МИСЛИ ФОРМИ 152

"Тъмнина в мрака. Проходът към всички разбирания." ~ Лао Дзъ

"Защото умът е като огледало; събира прах, докато отразява. Той се нуждае от нежния бриз на "Душата-мъдрост", за да изчисти праха на нашите илюзии. 

- Е. П. Блаватска

                         

"Светът е точно връзката между света и неговите свидетели, така че ако няма очи в този свят, слънцето не прави никаква светлина, нито пък звездите". - Алън Уотс

"Вашата вътрешна пустота прикрива също така толкова голяма пълнота, на която само вие ще позволите да ви проникне." ~ Карл Юнг

"Когато си спомним, че всички ние сме луди, мистериите изчезват и животът се обяснява." 

- Марк Твен

                                           

"Който гледа навън, сънува; който поглежда навътре, събужда се."~ Карл Юнг

"Всичко, което виждате, има своите корени в невидимия свят. Формите могат да се променят, но същността остава същата. "~ Rumi

"Ние сме по-тясно свързани с невидимото, отколкото с видимото". ~ Новалис

"Сократ имал Дух, роден с него - според собствените си изявления - и този Дух бил наречен Даймон (Daemon-Демон).  Думата демон идва от него, но не с тази съвременна семантика. Това име е наложено, след като е било прието, че всички тези езически божества са дяволи. Всъшност, Демоните не били зли духове, а приятели, водачи и съветници. Когато Сократ е бил в опасност или затруднение, Духът му идвал при него и той пишел за това, обсъждал и разказвал с примери за неговото присъствие. " 

Manly P. Hall ⭐ "Ако се бях освободил от демоните си, щях да загубя ангелите си".

"Но човечеството, в действителност, е разположено по средата между боговете и зверовете и ту се наклонява към единия ред, ту към другия: някои хора растат като божествени, други на като животни, по-голям брой стоят неутрални". ⭐Плотинус (The Enneads, 270)

"Има само три големи пъзела в света, пъзелът на любовта, пъзела на смъртта, и между всеки от тях и част от тях, пъзела на Бога." ~ Niall Williams

" Да си тръгнеш от ума си поне веднъж на ден е изключително важно. Излизайки от ума си, идваш на себе си." ~ Алън Уотс

"Всяко живо същество е двигател, насочен към колелото на Вселената. Макар и привидно засегната само от непосредственото му околно пространство, сферата на външното влияние се простира до безкрайно разстояние. "

~ Никола Тесла

                                                           

"Те обичат веригите си. Те забравят за това кои са те всъщност. И ако се опитате да им напомните, те ви мразят, чувстват, че се опитвате да откраднете най-ценното им притежание. "

~ Джим Морисън

                                               

                           
Беше ли Джим Морисън убит , защото баща му предложил да се атакува Израел?

http://budha2.blog.bg/…/beshe-li-djim-morisyn-ubit-zashtoto…

Евреите притежават и контролират развлекателни и информационни индустрии, така че защо не са били разследвани за убийствата на Джим Морисън, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, и т.н., и по-скоро на Майкъл Джексън и Уитни Хюстън? Какво ще кажете за Робин Уилямс? Те може би са били тези изпълнители които са се бунтували срещу евреите, и евреите са решили да ги убият, за да дадат пример на останалите артисти, че е по-добре да се подчиняват на господарите си.

Както при атаката 9/11, имаме стотици "следователи" и "истина преброители", които ни дават различни "достоверни" обяснения за смъртта на Джим Морисън. Това предполага, че тези хора се опитват да направят контролирани щети/дезинформации. Те изнасят най-различни теории, за да ни объркат; изпращат честните следователите в грешен път; убеждават хората, че смъртта му е нещастен случай, а не е убийство; за да се отклони вниманието от Израел, евреите, корумпирани полицейски служители, медийните репортери, и държавни служители.

                                    

"Просветлението или пробуждането не е създаването на ново състояние на нещата, а признаването на това, което вече е." ~ Алън Уотс

"Както растенията, така и хората растат, някои в светлината, други в сенките. Много хора се нуждаят от сенките, а не от светлината." 

⭐Carl G. Jung

"Това, което наричаме реалност, всъщност не е нищо повече от културно одобрена и езиково подсилена халюцинация". 

- Терънс Маккена

"Символиката е езикът на мистериите. Чрез символите хората някога са се стремили да общуват помежду си с онези мисли, които надхвърлят ограниченията на езика". ⭐ Manly P. Hall

"Този, който не е способен да живее в обществото или няма нужда, защото е достатъчен за себе си, трябва да бъде или звяр, или бог." ⭐Aristotle

"Казах: Колко време ще влачите душата ми по света? Той каза: Където и да те влача, идвай бързо. Не казвай нищо. - Руми

"Най-трудното нещо, което трябва да научите в живота, е кой мост да се пресича и кой да се гори" - Бертран Ръсел

"Всичко, което ни дразни за другите, може да ни доведе до разбиране за себе си." ~ Карл Юнг

                                   

"Можете да живеете логически или магически. Това е вашият избор. " -Sadhguru

"За тези, които искат да се изкачат на планината на духовното осъзнаване, пътят е безкористна работа. За тези, които са достигнали върха на обединението с Господа, пътят е тишина и мир." - Бхагавад Гита

"Само когато можеш да разбереш себе си като Все проникващо съзнание, можеш да разбереш, че цялата Вселена е еманация на твоя ум. Всичко, което виждате, идва от вас. "- Робърт Адамс

"Трябва да има огромен копнеж за истината или абсолютна вяра в Гуру, повярвайте ми, няма цел, нито начин да я достигнете, вие сте начинът и целта. -Sri Nisargadatta Maharaj

"Мауна" [мълчанието] е най-голямото красноречие. Мирът е най-активна дейност. Как? Тъй като човекът остава в основната си природа и така той прониква през всички вдлъбнатини на Аз. По този начин той може да извика всяка сила в игра, когато и където е необходимо. Това е най-високото "siddhi" [постижение]. "- Б-Bhagavan Sri Ramana Maharshi  'Axis Mundi' by Hakan Hisim

"Само когато човешкото същество става празно от егото, то става съд на проявлението на Върховния. Когато има достатъчно пространство, направено чрез отсъствието на човека, тогава божественото не може да се скрие. Трябва да се разкрие като Господ в тази форма. "

-Mooji

                                 

"Единственият език, който изразява цялата истина, е мълчанието." - Рамана Махарши

                             

" Вашата съвест е мярката на честността на вашия егоизъм. Слушайте внимателно." - Ричард Бах

"Всяко небесно тяло, всъщност всеки атом, произвежда особен звук поради своето движение, ритъм или вибрация. Всички тези звуци и вибрации образуват универсална хармония, в която всеки елемент, имайки своя собствена функция и характер, допринася за цялото. "-Питагор

В кръвта говори, свидетелства и действа цялостното същество. В кръвта се изявява цялата душа. Каквато е кръвта, такъв е човекът. Следователно в кръвта, чрез кръвта състоянието на съзнание става състояние на живот. Ясно е, че за да може да заживее една истина в нас, да се освободи в нас, тя трябва да е налична като кръвно състояние, като кръвна сигурност, защото кръвта представлява цялостността на петорната душа. Затова, както казва Гьоте във Фауст, "кръвта е един много особен сок".

Никой не може да се препаше с една истина, която не идва от кръвта. Най-много може да форсира това за известно време, но никой не може да издържи дълго. Затова човек може действително да стъпи на пътя на Розата едва когато това се случи на базата на кръвната сигурност, на базата на препасването през хълбоците с истината...... Който притежава истината в кръвта, може да я затвърди чрез този кръвен импулс. Той може да работи, изхождайки от кръвта и чрез кръвта. Въздействията на кръвта му дават възможност да постигне целта си.

Из гл. ІV на "Мистерията на живота и смъртта" 

от Ян ван Райкенборг

Ако в ежедневната си борба душата остане насочена изключително против злия салнитер, в един определен момент тя ще се изтощи. Не, в копнежа си за душевно изцеление тя трябва да призове Духа, както често се казва в Библията. Спомнете си например псалма, в който се казва: „Както еленът жадува за изворна вода, така жадува и моята душа за Теб, о, Боже.”

Тялото, призвано да служи като инструмент, като средство или качество на Духовната душа, остава в плен на природното си състояние, колкото и бурно душата да призовава, ако самият Дух не се спусне в него.

"Египетският прагносиси"-4 част- Ян ван Райкенборг

„И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?”

В гностичната наука е добре известен фактът и вие ще можете лесно да проверите това след известно проучване, че физическото тяло е обгърнато от аурична сфера, 

известна като поле на изява, или тяло на желанията. Тази аурична сфера не е някакъв вид излъчващо поле, в което присъстват сили, които трябва да бъдат абсорбирани или отблъснати от организма. Тя притежава ясна тъканна структура и е част от тялото. Очевидно природата и вибрациите на тази аурична сфера са много индивидуални. Те се различават във всеки един от нас. Чрез вашата аурична сфера вие наблюдавате и възприемате сетивно това, което ви обкръжава и което е свързано с вас.

Ние принадлежим към един паднал природен порядък; ние сме изключително тежко увредени и дегенерирали до такива карикатури на първоначалното човешко същество, че никой от нас не може да възприема обективно посредством диалектичното си тяло. Нашата аурична сфера е замъглена – едно тежко повредено огледало, неподходящо за разумна употреба. Поради това вие живеете в огромна заблуда. В действителност нищо не е такова, каквото го възприемате сетивно. Философите, както и учените гностици от всички времена са привличали нашето внимание върху това, но без да посочват неговата сериозна, структурна причина, а именно, че нашето тяло е несъвършено и ние живеем в света на заблудата.

Като ученици на Розенкройц, вие самите ще узнаете, че сте неспособни да съдите с този дефектен организъм. В най-добрия случай вие можете да гадаете какви ще бъдат последиците от вашите преценки и дела.

Вие със сигурност ще разберете, че тресчицата, която може би виждате в окото на някой друг, е вероятно последица от гредата, която е във вашето собствено око, защото всичко, което ние виждаме, е оцветено от нашата аура. Което е объркано в нашата собствена сфера, ние го виждаме в друг човек. В каквото и да обвинявате другия човек, то често може да бъде открито и във вас. Това изглежда толкова логично и просто, че всъщност не би трябвало да говорим за него. В популярните вярвания тази истина е била запазена чрез мъдрите поговорки: „Човек, който мисли лошо за другите, сам е лош” и „Каквото повикало, такова се обадило.”

Из "Светлината на света" от Ян ван Райкенборг

И боговете създадоха душите, които според предопределението на съдбата и по нареждане на боговете бяха посети вътре в кръговете, в плътта, за да могат точно да възприемат небесния свод, движението на небесните богове, божествените творения и дейността на природата и да се запознаят с истински доброто и божествената мощ, която движи колелото на предопределението на съдбата, и наред с това да се научат да различават добро и зло и да усвоят цялото възвишено изкуство за извършване на добри дела.

Това беше Пътят за тях от самото начало: те събират жизнен опит и придобиват мъдрост от кръговрата на боговете за предопределението на своята съдба; накрая те ще бъдат освободени и ще оставят на земята големи паметници, напомнящи за възвишените дела, които са осъществили като освободени.

И всичко, което с течение на времето изгуби от своя блясък и разпространява тъмнина: възникването на одушевената плът и размножението по начина на младите животни, цялата човешка дейност, и всичко, което увяхва, когато времето му се изпълни, ще бъде обновено отново чрез съдбата, чрез обновяването на боговете и кръговрата на природата.

Божественото е вливащата се в единство космическа Вселена, която се обновява чрез природата, защото природата също е в основата на всемогъществото на Бог.

Четвърта книга на Хермес Трисмегист

Египетският прагносис и неговият зов във вечното днес -2

Ян ван Райкенборг

Търсещият човек върви по пътя на опита и при всяка негативна опитност и след всяка съдбоносна несполука остава интуитивното усещане, което се пробужда и поддържа от Гносиса. Фундаменталното гностично излъчване не изоставя никого.

Тайната на успеха е в това дали човек се ограничава само с търсенето, или иска да строи, при това не за себе си, а преди всичко за другите. Служене на човечеството, любов към хората – това са най-важните принципи на Планинската проповед. Който върви по своя път, служейки на хората и подтикван от любов към хората, по силата на своето съществуване следва Планинската проповед. Единствената възможност наистина да стигнете до себеотдаването е да служите на човечеството. Единствено в служба на хората ще се научите да забравяте самия себе си. Единствено чрез служене на човечеството азът остава встрани, бива отхвърлен, сломен и по този начин се пречиства. Единствено чрез служенето на хората вие можете да вървите по пътя. Ако, служейки на човечеството, можете да постигнете себеотдаване, собственото ви същество от само себе си влиза в този поток.”

Ян ван Райкенборг: Изявата на Гносиса в наши дни

"От опит знаем, че да се въздържаме от съдене и критика е един от най-трудните уроци на Универсалната 

философия. Нищо не е по-трудно за западния човек от живот, свободен от критика. Ние с охота се оплакваме и бъбрим на чаша чай; готови сме мигновено да съдим по интелектуални и духовни въпроси. Ние дори сме отгледани в критика; тя е една от основните стълбове на нашия живот. Какво ще стане с демокрацията без критика? 

Ако някой ни лиши от нея, ще останем без права. Не ни ли е позволено да съдим дадено учение? Тогава как да реагираме на идеите и лозунгите, които се изливат върху хората? Нима можем да не критикуваме неща и хора, които са злонамерени? Трябва ли да се превиваме пред авторитетите в негативно примирение? Дали просто да игнорираме темите, които ни се предоставят и които ни привличат или отблъскват? Да лъжа ли, че нещо е прекрасно, когато то е шокиращо грозно? Може ли да не отбягвам атмосфера, която намирам за отвратителна? Трябва ли да стана напълно неестествен и луд човек? Мнозина смятат и ясно го изразяват, че като извеждаме на преден план концепцията за избягване на критика и „съобразяване с работата”, по този начин се опитваме да предпазим от критика работата на Розенкройц.

Те си мислят: „Ние учениците трябва да държим устата си затворена.” Осъзнаваме, че ви поставяме пред големи трудности и че няма да е лесно да се разберем правилно.

Също като вас и ние мислим, че в този увреден 

природен ред не можем без критика и съдене. Те са нашите оръжия за самозащита, но са и оръжия, които винаги сурово нараняват. Понастоящем дърдорещата демокрация е единственият тип управление, което заслужаваме. Понякога след яростни дебати, продължаващи със седмици, някаква нищожна частичка от човешките права едва успява да се промъкне и да бъде прокарана чрез решението на някое мнозинство. Завладяват ни, с фалшивото си великолепие, най-катастрофалните идеи и понякога е необходима цялата ни

осъдителна сила, за да можем да разкъсаме воалите. В диалектиката е необходимо да си въоръжен с възможности да съдиш и да критикуваш. Но почувствахте ли страданието, болката, раздираща душата, когато сте били принудени да приложите този метод, или самите вие сте станали жертва, дори и да е било оправдано? По наше мнение, няма такова нещо като оправдана критика. Изпитвали ли сте някога, че изразяването на деструктивно осъждане атакува физическото ви тяло и замърсява кръвта ви?

Докато принадлежим на този свят, ще се употребяват оръжията на съденето и критиката. Ние не познаваме други методи, използвани от човека в тази природа. И все пак, тяхната употреба е ужасяващо нещастие; то причинява болести и конфликти. Правото да съдиш и критикуваш е като райското проклятие; неговите последствия понякога се пренасят дори и в храмовете, защото вашите мисли връхлитат говорещия и твърде често не са много приятни. Така проклятието ни преследва и в Розенкройц.

За някои хора този диалектичен метод до такава степен се е превърнал във втора природа, че те не могат без него. Последиците са замърсяване на кръвта, смущения в сърдечната дейност и нервни разстройства. Никой не може да надскочи собственото си състояние. Затова, ако тази втора природа е ваша природа, ние нямаме какво да ви кажем. Ние се обръщаме само към онези, които искат да вървят по пътя на освещаването в Християнската мистерийна школа, и именно към тях, към тези планински катерачи е отправено предупреждението на Христос. Тези хора искат да се издигнат над диалектичните методи; да бъдат в света, но не от света. Именно на тези хора трябва да се отнеме правото да съдят, ако искат да постигнат своите цели. Те трябва съзнателно и от долу нагоре да се освободят от една част от райското проклятие. Това изискване може да се докаже без тежки аргументи".

Из "Светлината на света" от Ян ван Райкенборг

                                             

"Ние още веднъж ви поставяме пред несъмнения факт, че Планинската проповед е дадена за учениците на Християнската духовна школа, за един кръг от кандидати на християнските мистерии. Тези ученици нямат правото да съдят и да критикуват; те и не са годни за това, но са предупредени да се въздържат, за да избегнат лошите последици. Ние ви предаваме това предупреждение, доколкото искате да се наречете ученици на Духовната школа на Розенкройц, което означава да участвате в Християнската школа на посвещение".

Из "Светлината на света" от Ян ван Райкенборг

“Да изречеш Свещеното Име на Бога означава да изпълните работата по изцелението в полза на падналото човечество, да осъществите в самия себе си и заради другите божествения План за спасение, да използваш подарените ти за това сили, загубвайки своето аз в новата жизнена позиция. Това е то богослужението, служенето на Бога. Това означава наистина и на дело да изречете Името на Бога.”

„Изявата на Гносиса в наши дни” – Ян ван Райкенборг

“Когато един човек престъпва природните закони, когато ги форсира, винаги възникват смущения, и по-точно - смущения в електромагнитните взаимоотношения на жизнената му система. Всяка болест не е нищо друго, освен нарушение в електромагнитната система на съответния човек. Човекът често запалва един разрушителен, изгарящ огън в самия себе си. Така нареченият адски огън може да се обясни с по-горе казаното. Бог не хвърля никого в огъня, а самият човек, който престъпва елементарните жизнени закони, запалва този огън”.

Ян ван Райкенборг: Египетският прагносис … ІІІ част, глава ХХХ

"Ние знаем, че цялото човечество, без изключение, трябва да тръгне по пътя на истината, по пътя, който Фама Фратернитатис ни описва; по пътя, където човек се среща с изискването на действителния живот, изискването за добро, истина и справедливост. Всяко човешко дете трябва да познае Христовата сила в нейното разнообразие от аспекти, защото трябва да освободи също така и вътрешния Христос, истинското себе, от гроба на свързаността. На вратата на този гроб стои надпис: След сто и двадесет години ще бъда отворена. Числото 120 е кабалистичното обозначение на знака на Юпитер, знакът на осъществяването на християнското дело в този свят, който празнува своя възход в числото на усъвършенстването, числото 3 (120)."

Из "Фама фратернитатис - Зовът на розенкройцерското братство" от Ян ван Райкенборг

“Кой може да познае действително истината във всички

тези недействителни явления, между тези призраци, които ни се предлагат? Кой е в състояние да прозре цялата тази инсценировка, цялата тази заблуда, цялата тази престъпност?

Как може човек да преброди този безкраен хаос? Кой може да остане праведен сред всички тези вилнеещи опасности? Не е ли това невъзможно? Напротив, това е абсолютно възможно! За тази цел сега ни служи съдържанието на Десета книга на Хермес, която се

обръща към човека, желаещ да стане като Асклепий. Фактът, че Единственото добро е независимо, че то и неговото могъщо излъчване са съвършено отделени от всичко създадено; че в него не може да се намери нищо от така богатия на измами вид на Творението; че Единственото добро съществува в абсолютна, вечна чистота и че Божеството, въпреки всичко, прониква със своята могъща светлина през цялото Творение, през целия хаос и не може да се намери място, където тази светлина не е вездесъща – това и единствено само това помага на търсещия Асклепий да остане верен на себе си и да намери своя път в този лабиринт.”

“Египетският Прагносис” част 3 – Ян ван Райкенборг