Един народ не винаги има господар произлизащ от средите му. Специалистите знаят отлично, че владетелите на първите три египетски династии не са от местното население. Ранните царе на страната на пирамидите са били едри, широкоплещести хора с кестенява и рижа коса. По керамиката от първите три династии се срещат знаци, които не присъстват в системата на йероглифите, но за сметка на това ги има доста по-рано на Балканите по керамиката от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Винча, Хотница и др.
Чужди господари са имали и хуритите – дедите на днешните кюрди. Касае се за митаните – древен конен народ, от чийто език са известни малко, но за сметка на това интересни думи. Като пример могат да се посочат вартана-въртене, сатта-седем, панза- пет, тера-три, мишта-миза, награда, сани-сановник, имащ сан. Митаните са властвали не само над предците на кюрдите, но са държали подчинени и асирийците в продължение на няколко века.
В Стара Индия срещаме същия феномен- дошлите от север арийци налагат до голяма степен езика и културата си в северните региони на тази страна, докато дравидите обитаващи юга остават почти незасегнати от влиянието на пристигналия от далечни земи конен народ. Тамилските (дравидски) думи нерупу-огън, ванам-небе, сахотарам-брат, тагапан-татко, маитунан-брат, налам-четвърти, нямат нищо общо с арийските думи агни-огън, набаса-небеса, братар-брат, тата-татко, чатурта-четвърти.
Знаейки тези неща не бива да се учудваме, че народът познат като финикийци е имал благородническа прослойка, чийто произход е бил различен от този на простолюдието.Според редица учени като Герхард Херн, Фредерик Ваудхозен и др. финикийците са смесица от ханаанци - населението на Ориента и така наречените Морски народи. Кои обаче са тези хора и какви са корените им?
През XII век преди Христа настъпват сериозни климатични промени. Те принуждават много хора да напуснат земите си и да търсят ново място за заселване. Няколко племенни групи нахлуват от Балканите в Мала Азия. Там обединени със свои роднии се отправят и към Египет. Имената на тези така наречени Морски народи са записани в хрониките на Меренпта и Рамзес II.
Египетските летописци спомевават неколкотратно хора с названия пелесет, чкр, дрд, вешеш, мешвеш, шерден, шекелеш, лука, еквеш. Това са пеласги, тевкри, дардани, веси, мизи, серди, соколоти, ликийци и ахейци. Става дума за траки и техни близки роднини.
Пеласгите, тевкрите, мизите и дарданите обитават Балканите и Азия от най-дълбока древност. Весите, познати и като беси, а също и сердите в по-късни исторически извори са локализирани на Балканите. Соколоти е името на царските скити обитавали територията на Стара Велика България, а ликийците и ахейците са живели в Мала Азия, остров Крит и земите на Гърция.
Понеже не успяват да покорят Египет, Морските народи се заселват в пределите на днешните Сирия, Ливан, Израел. В тези земи те се смесват с населението на Ориента и от новополучената амалгама се ражда народът на финикийците.
Явно трако-пеласгите са станали благородническата прослойка на този народ. Съдим за това по определени думи във финикийския език. Пример може да се даде с КАРТ-град, тя е свързана с тракийските Стене Корта, Курто Ксура, Гордион, а и пеласгийските Кортона, Гординия.
Известно е, че финикийците имат култ към бог Баал. Той не е никой друг освен почитаният от траките в Мала Азия бог Балей. Значението на името е силния, могъщия, обяснява се с фригийските думи балайос-голям, силен, бален-господар, санскр. бала-сила и разбира се със стблг. болии-по-голям.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/92/Carthage_EL_shekel_2250013.jpg
Разбира се само с някоя друга дума, теоним, или изображение на тракийски атрибут не можем да докажем присъствието на траки в ранното финикийско общество. Нужни са повече данни и тях ги получаваме от историческите извори.
За Кадъм се твърди, че е финикийски благородник, който въвежда азбуката в Европа. Проблемът обаче е в това, че родът на този човек е по-скоро трако-пеласгийски, а не принадлежащ на Ориента.
Сестрата на Кадъм носи името Европа, а баща им е наречен Агенор, т.е. той носи тракийско име. Идвайки в земите на Гърция, която тогава е носила името Пеласгия, Кадъм основава Тива. Названието на това селище е тракийско. Тива, или по-точно Θῆβαι/Тева e гръцкото предаване на дева -тракийски термин от топонимията, който според Вл.Георгиев и И. Дуриданов се обяснява с блг. девам, дявам-поставям.
Кадъм е баща на Земела – тракийска богиня, чието име езиковедите тълкуват със стблг. землiа-земя. Земела от своя страна е майка на най-известното тракийско божество –Дионис.
Европа -сестрата на финикиецът Кадъм ражда властващите на остров Крит благородници Минос, Сарпедон и Радамант. И трите имена са чужди на народите на Ориента, а и крито-минойската култура е създадена от балкански поселници според проф. Б.Хрозни.
Критските топоними Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво съотвестват на тракийските Ида, Пергам, Гордион, Сети-дава, Даос Дава. Лабрисът – символ на власт при крито-минойските царе е и символ на власт при траките. Тези данни показват, че твърденията за ориенталския произход на блатородника Кадъм са неверни.
В миналото не бе известно, че заселилите се в Близкия Изток Морски народи са всъщност трако-пеласгийци – наши деди. Eдва в ново време учени като Maria Eugenia Aubet устанавиха, че морските народи са тези, които са дали ценни знания на ханаанците – жителите на Ориента. Но дори и д-р Aubet не предполага до къде се простира влиянието на Морските народи. Тези хора дават значителен принос в създаването на финикийската писменост. Според Артър Еванс финикийската пименост е повлияна от критската. Британският учен посочва деветнадесет паралела, този брой изключва възможността за случайна прилика.
http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif
А във финикийската азбука значи алеф - бик, бичи рога, бет значи дом
За да разберем дали трако-пелазгите имат принос в създаването на финикийската азбука, ние трябва да подложим на анализ акрофонията на буквите. Да разгледаме буквата А, носеща финикийско име алеф. Смята се, че нейният прототип е бил пиктографски знак, изображение на бича глава. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А ... На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. Ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.
Сравнeния на възможните прототипи на древната буква А
Според мен, прототипът на буква А- алеф не е бича, а еленова глава, или по-скоро рога на млад елен, от които е направен примитивен инструмент за обработване на земята. Формата на главата, а и ъгълъг на рогата на елена съотвестват много по-добре на най-добре на ранната форма на буквата А. Елен на старобългарски е АЛЬНИИ, този вариант се среща все още в наши северни диалекти (Тетевенско) като алне, алнеш – еленче.
Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия).
Най- важното е, че бет, бит – жилище има обясненние на тракийски и неговият съвременен вариант българския. По принцип думата жилище, дом идва от глагола жыти – живея, обитавам. Обиталище, обител пък са изведени от быти – съм, живея. Коренът бит, бет срещаме в тракийските лични имена Битюс, Бейтюс. Те произлизат от древна тракийска дума бит, бейт – живея, обитавам. Тракийските бит и бейт са по-старата форма на быти- съм, живея, обитавам.
Сравнения на различни типове на буква Б и рисунка на примитивно жилище
За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.
Сравнения на различни варианти на Г с пастирският атрибут гега
Смята се, че буквата Д носеща название Далат произлиза от образен знак – врата нашатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че Далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).
Сравнения на различни варианти на Д -далат и примитивно длето
Странно е, че изследователите на миналото не са обърнали внимание на тези важни факти. Пренебрегнато е и това, че символът за финикйската буква О е око, а пък ориенталското име на буквата е аин. Никой не е забелязал, че прототипът на финикйската буква Н е крак, а най-добър кандидат за акрофонията е старобългарската дума нога-крак.
Тези данни показват, че е наложително старата история да се преразгледа, за да се разбере напълно ролята на дедите ни в оформянето на културата на Европа и Азия.
Трудно ще е да се разруши догмата, че в Ориента е блеснала за първи път искрата на познанието, но този процес вече е започнал и е необратим. Вече се знае, че колелото не е изобретено в Месопотамия, а в Европа. Не край Тигър и Ефрат хората са се научили най-рано да обработват мед и злато, а на Балканите. Учените разбраха също, че не шумерите са първите хора създали писменост, а нашите деди трако-пелазгите. Знаците от Караново, Градешница, Хотница, Тартария и т.н. доказват това убедително.
https://sparotok.blogspot.com/2014/03/blog-post_20.html
Чужди господари са имали и хуритите – дедите на днешните кюрди. Касае се за митаните – древен конен народ, от чийто език са известни малко, но за сметка на това интересни думи. Като пример могат да се посочат вартана-въртене, сатта-седем, панза- пет, тера-три, мишта-миза, награда, сани-сановник, имащ сан. Митаните са властвали не само над предците на кюрдите, но са държали подчинени и асирийците в продължение на няколко века.
В Стара Индия срещаме същия феномен- дошлите от север арийци налагат до голяма степен езика и културата си в северните региони на тази страна, докато дравидите обитаващи юга остават почти незасегнати от влиянието на пристигналия от далечни земи конен народ. Тамилските (дравидски) думи нерупу-огън, ванам-небе, сахотарам-брат, тагапан-татко, маитунан-брат, налам-четвърти, нямат нищо общо с арийските думи агни-огън, набаса-небеса, братар-брат, тата-татко, чатурта-четвърти.
Знаейки тези неща не бива да се учудваме, че народът познат като финикийци е имал благородническа прослойка, чийто произход е бил различен от този на простолюдието.Според редица учени като Герхард Херн, Фредерик Ваудхозен и др. финикийците са смесица от ханаанци - населението на Ориента и така наречените Морски народи. Кои обаче са тези хора и какви са корените им?
През XII век преди Христа настъпват сериозни климатични промени. Те принуждават много хора да напуснат земите си и да търсят ново място за заселване. Няколко племенни групи нахлуват от Балканите в Мала Азия. Там обединени със свои роднии се отправят и към Египет. Имената на тези така наречени Морски народи са записани в хрониките на Меренпта и Рамзес II.
Египетските летописци спомевават неколкотратно хора с названия пелесет, чкр, дрд, вешеш, мешвеш, шерден, шекелеш, лука, еквеш. Това са пеласги, тевкри, дардани, веси, мизи, серди, соколоти, ликийци и ахейци. Става дума за траки и техни близки роднини.
Пеласгите, тевкрите, мизите и дарданите обитават Балканите и Азия от най-дълбока древност. Весите, познати и като беси, а също и сердите в по-късни исторически извори са локализирани на Балканите. Соколоти е името на царските скити обитавали територията на Стара Велика България, а ликийците и ахейците са живели в Мала Азия, остров Крит и земите на Гърция.
Понеже не успяват да покорят Египет, Морските народи се заселват в пределите на днешните Сирия, Ливан, Израел. В тези земи те се смесват с населението на Ориента и от новополучената амалгама се ражда народът на финикийците.
Явно трако-пеласгите са станали благородническата прослойка на този народ. Съдим за това по определени думи във финикийския език. Пример може да се даде с КАРТ-град, тя е свързана с тракийските Стене Корта, Курто Ксура, Гордион, а и пеласгийските Кортона, Гординия.
Известно е, че финикийците имат култ към бог Баал. Той не е никой друг освен почитаният от траките в Мала Азия бог Балей. Значението на името е силния, могъщия, обяснява се с фригийските думи балайос-голям, силен, бален-господар, санскр. бала-сила и разбира се със стблг. болии-по-голям.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/92/Carthage_EL_shekel_2250013.jpg
Разбира се само с някоя друга дума, теоним, или изображение на тракийски атрибут не можем да докажем присъствието на траки в ранното финикийско общество. Нужни са повече данни и тях ги получаваме от историческите извори.
За Кадъм се твърди, че е финикийски благородник, който въвежда азбуката в Европа. Проблемът обаче е в това, че родът на този човек е по-скоро трако-пеласгийски, а не принадлежащ на Ориента.
Сестрата на Кадъм носи името Европа, а баща им е наречен Агенор, т.е. той носи тракийско име. Идвайки в земите на Гърция, която тогава е носила името Пеласгия, Кадъм основава Тива. Названието на това селище е тракийско. Тива, или по-точно Θῆβαι/Тева e гръцкото предаване на дева -тракийски термин от топонимията, който според Вл.Георгиев и И. Дуриданов се обяснява с блг. девам, дявам-поставям.
Кадъм е баща на Земела – тракийска богиня, чието име езиковедите тълкуват със стблг. землiа-земя. Земела от своя страна е майка на най-известното тракийско божество –Дионис.
Европа -сестрата на финикиецът Кадъм ражда властващите на остров Крит благородници Минос, Сарпедон и Радамант. И трите имена са чужди на народите на Ориента, а и крито-минойската култура е създадена от балкански поселници според проф. Б.Хрозни.
Критските топоними Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво съотвестват на тракийските Ида, Пергам, Гордион, Сети-дава, Даос Дава. Лабрисът – символ на власт при крито-минойските царе е и символ на власт при траките. Тези данни показват, че твърденията за ориенталския произход на блатородника Кадъм са неверни.
В миналото не бе известно, че заселилите се в Близкия Изток Морски народи са всъщност трако-пеласгийци – наши деди. Eдва в ново време учени като Maria Eugenia Aubet устанавиха, че морските народи са тези, които са дали ценни знания на ханаанците – жителите на Ориента. Но дори и д-р Aubet не предполага до къде се простира влиянието на Морските народи. Тези хора дават значителен принос в създаването на финикийската писменост. Според Артър Еванс финикийската пименост е повлияна от критската. Британският учен посочва деветнадесет паралела, този брой изключва възможността за случайна прилика.
http://proel.org/img/alfabetos/fenicio7.gif
А във финикийската азбука значи алеф - бик, бичи рога, бет значи дом
За да разберем дали трако-пелазгите имат принос в създаването на финикийската азбука, ние трябва да подложим на анализ акрофонията на буквите. Да разгледаме буквата А, носеща финикийско име алеф. Смята се, че нейният прототип е бил пиктографски знак, изображение на бича глава. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А ... На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. Ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.
Сравнeния на възможните прототипи на древната буква А
Според мен, прототипът на буква А- алеф не е бича, а еленова глава, или по-скоро рога на млад елен, от които е направен примитивен инструмент за обработване на земята. Формата на главата, а и ъгълъг на рогата на елена съотвестват много по-добре на най-добре на ранната форма на буквата А. Елен на старобългарски е АЛЬНИИ, този вариант се среща все още в наши северни диалекти (Тетевенско) като алне, алнеш – еленче.
Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия).
Най- важното е, че бет, бит – жилище има обясненние на тракийски и неговият съвременен вариант българския. По принцип думата жилище, дом идва от глагола жыти – живея, обитавам. Обиталище, обител пък са изведени от быти – съм, живея. Коренът бит, бет срещаме в тракийските лични имена Битюс, Бейтюс. Те произлизат от древна тракийска дума бит, бейт – живея, обитавам. Тракийските бит и бейт са по-старата форма на быти- съм, живея, обитавам.
Сравнения на различни типове на буква Б и рисунка на примитивно жилище
За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.
Сравнения на различни варианти на Г с пастирският атрибут гега
Смята се, че буквата Д носеща название Далат произлиза от образен знак – врата нашатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че Далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).
Сравнения на различни варианти на Д -далат и примитивно длето
Странно е, че изследователите на миналото не са обърнали внимание на тези важни факти. Пренебрегнато е и това, че символът за финикйската буква О е око, а пък ориенталското име на буквата е аин. Никой не е забелязал, че прототипът на финикйската буква Н е крак, а най-добър кандидат за акрофонията е старобългарската дума нога-крак.
Тези данни показват, че е наложително старата история да се преразгледа, за да се разбере напълно ролята на дедите ни в оформянето на културата на Европа и Азия.
Трудно ще е да се разруши догмата, че в Ориента е блеснала за първи път искрата на познанието, но този процес вече е започнал и е необратим. Вече се знае, че колелото не е изобретено в Месопотамия, а в Европа. Не край Тигър и Ефрат хората са се научили най-рано да обработват мед и злато, а на Балканите. Учените разбраха също, че не шумерите са първите хора създали писменост, а нашите деди трако-пелазгите. Знаците от Караново, Градешница, Хотница, Тартария и т.н. доказват това убедително.
https://sparotok.blogspot.com/2014/03/blog-post_20.html
Рядък надпис върху керамичен съд датира от времето на цар Давид, през 10-ти век пр.н.е., според археолози от Израелския орган за антики (IAA). Надписът, открит върху 3000-годишен керамичен съд, гласи „Eshba'al Ben Bada'“ и е едва четвъртият открит надпис от времето на цар Давид. Буквите в надписа са изписани с древно ханаанско писмо. Това е първото откритие на името Eshba'al върху древен надпис в страната, според Израелската служба за антики. Ешбаал Бен Шаул управляваше Израел по същото време като цар Давид. Името Ешбаал също се появява в Библията като човек, който е бил убит и обезглавен от убийци, които след това са изпратили главата му на Давид в Хеврон, гласи историята. https://www.livescience.com/51222-king-david-inscription-photos.html
За мен няма спор, че стблг. кънигы и акад. kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано са свързани. Проблемът е в това, че официалната историография не позволява да се направи директна връзка между българите и акадците – хората властвали в земите на Ирак след падането на Шумерското Царство през трето хилядолетие преди Христа. В Месопотамия обаче са живели гутеите, които аз считам за предци на гетите, същите тези гети, за чийто цар Танаусис Йордан твърди, че е покорил почти цяла Азия.
Цитирайки B. Хенинг, Леонид Сверчков споменава следното: “В этой связи автор обращает внимание на имя страны и народа Guti (Kuti) или Gutium (Kutium), впервые встречающееся в клинописных документах, относящихся концу раннединастического периода (XXIII в. до н. э.), аккадской династии…” Пак Хенинг свърза гутеите с тохарите, които както вече бе споменато са част от тракийското семейство: “ «Tukri and Guti were two closely allied brother nations that came together to Western Persia and who left it together shortly before the end of the third millennium» (Henning, 1978, с. 220–221).
Гутеите са били дълго време съседи на акадците, а началото на гутейската династия в Месопотамия е от преди 4200 години. Не е никак пресилено да се каже, че точно гутеите – праотци на тохари и гети, са хората въвели писмеността в Месопотамия. Точно от земите на гетите е плочката от Търтария, по която има знаци по-стари от шумерските. Именно дедите ни са отговорни за появата на kunuku-печат, в акадския език. Вярването за обратната връзка се дължи на прекомерното доверие на догмите в историческата наука.
Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа
http://proel.org/img/alfabetos/protosu1.jpg
Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа
http://proel.org/img/alfabetos/protosu6.jpg
Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа http://proel.org/img/alfabetos/tartaria.gif
Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа
http://proel.org/img/alfabetos/tartaria1.gif
Според мен думата книга, стблг. кънигы, не е заемка, а наша дума – от речна на Орфей. Ако разгледаме внимателно българската дума къна (с праформа *kuna бел.авт.) – късам, разкъсвам (с най-ранно значение удрям, притискам, оставам отпечатък бел.авт.) ще се уверим, че тя е свързана със стблг. кънигы-книга. Най-древните писмени знаци са оставени върху глина, докато тя е била още мека и точно това е дало името на тези знаци – отпечатък, следа от притиснато (*kuna + оконч.-га, срещащо се в блг. думи като комони-га, дару-га и др. бел.авт.) Първоначалното значение на думата книга е било знак, следа, отпечатък.
Сродни на къна (с праформа *kuna бел.авт.) са старонорвежката knekja-притискам, мачкам, а и холандската knakken-чупя. Поради това, че няма широко разпространение в останалите германски езизи, то както на knekja-притискам, така и на knakken-чупя трябва да се гледа като на заемки от речта на старите балканци.
Тракийската ономастика дава два интересни топонима. Първият е Книшава-дял от Рила, името е обявено за тракийско по произход от акад. Иван Дуриданов, който го свързва с лит. knísti, knisú-ровя, разравям – БЕР, Том II, c.498. Вторият топоним е Кносос, или както е в древните документи KO-NO-SO. През столицата на обитавалите остров Крит траки е минавала река Кайратус, която е разсичала града на две и точно тази особеност – ерозията, е дало името – Strab.X.4.8.
Нещата са от прости по-прости, но не пасват на догмите. Нима не логично да се приеме, че бивайки първите хора открили писмеността, старите балканци, бивайки също откриватели на колелото, каруцата, а и бивайки майстори-ковачи, са си извоювали позицията на доминантен народ са повлияли всеки по пътя си? Какво му е странното и невъзможното на това твърдение, та нали римляните по този начин оказват влияние на много народи – имайки добра войска и разполагащи с висока култура. Ако се признава за римското влияние над други хора, защо да се мълчи за деянията и постиженията на предците ни? В чий интерес е укриването на истината?
Няма коментари:
Публикуване на коментар