„Дао поражда едно, едно поражда две, две поражда три, а три поражда всички същества. Всички съшества имат в себе си Ян и Ин, изпълнени са с енергия Ци и са в хармония.”
Лао-дзъ „Дао дъ дзин (42)
Това твърдение на Лао-дзъ е позоваване на Книгата на промените „И Дзин”.
https://charmvirgo.wordpress.com/2013/06/17/i-ching-binary-numbers-astrology-and-chakras/
ДАО
Дао е по-старо и от най-старата древност, и не е престаряло. Дао няма битие, то е първоизточник на всяко битие. Дао е име на Безименното; всяко име стеснява пълнотата му.
Дао е недостъпно за познанието. То е Пустота, Бездна. Дао произвежда съществата, неговата мощ ги образува, неговата сила ги усъвършенства.
Когато Дао почне да се изгубва, явяват се тогава справедливост и човещина. Ако Дао не е изгубено, тогава всичко тече в правилния си ход – няма нужда от човещина и справедливост.
Това което противоречи на Дао, отива в безпорядък.
Питат: Най-важна не е ли справедливостта? – така Конфуций попитал Лао Дзъ. – Не, Дао е по-важно от справедливостта.
Който се е отдал на Дао, той разбира Дао. Който е изгубил Дао, той е изгубил и правото на власт над себе си.
Дао е единственото правило, единственият порядък, единственият смисъл, единственият закон.
Дао е пусто, но пустотата му се оказва неизчерпаема, както е извора.
Всяко същество носи в себе си Дао, целостта си и така образува хармонията в себе си.
Не може да изследваш Дао, нито да го наблюдаваш. Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.
Добродетелта е второстепенна, тя е дошла след изгубването на Дао.
Вечният прогрес на света нищо не струва в сравнение с постижението на Дао.
Човешките знания, човешките цивилизации нищо не значат пред Дао. Пътят на избавлението е да живееш с Дао; не да го уважаваш, а да живееш с него.
Вие принадлежите на Дао, казва Лао Дзъ, на безформеното, на Истината, а не на формите и на религиите.
Дао, това е несътвореният творец, а животът, това е най-неуловимата тайна на Дао.
Когато видиш Дао, не го разбираш; когато го разбереш, не го виждаш. Следвай този незрим път.
Чистото сърце е съвместно движение с Дао и затова то е леко и необременено.
Всичко което е постигнато с воля, може да се изгуби, но когато човек е свързан с Дао, нищо не се губи.
Който познава Дао, не се нуждае от оръжие.
Царят и водачът на народа не представляват абсолютно никакъв авторитет. Авторитет е само Дао, защото само Дао има реалност; царят и водачът нямат реалност.
Умните хора, в сравнение с Дао, са трупове.
Дао е едно с ежедневието и с естествения живот, и затова няма нужда от религия.
Който следва Дао е вечен.
Това, което веднъж пуска тъмнината, а друг път светлината, е Дао.
Проумееш ли Дао, проумял си всичко друго.
Дао също мами хората, защото то ги привлича, понеже иска да им даде покой, иска да им даде себе си.
Най-голямата простота е най-печеливша, тя печели Дао.
Съществува само Дао, една велика реалност. Всички други дао-та са само изрезки от Великото Дао.
Послещането на слънцето и залязването на слънцето са илюзия. Дао не познава изгреви и залези, Дао е вечно.
Дао няма външност, няма и вътрешност, и затова му е леко.
Всички големи мислители ще станат за посмешище, защото Дао не е мислител.
В Дао важното не е постигането на целта, а умението да се върви в пътя.
Колкото повече се говори за Дао, толкова по-тайно става то. Дао изявява себе си, но не се показва, и затова и истинският човек действа така, мъдрият: той не се показва.
Мъдростта на Дао се състои в ликуващата радост от постоянното опознаване на неизповедимите си дълбини.
Който не следва Дао, ще бъде погубен от собственото си неразбиране. Дао е самата основа на разбирането.
Когато Дао е станало единица, е станало известно и всички си мислят, че е известно. Но Дао е скрито и в известното.
Тайната на живота е да създадеш Дао в себе си.
Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря. Но ехото само по себе си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти отговаря; Дао те докосва.
Когато победиш злобните си помисли отвътре, тогава можеш да хванеш и гладния тигър за опашката. Тогава тигърът ще е много гладен и ще се чуди защо те гледа. Но той се чуди на Дао, Дао е чудно.
ДАОСЪТ
(или мъдрецът)
Когато израствали високо мъдрите, те се радвали на Дао, а не на себе си. Те никога не забравили произхода си, те постоянно възхвалявали Дао, живеели в Дао.
Мъдрецът е единственият, който извършва мисия на земята, защото той утвърждава Дао. И самото му присъствие е достатъчно.
Потопеният навътре мъдрец е по-могъщ от всичко на света.
За даосите бъдещето е безполезно, от него няма полза; ползата е в Дао.
Мъдрият улавя словото преди звука.
Мъдрият идва в света само за да се върне от него.
Даосите са произлезли от Пустотата, чистият източник. Те живеят, казано по друг начин, в пълнота, която няма край.
Животът на даоския мъдрец протича изцяло отвътре, затова той няма нужда от външен израз.
Главното послание на даоската мъдрост е: да посветиш целия си живот на Дао.
Даосът е като утринната зора – ясен и незабележим сред вечното движение в света и вселената.
Даосите са загадъчни, удивителни и обикновени, какъвто е и самият живот.
Мъдрият няма никаква нужда да блести.
Мярката за истинския мъдрец е две неща. Първо: неизвестност или смиреност, и второ: скромност. И към това може да се прибави и простота.
Даосът не търси слава. Той не води в заблуждение своя разум. Славата е добра за душевно болни.
Когато даосът умре, той разбира, че смъртта е радостна. Така той вкусва от радостта на смъртта.
Мъдрият желае по-малко, отколкото може да постигне, т.е. той не е духовно алчен, нито никак си.
В древните времена фениксът е живял в къщите на хората, а сега живее само вътре в мъдреците.
Даосът живее в своя слънчев корен – Дао.
Мъдрият е покόрен дори и на несгодите. В тях той вижда и покой, и лъчезарност.
Мъдрият човек никога няма да замени вечното за преходното.
Даосът е същество, което живее и в живота, и в смъртта, и след тях.
Мъдрият не залъгва хората с награди и не ги унижава с наказания.
Мъдрият свети с вътрешна светлина. Той знае как да смирява своята светлина и ето защо той не свети пред хората.
Светът на даоса, това са чудесни ежедневни срещи с величието на Дао.
Истинският даос е небесна музика: не произнася слово, а сърцето му звучи.
Даосът няма нужда от писания и мнения, той просто живее в Дао, във Великата пълнота.
Даосите не са човешка цивилизация, макар да изглеждат като човешки същества.
Даосът, това е просто и естествено живото безсмъртие.
ЛАО ДЗЪ
И сега ще говорим, и след време пак ще говорим за него, тъй като става въпрос за нещо грандиозно, самият принцип във вселената.
Книгата на Лао Дзъ е наречена още Китайската библия. Преводът на неговата книга е Древният път. Това е чисто ръководство за безсмъртие. Това е необикновена книга, с невероятна енергия. Главното послание на тази книга е просто: работи с Дао и всичко ще се устрои. Мога да го кажа по друг начин: Отдай живота си на Бога и няма какво да устройваш в живота си, т.е. отдай се на Бога и няма нужда да устройваш живота си, защото само Дао може да го устрои както трябва, ти не можеш.
Това учение е просто, но ще си остане загадъчно, мистично и непознаваемо докрай. И това именно е много красиво, защото краят му не може да се улови, понеже Дао е безкрайно.
Това е централната мистична книга на древен Китай, а Дао е центърът на това древно, мистично учение. Многобройни преводи, многобройни варианти, но тайната си остава.
Лао Дзъ е Бездна на Дао, Бездна от дълбини.
Лао Дзъ е пазител на архивите на тайното знание. Докато Конфуций е личност, казано по друг начин, бедна история, то Лао Дзъ не е нито личност, нито индивидуалност. Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.
Книгата „Дао дъ дзин”, Древният път е вечна книга, нищо общо с времето и света. Това е чиста мъдрост. Главната идея на тази мистична книга е, че всеки трябва да отстъпи живота си на Дао. Тука няма никаква религия, никаква наука, никаква философия. Всички те са без значение, защото всичко трябва да стане път за Дао.
Това е особена книга, в която трябва много дълбоко да се вслушаш, за да откриеш скритото й мълчание. Това мълчание е като пустотата, като Нищото, т.е. като безкрайността; Нищото, което вмества в себе си истинския живот.
Думата път в тази книга е символична и тя означава самодостатъчност. А от друга страна път означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане. И още: пътят означава потопяване в лекотата на живота, в будното безгрижие. Тука говори бащата на китайската мистика, защото Лао Дзъ е принцип, първоначало на всичко съществуващо, просто защото Великото Дао се е трансформирало в него. Самото Дао е слязло и вика хората в своята безкрайност.
Чрез Лао Дзъ, пак казвам, ни говори самото Дао, докато чрез Конфуций говори Дървото за познанието на доброто и злото.
Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.
Според Конфуций важното е стремежът към хуманност и ритуали. Но какво казва Лао Дзъ? Според него тези ценности са белег за крах на личността, провал. белег за провал и наистина, вместо Дао да търсиш хуманност, означава да си се провалил. И сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а става с Дао.
Дао е мярката, а не хуманността. Тука само ще загатна: там, където Бог трябва да е строг, мекотата е много неуместна, просто тя няма място, така че Дао е мярката, а не справедливостта на хората, особено пък човешката, пък и духовната. Дао е мярката, Бог е мярката.
Лао Дзъ е древно божество и велик странник. Никой не знае как е завършил живота на Лао Дзъ, защото той просто отива в Пустотата, в собствената си безкрайност и затова той се изплъзва. Истинският човек е неуловим, той естествено си отива в своята безкрайност, при Дао, в своя скрит дом.
Много трудно е да се обсъжда, реален ли е или е нереален. Той надраства и двете, тъй като той е човек на Пустотата. Разбира се, Лао Дзъ е живял и тук, на земята, но той е дишал съвсем друг въздух, въздуха на безкрайността. Той е дишал само Дао и нищо друго. Така че в кой свят живее, това е съвсем друг въпрос.
Словата на Лао Дзъ са слова на Пустотата, на безкрая и в този смисъл той е мистично непостижим. Той е носител на Пустота – Великото свещено начало, което си е чисто свойство на божествата. Той е живял в голяма чистота и простота, но тази чистота и простота са есенцията на Великата Мъдрост. Той не е мислител, той е дълбинна Мъдрост.
Лао Дзъ, това е върховният китайски гносис, върховното китайско откровение. Да се разбере книгата на Лао Дзъ, книгата за Древния път, значи да се придобие безсмъртие.
Лао Дзъ се е родил в Пустотата и пак казвам, затова е трудно уловим. Той се ражда отвъд причини и следствия. Той е изначален господар на първичната енергия. Ето защо Лао Дзъ е наречен Стария, Стареца, защото е носител на изначална Мъдрост.
Според Стареца, според Лао Дзъ, героизмът е нещо много излишно. Героизмът е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата; той развива съпротива. Казва: Като не оказваш съпротива, успяваш да устоиш. Ето ги неговите методи. Както и Учителят казва: Дяволът се побеждава без усилия, това е най-безпомощното същество, една сламка не може да мръдне. Но ако нямаш будност, вече е друго.
Лао Дзъ е същество от Мистерията, същество от безкрая. Той е загадъчен като самото Дао. Лао Дзъ освен това е същество от златния век, първото време, времето на боговете, изначалността. И дори когато е живял във външния Китай, когато е живял условно, той е чувствал себе си като същество от мистичното време, от първосътворението.
Едно от странните неща при Лао Дзъ е, че той не проповядва даже Истината, забележете, той не проповядва Истината, която трябва да се разбере; той проповядва Истината, която не трябва да се разбере, тъй като тя е толкова безкрайна, че няма какво да разбираш, просто живей в нея.
НЕДЕЯНИЕТО
(т.е. чистото действие)
Недеянието или чистото действие е действие на Пустотата. Тука нищо не правиш, оставаш чисто пространство, за да може токът от енергия да тече естествено, божествено.
Когато действаш с недеянието, ти разрушаваш света.
Законът на свободата е свързан именно с недеянието, ненамесата.
Недеянието няма знания, няма способности, но няма нещо, което то да не знае и нещо, което то да не може да направи. Вие знаете, този свят страда от много помагащи хора, много помагат във всякаква област. Това е техният проблем: те се намесват, не знаят дълбоките причини и накрая нито на себе си, нито на другите.
Действието. Действието поражда светове, сътвореност, ограниченост, а недеянието поражда небитие, свобода.
Главната цел на недеянието е осияване на съзнанието.
В чистото действие ти нищо не правиш. Ти си в Нищото и ти си пълен, защото си в Дао.
Недеянието означава, че мъдрецът няма право да се намесва в естествения ход на нещата. И затова, постъпвайки с недеяние, мъдрецът съхранява естествения ход. Действието е намеса. То е все едно да искаш да направиш нещата по-добре от Дао. Можеш ли да ги направиш по-добре от Бога? Никакъв шанс нямаш да ги направиш по-добре. И заради действията си човекът е загубил пълнотата си.
Недеянието е Дао. Само Дао е умеещо. Човекът е умен, но не е умеещ.
Само който пребивава в недеяние, може да трансформира себе си.
Недеянието е чисто действие на Дао. То е действие без следа, без привързаност.
Недеянието е нищото. То е самоосвобождение; самоосвобождение. То диша Дао, докато действието диша заблужденията.
Недеянието твори пустота, а Пустотата е празна, но е неизчерпаема.
И така, недеянието означава да стоиш в Дао, в своя център, докато действието, т.е. нечистото действие, е самоотстраняване от Дао; ти сам се отстраняваш, същевременно от правия си път.
В недеянието покоят се разцъфтява естествено, защото това е първично действие, чиста природа и Лао Дзъ казва: Всеки нещо върши, а аз бездействам. Защо съм толкова странен, защо съм толкова странен човек човек? Да, Дао е странното в мен. Тука Старецът много тънко загатва, че цялата човешка деятелност е една огромна и безплодна суета.
Недеянието е принцип на съвършеномъдрия човек. Даосите казват: Съществува ли каквото и да е знание и писменост, която да превъзхожда чистото действие на Дао.
И така, недеянието е завръщане в безкрая, завръщане в първичното състояние, изгубеният древен корен. То е изначалната същност. Тази същност живее винаги в собствената си цялост, т.е. в Дао.
В недеянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.
Недеянието означава да се вкореняваш все повече в Дао, все повече в безкрайността.
Мъдрият се ръководи от самото недеяние. Това е неговият учител. Недеянието наставлява мъдрия без думи, отвътре.
При недеянието нищо не остава неуредено, просто Дао действа.
Същността на Истината не се проявява с действия, а с недеяние. Който действа, ще претърпи неуспех.
Тайната на тайните е наречена недеяние. Недеянието винаги успява, защото тук действа самото Дао.
МЪДРОСТТА НА ЛАО ДЗЪ
Казва: Който не губи себе си е дълговечен.
Познаването на постоянството се нарича просветленост.
В света трудното се образува от лесното. В тази връзка има многобройни майстори: от малкото са направили много сложни неща.
Който притежава знания, но изглежда като че не знае, той е над другите. Който не притежава знания, но изглежда че знае, той е болен.
Който допуска злото, няма да преодолее преградата.
Знаещият, мъдрият, не блести с ерудиция, той просто живее в Дао. Той няма ерудиция, той има Дао, пълнотата, същността.
Умеещият да воюва не е войнствен.
В Дао има всичко. В него дори има нещо тъмно, и в това тъмно е семето от светлина.
Дао е възникнало от хаоса. Как е станало това, само Дао си знае.
В Дао няма нищо ценно и затова то е безценно.
Ако нямаш Дао, каква е ползата от всичко друго?
Който не напада, нищо не го напада. Ненападащият е много добре обучен, той е недосегамем. И казва после: Бъди превит и ще останеш изправен. Вие знаете как тревичката се превива и оцелява, и как големи дървета се събарят.
При слабия вятър хармонията е малка. Значи при слабия вятър, при малката буря, хармонията е малка; при силния вятър хармонията е велика.
Мъдрецът е твърд, но не е остър. Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен. Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.
Когато владетелят се вслушва в предсказатели, очаква го гибел.
Водата носи лодката, докато лодката не ядоса водата.
Достойният човек е изпълнен с добродетели, но лицето и израза му показват само простота.
Намери пътя, който е неуловим и непознаваем, това препоръчва Лао Дзъ.
Чистият човек изглежда като малко оцапан. В това оцапване е скрита чистотата му. Забележете с колко прости думи. Значи, чистият човек изглежда малко като оцапан; точно в това оцапване е скрита чистотата му, тя е мъглата за другите.
Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао е в неизреченото. Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие, пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието.
Ако живееш с любов към Дао, казва Лао Дзъ, не ти трябват никакви други техники и практики, защото целта на всички практики е живот в Дао. Ако не зачиташ Дао, тогава търси всякакви практики, дори и когато те те заблуждават, просто практикувай.
Не бъди знаещ, означава не бъди глупав, застоял, в случая. А какъв трябва да бъдеш? Вечно течащ в Дао, ние можем да го наречем вечно любящ, вечно истинен. Ще обясня: Лао Дзъ, пак казвам, не е мислещо същество. То е пустотно същество, същество на Дао. То е душата и духът на Дао, то е величието на Любовта и съкровената природа.
Лао Дзъ е отвъд знанията и отвъд живота. Умът никога не може да постигне Лао Дзъ, защото той е невероятно навътре в Дао. Той е подобен на Пустотата, на безкрая. Тука идеята за спасение и възкресение просто са глупави. Тука те никога нямат място.
Пустотата е съкровена. Тя е самата съкровена чистота. Няма нужда от спасение и възкресение. Тя самата, Пустотата, вечно се обновява.
Лао Дзъ самият е станал феникс, и той казва: Първото ми и единствено съкровище е Дао. И не случайно даосите са го наричали вечното Дао.
Лао Дзъ казва: Мъдрият живее между битието и небитието, между наличие и отсъствие, т.е. между живот и смърт, между мрак и светлина, между старец и младенец.
Лао Дзъ е древно небесно божество, съществуващо от предвечни времена, когато още е нямало нито небе, нито земя. Когато Пустотата не се е била разделила, от тази Пустота именно е слязъл и Лао Дзъ. Спуснал се е в Китай и е станал наставник на Великото начало.
Лао Дзъ е слязъл от Пустотата и Пустотата е отключила устата му. И небесното Дао потекло, родила се книгата за Дао, т.е. учението за съкровеното, учението за Древния път или още учението за Пустотата.
Дао дъ дзин е копие на Небесната книга на Пустотата. Тази книга е пътят, пътят на завръщането в първоначалната божественост, която е скрита именно в тайната на Пустотата.
ПУСТОТАТА
Пустотата е безсмъртна и затова е наречена дълбокото Начало. Пустотата е безкрайна като съществуванието и действа без усилия.
Ти си Пустота, ти си Дао. Да смяташ, че ти си човешко същество, е неразбиране.
Пустотата е същността, а религии, течения, науки, звезди, то е за забавление на тия, които не търсят същността.
Дао има само един образ: Пустотата. Пустотата е неизчерпаема като извор.
Само в пустото сърце, т.е. в чистото сърце има устой, защото там е Дао.
Пустотата позволява да надникнеш в Дао. Тя е много странна и необикновена реалност. За Пустотата Лао Дзъ казва: Тя сякаш съществува и сякаш се изплъзва на самата себе си; сякаш се рее безкрайно.
Великата Пустота е безгранично вместилище на енергията. В Пустотата, в това изначално състояние, тука енергията е разредена. А когато енергията се сгъстява, се ражда множеството и формите.
Великата изначална Пустота в своето древно и първично състояние няма форми, защото тука енергията е в друг вид, тя е разредена във вид на покой.
Който се е докоснал от Пустотата, се е изпълнил с Дао и тогава животът му става прост, ясен, тих и безкраен, пълен с тайнственото. Казано по друг начин: стани Дао, т.е стани истинен и всичко друго е без значение.
Когато търсите Пустотата, това Дао, вие се отдалечавате и затова Лао Дзъ казва: Не търсете и ще намерите. Ще обясня: когато търсите, се отдалечавате, а когато се пречиствате, се приближавате, т.е. когато се пречиствате, Дао идва.
Дао е Бездна, която не може да се знае, не може да се владее, не може да се използва. Може само да се следва, това е древният път.
Дао не може да бъде изучавано, защото думите са дошли много късно, а пустотата на Дао е предвечна, тя е преди думите. В тази връзка ще ви обясня нещо: Лао Дзъ не е искал да пише книга, за да освободи живота от диктата на словото и понятията, от диктата на думите. Но преданието казва, че един много силен негов ученик и поклонник изключително много настоявал, и Лао Дзъ направил компромис. Не искал да се намесва, но той направил компромис. Този ученик се казва Гуан Ин Дзъ. И Лао Дзъ поискал да му подари тази книга. Тя се оказала върховната книга на Китай.
Значи, Лао Дзъ е искал да освободи словото от неговите значения и затова неговата книга се казва „Пет хиляди слова на мълчанието”. Тази книга, както ви казах преди, е произнесено мълчание, произнесена пустота. Но това мълчание се оказало най-чудната словесност в историята на цялата китайска култура, по-нататък ще говорим отново за това. Това мълчание, тази тишина според Лао Дзъ, е присъствие на това Прасъкровено слово, което е неизречимо и затова именно тишината ни казва повече от думите. И именно тишината е която превръща словото в тайнство. Иначе словото е бедно, но когато отзад действа тишината, тогава словото се превръща в тайнство.
Лао Дзъ казва: В словото мълчи смисълът. Във връзка с това искам да обясня: Лао Дзъ вярва в тишината и затова той говори като тишината. Той не говори по законите на словото, той говори по законите на тишината, защото вярва в тишината; той не вярва в словото. И така в книгите си той казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което е Дао. Това означава, че всички слова са излишни, но в тези слова има нещо, което е дълбоко и това е именно тишината, което има значение, която е пък чудния говор на Пустотата.
И така, Лао Дзъ разтваря словото в тишината, в Пустотата. Това е великото чудо на Китай. Днес не ви говорих за многобройните въпроси на Конфуций към Лао Дзъ, но в следващи лекции, в по-следващи месеци ще говорим, да видите как всеки разумен въпрос е излишен и глупав на Конфуций, и как му отговаря Лао Дзъ. Когато дойде времето ще говорим повече за това.
Той освобождава словото от прилепналите към него значения, той го опустошава. Толкова е дълбока тишината на това божество, че той опустошава словото, с това заедно и възкресението, и спасението, и възнесението и т.н. Всичко това го опустошава с дълбочината на своята тишина и пустота.
Лао Дзъ има странно мнение и е прав. Според него, колкото повече неразбираш, толкова по-красиво става; колкото повече не разбираш, толкова повече осмисляш. Такъв е неговият подход, и е така.
И наистина, Пустотата, безкрайността е Велика неизразимост. Тя е безименна, няма никакво разбиране тука и целта е просто да живееш в нея. Авторството на тази книга, Древният път, принадлежи на Пустотата, на безкрая, на Дао, защото Пустотата, самото Дао е поискало да даде на хората път към себе си, и това е наречено Древният път. Между другото, подготвям една книга, която към края на годината ще излезе. В нея няма никакви мъдреци, само мъдростта на Старците. В цялата книга се говори в такъв смисъл, там даже и вечността е бедна, а да не говорим за... но когато дойде времето, ще видите, към края на годината трябва да излезе – това е мъдростта на Старците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар