https://www.youtube.com/watch?v=UlvRRPZbnucПрез 1860 г. Раковски наблюдава насилственото изселване на българи към в Украйна. То е активирано от руски дипломатически представителства и обхваща Видинско, Белоградчишко и Ломско.
“Руското правителство с предателски начин е успяло да издейства ферман от Портата, в когото му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българи скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтайни обещания!...”
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование. Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво блогадарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето на Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обича са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
Преселение в Русия, или рускатаубийствена политика за българите
Потулваното „Преселение в Русия“
Русия експулсира етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещите степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези.
Черкези, снимка от 1882-ра година
Джеймс Бейкър, изследовател на Арванитите/Арнаутите, казва: Там на Кавказ (в съвременния Дагестан) е другата Албания и някои писатели мислят, че нейните жители са същият народ, като този в Турция. Известно е че има голяма прилика между племето Тоска в Албания и черкезите от Кавказ.
Митовете около войната 1877-78 г.
В предговора си към Второто издание от 1886 г. на брошурата на Георги С. Раковски „Руската убийствена политика за българите“ ( http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=286:2011-04-19-15-10-49&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61от 1861 г. Захари Стоянов пише:
“С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.”
През 1886 г. Захари Стоянов публикува във в-к „Независимост” знаменитата си статия „КОЙ”. В нея той отговаря на антибългарските нападки на предложения от Русия за български княз преди 7 години Аксаков, като разкрива истинските цели на руския империализъм, а именно завладяването на България и подчиняването на българския народ в състава на поредната губерния на империята. (https://chitanka.info/text/10048-kojy)
По това време Захари Стоянов вече е знаел за тайното Райщадско споразумение от 8 юли 1876 г. на Русия с другата властваща в Централна Европа империя – Австро-Унгарската за дележа на Балканите, за разпокъсването на българската нация и взаимна подкрепа при експанзията на двете империи на Балканите. (виж тук секретните договири на Русия – https://istinata.bg/)
В тази статия големият български революционер и писател пита КОЙ е против Съединението ни?! КОЙ се опитва да накара султанът да нападне България след Съединението?! КОЙ се опитва да организира преврати и метежи с цел да присъедини България като поредна губерния към Руската империя?! КОЙ подтиква сръбския крал да нападне България след Съединението и КОЙ заповядва на своите офицери позорно да напуснат бойните редици, за да може България да бъде превзета и подчинена?!…
След Съединението, предложеният от Русия за български княз Иван Аксаков, пише през декември 1885 г. в бр. 24 на вестник „Русь”:
„Всяко тържество на българите е смърт за Русия.”,
на което Захари Стоянов отговаря:
„В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост…
Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя!…“
Днес, през призмата на времето и опирайки се на безспорните факти, днес, когато знаем истинските цели на руския империализъм и неговата пълна приемственост по отношение на методи и средства, независимо дали е царски, съветски или съвременен олигархичен, цели, явно заложени и декларирани в секретните им договори и неотлъчно преследвани вече век и половина, можем да допълним въпроса КОЙ?!, който Захари Стоянов задава преди 131 г. и ясно да видим и техните съвременни аналози в една пълзяща експанзия, руиниране, обезличаване и превземане на българската държавност.
Черкези
Черкези, снимка от 1882-ра година
Джеймс Бейкър, изследовател на Арванитите/Арнаутите, казва: Там на Кавказ (в съвременния Дагестан) е другата Албания и някои писатели мислят, че нейните жители са същият народ, като този в Турция. Известно е че има голяма прилика между племето Тоска в Албания и черкезите от Кавказ.
Раковски първи развенча мита за Дядо Иван
През ХVIII и ХIХ век руската дипломация върти срамна търговия с хора
Георги Раковски е автор на една книга, която хем я има, хем я няма в литературата. “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” беше разпъната идеологически. Русофилите потулваха четивото, а русофобите го вадеха на светло. Намери покой едва в най-ново време.
През ХVIII и ХIХ век руската дипломация върти срамна търговия с хора. Сключва съглашения с Високата порта за преселване на етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещите степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези. Отсам Дунава обиталищата им са разположени шахматно и образуват щит срещу освободителното движение.
Последната емигрантска вълна е около 1860 г. Ферман кандърдисва населението в Битолско и Видинско да тръгне на доброволно заточение. Македонските българи се оказват корави и отказват, но потомците на Баба Вида се огъват. Емисари обикалят района и броят рубли на всеки, който склони да поеме към неизвестното. Сред тях са влиятелни фигури като Захари Княжески.
Георги Раковски въстава срещу тази пагубна политика за обезбългаряване на отечеството. По това време той е в Белград, пише “Преселение в Русия” и иска помощ от сръбското правителство за печат. Вътрешният министър Никола Христич отпуска средства. За да не изложи Сърбия пред Русия, Раковски дава ръкописа на Теодосий Икономов със заръката да го отпечата в Букурещ.
През май 1861 г. книгата излиза там анонимно - без автор, местоиздаване и датировка. Тиражът за онова време е впечатляващ. Данаил Попов свидетелства, че само той е разпространил няколко хиляди екземпляра. Заблудените прелистват и четат:
“Руското правителство с предателски начин е успяло да издейства ферман от Портата, в когото му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българи скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтайни обещания!...”
“Във Видинската бедна област - продължава Раковски - тия народоубийци са успели да придумат и измамят множество челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни българи да се уписват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страни уж турскаго правителства, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия! Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.”
“Послушайте, братя българи, а особито вие от Видинска област!”, с паисиевски патос призовава родолюбецът.
Раковски прави преглед на българо-руските отношения от Средновековието насам и стига до войните на московските царе със стамбулските султани. “От тях времена - сочи той, - като почна да слабей Турция, русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно отечество.”
Българщината е подложена на двоен огън. От една страна поробителите отмъщавали на християните за нашествията. От друга братушките “като скакалци” плячкосвали чуждата земя. На изпроводяк отвеждали насила хиляди домочадия. Раковски дава пример с войните от 1806-1812 г., 1828-1829 г. и 1853-1856 г. Само в последната, известна като Кримската, били отвлечени 13 000 семейства в Бесарабия. След това издевателство емиграцията вече е доброволна и дори платена.
Тия пари - обяснява Раковски на клетниците, - що ви обещава и ви дава сега лукаво руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви придадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! А и то какво пусто облекло и прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и тия ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за вас! Тамо няма оплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете се веке помръдна наникъде!
“Не е ли срамота за вас, о видински българи! Да ви заменяват с татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове!”, негодува Георги Раковски.
Докато “Преселение в Русия” минава през много очи, той отива в Одеса да работи за същата кауза. Опитва се да убеди Пьотр Стремоухов да спре антибългарската кампания. Дипломатът е заместник-директор на Азиатския департамент. Има остър слух, чува, обещава и не изпълнява. Тогава Раковски публикува серия статии във вестник “Дунавски лебед”, които са послепис към книгата.
“Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” е преоткрита от Захари Стоянов. При Раковски ключовата дума е “преселение”, а при Захари “съединение”. След съединението на Княжество България с Източна Румелия братушките отново са срещу нас. Понеже историческият акт няма благословията на Дядо Иван, те изтеглят своя офицерски корпус от младата ни войска. Въпреки това разгромяваме врага в Сръбско-българската война с армия, в която най-високият чин е капитан.
Летописецът препечатва книгата през 1886 г., когато се надига яростно русофобство. По време на Стамболовия режим тя е настолно четиво. Сетне иде на власт русофилската Народната партия и е потулена. До така наречения Втори стамболовистки режим между 1903 и 1908 г. Тогава етнографът Димитър Маринов, репресиран от народняците, подготвя друго издание. Екземпляр от него досега не е намерен. Възможно е проектът да не е осъществен.
“Преселение в Русия” се появява отново през 1922 г. в съчиненията на Георги Раковски. Заслугата е на проф. Михаил Арнаудов, който проследява и биографията на възрожденското издание. “Нека забележим - пише той, - че стари видинци и сега си спомват за това ходене в Южна Русия и за връщането си оттам, поради разочарование от условията на живота.”
След 9 септември 1944 г. професорът е осъден на доживотен затвор. Не заради “преселението”, а защото е бил министър на просвещението. Русофилите обаче, мутирали в съветофили, не са забравили сквернословието на Раковски. “Няма такава книга!”, обявяват новите господари на словото. През 1983 г. издателство “Български писател” започна да публикува съчиненията на големия българин. До 1988 г. излязоха четири тома под редакцията на проф. Веселин Трайков, Кирил Топалов и Светла Гюрова.
На общо 2423 страници не се намери място за “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”. Става дума само за 15 страници. В толкова събира своя гняв бащата на националната революция. Който първи развенча мита за Дядо Иван.
През ХVIII и ХIХ век руската дипломация върти срамна търговия с хора
Георги Раковски е автор на една книга, която хем я има, хем я няма в литературата. “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” беше разпъната идеологически. Русофилите потулваха четивото, а русофобите го вадеха на светло. Намери покой едва в най-ново време.
През ХVIII и ХIХ век руската дипломация върти срамна търговия с хора. Сключва съглашения с Високата порта за преселване на етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещите степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези. Отсам Дунава обиталищата им са разположени шахматно и образуват щит срещу освободителното движение.
Последната емигрантска вълна е около 1860 г. Ферман кандърдисва населението в Битолско и Видинско да тръгне на доброволно заточение. Македонските българи се оказват корави и отказват, но потомците на Баба Вида се огъват. Емисари обикалят района и броят рубли на всеки, който склони да поеме към неизвестното. Сред тях са влиятелни фигури като Захари Княжески.
Георги Раковски въстава срещу тази пагубна политика за обезбългаряване на отечеството. По това време той е в Белград, пише “Преселение в Русия” и иска помощ от сръбското правителство за печат. Вътрешният министър Никола Христич отпуска средства. За да не изложи Сърбия пред Русия, Раковски дава ръкописа на Теодосий Икономов със заръката да го отпечата в Букурещ.
През май 1861 г. книгата излиза там анонимно - без автор, местоиздаване и датировка. Тиражът за онова време е впечатляващ. Данаил Попов свидетелства, че само той е разпространил няколко хиляди екземпляра. Заблудените прелистват и четат:
“Руското правителство с предателски начин е успяло да издейства ферман от Портата, в когото му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българи скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтайни обещания!...”
“Във Видинската бедна област - продължава Раковски - тия народоубийци са успели да придумат и измамят множество челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни българи да се уписват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страни уж турскаго правителства, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия! Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.”
“Послушайте, братя българи, а особито вие от Видинска област!”, с паисиевски патос призовава родолюбецът.
Раковски прави преглед на българо-руските отношения от Средновековието насам и стига до войните на московските царе със стамбулските султани. “От тях времена - сочи той, - като почна да слабей Турция, русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно отечество.”
Българщината е подложена на двоен огън. От една страна поробителите отмъщавали на християните за нашествията. От друга братушките “като скакалци” плячкосвали чуждата земя. На изпроводяк отвеждали насила хиляди домочадия. Раковски дава пример с войните от 1806-1812 г., 1828-1829 г. и 1853-1856 г. Само в последната, известна като Кримската, били отвлечени 13 000 семейства в Бесарабия. След това издевателство емиграцията вече е доброволна и дори платена.
Тия пари - обяснява Раковски на клетниците, - що ви обещава и ви дава сега лукаво руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си! А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви придадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана! А и то какво пусто облекло и прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и тия ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за вас! Тамо няма оплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете се веке помръдна наникъде!
“Не е ли срамота за вас, о видински българи! Да ви заменяват с татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове!”, негодува Георги Раковски.
Докато “Преселение в Русия” минава през много очи, той отива в Одеса да работи за същата кауза. Опитва се да убеди Пьотр Стремоухов да спре антибългарската кампания. Дипломатът е заместник-директор на Азиатския департамент. Има остър слух, чува, обещава и не изпълнява. Тогава Раковски публикува серия статии във вестник “Дунавски лебед”, които са послепис към книгата.
“Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” е преоткрита от Захари Стоянов. При Раковски ключовата дума е “преселение”, а при Захари “съединение”. След съединението на Княжество България с Източна Румелия братушките отново са срещу нас. Понеже историческият акт няма благословията на Дядо Иван, те изтеглят своя офицерски корпус от младата ни войска. Въпреки това разгромяваме врага в Сръбско-българската война с армия, в която най-високият чин е капитан.
Летописецът препечатва книгата през 1886 г., когато се надига яростно русофобство. По време на Стамболовия режим тя е настолно четиво. Сетне иде на власт русофилската Народната партия и е потулена. До така наречения Втори стамболовистки режим между 1903 и 1908 г. Тогава етнографът Димитър Маринов, репресиран от народняците, подготвя друго издание. Екземпляр от него досега не е намерен. Възможно е проектът да не е осъществен.
“Преселение в Русия” се появява отново през 1922 г. в съчиненията на Георги Раковски. Заслугата е на проф. Михаил Арнаудов, който проследява и биографията на възрожденското издание. “Нека забележим - пише той, - че стари видинци и сега си спомват за това ходене в Южна Русия и за връщането си оттам, поради разочарование от условията на живота.”
След 9 септември 1944 г. професорът е осъден на доживотен затвор. Не заради “преселението”, а защото е бил министър на просвещението. Русофилите обаче, мутирали в съветофили, не са забравили сквернословието на Раковски. “Няма такава книга!”, обявяват новите господари на словото. През 1983 г. издателство “Български писател” започна да публикува съчиненията на големия българин. До 1988 г. излязоха четири тома под редакцията на проф. Веселин Трайков, Кирил Топалов и Светла Гюрова.
На общо 2423 страници не се намери място за “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”. Става дума само за 15 страници. В толкова събира своя гняв бащата на националната революция. Който първи развенча мита за Дядо Иван.
В предговора си към Второто издание от 1886 г. на брошурата на Георги С. Раковски „Руската убийствена политика за българите“ ( http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=286:2011-04-19-15-10-49&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61от 1861 г. Захари Стоянов пише:
“С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.”
През 1886 г. Захари Стоянов публикува във в-к „Независимост” знаменитата си статия „КОЙ”. В нея той отговаря на антибългарските нападки на предложения от Русия за български княз преди 7 години Аксаков, като разкрива истинските цели на руския империализъм, а именно завладяването на България и подчиняването на българския народ в състава на поредната губерния на империята. (https://chitanka.info/text/10048-kojy)
По това време Захари Стоянов вече е знаел за тайното Райщадско споразумение от 8 юли 1876 г. на Русия с другата властваща в Централна Европа империя – Австро-Унгарската за дележа на Балканите, за разпокъсването на българската нация и взаимна подкрепа при експанзията на двете империи на Балканите. (виж тук секретните договири на Русия – https://istinata.bg/)
В тази статия големият български революционер и писател пита КОЙ е против Съединението ни?! КОЙ се опитва да накара султанът да нападне България след Съединението?! КОЙ се опитва да организира преврати и метежи с цел да присъедини България като поредна губерния към Руската империя?! КОЙ подтиква сръбския крал да нападне България след Съединението и КОЙ заповядва на своите офицери позорно да напуснат бойните редици, за да може България да бъде превзета и подчинена?!…
След Съединението, предложеният от Русия за български княз Иван Аксаков, пише през декември 1885 г. в бр. 24 на вестник „Русь”:
„Всяко тържество на българите е смърт за Русия.”,
на което Захари Стоянов отговаря:
„В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост…
Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя!…“
Днес, през призмата на времето и опирайки се на безспорните факти, днес, когато знаем истинските цели на руския империализъм и неговата пълна приемственост по отношение на методи и средства, независимо дали е царски, съветски или съвременен олигархичен, цели, явно заложени и декларирани в секретните им договори и неотлъчно преследвани вече век и половина, можем да допълним въпроса КОЙ?!, който Захари Стоянов задава преди 131 г. и ясно да видим и техните съвременни аналози в една пълзяща експанзия, руиниране, обезличаване и превземане на българската държавност.
ИСКАМЕ БЪЛГАРСКИ ПАМЕТНИЦИ
" Общият брой на руските и съветските паметници в България е над 680.
Най-многобройни са посветените на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. – над 500 паметника във всички административно-териториални области на страната.
В България има и над 180 паметници, посветени на Червената армия и на червеноармейци от Втората световна война, според регистъра на посолството на Русия.
Най-огромните и най-представителни паметници в София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора и в повечето областни градове, в много градове и дори села са посветени на руски и съветски военни дейци.
Руските и съветски паметници, заедно с паметниците, посветени на БКП и нейните главатари, на комунистически партизани и съветски агенти са почти два пъти повече, много по-представителни и по-големи от всички паметници на всички борци за национално ни освобождение!
На практика в столицата на "независима" и "европейска " България най-големите и представителни паметници са посветени на Русия и СССР:
- паметник на Съветската армия,
- катедрален храм "Александър Невски" /наречен на монголския принц, "върховен предател и масов убиец", приел исляма, но посветен в светец от московското православие;
- Руска църква,
- Руски паметник,
- Докторски паметник,
- "Пирогов",
- бул. "Руски"- "Цар освободител",
- улици "Московска", "Граф-Игнатиев", "Аксаков", "Паренсов", "Гурко", "Тотлебен", "Столетов" и много други.
Доскоро скромният паметник на бесилото на Апостола на Свободата бе на бул. Толбухин - кръстен на съветския окупатор маршал Толбухин, по- известен като Търбухин.
Скандален е огромният монумент край Калиакра на несвързаният по никакъв начин с българската история, руски адмирал Ушаков.
Скандални са паметниците на съветските терористи - подводничари и парашутисти, които без СССР да ни е обявил официално война са изпратени в България през 1941 и 1942 г.
Но може би най-скандалният и символизиращ пълното ни национално унижение е паметника край Созопол на екипажа на съветската подводница, вероятно торпилирала /много преди СССР да обяви война на България!/ българския кораб "Струма", превозващ еврейски бежанци за Палестина. На неговата памет в Израел са посветени два паметника, но нито един в България!
Освен това много български селища носят руски и съветски имена:
Аксаково е град във Варненска област. Наречен е на руския отявлен българомразец Иван Сергеевич Аксаков (1823-1886), станал известен с репликата си :" Всяка победа на България е смърт за Русия".
_____________________________________________________________________
9 български села носят името на руския император Александър II - Александрово.
Белокопитово, Шуменско е кръстено на руския генерал С. Д. Белокопитов.
Братушково в Софийска област, кръстено на подигравателното "братушки" с което руските офицери са наричали „малките си братя“.
Горталово - село в Плевенска област, кръстено на майор Ф. М. Горталов .
Граф Игнатиево в Пловдивска област, кръстено на отявления българомразец граф Н. П. Игнатиев .
град Гурково и село Гурково (област Добрич), село Гурково (област София) са кръстени на генерал И. В. Гурко - палачът на Варшавското въстание .
Драгомирово (Великотърновско) , Драгомирово (област Перник) - кръстени на генерал М. И. Драгомиров
Зараево в област Търговище , кръстено на 140-и Заряйски пехотен полк.
Игнатиево - село във Варненска област .
Калитиново - село в Старозагорска област, кръстено на подполковник П. П. Калитин .
Киреево, Видинска област , кръстено на капитан Н. А. Киреев .
Орловец - село в района на Велико Търново е кръстено на 36-и пехотен Орловски полк .
Скобелево (област Сливен) , Скобелево (област Стара загора) , Скобелево (област Ловеч) , Скобелево (област Пловдив) и Скобелев (област Хасково) - селата са кръстени на генерал М. Д. Скобелев .
Столетово (област Пловдив) и Столетово (област Старозагора) - селата са кръстени на генерал Н. Г. Столетов .
Суворово - град във Варненска област, кръстен на генерал А. В. Суворов, който няма нищо общо с българската история.
Толбухин - името на град Добрич през 1949 - 1990 г. , в чест на маршал Ф. И. Толбухин, чиято армия окупира България през 1944-1947 г.
Тотлебен е село в Плевенска област , кръстено на генерал Е. И. Тотлебен .
Церетелово е село в Пловдивска област , кръстено на руския княз и дипломат А. Н. Церетели .
Черкаски е село в района на Монтана , кръстено на руския държавник и общественик В. А. Черкаски.
До 1991 г. в България имаше над 100 огромни паметници на главатаря на болшевишката революция В.И.Ленин. Те не са унищожени, част са пренесени в Музея на т.нар. "социалистическо" изкуство, други са в складове и мазета. Може пък пак да им потрябват за поредното "освобождение" на България... "
Вън рашистката твар от Президенството!
Днес, през призмата на времето и опирайки се на безспорните факти, днес, когато знаем истинските цели на руския империализъм и неговата пълна приемственост по отношение на методи и средства, независимо дали е царски, съветски или съвременен олигархичен, цели, явно заложени и декларирани в секретните им договори и неотлъчно преследвани вече век и половина, можем да допълним въпроса КОЙ?!, който Захари Стоянов задава преди 131 г. и ясно да видим и техните съвременни аналози в една пълзяща експанзия, руиниране, обезличаване и превземане на българската държавност.
КОЙ нахлува по българските земи и завлича десетки хиляди българи в „омразните руски пустини“ (цитат от Раковски) при всяка от войните си с Османската империя ?!
КОЙ не признава Българската църква и Българската екзархия и обявява схизма против тях през 1872 г.
КОЙ провали образуването на голяма и сплотена българска държава, провали Цариградската конференция и заложи основите на Берлинския договор?!
КОЙ даде Добруджа на Румъния?
КОЙ даде Пиротско и Нишко на Сърбия?КОЙ остави умишлено Македония, Родопите, Беломорието в Османската империя?!
КОЙ разпокъса България и образува измислената васална държавичка Източна Румелия?
КОЙ си постави временно военно управление, а после назначи за министри руски генерал-губернатори, които веднага сключиха убийствени договори за източване на България?!
КОЙ задължи България да плаща издръжка за „руския окупационен корпус”, както сами си го наричат в чл. 8 на временния Сан Стефански договор и го преписват буквално в чл. 22 на Берлинския договор ?!
КОЙ получаваше тази издръжка, плащана от българския народ до 1902 г. и равна на 24 % от бюджета на държавата ?!
КОЙ организира преврати и метежи, финансирани с парите от „окупационния дълг”?!
КОЙ изпрати убийците на външния ни министър Вълчович и Стефан Стамболовъ?!
КОЙ не призна Съединението !?
КОЙ поиска още 10 милиона златни лева, за да признае едва през 1909 г. Съединението и ни принуди да изплащаме и окупационния дълг на т. нар . Източна Румелия ?!
КОЙ нападна България през 1885 г., ?!
КОЙ нападна България през 1913 г.,?!
КОЙ нападна България през 1916 г., ?!
КОЙ нападна България през 1944 г.?!
КОЙ взриви църквата „Света Неделя” през 1925 г.
КОЙ обяви официално „македонска“ нация и език през 1934 г.?!
КОЙ окупира България след 1944 г. и държа тук тристахиляден окупационен корпус, чиято издръжка беше по-голяма от бюджета на България?!
КОЙ организира Кървавия Божик на 7 януари 1945 г. и изби над 20 000 българи в Пиринска и Вардарска Македония, защото не се отказаха от своето българско име ?!
КОЙ постави марионетно правителство, което угоднически обслужваше окупаторите, докато избиваше цвета на българската нация?!
КОЙ източваше България 4 десетилетия и я задължаваше да си предава селскостопанската продукция под себестойност, докато плащаше за руския газ и петрол над международните цени?!
КОЙ взе целия златен разерев на БНБ в периода 1960 – 1964 г. ?!
КОЙ ни задължаваше да му изкупуваме остарелите технологии и въоръжение и то срещу долари?!
КОЙ натрупа 10 милиарда долара външен дълг?!
КОЙ постави марионетен режим и уби десетки хиляди българи, а други десетки хиляди хвърли в лагери и затвори!?
КОЙ създаде, организира, контролира и закриля ВИС, СИК, Мултигруп, мутрите, организираната престъпност?!
КОЙ фалира и източи 300 милиарда лева от 12 български банки през 1996 г. ?!
КОЙ домъкна мадридското чучело?!
КОЙ ни „продава” най-скъпия газ ?!
КОЙ ни дере със свръхнадценка при горивата, докато държавата ни получава най-малко средства от най-ниския акциз в Европа?!
КОЙ създаде КТБ още през 1988 г. по Живково време и после наливаше в банката парите на държавните ни предприятия, за да се финансират с тях паразитни порлитически проекти и обръчи от фирми на ДПС ?!
КОЙ създаде ДПС, още по времето на НРБ, чието ръководство още от създаването му е изцяло от доказани агенти на ДС – верни слуги на Кремъл ?!
КОЙ създаде СДС, НДСВ, ГЕРБ ?!Атака?!Израждане?!Величие
КОЙ предложи Пеевски !?
А Борисов ?! А Корнелия ?! А Каракачанов и Волен ?! А Доган ?!Копейкин,
КОЙ предложи Радев и Герджиков !?
КОЙ прибира от България годишно по 20 милиарда лева (¼ ОТ БВП) за най-скъпия газ и горива, с надценка, която ощетява България с поне 5 милиарда лева годишно?!
КОЙ е собственик на БТК, Булгартабак, Виваком, търговски и аптечни вериги, хотели и хотелски вериги?!
КОЙ ни „продава“ два безсмислени реактора за милиард по договор, подписан от безродни мекерета, на българска държавна заплата, но работещи за руските служби?!
КОЙ източи 4 милиарда лева от КТБ?!
КОЙ окупира и бетонира вече половината ни Черноморие?!
КОЙ владее над 30% от икономиката ни?!
КОЙ управлява и назначава българската олигархия и кому служи тя?!
КОЙ пише закони, които обслужват монопола и картелита?!
КОЙ владее медиите, телевизиите ни, та не задават въпроса КОЙ?!
КОЙ ?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар