурута и социални инженери десетилетия преди Западът изобщо да измисли тези претенциозни термини:
• Zero-waste икономика от немай-къде - ние бяхме "зелени", защото просто нямахме какво да изхвърлим. Всяка депресирана, полуизгнила краставица с форма на въпросителен знак и всяка натъртена слива, отхвърлена от живота, намираха своето химическо безсмъртие в оцет или захарен сироп. Нищо не отиваше в кофата – защото утрешният Петилетен план можеше спокойно да ни остави само на фотосинтеза.
• Панелен тиймбилдинг и първобитен Фейсбук - забравете корпоративните семинари. Варенето на компоти в изкормения казан от пералня "Перла 04" върху открит огън пред блока беше първата и най-истинска социална мрежа. В гъстия дим на този урбанистичен ритуал процъфтяваше обществото – там се шерваха клюки, разменяха се тайни рецепти за ракия от джанки и се шепнеха антиправителствени вицове... докато внимателно се оглеждаш дали комшията от втория етаж не си води записки за Държавна сигурност.
• Холограма на разкоша - върховният триумф на социалистическата психология! Държавният гастроном можеше да предлага богат асортимент от морска сол, вкиснат оцет и тъга, но когато отвориш скрина на терасата, егото ти се изстрелваше в стратосферата. Там ти не си просто гражданин – ти си Уолстрийт брокер с портфолио, диверсифицирано в туршия. Истински арабски шейх... но на консервираните праскови и печените чушки.
В крайна сметка, най-голямата трагедия на онзи строй не бяха празните рафтове, а пълните мазета. Те се превърнаха в стъкления мавзолей на нашите откраднати амбиции. Държавата, която обещаваше да построи комунистически рай и да покори космоса, успя да създаде единствено нация от уплашени складови работници. Хора, чийто най-голям житейски триумф не беше личната реализация или свободата, а успешното вакуумиране на бурканите в мазето.
Светлото бъдеще така и не настъпи. То просто ферментира, вкисна се и накрая безславно потъна в тъмното подземие на историята, оставяйки след себе си само лепкавото петно на една провалена утопия
Няма коментари:
Публикуване на коментар