Рудолф Щайнер Цитат от Събр. съч. 240 Кармични взаимовръзки стр. 120.

…Знаем, че след като човекът премине през портата на смъртта, първоначално трябва да преживее разпръсването на етерното си тяло в космоса, след като в момента на смъртта той сам е изоставил физическото си тяло. Днес не искаме да разглеждаме този първи етап след смъртта, полагането или всъщност разпръсването на етерното тяло в космоса, а онова, което следва след това. И това може най-добре да се разбере, когато хвърлим поглед първо върху човешкия земен живот, както той протича между раждането и смъртта. Този човешки земен живот протича в две строго разграничени едно от друго състояния – будност и сън. От различните антропософски разглеждания знаете, че будното състояние се изразява в това, че четирите съставни части на същността на днешния човек – физическото, етерното, астралното тяло и аза – са вплетени една в друга и взаимно се подкрепят и повлияват в техните дейности; но и че спящото състояние се поражда от това, че в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, които в известна степен временно водят растително съществуване, докато астралното тяло и азовата организация, живещи самостоятелно в духовния свят, са отделени от физическото и етерното тяло. От обикновения жизнен опит знаете обаче, че когато човекът погледне към спомените на своя земен живот, 

в известен смисъл той всъщност фалшифицира тези спомени. Защото, когато с обикновеното съзнание погледнем назад в нашия земен живот, ретроспективните спомени изглеждат като непрекъснат поток; едно събитие следва друго и ние изпускаме от вниманието си, че изобщо нямаме такъв непрекъснат поток от спомени, а че потокът от спомени непрекъснато се прекъсва от нощите и трябва да разглеждаме спомените така: Ден, нощ, ден, нощ; така да се каже, нещо светло в известна степен постоянно продължава в нещо тъмно, което отново навлиза в нещо светло и така нататък. Онази част от земния ни живот, която проспиваме, в по-голямата си част остава несъзнателна, с изключение на сънищата, които изплуват от нощния сън. По правило тя е една трета от земния живот, ако човекът не е непременно поспаланко. Човек може да пресметне колко време спи. Дори и когато се вземе под внимание колко много спи детето, получава се приблизително една трета от земния живот.

Ние можем да се запитаме: Какво правят азовата организация и астралното тяло по време на спането? Те се намират в духовния свят, нали. Но те не възприемат нищо в духовния свят, остават несъзнателни, както казахме, с изключение на сънищата. Ако човекът, така както е създаден на Земята с обикновеното си съзнание, би могъл да възприема в съня си, той би изпадал в заблуда в две посоки – в случай, че е повече ариманично предразположен човек съзнанието му да бъде обхванато от безсилие през деня, той да се движи в един вид парализирано съзнание, или ако е повече луциферично разположен човек да се намира в объркано съзнание, в съзнание, в което мислите и чувствата са разбъркани.

Човекът е предпазен чрез това, което обикновено наричаме «Пазача на прага», през нощта да възприема лежащия около него духовен свят. Едва когато премине през портата на смъртта и отминат първите дни, в които той напуска етерното тяло, тогава между смъртта и ново раждане той пристъпва в съществуване, което протича ретроспективно, като се започва от деня на смъртта и се върви към предишния ден и така нататък, и така още веднъж се преживява животът, но сега в посока от смъртта към раждането. Сега обаче не преживяваме дните, а нощите. Оттам и времето, през което по този начин ретроспективно живеем живота, трае около една трета от земния ни живот. При човек, който е станал на шестдесет години и тогава умира, ретроспективното изживяване трае около двадесет години. В сравнение със земния живот, този живот протича три пъти по-бързо. Ние преживяваме живота между смъртта и ново раждане така, че преживяваме нощите, в които всъщност несъзнателно сме създали образи, които по определен начин са негативни образи на живота.

Ако човекът не беше запазван от Пазача на прага, когато през деня е направил нещо лошо на някого, той всяка нощ би изживявал – по начин, който не би могъл да понесе, защото би изпитвал последици, каквито описах по-горе – така, като че ли би заел мястото на другия човек в това, което той изпитва и изживява чрез лошото, което му е направено. По време на спането човекът наистина се намира в съществото, на което е причинил нещо. Но ние не осъзнаваме това по време на спане, поради описаните причини. След смъртта си го изживяваме в описаното време, като го изживяваме много, много интензивно. Ние живеем обратно земния си живот и навсякъде изживяваме уравняването за това, което сме направили или сме пропуснали. Чрез какво преживяваме тези уравнителни състояния?

За да отговорим на този въпрос, трябва да посочим едно космическо събитие. Сигурно си спомняте, че често съм описвал как в течение на земното развитие Луната, която е била част от Земята по време на нейното развитие, се отделя от нея. Преди известно време ви описах как Луната е произлязла от Земята и се е обособила за самостоятелно физическо съществуване.

Вече съм споменавал, че известно време след като Луната отделя своята физическа природа от Земята, я последват пра старите праучители на човечеството, които, докато са били на Земята, не са били въплътени във физическо тяло, а само в етерно тяло. Затова те са въздействали върху хората имагиниращо и инспириращо. И всички чудесни учения, облечени в повече поетична форма, които са запазени в легендите на народите, произлизат от съществувалата на Земята величествена прамъдрост, която е била предавана от праучителите на човечеството. Но поради тяхната природа тези учители са могли да се оттеглят на Луната и оттогава живеят там.

Когато човекът премине през портата на смъртта, наистина продължава да живее в космоса. Той живее в космоса така, че със своето съществуване все повече и повече се уголемява. Най-напред той се вживява в лунната сфера. Но когато след смъртта си човекът се враства в лунната сфера, той среща великите праучители. Тези велики праучители в известна степен запазват едно наивно-инстинктивно, невинно състояние на човешкия род. Преди хората да са имали възможност да вършат зло, тези праучители са били тук на Земята. Затова са тези, които приемат това, което по време на нощите, които прекарваме в земното съществуване, е записвано в хрониката Акаша, проникват го с тяхната собствена същност и през първата трета на нашето ретроспективно изживяване след смъртта, ни оставят да го изживеем по-интензивно от събитията на живота тук на Земята. Който може да погледне в това, което преживява един починал човек през първите десетилетия след смъртта си, знае, че земните изживявания наистина са достатъчно груби, те ни разтърсват и обземат, но каквото се изживява там чрез мощта на магически действащите учители, създали своята колония на Луната, това действа много по-силно, то надзвучава, то е по-силно обагрено от земните изживявания. И ние наистина го преживяваме. Да речем, че сте ударили плесница на някой човек. Когато живеете ретроспективно, вие изживявате не задоволството, не гнева и ядосването, от които е последвала плесницата,
а се вмъквате вътре в другия и изживявате колко го е заболяло, как е бил душевно разтърсен; вие съвсем точно чувствате това, което е изживял той. Да се изживеят събитията заедно с един умрял, има нещо, не може да се каже разтърсващо, но извънредно силно вълнуващо. Бих искал да дам един пример. Повечето от вас ще си спомнят, че между образите в моите мистерийни драми съм показал и образа на Щрадер. Този образ на Щрадер, както повечето образи в мистериите, е отражение на действителността. Имаше една личност, която живееше почти както е представен Щрадер в моите мистерии. Можете да си представите, че аз проявявах силен интерес към физическия земен живот на тази личност. Тя почина през 1912 година. Оттам нататък моят интерес се прехвърли върху живота ѝ след смъртта. Всичко, което изживя на Земята тази личност, която напоследък беше станала теологично-рационалистичен писател, се прояви много по-силно, когато той само изживяваше въздействието на своите книги, когато изживяваше своя теологически рационализъм и така нататък. След като известно време прекарах с него това, което той изживяваше, не ми беше повече възможно да продължа да описвам Щрадер в мистериите. В драмата той умира, понеже повече не беше възможно да се проявява интерес към земния му живот, той беше угасен от интереса към това, което тази личност изживяваше след смъртта.

Случи се малък инцидент. Някои приятели много силно се интересуваха от наследството на този прототип на Щрадер, ангажираха се и поискаха да ми го покажат. Аз не можех да проявя никакъв интерес към това. Трябваше да подмина, само повърхностно да чуя всичко по простата причина, че интересът ми към мъртвия беше далеч по-силен и угасяваше всичко останало. С това само искам да посоча как в ретроспективното протичане на живота човекът изживява много по-силно, много по-интензивно отколкото тук на Земята. Земният живот изглежда почти като сън в сравнение с това изживяване. Това е негативното изживяване, изживяването в другия на последствията от това, което сме направили или сме пропуснали да направим. Оттам не бива всичко да бъде представено само като един страшен живот. Но въпреки всичко
човекът трябва да осъзнае кои от неговите дела, от неговите мисли и чувства са били справедливи и кои несправедливи.
Можете да си представите, че там се образува първият зародиш на кармата. Защото, когато човекът види какво става между смъртта и ново раждане, той ще преценява по друг начин. Може би веднъж съм споменал как преди много години се запознах с една дама, която чу един разговор за прераждането на Земята, който се водеше в нейно присъствие. Тя каза, че след като е разбрала това, не желае да има други земни животи и много се съпротивляваше срещу възможността отново да бъде родена. Тогава трябваше да ѝ кажа: Възможно е тук на Земята да мислите така, но това не е важно, важна е преценката между смъртта и ново раждане. Това тя го разбра за през времето, докато беше тук, но след това в писмо написа, че въпреки всичко тя не признава повтарящия се земен живот.
Когато човекът премине през интензивното изживяване след смъртта, взима решение, което може да се изрази така: Чрез това и онова си станал несъвършен, едно малоценно човешко същество; ти трябва отново да компенсираш това! Така се поражда намерението за кармичното изправяне. А намеренията в духовния свят в живота между смъртта и ново раждане са реалности. Точно както тук е реалност, че ще се изгорите, когато докоснете пламъка с пръста си, така, когато вземете едно решение в духовния свят, то е реалност, която се осъществява. А вие наистина взимате решения!
Всичко това човекът го изживява в лунната сфера. През следващите сфери – меркуриевата и венерината сфера, той постепенно достига слънчевата сфера. Сферите на Меркурий и Венера за него са преходът, след който той навлиза в сферата на Слънцето. Но там не може да се навлезе, ако човек мъкне със себе си целия товар на злото, което е стоварил върху душата в лунната сфера. Там в космоса е така, че при напускането на лунната сфера, злото се разтоварва. То остава да чака, докато се завърнем обратно,
когато отново преминаваме през лунната сфера. Но със злото ние оставаме голяма част от самите нас, понеже човекът е едно със своите дела. Когато съм извършил нещо лошо тук на Земята, чрез това ставам само малоценен; при преминаването през лунната сфера по описания начин, аз изоставам част от самия мен, изоставам къс от моята собствена същност. Ако човек би били изключителен злодей, какъвто изобщо няма, никога не е направил нещо добро, целият би останал в лунната сфера. Но това не е възможно и хората преминават нататък.
Като повече или по-малко пълноценен или непълноценен, човек пристъпва първо в сферата на Меркурий. Между смъртта и ново раждане също и в меркуриевата сфера се изживява нещо особено; нещо, което подготвя за слънчевото съществуване. Тук във физическия земен живот ние се разболяваме по един или друг начин. В слънчевата сфера човек трябва да пристъпи със съвсем здрава душа и здрав дух. Затова в меркуриевата сфера човек бива освобождаван от всичко, което носи в себе си като болести. Оттам следва, че истинската медицина може да се научи, само когато се прозре как мъртвите биват освобождавани от болестите си в меркуриевата сфера. Оттук може да се разбере какво на Земята трябва да се прави за хората, за да се освободят те от болестите. Затова през времената, когато съществува инстинктивното ясновидство, медицината е била считана за нещо, което от меркуриевата сфера се разкривало надолу чрез мистериите. Какво представлява за днешните хора един бог? Един бог е същество, което никога няма да може да се види на Земята. Но не е било така за хората от инстинктивно ясновидските правремена. Меркурий е имал своите мистерии. Имало е меркуриеви мистерии, за които можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Да, най-старият главен жрец на меркуриевите мистерии е бил самият Меркурий. Било е възможно, като се роди един човек, чийто дух е бил освободен чрез свръхчовешки процес, за да се осъществи въплътяване по един друг начин. Тялото е било налице и бог Меркурий го е използвал, за да се въплъти на Земята, това означава да се покаже в мистериите.

Учителите в старите мистерии наистина са били богове. Това се отнася и за боговете в Гърция, всички те са били на Земята. И бог Меркурий дава на хората медицината. Хипократ е запазил една по-късна традиция от това.
След това човекът преминава в сферата на Венера. В сферата на Венера човекът осъзнава колко е непълноценен, но точно в сферата на Венера тази непълноценност се подготвя за слънчевото съществуване, където човек пребивава най-дълго време. Човек се намира два пъти в сферата на Венера, но сега ще говорим само за единия път. Най-дълго се намираме в слънчевото съществуване. В това слънчево съществуване сме първо заедно с душите, с които имаме някаква обща карма и които сега се намират в духовния свят, които също така са умрели като самите нас; но човек е заедно също и със съществата от висшите йерархии, с ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и т. н. Какво става там? След като осъзнае своето несъвършенство, там човекът работи върху праобраза на своето следващо земно съществуване, като през първата половина от слънчевото съществуване той работи върху праобраза на физическото си тяло, а през втората половина повече върху праобраза на моралното си земно битие. Тази работа по време на слънчевото съществуване, действително не е така едностранна, както изглежда, когато трябва да се опише. Тя е невероятно по-богата, много по-величествена и по-могъща от всичко, каквото човекът може да преживее на Земята. Тук на Земята човекът не изживява това, което непосредствено е включено в неговата кожа, а това, което се намира около него. По време на слънчевото битие е точно обратното. Там човекът изживява всичко, което се намира в космоса. Както тук казваме: Това е моят стомах така тогава казваме: Там навън е моята Венера. Както тук казваме: Това е моето сърце, така там казваме: Това е моето Слънце. Съществата на всемира стават наши органи. Самите ние ставаме като всемира и човекът, който стои тук на Земята – но схващан духовно, – който само е изпълнен със земна субстанция, той е тогава нашия свят. И този вътрешен свят на човека наистина е по-необятен, по-грандиозен от космоса, който стои вън от човека през земното ни съществуване.

Какво всичко крие човекът в себе си, не се осъзнава тук на Земята. Но то е много по-грандиозно от това, което човекът вижда по Земята. А какво той крие в себе си тук на Земята, му се разкрива по време на слънчевото му съществуване. И от това, което представлява там неговият свят, той изработва структурата на своята физическа и морална същност за следващото земно съществуване. Там се работи също и за кармата. След като се научихме как да работим през първите десетилетия след смъртта ни, тук сега работим върху изграждането на кармата. Аз бих искал да кажа, че последната шлифовка се прави, чак когато отново намираме нашето зло при второто преминаване през сферата на Луната и след това прибавим към намерението, към това, което е изработване на праобраза, също и силата да се потопим в кармата на един нов земен живот.
За да разберем още по-точно как всъщност се изработва кармата, трябва да имаме предвид следното: Какво представляват всъщност звездите? Физиците говорят за звездите, като че ли те са горящи газови кълба или нещо подобно. Всичко това обаче не е истина. Представете си, че бихте отишли на Венера. Тогава Земята би ви изглеждала също както ви изглежда сега Венера и вие бихте я описали така, както сега описвате Венера, като бихте пропуснали, че тук на Земята съществуват толкова много хора. Точно така се намират и други души там, където свети всяка една звезда. Има души на Луната – душите на великите праучители и заедно с тях и душите на ангелите. Също и на Меркурий се намират души на архангелите, с които живеем заедно, когато се намираме в сферата на архангелите – бог Меркурий е архангелско същество. На Венера се намират архаите. А на Слънцето са ексусиаи, динамис и кириотетес, именно с които заедно формираме нашата карма. Би трябвало това, което свети в звездите, да го приемем като външния знак за духовни колонии, намиращи се в космоса. В посоката, където видим една звезда, трябва да знаем, че там се намира една духовна колония.
След като човекът е преминал през слънчевото съществуване, той преминава
в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Той вече е започнал да работи върху своята карма в слънчевата сфера. Освен това, за да намери след това отново своето зло, което е оставил в лунната сфера, за да подготви така кармата, че тя да може да се реализира на Земята, той се нуждае от духовете, които живеят в планетните сфери, духовете които живеят на Марс, Юпитер, Сатурн. И именно, когато се касае да се подготвят характерни човешки съдби, е така, че последната подготовка на кармическите взаимовръзки става точно в сферите на Марс, Юпитер или Сатурн. Върху кармата може да се работи още и когато човекът отново се завърне в сферата на Венера, а също и в меркуриевата сфера. Между смъртта и ново раждане човекът работи върху своята карма заедно със съществата на планетната система. Да се проследи как там се работи върху кармата, е извънредно интересно.
 

https://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=202.45