МИСЛИ ФОРМИ 35

"Има само един ъгъл на Вселената, който може да сте сигурни, че ще подобрите, и това е вашия собствен." - Олдъс Хъксли



" Вярвай в мечтите, защото в тях е скрита портата към вечността."-Khalil Gibran



"Всичко, което е направено красиво, справедливо и прекрасно, e направено за окото на онзи, който вижда." - Руми
"Everything that is made beautiful and fair and lovely is made for the eye of one who sees." - Rumi
Shak(t)i-Ra



"Вие продължавате да се превъплъщавате, докато не достигнете реалната Истина.
Небето и Ада са просто състояние на ума.
Действителният свят е илюзия. "

~ Джордж Харисън



"Когато се опитате да направите една крачка напред, за да постигнете знания за скритите истини, направете същото три крачки напред, за да усъвършенствате характера си". ~ Рудолф Щайнер



Технологията не е по същество добра или лоша, но нашата употреба сега ще определи какво ще се случи в бъдеще. Използвайте я внимателно.



Понякога сянката се движи
заедно със светлината,
а понякога изчезва в нея.
Виж –
Бог върви до твоето рамо
и изгубена в Него е всяка светлина.
Руми



"Погледнете дървото, давате му мръсотия, то ви дава аромат, е време да научите пътя на дървото, от което ще излъчвате благодат". -Sadhguru



Физическото обединение на мъж и жена по същество е свръхестествено действие, припомняне на рая, най-красивия от всички химни на възхвала, посветена на Твореца от създанието; Това е алфа и омега на цялото творение.
-Samael Aun Weor:



"Виждай всичко чрез очите на Духа. Ето така намираме любов и състрадание към всички. "



"Ако сте истински търсещ истината, истината не може да се скрие от вас. В скута на истината е това което се е случило. "--Sadhguru



Срещата на две личности е като контакта на две химични вещества: ако има реакция, и двете се трансформират. "Карл Юнг (1875 - 1961)



"От хаоса дойде светлината, от волята дойде живот ... Всички неща са възможни. Ти си ограничен от който си мислиш, че си". ~ Египетската книга на мъртвите...




"Знанието е като" змията на вечността ", която постоянно се храни със себе си и никога не завършва. ~ Austin Spare. 1886-1956.



Сянката на индуския Луцифер, Маха-асура, също казала, че завижда за блясъка на светлината на [Теомертмалога или] Създателя и като глава/начело на по-низшите асури (не богове, а духове [или монади, които не знаят]), се разбунтували срещу Брахма; За което Шива го хвърлил в Патала(Малкут).
~ Тайната доктрина на Елена Петровна Блаватска (1831 -1891)



"Егоцентричният философ мечтае за времето, когато той ще бъде всезнаещ, за да може да вярва, че от неговата смъртност може да изработи съд, който може да съдържа всички знания за света. Той винаги се опитва да намери истината в себе си и да я върже там. Но все още не е приключил с тайната на намирането на себе си в Истината. "
~ Manly P. Hall (Месечно писмо март 1941 г.) Aurora amd Cephalus 2 Pierre-Narcisse Guerin



"Умът ни трябва да е изключително гъвкав, когато се сблъскаме с ограниченията на телата си. Не сковаността на тялото органичава практиката ни, а сковаността на ума."
Гита Айенгар



"Когато изпълнявате асаната от извора на интелекта в сърцето, с лекота, решителност и в същото време с мекота, постигате пълно разтягане, пълно разширяване и пълно отдаване. Асана, изпълнена от мозъка прави човека тежък, а от сърцето - лек."
Б.К.С. Айенгар
Richard Gere in a Meditative Painting by Dali



Егото
Всички, които се бориха с егото загубиха битката. Та как егото ще унищожи само себе си? Защото кой е този, който се бори - ами егото.
Затова - бъди естествен. Приеми себе си и бъди това, което си. Позволи си да бъдеш и осъзнавай всичко, такова, каквото е. Не се опитвай да го променяш, не се опитвай да го оцветяваш, просто го наблюдавай и осъзнавай ден след ден.
Егото се храни от съпротивата. Затова, когато няма съпротива, но има осъзнатост, то се трансформира от самосебе си.
"Егото винаги търси да открие нещо. Духът вижда това, което вече е там." ~Мариан Уилиямсън



"Читта (съзнанието) и Прана (енергията) са в постоянна връзка. Където е читта, там се съсредоточава прана, а където е прана, там се съсредоточава читта. Читта е като превозно средство, движено от две мощни сили - прана и васана (желанията). Съзнанието се движи в посока на по-мощната сила. Както една топка отскача, когато бъде ударена в земята, така садхака (духовният аспирант) е подмятан според движенията на прана и читта. Ако преобладава дъхът (прана), тогава желанията и сетивата биват контролирани и умът става неподвижен. Ако преобладава силата на желанието, дъхът става неравномерен, а умът възбуден."
Б.К.С. Айенгар



Когато не можете да поддържате тялото стабилно, не можете да поддържате ума стабилен.
Ако не познавате тишината на тялото, не можете да разберете тишината на ума.
Действието и тишината трябва да се случват едновременно. Когато има действие, трябва да има и тишина.
Ако има тишина, действието се превръща в съзнателен акт, а не само в движение.
~ Гуруджи Айенгар



Медитацията не притъпява ума. Напротив, по време на медитация той е спокоен, но остър като бръснач; тих, но изпълнен с енергия. Това състояние, обаче, не може да бъде постигнато без устойчива и стабилна седяща поза, в която гръбначният стълб се издига, а умът се спуска и слива със съзнанието на сърцето – в него разцъфва истинската ни Същност.
~ Гуруджи Айенгар ~



"За да създадете хармония, работете със сърцето, не с ума. Спокойствието в тялото е знак за спокойствие на духа. Докато не успеете да почувствате спокойствие във всяка става, няма шанс за освобождение. Вие сте в робство. Докато се потите и изпитвате болка, позволете на вашето сърце да озари тяло ви с радост. По този начин не само ставате свободни, вие сте освободени." Има ли тогава причина да не се радваме? "Болката е временна. Свободата е вечна."
~ Гуруджи Айенгар



"Шавасана ни дава възможността да изпитаме какво е да сме "мъртви" и избавили се от мъките и сътресенията, присъщи на плътта. Шавасана не е просто лежане по гръб с празен ум и поглед, нито завършва с похъркване. Те я най-трудната сред йога асаните, но и най-ободряващата и отплащаща се за вложените усилия.
Съвършената Шавасана изисква съвършена дисциплина. Лесно е да релаксираш няколко минути, но за да постигнеш състояние без физически движения и колебания на интелекта се изисква дълга практика.
Когато Шавасана е добре изпълнена, дъхът се движи подобно на връв, която удържа перлите на една огърлица заедно. Когато човек е в такова скъпоценно състояние, тялото, дъхът и умът се придвижват към истинския Аз (Атма). Тогава се изпитва състоянието на самхита читта (овладяност на ума, интелекта и Аза).
За правилната Шавасана тялото, дъха, ума и интелекта трябва да са единени, а Азът да държи юздите. Когато умът, интелекта и егото са уравновесени - това е състоянието на спокойствие.Това състояние се постига чрез контролирана дисциплина на тялото, сетивата и ума. То не трябва да се бърка с тишината. В спокойствието има твърдост, която се дължи на силата на волята - вниманието се съсредоточава (дхарана) върху поддържането на съзнанието (читта) спокойно, докато в тишината това внимание се разширява и отпуска (дхяна), а волята е потопена в Атма. Фината разлика между спокойствие и тишина може да бъде научена единствено чрез опита. В Шавасана се опитваме да постигнем тишина във всички пет обвивки (коши), които обгръщат човек от кожата до Аза.
Една звезда пулсира и енергията й се превръща в светлинни лъчи, на които са необходими светлинни години, докато достигнат до човешките очи на земята. Атман е като тази звезда - той предава и запечатва своите влечения и желания върху ума. Тези скрити желания, като звездната енергия, превърната в светлина, могат да изплуват на нивото на ума, нарушавайки тишината.
Първо, научете се да постигате тишината на тялото. След това контролирайте недоловимите движения на дъха. След това научете тишината на ума и емоциите, и след това на интелекта. Продължете, научавайки и изследвайки тишината на Аза. Едва тогава егото, или малкото аз (ахамкара) на практикуващия може да се слее с неговия Аз. Колебанията на ума и интелекта се стопяват, „аз” или егото изчезва и Шавасана се превръща в преживяване на чисто, неподправено блаженство."
~ Б.К.С. Айенгар - "Светлина върху Пранаям



"Човекът е Божествено същество, а не да се сравнява с другите Земни същества, а с онези, които се наричат Богове, на небесата, а ако някой трябва да се осмели да говори истината, човек наистина е утвърден над тези богове, Или най-малкото е напълно в равновесие.В крайна сметка никой от небесните богове няма да напусне небесните граници и да се спусне на Земята, но човекът се изкачва дори на небесата и ги измерва и познава височините и дълбочините и всичко останало за тях научава С прецизност и свръх чудо, той дори няма нужда да напуска Земята, за да се утвърди на високо, досега силата му се разширява! Затова трябва да се осмелим да кажем: Земният човек е смъртен Бог, небесният Бог е безсмъртен Чрез тези двама, света и човека, всичко съществува, но всички те са създадени от Единния. " CH, Libellus Х, 24-25.



Шу е бог на въздуха в египетската митология, олицетворяващ пространството между небето и земята. Изобразяван е като мъж с вдигнати ръце, придържащи Нут (небето), и със стъпили на Геб (земята) крака. Шу е съпруг на Тефнут.
Според легендата за сътворението на света:в началото имало само вода, от която излязло Слънцето. То създава Шу, бога на Въздуха, и Тефнут, богинята на Влагата, които родили Геб, бога на Земята, и Нут, бога на Небето. Шу символизира също така и светлината, която отделя небето от земята. Той поддържа небесния свод.
"Няма нищо по-божествено от разума, нищо по-мощно от неговата работа, нищо по-склонно да обединява хората с Боговете и Богове към хората". CH, Libellus X, 23.
"Ако тогава не направиш себе си равен на Бога, не можеш да уловиш Бога, защото подобно е известно като: Стой настрани от всичко, което е телесно, и направете себе си да растате като простор с величието, което е извън всякаква мярка; над всички времена и станете вечни, тогава ще разберете Бог. " CH, Libellus XI, 20b.
"... някои хора са Божествени и човешкото естество на такива е близо до Божеството, защото Агатас Даймон казва:" Боговете са безсмъртни хора а човек е смърткен Бог "." CH, Libellus XII, 1.
"Аз вече не съм мъжът, когото бях аз, родих се отново в ум и тялото, което беше мое преди, беше отдалечено от мен, вече не съм обект оцветен и осезаем, нещо с пространствени измерения. Сега съм чужд на всичко това и на всичко, което виждаш, когато гледаш с телесно зрение. С очи като твоите, сине мой, сега вече не виждам - Татко, татко ти ме докара до полуда ... "Ч., Либелус XIII, 4.
"Татко, сега, когато виждам, виждам себе си като всички. Аз съм на небето и на Земята, във водата и във въздуха, съм в зверове и растения, аз съм бебе в утробата и аз съм Все още не е заченат но роден, присъствам навсякъде ... - Хермес: Сега, синко, Ти знаеш какво е Прераждането
CH, Libellus XIII, 13.
"Физическото тяло, което е обект на усещане, се различава значително от това друго тяло, което е от естеството на истинското. Едното е разтворимо, другото което е разумно, е нерушимо, едното е смъртно, другото е безсмъртно".CH, Libellus XIII, 14.
http://maat.sofiatopia.org/ten_keys.htm



"Животът не е преди всичко търсене на удоволствие, както вярва Фройд, или търсене на власт, както учи Алфред Адлер, а търсене на смисъл. Най-голямата задача на всеки човек е да намери смисъл в собствения си живот".

- Виктор Франкл




"Защото, чрез опит е придобита мъдрост. Знанието е сила, ако имаш мъдрост да я приложиш в посоката, която носи плода на духа или на семето му. - Едгар Кейси



"Както чрез научаване на азбуката и чрез практиката човек може да овладее всички науки, така чрез непрекъснато практикуване първо на физическо ниво той придобива познанието на Истината (Таттва джнана), т.е. на истинската природа на човешката Душа, идентична с Върховния Дух, изпълващ Всемира." (Гхеранда-самхита, глава I, стих 5)
Чрез съгласувани и съсредоточени усилия на своите тяло, сетива, ум, разум и Аз човек постига вътрешен мир и осъществява стремлението на своята Душа да срещне Твореца. Върховното събитие в човешкия живот е връщането му към Създателя. За да постигне целта си, той трябва добре да развие, съгласува и овладее функционирането на тялото, сетивата, ума, разума и Аза. Ако усилието е несъгласувано, той не успява в своето приключение.
Умът е царят на сетивата. Човек, който овладее своя ум, сетива, страсти, мисъл и разсъдък е цар сред хората. В него има Вътрешна Светлина."
~ Б.К.С. Айенгар - "Светлина върху Йога"



"Ти си изследовател и ти представляваш нашия вид и най-доброто, което можеш да направиш е да върнеш новите идеи, защото светът ни е застрашен от липсата на добри идеи. Нашият свят е в криза поради липсата на съзнание . " - Терънс Маккена



"За мъдрия, който търси висините на истинската медитация, практиката е единственият метод. И когато ги достигне, той трябва да се задържи там чрез постоянен самоконтрол.
Когато човек се отрече дори от мисълта за действие, когато не се интересува от сетивните обекти или от резултатите от своите дела, тогава той наистина разбира духовността.
Азът на този, който се владее и е постигнал мир е еднакво невъзмутим в горещина и студ, удоволствие и болка, чест и безчестие.
Този, който не иска нищо, освен мъдрост и духовно прозрение, който е победил сетивата си, и който гледа еднакво на буца пръст, камък и чисто злато, той е истински светец."
~ Бхагавад Гита, глава VI



Тялото е твоя храм. Пази го истинско и чисто за душата, която го обитава.
"Физическото тяло е не само храм за душата ни, но и средство, чрез което се впускаме в пътуването към сърцевината." ~ B.K.С. Айенгар



"Човекът има огромен неразкрит потенциал. Неговото тяло и ум са като угар, останала необработена и незасята. Мъдрият земеделец оре своята земя (кшетра), напоява я и я наторява, засява най-добрите семена, грижи се за културите и накрая прибира реколтата. За садхака (духовният аспирант) неговото тяло, ум и интелект са полето, което той изорава с енергия и правилно действие. После го засява с най-фините семена на познанието, напоява го с преданост и се грижи за тях с неотстъпчива духовна дисциплина, за да прибере реколтата на хармонията и мира. Тогава той става мъдрият собственик (кшетраджана) на своето поле и неговото тяло се превръща с свещен олтар. Покълването на семената на добрите мисли (савичара), засети от здравия разум (савитарка), носи яснота на ума, силен интелект и мъдрост. Той става обител на радостта (ананда), тъй като цялото му същество е изпълнено и потопено в Брахман (Твореца)."
~ Б.К.С. Айенгар



"Докато изпълнявате асаната наблюдавайте и изследвайте структурата й, процесите и действията, които протичат в нея, както и начинът, по който тя въздейства на тялото, ума и душата. Във всяка асана човек трябва да чувства как потокът на интелекта и съзнанието се движи в две направления - от периферията на тялото навътре към центъра и от центъра към периферията.”
~ Б.К.С. Айенгар



"Големите духовни гении, било то Дионис/Рама(основателят на индийската цивилизация), Кришна, Буда, Платон, Сократ, Исус или Емерсън ..... са научили хората да поглеждат в себе си, за да намерят Бог." ~ Ърнест Холмс



Рене Декарт (френски философ) е определял епифизата като “престолът” на душата. В сърцето, джива е свързана с Епифизата ( или както в повечето страни е наричана пинеалната жлеза - pineal gland /на англ. Pine = шишарка/, защото наистина има формата на шишарка с кристалинно кухо образувание – около 8 мм, изпълнено с течност, намиращо се в центъра на мозъка, между двете полукълба и представлява физическата форма на третото око.) - първоначалната кухина, чрез два канала.)
Жизненото дищане/прана/ е което подържа органите на човека. Когато бялата и златистата светлина се слеят, концентрирането на 5-те прани в главата(в скъпоценния котел кухината на първичния дух или родилната кухина) създава макроскопичен елемент, и съзнанието става отново дух. При отрязване на пъпната връв, зародишното дишане се заменя с придбито, способноста да виждате се раздвоява, съшностната природа се премества до сърцето а вечният живот се спуска в долната част на корема и разтоянието м/у тях е малко над 25см. Духа е заменен от съзнание и докато сте живи същностната природа и вечния живот няма да се слеят.
Дао(елемент 545 -празнотата) е вродената духовност-жизненост, т.е. сливането на същностната природа/дух/ и вечния живот/жизненост/. Когато възпроизводствената сила се пречисти( в долния дан тиен под пъпа), в средния дан тиен(ЖД-Жизненото дищане )се превръща в жизненост, тя(Ж) се изкачва в мозъка, за да се слее със същностната природа(в сърцето - джива е свързана с първоначалната кухина чрез два канала.) Това сливане обуславя проявата на бялата светлина на жизнеността/ци/, подобна на лунната светлина.



Шумерски барелеф - Адзу държи "шишарка"

В Библията – Лука 34 е казано:
The light of the body is the eye: therefore when your eye is single, your whole body also is full of light; but when your eye is evil, your body also is full of darkness.

в превод - Светлината на тялото е ОКОТО, ако окото ти е единствено, цялото ти тяло ще е изпълнено със светлина, но когато окото ти е злото, тялото ти ще е в мрак

(текста е именно от английската версия, защото от различните преводи, в различните версии, око е преведено като светлина, лампа, ..., за съжаление не можем да бъдем абсолютно сигурни коя версия е “по-вярна”, но това отново показва методите на манипулация, особено чрез религиите)



Анатомически погледнато, мозъчното разположение на пинеалната жлеза напълно отговаря на изображението на египетското всевиждащо око.



Горе ляво са изобразени различните части на Окото на Хор
с тяхното значение; според древноегипетските вярвания човек
притежава не 5, а 6 сетива (по ред на рисунките отгоре надолу)
- мирис; зрение; мисъл; слух; вкус; допир
дробите означени до частите на около на Хор, са пропорците на действие на всяко отделно сетиво
Дори в древен Египет, важността и значението на епифизата са били изключително ценени. Почти във всички египетски текстова се намира изображението на окото на богът Хор – тоест “всевиждащото око”. Но, оказва се (отново от рубриката странни съвпадения, които всъщност не са съвпадения), че изображението съвпада едно към едно с биологичната геометрия на пинеалната жлеза. Освен това на всяка част от окото на Хор е била придадена строго специфично значение.



Фейсбук ви свързва ( вашият суперкомпютър - мозъкът - със суперкомпютрите на всички с които контактувате в мрежата) замествайки шишарковидната жлеза . Ако можехте да контролирате отделните и листенца - всяка степен на разтваряне отговаря на различни честоти и нива на връзки и то не само в материалната Вселена - нямаше да имате нужда от посредник чрез който да ви контролират. Използването на интернет може да доведе до по-нататъшно осакатяване на пинеалната жлеза.
Епифизата е мощен приемник, но разкодирането в мозъкът се поема от други зони, като мозъчната кора например. Това пряко обяснява връзката която египтяните са виждали между различните части на Окото на Хор и функциите на пинеалната жлеза – затова то е наречено всевиждащо.
Именно калцирането на епифизата прекратява иначе порожденните способности на хората към ясновидство, телепатия, четене на мисли, разговори с отвъдното, видения...
Освен всички познати ни усещания, пинеалната жлеза улавя вибрациите на електромагнитният спектър, превеждайки емоциите ни, мислите ни или тези на духовете или дори тези на други хора, чрез средствата на телепатията.



Когато сте били още зародиш в утробата на майка ви, ръцете ви са обхващали ушите, а очите са били на равнището на коленете. Не сте дишали през устата или носа и вашето дишане (както природата на майка ви), са били подчинени на същите елементи в тялото на майка ви. Макар че не сте яли, постоянно сте растели. Били сте свързани с майка си чрез пъпна връв. След около десет лунни месеца сте се родили. Тялото ви е било меко като кадифе, но щом пъпната връв е била отрязана, вроденото ви зародишно дишане е било прекъснато и заменено с придобито (обикновенно) дишане през носа и устата. От този момент способността ви да виждате се е раздвоила и езикът ви е престанал да се свързва с Управляващия и Изпълнителния канали (думо и жън-мо). С помоща на придобитото дишане същностната ви природа е била пренесена до сърцето, където се е установила, а вечния живот се е спуснал в долната част на корема. Пространството между тях е било малко над 25 сантиметра. Понеже духът ви е бил заменен от съзнанието, последното ви ръководи от младенец до възрастен човек, чак до смъртта, и уви, вашата същностна природа и вечния живот вече никога няма да се слеят.Тъй като жизнеността се увеличава според теглото с 64 джу на всеки 32 месеца, когато детето е на две години и осем месеца, то развива в себе си единица от положителното начало (Ян) и жизненост с тегло 64 джу. Когато е на пет години и четири месеца, положителното начало става две единици, а жизнеността нараства с нови 64 джу. На осем години положителното начало се е увеличило с три единици, а жиснеността - с още 64 джу. Когато детето е на десет години и осем месеца, положителното начало става четири единици, а жизнеността се увеличава с нови 64 джу.На 16 години положителното начало ще е равно на шест единици, а жизнеността получава още 64 джу. Така общото тегло на жизнеността ще бъде 384 джу. Като прибовим наследените от родителите 24 джу, към 360-те джу, дадени от небето и земята, ще се получат 384 джу, или едно кати*, и този, чиято жизненост тежи 384 джу, ще живее.
Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа.Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта.""Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава.Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота.Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър.
След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите.След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема).
из: "Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън



Периспритът (или втората опаковка на душата) е невидим в нормалното си състояние за нас, но тъй като се състои от ефирна материя, духът може в някои случаи чрез въздействие на волята си да го подложи на молекулярни промени, което го прави видим за миг. По този начин стават явленията и виденията, както и други феномени, които не произлизат от законите на природата. Те не са по-необичайни в сравнение с парите, които са невидими, когато са разредени и стават видими, когато се сгъстят.
В зависимост от степента на сгъстяване на периспириталния флуид, феноменът понякога е неясен и мъглив, други пъти е по-завършен и ясен; накрая, понякога изглежда като осезаема материя и дори може да постигне осезаемост до такава степен, че да е възможно да бъдете измамени за естеството на предстоящото видение.
Мъглявите видения са много чести; така душата се представя след смъртта на онези, които е обичала. Материалните видения са по-редки, въпреки че има многобройни и много значими примери за такива явления. Ако духът иска да го познаят, той ще придаде на своята обвивка всички външни признаци, които е имал в живота. ("Книгата на Медиумите", гл.VI и VII.)



Демон (ракшас) е вторият в йерархията на духове (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) във възходящ ред. Категорията на демони всъщност включва група от духови, известни като ракшас и асурас. Следователно тяхната относителна духовна сила варира от 10-100, където 1 е относителната сила на най-ниските сред духовете, т.е. обикновения дух .
В настоящите времена до 2025 г. около 50% от обществото е засегнато или обладано от демони. Същите тези 50% от населението ще бъдат засегнати от техните заминали предци.



Духовете (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) съществуват главно в региона Чистилище (Бхуварлока) и Ада (Патала). От там те също обитават региона Земя (Бхулока) и засягат или обладават човешките същества.



Дух на фризьор задоволяваш желанията си да практикува бившата си професия в материалния свят.

Духовете (демони, дяволи, негативни енергии и т.н.), обикновено преследват следните цели по време на техния живот.
1. Да получат удоволствие чрез тревожене на другите
Някои духове (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) имат дълбоко вкоренени впечатления в тяхното подсъзнание за тревожене на другите. В резултат на това, те са постоянно ангажирани в тревожене на другите.
Дори и тези духове, които не са имали такова намерение да започнат с това, могат да започнат да тревожат другите. Това се случва благодарение на компанията на другите текива духове или след наслаждаването се на силата на безпокоене на другите, когато те са били принудени да го направят от духовете на по-високо ниво. След това те започват да му се наслаждават и по-късно се отдават на това безразборно.
2. Опит за задоволяване на техните желания или глад
Неудовлетворени желания/глад са други причини, поради които хората стават духове след смъртта. Тей като духовете не разполагат с физическо тяло, те не могат да задоволят желанията си/глада от първа ръка. Следователно те обладават другите живи хора с желания/глад, който съвпада с техния и ги използват, за да изпълнят желанията си чрез тях. В зависимост от това колко слабо или силно е обладаното лице психически и духовно, духът трябва да работи различен период от няколко години, за да се наложи над присъщата устойчивост на лицето. Само тогава може да го контролира лицето достатъчно, така че да се отдаде на желанията/глада.
3. Търсене отмъщение
Ако например, човек А е навредил или сериозно угнетил човек Б и този човек Б умира, финото тяло на човек Б може да напусне физическото си тяло с дълбоки впечатления на отмъщение. В такива случаи, има голяма вероятност финото тяло на човек Б да се превърне в дух и да се опитва да измъчва човек А с цел да търси отмъщение. Това може да бъде или еднократно събитие или дългосрочен процес.
Пример за еднократно събитие е, когато един дух търси и постига отмъщение с дирижирането на смъртта на лицето, отговорно за смъртта му, когато е бил на Земята. Също така може да бъде дълъг процес, при който един дух продължава да измъчва човека/лицето през годините по различни начини, за да си отмъсти. Това понякога може да продължи в продължение на много десетилетия, или може да продължи дори и с потомците на лицето.
Духовната енергия на човек Б е била ограничена, когато той е бил жив, тъй като е била разпределена на много страниг като изкарванае на прехраната си, неговите хобита, приятели и т.н. Въпреки това след смъртта без физическото си съществуване, цялата си енергия е фокусирана върху единната мисълта за отмъщение. Затова тези, които не са имали голямо влияние, когато са живели, все още могат да влияят на другите и след смъртта им.



1. Определение на „засегнат от духове„
Да се бъде засегнат от духове (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) означава физическо, психическо, интелектуално или духовно (или комбинация от тях) функциониране на дадено лице да бъде засегнато или изцяло променено от духове чрез използването на тяхната черна енергия. Няма пряк контрол от духовете над ума и интелекта на засегнатото лице. Духът не е успял да се слее със съзнанието на човека във никаква форма.
Духовете (демони, дяволи, негативни енергии, и т.н.) с тяхната черна енергия може или да стимулират или да помрачават способностите на засегнатото лице.
Чрез тази черна енергия, те могат да повлияят на лицето, по много начини, като например предизвикане на кожен обрив, негативното мислене или замъгляване на интелекта му, които не могат да бъдат приписани на някоя друга известна причина. В известен смисъл това е косвен контрол над личността. Например, поради обрив на кожата, лицето може да не бъде в състояние да отиде на танци, на които с нетърпение очаква с да присъства. По този начин, духът прави засегнатото лице да изпитва нещастие, като не му позволява да се отдаде на желаната му активност.
Повлияване на човек с черна енергия може да бъде разбрано като нещо подобно на ефекта на отровен газ присъстващ в залата. Това може да повлияе на лицето на различни нива. Въпреки това духът засяга този аспект на лицето, което е най-подпомагащ за постигането на своята цел, без значение дали тя ще бъде безпокоене на този човек, изпълняване на собственото си желание, предотвратяване на духовната практика, и т.н. Ние трябва да разберем, че черната енергия на духа е по-смъртоносна от смъртоносното на всеки отровен газ по отношение на точността, интензивността, дълбочината и продължителността на неговото действие.
2. Определение на демонично обладаване
Демонично обладаване е, когато един дух контролира ума (емоции или мисли) и интелекта (вземане на способността на решения) на лице, чрез сливане със съзнанието на човека. В резултат на това те също контролират действията на лицето.
Дейностите на обладаното лице са контролирани изцяло или частично от обладаващ дух.
Духовете, обладаващи едно лице може да се намират вътре в тялото на засегнатото лице или го контролират отвън.
След обладаването, дали духът е вътре или вън, не прави разлика в интензитета на обладаването.
Дори и в случай на обладаване, черната енергията на духа участва, тъй като е неразделна част от духа, точно както Божественото съзнание (Чайтаня) е неразделна част от Светците. Все пак разликата е, че тук духът участва активно първоначално за контролиране на ума и интелекта като средство да навреди на лицето.
В почти всички случаи, обладаното лицет не знае, че те го обладават.



1. Въведение в проява на демонично обладаване
Едно лице може да бъде напълно обладано от дух (демон, дявол, негативна енергия и т.н.), и все пак и лицето и хората около него може да не бъдат информирани за това. Това се дължи на факта, че обладаващия дух не разкрива своето присъствие, тъй като му е изгодно да запази обладаването неразкрито. Веднъж след като обладаването е разкрито, има възможност, че обладаното лице ще направи активни усилия да се отърве от обладаващия дух.
1.1 Определение на непроявено демонично обладаване
Когато казваме обладаващ дух е непроявен, имаме предвид, че духът не разкрива своето присъствие. Тук съзнанието на човек е на преден план, но това може да се манипулира и контролира от духа, когато той иска.
1.2 Определение на проявено демонично обладаване
Като казваме, че обладаващия дух е проявен, имаме предвид, че той е излязъл на повърхността и неговото съзнание е на преден план. Тук поведението на лицето може или не може да се променя. През това време съзнанието на човека се намира на задните седалки. Лицето осъзнава или не осъзнава какво се случва, но няма контрол върху двигателните си органи. В случаите, когато обладаването е било над живота на лицето, личността на духа е толкова слята с тази на лицето, че дори когато тя се проявява напълно, че ще изглежда така, сякаш съзнанието на човека е на преден план, т.е. тя е самия човек като не съществува забележима промяна в поведението.
Забележка: Тук сме използвали термина проявен и непроявен във връзка с духове, които обладават едно лице. Въпреки това думата прявен и непроявен също може да се използва с положителни енергии.
2. Причините зад проявата на демонично обладаване
2.1 Прояви на духове по собствено желание
Като общо правило духа (демон, дявол, негативна енергия и т.н.) никога не обича да се прояви, освен ако не е само от себе си. Духовете се проявяват по своя инициатива, когато:
Те са в комфортна среда, която е залегнала в Раджа-Тама. Раджа-Тама ситуации включват места, където хората се отдават на заговор срещу обществото във всякаква форма, алкохол, наркотици, тютюнопушене, безразборно сексуално поведение, слабо осветени места, Раджа-Тама музика и т.н. В такива места виждаме хора, които се държат доста по-различно от нормалното си поведение. Доста често това, което виждаме, тъй като хората пускат косата си надолу е в действителност съзнанието на духа, проявяван частично или напълно. В повечето случаи обладаното лице може да не има представа, че духът се проявява тъй като то е толкова слято с неговото съзнание. Понякога, когато духът се проявява на текива места, обладаното лице губи време, т.е. не е наясно с течение на времето, което също означава че губи съзнание, т.е. не е в съзнание за хода на събитията. Духът взема решения от тяхно име, докато те губят време. В такива случаи проявеното лице може да се озове в неблагоприятни ситуации, в които той няма представа как той попаднал там.
Много пъти духът се проявява за да сплаши, изплаши или да наруши семейния живот чрез предизвикване на боеве и т.н. Духове от по-високо ниво също се проявяват когато искат да се създадат унищожаване от по-широк мащаб чрез лицето, което те обладават.
Понякога те се проявяват умишлено за търсене на внимание, да заплашват или да нарушат функционирането на духовната практика на засегнатото лице или търсачите на Бога в околността – било чрез отвличане на вниманието или уплашвани чрез проявяване, например в хода на сатсанг.
Когато те се проявяват по своя собствена воля, малко вероятно е, че проявата ще бъде забелязана, освен ако духът не иска тя да бъде забелязана.
2.2 Прояви на духове поради принуда да напуснат
Понякога, духовете, които обладават едно лице са принудени да се проявяват и се излагат. Причините за тези видове прояви включват:
Духът е победен от сатвик влиянието като в случай на духовно изцелителна сесия.
Духовната сила на духа е изчерпана.
Дошло е време за духа да напусне лицето поради завършване на сметки на взимане и даване между засегнатото лице и себе си.
Дошло е време за духа да бъдат унищожени.
2.2.1 Защо обладан човек се прявява когато е в контакт с по-високо сатвик влияние?
Когато духът обладаващ човек влиза в контакт с някого или нещо, което е сатвик като духовно еволюирал човек, светилище или Светена вода, той се чувства неудобно и в дистрес. Това е така, защото сатвик влиянието противоречащо на Раджа-Тама природата, изсмуква енергията му. Това може да се разбере като равносилно на ефекта на топлина върху лед. Ако духовната сила на сатвик влиянието е по-голяма от тази на духа, той ще бъде принуден да излезе на повърхността, в противен случай той може да бъде в състояние да го толерира без проявява.
Духът (демон, дявол, негативна енергия и т.н.) избягва сатвик места и хора чрез:
слагайки мисли в лицето, което го обладават да стои далеч от всичко сатвик като сатсанг излизане от тялото и околността, докато лицето е в сатвик околна среда или криене в физическото, психическо или интелектуално тяло на лицето, чрез обвиване на себе си с дебело покритие от своята черна енергия, за отблъскане на сатвикта. Тук той отива в медитативно състояние, за да получи допълнителна духовна енергия.
Духът, който има голяма духовна сила много рядко се проявява, освен ако не отговаря на предназначението си, или е необходимо да се постигне целта си. Те могат да издържат на сатвик околна среда или стимули, без да излизат на открито.