Болестта на егрегора на държавата. В търсене на духовните ценности

             

Секретите на визитата на Бойко Борисов в Саудитска Арабия

Българите, като жените, винаги са запечатвали в подсъзнанието си минали кармични уроци( погрешни реакции на дадени събития, например турското робство) за бъдещо използване.

Главната цел на егрегора е обучението, а проверката играе спомагателна роля. В наши дни обикновено смятаме, че ако не ни върви в повтарящи се ситуации, това е случайност. А мисълта, че българите сами привлича подобни ситуации, изобщо не ни хрумва.

        

Понякога става така, че върху човека се стоварват поредица от нещастия. Неприятностите се множат. Едва ли не всяко движение причинява беди. Весело проведеният уикенд се превръща в болки в сърцето, обикновено толерантния началник започва изведнъж да се заяжда за нищо, в автобуса - скандал.... С една дума - всичко изведнъж се обърква. Какво е станало ? Може би планетата е обърнала посоката си на въртене ?
Да, случва се и планетата да се шегува. Например Сатурн се намира в не особено благоприятен аспект - затова търпете, не роптайте, защото можеше и да е по-зле. Но има и друг вариант - няма никакви определени и явни причини за несгодите и човек се държи не по-зле от другите, и в транзитната астрологическа карта не се отбелязва нищо тревожно, а в същото време бедите идват една след друга. Защо ?
Причината е в това, че е изчерпан лимитът от положителна карма, която човекът е имал. Завършил е, както е модерно напоследък, "фискалният резерв", позволяващ да се преживяват кризисните ситуации. Аналогията между човека и държавата не е случайна : някои механизми са общи и действат и на нивото на човека, и на нивото на обществото.
Връщаме се към положителната карма. Източниците на благоприятна карма са много - и добрите, жертвени постъпки, и нивото на съзнание на човека, и неговата способност да се грижи за други живи същества. Това е и в миналото му - както кармата от минали въплъщения, така и от родовата карма, историята на предците. Това е честността, цялостността на личността, осъзнаването на субличностните програми, предразположението към самоанализ. Също и способността да се води здравословен начин на живот, отказът от разрушаващи организма навици и т.н. Добрата карма помага да се постигне успех, да се защити човек от неприятностите, понякога предотвратява трагедии. Но ако човекът не поддържа с нищо положителната карма, не извършва добри дела, които да се натрупат в "касичката", рано или късно кармата се изтощава и ние оставаме без защита и подкрепа - насаме със собствената си неприветлива съдба.

            

Карма на рода и карма на народа :
Същият кармичен механизъм действа и в съдбите на съобществата, държавите, етносите. Мащабите и сроковете са различни, а в основните черти всичко е разпознаваемо : непрекъснатостта на историческото наследство, съхранението на традициите, способността за грижа към поддържане на балансиран обмен между органите, единство на системите като залог за силен имунитет, нравственост като залог за душевното здраве.
И тук лесно се откриват паралелите човек-общество като например силна лична честност - некорумпираност, физическа издръжливост - готовност за самоотбрана, раздразнителност - тирания ...
Да се върнем на ситуацията : човекът е преследван от поредица "безпричинни" нещастия. Както вече се изясни, това е резултат от системен разпад : изчерпана е положителната карма и обичайните мерки за справяне не помагат. Например човекът купува лекарство срещу настинка, а то е некачествено и води до аритмия например. Пострадалият решава да търси лечител, но попада на шарлатанин, губи последните си пари, изпада в продължителна депресия, става алкохолик, преминава през няколко етапа на деградация.
Може би той дори осъзнава някои свои грешки, но вече не може да събере силите си, за да промени живота си. Той бавно се плъзга по наклонената плоскост... Печална и уви - нерядко срещана картина.
Етносът, държавата са подложени на същите недъзи. Например се случват поредица от знакови смърти, убийства, катастрофи, епидемии, катаклизми - на пръв поглед различни събития, нямащи връзка помежду си. Въпреки това тези факти от обществения живот се оказват част от верига от нещастия. Облаците се сгъстяват - предвестници на нови кризи, расте напрежението в толкова различни сфери от живота, че нито системите за прогнозиране, нито науката, нито светите старци могат да предвидят къде именно ще гръмне. Ясно е едно : някакъв запас от устойчивост е изчерпан и това езотерически се трактува като слабост или тежко заболяване на егрегора на държавата.

Имунно нарушение :
В какво е същността на това заболяване ? В това, че егрегорът губи способността навреме да предотвратява цялото многообразие от нещастия, които заплашват неговия "подопечен" - обществото, държавата, етноса.
Поддържането на известен обществен имунитет, на здравето на етноса е именно смисълът на егрегоралната работа. На нивото на тънките пластове егрегорът пресича възможността за формацията на дадена катастрофа, той създава предупредителни сигнали за хората, дава шанс да се избегнат заплахите. Така действа здравият егрегор на държавността. Но тъй като тази енергоинформационна същност се подхранва от енергиите на хората и е сума от волевите усилия на всеки от нас, именно човешкото съзнание е в състояние окончателно да отрови дори и най-мощния егрегор. Когато здравият, разумен егоизъм, който представлява залог за оцеляване, се превръща в бясно, сляпо себелюбие, егрегорът също се променя : престава да се грижи за старците, децата, нуждаещите се. И именно това наблюдаваме в момента.
И така , егрегорът е тежко болен. Възможно ли е изцеляване или единствен изход е смъртта и раждане в ново въплъщение ? Има ли шанс да се изведе човекът или етносът от "комата", когато разрушенията са тотални, а не се вижда разумно решение ?
И тук не е важно, че не съществува разумно решение. Защото дори много силният съзнателен стремеж да се промени съдбата не води до нищо, ако съдбата вече не разполага с никакви ресурси. Ако си попаднал в задънена улица и вратата е хлопнала, колкото и да мислиш, колкото и да се блъскаш, събрал цялата си воля в юмрук, колкото и да се каеш за минали грешки, стените няма да се отместят ...
С една дума, надеждата е само чудо. А откъде ще се вземе то ?

История на болестта :
За да се отговори на този въпрос, трябва да се постави диагноза, но и да се осъзнае как и кога точно е започнало заболяването - на човека или на държавата - и как е протекло то.
Може би най-лесно това може да се изследва с примера на заболелия човек. Ако той дълги години се храни с мазни ястия и продукти, богати на консерванти, в края на краищата организмът му ще бъде напълно отровен. Ще се наруши обмяната на веществата, ще започнат проблеми с черния дроб, всички органи ще се окажат задръстени от шлаки и т.н. И колкото по-късно се осъзнае нещастникът, толкова по-малко надежди може да има да му помогнат лечебните диети. Дори най-здравословната и екологично чиста храна няма да се усвои, ако организмът вече няма с какво да я усвоява. По същия начин, ако години наред се лъже и лицемери, подсъзнанието ще усвои изкривената картина на света до такава степен, че реалността вече няма да може да бъде възприета. Ще сте заобиколени не от обикновени хора, а от предатели, злодеи и убийци. Ще се появят и болести : доказана е взаимовръзката между постоянната лъжа и нарушенията в обмяната на веществата, поражения в слуха и зрението ...
По същия начин боледува и етносът. Ако властта строи своите отношения с гражданите си на основата на укриване на фактите, тайни действия, отказ ототговорност и прочие манипулации, ще бъде изгубена ефективността на държавния организъм. Ако управляващият елит е ориентиран към получаването на блага и удоволствия, ако идеята за лично обогатяване доминира над идеята за служенето, в страната ще настъпи парализа на мускулите : ще изчезнат силите й .
А ако бъдат поразени носителите на духовното начало, обществото ще изгуби способността си към възпроизводство. На пръв поглед изглежда, че няма явна връзка между религията, философията, културата и раждаемостта в страната. Но от позицията на астролога всичко е пределно ясно, защото именно Юпитер - покровителят на държавността, осигурява в организма на човека самата възможност за зачеване. Поразяването на Юпитер води до безплодие или до нежелание за раждане на деца.
Изобщо, ситуацията е следната : при болния човек е изгубена връзката между съзнанието и тялото ; заповедите, давани от мозъка, не се възприемат от органите. А в болната държава, която е отровила своя егрегор, нито един - дори и най-благият и разумен импулс, изпратен от властта, не достига до изпълнителите.
Това особено ярко се вижда от примера с тоталния стремеж към обогатяване на чиновническия апарат. При това ще отбележим, че ситуацията изглежда безизходна не само на нас, "долу", но и за тях - "горе". Получава се своего рода омагьосан кръг : засилването на позициите на контролиращите органи по отношение на представителите на бизнеса води до неизбежен ръст на корупцията, а обратната ситуация - снижаването на натоварването на предприемачите, води до появата на безхаберие и прахосничество.
Централизираната власт осъзнава, че "вертикалът" притежава нулева проводимост на волята. Всъщност този вертикал е зает само с това да поддържа самия себе си - и именно в това вижда основната си задача.

Анатомия на чудото :
Впрочем, идеята не е въпросът да се сведе само до оплаквания от известните на всички проблеми на нашето общество. Става дума за друго : днес дори най-кадърният управленец не е в състояние да промени нищо по принцип. И колкото и да е чудно, управленецът ( или поне днешният ) като цяло не е виновен за това.
Проблемът не е само в него, всичко е много по-сложно. Земната , светската власт по принцип има такава природа, която не й позволява да формира ценностни идеи. Грубо казано, не е кармично обусловено. За това е писано и във Ведите, и в Платоновата "държава", и в много други източници : светът се управлява от "богове", а връзката с тях се осъществява от жреческото съсловие - брахмани, влъхви, свещеници, шамани ... С една дума, хора, чиито смисъл на битието е именно в осъществяването на тази теургически вертикална връзка.

Мечти за Апокалипсиса :
Това свойство на настоящото време е крайно интересно : сам по себе си разговорът за необходимостта от оцеляване вече не учудва никого. И причината не е в някоя епидемия или техногенна катастрофа - работата е там, че хората ( съзнателно или не ) желаят настъпването на глобална катастрофа. Много нагледен е примерът с продукцията на Холивуд, която вече е изброила всички варианти за унищожение на света, които могат да бъдат измислени. И всеки път подобен сюжет предизвиква огромен интерес. На хората вече е втълпено как искат да гледат изчезването на света !
Поотделно всеки желае щастие на децата и на близките си, а и самият той не иска да умира. В същото време мечтите за апокалипсиса са най-търсени. Как се е стигнало до такъв живот ? И какво следва от това ?

Завръщане в храма :

Допреди двадесетина години хората живееха, уповавайки се на социализма и бъдещия комунизъм и в тази картина на хармоничен и непрекъснат растеж центърът на общественото внимание падаше върху фигурата на съзидателя - работника, механизатора, инженера, лекаря... Разбира се, предполагаше се и наличието на идеолози-жреци - полубоговете от Политбюро сияеха портретно във всяка детска градина, но все пак акцентите се изместиха.
Кой ли само не се нае с ролята на проводник на идеалите ! Но в определен час хикс и инженерът, и механизаторът изведнъж закрещяха : "Искам двеста вида колбаси !" - и тогава цялата предишна вселена приключи. А всъщност те не биха могли нищо друго да извикат, защото максимумът, на който са способни тези съсловия, са формулираните и ясни желания на физическото и астралното тяло.
Затова готвачката не може да управлява държавата, защото нейните желания, нейната система от идеали, нейната вселена в края на краищата напомнят именно на голяма кухня, а не на храм. И разбира се, в резултат от това управление ще се стигне само до търсенето на колбаси. Вселената на инженера е лаборатория, вселената на банкера - офиса ... Нито в кухнята, нито в лабораторията, нито в офиса има канали за връзка с Финия свят, има ги само в Храма.
Да уточним : в идеалния Храм, а не в реалната съвременна църква. Всички съвременни религии представляват държава в държавата - с пълен "пакет" плюсове и минуси. Те са огледала, в които се отразяват държавите, а не Финият свят ...

Сила от друг свят :


Настъпва нова фаза - неопределеността на света сякаш преминава във фазата на определено очаквания апокалипсис, който може да се описва по различен начин : ту чрез "неминуема глобална криза", ту чрез "неизбежна ядрена война", ту чрез "неумолим вирус". Важното е, че във всяко от очакванията на новия свят звучи темата на съдбата, на неумолимите събития, над които човекът няма власт. И за това в обществото на новия етап е търсена духовната сила, която не е от този свят. Без такава сила нито един обществен организъм, нито един етнос няма да може да устои в настъпващите времена.
Днешното усещане за бъдещия и неизбежен край на света е свързано в частност с това, че епохата на разцвета на индустриалната цивилизация е преминала във фазата на гниенето. Следващата епоха, свързана със знака на Водолея и планетата Уран, неизбежно предполага дълбока трансформация на света.
И природата на тези промени не е в това, всички да се включат в Интернет и да имат мобилен телефон, не е във виртуализацията на човешкото битие. Подобни процеси са само зародишът на новия свят, едва започнало да се развива качество. Същността на новата астрологична ера е във възникването на нов тип мислене, в появата на принципно нов начин на осъзнаване на света и взаимодействие с него.
Ние живеем с предусещането за голям цивилизационен скок и на човечеството са нужни хора, способни да формулират глобалните идеи на този път. Очевидно привържениците на материалистичната наука и идеология не са подходящи за тази роля. Не подхожда и църковната ортодоксия, твърдите привърженици на традиционните религии : те са ориентирани към идеите на отминалата епоха на Рибите. Не особено търсени са също и носителите на по-ранна култура - на класическия шаманизъм. Тези древни традиции са от още по-ранна епоха - ерата на Овена. Носителите на този клон се отличават с откритост на прекия опит, има и интересна тенденция за завръщане към изворите на народните архетипи, но все пак идва ново време и опитът от последните 2 000 години не може да се пренебрегне. Но обществото няма да се върне назад.
Именно затова днес няма ефективна духовна власт. И нито една от традициите не може да даде такъв човек. Един след друг напускат този свят брахманите от епохата на социализма : писатели, учени, поети - тези, които по различен начин са поддържали у нас усета за съпричастност с вечността. Това са главно хора на изкуството, които са се нагърбили със задължението на брахмани. Но днес и този извор на жива вода е пресъхнал. Най-насъщният проблем на момента е да се напипат очертанията на мостика към новата епоха, към света от другата страна на прехода. Но са ни нужни събудени хора ...

В очакване на пробуждането :

Кои са хората, които могат да го донесат ? Те трябва да са способни да генерират и транслират новите принципи на битието, принципите на ерата на Водолея, значи те не могат напълно да принадлежат към някоя отминала традция. И в същото време нито една от духовните школи не е излишна. По принцип говорим за формирането на нов духовен светоглед.
И въпросът е - ще успеем ли да сформираме този нов духовен светоглед, без който е невъзможен поривът на възраждащия се етнос. Без него никакви заклинания за необходимостта от реформи, за модернизацията няма да имат сила : ако няма концепция за устройството на света, няма връзка с Висшия свят, с идеала, хората не знаят защо да живеят.
Едва ли трябва да се очаква единна концепция, която да устрои всички. Най-вероятно новата епоха ще се характеризира с лавинообразен ръст на различни модели и всеки от тях неизбежно ще се опира на предишните системи - дохристиянски, християнски и останалите религии, които естествено ще съществуват в единното символично поле на нашия етнос.
Има ли спасение за нашия егрегор, а от там - и за нас ? Има. Ако осъзнаем смисъла на преходния момент, ако успеем да насочим усилия не към миналото, към изворите на болестта, не към настоящето с неговите апокалиптични очаквания и разпадащите се връзки на всичко и всички, а към бъдещето. Това е и лекарството за егрегора.
Импулсът, излизащ от недрата на търсещата душа на етноса ще даде началото на новата вълна на търсенията. Само тя може да даде шанс за обновление на етноса. И това ще стане спасение за егрегора на целия свят, тъй като засега няма реална антитеза на технократския модел. А този модел няма бъдеще ...

От интернет