Винаги помнете, че окръжаващата ви илюзия е временна и е създадена да съществува само дотогава, докато вашето съзнание не стане способно да погледне зад тази илюзия и да види зад нея реалния Божествен свят и реалния живот.
Санат Кумара, 17 май 2005 г.
В предишната лекция говорихме за първия от механизмите на генома - неговата лингвистичност, която е установил руският учен П. П. Гаряев в резултат на многогодишни изследвания.
Вторият от механизмите в работата на генома е неговата холографичност, т.е. способност да създава отделна вълнова (квантова) пространствено-времево ориентирана структура в една биосистемата, в това число и в човека, започвайки от определен стадий на развитието на ембриона.
Вътре в яйцеклетката се създават вълнови образи на частите на бъдещия организъм и частично се записва и неговата социопрограма, т.е. неговата съдба (записът се осъществява благодарение на работата на другия механизъм – лингвистичността или текстуалността на генома). А след това, на основата на тези вълнови образи, се осъществява материалното въплъщение на развиващия се ембрион – на слоеве, както отбелязва ученият. Например, за да се появи нос, трябва отначало да се моделира неговата вълнова конструкция. И чак след това да се запълни с вещество. Така се създава целия организъм, казва П. П. Гаряев. За да се построи организъм, е необходим неговият читаем чертеж, план, а също и съответните текстови коментари към него. Геномът се явява подобие на динамично-статична пространствено-временна холографска решетка, в която е нагънато пространство-времето на организма. При това веществената част на генома (с 2% изучени гени) отговаря само за някои особености на външната форма (цвят и големина на очите, форма на носа и др. п.), но регулирането и координирането на формирането на организма във времето и пространството се осъществява от полевите гени. Именно там, по мнението на Гаряев, е записан „генералния план“ за постояването на организма.
Този запис ученият сравнява с аудио-видео запис, който можем да видим и слушаме. Информацията е нарисувана, подобно на запис на видеолента, която кадър по кадър пресъздава обемния холографски ред, който определя построяването на бъдещия организъм.
Разбира се, че влиянието на записа е свързано не със самия диск, не с веществото, от което той е направен. Влияние оказват записаните върху него светлина и звук. Така работи и ДНК, казва Гаряев. Тези молекули излъчват информационно поле, и именно в него на вълнов език е записан целия план за построяването на организма, неговото физическо и духовно тяло. „Ние се убедихме – пише Гаряев, - че неизучените 98% от генома са холограма. Подвижна, пулсираща, течно-кристална холограма, работеща на принципа на лазерните свойства на ДНК, на нейната способност да излъчва вълни с различна дължина, да създава светлинни и звукови образи и способност да си ги чете по най-добрия начин. В тази холограма в компресиран вид са записани всички текстове и геометрически планове на организма. Записани са в различни цветове и звуци като на аудио-видео лента, само че холографски, обемно. За да се реализира цялата тази информация, текстът трябва да се прочете, прослуша, а графичните образи да се видят. И генетичния апарат – като мислещ биокомпютър – сам себе си чете, слуша, вижда и включва нужните програми за синтез на белтъчини и други вещества.“
Съвместната работа на Гаряев с лингвисти и математици от МГУ и Математическия институт РАН позволила да се проявят интересни особености. Например, ако обикновено книгата четем от ляво на дясно, то холограмата може да се чете от коя да е точка и в различни посоки. Т.е. възможни са безкрайни варианти на четене. Текстът в нея (буквално същият текст) не е стационарен – той постоянно пулсира, променя се, премигва многоцветно, поражда огромно количество нови образи и текстове. Тази особеност дава възможността за развитие, за еволюцията на човека и на всичко живо и възможно е да лежи и в основата на нееднозначността на бъдещето.
Прочитайки ги, разбирайки смисъла, запускайки един или друг процес, може само да се освети всеки текст в цвета, в който е записан. Тоест на вълната й е необходима дължина. И биокомпютърът на нашия геном безпогрешно прави това, избирайки от безкрайния брой варианти именно този текст, който му е нужен. В резултат, казва изследователят, възникват светлинни и акустични образи - вълновите конструкции на всички микрочастици на бъдещия организъм. След това те се запълват с материя – протеини, въглехидрати, мазнини и т.н. И ние придобиваме плът. По този начин, генетичният апарат има материално-вълнова природа и се проявява в същност като холографска асоциативно-образна и едновременно речево-текстова програма на ембриона, смислово продължение и логически завършек на всяка биосистема.
Резултатите от експериментите на група учени под ръководството на Гаряев са много интересни и значителни, доказват че за развитието на организмите са необходими не само вътрешните излъчвания на хромозомите с генетична информация, но също така са нужни и външни излъчвания.
Учените сложили оплодени яйца от жаба в две камери, в които били създадени всички необходими условия за развитието на поповите лъжички. Но едната от камерите така екранирали, че да не могат да попаднат там никакви електромагнитни или акустични излъчвания. В неекранираната камера след време се излюпили напълно здрави попови лъжички, които после се превърнали в жаби. В екранираната камера част от яйцата загинали, а от останалите се появили уродливи попови лъжички, които също скоро загинали.
Този експеримент доказал значението на външните, идващи от космоса излъчвания, които носят необходимата за развитието на организма информация. ДНК е антена, насочена към космоса и осъществяваща приемането на космическата информация. Записът на приетата информация е на вълново ниво, в акустичните и електромагнитни полета.
Получените данни от този експеримент кореспондират с интересните резултати от изследвания, направени в школата на Ейген в Института Макс Планк в Германия. Изучавайки генетичния код, немските учени стигнали до извода, че ключовата информация, записана и записваема като квази[1]-реч в хромозомите на всички организми на планетата, е с изкуствен характер. По мнението на Гаряев, в крайна сметка геномите на организмите на Земята, частично са полигони за смислови екзобиологически[2], космически влияния.
Този запис ученият сравнява с аудио-видео запис, който можем да видим и слушаме. Информацията е нарисувана, подобно на запис на видеолента, която кадър по кадър пресъздава обемния холографски ред, който определя построяването на бъдещия организъм.
Разбира се, че влиянието на записа е свързано не със самия диск, не с веществото, от което той е направен. Влияние оказват записаните върху него светлина и звук. Така работи и ДНК, казва Гаряев. Тези молекули излъчват информационно поле, и именно в него на вълнов език е записан целия план за построяването на организма, неговото физическо и духовно тяло. „Ние се убедихме – пише Гаряев, - че неизучените 98% от генома са холограма. Подвижна, пулсираща, течно-кристална холограма, работеща на принципа на лазерните свойства на ДНК, на нейната способност да излъчва вълни с различна дължина, да създава светлинни и звукови образи и способност да си ги чете по най-добрия начин. В тази холограма в компресиран вид са записани всички текстове и геометрически планове на организма. Записани са в различни цветове и звуци като на аудио-видео лента, само че холографски, обемно. За да се реализира цялата тази информация, текстът трябва да се прочете, прослуша, а графичните образи да се видят. И генетичния апарат – като мислещ биокомпютър – сам себе си чете, слуша, вижда и включва нужните програми за синтез на белтъчини и други вещества.“
Съвместната работа на Гаряев с лингвисти и математици от МГУ и Математическия институт РАН позволила да се проявят интересни особености. Например, ако обикновено книгата четем от ляво на дясно, то холограмата може да се чете от коя да е точка и в различни посоки. Т.е. възможни са безкрайни варианти на четене. Текстът в нея (буквално същият текст) не е стационарен – той постоянно пулсира, променя се, премигва многоцветно, поражда огромно количество нови образи и текстове. Тази особеност дава възможността за развитие, за еволюцията на човека и на всичко живо и възможно е да лежи и в основата на нееднозначността на бъдещето.
Прочитайки ги, разбирайки смисъла, запускайки един или друг процес, може само да се освети всеки текст в цвета, в който е записан. Тоест на вълната й е необходима дължина. И биокомпютърът на нашия геном безпогрешно прави това, избирайки от безкрайния брой варианти именно този текст, който му е нужен. В резултат, казва изследователят, възникват светлинни и акустични образи - вълновите конструкции на всички микрочастици на бъдещия организъм. След това те се запълват с материя – протеини, въглехидрати, мазнини и т.н. И ние придобиваме плът. По този начин, генетичният апарат има материално-вълнова природа и се проявява в същност като холографска асоциативно-образна и едновременно речево-текстова програма на ембриона, смислово продължение и логически завършек на всяка биосистема.
Резултатите от експериментите на група учени под ръководството на Гаряев са много интересни и значителни, доказват че за развитието на организмите са необходими не само вътрешните излъчвания на хромозомите с генетична информация, но също така са нужни и външни излъчвания.
Учените сложили оплодени яйца от жаба в две камери, в които били създадени всички необходими условия за развитието на поповите лъжички. Но едната от камерите така екранирали, че да не могат да попаднат там никакви електромагнитни или акустични излъчвания. В неекранираната камера след време се излюпили напълно здрави попови лъжички, които после се превърнали в жаби. В екранираната камера част от яйцата загинали, а от останалите се появили уродливи попови лъжички, които също скоро загинали.
Този експеримент доказал значението на външните, идващи от космоса излъчвания, които носят необходимата за развитието на организма информация. ДНК е антена, насочена към космоса и осъществяваща приемането на космическата информация. Записът на приетата информация е на вълново ниво, в акустичните и електромагнитни полета.
Получените данни от този експеримент кореспондират с интересните резултати от изследвания, направени в школата на Ейген в Института Макс Планк в Германия. Изучавайки генетичния код, немските учени стигнали до извода, че ключовата информация, записана и записваема като квази[1]-реч в хромозомите на всички организми на планетата, е с изкуствен характер. По мнението на Гаряев, в крайна сметка геномите на организмите на Земята, частично са полигони за смислови екзобиологически[2], космически влияния.
Холографичността на генетичната информация дава още по-широки перспективи за практическа реализация, доколкото в холограмата може да се създават нови изкуствени пространствено-времеви конструкции и текст, управляващи организмите в необходимата насока. Този аспект в работата на генома позволява организма на човека да се разглежда от позицията на идеите на Дейвид Бом за холографската вселена (и човека) и достъпа до пълна информация за всеки човек от раждането му до смъртта с цел поддържане на живия човек в нормално здраве.
Английският физик Дейвид Бом, основавайки се на откритията на френския учен Алан Аспект (Alain Aspect) че елементарните частици имат способността мигновено да кореспондират една с друга независимо от разстоянието между тях, стигнал до хипотезата, че обективна физическа реалност не съществува, че видимата от нас вселена е само холограма. Така основавайки се на принципа на холографичността, че „всичко е във всичко“, при което всяка част от хологртамата съдържа информация за целия обект, само малко по-неточна, Д. Бом предположил, че мигновената връзка между частиците, чиято скорост в пъти превишава скоростта на светлината, е възможна само защото всъщност елементарните частици не са разделени една от друга, а са страни, аспекти на едно цяло, намиращо се на по-дълбинно ниво. И за пояснение на този феномен е привел такъв пример.
Да предположим, че в аквариума плува рибка. Наблюдателят може да види тази риба не непосредствено в аквариума, а само на два телевизора, които я показват от предната и странична стена на аквариума. В този случай отначало може да му се стори, че това са две различни риби, тъй като те са изобразени в две различни проекции. Но при по-продължително наблюдение може да забележи, че въпреки различните проекции, рибите се придвижват винаги в една и съща посока, изпълнявайки едни и същи движения.
Д. Бом е обяснил, че същият този ефект наблюдаваме и при видимото взаимодействие на частиците. Свръхсветлинното взаимодействие на частиците свидетелства за съществуването на по-високо ниво на реалност, отколкото видимия за нас физически свят, в който тези частици, (като рибата от експеримента с аквариума), се явяват само различни проекции, страни на едно цяло. И ние ги виждаме разделени само защото в действителност виждаме само част от тази действителност, отделни нейни страни, фантоми. И, доколкото целият ни физически свят се състои от тези части, фантоми, то и нашата Вселена представлява само една проекция, холограма на цялото. Ученият прави изводът, че холографската Вселена е само едно от стъпалата в безкрайната еволюция.
Учение на Владиците на Мъдростта за реалното – Божествения свят
Всичко, което ви заобикаля във физическия свят, е само за да ви помага да се развивате, да израствате, да преодолявате себе си и да увеличавате своето съзнание, своите постижения.
Вие сте пътници, които се намират в постоянно и непрекъснато движение. Дори тогава, когато сте в покой, вие преодолявате огромни разстояния във вашия свят, изминавайки хиляди и милиони километри заедно с вашата планета, с вашата слънчева система и вашата галактика.
Това е външната вселена. Но има друга, вътрешна вселена, входът към която е разположен вътре във вас, във вашето сърце.
Следващата стъпка, която трябва да направите, е да откриете този вход към другия свят, към Божествения свят. Свят, който е неподвластен на времето и където няма пространство. Светът на всезнанието и на пълното съвършенство. Този свят, от който произлиза всичко и където всичко се завръща. Вашият свят, вашият дом, вашата истинска реалност, откъдето сте дошли във физическия свят и сте създали вашата физическа реалност.
Възлюбеният Алфа, 1 юни 2005 г.
Изхождайки от свойството холографичност на Вселената, Дейвид Бом въвел още едно важно свойство на нашата Вселена. Това е общата взаимовръзка на всяка частица, всеки предмет, обект. И отделността – това е само поредната илюзия. Всичко е свързано с всичко, всичко е втъкано в една лента на съществуване, където вчера, днес и утре съществуват едновременно. Всичко съществува тук и сега. Категориите пространство и време в това единство приемат съвсем друг смисъл. И само ние, отчитайки особеностите на нашата физическа реалност, възприемаме тази отделеност, обособяване на предмети и явления и самия себе си от обкръжаващите ни. Изхождайки от такова разбиране за Вселената, Дейвид Бом прави заключението, че се появява възможност да се изучи цялата предистория на човечеството от момента на неговото възникване във Вселената.
Теорията на Дейвид Бом прави по-разбираеми думите на Владиците на Мъдростта за това, че цялото съвършенство се намира вътре във всеки човек.
Всяка част от холограмата съдържа информация за всичко – и в човека, като микрокосмос, е заложена цялата информация за макрокосмоса, заложени са безгранични потенциални възможности, които се разкриват постепенно, в зависимост от развитието, усъвършенстването на човека..
Учение на Владиците на Мъдростта – „Всичко се намира вътре във вас“
Няма нищо извън самите вас, от което да се нуждаете. Цялото Божествено знание и съвършенство се намира във вас. Търсете това съкровище в своето сърце, търсете този вход към несметните богатства, които се намират вътре във вас.
Санат Кумара, 4 март 2005 г.
Сигурно за мнозина ще е неочаквано ако кажа, че всичко се намира вътре в самите вас. Световете се сливат там, вътре във вас. Всичките ви постижения се натрупват вътре във вас. Вие сте абсолютно уникални. И действително сте създадени по образа и подобието на Бога. Всъщност вие самите сте Богове.
Първоначално сте били родени като Богове и сте пожелали да сътворите този илюзорен свят, в който се намирате. Но ето че вече се наситихте на играта си във вашата илюзия. Дойде време да се върнете към своята реалност, в своя роден свят.
Могъщият Космос, 3 май 2005 г.
Принципът на холографичността на Вселената е изследван също и от Карл Прибрам, неврофизиолог от Стандфордския университет. Анализирайки изследванията му, австралиецът Майкъл Талбот отбелязва следното.
Английският физик Дейвид Бом, основавайки се на откритията на френския учен Алан Аспект (Alain Aspect) че елементарните частици имат способността мигновено да кореспондират една с друга независимо от разстоянието между тях, стигнал до хипотезата, че обективна физическа реалност не съществува, че видимата от нас вселена е само холограма. Така основавайки се на принципа на холографичността, че „всичко е във всичко“, при което всяка част от хологртамата съдържа информация за целия обект, само малко по-неточна, Д. Бом предположил, че мигновената връзка между частиците, чиято скорост в пъти превишава скоростта на светлината, е възможна само защото всъщност елементарните частици не са разделени една от друга, а са страни, аспекти на едно цяло, намиращо се на по-дълбинно ниво. И за пояснение на този феномен е привел такъв пример.
Да предположим, че в аквариума плува рибка. Наблюдателят може да види тази риба не непосредствено в аквариума, а само на два телевизора, които я показват от предната и странична стена на аквариума. В този случай отначало може да му се стори, че това са две различни риби, тъй като те са изобразени в две различни проекции. Но при по-продължително наблюдение може да забележи, че въпреки различните проекции, рибите се придвижват винаги в една и съща посока, изпълнявайки едни и същи движения.
Д. Бом е обяснил, че същият този ефект наблюдаваме и при видимото взаимодействие на частиците. Свръхсветлинното взаимодействие на частиците свидетелства за съществуването на по-високо ниво на реалност, отколкото видимия за нас физически свят, в който тези частици, (като рибата от експеримента с аквариума), се явяват само различни проекции, страни на едно цяло. И ние ги виждаме разделени само защото в действителност виждаме само част от тази действителност, отделни нейни страни, фантоми. И, доколкото целият ни физически свят се състои от тези части, фантоми, то и нашата Вселена представлява само една проекция, холограма на цялото. Ученият прави изводът, че холографската Вселена е само едно от стъпалата в безкрайната еволюция.
Учение на Владиците на Мъдростта за реалното – Божествения свят
Всичко, което ви заобикаля във физическия свят, е само за да ви помага да се развивате, да израствате, да преодолявате себе си и да увеличавате своето съзнание, своите постижения.
Вие сте пътници, които се намират в постоянно и непрекъснато движение. Дори тогава, когато сте в покой, вие преодолявате огромни разстояния във вашия свят, изминавайки хиляди и милиони километри заедно с вашата планета, с вашата слънчева система и вашата галактика.
Това е външната вселена. Но има друга, вътрешна вселена, входът към която е разположен вътре във вас, във вашето сърце.
Следващата стъпка, която трябва да направите, е да откриете този вход към другия свят, към Божествения свят. Свят, който е неподвластен на времето и където няма пространство. Светът на всезнанието и на пълното съвършенство. Този свят, от който произлиза всичко и където всичко се завръща. Вашият свят, вашият дом, вашата истинска реалност, откъдето сте дошли във физическия свят и сте създали вашата физическа реалност.
Възлюбеният Алфа, 1 юни 2005 г.
Изхождайки от свойството холографичност на Вселената, Дейвид Бом въвел още едно важно свойство на нашата Вселена. Това е общата взаимовръзка на всяка частица, всеки предмет, обект. И отделността – това е само поредната илюзия. Всичко е свързано с всичко, всичко е втъкано в една лента на съществуване, където вчера, днес и утре съществуват едновременно. Всичко съществува тук и сега. Категориите пространство и време в това единство приемат съвсем друг смисъл. И само ние, отчитайки особеностите на нашата физическа реалност, възприемаме тази отделеност, обособяване на предмети и явления и самия себе си от обкръжаващите ни. Изхождайки от такова разбиране за Вселената, Дейвид Бом прави заключението, че се появява възможност да се изучи цялата предистория на човечеството от момента на неговото възникване във Вселената.
Теорията на Дейвид Бом прави по-разбираеми думите на Владиците на Мъдростта за това, че цялото съвършенство се намира вътре във всеки човек.
Всяка част от холограмата съдържа информация за всичко – и в човека, като микрокосмос, е заложена цялата информация за макрокосмоса, заложени са безгранични потенциални възможности, които се разкриват постепенно, в зависимост от развитието, усъвършенстването на човека..
Учение на Владиците на Мъдростта – „Всичко се намира вътре във вас“
Няма нищо извън самите вас, от което да се нуждаете. Цялото Божествено знание и съвършенство се намира във вас. Търсете това съкровище в своето сърце, търсете този вход към несметните богатства, които се намират вътре във вас.
Санат Кумара, 4 март 2005 г.
Сигурно за мнозина ще е неочаквано ако кажа, че всичко се намира вътре в самите вас. Световете се сливат там, вътре във вас. Всичките ви постижения се натрупват вътре във вас. Вие сте абсолютно уникални. И действително сте създадени по образа и подобието на Бога. Всъщност вие самите сте Богове.
Първоначално сте били родени като Богове и сте пожелали да сътворите този илюзорен свят, в който се намирате. Но ето че вече се наситихте на играта си във вашата илюзия. Дойде време да се върнете към своята реалност, в своя роден свят.
Могъщият Космос, 3 май 2005 г.
Принципът на холографичността на Вселената е изследван също и от Карл Прибрам, неврофизиолог от Стандфордския университет. Анализирайки изследванията му, австралиецът Майкъл Талбот отбелязва следното.
Изследвайки феномена на паметта и информационния склад в мозъка, Карл Прибрам стигнал до извода, че информацията се съхранява не в невроните, а в серия от нервни импулси, „оплитащи“ мозъка така както лазерният лъч „изплита“ част от холограма, съдържаща изображението на цялото. С други думи, К. Прибрам смята, че мозъкът е холограма. И са му присъщи същите свойства на холограмата като способността да кодира и декодира информация, постъпваща от различните сетива, превръщайки хаотичното множество от честоти (звукови, светлинни) в осъзнато единство, в непрекъснато възприятие.
Майкъл Талбот, обединявайки теорията на Д. Бом за холографската Вселена и теорията на К. Прибрам за мозъка като холограма, задава произтичащия от тези теории въпрос: така че какво остава реално в този свят? Отговорът на изследователя е очевиден – реалността престава да съществува. И този извод напълно съответства с източните учения от древността и с Учението на Възнесените Владици, че всичко около нас е Майя, илюзия. Всъщност ние сме „приемници“, плуващи в калейдоскопично море от честоти и всичко, което извличаме от това море и превръщаме във физическа реалност, е само един честотен канал от множеството, извлечен от холограмата.
Това е нова картина на реалността, синтез на възгледите на Бом и Прибрам, наречена холографска парадигма. Холографската парадигма потвърждава изказванията на Възнесените Владици за това, че ние със своите мисли и чувства, с всекидневните си избори строим физическата реалност. Майкъл Талбот образно е казал, че всичко което ние възприемаме като реалност е само платно, очакващо да нарисуваме картината, която желаем.
Холографската парадигма ни помага да изменим представата си за съзнанието като функция на мозъка. На тази основа в биологията се изказва мнение, че съзнанието създава наличието на мозък така, както и всичко наоколо, възприемано от нас като физическо обкръжение (Keith Floyd). А от туй произтичат, в частност, съвсем други принципи на лечение в медицината. Лечение не на физическото тяло, тъй като всички нарушения в неговата работа се определят от съзнанието. Възниква разбиране за отговорността на всеки за неговото здраве.
Именно на основата на холографската парадигма става понятна ефективността на лечението чрез „визуализация“, тъй като в холографския свят мисълта е също така реална, както всичко обкръжаващо ни, което, по принцип, е създадено от мисълта. И това също е научно доказателство за тези практически препоръки в използването на визуализацията, които се дават от Възнесените Владици, за изчистване на физическото, астралното и менталното тяло.
Източници:
1. Гаряев П.П. Лингвистико-волновой геном. Теория и практика. – Киев, 2009. – 218 с.
2. Гаряев П.П. Волновой генетический код. Москва: Институт Проблем Управления РАН, 1997. –108 с.
3. The Holographic Universe [Электронный ресурс]. / Талбот М. Голографическая Вселенная. – М. – 2005. – Электрон. дан. – Режим доступа:http://www.crystalinks.com/holographic.html, свободный. – Загл. с экрана. – Яз. англ.
4. Институт квантовой генетики [Электронный ресурс]. – Электрон. дан. – Режим доступа: http://wavegenetics.org, свободный. – Загл. с экрана.
Майкъл Талбот, обединявайки теорията на Д. Бом за холографската Вселена и теорията на К. Прибрам за мозъка като холограма, задава произтичащия от тези теории въпрос: така че какво остава реално в този свят? Отговорът на изследователя е очевиден – реалността престава да съществува. И този извод напълно съответства с източните учения от древността и с Учението на Възнесените Владици, че всичко около нас е Майя, илюзия. Всъщност ние сме „приемници“, плуващи в калейдоскопично море от честоти и всичко, което извличаме от това море и превръщаме във физическа реалност, е само един честотен канал от множеството, извлечен от холограмата.
Това е нова картина на реалността, синтез на възгледите на Бом и Прибрам, наречена холографска парадигма. Холографската парадигма потвърждава изказванията на Възнесените Владици за това, че ние със своите мисли и чувства, с всекидневните си избори строим физическата реалност. Майкъл Талбот образно е казал, че всичко което ние възприемаме като реалност е само платно, очакващо да нарисуваме картината, която желаем.
Холографската парадигма ни помага да изменим представата си за съзнанието като функция на мозъка. На тази основа в биологията се изказва мнение, че съзнанието създава наличието на мозък така, както и всичко наоколо, възприемано от нас като физическо обкръжение (Keith Floyd). А от туй произтичат, в частност, съвсем други принципи на лечение в медицината. Лечение не на физическото тяло, тъй като всички нарушения в неговата работа се определят от съзнанието. Възниква разбиране за отговорността на всеки за неговото здраве.
Именно на основата на холографската парадигма става понятна ефективността на лечението чрез „визуализация“, тъй като в холографския свят мисълта е също така реална, както всичко обкръжаващо ни, което, по принцип, е създадено от мисълта. И това също е научно доказателство за тези практически препоръки в използването на визуализацията, които се дават от Възнесените Владици, за изчистване на физическото, астралното и менталното тяло.
Източници:
1. Гаряев П.П. Лингвистико-волновой геном. Теория и практика. – Киев, 2009. – 218 с.
2. Гаряев П.П. Волновой генетический код. Москва: Институт Проблем Управления РАН, 1997. –108 с.
3. The Holographic Universe [Электронный ресурс]. / Талбот М. Голографическая Вселенная. – М. – 2005. – Электрон. дан. – Режим доступа:http://www.crystalinks.com/holographic.html, свободный. – Загл. с экрана. – Яз. англ.
4. Институт квантовой генетики [Электронный ресурс]. – Электрон. дан. – Режим доступа: http://wavegenetics.org, свободный. – Загл. с экрана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар