Последователи

събота, 14 октомври 2017 г.

А. АЗИМОВ: ЛУНАТА СЪВСЕМ НЕ Е ТОВА, КОЕТО КАЗВА НАУКАТА



        


http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.bg/2015/05/blog-post_1.html

Добре известният американски писател-фантаст и учен Айзък Азимов обръщал внимание на някои от “странностите” на Луната, които му позволявали да предполага, че нашият “космически съсед” вероятно не е естествен (космически) обект.

И ето какво казва Азимов: “Срамно е, че ние все още не знаем какво всъщност прави там нашата собствена Луна. Тя е твърде далеч, за да бъде истински спътник на Земята; твърде голяма за да бъде “хваната” от гравитацията на Земята; шансът да бъде заловена Луната от земната гравитация на такава почти кръгова орбита около Земята, е твърде малък, за да се мисли, че това е правдоподобно .

Има, разбира се, теории, че някога Луната е била много по-близо до Земята, а след това постепенно се е отдалечила в резултат на приливното въздействие. Но аз имам възражение. Ако Луната е истински спътник и се върти около Земята на разстояние, да речем, 2000 мили, тя щеше да се върти в равнината на земния екватор, такова нещо няма. Но ако Луната не е истински спътник, какво е тогава? “

Всъщност какво е нашата Луна наистина? Някои учени (и са все повече и повече) вярват, че Луната е изкуствено тяло, докарано на “буксир” в околоземна орбита в далечното минало от някоя суперцивилизация, с цел да бъде поправена или, например, да наблюдава нашата цивилизация.

За да може да наблюдава земната цивилизация дълго без да показва своето присъствие. Като Луната е просто перфектна за тази цел. И основните дейности на тази свръхцивилизация трябва да са съсредоточени върху невидимата страна на спътника.

Не случайно още в началото на 1960 г. известния астроном К. Сейгън предполага, че извънземните имат на невидимата страна на Луната база. Но, както отбелязва руският уфолог Вл. Ажажа, лунни бази има и на видимата и на невидимата страна на Луната, например, в близост до кратера Кинг или в хиляда малки безименни кратери около Морето на Смит.

В книгата си “Хроника на Летящите чинии” той пише: “… ние открихме следи от обитателите на Луната. Това са почти всички геометрични фигури, включително и големи инсталации, стационарни знаци и писма (йероглифи), постройки и конструкции за транспорт, живеене и работа.

Ние открихме Тяхното присъствие по такива признаци като прах, светлини, струи, излизащи от много малки кратери, газ, светлинни лъчи от кратери, които те редовно посещават, кули за приемане на електромагнитни вълни на върховете на най-високите планини.

Видяхме тръби и тръбопроводи, зъбни колела, обширни покривни ръбове, които създават свои конструкции, обекти, които биха могли да бъдат форми на живот. Тези данни идват от ограничен брой фотографии, направени от НАСА”.

Затова може да се каже, че многото изкуствени предмети върху лунната повърхност, странността на нейната орбита (кръгова форма, съответстваща на размера на Луната и Слънцето при наблюдение от Земята, и така нататък), свидетелстват за съществуването на голям брой огромни кухини под повърхността на Луната (“камбанна” вибрация на повърхността при падане на обекти), както и различни гравитационни аномалии; всички това е ясен показател в полза на хипотезата за изкуствения произход на Луната.

И тази хипотеза е много по-различна от официалната позиция на ортодоксалната наука, за която знаем от училищни и университетски учебници. Така че защо за всичко това повечето учени, както и представители на властите предпочитат да пазят мълчание или да го осмиват?

Но има все повече и повече признаци, че през следващите години ще ни открият поне част от тайната за извънземните цивилизации.


                         


Няма коментари:

Публикуване на коментар