Корен на творението са четирите стадия на разпространение на пряката светлина, тоест, първите десет сфирот. Когато светлината е започнала да въздейства на точката в себе си, от този първи стадий произлязъл вторият, а след това третият, четвъртият, съкращението, а после всичко започнало да се развива по-нататък.
Разпространявайки се, светлината въздейства на възникналото желание, желанието за получаване, наслаждение, напълване. В съответствие с това то започва да се променя.
Защото от една страна светлината носи напълване, а от друга, свойството отдаване, т.е. своята същност и ги предава на желанието. Така в желанието възникват две реакции.
Първо, то се наслаждава от напълването със светлина, тъй като е създадено противоположно на нея, така че да получи удоволствие от нея. От друга страна, то постепенно се уподобява на светлината, възприема нейния характер, свойства и това намалява възможността за наслаждение.
От появяването в материята, в желанието да се наслади, на тези две противоположни свойства и изхождат всички останали степени в развитието на творението.
Творението се развива чрез петте свята. Разделя се на външна част, която се нарича „свят“, и вътрешна част, наречена „душа“, и така до най-ниската точка от духовното си развитие.
След това се извършва преход на нивото на нашия свят и разпространяване в неговата материя, която представлява отпечатък на духовния свят. При това материята на нашия свят представлява копие на съответствието между духовните сили.
Това, което се случва в духовния свят в съответствие между силите, в нашия свят се случва в съответствие между различните части на различните материи. Това е довело до много интересно явление: в края на някаква галактика се е появила достатъчно невзрачна, малка планета Земя.
Любопитното е, че макар съгласно нашите знания за Вселената, тя се намира някъде отстрани, всъщност, тя се намира в центъра на Вселената от гледна точка на въздействието на висшите сили в нашия свят.
Естествено, ние не го усещаме, защото нямаме научни уреди, позволяващи ни да го възприемем.
След това на Земята са възникнали океаните, моретата, континентите, островите, всевъзможни огромни зони на растителния, животинския, подводния свят и в края на краищата, хората. Те исторически са се разпръснали по цялата планета и сега населяват цялото земно кълбо.
Съществуването на континентите, океаните, природните зони, четирите човешки раси, големия брой националности, етнически групи и всичко останало произлиза от висшия духовен корен. Съответствието на висшите сили в духовния свят се проявява в нашия свят във формата на такъв материален отпечатък, каквото е нашето земно кълбо, с всичко, което е в него и на него, включително и ние.
Всичко се разпространява от висшия корен към нисшите клони, към неговото следствие.
Тъй като във висшия корен се намира само съответствието между силите, то в материала на нашия свят той дава отпечатък на тези сили и връзките между тях.
Всичко, което съществува в нашия свят, са отпечатъци на висшите духовни сили. Именно затова можем да описваме висшите духовни сили, изхождайки от обектите на нашия свят и тяхното взаимодействие.
Духовните корени на материалните обекти
Какво представлява „духовният корен“ на обект от нашия свят? Например, ако океанът има духовен корен, къде се намира той и какво е океан?
Отговор: В духовния свят няма „къде“? Океан – това са определени свойства, множество сили, свързани помежду си.
Водата символизира свойството отдаване (Бина), в което се проявяват различни животни (Малхут). Тоест Малхут се издига в Бина и във взаимодействието с нея привнася живот там, заставяйки Бина да се обърне към Кетер и да получи светлина.
Тази светлина се разпространява в Бина, произвеждайки в нея определени действия и се заражда животът: морски, речен – воден. Затова всичко произлиза от Бина, а след това постепенно се спуска в Малхут, тоест от водата, на земната повърхност постепенно излизат всички твари, започват да се размножават, да се обосноват и да живеят на нея.
Взаимодействието на силите дава такава картина в нашия свят, до такава степен, че намирайки се в духовно постижение човек гледа света и вижда какви сили стоят зад тези обекти, как те го управляват и как неговите определени духовни действия влияят на висшите корени.
Въпрос: Защо в нашия свят има планини, равнини, падини? Какъв е техният духовен корен?
Отговор: Всичко произтича от свойствата на две сили на светлината: свойството получаване и свойството отдаване. Изхождайки от техните взаимни свойства, в нашия свят се проявяват такива проекции.
И не е нужно нищо повече. Свойството отдаване и получаване рисуват помежду си абсолютно цялото множество свойства, характери, обекти на всички нива: неживо, растително, животинско, човешко.
В природата няма нищо повече от тези две противоположни сили: електрон и позитрон, плюс и минус.
Няма коментари:
Публикуване на коментар