Според Конфуций е уместно всеки индивид да представлява небето. И за да представлява небето, той трябва да бъде универсален, защото небето е универсално. Той не може да има никакви бариери в себе си; няма стени в собственото си съзнание. Той не може да бъде за нещо или за нищо, защото небето само решава добродетелите и заслугите на всичко, което съществува. ~ Manly P. Hall (Практическо въведение към Зен 1961, с. 10)
Без значение колко корумпиран става светът, колко егоистичен и глупав е всеки друг, всеки човек може да бъде толкова мъдър, толкова щастлив и колкото желае да бъде. Никой не може да попречи на друг човек да стане мъдър. Никой не може да попречи на мъдрия човек да бъде щастлив. ~ Manly P. Hall (Практическо въведение към Zen 1961, стр. 9)
Важното е да подозираме, че всички хора са малко като нас - комбинации от силни и слаби страни, мъдрост и невежество, надежди и страхове, добродетели и престъпления. ~ Manly P. Hall (Ежедневни думи на мъдростта 14 ноември)
Ако сме в състояние да видим правилното решение на проблема на друг човек, имаме потенциалната сила да видим нашите собствени решения. ~ Manly P. Hall (Използвайте моралната смелост в себе си 1968, стр. 7)
"Аз само позволявам това, което е добро за живота ми Никой не може да те потиска/ Никой не може да те накара да се безпокоиш/ Никой не може да навреди на чувствата ти. Никой не може да те направи нищо друго освен това, което ти позволяваш! - Уайн Дайър
' ' В историята на колектива, както в историята на индивида, всичко зависи от развитието на съзнанието. ''- Карл Юнг
Съществуват два образа на Духа: първият – въплътен, и вторият – невъплътен.
Който вярва в друг живот, той вече вярва в космическия живот. А който вярва в Брахман, в Духа, той вече вярва в нещо по-дълбоко.
Духът превръща времето във вечност, смъртта в живот.
Плодовете на интелекта са тъжни.
Злото е резултат на отделянето от Брахман.
В Брахман е истинското знание. Без познаването на Брахман всички хора ги очаква разочарование. (Значи без познаването на Бога, всички хора ги очаква разочарование).
Мъдрият никога не познава печал.
Който познава Брахман използва трудностите. Иначе трудностите го използват.
Брахман не носи богатство на човека; Брахман носи блаженство. Който има блаженството, е по-богат от богатството.
Брахман е постоянен. Ето защо Той никога не изпуска Истината. Който е изпуснал Истината, не познава Брахман.
Брахман живее в полъха на невидимото и непреходното. Наричат Го „тайно царство”. А само Брахман е явен.
Великото Слово произлиза от диханието на Брахман.
Ти не можеш да видиш Брахман; Брахман сам вижда Себе Си чрез собствения Си поглед.
Брахман е око, което наблюдава самото Себе Си.
Както океанът е съсредоточие на всички води, така и Брахман е съсредоточие на всички същества. (Тука само за малко ще се отклоня: Много е важно да сме отворени за всички учения, тъй като навсякъде е Брахман, навсякъде е Истината. Скоро идва при мене един приятел – командос (във Варна има петнадесет командоса, между другото) и той е убеден, казва: Аз вярвам само в православието. Казвам: Много ограничена точка; малко се разшири! Казвам: Дървото един клон ли има? Той не го прие, няма значение. Разбира се че няма значение, но дървото има много клони. Т.е. всички учения, всички реки са правилни, и особено когато човекът в тези учения се е отдал напълно. Пак казвам: Най-опасното е, когато си отдаден наполовина или донякъде. Всъщност тогава ти вече не си нито в учението, нито в Брахман; това го казвам между другото).
Чрез Брахман постигаме безсмъртие. Брахман държи в ръцете Си безсмъртието.
Брахман е неуловим, защото не се улавя; не Го улавя нито смъртта, нито животът, нито безсмъртието – Брахман е неуловим.
Брахман е по-дълбок и от непознатото. Който е познал Брахман, прекратява преражданията.
Брахман е чиста радост, докато земните удоволствия са изопачена радост, тъй като всички удоволствия са ограничения на реалността.
Всичко зависи вътрешно от Брахман. Който не вижда Брахман, той вижда множество. Който вижда множество, е обречен на смърт – той ще почне да вижда и врагове.
Брахман е нещо различно от известното и е отвъд неизвестното.
Брахман е Цялото. Той е всичко, а боговете са само Негови промени.
Брахман е цял, но се е разложил на две – в мъж и жена. Така са произлезли човеците. Но който се ражда от Брахман в себе си, той не принадлежи на човеците.
Брахман простира имена и образи, и влиза после в тях, и става невидим.
Атман, т.е. чистият Дух в нас, това е следата, по която трябва да се върви, за да се дойде до великия Брахман.
Брахман е съкровеното Аз на вселената.
... Има още едно човешко олицетворение на божествения идеал на любовта. Нарича се Мадхура или сладостното отношение, което е най-възвишеното от всички. То се основава на действително най-висшето проявление на любовта в този свят, която освен това е и най-силната, позната на човека. Коя друга любов разтърсва така цялото човешко същество, коя друга любов протича през всеки негов атом и го подлудява така, карайки го да забрави изцяло себе си и го трансформира в Бог или в дявол – както любовта между мъжа и жената? В това олицетворение на божествената любов, Бог е нашият съпруг. Ние всички сме жени; няма мъже в този свят; има Един-единствен мъж, и това е Той, нашият Любим. Цялата любов която един мъж дава на една жена, или една жена на един мъж – трябва да бъде дадена на Бог.
Свами Вивекананда
' ' Има два вида хора на света, които искат да знаят, и тези, които искат да вярват. ''
- Фридрих Ницше
‘Никой, О любима, никога не е обичал съпруга заради самия него; Атман - Господ който е в него - е този, заради когото съпругът е обичан.’ Любящите съпруги могат да осъзнават или да не осъзнават това; и въпреки това, то е вярно. ‘Никой, О любима, никога не е обичал съпругата заради самата нея, а Азът в съпругата е този, който е обичан.’ Подобно на това, никой не обича едно дете или каквото и да било друго в света, освен заради Онзи, който е вътре. Aтман е великият магнит, а всички ние сме като железните стружки – непрестанно сме привличани от Него и всеки от нас се бори да Го достигне."
Свами Вивекананда
"Ние имаме този подарък; любовта, но любовта е като скъпоценно растение. Не може просто да го приемете и да го оставите в шкафа или просто да мислите, че ще се справи само по себе си. Трябва да го поливате. Трябва наистина да се грижите за него и да го подхранвате." - Джон Ленън
“Ахара е онова, което се събира. Познанието за усещанията като звука и другите бива събирано вътре за радост на радващия се (Аза); пречистването на Ахара означава пречистването на познанието, което се натрупва чрез възприятията на сетивата. Думата ‘пречистване-на-Ахара’ означава придобиване на познание за възприятията, недокоснато от дефектите на привързаността, отблъскването и заблудата; Следователно, щом това познание или Ахара бъде пречистено, Саттва материалът на този който го притежава или вътрешният орган ще бъде пречистен и ще последва непрекъснат спомен за Безкрайния, чиято истинска природа е известна от писанията.”
Шанкара
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Bhakti
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Bhakti
Упанишадите са съкровено знание. Те са били наричани „тайно учение”, „седене около тайната”, т.е. поучение от тайната на Учителя. Наричани са още „великите думи”. Те укрепват търсача на Истината. Те са древноиндийският гносис. Те подготвят човека за дълбоко възприемане на Истината.
Откровението на Истината е недостъпно за чувствата и за грубото мислене. В Упанишадите се разглежда Истината на Истините – Брахман. Тези древноиндийски учители и мъдреци са имали едно поразяващо мислене. Те са имали една изключителна любов към Брахман, към Истината.
Основното послание е, че Брахман се постига чрез истинско знание: тука вярата не играе – истинско знание, чисто, съкровено познание. (Това не са ученици, както учениците на Христос, които търсят, служат и са далече. Това са учители и мъдреци, които са постигнали и говорят за Брахман).
И така, какво казват самите Упанишади:
Брахман е по-дълбок от всички резултати и постижения.
Чрез познаването на Брахман ставаш самосъществуващ.
В Брахман смъртта умира. Значи в Духа, в Бога смъртта умира.
Свободната воля е реалност само за този, който върви към себепознание и Брахман; всички други си въобразяват свободната воля.
Спасява се само този, който е придобил Брахман, съкровеното знание.
За осъзнатия Брахман тече и в живота, и в смъртта; непрекъснато течение.
В щастието Брахман залязва; в изпитанието Брахман изгрява.
Брахман използва злото за одухотворяване. Значи, когато то дойде във вашия живот, най-важното е да го използвате; не то да ви използва, да го използвате за одухотворяване, израстване. То е трамплин.
Добрият човек се радва на услугите – така казват Упанишадите – щастливият човек се радва на приятните неща; злият човек се радва на егото си. А Брахман се радва на трудностите, защото в тях Той оживява и постига Своята свобода.
Брахман не е мястото, където отиваш; Брахман – това си ти.
Да знаеш много неща, е едно, а да познаеш себе си, е друго.
Човешкият Дух е мистерия. Той е много по-дълбок от тайната на чистото съзнание и осъзнаване. Съзнанието е свързано с телата, а човешкият Дух е свързан с Брахман. Съзнанието е възникнало, докато човешкият Дух е всякога в мистерията на Брахман.
Науката е нещо знаещо, нещо безпомощно, казват мъдреците. Тя върви по път на гибел и затова тя никога не може да познае чистия Дух, мистерията на Брахман, защото той не е знание, макар че може да слиза в истинското знание. Той само слиза, но е отвъд.
Съществува метод, който спада към друго измерение за познание. Той е известен като „Любовта”. Но това е дълбок, мистичен въпрос. Любовта е също като смъртта, но във висок смисъл, защото тя е изчезване в Брахман. Човекът на любовта умира в Брахман, разтваря се в Брахман, изчезва в Брахман и постига истинското знание и тайната за себе си.
Когато твоите очи са част от Брахман, тогава умът е отстранен и човекът вижда Пустотата, Безпределното.
Външните очи са врати на ума, докато пустите очи са духовни същности на Брахман. Външните очи не могат да те приближат до Брахман, защото те носат света в себе си, те носят сътвореното.
Очите са само два малки прозореца, докато чистото съзнание е целият прозорец, цялата отвореност – вратата на Брахман. Ти можеш да си затваряш очите, но светът, който е влязъл в тебе, може да продължи да говори. Това не са очите, които виждат, това не са очите на Брахман.
Умът е много хитър. Той затваря познанието до границите само на този свят. Той не иска и да чуе за Брахман, Безпределното, Абсолюта, Бога.
Умът обича амхáс (отношенията към този свят), обича теснотата, ограниченото познание. Това е неспособност за обхват, неспособност за обхващане.
И казват Упанишадите още:
Любовта е свещен еликсир, чрез който човекът се освобождава от земните нива.
Пространството е създадено от Брахман като необходимост за съществуването на космоса и световете, за съществуването на нивата.
Мисленето на Брахман е всеобхватно. То не е умствено, ограничено, в граници; то не е земно, както умът.
В основата на човешката природа лежи желанието. Каквото е желанието на човека, такава е и неговата воля; каквата е неговата воля, такова е и неговото действие, каквото е неговото действие, такава е и неговата съдба.
Величието на Брахман, т.е. величието на Истината се преживява в безмълвие.
Духът в човека вижда, казват Упанишадите, с помощта на истинското знание, с помощта на истинското, съкровеното знание.
Истината говори чрез тишина, чрез присъствие, чрез необятност. Така безмълвието казва всичко.
Ето един откъс, който показва как в случая на една от благословените Гопи, веригите на порока и добродетелта, и двете оковаващи душата, са били строшени. “Огромното удоволствие от медитацията върху Бог премахна обвързващите последствия от нейните добри дела. След това безкрайното нещастие на нейната душа поради това, че не може да Го достигне, отми всички нейни грешни склонности; и после тя стана свободна” (Вишну Пурана). Следователно най-важната тайна на Бхакти Йога е да разберем, че различните страсти, чувства и емоции не са погрешни сами по себе си; само че те трябва да бъдат внимателно контролирани и да им се даде по-висша посока, докато не достигнат най-възвишеното състояние на съвършенство. Най-висшата посока е тази, която ни отвежда при Бог; всяка друга е по-низша. Откриваме, че удоволствията и болките са състояния, които много често се повтарят в нашия живот. Когато човек чувства болка, защото не притежава богатство или нещо друго от света, той дава погрешна посока на това чувство. Болката има своя смисъл. Нека човек чувства болка, че не е достигнал най-Висшето, че не е достигнал Бог и тази болка ще бъде за негово спасение. Когато се радвате, че имате шепа монети, вие придавате погрешна посока на способността си за радост; на нея трябва да се даде по-висша посока, тя трябва да служи на най-Висшия Идеал. Удоволствието от такъв вид идеал със сигурност трябва да бъде нашата най-голяма радост. Същото важи и за всички останали наши чувства. Бхактата казва, че нито едно от тях не е погрешно, той ги улавя и неотклонно ги насочва към Бог.
Как бихме могли да обичаме Вящи, частното, без първо да обичаме Самащи, универсалното? Бог е Самащи, обобщеното и абстрактно универсално цяло; а вселената която виждаме е Вящи и се състои от детайли и частности. Да обичаме цялата вселена е възможно само ако обичаме Самащи, универсалното - или онова единство, в което могат да бъдат открити милиони, милиони по-малки единства. Философите на Индия не спират изследването си на частното; те хвърлят един бърз поглед върху него и веднага се заемат да открият обобщените форми, които биха включили в себе си всичко частно. Търсенето на универсалното е главното търсене на индуистката философия и религия. Джнанинът се стреми към обобщението на нещата, към абсолютното и обобщено Същество, познавайки което, той би познал всичко. Бхактата иска да реализира онази обобщена и абстрактна Личност, обичайки която, той би обичал цялата вселена. Йогинът иска да достигне онази обобщена форма на сила, контролирайки която, той би контролирал цялата вселена. В цялата си история, индийският ум винаги е бил насочен към това единствено търсене на универсалното във всичко – в науката, в психологията, в любовта, във философията. Затова заключението до което достига бхактата е, че ако просто продължавате да обичате един човек след друг, вие можете да продължавате да го правите за неопределено дълго време, без да бъдете ни най-малко способни да заобичате света като цяло. Когато обаче се достигне до главната идея, според която крайната сума от всички видове любов е Бог и сборът от всички стремежи на всички души във вселената, независимо дали свободни, обвързани или борещи се за освобождение, е Бог – единствено тогава става възможно за когото и да било да чувства универсалната любов. Бог е Самащи, а тази видима вселена е Бог – диференциран и станал проявен. Ако ние обичаме тази крайна сума, значи обичаме всичко. Тогава любовта към света и правенето на добро биха станали много лесни; но ние трябва да придобием тази сила като обичаме първо Бог; в противен случай това е трудно. “Всичко е Негово и Той е моят Любим; аз Го обичам,” казва бхактата. По този начин за него всичко става свещено, защото всички неща са на Бог. Всички са Негови деца, всички са Неговото тяло, Неговото проявление. Как тогава ние бихме могли да нараним някого? Как тогава бихме могли да не обичаме някого?
Няма коментари:
Публикуване на коментар