„Произход и история на Империите Орион и Сириус"-Механизми

Нека поговорим чисто хипотетично за мисловните модели на едно съзнание, което
иска да поддържа контрол над други същества. Ако тръгнем по обратния път и изходим от това, което познаваме на нашия колониален свят, такъв контрол се разгръща на няколко
етапа във времето. В основата лежат множество психологически конструкции, генериращи
контрол (някои от тях заложени предварително на генетично ниво), като най-известните от
тях са страхът и религията (които в голяма степен са синоними), а на по-късен етап се
появява и технологията (което на второ четене е по-скоро частен случай за Земята, защото
на извънземните светове от отворен тип тя винаги присъства под форма, много по-
напреднала от земната).
В генезиса на първите колонизиращи войни на бъдещата Империя Орион, когато тя
била все още патриархално ориентирана, рептилиите разбрали, че не е достатъчно да
покориш даден свят и просто да оставиш бройка войници да поддържат новото статукво.
Нужно е нещо много повече. Нужно е да пречупиш мисленето на местните същества по
един много специфичен начин. Не просто да ги направиш роби, а да промениш
структурата на цялото им съществуване. Това може да бъде постигнато по много начини и
реалният резултат започва да се проявява едва с второто поколение, което бива директно
обособявано от новото статукво. Новата наложена структура е от рептилиански произход и
носи всички характеристики на тяхната култура, която, разбира се, се е менила с времето.
Както се казва от самия Морнинг Скай, системите, които са били използвани в другите
светове, били същите, които били развивани и рафинирани в период на милиарди години.
А чудото на това една „система" да работи в продължение на милиарди години се
заключава в това, че тя поддържа едно ядро от правила и институции, които са - на
практика - непроменяеми. И предвид жестокостта, с която тези системи били налагани и
прилагани от рептилиите, едно правило, закон, метод на управление и дори думите, които
се използвали, оставали почти едни и същи на всички други светове... Те ще съществуват в
почти същата форма, позволявайки само малки локални адаптации, те ще бъдат поставяни
в действие по почти същия начин, а „ключовите" думи ще бъдат непроменяеми - или
поради времето, или поради тяхната дестинация. Ето така възниква дадена система. И като
заговорихме за това, навярно помните от самата книга, как помощник-администраторите
на завладените светове се наричали „SSST-IM" и как, с еоните, този термин започнал да се
прилага не само към длъжности, но и към самите институции. Именно по този начин се
родила SSS-T-IM или The System - Системата. Днес нищо не се е променило и дори имаме
същата дума! Помислете добре над казаното, защото то е фундаментално за разбирането
на магнитуда на нещата - имаме дори същата дума! Това идва да покаже колко устойчиво
са „изковани" тези мисловни модели още в техния зародиш. Почти всичко в една такава
среда е предпрограмирано. Намираме редица доказателства за това в самата книга, когато,
например, авторът споменава как след безкрайните междувътрешни рептилиански войни,
всички кралства на Зеления свят попаднали под флага на Асоциацията на Kheb-Щатите.
Не е ли това идеалната аналогия със случилото се на Земята след Втората световна война?
ООН, ЕС, НАТО - все организации от окултно естество, създадени изкуствено от тайните
общества, за да сезират това, което се случва на планетата? Същият мисловен модел -
адаптирана земна вариация с човешко лице, но нечовешки произход. В светлината на това,
още по-шокиращи са разкритията от II-ра глава, че: Докато другите светове се предавали
на Звездните NEKH-бойци, Кралете бързо установявали свои собствени марионетни
правителства, със свои собствени NEKH-администратори, които упражнявали
властта. Всички други светове щели да функционират под същите системи, установени
в Империята NEKH. Всички новозавладени популации щели да се подчиняват и да живеят
според правилата на институциите на Световете NEKH (...)".Това е същото, което наблюдаваме на нашата планета днес. Същият колониален модел
- Земята не е никакво изключение в това отношение. Имаме поставени марионетни
правителства, играещи ролята на пионки, зад които има хора в сянка, за които ние никога
няма да разберем, зад които пък стои истинската власт в лицето нададена фракция, която
не е от този свят. До нас е стигнала дори история за един от многото методи, чрез който се
случва този контрол.
Става дума за легендарния камък „чинтамани", който се явява доказателство за
директната намеса на Империите Орион и Сириус на земната сцена. За този откровено
извънземен артефакт се споменава в редица езотерични и дори потискани през времето
източници (на което се дължат и различните версии за това как точно е бил „доставен" на
Земята), но почти всички са единодушни относно неговия произход - звездната система
Сириус. Силата на артефакта е толкова голяма, че той често бива асоцииран със
„Свещения Граал" или с „Философския камък". Информацията относно функцията на
„небесния камък" е оскъдна, но една от най-често цитираните версии споменава, че той е
бил донесен на Земята от сириански мисионери в древното минало (от планета обикаляща
звездата) с цел той да помогне за установяване на земна цивилизация под единно
управление, която да се базира на „взаимна подкрепа, равенство и любов". За тази цел
емисарите се грижели той да е винаги притежание на определени планетарни управници
или организации, които са на позиции, даващи възможност за пряко влияние върху
световните събития. Една интересна особеност в тази връзка е, че най-често камъкът бива
„подаряван" анонимно на личностите, за които се твърди, че са го притежавали, а за тези,
които не изпълнявали „космическата програма", следвали наказания. При всички, обаче,
след известно време той мистериозно изчезвал. Някои от известните личности, за които се
твърди, че в даден период са притежавали камъка, са китайският император Цин Шъхуан,
Александър Македонски, Чингиз Хан, както и владетелят на Индия от епохата на великите
моголи - Акбар. Според повечето източници оригиналната форма на артефакта била
трапецоедър, а с времето, поради различни причини, той бил разделен на части, които се
помещават в различни точки на планетата. Според древните текстове камъкът бил
изпратен от Тибет на цар Соломон в Йерусалим, а той го разделил и от едното парче
направил пръстен. Векове по-късно Мохамед занася 3 други фрагмента в Мека.
Последният „официален притежател" на част от камъка е руският мистик Николай Рьорих,
който получава малък фрагмент от него анонимно през 1923 г. в Париж. Той пристигнал от
непознат адрес в обикновен дървен сандък за колети и бил увит в избродирана материя,
поставена в кожена ракла. Особеното в случая е, че Рьорих успява да разпознае 4 букви,
изписани върху него, които той превежда през санскрит, като част от посланието е, че това
е... „съкровище - дар от Орион". Впоследствие той дори пише цяла глава в една своя книга
озаглавена “Дарът на Орион". В контекста на настоящата книга обаче, това е много
интересно, защото за пореден път потвърждава пълната взаимовръзка на двете Империи
след сключването на съюза. Тук е мястото да напомним изключително важния факт
описан в “Документите Тера", в която се твърди, че името Сириус (откъдето всъщност
идва камъкът), означава „Империя, родена от SSS-T, умираща за SSS-T" или „SSST.RRR.SSS-T"
(„SS-RR-SS" - Сириус), което е автоматична препратка към Орион! Всичко
това е още по-интересно и поради факта, че някои източници деликатно намекват, как
„подаръците", които идват от Империята Орион (и изобщо всички извънземни) са
своеобразни „троянски коне".
Точно като троянски кон може да се разглежда и този артефакт, защото притежава
силен лост за контрол върху съзнанието, бидейки един изключително мощен енергиен и информационен акумулатор, трансформатор или дори форма на психотронен генератор.
Така притежателят му може да бъде „деликатно насочен" да изпълнява определени мисии,
които биват обикновено асоциирани с определена „духовна йерархия", зад която обаче
стои съответната извънземна фракция. Неговото излъчване е по-силно от това на елемента
радий, но в различна честота. Или както пише Рьорих: „Опиумът на лъчите е невидим, но
те са по-силни от радия". Динамичните му лъчи могат да усилят честотния спектър, в
които оперира нормалното съзнание, така че то да получи достъп до картини, свързани с
„миналото и бъдещето", да получава директни интелектуални познания, да увеличава
психичната енергия, а според някои източници - дори да променя химичния състав на
веществата и да превръща обикновени метали в злато. Има спекулации, че Рьорих се е
опитвал да го използва в Лигата на Нациите (ОН), в която взима дейно участие. В някакъв
аспект тази технология вероятно е подобна на онази, която БекТи използва, за да предаде
информацията на индианците по начин, почти немислим за обикновеното възприятие
(дори имаме съвпадение в цвета - и двата кристала са зелени). В някои източници, обаче,
се намеква, че камъкът е „нетехнологичен" и изпълнява ролята на квантов портал, а на
много места дори бива наричан „ключ". Възможно е наистина самият камък сам по себе си
да не представлява технология, но редкият метал, от който е направен, да е добит с
помощта на такава, при условия, различни от нормалните и чудовищно висока гравитация
- нещо добре описано в “Документите Тера".
В по-ново време също има твърдения за притежание на фрагмент от въпросния камък
(или много сходен на него, защото по всяка вероятност те са повече на брой). Така
например, руснакът Евгений Берьозиков твърди, че го е притежавал в продължение на 3
години между 1990-1993-та (след което артефактът изчезнал) и даже има снимки с него.
Той твърди, че „камъкът" всъщност представлява жива веществено-полева структура,
притежаваща невиждана космическа енергия, от която постоянно се излъчва мощен
информационно-полеви поток. Споменава се дори, че камъкът сам променял драстично
своята конфигурация и тегло. Така в даден момент той тежал само 83 грама (специално
измерен с аптекарски везни), а в други случаи теглото достигало до 20 килограма, а
веднъж даже увеличил обема си до футболна топка при 6 см. първоначален размер! От
самия предмет се чувало „пукане" и „метален звън", докато той левитирал.
Всичко посочено дотук би следвало напълно да ни убеди, че в исторически план
„случайни събития" рядко са били допускани и необходимите корекции са налагани чрез
всевъзможни похвати, касаещи контрола върху съзнанието.
Най-прякото и шокиращо материално доказателство, което можем да предложим за
тези твърдения, обаче, намираме в лицето на един друт артефакт открит в една подземна
тунелна система през 1984 г. в джунглите на Еквадор. Този странен предмет е открит
наред с още 350 други подобни артефакта, които не могат да бъдат отнесени към нито една
от познатите южноамерикански предколумбови култури и точната им датировка е
неопределима от съвременната наука (но със сигурност са по-стари от 6000 г.). Днес тези
странни артефакти се наричат „La Mana" и са кръстени на името на областта, в която са
открити.
Този от тях, който живо ни интересува в частност, обаче, е 25 см. висок и можете да го
видите по-долу:Това е пирамида с 13 стъпала и око на върха (отляво), досущ като тази на гърба на еднодоларовата американска банкнота, символизираща Новия Световен Ред (отдясно).
Артефактът от Еквадор е интересен, защото, поставен под ултравиолетова лампа,
окото на пирамидата започва да свети и то няма особено човешки вид (нещо, което на
долните снимки не личи добре, но може да бъде наблюдавано във въпросната лекция):
На долния край на пирамидата имаме инкрустация с малки златни плочки, която ни
показва съзвездието Орион и непознато писмо:
Професор Курт Шилдман, който е бивш президент на германската лингвистична
асоциация и който владее съвършено над 40 езика, определя това писмо като
„предсанскрит", защото е по-старо и от най-старото известно на човечеството писмо.
Ето няколко различни превода на горните 5 букви: „Синът на Създателя идва",
„Синът/Дъщерята на Създателя отива/идва отвън в (след което следва изображението
на съзвездието Орион)", „Синът на Създателя идва оттук (след което следва
изображението на съзвездието Орион)".Това изречение (ако разбира се, въпросното му разчитане има връзка с реалността) е
изключително интересно, най-вече от перспективата на “Документите Тера”, защото
навярно е ритуален предмет от времето на жречеството, което е имало преки физически
взаимодействия с боговете. Споменаването на сина/дъщерята на „създателя" е от огромно
значение, предвид историята за ЕА, ЕН-ЛИЛ, НИН-ХУР-САГ, РА и АНУ и тяхната
подчинена позиция спрямо Орион.
Дори ако оставим разчитането на надписа настрана, самият факт, че имаме артефакт на
над 6000 г., който представлява точно копие на най-популярния символ на НСР днес, и на
чиято основа има инкрустирано съзвездието Орион - вече трябва да повдига достатъчно
въпроси, дори в съзнанието на най-заспалия човек. Най-малкото, този предмет ни
подсказва, че въпросната пирамидална концепция (и то строго специфично с 13 реда!),
чрез която се управлява светът днес, е много древна и по всяка вероятност произходът на
тази идеология не е от този свят. Точно каквато е и нашата теза. Моментът с пирамидата
става още по-интересен, благодарение на една независима история на човек, който се
занимава с remote viewing и който прави сляпа сесия с цел „произход на човека". „Сляпа
сесия" означава, че човек извлича данни за нещо, за което той няма никаква предварителна
информация преди края на самата работа. Т.е. той не знае какво наблюдава, за да се
избегне моментът, в който въображението може да се включи. Крайната рисунка на този
човек върху целта „произход на човека" можете да видите долу вдясно.
Ето и преразказ на описанието към рисунката: „Аспект [X] представлява
набраздена бежова структура, ронлива и прашна на места. Асоциира се с каменна
постройка, храм, вероятно пирамида. Важно е да се каже, че камъните са гладки и
плътно прилепнали един към друг, не като египетските пирамиди в днешното им
състояние, които са ощърбени от времето. Аспект [А] се явява обкръжение на [X] и се
асоциира с трева, храсти и дървета, тъмна и негостоприемна гора с прилежащата й
фауна. Чувствам почуда и леко притеснение. Аспект [В] е някаква силно енергийна сфера,
въртяща се и излъчваща силна бяло-синкава светлина плюс енергия. Устремена е, силна,
непоколебима и спокойна. Предназначението й изглежда да е за пренасяне, транспорт.
Изкуствена е, но в себе си носи живот, нещо живо. Прилича ми на всевиждащото око от
еднодоларовата банкнота. Окото отгоре е или някакъв източник на енергия (за синтез на
ДНК), или някакъв преобразувател на съзнание в материя, или просто
междупространствен портал, през който сме заселени тук. Усещането за стълбите на стъпаловидните пирамиди е, че те са за слизане, а не за качване. Ако това е портал, по
тези стълби са слизали хората на тази земя."
Всичко това е много интересно и подсказва, че горната структурна концепция може да
ни касае много по-пряко, отколкото изобщо си даваме сметка и този образ има отношение
директно към нашето ДНК.
Именно с ДНК е косвено свързан и още един класически пример, който можем да
илюстрираме нагледно. Става дума за древнокитайския мит за творението, в чийто сюжет главни герои са Фу Си и Нюуа. Те са брат и сестра, които в същото време обаче са мъж и
жена (!) и са полу-хуманоиди, полу-змии (!). До нас са достигнали множество техни
изображения и ви предлагаме няколко от тях

   

 Нека оставим настрана повтарящия се мотив за боговете с рептилоидни
характеристики, който присъства в митологията и на китайската култура (която, както и да
го гледаме, е доста отдалечена от Шумер и Египет) и обърнем внимание на онова, което
тези същества държат в ръцете си. Защото, особено на последната картинка (вдясно на
настоящия текст), виждаме пределно ясно, че става дума за пергел и линеал, каквито ги
познаваме от най-популярния символ на съвременното масонство днес.
Как нещо като китайските изображения на боговете-създатели от преди хиляди години
може „по случайност" да резонира със символа на тайното общество, което е спрягано за
главния играч в сянка, управляващ планетата ни днес? Очевидно, както и в случая с
пирамидата, имаме работа с много древни символи, които са от неземен произход, но които са се наложили и в нашия колониален свят под формата на мит. Между другото,
много ясно личи, че към линеала на Фу Си (персонажа отдясно) има прикачена някаква
приставка, която навярно е нарисувана почти 1 към 1 с реалния предмет, защото е твърде
невероятно художникът да си измисли такъв специфичен детайл, за който няма ясна
представа какво точно представлява, ако той не съществува в действителност и не го е
виждал (или поне - не му е разказано за него). Това идва да подскаже, че „масонският"
пергел и линеал навярно са някаква технология на ЕА и НИН-ХУР-САГ, свързани с
процеса на инженирането на живот и не са просто символични предмети.
И след като заговорихме по темата за инженирането на живота, нека пристъпим към
другия огромен лост за контрол над колониите, за който загатнахме в началото на тази
подточка - ДНК-командите, поставяни в телата на съществата от всички светове и на
всички новосъздадени видове от Учените по Произхода из галактиката.
С развитието на различните генетични науки Империята Орион разбрала, че има по-
лесен и елегантен начин за налагането на нейните системи. С милионите години те
открили именно онази фина граница, на която се случва взаимодействието между
съзнанието (в равнината на неговата енергетика, мисловни модели и мисъл-форми) и
физическото проявление у човека (на ДНК равнище) и след милиарди опити най-накрая
намерили начин да я манипулират така, че да обслужва техните цели. Това бил невероятен
пробив, защото изцяло променял картината и издигал на напълно нова предавка така
жадувания контрол. Идеологията вече била част от самите същества, тя не била нещо
налагано външно и с времето. Тя била превърната в природа. Това е и най-първичният
метод за контрол над съзнанието. Онзи, в който нямаш никаква идея, че си роб.
Някои аспекти на ДНК-командите ще бъдат обсъдени в следващите страници по друг
повод, но тук ще кажем, че те, на практика, могат да бъдат носители на всякакви програми,
които да бъдат активирани по различни причини и начини. Това работи перфектно на
светове като нашия, където обстоятелствата (в които няма да се впускаме сега) не
позволяват публичното присъствие на „боговете". Когато имате почти пълен контрол над
генома и мисловните модели зад него, пряката намеса на господарите дори не е нужна.

Нещата работят автоматично на множество нива.

В последните години стана доста популярна тезата, че хората имат голям процент
рептилоидно ДНК, което е поставено в нас още от самите създатели на телата ни. И макар
това да е вярно, има доста малко разбиране защо това е било нужно. Вече бе обяснено, че
това е по-скоро стандартна процедура, отколкото някакво специално отношение.

Ако вие сте от Империята Орион и искате дадени същества да следват вашия модел на
развитие и държание на ниво съзнание, вие имплантирате точно определена ваша ДНК
(сгъстени мисловни модели до ниво материя) в тези създания, което ще създаде предпоставки за изграждане на същата цивилизация по един автоматичен и ненасилствен начин, който страничният наблюдател може да сметне за напълно естествен, докато, всъщност, това изобщо не е така. 

                   

Ние сме хибриди, в които има заложена рептилоидна ДНК, затова сме постоянно в режим на борба - точно както тези същества са. Ние сме териториални, агресивни и войнствени именно поради тези причини. Имаме дори ясно обособена рептилоидна част в мозъка - смятате ли, че това е плод на „еволюция"? Рептилоидното ДНК постоянно бива изкуствено стимулирано от
„хората", които управляват този свят, защото това формира една култура, която все повече
се доближава до рептилианската. Различните електромагнитни лъчения, в които нашият
свят вече е изцяло обгърнат, активират тези мисловни модели, кодирани в ДНК и ги правят
все по-неизменна част от нашето ежедневно съзнание. Една от главните истински функции
на прочутите химични дири в небето или т. нар. „chemtrails", е именно тази - активация на
тези рептилоидни гени, които при много хора все още са латентни, но въпреки това почти
всеки ги има. Това в огромна степен е обособило не само нашето поведение, но и
културата ни по множество начини. Няколко примера, заради които ще се върнем на някои
теми, вече дискутирани в предговора.

Можете ли да погледнете назад в историята и да обърнете внимание на Нефертити,
Клеопатра, включително и днешните папи? Не е ли странно, че всички тези „лидери" и
световни деятели носят шапки, които винаги изглеждат надути и правят задната част на
главите им да стърчи? Някой замислял ли се е защо?
Защото тези хора са имали информация и по всяка вероятност - преки връзки с
„боговете", на които те искат да приличат. Защо някой обаче би искал да прилича на нещо
различно от себе си? Отговор: психологически процес, при който човек подражава на по-
силния от него. Откъде възниква това? Кое прави този психологически процес възможен?
ДНК-командите. „Подражавай на своя създател, подражавай на своя господар!”.
Подобни примери има десетки. Прическите на индианците мохоук и шлемовете на
римските центуриони са досущ като естествените гребени на някои рептилии от клас
МАК, които участвали в последния преврат на Земята преди „боговете" официално да
напуснат.

   

 Така някои от домогващите се впоследствие до властта си спомняли, че войниците
имали гребен, който се спускал надолу в задната част на главата. Този един-единствен
мотив (а подобни примери има много) може да бъде открит на всички континенти по
целия свят в множество култури.  

Безкрайно любопитно е как тези неща могат да обяснят явления, толкова прости като различните облекла през различните епохи и 80% от
днешната мода като цяло, която (особено в последното десетилетие) е крайно повлияна от
все по-активиращото се рептилоидно ДНК. Както знаете поп-културата и модата са
неизменно свързани и ако трябва да се върнем отново на примера с гребените, веднага
можем да се сетим за възникването на пънк-културата през 70-те години на миналия век.
Макар това течение да има интересна идеология, базирана на индивидуализма, нейната
най-характерна черта е агресия и нетърпимост към всичко, което е идеологически
различно от нея. Черти, много характерни за рептилоидното съзнание. Това е отличен
пример за комплексен случай, изтъкан от много фактори (Земята изобилства от такива
случаи, които могат да се случат само тук). От една страна, това е активация на генетично
ниво, която просто е намерила израз по този специфичен начин в това специфично време.
Такива естествени активации има много в различни периоди от време (интензитетът им е
все по-голям напоследък). Друга част от хората го прихващат на социално ниво от самата
култура, защото са предразположени към този тип поведение, понеже - както обяснихме -
всички носим тези латентни гени в своята ДНК. Т.е. имаме 2 фактора - наличен генетичен
материал и подходяща среда за неговото проявление. И двете са изкуствени от една
страна, а от друга - и двете са естествени. Някои нови културни течения активират това
ДНК, именно защото мисловните модели зад тези идеологии резонират с честотата на
въпросните латентни гени и ги отключват. Това са много комплексни обстоятелства и
можем да говорим само за принципите зад тях, защото подобни процеси не са нещо, което
може да бъде обяснено и картографирано еднозначно. Когато към картината добавите и
идеята, че в нашето ДНК има генетичен материал от няколко раси (а не само от
рептилианската), които са оставили своите ДНК-команди в него, ще придобиете представа
в каква сложна за обяснение позиция се намираме.
В даден момент на земната сцена навлиза технологията (не без помощта на
извънземните). Хората получават много извънземна технология през 20 век чрез събитието
в Розуел, някои открития в подземни и подводни комплекси, останали от древното ни
минало и посредством по-късни официални срещи на правителството в сянка с множество
чуждоземни раси. На това дължим днес много от нещата, без които не можем да си
представим съвременното ни общество, като малка част от тях са компютрите, оптичните
кабели, компакт дисковете и модерното радио. В ден днешен ние сме абсолютно
пристрастени към извънземната технология. Човек би трябвало да се запита „защо",
предвид, че ние прекарваме много ограничено време в трета плътност, след което нуждата
от технология просто изчезва, защото в по-високите плътности такава не съществува и
всичко се манифестира просто с намерение (въпреки че в астрала тя все още играе роля и
там технология под по-различна форма - наистина има). Макар това да е откровен опит за
забавяне на земния духовен прогрес от страна на някои извънземни, тези обстоятелства
просто издигат земната Игра на една различна скорост, защото Империите са в
невъзможност да разберат природата на това, което се случва тук от една по-висша гледна
точка. Друга причина за насаждането на технология на Земята (и полагането на идеите,
стоящи зад трансхуманизма), е подготовката за връщането на Империята Орион на Земята.
Ако някой се чуди какво точно имаме предвид с това, то нека читателят разбере, че
извънземният начин на живот е силно технологично ориентиран и рептилиите не
толерират „други идеи", които не принадлежат на техния мироглед. Всички извънземни
боготворят технологията и се уповават изцяло на нея. Това е отдаването на вътрешната
сила на външни фактори, което е равнозначно на бавен духовен прогрес. Хората от Земята
са много впечатлени от всичко това, защото извънземните знаят много повече от нас като инкарнация (поради своите запазени спомени), но не и повече от нас като Висш Аз. А ние
не сме своето тяло! Те се възползват от тази тънкост в правилата на Играта и пускат
пропаганда в стил „бъди като нас". Ние трябва да се научим да не бъдем като тях, а да
бъдем верни на своя собствен път, защото той е по-уникален отколкото повечето хора
допускат. За да живеем по-пълноценно, винаги трябва да сме наясно с идеята, че колкото и
ограничаващи да изглеждат тези аспекти, именно заради тези уникални условия нашите
Висши Аз са решили да приемат предизвикателството и да участват в това преживяване -
защото то създава уникални условия за напредък на Духа и предлага много по-голяма
палитра от преживявания в сравнение с тези, които можете да получите на еднообразните
извънземни светове. Това е нещо, което масово не се разбира и хората предпочитат да се
възхищават на извънземните и техния начин на живот, смятайки, че те са нещо повече от
нас, а парадоксът се състои именно в това, че ние всички сме били извънземни и точно от
това сме избягали, за да бъдем това, което сме в момента. Именно по тази причина много
извънземни казват на човешкия си говорител-контактьор, че „някога той е бил един от
тях". Именно. Всички сме били. Но вече не сме. И трябва да проявим малко зрялост,
приемайки безусловно това, което сме, защото то е нещо хубаво на духовно равнище за
нас.
С това доста ограничено като обем експозе в настоящата подточка (което по-скоро
само маркира някои неща, отколкото да навлиза в техните детайли) се опитваме да
обясним историята и мотивацията за разликите и респективно конфликта между земното и
извънземното съзнание. И макар, както вече казахме, много хора да останат почитатели на
всичко идващо от космоса, то това е по-скоро следствие и се дължи главно на огромния
брой автори, които пропагандират тази идеология. В пространството просто липсва
алтернативна гледна точка. И именно това е една от главните причини (с главно „П"),
поради която този следговор съществува. Защото колкото и различен да е, Робърт
Морнинг Скай си остава един от многото подобни автори.
Нека приложим изложената по-горе информация и да видим как тя работи в
практиката, анализирайки някои моменти от книгата, които няма да намерят място в
големия анализ на главите поотделно, който предстои малко по-нататък.

Следва