МИСЛИ ФОРМИ 36

Всичко, което е сега, всичко, което е изчезнало, всичко, което предстои, и всичко под слънцето е в хармония, но слънцето е затъмнено от луната. - Роджър Уотърс

                   

Много хора вярват, че мирът ще произтича от култивирането на духовно състояние, когато в действителност духовното състояние е резултат от развитието на мира. ~ Манли П. Хол (Феникс 1931 стр.49)

Повечето хора не искат да знаят фактите, а просто желаят да имат свои собствени предразсъдъци закоравяли и отстоявани на всяка цена. ~ Манли П. Хол (Феникс 1931 стр. 38)

Според законите на физиката има активни частици светлина, фотони, които са носители на електромагнитното взаимодействие, както и свързват атомите и молекулите, от които е съставен човека. Всъщност, светлината (фотоните) ни прави цели. Ако нямаше светлина, нашите тела биха се разделили на атомни.

Без светлината, нищо не би съществувало. Общата светлина това е и Твореца.

Ако не се бе проявила първичната светлина, то нямаше от какво да се развива и всичко останало: вълните, материите и така нататък.

Светлината свързва нашите желания. В същата степен, в която те започват да деградират, светлината постепенно изчезва, сякаш се разтваря и така, всичко започва да се разпада.

Затова в нашия свят виждаме всичко разделено на различни части, въпреки че всичко е едно общо цяло.

                          

Защо доброто и справедливостта мълчат, а злото и лъжата постоянно защитават себе си и се вижда, че печелят?

Добро и справедливост не съществуват. Това е обратната страна на егоизма. Алтруизмът трябва да дойде до нас само под въздействието на Висшата светлина, няма друг начин.

Какви основания има някой да смята, че неговото мнение е единственото правилно, че то е алтруистично? Известно е, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Хората, уверени в собствената си непогрешимост, са готови на престъпления в името на собствената си правота.

Именно егоизмът най-често тласка хора към революция, а революцията поглъща своите деца. Човечеството, с изключение на отделни личности, кабалистите, не използва алтруистичната сила, която получава от висшата светлина, от висшата сила.

Тоест в плоскостта на нашия свят, на нашите човешки отношения, няма истинa

Няма никаква истина, в никой.

Трябва да се опитаме да стигнем до състояние, когато ще можем правилно, ясно да обясним на хората, че имаме метод, такова въздействие върху човешкото общество, което го води до равновесие – това е най-важното. Това не унищожава противника, защото противник не съществува – просто има неуравновесени сили. Тези сили трябва да се балансират и те ще работят в тандем една с друга, така, както се случва в природата.

            

Външният свят съществува само в теб и ти не можеш да кажеш съществували той извън теб.

Например, ако човек днес съществува, а утре вече няма да го има: светът ще съществува или не? Това не може да се каже. Никой не може да твърди това, включително и Нютон, защото по отношение на всеки един от нас, всичко това е абсолютно субективна илюзия.

Може да се каже, че ние виждаме как един човек умира, а светът продължава да съществува. Но къде той продължава да съществува, в какво? – В тези, които продължават да съществуват, светът съществува.

Но по отношение на този, който е умрял, ние нищо не можем да твърдим, защото не се намираме в неговите усещания.

Затова човек е и създаден такъв, за да преработи своето отношение към другите. Това за него е индикатор за излизане от себе си в усещането на висшия свят, извън себе си. Света извън човека и се явява висшия свят.

Когато червеят изважда главата си навън и поглежда света, то вижда, че там грее слънце, чуруликат птици. И той се изненадва, защо през цялото това време, той е живял в такъв ужасен свят (нашия свят), ако има такъв прекрасен Висш свят? Така и ние трябва да „излезем от нашата ряпа“. Както горчивината на ряпата е накарала червеят да излезе навън, така страданията ни изтласкват от нашия свят. Няма нищо интересно в нашия свят. Днес цялото човечество постепенно започва да усеща, че нашия свят – това е горчива ряпа.

Обясни, о Лaнy (ученик). — Единното е нерушим Кръг без окръжност, тъй като то е никъде и навсякъде. Единното е безкраен план на Кръга, който проявява диаметър само в Манвантаричните периоди. Единното е неделимата Точка, която никъде не се намира и навсякъде се вижда по време на тези периоди. То е Вертикална и Хоризонтална линия, Баща и Майка, връх и основа на Бащата, два края на Майката, в действителност недостигащи никъде, тъй като единното е пръстен, а също и кръговете, намиращи се в този пръстен. Светлина в Тъмнината и Тъмнина в Светлината; „Дихание, което е вечно“. То преминава отвън навътре, когато е навсякъде; и отвътре навън, когато е никъде — (т.е. Майа)1, един от Центровете2. То се разширява и се свива (вдишване и издишване). Когато То се разширява, Майката разлива и разхвърля, когато се свива, Майката всмуква и събира. Това предизвиква периоди на Еволюция и Разлагане: Манвантара и Пралайа. Зародишът е невидим и огнен; Коренът (площта на кръга) е прохладен; но по време на Еволюцията и Манвантара нейната дреха е хладна и сияеща. Горещото дихание е Бащата, който изяжда потомството на многостранния елемент (разнородие) и оставя едностранния (еднороден). Хладното Дихание е Майката, която заражда, формира, ражда и отново ги приема в своето лоно, за да ги преобрази за новото Разсъмване (Деня на Брама или Манвантара).

                  

Човекът е същество, в което, независимо коя част на Вселената обитава, най-висшето – Духът и най-нисшето – материята са съединени чрез ума. Това същество, следователно, е един проявен бог, който върви от победа към победа и се губи в необозримото бъдеще, което го очаква. “Човекът” не е непременно такъв, какъвто го виждаме днес тук, той може да има милиони образи. Думата “човек” означава онова същество, в което Дух и материя са си подали ръце, в което те са достигнали или ще достигнат равновесие; същество, в което Духът е победил материята или ще я победи.

Съществуват четири класа Манасапутри или Синове на ума. Три класа от тях, които са на по-висок стадий на развитие от нашето човечество, са интелектуалните прадеди на човека. Те хвърлят мост между материалната еволюция и духовната като ръководят интелектуалната. Четвъртият клас са Слънчевите праотци от Лунната верига.

1-ви клас
Асури - V-та творческа йерархия - плодът на Първата планетна верига, т.е. достигналите човешкия стадий. Във Втората верига играят ролята на Бархишади, а в Третата верига - на Агнишвата-праотци.
Техният характерен принцип е ахамкара - способността, която поражда чувството за Аз, желанието за отделност. Те винаги са били бунтовници, защото ахамкара се развива в борба и изолация, а по-късно Азът научава, че неговият най-пълен израз е божествената воля и тогава Асурът се освобождава от веригите на материята, разбирайки че е едно с Всевишния, против когото е възставал.
Когато в началото на Четвърти кръг получават заповед да създадат хора по свой образ, те отказват и затова са наказани да се въплътят при по-лоши условия в Четвъртата раса. Там те са Владиците на мрачния образ, които в Атлантида се борят против Владиците на светлия образ, като чрез ужасната катастрофа, която последва, накрая получават урока си.

2-ри клас
Агнишвата-праотци - част от VI-та творческа йерархия, плодът на Втората планетна верига. Наричани са Синове на огъня, Владици на пламъка и пр. поради естеството си, по което приличат на Девите, като при тях чувството на единение е по-силно отколкото това на отделност. Те дават на човека петте принципа - всички, освен Духа и физическото тяло.
Въплъщават се в Лемурийската раса и имат специалната задача да дадат на животинския човек искрата на ума.
Те са някои от Божествените царе от първите династии, ръководили човечеството и учели го на наука, изкуство и социална организация.

3-ти клас
Адепти от Венера. Задачата им е да се въплътят на земята като учители на младото човечество. Те образуват зародиша на великата хималайска бяла ложа, която се управлява от “Великия посветител”. На Земята слизат след разделянето на половете, в Третата раса. Те живеят в “Неизчезващата свята земя”, земята на боговете - свещеният град Шамбала (пустинята Гоби). Тези “Дракони на мъдростта” са първоначалните адепти на Трета, Четвърта и Пета раса. Те са божествените хермафродити, които създават Синовете на волята и йога, за да могат да се въплътят в тях първите от Агнишватите - праотците на всички настоящи Архати и Махатми.
Някои от тях създават на Земята тела за собствена употреба чрез воля и йога, а други влизат в тела на хермафродити, които получават от “родените от яйце”.

4-ти клас
Слънчеви праотци от Луната, нисши Дхияни (от I-ва група на Лунната верига). Образуват две големи групи. През първите кръгове на Земната верига са в Лунната нирвана. Отчасти слизат на Земята, за да се въплътят след разделянето на половете (Трета раса) и отчасти в Четвърта раса.
Те са твърде напреднали монади, за да се въплътят в първите кръгове на нашата верига, но не дотолкова, че да влязат в редиците на Бархишадите.

http://fvision.eu/bg/2016/03/24/rodoslovie-bezant/

             

1 Езотеричната философия, която разглежда всяко преходно нещо като Майа (или илюзията на неведението), неминуемо трябва да разглежда в тази светлина и всяка вътрешнокосмическа планета и тяло, тъй като те са организирани, т.е. преходни. Затова изразът „То преминава отвън навътре“ и т.н, се отнася: първо, към зората на Манвантара или към Великата Нова Еволюция, след едно от пълните периодични разлагания на всяка съставна форма в Природата, от планетата до молекулата, в нейната ултимативна същност или елемент; и второ, към частична или местна Манвантара, която може да е слънчева или дори планетна.

                  

2 Под Център тук се разбира Център на енергията или космически фокус. Когато така нареченото „творение“ или образуване на планети е завършено от тази сила, определяна от окултистите като Живот, а от науката като енергия, процесът протича отвън навътре, тъй като всеки атом съдържа в себе си творческата енергия на Божественото Дихание. И тогава, когато след абсолютна Пралайа, когато предшестващият материал се състои само от Единния Елемент, а Диханието се намира „навсякъде“, последното действа отвън навътре. След Малката Пралайа, когато всичко остава in statu guo — в охладено състояние, така да се каже, подобно на луна, тогава при първия трепет на Манвантара планетата или планетите започват да възкръсват към живот отвътре навън.

             

Окултната наука признава седем Космически Елемента — четири напълно физически, а петият (ефир) е полуматериален и ще бъде видян във въздуха към края на нашия Четвърти Кръг, за да господства над другите през целия Пети. Останалите два са извън всякакво човешко познание. Въпреки това те ще се появят като намеци в шестата и седмата раса на този Кръг и съответно ще са съвсем известни в Шестия и Седмия Кръг. Тези седем елемента с техните безбройни поделементи, много по-многобройни от това, което е известно на науката, са просто условни изменения и аспекти на Единния Елемент. Той не е Ефир, нито даже Акаша, но е техен Източник. Петият Елемент, днес защитаван открито от съвременната наука, не е хипотетичният Ефир на Исак Нютон, въпреки че той го нарича с това име, асоциирайки го навярно в мисълта си с Жther — „Баща-Майка“ на древните. Както интуитивно казва Нютон:

„Природата е труженичка в непрестанен кръговрат, пораждаща течности от твърди тела; неподвижни тела от летливи, летливи от неподвижни; фини от груби и груби от фини... По такъв начин всичко може да се заражда в Ефира.“

               

Не е ли чел Херберт Спенсър древните индуски философи, когато е писал някои страници от своите „Първи принципи“ (стр. 82)? Или това е самостоятелен проблясък на вътрешно озарение, което го е накарало наполовина правилно и наполовина не, да каже: „Движението, също както и материята, ако бъдат определени като количество (?), би изглеждало, че изменението и разпределението на материята под въздействие на движението, достигайки предела в каквото и да е направление (?), по силата на нерушимото движение изисква след това обратно разпределение“. Очевидно съществуващите в света сили на притегляне и отблъскване, изискващи, както видяхме, ритъм във всички малки изменения по цялата Вселена, както и ритъм на цялата съвкупност на нейните изменения, редувайки се, произвеждат или измерим период, по време на който преобладаващите сили на притегляне осъществяват всемирно концентриране, или след това неизмерим период, през който преобладават отблъскващите сили, извършващи всемирно разлагане, т.е. смяна на ерите на еволюция и разлагане.

Каквито и да са вижданията на физическата наука в това отношение, окултната наука е учила във всички векове, че Акаша (чийто най-груб аспект е Ефирът) е Петият Всемирен Космически принцип, на който съответства и от който произлиза човешкият Манас — космически това е светеща, хладна, прозрачна пластична материя, творческа в своята физическа природа, съотносителна в най-грубите си аспекти и части и неизменна в своите висши принципи. В творчески условия тя се нарича Вторичен Корен и при свързване с лъченосната топлина призовава „мъртвите светове към живот“. В нейните висши аспекти тя е Всемирна Душа, а в своите нисши е разрушител.

Стансите тълкуват само космогонията на нашата планетна система и видимото около нея след Слънчевата Пралайа. Тайните учения, които се отнасят до еволюцията на целия Космос, не могат да бъдат представени, тъй като те няма да бъдат разбрани дори и от най-великите умове на нашето време; и едва на малцина посветени, даже сред изтъкнатите, се разрешават разсъждения на тази тема. Още повече, Учителите открито казват, че даже височайшите Дхиан-Когани никога не са прониквали в тайните зад тези граници, които отделят милиардите слънчеви системи от така нареченото Централно Слънце. Ето защо това се отнася само за нашия видим Космос, след Нощта на Брама.

             

Природата на „Първопричината“, която окултистите по-логично извеждат от „Безпричинна Причина“, от „Вечното“ и „Непознаваемото“, може да бъде по същество същото, което е и природата на съзнанието, която ни изпълва. Накратко, безличната Реалност, всенасищаща Космоса, представлява чистият ноумен на мисълта.

„Първото“ неизбежно предполага нещо, което „се проявява за първи път“, което е „първо във времето, пространството и по степен“ и затова преходно и условно. „Първото“ не може да бъде Абсолют, тъй като то е проява. Затова източният окултизъм нарича Абсолютното Всичко — Единна Безпричинна Причина, Безкоренен Корен и ограничава „Пъропричината“ с Логос, в смисъла, който дава на този термин великият Платон.

        

Парабраман, Единната Реалност, Абсолютът е област на Абсолютното съзнание, т.е. тази Същност, която е без всякакво отношение към условното съществуване; основен символ на която е съзнателното съществуване. Но когато ние мислено се отдалечим от това (за нас) Абсолютно Отрицание, се получава двойственост в противопоставянето на Духа (или Съзнанието) и Материята, Субекта и Обекта.

Духът (или Съзнанието) и Материята въпреки това трябва да се разглеждат не като независими реалности, а като два символа или аспекта на Абсолюта, на Парабраман, представляващ основата на обусловеното Битие, субективно или обективно.

Разглеждайки тази метафизична триада като Корен, от който произлиза всичко проявено, Великото Дихание приема характера на Пре-Космическа Мисъл-основа. Това са fons et origo Сили, така както и цялото индивидуално Съзнание, и осигурява ръководещ разум в обширната задача на космическата Еволюция. От друга страна, Пре-Космическата Корен-Субстанция (Мулапракрити) е този аспект на Абсолюта, който лежи в основата на всички обективни планове на Природата.

Както Пре-Космическата Мисъл-основа представлява корен на всяко индивидуално Съзнание, така Пре-Космическата Субстанция е субстрат на Материята в различни стадии на нейното диференциране.

Оттук се вижда, че противопоставянето на двата аспекта на Абсолюта е необходимо за съществуването на Проявената Вселена. Независимо от Космическата субстанция, Космическата Мисъл-основа не би могла да се прояви като индивидуално съзнание, тъй като съзнанието се развива като „Аз съм Аз“ само чрез проводника (упадхи) на материята — физическото основание, което е необходимо за съсредоточаване на Лъча на Космическия Разум при достигане на известна сложност. На свой ред, отделена от Космическата Мисъл-основа, Космическата субстанция ще остане празна отвлеченост и не би могло да стане никакво възникване на Съзнание.

http://www.dunov-knigi.com/svobodni-knigi.php?book_id=8&chapter_id=744