1.Всичко е свързано, жив, интелигентен, затворен организъм.
2.Въпреки, че интелигентен, той не е човек, и няма име.
3.Той се проявява в три субстанции: духовна, погранична и материална.
-Духовно вещество или духовна енергия, или енергията на съзнанието - всички са синоними на първото вещество. Граничната субстанция,погранична енергия, фина енергия, тънка материя, астрална енергия - са синоним на второто вещество. Материалната субстанция или материалната енергия или груба материя - са синоним на третата субстанция.
Непроявения и необусловения свят, има такъв духовен синтез и погранична субстанция, където енергията на Съзнанието е в състояние на Абсолюта, Атман или безличния Брахман (и не се разграничава от нищо в "неразличното мислене").
Вратата на прехода (състояща се от портали), е фината енергия свързваща непроявените и проявените светове.
Проявения или обусловения свят е синтез на духовната енергия под формата на много Purush/Пуруши (индивидуални елементи на Съзнанието, или духове), пределната енергия (във всичките си форми, различни от порталите) и материална енергия (под формата на материални обекти).
Пограничната енергия в проявения свят се проявява:
- под формата на канали - тънки течности, по които се движат Пуруша;
- под формата на джива - души (фини превозни средства, в които се движат Пуруша);
- под формата на дхарми - финно гориво за джива, осигуряващи възможност за движение на Пуруша към мишена/целта (необусловени дхарми) или от целта (причинени/объсловени дхарми);
- под форма на Гуни - сили, осигуряващи предоставянето на дхармите (гориво) до материалното тяло и възприемането дхармите от тялото.
Духовната субстанция образува поток Съзнание в затворен пръстен и последователно пронизващ непроявения свят Портал N> П за преход в проявения свят и Портала за P> Н обратен преход.
Потока Съзнание вътре в непроявения свят е един (като на повърхността на голямо езеро), не се разделя на струи и елементи. Пуруша, елементите на съзнанието, в рамките на този поток не се отличават от другите Пуруши и Атман, така че тук те не се проявяват като отделни личности.
Достиганал Gate/Портала N> П за прехода Съзнанието поток се разделя на отделни Пуруши, които попадат всеки по свой собствен канал. Каналите са като корита на реки, изтичащи се от езерото на непроявения свят. В проявения свят, състоящи се от система канали, които произтичат от непроявения свят в едно място (от портите на N> P прехода) и попадат в същия непроявен свят другаде (през портите на P> N прехода), Пурушите вече се отличават една от друга (т.е. се явяват индивидуални личности), както и от всички форми на фина и груба материя, които са налице в този свят.
Минавайки през Gate P> N прехода и попадайки отново в непроявения свят Пуруши губят своята индивидуалност и стават непроявени в Атман. Така в непроявено състояние Пуруша се движи като вълна по повърхността на езерото.
Текст10. Движението на един Пуруша в Непроявените и Проявените светове условно е дефинирано в пръстен/кръг, който се нарича "колелото Тай Цзи".
Коментар. Условно, тъй като пътя на Пуруша в непроявения свят не е определен (да не се бърка "Колелото Тай Дзи" с"Колелото на Самсара", по което се върти Джива в Проявения свята).
Текст15. Движението на всички Пуруш към целта в Проявения свят е причинено от въртенето на гуните. Те също така контролират движението на Пуруша в джива, посредством подбор и изтегляне/въвеждане на Дхарма в паметта на грубото тяло.
Коментар. Недвусмислено е казано че движението на дживата се управлява от безсъзнателните гуни, а не от грубия Ум на материалното тяло, не от тънкия/фин Интелект на джива (който също е в безсъзнание, защото езикът й са съответно груби и фини процесори), и не дори от самия съзнателен Пуруша (не забравяйте че Пуруша, е само пътник). Как гуните причиняват движението? Вихрите на раджас гуна съвместно с вихрите на саттва-гуна предизвикват движението на Джива напред към целта под управлението на заредените в паметта на грубото тяло бели дхарми. Вихъра саттва гуна доставя белите дхарми от Непроявения вят, които са свързани с непроявения свят с безкрайно разширяема сребърна нишка. След като грубия ум (грубия процесор), изпълни бялата дхарма (микропрограма за контрол/управление), се обезпечава движение напред на грубото тяло. По време на сън, съдържанието на бялата дхарма се преписва/прехвърля в Белия Архетип на сребърен конец, свързващ бялат дхарма с Непроявения свят и с това се фиксира нова повдигната позиция на джива. Скъсването на сребърна нишка на бялата дхарма означава че дхарма става собственост на нашия Пуруша. В този случай, Джива на този Пуруша, от който нашия Пуруша е взел дхарма, се предвижва към портала на N> P прехода в Непроявения свят. Скъсването на сребърна нишка този Пуруша възприема като Блаженство (знание се предава на нуждаещия се от него, търсещия го). В същото време едновременно с този Пуруша Блаженсто изпитват всички Пуруши от Непроявения свят, или Атман като цяло. В този механизъм на движение непроявените Пуруши са в непроявения свят на Атман. Потока на Съзнание в Атман се поддържа, въпреки че той е непроявен. Фактът на присъствието на този поток е появата на Путуша до вратите за преход от Непроявения към Проявения свят, и най-общо в присъствието на Пуруша в проявения свят. Вихрите на раджас гуна, заедно със вихрите на Tamas гуна са причина за движение на дживата обратно/назад от целта под управлението на заредени в паметта на грубото тяло черна дхарма. Вихура Тамас гуна доставя черна дхарма от Проявеният свят. След като грубия Ума (груб процесор) изпълни черната дхарма (микропрограмата за управление), това обезпечава движението назад на грубото тялото. По време на сън, съдържанието може да бъде пренаписано в черно дхарма Черен архетип, и с това се фиксира/прокарва новата позиция на джива. Кой определя каква дхарма (бял или черен) да се заредени в паметта на грубото тяло? Комбинираният ефект от трите Вихри (саттва-гуна, раджас-гуна и тамас-гуна) и наличието на някои определени дхарми близо до тялото. Ако грубото тялото е в саттва-гуна, след това се зарежда с бяла дхарма, ако е в тамас-гуна - с черна.
ВЕЧНО Небе(не-"Ново!! Небе")- Вайакунта, Пуруша, Крисна
ВЕЧНА ЗЕМЯ(не-"Нова!! Земя")-Го Лока Бринда вана, Пракрити, Радха
Целият Гносис е безплътен глава 26 от книгата 'Египетският Прагносис' на Ян ван Райкенборг, част 3
Един микрокосмос с душевно ядро в средата може да се опише и определи. Ние можем да познаем развиващото се в микрокосмоса душевно същество. Всички тела в микрокосмоса, както и всички въздействия в тези тела, могат да се установят, техният живот и движения могат да се проследят в рамките на един процес. Всичко, което принадлежи към създаденото и произлиза от него, дори микрокосмосът, космосът или макрокосмосът, е принципно познаваемо. Всичко е изявено в пространството. В тази неизказано прекрасна и велика Вселенска изява се осъществява процесът на развитие на всички жизнени вълни. Всички намиращи се в това пространство неизброими мистерии ще бъдат някога изследвани. Това са мистериите на създанията и на всичко сътворено.
Осъзнайте обаче и това, че извън Вселенската изява се намира и нещо друго, което не може да се познае, да се определи, да се види, което не е нито пространствено, нито екзистенциално и не е достъпно за никое създание, независимо от какъв вид е то. Това друго нещо е същевременно толкова всеобхватно и величествено, че цялото пространство на Вселенската изява, заедно с всичките милиарди системи от млечни пътища в нея, е нищо в сравнение с него.
Както е известно, в пространството съществуват седем измерения; но Другото е над и извън измеренията. Няма думи, с което То може да се опише. Затова Лао Цзъ го нарича само „То”, ”Тао”. Разберете това така: То е всичко във всичко. То е предшествало и предшества всичко. Всичко се връща към Него. Вие разбирате, че говорим за Духа, за Бог. Отправянето към това, което наричаме То или Тао, накара апостол Павел да ликува в посланието си към Римляните:
„О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото: „Кой е познал ума на Господа, или кой му е бил съветник? Или кой от по-напред му е дал нещо, та да му се отплати?” Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин”.
Ето защо всичко, което е създадено, трябва да се насочи към Тао, защото в него се крие Едната цел на нашето съществуване. Вселенската изява е морето на изобилието, и това море се обхваща, поддържа и носи от Тао. Само в Него намираме корените на Битието, на всичко съществуващо. Защото всичко, което ни обгръща, ни просветлява и възпламенява с Неговата сила.
Помислете сега за картината, която ви показахме в предишната глава – картината на Универсалното знание, на Универсалната мъдрост, която ви обгръща като атмосфера, в която трябва да дишате. Тогава ще разберете много добре, че Божията мъдрост не е телесна, а безплътна.
В сравнение с Тао знанието, което се намира в един човешки мозък, е жалко и нищожно. Затова е неразумно да сравняваме Божия Дух с нашето съзнание и да го обозначаваме като човешки дух. Знанието, което живее в един човешки мозък, трябва да бъде изговорено или написано, за да може да се познае. То никога не може да бъде универсално. Но във всеобхватната изява на Тао, в този първичен принцип без форма и субстанция, от който е произлязла Вселената, мъдростта и вселенското знание трябва да бъдат вездесъщи, без форма и субстанция. Участието ни като създания в тази действителност без субстанция, в тази вездесъщност, в този извор на мъдрост и любов, трябва да се обозначи като най-висша форма на религията.
Това е религията на Хермес. Това е религията на Прагносиса, религията на мисленето; това означава пълното отдаване на сърцето и главата на Тао, така че Духът на мъдростта и любовта да може да докосне създанието и да се изяви в него.
Вселената на сътвореното, както и всяко създание, намират най-висшата си цел в Тао. Затова най-висшата цел на всяко същество е да се свърже с Тао. Така ще стане възможно целта на Духа да се предаде на създанието директно, от първа ръка. По този начин Бог и създанието трябва да станат едно, за да може най-висшата цел на Логоса по отношение на неговата творческа идея да бъде осъществена.
Така ние установяваме, че Гносисът, Божията мъдрост са безплътни. И се надяваме, че ще разберете това като един истински Тат. Когато се приближавате до религията на мисленето, избягвайте да го правите по обикновения мистичен, църковно-теологичен начин. По обикновения начин се приближават онези, които чуват звъна на камбаната, но не знаят къде се намира самата тя. Те разбират интуитивно, че Бог е този, който управлява Вселената, че Духът е вездесъщ, но не вървят по необходимите пътища, за да участват в Духа чрез синовност. Те остават в диалектичните си ситуации. Помислете още веднъж за картината, която ви представихме – картината на Универсалната мъдрост, в която трябва да дишаме: Как може мъдростта, която е от Бог, да се приеме от създанието и да намери израз в него? Хермес дава отговор на това в стих 31:
Гносисът е безплътен. Инструментът, с който той си служи, е духовната, сърдечната душа, която от своя страна използва тялото като свой инструмент. Така на тялото въздействат както духовната душа, така и материята.
Духовната душа, както знаете, е обозначение на идеалното предвидено от Създателя взаимодействие между сърцето и главата. Тя е отвореното за Гносиса, за първоначалната душа сърце, чрез което се приготвя небесното сърце в Светилището на главата. Сърцето, веднъж новородено като врата и основа на душата, се изявява в Светилището на главата и подготвя там трона за Духа чрез правилно насоченото обратно движение. Това истинско, обратно движение провежда цялата подготовка и приготовление на единството сърце-глава.
Един микрокосмос с душевно ядро в средата може да се опише и определи. Ние можем да познаем развиващото се в микрокосмоса душевно същество. Всички тела в микрокосмоса, както и всички въздействия в тези тела, могат да се установят, техният живот и движения могат да се проследят в рамките на един процес. Всичко, което принадлежи към създаденото и произлиза от него, дори микрокосмосът, космосът или макрокосмосът, е принципно познаваемо. Всичко е изявено в пространството. В тази неизказано прекрасна и велика Вселенска изява се осъществява процесът на развитие на всички жизнени вълни. Всички намиращи се в това пространство неизброими мистерии ще бъдат някога изследвани. Това са мистериите на създанията и на всичко сътворено.
Осъзнайте обаче и това, че извън Вселенската изява се намира и нещо друго, което не може да се познае, да се определи, да се види, което не е нито пространствено, нито екзистенциално и не е достъпно за никое създание, независимо от какъв вид е то. Това друго нещо е същевременно толкова всеобхватно и величествено, че цялото пространство на Вселенската изява, заедно с всичките милиарди системи от млечни пътища в нея, е нищо в сравнение с него.
Както е известно, в пространството съществуват седем измерения; но Другото е над и извън измеренията. Няма думи, с което То може да се опише. Затова Лао Цзъ го нарича само „То”, ”Тао”. Разберете това така: То е всичко във всичко. То е предшествало и предшества всичко. Всичко се връща към Него. Вие разбирате, че говорим за Духа, за Бог. Отправянето към това, което наричаме То или Тао, накара апостол Павел да ликува в посланието си към Римляните:
„О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото: „Кой е познал ума на Господа, или кой му е бил съветник? Или кой от по-напред му е дал нещо, та да му се отплати?” Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин”.
Ето защо всичко, което е създадено, трябва да се насочи към Тао, защото в него се крие Едната цел на нашето съществуване. Вселенската изява е морето на изобилието, и това море се обхваща, поддържа и носи от Тао. Само в Него намираме корените на Битието, на всичко съществуващо. Защото всичко, което ни обгръща, ни просветлява и възпламенява с Неговата сила.
Помислете сега за картината, която ви показахме в предишната глава – картината на Универсалното знание, на Универсалната мъдрост, която ви обгръща като атмосфера, в която трябва да дишате. Тогава ще разберете много добре, че Божията мъдрост не е телесна, а безплътна.
В сравнение с Тао знанието, което се намира в един човешки мозък, е жалко и нищожно. Затова е неразумно да сравняваме Божия Дух с нашето съзнание и да го обозначаваме като човешки дух. Знанието, което живее в един човешки мозък, трябва да бъде изговорено или написано, за да може да се познае. То никога не може да бъде универсално. Но във всеобхватната изява на Тао, в този първичен принцип без форма и субстанция, от който е произлязла Вселената, мъдростта и вселенското знание трябва да бъдат вездесъщи, без форма и субстанция. Участието ни като създания в тази действителност без субстанция, в тази вездесъщност, в този извор на мъдрост и любов, трябва да се обозначи като най-висша форма на религията.
Това е религията на Хермес. Това е религията на Прагносиса, религията на мисленето; това означава пълното отдаване на сърцето и главата на Тао, така че Духът на мъдростта и любовта да може да докосне създанието и да се изяви в него.
Вселената на сътвореното, както и всяко създание, намират най-висшата си цел в Тао. Затова най-висшата цел на всяко същество е да се свърже с Тао. Така ще стане възможно целта на Духа да се предаде на създанието директно, от първа ръка. По този начин Бог и създанието трябва да станат едно, за да може най-висшата цел на Логоса по отношение на неговата творческа идея да бъде осъществена.
Така ние установяваме, че Гносисът, Божията мъдрост са безплътни. И се надяваме, че ще разберете това като един истински Тат. Когато се приближавате до религията на мисленето, избягвайте да го правите по обикновения мистичен, църковно-теологичен начин. По обикновения начин се приближават онези, които чуват звъна на камбаната, но не знаят къде се намира самата тя. Те разбират интуитивно, че Бог е този, който управлява Вселената, че Духът е вездесъщ, но не вървят по необходимите пътища, за да участват в Духа чрез синовност. Те остават в диалектичните си ситуации. Помислете още веднъж за картината, която ви представихме – картината на Универсалната мъдрост, в която трябва да дишаме: Как може мъдростта, която е от Бог, да се приеме от създанието и да намери израз в него? Хермес дава отговор на това в стих 31:
Гносисът е безплътен. Инструментът, с който той си служи, е духовната, сърдечната душа, която от своя страна използва тялото като свой инструмент. Така на тялото въздействат както духовната душа, така и материята.
Духовната душа, както знаете, е обозначение на идеалното предвидено от Създателя взаимодействие между сърцето и главата. Тя е отвореното за Гносиса, за първоначалната душа сърце, чрез което се приготвя небесното сърце в Светилището на главата. Сърцето, веднъж новородено като врата и основа на душата, се изявява в Светилището на главата и подготвя там трона за Духа чрез правилно насоченото обратно движение. Това истинско, обратно движение провежда цялата подготовка и приготовление на единството сърце-глава.
Затова ще разберете, че Гностичната духовна школа, нейният метод, провъзгласеното и разпространявано от нея учение, както и цялата литература, желаят да ви подтикнат, да ви доведат до това подготвяне, до това приготовление. Ако реагирате на това както трябва и сте подготвени за този път, тогава там може да се познае и присъствието на Духа, на Отца. Тогава изливането на Светия Дух, на мъдростта, която е всичко във всичко, става факт.
Кандидатът, който се е посветил на тази велика свещена работа като служител, може да черпи от този вечен извор по всяко време. Когато е необходимо, изворът потича. Така кандидатът знае и познава всичко, което трябва да се знае и познае, но чрез духовната душа като инструмент. Дух и сърдечна душа, свързани в Пимандър, започват да действат в менталното и материалното тяло.
Така човекът в истинския смисъл на думата може да бъде служител на Отец, на Бог, на Духа. Описаните тук процеси действат с най-голяма точност и финост като прецизен инструмент. Свързаните с Духа не познават и секунда, в която Духът да не е с тях, когато се нуждаят от него. Служителите и служителките на Братството, които са се облагородили до състоянието на свързани с Духа, могат да черпят денонощно от извора на мъдростта.
Но този извор престава да тече на секундата, когато съответните служители, извън своите директни задачи, трябва да се занимават например с нашето, земното жизнено поле, с обикновени обществени и лични работи. Понякога дадено обществено занимание може да е много тясно свързано с духовната работа и задачи на служителя. В тези случаи възниква едно междинно състояние, в което Духът веднага се оттегля, когато центърът на тежестта на дейността се премести в посока на природно роденото поле.
Ние ви обясняваме всичко това толкова подробно, за да ви стане напълно ясно, че Духът при никакви обстоятелства не позволява и не се оставя да го експлоатират или да си служат за ниски цели с него. Духът никога не се подчинява на природното. От това трябва да заключите колко неразумно е да се призовава Божията помощ при природнорелигиозните практики за щяло и нещяло. Подобно призоваване никога не може да достигне Духа! Това, което тогава отговаря на зова, е излъчването на природните Еони, с които съответните служители се свързват чрез своето призоваване. Но Духът при никакви обстоятелства няма да служи на природно родените. Някои хора са на мнение, че с помощта на определена телесна поза или облекло, чрез известно изражение на лицето или по други външни начини могат да бъдат взети за посветени или духовни хора. Но такъв вид поведение и средства са доказателство за точно обратното. Внимавайте в това: който желае да притежава Духа, трябва да изгуби себе си. Когато Себето се изявява или желае „да се появи на сцената”, Духът се оттегля. Това е закон, който никой не може да заобиколи. Ще можем да разберем това още по-добре, ако накрая насочим вниманието си към стих 31-ви от Дванадесета книга на Хермес:
Всичко трябва да възникне за живот от противоречието и противоположностите. Това не е възможно по никакъв друг начин.
Ако виждате добре ситуацията пред себе си и ако предположим, че вървите по Пътя с всичките си сили, с цялата си себеотдаденост, вие ще имате участие в Духовното поле. Тогава Божията мъдрост ще се изяви на и във сърдечната душа, а тя ще се изяви в мисловното и във физическото тяло-носител на личността. Така вие трябва да служите на Духа заедно с всички братя и сестри, които образуват най-ниското звено на Универсалната верига. Чак тогава ще можете да бъдете истински участници в Живото тяло. Вие ще образувате като група едно достойно звено на Универсалната верига едва тогава, когато Духът може да проникне в групата и групата може вътрешно да служи на Духа в природата на смъртта.
Това означава, че в това възвишено състояние вие трябва да притежавате същевременно и природното си тяло, и да съществувате в природата на смъртта, в света на противоположностите. Това означава, че от една страна, стоите заедно с цялата жизнена вълна в творческото поле на създанията, а от друга страна, сте свързани с Духа.
Можете ли да си представите по-голямо и по-болезнено противоречие? Да се издигнете до Духа, да сте свързани с Тао и същевременно да бъдете конфронтирани с гранитната действителност на смъртната природа. От една страна, да се слеете с Духа, а от друга – да участвате в природното поле. Това е една противоположност и често едно голямо противоречие, а понякога и една голяма горчивина.
Но Хермес казва: "Всичко трябва да възникне за живот от противоречие и противоположност. Това не е възможно по друг начин."
Кандидатът, който се е посветил на тази велика свещена работа като служител, може да черпи от този вечен извор по всяко време. Когато е необходимо, изворът потича. Така кандидатът знае и познава всичко, което трябва да се знае и познае, но чрез духовната душа като инструмент. Дух и сърдечна душа, свързани в Пимандър, започват да действат в менталното и материалното тяло.
Така човекът в истинския смисъл на думата може да бъде служител на Отец, на Бог, на Духа. Описаните тук процеси действат с най-голяма точност и финост като прецизен инструмент. Свързаните с Духа не познават и секунда, в която Духът да не е с тях, когато се нуждаят от него. Служителите и служителките на Братството, които са се облагородили до състоянието на свързани с Духа, могат да черпят денонощно от извора на мъдростта.
Но този извор престава да тече на секундата, когато съответните служители, извън своите директни задачи, трябва да се занимават например с нашето, земното жизнено поле, с обикновени обществени и лични работи. Понякога дадено обществено занимание може да е много тясно свързано с духовната работа и задачи на служителя. В тези случаи възниква едно междинно състояние, в което Духът веднага се оттегля, когато центърът на тежестта на дейността се премести в посока на природно роденото поле.
Ние ви обясняваме всичко това толкова подробно, за да ви стане напълно ясно, че Духът при никакви обстоятелства не позволява и не се оставя да го експлоатират или да си служат за ниски цели с него. Духът никога не се подчинява на природното. От това трябва да заключите колко неразумно е да се призовава Божията помощ при природнорелигиозните практики за щяло и нещяло. Подобно призоваване никога не може да достигне Духа! Това, което тогава отговаря на зова, е излъчването на природните Еони, с които съответните служители се свързват чрез своето призоваване. Но Духът при никакви обстоятелства няма да служи на природно родените. Някои хора са на мнение, че с помощта на определена телесна поза или облекло, чрез известно изражение на лицето или по други външни начини могат да бъдат взети за посветени или духовни хора. Но такъв вид поведение и средства са доказателство за точно обратното. Внимавайте в това: който желае да притежава Духа, трябва да изгуби себе си. Когато Себето се изявява или желае „да се появи на сцената”, Духът се оттегля. Това е закон, който никой не може да заобиколи. Ще можем да разберем това още по-добре, ако накрая насочим вниманието си към стих 31-ви от Дванадесета книга на Хермес:
Всичко трябва да възникне за живот от противоречието и противоположностите. Това не е възможно по никакъв друг начин.
Ако виждате добре ситуацията пред себе си и ако предположим, че вървите по Пътя с всичките си сили, с цялата си себеотдаденост, вие ще имате участие в Духовното поле. Тогава Божията мъдрост ще се изяви на и във сърдечната душа, а тя ще се изяви в мисловното и във физическото тяло-носител на личността. Така вие трябва да служите на Духа заедно с всички братя и сестри, които образуват най-ниското звено на Универсалната верига. Чак тогава ще можете да бъдете истински участници в Живото тяло. Вие ще образувате като група едно достойно звено на Универсалната верига едва тогава, когато Духът може да проникне в групата и групата може вътрешно да служи на Духа в природата на смъртта.
Това означава, че в това възвишено състояние вие трябва да притежавате същевременно и природното си тяло, и да съществувате в природата на смъртта, в света на противоположностите. Това означава, че от една страна, стоите заедно с цялата жизнена вълна в творческото поле на създанията, а от друга страна, сте свързани с Духа.
Можете ли да си представите по-голямо и по-болезнено противоречие? Да се издигнете до Духа, да сте свързани с Тао и същевременно да бъдете конфронтирани с гранитната действителност на смъртната природа. От една страна, да се слеете с Духа, а от друга – да участвате в природното поле. Това е една противоположност и често едно голямо противоречие, а понякога и една голяма горчивина.
Но Хермес казва: "Всичко трябва да възникне за живот от противоречие и противоположност. Това не е възможно по друг начин."
Защото е висш вроден дълг на всички, които са свързани с Духа, никога да не изоставят делата на Божиите ръце. Вселената е произлязла от Духа. Това, което се намира пред падение, трябва да бъде атакувано, да бъде спасено, дори и ако се намира в най-големите дълбини на ада. Това е един висш вроден дълг.
Съществува един Логос на Духа и един Логос на Природата. Призованите и спасени Божии деца трябва да служат и на двата Логоса. Следователно съществуват две фундаментални задачи: от една страна, службата на Духа, истинската служба на Бога, а от друга страна – службата в природата на смъртта. Но втората служба трябва да произлиза от първата. Тогава втората ще постигне пълнота. Ако двете задачи се обърнат – първо природата, а след това Духът, тогава човек подчинява истинската задача на втората служба и накрая запазва само природата на смъртта.
Съществува един Логос на Духа и един Логос на Природата. Призованите и спасени Божии деца трябва да служат и на двата Логоса. Следователно съществуват две фундаментални задачи: от една страна, службата на Духа, истинската служба на Бога, а от друга страна – службата в природата на смъртта. Но втората служба трябва да произлиза от първата. Тогава втората ще постигне пълнота. Ако двете задачи се обърнат – първо природата, а след това Духът, тогава човек подчинява истинската задача на втората служба и накрая запазва само природата на смъртта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар