Глава V Окото на Бога

Кошмарите на Мату бяха като живи. Огромни люспести дракони кръжаха около него,
а ноктите им - готови да го разкъсат на парчета. Жълта отрова се стичаше от устите им
върху му. Те се взираха в него със страшните си червени очи, които направо пронизваха
мозъка му... изпълвайки главата му с видения, за които той бе убеден, че драконите искаха
да види. Образите преминаваха през съзнанието му... той бе добро момче, той бе
патриотичен гражданин, той бе послушен... той бе без душа. Чувстваше как духът му бива
изсмукван... беше повече от ужасяващо. За първи път в живота си той почувства нуждата
да избяга. Докато се обръщаше в съня си, за да избяга от драконите, изведнъж се озова
изправен пред кучета, големи, колкото него. Те имаха жълти очи, а зъбите им бяха оголени. Гледаха го с глад в очите си като хвърляха погледи по цялото му тяло. Едно от
тях си облиза устните. Мату не знаеше кое от тях се нахвърли първо върху него, само
знаеше, че единият му крак вече го няма... от отрязания крак изтичаше кръв. Нещо прониза
задната част на главата му. Мозъкът му беше разбит, а тялото му разкъсано на парчета.
Сепвайки се, той се събуди. Сърцето му препускаше и целият бе в пот. Изправи се и
започна да се облича. Слънцето не беше изгряло, но имаше нужда от разходка. Когато се
облече, прибяга до стълбите и отвори вратата към манастира. Когато пристъпи навън, той
погледна към звездите. Красиви са..., помисли си той. След това ги прокълна. Започна да
бяга надолу по пътеката към гората, но преди да я достигне, спря. Дърветата бяха мрачни...
много мрачни. Сякаш бяха приели форма. Мату бе удивен. Всъщност, някак си той бе
изплашен.
По дяволите!, помисли си той. Позволявам на историите на Учителя да ме
завладеят, усмихна се той на себе си. Държа се като дете. Колко глупаво от моя страна.
Той погледна отново нагоре към звездите.
Това не са просто „истории"..., напомни сам на себе си. По дяволите!
С тази си мисъл той се обърна и отиде до брега. Когато стигна до белите пясъци, той
започна да се взира във водата.
Какво ли създание стоеше там, чудеше се той. Дали ние човешките същества сме
просто една обикновена крачка, която Живота е направил на тази планета? Дали сме
финалната раса завоеватели или сме временните крале и кралици от „средните векове"
от историята на нашия свят ?
Той се обърна и започна да ходи по пясъка.
Пер наблюдаваше тихо от прозореца на библиотеката на манастира. Мату не беше
изморен, когато се върна сам. Мислейки си да прочете някоя книга, той си проправи път до
библиотеката. Когато Мату влезе в стаята, свещите вече бяха запалени. Той се огледа
наоколо, но не видя никого. Докато сядаше на своята масичка, Пер се обърна от мястото до
прозореца и започна да говори отново:
- С подписването на Алианса Империята на Вълчите Крале била на практика
погълната от Империята на рептилианската Кралица... - започна той.
Мату за малко щеше да изскочи от кожата си. Боже!, каза си той. Откъде се появи?
- Но за разлика от други Империи, които изчезвали, когато ставали част от Империята
SSS, Империята на Вълчите Крале била моментално изстреляна на завидната позиция на
Наложители на Реда в рептилианската Империя. И точно в този контекст, като вторите по
сила същества в рептилианската Империя, ще разгледаме титлите и институциите на
Световете на Вълчите Крале.
Мату се протегна за празен лист хартия.
Пер изчака за момент.
- Докато Вълчите астронавти си проправяли път към външния космос, те бързо
научили, че физическите закони, които съществували на техните родни светове, не били
приложими за огромните празни пространства между планетите на тяхната слънчева
система. Докато си проправяли път отвъд световете на тяхната слънчева система, те
открили, че законите на физиката се променяли още веднъж. Междузвездното пътуване
разкрива много тайни на вселената, Мату... никой не може да пътува през „небесните
води" без да е наясно с влиянието на Великата Пустота. Не е ясно, Мату, как точно
Вълчите хора започнали да наричат Великата Празнота „UAH", звукът от издишаният
въздух. Може би са научили това име от някой от многото светове, които покорили, или
може би го научили от следенето на многото комуникационни съобщения на другите светове. По някакъв начин Вълчите същества придобили концепцията и името UAH.
Считайки себе си за преки наследници на Великата Празнота, те се наричали UAH-RRR,
или както някои ги познавали UAHR.
UAH-RRR..., записа си Мату. Пер изговори името... и след това го озари... WAR. Звучи
по същия начин като думата „война"! А те са Кралете на UAHR, страховитите и
ужасни Бойци на войната! Това е коренът на думата „ВОЙНА "... просто го знам...,
помисли си Мату.
- Тронът на Вълчата Империя, AST, бил официално познат като AST-RRR или ASTAR,
а родните планети и звезди били познати като Империята AST-AR.
Мату си записа имената толкова бързо, колкото можеше.
- И тук, Мату, е най-любопитната титла, на която мисля, че ще се насладиш. Можеш
ли да ми кажеш, каква би била титлата на Кралицата на рептилианската SSS-Империя, ако
е била наричана „Първата от Великата Празнота"?
Мату си прегледа записките. „Първата" беше AY..., но като титла на Кралицата, ще
бъде AYA. „Великата Пустота" беше UAH...
-Титлата на Кралицата като „Първа от Великата Празнота" ще бъде UAH-AYA,
Учителю... -отговори той.
- Това е вярно Мату... - каза Пер - Можеш ли да ми кажеш каква би била титлата, ако
използваме вариации на името на Кралицата?
- UAH-ALLA или UAH-ARRA, Учителю...? - предположи той.
- Браво, Мату... - отговори му Пер - Можеш ли сега да повториш тези титли заради мен
отново?
-UAH-AYA..., UAH-ALLA... и UAH-ARRA... - Мату изреди имената отново.
- Добре... - каза Пер - Трябва да разбереш, че това е много значима титла за Кралицата,
Мату. Сега, можеш ли да ми кажеш титлата, която би имала смисъла „Вълчите хора на
Кралицата, която е Първа от Голямата Пустота"?
Мату добави титлата RRR към коренните думи, които току-що беше записал.
- Титлата ще бъде UAH-AYA-RRR... - започна Мату - Също може да бъде UAH-ALLARRR...
и UAH-ARRA-RRR. Warrior! Воин, Учителю! Тази титла е абсолютно същата като
думата „воин"! Вълчи воин, който служи на Кралицата, ще бъде познат като UAHARRARRR...
Warrior! Учителю... това работи! Езикът на звездните същества работи! — Мату бе
развълнуван - Има ли още, Учителю Пер? - попита Мату.
Пер му се усмихна,
- Да, Мату... - отговори той - Има още... още много. Но нека не губим перспективата,
от която разсъждаваме в момента. Едно Вълче същество, независимо дали е войник или
работник, е един от „Наложителите на Реда в полза на Трона". Точно затова те били
приети в рептилианската Империя. Поради тяхната свирепост и яростна природа,
Кралицата направила тази невероятна оферта на техните Крале. Запомни, Мату,
свирепостта и насилието били духът, от който произлизали UAH-ARRA-RRR.
Мату бе сигурен, че никога няма да го забрави.
- А намерението на Кралицата било да запази непокътнати тази свирепост и
насилническа природа в новосформирания Алианс. Предлагайки на Вълчите Крале
нейната пълна подкрепа и огромния си Смъртоносен и Военен арсенал, тя се надявала, че
те ще бъдат вдъхновени да постигнат ненадминати висоти в сферата на завоеванията и
властта. Предлагайки им положение, богатство и потенциал за още по-големи позиции, тя
успяла да възнагради тяхната дива природа по начин, който надминавал дори техните най-
големи мечти. Тя им дала средствата, възможността и възнаграждението, за да останат верни на своя вътрешен дух... Като се провъзгласила за Върховно същество, тя просто се
поставила на седлото и дърпала юздите на този изключителен „Звяр на войната".
Уау!, усмихна се Мату. Страхотен образ!
- И не забравяй, Мату. Самата вътрешна природа на Вълчите хора RRR ги заставяла да
се подчиняват на Трона, независимо кой стоял на него. За хората от Империята RRR
единственото нещо, което се променило, била фигурата с абсолютната власт. В техния
ежедневен живот всичко си останало същото.
- Но Вълчите хора, които са силно ориентирани към мъжката доминация, не биха ли
отказали да възприемат един женски ориентиран свят, Учителю? - чудеше се Мату.
- Да... - Пер бе приятно изненадан от въпроса на Мату - Биха. Биха били бързи и
страстни в тяхното отхвърляне на един такъв свят. Точно затова Кралицата не променила
нищо в рутинното съществуване на световете на Вълчите хора. Това, което направила тя,
било просто да представи „Духовната" страна на съществуването на доста физически
ориентираните Вълчи същества.
- Духовна страна? - Мату беше объркан - Да нямаш предвид „религия", Учителю...? -
попита той.
- Точно така, Мату... - потвърди Пер - Виж, животът на Вълчите хора бил фокусиран
почти изцяло над физическия аспект на тяхното съществуване. Всяка концепция за
„духовно" съществуване, която те имали, била в известна степен признание за техния дух
на „воини"... нямало нищо отвъд това. Това, което Кралицата направила обаче, било да
подчертае, че тяхната дива природа била почти идентична с тази на самия космос. Въпреки
че някой може да реши да не ги разглежда като такива, измененията, които се случват с
планетите, звездите и невидимите бури, които бушуват в откритите пространства на
галактиката..., тези събития са доста бурни и унищожителни по своята същност. Кралицата
просто обяснила на Вълчите, че те били продължение на „духа" на галактиката... те били
„Едно" с първичния яростен дух на вселената. И... тъй като тя била въплъщение на
Празнотата... манифестация на вселената, те, Вълчите хора, били продължение на самата
Кралица.
Уау!, помисли си Мату. Гениално... просто гениално.
- За да се възползва от естествената склонност на Вълчите хора към насилие и за да ги
спечели на своя страна, Кралицата изпълнила Церемонията по сключване на Алианса с
грандиозно представяне на мощни оръжия. Рептилианските бойни кораби прелитали над
главите на тълпата и стреляли със своите звукови и лъчеви оръдия; рептилианските
войници стреляли със своите светлинни оръжия по празни превозни средства, правейки ги
на купчини от стопена стомана, а други войници изравнявали сгради със земята
използвайки своите звукови пушки. Възможностите на смъртоносните технологии на
Кралицата били нагледно и драматично представени в съзнанията на Вълчите хора.
Накратко, те били много впечатлени.
Пер направи пауза.
- Можеш ли да си представиш, Мату... - започна той - ... как се почувствали Вълчите
хора, когато видели тази удивителна демонстрация на сила... и едновременно с това им се
казвало, че те са продължение на Кралицата... и на тази сила? Било направо поразително.
Мату кимна с глава. Абсолютно, съгласи се той... абсолютно.
- За да подсили допълнително новата „религия", в която самата тя била главно
действащо лице, веднага след подписването на Алианса Кралицата продължила да запълва
всеки момент от живота на Вълчите хора с персонални комуникационни образи на нейните
смъртоносни сили.Какво точно в това?, чудеше се Мату.
- Извини ме, Учителю... - прекъсна го Мату - ... съжалявам, но можеш ли да ми кажеш
какво точно означава „персонални комуникационни образи", моля те?
- Разбира се, Мату... - отговори той - Това са образи, които се изпращат директно в
частта на мозъка, която приема електронните импулси. В определен момент били
изпращани излъчвания от Кралицата чрез специални предавателни кули и така образите
били възприемани от всички, чиито мозъци възприемали информацията на специфичната
честота. Сменяйки честотата на излъчванията с времето, всеки щял да види образите
изпратени до неговия мозък.
- Искаш да кажеш, че и аз бих видял тези образи в главата си, Учителю? - Мату беше
заинтригуван.
- Да, Мату... - отговори му Пер - Освен, ако не се научиш да блокираш тези честоти, ти
би приемал пси-образи, които са изпращани от кулите на Кралицата.
- Независимо от това дали искам или не, Учителю...? - попита Мату.
- Не, Мату... Няма да виждаш образите, ако се научиш как да затваряш тези
приематели в ума си. Повечето от образите, пращани до Вълчите хора, обаче, достигали
целта си. И на практика, във всяка картина, Кралицата била изобразена като безкрайната
божествена сила и по този начин, абсолютният източник на насилието. Думите, които
съпътствали образите били ясни: Кралицата била Истинското и Абсолютното въплъщение
на стихийната страна на Великата Пустота. В съзнанията на Вълчите хора били излъчвани
повтарящи се сцени на ужасяващи разрушения. Картини на малки планети, които буквално
били изпарявани, по-големи планети, от които оставали само парчета вследствие на
вътрешни експлозии, вулкани, земетресения и дори манипулации над климата... всички
тези картини били постоянно изпращани в съгласуван опит да бъдат представени
невероятните сили на Кралицата. Вълчите хора били поразени от всяка картина, която
изобразявала нейната мощ. И не след дълго за никого нямало съмнение..., че Кралицата е
истинското физическо въплъщение на Великата Пустота. Всички приветствали Кралицата,
Майка на Небесата и Великият Унищожител на вселената. Но Дъщерята-Принцеса на
рептилианската Кралица, новата Кралица на Вълчите звезди и лична манифестация на
самата Кралица, успяла да внуши на своите нови поданици, че имало нещо повече, което
нейната майка, Кралицата на Небесата, можела да допълни към живота на Вълчите хора.
Да, една част от вселената била унищожителна по своята природа... това било вярно..., но
съществувала и съзидателна страна, състрадателна страна и Кралицата на Небесата била
Единственото Истинско въплъщение на този аспект във вселената. Кралицата на Небесата,
Майката на Всички неща, била манифестацията и въплъщението на съзиданието и
разрухата, на всички аспекти на Великата Празнота. Тя била Единствената и истинската
инкарнация на самата Пустота.
Тя била Богинята!, помисли си Мату.
- Новата Вълча Кралица била доста красноречива и убедителна във възхвалите си за
нейната майка и новите си поданици: „Вълчите хора са физическо въплъщение на
Великата Празнота..", им казала тя. „...Живите воини на Пустотата. Кралицата на
Небесата, моята и вашата Майка, е духовното въплъщение на Великата Празнота и
абсолютната нейна манифестация." И поради това тя била Върховното същество на
вселената.
Мату бе впечатлен. Новата Кралица създавала религия с огромни мащаби. Легендата
за Кралицата в ролята й на Върховно същество, била гениално представена.- За хората от Вълчата Империя, Кралицата била Абсолютното същество... и те били
готови да се подчинят на всяка нейна команда. Това бил начинът на живот на Вълчите...
свирепо и яростно посвещение на техните началници.
- Тогава ли се зародила религията към Богинята...? - попита Мату. Пер кимна с глава.
- Да, Мату... За Вълчите това било началото на поклонението към Богинята. Мату бе
познал.
- Думите, които искам да споделя с теб сега, са титлите и имената, които са давани на
Вълчите хора на езика на звездите от Орион. В някои случаи имаме оригиналните думи на
Вълчите хора, но след създаването на Алианса, се използвали орионските титли за
обозначаване на ранга и положението на човека.
Мату беше готов... той обожаваше да изучава думите.
- Както говорихме по-рано, хората-RRR наричали себе си UAH-RRR. Но когато били
запознати със световете на Империята SSS на рептилианската Кралица, те получили
титлата „Най-висшите на Смъртта". Можеш ли да кажеш, Мату, как ще се назове тази
титла?
Смърт... КН., Мату помнеше това. Той прегледа записките си. N или AN..., пишеше
там. Следователно...
- KH-AN, Учителю? - предположи той.
- Браво, Мату! - отговори Пер - Вълчите Крале били представени на хората от
Империята SSS като KHAN.
Чингис Хан?, почуди се Мату?
- Можеш ли да ми кажеш какви ще бъдат титлите на хората, Мату? - попита го Пер.
- KHAN-US за отделната личност... KHAN-U за хората като група... - отговори Мату.
- Да изброя ли производните титли, както ми показа, Учителю?
- Моля те, направи го. - отговори Пер. . Мату бе готов.
- KHAN-I, „Някой, който стои от страната на KHAN", титла за личен асистент на
Вълчите Крале...
... KHAN-IM, „Тези, които стоят от страната на KHAN", титла за личните асистенти на
Вълчите Крале...
... KHAN-UR, „Първи и Най-значим от Кралете KHAN", „Автентичният KHAN-Крал",
това вероятно е титлата за Краля с най-висок ранг във Вълчата Империя, Учителю...
... KHAN-AN, „От Най-висшите KHAN" или „От Небесните KHAN", име за всичко,
което принадлежи на Краля, вероятно също и име за Вълчите бойци и Господари...
... KHAN-KH, „Смърт от KHAN-Крал" - вероятно име за Краля, когато е в ролята на
съдия и екзекутор, а предполагам също може да е име и за боец на Краля...
Мату се опита да помисли и за всякакви други титли, които може да приложи. Пер
клатеше главата си напред назад.
Ух... Мату бе притеснен. Какво ли изпуснах? Какво ли изпуснах?
- Доста впечатляващо, млади ми, Мату... - най-накрая каза Пер - Добре си научил
уроците си.
Пфу!, Мату бе облекчен.
- Но забрави титлите за Кралско потекло.
По дяволите!, Мату осъзна, че е забравил да удвои имената.
- KHAN-KHAN-US за индивидуален поданик на Краля на Кралете KHAN... ... KHANKHAN-U
за всички поданици на Краля на Кралете KHAN...
... KHAN-KHAN-I, титла за Кралски Личен Асистент на Краля на Кралете KHAN... ...
KHAN-KHAN-IМ, титла за Кралските Лични Асистенти на Краля на Кралете KHAN... ... KHAN-KHAN-UR, „Първи и Най-значим от Кралете KHAN", титла за Краля на Кралете
KHAN...
Мату се поколеба. Дали ги изброих всичките? Дали бяха само тези? Той погледна към
Пер. Той се усмихваше.
- KHAN-US били най-ужасяващата раса от Вълчите хора, Мату. Те били тези, които се
издигнали дотам, че да доминират над своя свят. Важно е да знаеш, че на Света на Трите
слънца им било дадено името „Тези със Златните Гриви". Те били познати като
светлокожите UAH-RRR. Въпреки че сега това няма чак такова значение, то това ще е
нещо, което ще трябва да знаеш за по-късно.
Мату си го записа. Учителят никога не казваше неща без определена причина, явно бе
важно.
- Помниш ли името на Трона на хората-RRR, Мату? - попита Пер.
- AST-AR... - отговори Мату веднага. Това беше лесно., каза си той.
- Това е вярно. Но времето и различията в произнасянето довели до това Тронът да се
нарича ASAR. Запомни това, Мату. Вълчата Империя и прилежащите й звездни светове
били познати като Звездите на ASAR. Можеш ли да ми кажеш как биха се наричали
лоялните поданици на Трона, Мату?
- AST-AR-U или ASAR-U, Учителю... - отговори Мату.
- Добре! - призна Пер - Вълчите хора били познати като ASAR-U. Той се наведе
напред.
- Сега... можеш ли да ми кажеш каква титла ще има централната звезда на Империята
на Кралете KHAN, Мату? - попита той.
Мату се озадачи за момент. Очевидно това бе важен отговор.
- Би се наричала KHAN-US, Учителю... - отговори той като направи гримаса.
- Можеш ли да ми кажеш значимостта на това име, Мату...? - попита го Пер.
На звездата KHAN-US ли?, зачуди се Мату. Звездата KHAN-US... KHAN-US
звездата... звездата KHAN-US...? И след това му просветна. Звездата KHAN-US!
КУЧЕШКАТА звезда! „Кучешката звезда"! Сириус беше Кучешката звезда! KHAN
изглеждали като кучета, като Вълчи хора! В митологията за съзвездията, Кучешката
звезда Сириус, била едно от верните кучета на Великия Ловец Орион! А в Египет и
Шумер името на Кучешката звезда било ASAR! Удивително! Просто удивително!
Звездният език работи... той работи!
Мату се опита да се успокои.
- KHAN-US е името на централната звезда на Вълчата Империя, Учителю... - започна
той - Също е име и на звездата Сириус, от съзвездието Голямо Куче, позната като
„Кучешката звезда" и едно от верните ловни кучета на Великия Ловец Орион.
Пер се облегна назад. Неговата широка усмивка бе достатъчна за Мату. Мату се
гордееше със себе си... и със своя Учител. Той никога вече нямаше да се усъмни за мястото
си в Ордена отново. Това щеше да е работата на неговия живот от този момент нататък.
Сега вече бе сигурен. За дъщеря си, за себе си... за света... това трябваше да е неговият
живот и неговата страст.
Пер забеляза внезапната поява на сериозност в изражението на Мату.
- В живота на всеки тук, Мату... има момент, в който осъзнаваме, че вече не можем да
напуснем Ордена... - каза той.
След това се усмихна.
- Добре дошъл братко... - беше точно толкова просто.- След подписването на Алианса, Мату... - започна Пер отново - Вълчите войници
били прикрепени към ТАКН-частите на Кралицата, обединените сили на всички светове на
Империята SSS. Но те нямало да бъдат нискоразредни войници, Мату... не, те поели
лидерските роли. Виж сега, Кралицата се възхищавала невероятно много на свирепата
природа на Вълчите бойци. Техните тактики били брилянтни в своята простота, а фокусът
им бил непоклатим; куражът им бил несравним, а неумолимият им глад също нямал
равен... в представите на Кралицата те били много близко до това, което чистокръвният
Воин трябвало да бъде. Ако имало някой, който да въплъщава това, което Кралицата
искала в един Воин, това били Вълчите бойци. Това бил много важен ход за Кралицата,
Мату. Като лидери и командващи на нейните обединени сили на Империята, Вълчите
воини скоро успели да вдъхновят своите подразделения, като ги направили високо
ефективни и смъртоносни... и повдигнали техния дух и морал. Не отнело много дълго
време Вълчите бойци да персонифицират точно това, което Кралицата искала да
представлява духа на ТАКН-бойците... В очите на Кралицата, те били чистокръвните
Бойци, чистите ТАКН. С времето Вълчите бойци започнали да се назовават просто ТАКН.
Когато другите светове говорели за ТАКН-частите, точно образът на Вълчите воини
изплувал в съзнанието на хората. Свирепостта и насилието станали запазена марка на
ТАКН на бойното поле, жестокостта и тоталното подчинение били начините, с които
ТАКН се справяли с делата и администрацията на световете на Кралицата. И, Мату... -
кимна му Пер - Кралицата била много, много доволна.
Залагам на това. Сигурен съм, че е била доволна.
- След обединяването на Военните сили на двете Империи, Смъртоносният кораб AR,
на RRR, стоял точно до огромния смъртоносен кораб на Кралицата. Сега, ако си спомняш,
звукът, „tt" се интерпретирал като „смърт от рептилианска женска". Тъй като всеки от
бойните кораби на Кралицата бил форма на „смърт" от рептилианска женска, всеки от тях
се наричал АТ. Флагманският кораб на Кралицата, най-големият и най-смъртоносният от
нейните бойни кораби, бил познат, разбира се, като АТ-АТ или Т-АТ. Можеш ли да ми
кажеш, Мату, каква би била титлата на флагманския кораб на Кралицата, ако той бил
познат като „Най-висшият от Смъртта от Кралицата"?
- AT-AN или АТ-EN, Учителю...? - предположи Мату без изобщо да гледа към своите
записки.
- Браво! Мату... - усмихна се Пер - И без дори да си погледнеш записките! Много
добре. Най-често използваният термин бил AT-EN.
ATEN!, записа си Мату. Докато го гледаше, си спомни... той бе виждал това име преди.
Беше име на Слънцето, силата зад Великия Трон на древните богове на Египет. ATEN!
- Можеш ли да ми кажеш сега, Мату... каква би била титлата на флагманския кораб на
Кралицата в ролята му на „Първи и Най-важен Смъртоносен кораб от/на Кралицата"?
- AT-UR, Учителю... - отговори Мату веднага - Ще бъде AT-UR!
- Правилно... - каза Пер - Сега, Мату... в горния квадрант на огромното кълбо имало
огромна тъмна вдлъбнатина, която помещавала огромно светлинно оръдие, основното
оръдие на Кралския ATEN. Въртейки гигантското оръдие към различни мишени, АТ-EN
можел моментално да изпарява градове, региони, звездни кораби, самолети и дори малки
планети със своя силен лъч. „Светлината" имала способността да генерира много остри
режещи лъчи, които можели да прережат всеки кораб и много точни проникващи лъчи,
които можели да набележат определен човек на далечна планета, като мишена за
елиминация. От дистанция блестящото кълбо изглеждало като огромна очна ябълка с
тъмен ирис и черна зеница. Докато въртял своя огромен корпус, за да се прицели в своите жертви, АТ-EN изглеждал като гигантско око, което се въртяло, оглеждайки се за своята
плячка. Също така, фиксирани в същия квадрант на „Светлинното оръдие" били
„Звуковите резци", които можели да генерират звукови вълни, които да разбият
молекулярната структура на повечето физически обекти, да зашеметят живи същества и
дори да произведат режещ лъч. Звуковите вълни можели да се концентрират в
хоризонтални лъчи, които можели да се използват за повдигане на изключително тежки
товари чрез насочване на лъча под обекта и просто повдигане на самия лъч. Докато
корабът AT-EN се мержелеел от дистанция, хората от другите светове гледали в небето и
знаели, че скоро ще се появят емисари на Кралицата, ако не и самата Кралица. Незабавно
те започвали да викат нейното име... AY-AY-AY! С времето, този вик станал универсален
за цялата Империя... AYE! AYE! AYE! За мнозина, викът „AYE!” бил интерпретиран като
името на самия Смъртоносен кораб. Този могъщ звезден кораб с възможности да сее смърт
и разруха в мащаб, който бил отвъд представите на повечето поданици на Империята...
това бил AYE на Божествената.
Боже мой!, Мату се изправи толкова внезапно, че си изпусна химикала. Боже мой!
Мистериозното „Око на Бога "! Боже, мой! „Окото на Бога "! ATEN е мистериозното ,
Око на Бога". Което не е съвсем точно и без това, защото „Богинята" превъзхождала
Бог, така че „Окото на Бога" всъщност е „Окото на Богинята"..., което е абсолютно...
Мислите на Мату препускаха. Пер погледна към него и го видя да стои като замръзнал
на мястото си. Мату изглеждаше все едно е видял призрак.
- Добре ли си, Мату? - попита го Пер.
- НЕ! - почти извика той. После се усети - Имам предвид да, Учителю... добре съм.
Съжалявам. Просто си мисля, че съм открил нещо, което..., но всичко съвпада... и искам да
мога да..., но има толкова много, че...
- Calma"te, Мату... - каза Пер внимателно - Успокой се. Искаш ли да спрем за малко,
така че да можеш да...
- НЕ! - почти извика отново той - Искам да кажа... съжалявам, Учителю... не, моля те
не спирай. Аз съм добре. Твоите учения се превърнаха в моя страст. Твоите думи са просто
удивителни в своите разкрития. За мен е чест, сър. Моля..., нека продължим.
Пер погледна към него за малко.
- Много добре, Мату. Това е една история, която всички от другите светове разказвали
на своите деца. Някъде в небесата, скрит сред звездите или в облаците, стоял „AYE" на
Върховното същество... и наблюдавал, винаги наблюдавал... чакал да причини смърт и
разруха на всички хора, които са направили нещо лошо. Всяко зло или престъпление щяло
да бъде наказано с отмъстителен гняв, който можел да унищожи цялата планета! Въпреки
че тази история плашела много деца, нейното значение било много ясно... силите на
Кралицата винаги били някъде горе, винаги следейки за действията на хората на планетата
отдолу. Въпреки че корабът не бил винаги видим... той бил някъде... там!
Боже мой! „Окото на Бога"!, Мату още не можеше да се отърси от това откритие.
Пер продължи.
- Друго име за АТ-EN било „Кралският Контейнер на Контейнерите" или дори
„Къщата на Къщите". Можеш ли да ми кажеш каква би била титлата на АТ-EN в този
аспект, Мату?
Мату не се поколеба.
- „Къщата на Къщите" или „Контейнерът на Контейнерите" ще бъде В-В или ВЕ-В... -
отговори той.- Можеш ли да ми кажеш каква би била титлата на АТ-EN като „Първи и Най-важен
Дом" или „Първо и Най-важно Вместилище"? - попита Пер.
- B-UR или B-R... - каза Мату.
- Много добре... - каза Пер - Можеш ли сега да ми кажеш каква би била титлата на ATEN,
ако за него се мисли в аспекта на „Смъртта излиза от Него"?
„Смъртта Излиза от Него"?, Мату обърна няколко листа от записките си. „Излиза"?,
Мату не можеше да намери нищо, което да значи „излиза".
- Не мога да го намеря в записките си, Учителю Пер. - каза Мату - Съжалявам, не знам
как е „излизам".
Пер кимна.
- Не се тревожи, Мату... - каза той - Това е дългият звук на буквата „Е" и се произнася
„иий". Когато този звук следва съгласна, означава „идва от". За да различиш „идва от" и
„тези от страната на", трябва да се вгледаш в контекста на думите, които са около думата с
дългия звук „еее" като наставка. Засега, нека просто предположим, че можеш да видиш
разликата. Можеш ли да опиташ пак, моля?
- Смърт ще бъде КН, Учителю... - започна Мату отново - Ако дългият звук „еее"
означава „идва от", тогава думата ще бъде „КН-ЕЕ".
- Правилно, Мату... - каза Пер - Но въпреки че думата се произнася КНЕЕ, се пише
KH-I. „Смъртта произлиза от Него". KHI. Титлата на АТ-EN, в неговата роля на Кралски
Смъртоносен Кораб... - продължи Пер - ... била KHI-KHI. Всеки един от пилотите, които
управлявали някой от Кралските Смъртоносни Кораби, бил познат като KHIKHI-I, „Някой,
който е от страната на Смъртоносния Кораб". Времето и различията в произнасянето
променили това наименование на IKHI-KHI
Мату си записа всички имена... AT, АТ-АТ, Т-АТ, AT-EN, AT-ER, BU-R, ВЕ-В и КHI.
Пффф! Имам толкова много за запомняне.
- Също така си отбележи, Мату... - продължи Пер без да си поема дъх -че терминът
KH-I бил титла на всички бойни кораби в армадата на Империята SSS. Всеки от тях бил
„доставчик на смърт", всеки от тях бил KH-I.
Мату продължи да пише.
- Запомни, Мату... - обърна му внимание Пер - Тези титли ги извлякохме от АТ-EN на
Кралицата, огромната, изцяло построена Смъртоносна звезда на Империята. Това, което
може да е объркващо в твоята бъдеща работа е, че Бойният кораб AR, издълбаният отвътре
астероиден кораб на Вълчите Крале, често бил обсипван със същите титли, които се
прилагали за ATEN. Въпреки че тези титли са технически неправилни, често ще откриваш,
че са били ползвани, за да описват AR.
О, чудесно! Грешни имена за AR... Великолепно! Е..., помисли си Мату. Поне Учителят
ме предупреди предварително.
- Било комплимент за способностите на пилотите на Вълчите AR, че е назряло такова
объркване между Смъртоносната звезда АТ-EN и Вълчата Смъртоносна звезда. Пилотите
обучени да управляват AR разбрали, че астероидният боен кораб не се пилотира като
произведен от фабрика звезден кораб. В резултат на това Вълчите пилоти развили не само
нови техники за междузвездна навигация, но се научили също така и да придобиват
„вътрешна интуиция", която рептилианските звездни пилоти в лъскавите и добре
построени кораби не могли да развият. Докато рептилианските звездни пилоти били
обучени на мигновена реакция към електрониката и инструментите, които следели
пространството около тях, Вълчите пилоти били принудени да се научат да управляват
своите кораби, все едно че са астероиди в космоса, като по този начин трябвало да предвиждат къде ще ги отведе потокът от междузвездни „води". Това изисквало незабавна
адаптация към физиката на космоса, в който се намирали и повърхностните умения не
били достатъчни. Често пилотите използвали естествената динамика на новото
пространство като сърфирали по електромагнитните вълни или слънчевите ветрове.
Поради това, че пилотите на AR практически управлявали астероид, най-прекият маршрут
до определена цел бил този, който корабът AR, по доста обиколен начин, следвал
междузвездния поток между звездите и планетите. Но колкото и взискателно и
времепоглъщащо да било подобен род летене, точно тази техника се доказала толкова
смъртоносна за техните врагове. Слънчевите системи рядко подозирали приближаващия
рояк астероиди и дори когато се усъмнявали, те просто не можели да следят всеки
метеоритен дъжд, който навлизал в тяхната система. Успехът на Вълчите завоевателни
кампании бил базиран на тази проста предпоставка: всеки астероид бил потенциален боен
кораб... боен кораб, който никой не подозирал. Вълчите пилоти станали Майстори на
летенето по потоците на „небесните води" между звездите и слънчевите системи,
използвайки естествения поток на космоса, за да атакуват своите врагове. Рептилианските
пилоти били Майстори на пълната фронтова атака, преминавайки през защитните полета и
електромагнитните мрежи с такава сила, че можели да отнесат цялата фронтова линия на
противника. Технологията била силата на рептилианските пилоти, уменията в
пилотирането била силата на Вълчите пилоти... Когато двата типа пилоти били обединени
в армадите от частите ТАК на Кралицата на рептилианската Империя, нито една звездна
система не била в безопасност.
Убеден съм., каза си Мату. Страхувам се да си помисля как Човечеството може
изобщо да се справи с тези две звездни раси. Виждам малък шанс това да стане в
битка... всъщност виждам много малък шанс изобщо.
- О... - добави Пер неочаквано - Също така, имай предвид, Мату, че АТ-EN... и AR
били считани като продължение на Кралицата и нейната мощ. На практика някои хора
възприемали АТ-EN и AR като въплъщения на самата Кралица. Често се случвало някои
от древните звездни хора действително да приравняват AT-EN, AR и Кралицата на
Небесата. Това също, Мату, трябва да остане на преден план в твоите познания за
историята на звездите в нашата галактика... и съществата от звездите на Орион и Сириус.
Мату си записваше нещата бързо, като в същото време се протегна за още хартия.
- Сега, нека продължим и да видим някои от имената, дадени на този толкова
удивителен кораб, могъщия АТ-EN на Кралицата...
Боже мой, дали изобщо се уморява? Пер е непреклонен., промърмори Мату. Как знае
всички тези неща? Как успява да ги задържи в главата си? Мату спря и се вгледа към
Старейшината за момент, докато той продължаваше да говори. Кой си ти?, искаше да знае
той. Откъде идваш? Наистина...
- Освен, че е в основата на легендата за „Окото на Всемогъщия в Небесата", АТ-EN и
AR дали началото и на други истории, които се разказвали около огъня и в домовете на
другите светове. Много истории описвали най-ужасния „Звяр на Небесните Води".
Чудовище с едно ужасяващо око, което можело да види всичко и да бълва огън. Това,
разбира се, била препратка към смъртоносния АТ-EN. Други истории разказвали как
„Звярът от Водите" пътувал през „небесните реки" и можел да унищожава корабите и да
поглъща човешките пилоти. Очевидно, тъй като „звярът" пътувал по „небесните реки",
това била препратка към Великия AR. Тъй като „Звярът" бил „от Водите" или „небесните
реки", много истории за ужасния демон го описват като „морско чудовище" или „морски
демон". Много често към описанията били добавяни фантастични аспекти, легендите били украсявани с детайли, които разтягали въображението на слушателя. Но във всеки случай,
„морският демон" или „морското чудовище" се отнасяли за АТ-EN или за AR. С
ужасяващи разрушителни сили и със способността си да поглъща хора... Вълчите бойци,
които били на AR!, предположи Мату.
- ... това, разбира се, било препратка към смъртта, която сеели АТ-EN и AR и тяхната
способност да кръстосват „водите на космоса". Имай предвид тези идеи, Мату, защото ще
бъдат много важни впоследствие.
Мату се постара тази бележка да се откроява сред останалите му записки.
- Нека сега насочим вниманието си конкретно към самия АТ-EN... - каза Пер - AT-EN
на Кралицата, Кралският Флагмански Кораб на Междузвездната Армада SSS, бил с
размера на малка планета. В действителност имало няколко типа АТ-EN, Мату, и те
варирали по своя размер, но за нашите цели ще говорим за най-голямата от
Смъртоносните Звезди... АТ-EN на Кралицата. Изцяло конструираното кълбо било
направено така, че да е напълно независимо. Корабът използвал два основни вида
двигатели, такъв на принципа на „отблъскване и притегляне" и двигател, който „огъва
пространството". Двата различни типа задвижване били необходими, за да се пътува през
двата различни типа пространство на нашата галактика. „Истинският" космос и
„Универсалният" космос. В „Истинския" космос съществуват доста на брой небесни тела,
слънца, планети, астероиди, комети, които са доста физически и „реални". В
„Универсалния" космос няма физическо съществуване, няма материя... това е „Дъхът на
Великата Празнота", който още е непроменен и неразграден в сравнение със света на
физическите неща. За да се пътува през „Истинския" космос най-често се използвал
двигател, който работел на принципа „оттласкване и притегляне". За да се пътува през
„Универсалния" космос бил разработен „огъващият пространството" двигател. При
системата с „оттласкване и притегляне" корабът фактически използва два метода, за да се
предвижва през „Истинския" космос. В единия случай корабът се движи през
„космическите води", отблъсквайки се от „материала" на космоса. Древните гребци,
например, използвали гребла, за да се отблъснат от водите на реката, така че да задвижат
кораба напред. В по-късни времена горещи газове били изпускани от задната част на
кораба, които понякога били наричани „тласкачи", които задвижвали кораба напред или
нагоре. Още по-късните двигатели използвали светлинни и електрически частици за
задвижване напред. При втория метод, една точка в космоса, еднаква по размери с кораба,
бива притеглена към летателния апарат с помощта на устройство, което генерира
електрогравитационно поле. След като точката бива издърпана до кораба,
електромагнитният двигател се изключва. Когато времето и пространството се върнат до
своята първоначална форма, точката, заедно с кораба вътре в нея... е вече на своето
първоначално място във време-пространството. Въпреки че пътуващите в кораба няма да
почувстват нищо, ще изглежда че пространството около самия кораб прелита около него.
Наблюдателите от дистанция ще видят нещо подобно на разпъване на пространството,
което изведнъж се връща в първоначалното си състояние, като се наблюдава и някакво
замъгляване, в което се намира корабът. Това е „притеглящият" метод, но той е доста
ограничен и може да се използва само по маршрути, по които няма никакви препятствия.
„Отблъскване и притегляне", хм? Звучи прекалено просто., помисли си Мату.
- За да разбереш „Универсалния Космос", Мату... - Пер се облегна назад - Ние трябва
да се върнем в първия момент на времето... Дъхът на UAH. Някои учени го наричат
„Големият взрив", моментът в който една малка точка експлодира и дава живот на
вселената. Ние няма да дискутираме действителното събитие сега, Мату. Нека просто се съгласим, че е имало момент, през който вселената се е появила от Празнотата. Сега,
представи си, че от тази малка точка излезли нишки от материя, все едно били Нишки от
спагети.
Спагети?, на Мату му беше забавно, но лесно си представи как спагетените нишки
излитаха от точката на произхода.
- Тези нишки от спагети са мястото, където живеем, Мату. Тези нишки са това, което
наричаме физическа вселена... в тях се намира материята. Между тези нишки няма нищо...
там е само Празнотата, която не е била запълнена с „Есенцията на материята". Сега си
представи една от тези дълги нишки материя да се увива и извива около Празнотата.
Намотавания и осморки, това е нашата вселена... или поне това, което мислим, че е нашата
вселена. Ако сме на единия край на огънатата и извита нишка и една ярка звезда е на
другия край, светлината пътува до нас по тази нишка... не пътува през пространството, в
което няма „Есенция". Светлината може да пътува само през тази нишка. И въпреки че тя
следва всевъзможните извивки и намотки на нишката, ние вярваме, че тя изминава
директен... и прав път, за да стигне до нас.
Удивително!, Мату можеше да си представи нишката и звездната светлина, която
пътува през нея, извивайки се и правейки лупинги. И въпреки това, ние си мислим, че се
движи в права линия. Невероятно!
- Сега си представи, че нишката от физическата вселена се огъва така, че почти се
докосва в двата края, но все пак краищата са разделени. Светлината идваща от звездата от
единия край ще пътува, ще направи лупинг и накрая ще я видим с очите си. Ние виждаме
пътя й като права линия, но светлинните лъчи са напълно обърнати. Но сега, Мату, е
важно да разбереш нещо. Звездата и Земята почти се докосват и въпреки това, ако
следваме нишката, ще се окаже, че сме на светлинни години един от друг. Нашата вселена
се състои от много нишки от материя. Подобно е на нишки от мрежата на паяк, които се
простират в много различни посоки, докосвайки се на някои места, а на други са
разделени. За да се използва „огъващия пространството двигател", той просто огъва една
нишка на физическата вселена, така че тя да докосне друга част. Пътуването е почти
мигновено.
Удивително!, помисли си Мату. Просто невероятно!
- АТ-EN на Кралицата разполагал и с двата вида. Също така, във вътрешността на
кораба се намирали най-усъвършенстваните и нови оръжия, разработени от учените
МАКН. Светлинни лъчи, които режели и стопявали, звукови вълни, които огъвали,
повдигали или заличавали, гореща вълна, която може да замрази своята мишена,
електромагнитни вълни, които могат да преструктурират формата на даден обект,
електрогравитационни вълни, които притеглят и изместват планети от тяхната орбита и
най-новите технологии за контрол върху съзнанието..., както и всеки инструмент или
оръжие разработени наскоро - всичко това се намирало на АТ-EN. В центъра на огромната
Смъртоносна звезда се намирало изкуствено слънце. На вътрешната повърхност на
кълбото имало цели слоеве от изкуствени скали и пластове почва, годна за виреене на
живот. На изкуствената земя били проектирани внимателно поддържани езера и реки, дори
малки планини и хълмове. Атмосферните условия били стабилизирани чрез специални
апарати, които поддържали постоянна температура и климат. Куполни градове, които
имали кули проектирани за бизнес, военни щабове и частни домове били заложени в
дизайна на кълбото. Пътуването от един куполен град до друг било извършвано чрез
въздушни кораби, които навигирали през вътрешните небеса на АТ-EN. Накратко, Мату, в самия AT-EN се намирал един внимателно проектиран и постоянно наблюдаван малък
свят.
Уау!, Мату се бе замечтал. Цял малък свят вътре в един кораб! Удивително!
- Когато населението на „Вътрешния свят", както те го наричали, гледало към центъра
на кълбото АТ-EN, към изкуственото слънце, те действително гледали... „нагоре". Когато
гледали към краката си „надолу", на практика те гледали в обратна посока на изкуствената
кора и към външния корпус на кораба. Въпреки че светът бил обърнат, Мату, това бил
почти перфектният рай за тези, които го населявали. Фактически, поколения от хора били
родени и израснали на „Вътрешния свят". Някои от тях не познавали друг живот и не
искали нищо друго.
Да, но никога да не излязат навън?, Мату направи гримаса. Възможно ли е тези хора
да не са искали да излизат?
Пер видя физиономията на Мату.
- Може би, ако ти разкажа повече за „Вътрешния свят", ще разбереш защо тези хора не
са искали да напускат, Мату... - предложи Пер.
Мату кимна. Навярно..., помисли си той. Дано да е добра история.
- Във „Вътрешния свят"... - започна отново Пер - Околната среда била напълно чиста.
Въздухът бил безопасен за дишане и без замърсители. Корабите, които пътували по
вътрешните небеса, били задвижвани от електромагнитни полета, които били внимателно
проектирани така, че да не влизат в контакт с населените зони. Изкуственото слънце не
излъчвало вредна радиация, нито пък ставало прекалено горещо. Нямало нито слънчеви
бури, нито смъртоносен слънчев вятър. Дъждовете били внимателно насочвани и можели
да се пускат или спират с точност до секундата. Нямало нито мъгли, нито вятърни или
снежни бури. Изкуствените водни басейни били изпълнени с подходящи форми на
подводен живот, реките течали по чисти речни корита, а малките планински хълмове били
поръсени с истински сняг. Населението на „Вътрешния свят" можело да се наслаждава на
изкуствено създадените открити пространства, които били защитени от хищници и
хаотични и непредвидими метеорологични условия. Никога не било нито прекалено
горещо, нито прекалено студено. Дневните и нощните периоди били внимателно
регулирани, а грандиозни светлинни шоута придружавали всяка смяна. Изкуствената земя
била създадена по такъв начин, че да няма замърсители и да е свръх-абсорбираща, в
случай че някакъв вид замърсител се разлее по нея. Освен това била плодородна и можела
напълно да поддържа индивидуални градини и всякакви фермерски операции.
Зеленчуците и плодовете, които били отглеждани в специално изградени за тази цел
ферми, също били чисти от замърсители и опасни инсектициди. До „Вътрешния свят"
били допускани само полезни примитивни форми на живот. Нямало вредители или форми
на живот, които да разпространят болести и инфекции. Нямало животни, които се хранят с
мърша, които да застрашат безопасността и здравето на населението. Всяка изложена зона
на повърхността можела да поддържа живот... накратко, това бил един Свят-градина.
Внимателно проектираните и конструирани куполни градове били безопасни. Всяко
движение било тотално наблюдавано, така че жителите изобщо не се страхували от
каквато и да е криминална активност. Нямало затворнически колонии, нямало и центрове
за арести и наказания. Пътуването се извършвало чрез въздушните кораби или от совалки
движещи се през тръби, които свързвали всяка точка от града до всяка друга точка на
кораба, така че нямало задръствания, замърсявания или инциденти. Имало напълно
оборудвани медицински пунктове с най-новите технологии в тази сфера, включително
камери за съживяване и регенерация. Имало и центрове за забавления, които доставяли най-новите холографски прояви на музиканти, художници, лектори, говорители... и дори
Кралското семейство на самата Кралица. Всеки жител имал специфични задължения,
както и доста свободно време за лично развитие и растеж.
Брачните партньори били щателно изследвани, а биологичната репродукция била
програмирана и се извършвала само когато е необходимо. Всяко удоволствие било
позволено, стига да не пречи по някакъв начин на управлението на кораба. Центровете за
стимулация били достъпни за всеки, но рядко били използвани, защото всеки бил щастлив
по своята същност. Цикълът на живот бил изключително дълъг поради здравословния и
лишен от стрес начин на живот, който жителите водели. Правилното хранене и хранителни
навици били норма, а спортуването било част от всекидневния живот. Жителите били в
безопасност, живеели дълго, били здрави, интелигентни и щастливи. Всяка една тяхна
нужда била изпълнявана и всяко желание било задоволявано. Животът бил идилия. А
когато живееш в напълно контролирана околна среда, не можело да става и дума за живот
на повърхността на напълно непредвидима и нестабилна планета, на която живеят точно
толкова непредвидими и нестабилни хора. Накратко, Мату... животът във „Вътрешния
свят" бил точно като живот в рая.
Хммм! И вероятно доста скучен., помисли си Мату.
Пер видя изражението на неговото лице.
- Не, Мату... - поклати глава Пер - Мога да видя недоволство по лицето ти, но ти
грешиш. Животът в АТ-EN бил близо до перфектното съществуване за жителите му.
Фактически, молбите за пребиваване на Звездния кораб често били отхвърляни. За да
живее на AT-EN, всеки жител трябвало да премине през предварителни изследвания и
проверка на здравния статус. Входните изисквания били много строги. Другият начин да
бъдеш допуснат да живееш на кораба, бил ако си роден там. С времето всеки Звезден
кораб АТ-EN имал свое собствено специфично население, подобно на човешките същества
и техните националности. Да си поданик на Звезден кораб АТ-EN било повод за гордост.
Съществата често се самоопределяли на база Звездния кораб, на който живеели. Да си
жител на кораба било голяма чест... и често било мерило за положението на човека. Ако
някой жител на АТ-EN извършел престъпление или пък пристъпил някое правило,
наказанието било сурово... това означавало незабавна отмяна на жителството му на кораба.
Това само по себе си, Мату... потенциалната загуба на рая... било доста плашещо за
повечето жители, така че това била гаранцията, че проблеми няма да има. Най-голямото
наказание за жителите на АТ-EN, което можели да понесат, било прокуждането. Загубата
на Света-градина била съдба, по-лоша от смъртта.
Мату се изправи внезапно... отново!
Боже мой! Загубата на Градината на АТ-EN! Боже... може ли да е?... Може ли
наистина да е?... > Глава VI Едемската градина