Целта на тази информация не е да очерни определена страна, не да я сравнява с нацистките или фашистките режими. Това е просто информация. Историческа справка. За да се помни от любителите на статистиката.
Британската империя е била едно от най-кръвожадните образувания за цялата история на човечеството. Само няколко примера в тази посока:
Ограждане
Британският елит, без да се спира пред никакви мащабни международни престъпления, фактически провежда геноцид над собствения народ, ликвидирайки по-голяма част от селячеството на Англия като класа. Този процес е наречен „ограждане“. Въпреки, че за днешните хора терминът не носи отрицателен смисъл, тогава срещу изхвърлените от земите си селяни, превърнати в скитници и просяци, е било прието т.н. „Кърваво законодателство“. Тези закони, издавани в края на XV-XVI в. от Тюдорите, са въвеждали жестоки наказания за хората, обвинени в скитничество и просия. Заловените са били бичувани, жигосвани, отдавани във временно робство, а в случай на опит за бягство – и пожизнено. При трето залавяне, въобще, екзекутирали.
Главни жертви на този процес били селяните, които били изгонвани от земите си, в резултат на процесите наречени „ограждане“. Начало на „кървавото законодателство“ поставя уставът от 1495 година на крал Хенрих VII. С особена жестокост към хората се отличавали уставите от 1536 и 1547 години. Законът от 1576 година предвиждал създаването на работни домове за бедняци, където хората са превръщани фактически в роби, работещи в нечовешки условия за купа долнопробна храна. Приетият от парламента „Акт за наказание на скитниците и упоритите просяци“ от 1597 година, създава окончателната формулировка на закона за бедняците и скитниците, и действа в този си вид чак до 1814 година.
„Кървавите закони“ не могли да спрат ръста на нищетата и скитничеството. Но пък била постигната друга цел: те смазвали съпротивата на ограбените селяни, превръщайки наплашените, изгонени от земите си свободни селяни-общинници в хора, готови на робски труд при най-тежки условия, под угрозата от незабавна екзекуция.
Репресиите спрямо ирландците
В продължение на столетия Англия осъществява геноцид спрямо ирландците. Така например, населението на Ирландия превишава в пъти англичаните до покоряването на страната. Един от най-известните геноциди на ирландци става нахлуването на Кромуел. Той пристига с войската си през 1649 година. Градовете Дроъд и Уоксфорд около Дъблин са превзети с щурм. Кромуел заповядва целият гарнизон и католическите свещеници в Дроъд да бъдат изколени, а в Уоксфорд армията провежда касапницата самоволно. В течение на 9 месеца армията на Кромуел покорява почти целия остров, след което последният предава властта на зет си Айртън.
Много ирландци бягат от Родината си или към западната част на острова, а земите им са раздавани на английските колонизатори, основно членове на армията на Кромуел. Ако през 1641 година в Ирландия живеят повече от 1,5 млн. човека, то през 1652 г. остават само 850 хил., от които 150 хил. са английски или шотландски колонизатори. Ирланският народ губи до 50-56% от своето население. Такъв геноцид трудно може да се сравни с историята на други народи (нещо подобно се случва и с българите след падането под османска власт). Ирландците, даже тези, които не воювали с англичаните, били лишавани от земите си и изпращани в безплодната и пустинна област Конахт в западната част на острова, обричайки по този начин хората на гладна смърт – „актът за принудителното заселване“ от 1652 година. Ако към 1 май 1654 година някой от депортираните ирландци бил заловен извън тази облст, го чакала незабавна смъртна присъда. Ирландците нарекли този акт „Ад или Конахт“.
Значителна част от ирландското неселение, включително жените и децата, са превърнати в бели роби и са изнесени в английските колонии в Западна Индия. По това време хората в Ирландия стрували по-евтино от вълците – така например, на английските войници е плащано по 5 фунта за главата на „бунтар или свещеник“ и по 6 фунта за вълча глава.
Колонизацията продължава и през следващите столетия: през 1691 година Лондон приема редица закони, които лишават католиците и протестантите, непринадлежащи към англиканската църква, от свобода на вероизповеданията, от право на образование, право на глас и право да заемат държавна служба. В резултат на колонизацията съществено се променя етническата картина на населението в Ирландия, увеличава се процентът на англичани и шотландци, бил създаден протестантски управляващ елит. През 1775 година католиците-ирландци владеят само 5% от земите. На тях им се забранява да дават на децата си католическо образование, ограничава се сферата на тяхната дейност, преди всичко в търговията, фактически оставяйки само сферата на земеделието, където съществували заробващи форми на експлоатация. Ирландия се превръща, в един от източниците за натрупване на английските капитали и за развитието на промишлеността в Англия.
В резултат от липсата на достатъчно земя за обработване, ирландските селяни са сполетени от страшен глад, започнал през десетилетието от 1740-те години и повторил се един век по-късно, през 1845-1849 години, заради прогонването на дребните арендатори от земите (ирландското „ограждане“) и отмяната на „хлебните закони“, както и болестта по картофите. Загиват около 1,5 млн. ирландци и започва масова емиграция отвъд Атлантическия океан, основно в САЩ. Така например, от 1846 до 1851 години напускат 1,5 млн. човека, а миграцията се превръща в основна черта от историческото развитие на Ирландия и нейния народ. В резултат на това, само през 1841-1851 години населението на острова се съкращава с 30% (подобна е демографическата ситуация и в съвременна България). И по-нататък Ирландия стремително губи населението си: ако през 1841 година неговата численост съставлява 8 млн. 178 хил. души, през 1901 година то е едва 4 млн. 459 хил. човека. Странно защо, за столетията геноцид спрямо ирландците, никой не създава филми, не пише статии, не тръби за това на всеки ъгъл! А трагедията за цял един народ е колосална!
БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ – ЕДНО ОТ НАЙ-ЖЕСТОКИТЕ ДЪРЖАВНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Престъпният акт на „ограждането”
Британският елит извършва геноцид срещу народа си, като ликвидира голяма част от селячеството в Англия като класа. Този процес историците наричат „ограждане”. Селяните са изгонени от земите им и са превърнати в бедняци и скитници. В същото време Тюдорите през 15-16 век приемат закони, които предвиждат жестоки наказания за скитащите; заловените са бити, заклеймявани, продавани в робство. Началото на „кървавото законодателство” поставя законът от 1495 г. на Хенрих Седми. Жестоки са и законите от 1536 и 1547 г. Законът от 1576 г. предвижда създаването на специални домове за бедни, където превръщали хората в роби. Въпреки жестоките закони скитничеството и бедността постоянно растат.
Репресиите срещу ирландците
Столетия наред Англия извършва геноцид срещу ирландците, които преди да бъдат покорени от англичаните, са три пъти повече от тях. Един от най-жестоките походи срещу ирландците е походът на Кромуел. През 1649 г. той превзема градовете Дроеду и Уекфорд край Дъблин и заповядва да бъде изклан целият гарнизон и католическите свещеници; в Уексфорд армията сама организира касапницата срещу населението. За девет месеца армията на Кромуел превзема почти целия остров. Много ирландци се спасяват с бягство, а земите им се раздават на английски колонизатори, основно от армията на Кромуел. През 1641 г. населението на Ирландия е повече от 1,5 милиона души, през 1652 г. остава само 850 хиляди, от които 150 хиляди са английски и шотландски колонисти. През вековете Ирландия губи 50% от населението си. Такъв геноцид трудно може да се открие в историята на други страни. Ирландците, които не воювали с англичаните, също са лишавани от земите им и са прогонвани в пустинната област Конахт, където ги обричат на гладна смърт.
Голяма част от ирландците, включително жени и деца, са превръщани в бели роби и са откарани в английските колонии в Уест Индия.
През 1691 г. Лондон приема закони, които лишават католиците и протестантите, които не са членове на Англиканската църква, от вероизповедание, право на образование, право на глас и право на държавна служба. В Ирландия постепенно се увеличава броят на англичаните и шотландците, създаден е протестантски управленски елит. През 1775 г. католиците ирландци владеят само 5% от земите на острова. Ирландия се превръща в извор за трупане на английски капитали и захранване на промишлеността в Англия. През 40-те години на 18 век и през 40-те години на 19 век ирландските селяни са подложени на страшен глад; започва масовата им емиграция в САЩ. През следващите векове Ирландия трайно губи населението си.
Търговията с роби
Англия е световен лидер в търговията с роби. В колониите си в Уест Индия, включително и в Северна Америка, англичаните използват „бели роби” – военнопленници ирландци, включително жени и деца. По-късно те докарват и роби от Африка.
Отравянето на Китай с опиум
Лондон масово внася опиум в Китай и получава срещу него материални ценности, злато, сребро и кожи. Целта е да се разложи китайската армия, чиновниците и народът и да се убие волята им за съпротива. През 1839 г. китайският император започва операцията по конфискуването и ликвидирането на запасите от опиум в страната. Корабите с опиума властите започват да потапят в морето. Лондон реагира с обявяването на война. За пръв път в историята на човечеството се водят опиумни войни, в които Китай търпи поражение и е принуден да приеме условията на английската държавна наркомафия. Това носи на английския елит огромни печалби, особено на кралското семейство. За Китай наркотиците се оказват погубващи; цели поколения, особено от интелигенцията, загиват. През 1905 г. властите в Китай започват програма за поетапна забрана на опиума. В момента Китай провежда най-силната антинаркотична политика.
Първите концлагери
Първите концлагери в днешния смисъл на думата са създадени от британския лорд Китченер в Южна Африка за бурските семейства по времето на англо-бурската война през 1899-1902 г. Бурските отряди създават много неприятности за англичаните и те са принудени да създадат „лагерите за концентрация”. За да лишат бурските партизани (бурите са потомци на холандски, френски и немски колонисти) от снабдяване и поддръжката на местното население, англичаните концентрират фермери на специални места и на практика ги обричат на смърт. Мъжете бури, които воюват с англичаните, са залавяни и изселвани в Индия, Цейлон и други британски колонии. Англичаните изселват около 200 хиляди души, което е половината от бялото население в бурските републики, от тях около 26 хиляди загиват от глад и болести. В концлагера в Йоханесбург умират почти 70% от децата на възраст до осем години.
Милиони от коренното население унищожават англичаните в колониите си в Северна Америка, Австралия, Тасмания, Индия и др. Обяснимо е защо Хитлер и привържениците му се обявяват за англофили.
Досега няма нито един международен процес, който да осъди английския геноцид срещу човечеството.
Според една група историци Англия никога не е била част от континентална Европа, а образувание, получено в резултат от някакъв еврейски договор (да си спомним за еврейската БНАЙ БРИТ).
Англия воюва с Франция, дори има версия, че Великата френска буржоазна революция е организирана от британски наемници, отнема всичко от Испания, през 1854 г. се опитва да завземе Петербург. В началото на ХХ век Британската империя организира взаимното унищожение между Германия и Русия и предизвика преразпределението на Европа през 1919 г. (става дума за събитията по времето на Октомврийската революция).
След това тя организира интернационалната интервенция в Испания, след което пак организира взаимното унищожение между Русия и Германия (по времето на Втората световна война) и започва да тормози Япония, която преди 40-години громи Русия.
Англия е единствената страна в света, в която още има робовладелци и феодали в чист вид – лордове и перове, които официално управляват страната, т.е. тя е единствената робовладелска страна. Хората в Англия са или роби или робовладелци.
Днешните минуси в Англия
1. Няма централно парно.
2. Водата и електричеството са много скъпи, плаща се и местен стопански данък.
3. Престъпността е широко разпространена.
4. В бюджета не достигат пари за социални дейности.
5. Англичаните имат ниска култура.
6. Те смятат руснаците за хора трето качество, а австралийците и немците – за второ.
Търговията с роби
Англия е била световен лидер в търговията с роби, на нейна сметка са записани милиони убити и погубени животи. Англичаните използват, в своите колонии в Западна Индия, в т.ч. в северно американските, така наречените „бели роби“ – военнопленници шотландци, ирландци, а след това и мирни ирландци, включително жени и деца от покорена Ирландия. По-късно започват да докарват и негри. Общо в английските колонии в Северна Америка, а след това в независимите Щати, са докарани около 13 млн. роби от Африка. Отчитайки този факт, че на всеки докаран жив роб са се падали по 3-4 загинали по време на „лова на хора“ в самата Африка и по време на транспортирането, числата на геноцида са просто колосални.
Освен това англичаните провеждали още един вид търговия с хора, извеждайки в колониите така наречените „контрактни слуги“ от средите на белите европейци, включително и граждани на самата Англия. Фактически това също били „бели роби“ без елементарни права.
Отравянето на Китай чрез опиума
Лондон е тровел с наркотици гражданите на Китай, а и своите граждани. Англия организира масирана доставка на опиум на територията на Китай, получавайки в замяна огромни материални ценности, злато, сребро и кожи. Освен това се е постигала и военно-стратегическа цел – разлагане на китайската армия, чиновничествота и народа, загуба на воля за съпротива. В крайна сметка, с цел избавяне от разлагащото влияние на опиума и спасение на страната, през 1839 година китайският император започва масирана операция по конфискация и унищожение на запасите от опиум в Кантон.
Колониалните съдове с опиумен товар започват да се потапят в морето. Фактически, това е първият в света опит за борба с наркотърговията на ниво държава. Лондон реагира с война – започват опиумните войни. Китай търпи поражение и е принуден да приеме заробващите условия на английската държавна наркомафия. Това е носело на английските елити огромни печалби, в т.ч. и за британската кралска фамилия. Негативите за Китай са били страшни, от наркотическите упойващи вещества загиват цели поколения, заедно с интелектуалната и физическата деградация на народа.
През 1842 година населението на Поднебесната наброява 416 118 200 човека, сред тях 2 млн. са наркомани. През 1881 г. - 369 183 000 човека, от които 120 млн. – наркомани.
„Докато Китай остава нация от наркомани, ние не трябва да се боим от това, че тази страна ще се превърне в сериозна военна държава, тъй като този навик изсмуква жизнените сокове на китайците“ – така завършва изказването си британският консул в Китай Джеф Хърст, докладвайки на заседание пред Кралската комисия по опиума през 1895 г.
Едва през 1905 година китайските власти успяват да приемат и да започнат изпълнението на програма за поетапна забрана на опиума. До днешно време в Китай съществува най-суровата антинаркотична политика в света, а борбата с нарокотиците е сред най-важните държавни задачи.
Около 5% от английските работници също се превръщат в трайно зависими от опиума.
Поредната нарковойна върви пред очите ни: на какво основание беше окупиран Афганистан? Там бяха разгърнати плантации с мак, които достигнаха до 80% от световните. На дежурство, в качеството на надзирател на маковите полета, беше командирован и наследникът на короната, принц Хари…
Впрочем, неотдавна подотчетната им комисия към ООН предложи да се легализира потреблението на наркотици по целия свят, в съответствие с цитираната по-горе препоръка на консула от времената на Първата опиумна война. И как се аргументират тези сатанисти: видите ли, не били намерени ефективни начини за борба с наркоманията. А това е поредната гнусна лъжа, напълно опровергана от историята на същия този Китай след 1949 г., с победата на социалистическата революция в страната!
Първите концлагери
Първите мащабни концлагери също са създадени от англосаксонците – по време на Гражданската война между Щатите. Първите концлагери, в съвременното разбиране на тази дума, са създадени от британския лорд Китчнер в Южна Африка за буртските семейства по време на т.н. англо-бурска война от 1899-1902 год. Бурските отряди носели на англичаните маса неприятности, затова било решено да се създадат „лагери за концентрация“. За да се лишат бурските партизани (бурите са потомци на холандски, френски и немски колонизатори) от възможности за снабдяване и подкрепа от местното население. Фермерските семейства (основно жени и деца, тъй като мъжете поголовно воювали с англичаните) са концентрирани в специално подготвени за целта места, обричайки ги по този начин на сигурна смърт, тъй като снабдяването на лагерите било изключително лошо. Изглежда, че това, заедно с „института на заложниците“, принуждава бурите да капитулират.Пленените мъже, въобще, били изнасяни извън пределите на Родината, изпращайки ги в подобни лагери на територията на Индия, Цейлон и други британски колонии.
Общо в тази война в британски лагери са прокудени около 200 хил. човека, което е било около половината от бялото население на бурските републики. По най-скромни разчети, около 26 хиляди души от тях загиват от глад и болести, по-голяма част от загиналите са най-уязвимите на изпитания – децата. Така например, в концлагера в Йоханесбург умират почти 70% от децата до 8-годишна възраст. В течение на една година, от януари 1901 г. до януари 1902 г., в „лагерите за концентрация“ от глад и болести умират около 17 хил. човека: 2484 възрастни и 14284 деца.
Ето как израелският историк Шмуел Дотан описва английските концлагери:
„В конглагера Бенямин концлагеристите работеха по 12 часа на ден, почти без прекъсване. На обяд им даваха две втвърдени пити, за вечеря имаше разредена зеленчукова супа. От глад хората ядяха трева и семки от дини. Нямаше нито вода за миене, нито покрив над главата. Концлагеристите спяха безразборно под открито небе. Сутрин ги будеха охранители чрез удари с палки“ („точно както магаретата“). Политическите затворници бяха извозвани в каменоломната край Хайфа, където бяха държани часове наред в тесни вагони, в които даже не можеха да седнат, заради теснотията…“
Но това са само откъслечни сведения. Засега никой от официозните историци не се е осмелил да направи цялостно изледване на чудовищните зверства, извършвани систематично в английските концлагери векове наред. А практически цялата империя е била покрита с лагери. Неру, си е спомнял, не без ирония, че когато чул за „Атлантическата харта“, провъзгласила стремежите на съюзниците за унищожение на системата от лагери (нацистките, разбира се), не е могъл да оцени нейния патос, тъй като самият той бил концлагерист в английски лагер…“
В Индия англичаните въвеждат такава данъчна система, която води след себе си до тотално разорение и пауперизация на индийците. „Първата година господство на Източно-Индийската компания води до рязък скок в растежа на земеделските данъци: общият размер на ежегодния земеделски данък при туземното правителство за предишните три години, приключвайки през 1764/65 г. е бил средно 7483 хил. рупии или 742 хил. фунта стерлинги. През първата година от английското господство размерът на данъка нараства до 14705 хил. рупии или 1470 хил. фунта стерлинги, т.е. е увеличен почти двойно.
За 11 години (1879/80-1889/90) в Мадраското президенство са продадени на аукциони, за покриване на задължения по данъци, 1900 хил. акра земя, принадлежала на 850 хил. селски семейства. Това означава, че 1/8 от цялото селско население на президенството е било лишено от собственост върху земите си. Обаче, от селяните се прибира не само земята им, но и жилищата, работния добитък, бедняшкото имущество за домашни нужди, включително леглата, дрехиъе, кухненските принадлежности.“ [Берне 1936: 22].
„Ефективното производство“ в Индия при британците, с разхвалената от Фергюсън „свободна търговия“, е изглеждало така: от времената на Акбар, първият от Великите Монголи (т.е. към 1570 г.), средната реколта от пшеница при поливните площи не е нараснала, а от неполивните даже се е свила – от 1550 английски фунта от акър, до 900. [Bhattaharyya 1973: XVI].
Още няколко думи за „свободата на търговията“, която според твърденията на Фергюсън, Британия насаждала в Индия. През XVI-XVII в. британската текстилна промишленост е била напълно неконкурентоспособна, по отношение на индийската. Индийските тъкани (и памучните, и вълнените, и копринените) са били по-качествени и често – по-евтини на европейските пазари от английските. За да защитят изкуствено своите недостатъчно качествени стоки от конкуренцията, британските „фритрейдъри“ прибягват до 80%-но защитно мито [Неру 1981: 206]. Както споменава Хобсбаум, английската текстилна промишленост, с чието създаване започва „промишлената революция“, въобще възниква като „страничен продукт от задморската търговия, тя е произвеждала суровинен материал“ … „[по същото време, когато] индийският памук или хасе … са завоювали пазари“.
Английските текстилни предприемачи „са били принудени да навлизат на пазара със своите груби имитации“, но разбира се, безуспешно. Проблемът е решен много „либерално“ – по пътя на забраната за внос на индийско хасе [Хобсбаум 1999: 52]. А когато даже това не помогнало – решили този проблем в духа на „свободната търговия“: завладели главния център на индийското текстилно производство в Бенгалий, разрушили го, разрабили и съзнателно разорили местните текстилни предприемачи. При това, „пионерите на либерализма и свободния пазар“ сметнали за нужно да унищожат конкурентите си физически. Методът е същият, както и в Ирландия – изкуствено организиран глад.
През 1769-1770 г. в разграбения от англичаните Бенгалий се разразява глад, който отнема живота на една трета от жителите му – 7 млн. човека [Большая советская энциклопедия 1953: 60]. По други изчисления – 10 млн. [Антонова, Бонгард-Левин, Котовский 1979: 283; Хош 1951: 20; Бошъм 1935: 17].) През 1780-1790 години трагедията в Бенгалий се повтаря: този път от глад умира вече половината население – 10 млн. човека [Хубер, Хейфиц 1961: 55].
А колко милиона са унищожени във всички колонии на Британия – геноцидът срещу коренното население в Северна Америка, Австралия, Тасмания (тасманийците са напълно ликвидирани), десетки милиони са унищожени в Индия (най-вече чрез гладна смърт), стотици хиляди и милиони загиват в разпалените от Лондон войни по цялото земно кълбо. Ясно е защо Хитлер и съратниците му са били англофили. Те са се учели от „белите братя“ от Лондон, които дълго преди тях покриват планетата с мрежа от концлагери и затвори, заглушавайки с жесток терор всякакви признаци на съпротива, създавайки свой „Световен Ред“.
А ето какво си спомнят британските асове, по повод бомбардировките, които извършват по време на ВСВ: „Основните обекти на военната промишленост трябваше да се търсят там, където те се намират във всички страни по света, т.е. в самите градове. Следва особено да се подчертае, че освен в Есен, ние никога не превръщахме в обект на въздушно нападение някакъв определен завод. Разрушеното предприятие в града ние винаги възприемахме като допълнителен бонус. Главна наша цел винаги си оставаше центърът на града. Всички стари немски градове са най-гъсто населени към центъра, а техните покрайнини винаги са повече или по-малко свободни от постройки. Затова централната част на градовете е особено чуствителна към запалителни бомби…“ (Артър „Бомбардировача“ Харис - увековечен с паметник за своите действия по време на войната).
Ако се изчислят материалните вреди, нанесени на различни страни и народи, тогава става просто удивително, защо ние не виждаме международни процеси по осъждане на най-различни геноциди и престъпления срещу човечеството, извършени от Лондон, от английските елити.
Историкът Каролин Елкинс е написала интересна книга за британския режим в Кения след Втората световна война. В отговор на убийството на 32 бели колонисти от местните въстаници, англичаните ликвидират около 300 хил. представители на народността Кикуйю и още милион и половина изпращат в лагери. И всички тези прелести се случват не в тъмните средни векове, а през 50-те години на XX век!
Историята, че Оливър е с еврейско потекло, може би води началото си от втората съпруга на сър Оливър, Ан Хуфтман, която е холандска вдовица на католика от Генуа сър Хорацио Палавичино (починал през 1600г.). През 1578г. заем, даден от Палавичино на холандските бунтовници за борба срещу Испания, е гарантиран от Елизабет I. Две доведени деца от първия брак на Палавичино се женят за две от децата на Хуфтман с Кромуел. Не е сигурно, че семейство Палавичино са евреи, тъй като са практикуващи вярата католици, но се шушука, че те са марани (евреи, принудени да станат католици).
Оливър учи в класическата гимназия в Хънтингтън и прекарва една година в Сидни Съсекс Колидж, Кеймбридж. Директорът в училище и преподавателят му в Кеймбридж са (кабалистични) клавинисти; те учат Кромуел, че Бог ръководи Избраните по пътя на праведността. След една година в Кеймбридж баща му умира и той трябва да се грижи за овдовялата си майка и за сестрите си. Това става през 1617г. - време, когато той води развратен живот в пивниците на Хънтингтън. За да го вкара в по-здравословна компания, майка му го изпраща да учи в Линкълнс Ин и през 1620г. той се жени за дъщерята на лондонски търговец Елизабет, от която има девет деца.
Живеят в свободната от феодални задължения къща в Хънтингтън, в която той е роден. През 20-те си години Кромуел става унитарист и се отдалечава от калвинизма, за да навлезе в деистичния светоглед на унитаризма, който наподобява франкмасонство и гледа назад към Стария завет.
> Възходът на Оливър Кромуел - Част 1
Английски крале, господари, са жертва на генетичен експеримент - еврейски мошеници, които в средата на 17-ти век, в Холандия са били в състояние да унищожават гой, да търгуват с роби, бели робини, черни африкански роби и Повече ... те са някакви "влечуго-подобни"
1. Всички модерни ашкенази са произлезли от една група от хора, наброяващи около 350 души, които са живели преди 600-800 години, говорим за клониране на царските еврейски фамилии.
Това са констатациите на международен екип от генетици, ръководени от Колумбийския университет проф Shai Carmi, публикувани тази седмица в списание Nature Communications. Учените са в последователност геномите на 128 ашкеназите, сравнявайки ги с геномите на други еврейски етнически групи. Изследователите стигат до извода, че съвременната ашкенази са произлезли от еврейски имигранти от Близкия изток, за да се смесят в Средновековието със евреите, обитаващи Европа. Тези открития опровергават теорията, предложена от редица изследователи за произходът на ашкенази евреи от хазарите, народ предимно от турски произход, които са живели в района на Долна Волга, Северен Кавказ и Крим. Новата работа на генетици хвърля светлина върху някои аспекти от историята на миграцията на еврейското население. През XIII-XV век, еврейски общности са били изгонени от много страни в Западна Европа. Експулсирането от Испания през 1492 г., въпреки че беше най-масштабно, но не и единствено в тази серия. През 1290, евреите са изгонени от Англия през 1394 метра - от Франция. Еврейски бежанци от тези страни формират ядрото на Ашкенази общноста. Учените стигнаха до заключението, че при население от ашкеназите е имало серия от генетични изменения, които ги отличават от други еврейски етнически групи, както и от съвременните европейски етнически групи.
Яков I, Чарлз I, Оливър Кромуел, организаторите на геноцида над ирландският народ
Бели роби на полята на Барбадоса. "Скоро, Ирландия се превърнала в най-големият източник на човешка стока за британските бизнесмени. Повечето от първите New World роби бяха бели. От 1641- до 1652 години британците са убили повече от 500 хиляди ирландци, а други 300000 са продадени в робство. Само в това десетилетие, населението на Ирландия е намалено от 1,5 милиона. до 600 хиляди. души. семействата са били разделени, като британците-юдеи не позволяваха на ирландските мъже да вземат в Америка жените и децата си. Това направи населението, състоящо се от бездомни жени и безпомощни деца. Но и те бяха продавани чрез търгове и аукциони. " През 1650s, повече от 100 000 ирландските деца на10-14 години са били избрани от техните родители и продадени в робство в Западна Индия, Вирджиния и Ню Ингланд. През същото десетилетие, 52000 ирландските мъже и жени са били продадени в Барбадос и Вирджиния. Още 30 000 ирландски бяха продадени на търг на други места. През 1656 Cromwell нарежда да се изпратят на Ямайка 2000 ирландските деца и ги продават в робство на английските конквистадори "външен източник. Какво е изненадващо е, че се упоменатия в тази история Оливър Кромуел е по-известен в друга област -.. по негово време евреите в Англия получиха постоянно пребиваване, превръщайки се в упоменатите в статията "British бизнесмени-роботърговци!" Това означава, че именно на евреите, стартирали/допуснати в Англия през 17 век, Cromwell, е възложил/доверил търговията с Irish/Ирландци(Гои) роби! По-долу е официалната информация от теврейския сайт jewish.ru, които разказват за това как Господ покровителя на Англия, Шотландия и Ирландия Оливър Кромуел възстановил/върнал евреите в Англия.
Источник.
С какво евреите пристигнаха в Англия от Холандия (Нидерландия) в годините 1655-1657, (това, е описано по-горе в статията "Как евреите се завръщат в Англия"), съобщава друг източник, който говори за "Тюлпановата измама", която евреите организираха в Холандия , като разориха на "на пух и прах" една от най-богатите страни в Европа по това време.
Источник. Всичко това е интересно, нали? И как всичко се нагажда и по дати, и по логика! Английски крале, господари, жертва на генетичен експеримент - еврейски мошеници, които в средата на 17-ти век, Холандия са били в състояние да унищожи деветки, търговията с роби, бели робини, черни африкански роби и Повече ... някакви "влечугоподобни"
Англия е била световен лидер в търговията с роби, на нейна сметка са записани милиони убити и погубени животи. Англичаните използват, в своите колонии в Западна Индия, в т.ч. в северно американските, така наречените „бели роби“ – военнопленници шотландци, ирландци, а след това и мирни ирландци, включително жени и деца от покорена Ирландия. По-късно започват да докарват и негри. Общо в английските колонии в Северна Америка, а след това в независимите Щати, са докарани около 13 млн. роби от Африка. Отчитайки този факт, че на всеки докаран жив роб са се падали по 3-4 загинали по време на „лова на хора“ в самата Африка и по време на транспортирането, числата на геноцида са просто колосални.
Освен това англичаните провеждали още един вид търговия с хора, извеждайки в колониите така наречените „контрактни слуги“ от средите на белите европейци, включително и граждани на самата Англия. Фактически това също били „бели роби“ без елементарни права.
Отравянето на Китай чрез опиума
Лондон е тровел с наркотици гражданите на Китай, а и своите граждани. Англия организира масирана доставка на опиум на територията на Китай, получавайки в замяна огромни материални ценности, злато, сребро и кожи. Освен това се е постигала и военно-стратегическа цел – разлагане на китайската армия, чиновничествота и народа, загуба на воля за съпротива. В крайна сметка, с цел избавяне от разлагащото влияние на опиума и спасение на страната, през 1839 година китайският император започва масирана операция по конфискация и унищожение на запасите от опиум в Кантон.
Колониалните съдове с опиумен товар започват да се потапят в морето. Фактически, това е първият в света опит за борба с наркотърговията на ниво държава. Лондон реагира с война – започват опиумните войни. Китай търпи поражение и е принуден да приеме заробващите условия на английската държавна наркомафия. Това е носело на английските елити огромни печалби, в т.ч. и за британската кралска фамилия. Негативите за Китай са били страшни, от наркотическите упойващи вещества загиват цели поколения, заедно с интелектуалната и физическата деградация на народа.
През 1842 година населението на Поднебесната наброява 416 118 200 човека, сред тях 2 млн. са наркомани. През 1881 г. - 369 183 000 човека, от които 120 млн. – наркомани.
„Докато Китай остава нация от наркомани, ние не трябва да се боим от това, че тази страна ще се превърне в сериозна военна държава, тъй като този навик изсмуква жизнените сокове на китайците“ – така завършва изказването си британският консул в Китай Джеф Хърст, докладвайки на заседание пред Кралската комисия по опиума през 1895 г.
Едва през 1905 година китайските власти успяват да приемат и да започнат изпълнението на програма за поетапна забрана на опиума. До днешно време в Китай съществува най-суровата антинаркотична политика в света, а борбата с нарокотиците е сред най-важните държавни задачи.
Около 5% от английските работници също се превръщат в трайно зависими от опиума.
Поредната нарковойна върви пред очите ни: на какво основание беше окупиран Афганистан? Там бяха разгърнати плантации с мак, които достигнаха до 80% от световните. На дежурство, в качеството на надзирател на маковите полета, беше командирован и наследникът на короната, принц Хари…
Впрочем, неотдавна подотчетната им комисия към ООН предложи да се легализира потреблението на наркотици по целия свят, в съответствие с цитираната по-горе препоръка на консула от времената на Първата опиумна война. И как се аргументират тези сатанисти: видите ли, не били намерени ефективни начини за борба с наркоманията. А това е поредната гнусна лъжа, напълно опровергана от историята на същия този Китай след 1949 г., с победата на социалистическата революция в страната!
Първите концлагери
Първите мащабни концлагери също са създадени от англосаксонците – по време на Гражданската война между Щатите. Първите концлагери, в съвременното разбиране на тази дума, са създадени от британския лорд Китчнер в Южна Африка за буртските семейства по време на т.н. англо-бурска война от 1899-1902 год. Бурските отряди носели на англичаните маса неприятности, затова било решено да се създадат „лагери за концентрация“. За да се лишат бурските партизани (бурите са потомци на холандски, френски и немски колонизатори) от възможности за снабдяване и подкрепа от местното население. Фермерските семейства (основно жени и деца, тъй като мъжете поголовно воювали с англичаните) са концентрирани в специално подготвени за целта места, обричайки ги по този начин на сигурна смърт, тъй като снабдяването на лагерите било изключително лошо. Изглежда, че това, заедно с „института на заложниците“, принуждава бурите да капитулират.Пленените мъже, въобще, били изнасяни извън пределите на Родината, изпращайки ги в подобни лагери на територията на Индия, Цейлон и други британски колонии.
Общо в тази война в британски лагери са прокудени около 200 хил. човека, което е било около половината от бялото население на бурските републики. По най-скромни разчети, около 26 хиляди души от тях загиват от глад и болести, по-голяма част от загиналите са най-уязвимите на изпитания – децата. Така например, в концлагера в Йоханесбург умират почти 70% от децата до 8-годишна възраст. В течение на една година, от януари 1901 г. до януари 1902 г., в „лагерите за концентрация“ от глад и болести умират около 17 хил. човека: 2484 възрастни и 14284 деца.
Ето как израелският историк Шмуел Дотан описва английските концлагери:
„В конглагера Бенямин концлагеристите работеха по 12 часа на ден, почти без прекъсване. На обяд им даваха две втвърдени пити, за вечеря имаше разредена зеленчукова супа. От глад хората ядяха трева и семки от дини. Нямаше нито вода за миене, нито покрив над главата. Концлагеристите спяха безразборно под открито небе. Сутрин ги будеха охранители чрез удари с палки“ („точно както магаретата“). Политическите затворници бяха извозвани в каменоломната край Хайфа, където бяха държани часове наред в тесни вагони, в които даже не можеха да седнат, заради теснотията…“
Но това са само откъслечни сведения. Засега никой от официозните историци не се е осмелил да направи цялостно изледване на чудовищните зверства, извършвани систематично в английските концлагери векове наред. А практически цялата империя е била покрита с лагери. Неру, си е спомнял, не без ирония, че когато чул за „Атлантическата харта“, провъзгласила стремежите на съюзниците за унищожение на системата от лагери (нацистките, разбира се), не е могъл да оцени нейния патос, тъй като самият той бил концлагерист в английски лагер…“
В Индия англичаните въвеждат такава данъчна система, която води след себе си до тотално разорение и пауперизация на индийците. „Първата година господство на Източно-Индийската компания води до рязък скок в растежа на земеделските данъци: общият размер на ежегодния земеделски данък при туземното правителство за предишните три години, приключвайки през 1764/65 г. е бил средно 7483 хил. рупии или 742 хил. фунта стерлинги. През първата година от английското господство размерът на данъка нараства до 14705 хил. рупии или 1470 хил. фунта стерлинги, т.е. е увеличен почти двойно.
За 11 години (1879/80-1889/90) в Мадраското президенство са продадени на аукциони, за покриване на задължения по данъци, 1900 хил. акра земя, принадлежала на 850 хил. селски семейства. Това означава, че 1/8 от цялото селско население на президенството е било лишено от собственост върху земите си. Обаче, от селяните се прибира не само земята им, но и жилищата, работния добитък, бедняшкото имущество за домашни нужди, включително леглата, дрехиъе, кухненските принадлежности.“ [Берне 1936: 22].
„Ефективното производство“ в Индия при британците, с разхвалената от Фергюсън „свободна търговия“, е изглеждало така: от времената на Акбар, първият от Великите Монголи (т.е. към 1570 г.), средната реколта от пшеница при поливните площи не е нараснала, а от неполивните даже се е свила – от 1550 английски фунта от акър, до 900. [Bhattaharyya 1973: XVI].
Още няколко думи за „свободата на търговията“, която според твърденията на Фергюсън, Британия насаждала в Индия. През XVI-XVII в. британската текстилна промишленост е била напълно неконкурентоспособна, по отношение на индийската. Индийските тъкани (и памучните, и вълнените, и копринените) са били по-качествени и често – по-евтини на европейските пазари от английските. За да защитят изкуствено своите недостатъчно качествени стоки от конкуренцията, британските „фритрейдъри“ прибягват до 80%-но защитно мито [Неру 1981: 206]. Както споменава Хобсбаум, английската текстилна промишленост, с чието създаване започва „промишлената революция“, въобще възниква като „страничен продукт от задморската търговия, тя е произвеждала суровинен материал“ … „[по същото време, когато] индийският памук или хасе … са завоювали пазари“.
Английските текстилни предприемачи „са били принудени да навлизат на пазара със своите груби имитации“, но разбира се, безуспешно. Проблемът е решен много „либерално“ – по пътя на забраната за внос на индийско хасе [Хобсбаум 1999: 52]. А когато даже това не помогнало – решили този проблем в духа на „свободната търговия“: завладели главния център на индийското текстилно производство в Бенгалий, разрушили го, разрабили и съзнателно разорили местните текстилни предприемачи. При това, „пионерите на либерализма и свободния пазар“ сметнали за нужно да унищожат конкурентите си физически. Методът е същият, както и в Ирландия – изкуствено организиран глад.
През 1769-1770 г. в разграбения от англичаните Бенгалий се разразява глад, който отнема живота на една трета от жителите му – 7 млн. човека [Большая советская энциклопедия 1953: 60]. По други изчисления – 10 млн. [Антонова, Бонгард-Левин, Котовский 1979: 283; Хош 1951: 20; Бошъм 1935: 17].) През 1780-1790 години трагедията в Бенгалий се повтаря: този път от глад умира вече половината население – 10 млн. човека [Хубер, Хейфиц 1961: 55].
А колко милиона са унищожени във всички колонии на Британия – геноцидът срещу коренното население в Северна Америка, Австралия, Тасмания (тасманийците са напълно ликвидирани), десетки милиони са унищожени в Индия (най-вече чрез гладна смърт), стотици хиляди и милиони загиват в разпалените от Лондон войни по цялото земно кълбо. Ясно е защо Хитлер и съратниците му са били англофили. Те са се учели от „белите братя“ от Лондон, които дълго преди тях покриват планетата с мрежа от концлагери и затвори, заглушавайки с жесток терор всякакви признаци на съпротива, създавайки свой „Световен Ред“.
А ето какво си спомнят британските асове, по повод бомбардировките, които извършват по време на ВСВ: „Основните обекти на военната промишленост трябваше да се търсят там, където те се намират във всички страни по света, т.е. в самите градове. Следва особено да се подчертае, че освен в Есен, ние никога не превръщахме в обект на въздушно нападение някакъв определен завод. Разрушеното предприятие в града ние винаги възприемахме като допълнителен бонус. Главна наша цел винаги си оставаше центърът на града. Всички стари немски градове са най-гъсто населени към центъра, а техните покрайнини винаги са повече или по-малко свободни от постройки. Затова централната част на градовете е особено чуствителна към запалителни бомби…“ (Артър „Бомбардировача“ Харис - увековечен с паметник за своите действия по време на войната).
Ако се изчислят материалните вреди, нанесени на различни страни и народи, тогава става просто удивително, защо ние не виждаме международни процеси по осъждане на най-различни геноциди и престъпления срещу човечеството, извършени от Лондон, от английските елити.
Историкът Каролин Елкинс е написала интересна книга за британския режим в Кения след Втората световна война. В отговор на убийството на 32 бели колонисти от местните въстаници, англичаните ликвидират около 300 хил. представители на народността Кикуйю и още милион и половина изпращат в лагери. И всички тези прелести се случват не в тъмните средни векове, а през 50-те години на XX век!
Оливър учи в класическата гимназия в Хънтингтън и прекарва една година в Сидни Съсекс Колидж, Кеймбридж. Директорът в училище и преподавателят му в Кеймбридж са (кабалистични) клавинисти; те учат Кромуел, че Бог ръководи Избраните по пътя на праведността. След една година в Кеймбридж баща му умира и той трябва да се грижи за овдовялата си майка и за сестрите си. Това става през 1617г. - време, когато той води развратен живот в пивниците на Хънтингтън. За да го вкара в по-здравословна компания, майка му го изпраща да учи в Линкълнс Ин и през 1620г. той се жени за дъщерята на лондонски търговец Елизабет, от която има девет деца.
Живеят в свободната от феодални задължения къща в Хънтингтън, в която той е роден. През 20-те си години Кромуел става унитарист и се отдалечава от калвинизма, за да навлезе в деистичния светоглед на унитаризма, който наподобява франкмасонство и гледа назад към Стария завет.
> Възходът на Оливър Кромуел - Част 1
Английски крале, господари, са жертва на генетичен експеримент - еврейски мошеници, които в средата на 17-ти век, в Холандия са били в състояние да унищожават гой, да търгуват с роби, бели робини, черни африкански роби и Повече ... те са някакви "влечуго-подобни"
1. Всички модерни ашкенази са произлезли от една група от хора, наброяващи около 350 души, които са живели преди 600-800 години, говорим за клониране на царските еврейски фамилии.
Това са констатациите на международен екип от генетици, ръководени от Колумбийския университет проф Shai Carmi, публикувани тази седмица в списание Nature Communications. Учените са в последователност геномите на 128 ашкеназите, сравнявайки ги с геномите на други еврейски етнически групи. Изследователите стигат до извода, че съвременната ашкенази са произлезли от еврейски имигранти от Близкия изток, за да се смесят в Средновековието със евреите, обитаващи Европа. Тези открития опровергават теорията, предложена от редица изследователи за произходът на ашкенази евреи от хазарите, народ предимно от турски произход, които са живели в района на Долна Волга, Северен Кавказ и Крим. Новата работа на генетици хвърля светлина върху някои аспекти от историята на миграцията на еврейското население. През XIII-XV век, еврейски общности са били изгонени от много страни в Западна Европа. Експулсирането от Испания през 1492 г., въпреки че беше най-масштабно, но не и единствено в тази серия. През 1290, евреите са изгонени от Англия през 1394 метра - от Франция. Еврейски бежанци от тези страни формират ядрото на Ашкенази общноста. Учените стигнаха до заключението, че при население от ашкеназите е имало серия от генетични изменения, които ги отличават от други еврейски етнически групи, както и от съвременните европейски етнически групи.
Това са констатациите на международен екип от генетици, ръководени от Колумбийския университет проф Shai Carmi, публикувани тази седмица в списание Nature Communications. Източник.
2. генетични заболявания при евреи.
Много генетични заболявания, характеризиращи се с конкретни етнически групи и националности. Например, 25 на сто от евреите, чиито предци са от Източна Европа, са носители на някои генетични заболявания, които могат да предават на децата си. Ако единият от партньорите е носител на генетично заболяване, има 25% вероятност, че двойката ще бъде болното дете. Също така, има 50 процента шанс, че детето ще бъде носител на дефектния ген, подобно на родителите си, а само 25% шанс, че той не ще го унаследи нацяло. Източник.
3. При ашкеназите са открити генетично предразположение към шизофрения.
Съвместно проучване от израелски и американски учени са идентифицирали ген, който увеличава шансовете за еврейската ashenazov към нарушения като психични заболявания. В останалите групи, този ген действа в по-малка степен, съобщава Идо Ефрати във вестник "Аарец". Според проучването, наличието на този ген в ашкеназите с 40% увеличава шанса от развитие на шизофрения, шизоафективно разстройство и биполярно разстройство. Източник.
4. Равинство изисква да се създаде банка с не-еврейски сперматозоиди/серпентини!
Вярвайте в равинство, използвайки еврейска донорска сперма, за да се оплодят омъжените еврейки води до значителни halachic/халахически проблеми. "За изкуствено оплождане на омъжените жени, трябва да се използват само сперматозоидите на " гоите "(неевреите), в противен случай по-голям шанс от генетични заболявания", - обясни представителят на равински съд в Петах Тиква David Malcha. Източник.
5. В Израел катастрофично липсва донорска сперма.
Както казва вестник "Аарец", в Израел има катастрофален недостиг на донорска сперма. От 13 съществуващи банки сперматозоиди само малцина от тях са в състояние да действат постоянно. По този начин, най-голямата банка на сперматозоиди в северната част на страната, който се намира в болницата Rambam в Хайфа, е бил затворена за последните няколко месеца, защото на нейните фризери бяха празни. Източник.
Повтарям: всички тези убийствени факти са публикувани от израелски сайтове!
Аз лично мога само да гадая, че евреите като най-загадъчния и хората най-болен народ на земята намират своето спасение в потреблението на биоматериали, добити от представители на други народи и нации/гои/. И ако преки доказателства или доказателства за произхода на евреите от някои serpentoidи/наги никой не ни дава, то по-горните факти ясно показват, че с евреите, нещо не е наред.
И това не е така - само с евреите!
Всичко това е косвено доказателство, че евреите са жертва на ужасен генетичен експеримент, който се е провел с хората в древността. А най-вероятно продължава и днес...
И сега аз не даде почивка на много първото звено от тази верига от факти - портрет на кралицата на Англия и Ирландия, Елизабет I, който управлявал Англия 1558-1603 години. Защо средновековна художник рисува портрета й с змия в дясната си ръка, и от какви причини черната змия по късно е била прикрита?
Въпреки, че тази тайна е покрита с мистерия ...
Ето още един умопомрачителен факт в тази верига: буквално днес попаднах на статия за забравените ирлански роби, от която научих следното:
"Яков I (. Крал на Шотландия 1567-1625 GG) и Чарлз I (крал на Англия от 1625 до 1649 година), също са положили доста усилия за развитието на робството - заробването на ирландците. Добре познатия англичанин Оливър Кромуел (лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия 1653-1658 г.), развил практиката на дехуманизация на най-близките си съседи. Търговия с Ирландия започнала, когато Джеймс,Яков I продал 30 000 ирландски затворници в американско робство. Неговата прокламация в 1625 г., прокламира необходимостта от изпращане на ирландски политически затворници в чужбина и продажбата на британските заселници в Западна Индия. До средата на 1600 г. ирландските роби са били продадени повече от всеки друг в Антигуа и Монсерат. Докато... в същото време 70% от общото население/популация на Монсерат бяха ирландски роби. "
2. генетични заболявания при евреи.
Много генетични заболявания, характеризиращи се с конкретни етнически групи и националности. Например, 25 на сто от евреите, чиито предци са от Източна Европа, са носители на някои генетични заболявания, които могат да предават на децата си. Ако единият от партньорите е носител на генетично заболяване, има 25% вероятност, че двойката ще бъде болното дете. Също така, има 50 процента шанс, че детето ще бъде носител на дефектния ген, подобно на родителите си, а само 25% шанс, че той не ще го унаследи нацяло. Източник.
3. При ашкеназите са открити генетично предразположение към шизофрения.
Съвместно проучване от израелски и американски учени са идентифицирали ген, който увеличава шансовете за еврейската ashenazov към нарушения като психични заболявания. В останалите групи, този ген действа в по-малка степен, съобщава Идо Ефрати във вестник "Аарец". Според проучването, наличието на този ген в ашкеназите с 40% увеличава шанса от развитие на шизофрения, шизоафективно разстройство и биполярно разстройство. Източник.
4. Равинство изисква да се създаде банка с не-еврейски сперматозоиди/серпентини!
Вярвайте в равинство, използвайки еврейска донорска сперма, за да се оплодят омъжените еврейки води до значителни halachic/халахически проблеми. "За изкуствено оплождане на омъжените жени, трябва да се използват само сперматозоидите на " гоите "(неевреите), в противен случай по-голям шанс от генетични заболявания", - обясни представителят на равински съд в Петах Тиква David Malcha. Източник.
5. В Израел катастрофично липсва донорска сперма.
Както казва вестник "Аарец", в Израел има катастрофален недостиг на донорска сперма. От 13 съществуващи банки сперматозоиди само малцина от тях са в състояние да действат постоянно. По този начин, най-голямата банка на сперматозоиди в северната част на страната, който се намира в болницата Rambam в Хайфа, е бил затворена за последните няколко месеца, защото на нейните фризери бяха празни. Източник.
Повтарям: всички тези убийствени факти са публикувани от израелски сайтове!
Аз лично мога само да гадая, че евреите като най-загадъчния и хората най-болен народ на земята намират своето спасение в потреблението на биоматериали, добити от представители на други народи и нации/гои/. И ако преки доказателства или доказателства за произхода на евреите от някои serpentoidи/наги никой не ни дава, то по-горните факти ясно показват, че с евреите, нещо не е наред.
И това не е така - само с евреите!
Всичко това е косвено доказателство, че евреите са жертва на ужасен генетичен експеримент, който се е провел с хората в древността. А най-вероятно продължава и днес...
И сега аз не даде почивка на много първото звено от тази верига от факти - портрет на кралицата на Англия и Ирландия, Елизабет I, който управлявал Англия 1558-1603 години. Защо средновековна художник рисува портрета й с змия в дясната си ръка, и от какви причини черната змия по късно е била прикрита?
Въпреки, че тази тайна е покрита с мистерия ...
Ето още един умопомрачителен факт в тази верига: буквално днес попаднах на статия за забравените ирлански роби, от която научих следното:
"Яков I (. Крал на Шотландия 1567-1625 GG) и Чарлз I (крал на Англия от 1625 до 1649 година), също са положили доста усилия за развитието на робството - заробването на ирландците. Добре познатия англичанин Оливър Кромуел (лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия 1653-1658 г.), развил практиката на дехуманизация на най-близките си съседи. Търговия с Ирландия започнала, когато Джеймс,Яков I продал 30 000 ирландски затворници в американско робство. Неговата прокламация в 1625 г., прокламира необходимостта от изпращане на ирландски политически затворници в чужбина и продажбата на британските заселници в Западна Индия. До средата на 1600 г. ирландските роби са били продадени повече от всеки друг в Антигуа и Монсерат. Докато... в същото време 70% от общото население/популация на Монсерат бяха ирландски роби. "
Яков I, Чарлз I, Оливър Кромуел, организаторите на геноцида над ирландският народ
А след като еврейчето крал Джеймс I, е наследник на кралица Елизабет I, същата, която неизвестен средновековен художник, изобразил с черна змия в ръката си, и той трябва да е кръвна линия на нагите.
Бели роби на полята на Барбадоса. "Скоро, Ирландия се превърнала в най-големият източник на човешка стока за британските бизнесмени. Повечето от първите New World роби бяха бели. От 1641- до 1652 години британците са убили повече от 500 хиляди ирландци, а други 300000 са продадени в робство. Само в това десетилетие, населението на Ирландия е намалено от 1,5 милиона. до 600 хиляди. души. семействата са били разделени, като британците-юдеи не позволяваха на ирландските мъже да вземат в Америка жените и децата си. Това направи населението, състоящо се от бездомни жени и безпомощни деца. Но и те бяха продавани чрез търгове и аукциони. " През 1650s, повече от 100 000 ирландските деца на10-14 години са били избрани от техните родители и продадени в робство в Западна Индия, Вирджиния и Ню Ингланд. През същото десетилетие, 52000 ирландските мъже и жени са били продадени в Барбадос и Вирджиния. Още 30 000 ирландски бяха продадени на търг на други места. През 1656 Cromwell нарежда да се изпратят на Ямайка 2000 ирландските деца и ги продават в робство на английските конквистадори "външен източник. Какво е изненадващо е, че се упоменатия в тази история Оливър Кромуел е по-известен в друга област -.. по негово време евреите в Англия получиха постоянно пребиваване, превръщайки се в упоменатите в статията "British бизнесмени-роботърговци!" Това означава, че именно на евреите, стартирали/допуснати в Англия през 17 век, Cromwell, е възложил/доверил търговията с Irish/Ирландци(Гои) роби! По-долу е официалната информация от теврейския сайт jewish.ru, които разказват за това как Господ покровителя на Англия, Шотландия и Ирландия Оливър Кромуел възстановил/върнал евреите в Англия.
Источник.
С какво евреите пристигнаха в Англия от Холандия (Нидерландия) в годините 1655-1657, (това, е описано по-горе в статията "Как евреите се завръщат в Англия"), съобщава друг източник, който говори за "Тюлпановата измама", която евреите организираха в Холандия , като разориха на "на пух и прах" една от най-богатите страни в Европа по това време.
Источник. Всичко това е интересно, нали? И как всичко се нагажда и по дати, и по логика! Английски крале, господари, жертва на генетичен експеримент - еврейски мошеници, които в средата на 17-ти век, Холандия са били в състояние да унищожи деветки, търговията с роби, бели робини, черни африкански роби и Повече ... някакви "влечугоподобни"
A "влечугоподобните" защо са тук? - в съзнанието ми се появи въпрос. В опита си да му отговоря, мога лесно да намеря в християнските евангелия спомена за snakemen в пряка реч на Христос Спасителя, и следи за същите рептилоиди са упоменати дори в индо-арийски "Веди". И за да допълним верига: английски крале, господари, жертва на генетичен експеримент - еврейски спекуланти, роби, бели робини, черни африкански роби и дори някакви "влечугоподобни" ... цитат от Евангелието на Матей, Глава 23, където са споменати змийските хора и те споменати с недобри думи: 29 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери Защото градите гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, 30 и ще кажат, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме били съучастници на тях в [разливане] кръвта на пророците; 31 Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците; 32 Допълняте и вие, прочее, мярката на бащите си. 33 Змии, рожби ехиднини! Как може да се избяга от осъждането на пъкъла? 34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; и вие някои убивате и разпвате, а други ще биете в синагогите си и гоните от град в град; 35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв, пролята на земята ... (Мат. 23).
Живопис от Hugo ван дер Goes, XV век. По горе вие прочетохте думите на Христос Спасителя: "Вие змиите, породени от усойници/ехидни сте вие" - адресирани към някои библейски евреи. Кои са "Дракони/змии/наги", вече е ясно - някои евреи, на които Христос Спасителят казва известната си фраза: "ваш баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си ..." (Йоан 8: 44.).
КРИМСКАTА EПОПЕЯ, И ИСТОРИЯТА НА ЗМИЙСКИТЕ ХОРА
Зад мита за велика Русия крият еврейската търговията на хора като животни
В горната му част е знамето на Саксония - родовете Welf = Wettin.
флаг на Саксония и Габсбургската монархия
Имперския флаг наистина прилича на флага на Ханнновер - потомствени земи на Уелф-Уеттин-Уиндзор но само в долната част.
Но ако се съчетаят тези две знамена, както е прието в хералдиката...
...тогава получения флаг ще показва че руските императори Романови са като васали на Wettin-Welf. Анулиране на този флаг, както държавен по същество сигнализира за отказ от васална зависимост, всъщност следствие на това, което е станало през 1913 година. Да барон фон Ken Бернар е бил брилянтен хералдист, и не е направил грешка.
http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.bg/2015/09/blog-post_10.html
ЕГИПЕТ, знамето червено, бяло и черно от 1958 до днес
Черното обозначава Египет, и става абсолютно ясен произхода на черния цвят на саксонските Веттини/Saxon Wettin. Още през 10 век днес "белите" саксонци бяха черни като смола.
Келтите са халогрупа R1b (R1b която е възникнала в Кавказ), начело със знатната им каста Саксонците - хамити E1b1b1 (E1b1b1 произход от Източна Африка, потомци на Хам, надсмяли се над своя отец, мутирали и станали бели) и днес систематично разчистват пътя за своите роднини от Африка и Кавказ.
Приели юдаизма, първите роботърговци и първите войни на римската империя след нейното реверсиране от служба на слънцето РА в служба на дракона КА.
Саксонците заробвали и подлагали на геноцид, и своите роднини - негри, а новозаветните евреи от Израел, днес унищожават старозаветните евреи - палестинци, допълнително тези две извънземни касти, работят съвместно за ликвидиране на бялата раса чрез расово смесване и войни.
Интернационалното ционистко лоби настройва цели народи срещу други / Проблемът е интернационалният елит съставен от същества със старозаветни имена
Великобритания англо-саксонската епоха (около 4-ти век от н.е.)
КРИМСКАTА EПОПЕЯ, И ИСТОРИЯТА НА ЗМИЙСКИТЕ ХОРА
Зад мита за велика Русия крият еврейската търговията на хора като животни
В горната му част е знамето на Саксония - родовете Welf = Wettin.
флаг на Саксония и Габсбургската монархия
Имперския флаг наистина прилича на флага на Ханнновер - потомствени земи на Уелф-Уеттин-Уиндзор но само в долната част.
Но ако се съчетаят тези две знамена, както е прието в хералдиката...
...тогава получения флаг ще показва че руските императори Романови са като васали на Wettin-Welf. Анулиране на този флаг, както държавен по същество сигнализира за отказ от васална зависимост, всъщност следствие на това, което е станало през 1913 година. Да барон фон Ken Бернар е бил брилянтен хералдист, и не е направил грешка.
http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.bg/2015/09/blog-post_10.html
ЕГИПЕТ, знамето червено, бяло и черно от 1958 до днес
Черното обозначава Египет, и става абсолютно ясен произхода на черния цвят на саксонските Веттини/Saxon Wettin. Още през 10 век днес "белите" саксонци бяха черни като смола.
Келтите са халогрупа R1b (R1b която е възникнала в Кавказ), начело със знатната им каста Саксонците - хамити E1b1b1 (E1b1b1 произход от Източна Африка, потомци на Хам, надсмяли се над своя отец, мутирали и станали бели) и днес систематично разчистват пътя за своите роднини от Африка и Кавказ.
Приели юдаизма, първите роботърговци и първите войни на римската империя след нейното реверсиране от служба на слънцето РА в служба на дракона КА.
Саксонците заробвали и подлагали на геноцид, и своите роднини - негри, а новозаветните евреи от Израел, днес унищожават старозаветните евреи - палестинци, допълнително тези две извънземни касти, работят съвместно за ликвидиране на бялата раса чрез расово смесване и войни.
Интернационалното ционистко лоби настройва цели народи срещу други / Проблемът е интернационалният елит съставен от същества със старозаветни имена
Великобритания англо-саксонската епоха (около 4-ти век от н.е.)
,
Няма коментари:
Публикуване на коментар