.jpg)
Знамето на Дунавска България по време на цялото средновековие е от червения стяг на асите и с тризъбец на дръжката ! Знака на рода Дуло.
Старите автори казват за мизи, гети, скити и агатирси. Някои от тях изрично подчертават, че едно от имената на мизи и и гети преди това е било скити, а сега хуни. Те изрично казват, че това са местни народи, които обитават от двете страни на Дунава, като разселването им достига до централна Азия. Тези автори казват, че в тяхното ново време тези Мизи и Гети (Масагети) се наричат българи.
Пет са големите прабългарски съкровища. Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Къде обаче днешните българи могат да зърнат реликвите, останали от пищните хански трапези или гробни мемориали? Всички те са пръснати по света - едни са в музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци. Останките от гордото ни минало блестят в Националния исторически музей.
- Съкровището на хан Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Украйна, е най-голямото в ранното Средновековие. Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто - 50 кг. Намира се в Ермитажа. Там е и мечът на Кубрат.
- Съкровището от Над Сент Миклош (румънско селище в областта Банат, Румъния) е от 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Експонирано е във Виенския художествено-исторически музей.
.jpg)
- Предметите от гроба на прабългарски владетел, вероятно хан Аспарух, открит край с. Вознесенка, Украйна. Намират се в Харковския музей.
- Съкровището на хан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Части от него са наредени в музея “Метрополитен”, САЩ, и в Археологическия музей в Истанбул.
- Съкровището от Ерсеке, село в Албания. След като е предложено на търг в “Сотбис”, е изследвано от немския епиграфик проф. Йоахим Вернер. Притежание е на неизвестен колекционер.
Златните колекции на българските владетели от ранното Средновековие не са просто древни иманета, те носят важни политически послания, твърдят учените. Съкровищата са мерило за властта, престижа и възможностите на държавния глава. Създателят на Велика България хан Кубрат явно е бил умел държавник. Той е успял да обедини българските племена северно от Кавказ и Черно море и да ги превърне във фактор на международната сцена.
“През VII в. България е била сред най-мощните държави в Европа”, твърди проф. Вернер. Нашите предци са били сила, с която са се съобразявали могъщите империи по онова време - Византийската и Персийската. В НИМ показват само орлето на Аспарух
П.П. За орела край Вознесенка и гроба на Аспарух
Това край Вознесенка е масов гроб а не царски.
"... Съкровището съдържа над 1500 златни и сребърни предмети, части от погребения на коне... През 1930 г. край украинското с. Вознесенка, при праговете на р. Днепър е открит масов гроб на около 35 прабългарски воини, за които учените предполагат, че са Аспарух и негови бойци. Хипотезата е на археолога Гринченко, ръководил проучванията. След като съобщава за своите предположения пред колегията, той е заточен в Сибир - разказва директорката на Националния исторически музей Цветана Кьосева.
Съкровището е датирано в първата половина на VIII в., което съвпада със смъртта на Аспарух. Находките са открити на българо-хазарската граница, където е била битката между двата народа. Съдържа останките на едно богато погребение с ризници, железни бойни брадви и саби, бойно снаряжение, богато украсени с апликации колани, конска сбруя, златни обковки на седла, колчани и калъфи за лъкове. Много от тях, особено коланните апликации, напълно приличат на находките от Североизточна България.
Още при откриването им артефактите били разделени в три музея - в Запорожие, в Днепропетровск и в Харков. По време на Втората световна война обаче експонатите от Вознесенка е трябвало да бъдат евакуирани в Уфа. При транспортирането им на 10 октомври 1941 г. върху влака с реликвите паднала немска бомба, която предизвикала пожар. Докато го потушавали, в суматохата голяма част от колекцията обгоряла или била открадната.
Оцелял орелът на Аспарух. Смята се, че преди да бъде преизползан, орелът е бил връх на бойно знаме на римски легион. На гърдите му е издълбан монограмът на Аспарух - Еспор. Орелът на Аспарух, изложен в НИМ - София, е музейно копие, дарено от Иван Василиевич Плачков, българин от Бесарабия, депутат в Киевския градски съвет.
Луничките (месечинките), показани на снимката, вероятно са принадлежали на Аспарух. Българският цар Симеон (893-927), както показва един негов оловен печат също е носил подобни месечинки и слънца на огърлицата си. Вероятно това са били инсигнии на българския владетел от Аспарухово време до Симеон. Всъщност, тези слънца и месечинки изобразяват двата върховни бога на българите - Слънцето и Месечината. Интересно е, че до скоро в Македония на младите булки са връзвани нанизи от пари, оформени като слънца и месечинки. В южната част на Търновско (Трява, Габрово) до към Възраждането, а в Македония до към Първата световна война жените са носели сокаи, подобни на царски корони..."
Текста в кавички е на Християна Милчева. Махнах глупостите за обгорелите ризници и трупоизгарянето защото после самата тя пише че имало пожар от бомбардировката на влака с който били пренасяни... Но иначе информацията е добра.
................................
Не с Хазария а с Черна България била границата по това време. И никакви битки с хазари не е имало повече. Точно обратното, единият от синовете на Аспарух, Айяр Бурджански(съвладетел на Тервел) водил голяма войска на помощ на хазарите срещу арабите на Кавказ!
Най-напред имаме един орел - военен трофей от ромейската армия, заради който се прави предположението, че там е погребан кан Аспарух... Върху него има начертан монограм и надпис на гръцки в който се говори не за Аспарух а з анякой си Петрос. Явно трофея е взет в битка срещу ромеите. На Днепър по времето на Аспарух не е имало нито ромеи нито хазари. Не е имало и по-късно. Освен като наемници или съюзни части на някого.
Аспарух след заминаването си на Балканите никога не се е връщал повече в ония краища. Те са държали там военни гарнизони, получавали данък от селищата, и съюзните степни племена и пътищата.
Този орел не е като Калояновия пръстен, който беше намерен с човека, отговарящ на описанието на Калоян и дори намериха в черепа му аномалията, която му причинявала описаната болка, която го довеждала до силен гняв и т.н.
Гроба на Аспарух щеше да прилича на този на баща му - царско погребение! По тенгриански а не масов войнишки гроб!
Така че гроба му не е открит и най-вероятно се намира в района на същата черква Св.четиридесет мъченици в Търново.
Снимката горе е на предмети намерени край с.Вознесенка.
https://atil.blog.bg/history/2016/09/18/kan-atil-madjar-asparuh.1477123
През 1930 г. край украинското с. Вознесенка е открит масов гроб на около 35 прабългарски воини, за които учените предполагат, че са хан Аспарух и негови бойци. Хипотезата е на археолога Гринченко, ръководил проучванията.
“След като съобщава за своите предположения пред колегията, той е заточен в Сибир”, разказва директорката на Националния исторически музей Цветана Кьосева.
Съкровището съдържало над 1500 златни и сребърни предмети, части от погребения на коне... Още при откриването им артефактите били разделени в три музея - в Запорожие, в Днепропетровск и в Харков. По време на Втората световна война обаче експонатите от Вознесенка е трябвало да бъдат евакуирани в Уфа. При транспортирането им на 10 октомври 1941 г. върху влака с реликвите паднала немска бомба, която предизвикала пожар. Докато го потушавали, в суматохата голяма част от колекцията обгоряла или била открадната. Оцеляло орлето на Аспарух.
Много учени са изследвали предмета. Смята се, че е било връх от щандарт (римско легионерско знаме). На гърдите му е издълбан монограмът на хан Аспарух. На едно от крилата пък е знакът на рода Дуло.
Съкровището е от началото на VIII век, което съвпада със смъртта на Аспарух и с установяването на българо-хазарската граница. Находките са открити точно на тази граница, където вероятно е била битката между двата народа. “Български аноним от ХI век сочи, че Аспарух е бил убит от измаилтяни (т.е. от хазари)на р. Днепър - разказва археологът Тодор Чобанов, зам.-министър на културата. - Това съвпада със сведенията, че е загинал във война с хазарите.”
Орелът на Аспарух, изложен в НИМ, е точно музейно копие със сертификат на Запорожкия краеведчески музей. Изработен е от бронз и е посребрен.
Дарението е от Иван Василиевич Плачков, българин от Бесарабия, депутат в Киевския градски съвет. Братя стават благородници заради имане в Банат
Работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови открива съкровище край с. Над Сент Миклош (Голям свети Никола) през 1799 г. Селото тогава е било част от Австро-Унгарската империя, поради това находките са били подарени на императора. Срещу този дар двамата братя получават благороднически титли на името на селището - Надсентмиклош.
“В австрийския музей, където са изложени предметите в момента, под съкровището никъде не е отбелязано, че е прабългарско - твърди Цветана Кьосева. - Прочетох “Чергарски племена”. Предметите не са били за всекидневна употреба на ханската трапеза, а за специални случаи - например за посрещане на чужди делегации. Според Мариела Инкова, експерт от НИМ, изработката на една част от предметите е дело на константинополско ателие. Друга част е с много източни мотиви, затова се смята, че е поръчана при източни майстори.
Специалистите предполагат, че изображението на едната кана е на хан Аспарух. Няма категорични доказателства обаче, че сервизът е красял интериора на прабългарското ханство, което е владеело банатските земи. Друга от хипотезите гласи, че е принадлежал на Аварския хаганат. Кубрат ухажван от 2 империи
Съкровището на Кубрат е намерено от две деца през 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина в днешна Украйна. Учените го датират към средата на VII век до началото на VIII век. Децата съобщават на родителите си, а те - на пристава. Междувременно всички от селото разбират за имането, грабват лопати и отиват да копаят на мястото. Откриват около 800 златни и сребърни предмета - златен жезъл, златна фигура на лъв от скиптър, три златни пръстена (два от тях са с монограма на Кубрат, третият е на чичо му Органа), златен рог, златна торква, две златни гривни с изумруди, златна тока с тегло 454 г, два златни меча, златни и сребърни чаши и съдове за хранене... В България имаме копия само на 9 от находките.
Учените смятат, че е гроб заради намерените малки златни пластини с нитове в ъгълчетата, с които се предполага, че е бил облепен ковчегът. Има и следи от трупоизгаряне. Златото е приписано на Кубрат, след като са били разчетени монограмите на пръстените.
Това е едно от най-големите ранносредновековни съкровища в света. Освен това е най-голямата в света находка на ирански предмети (бел. ред. - персийски)извън Иран - твърди Тодор Чобанов. - Съкровището се състои от важни царски реликви. Сред тях има златна кана, която очевидно е принадлежала на шахиншаха (цар на царете) на Персия. Тя или е била подарена на Кубрат, или я е придобил насилствено, следователно е имал огромни военни възможности. По онова време такъв предмет е можело да се съхранява само в дворците на шахиншаха Хозрой II. Може пък да му е подарена, ако примерно е участвал във войната на Византия срещу Персия (602-628) - възможно е Кубрат да е бил неизвестният съюзник на ромеите. Това обяснява и защо византиецът му изпраща толкова много подаръци.” Изследователите твърдят, че Кубрат се е познавал от малък с византийския император Ираклий, докато българинът е бил заложник в Константинопол. Сервизът на Кубер открит в днешна Албания
На територията на Албания, край Адриатическото крайбрежие, са открити още две прабългарски съкровища, датирани между VII и IХ век. Едното е намерено от трима братя край с. Врап. Единият от тях е продал част от предметите.
Съкровището съдържа изключително пищни златни и сребърни колани, съдове... Съществува хипотеза, че е било част от съкровищницата на аварския хаган. “В края на VIII-IХ век, когато хаганът умира, започва политически спор за властта и тогава българският хан Кубер взема част от това съкровище и тръгва към Битолското поле и Солун”, обяснява Мариела Хинкова от НИМ.
Златният сервиз на хан Кубер вероятно е изработен в ателието на негов придворен ювелир, по чийто стил учените съдят, че е византиец.
Съкровището, намерено край друго албанско село - Ерсеке, е подобно на откритото край Врап. За съжаление на учените находките се намират в частни ръце. За тях няма научни публикации. Открити са по време на Втората световна война от войници на Третия райх и първоначално са съхранявани в Германия, разказва Инкова. Когато в страната нахлуват съюзническите войски, съкровището е откраднато от чужд офицер. След време е предложено за откупка в “Сотбис”. Но се появяват твърдения, че е фалшификат, защото специалистите нямат с какво да го сравнят. Затова собственикът си го прибира. По-късно пак го предлага на търг и е купено от неизвестен частен колекционер в САЩ.
Източник: www.trud.bg/Article.asp
ЗНАКЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО
През 1930 г. край украинското с. Вознесенка е открит масов гроб на около 35 прабългарски воини, за които учените предполагат, че са хан Аспарух и негови бойци. Хипотезата е на археолога Гринченко, ръководил проучванията.
“След като съобщава за своите предположения пред колегията, той е заточен в Сибир”, разказва директорката на Националния исторически музей Цветана Кьосева.
Съкровището съдържало над 1500 златни и сребърни предмети, части от погребения на коне... Още при откриването им артефактите били разделени в три музея - в Запорожие, в Днепропетровск и в Харков. По време на Втората световна война обаче експонатите от Вознесенка е трябвало да бъдат евакуирани в Уфа. При транспортирането им на 10 октомври 1941 г. върху влака с реликвите паднала немска бомба, която предизвикала пожар. Докато го потушавали, в суматохата голяма част от колекцията обгоряла или била открадната. Оцеляло орлето на Аспарух.
Много учени са изследвали предмета. Смята се, че е било връх от щандарт (римско легионерско знаме). На гърдите му е издълбан монограмът на хан Аспарух. На едно от крилата пък е знакът на рода Дуло.
Съкровището е от началото на VIII век, което съвпада със смъртта на Аспарух и с установяването на българо-хазарската граница. Находките са открити точно на тази граница, където вероятно е била битката между двата народа. “Български аноним от ХI век сочи, че Аспарух е бил убит от измаилтяни (т.е. от хазари)на р. Днепър - разказва археологът Тодор Чобанов, зам.-министър на културата. - Това съвпада със сведенията, че е загинал във война с хазарите.”
Орелът на Аспарух, изложен в НИМ, е точно музейно копие със сертификат на Запорожкия краеведчески музей. Изработен е от бронз и е посребрен.
Дарението е от Иван Василиевич Плачков, българин от Бесарабия, депутат в Киевския градски съвет. Братя стават благородници заради имане в Банат
Работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови открива съкровище край с. Над Сент Миклош (Голям свети Никола) през 1799 г. Селото тогава е било част от Австро-Унгарската империя, поради това находките са били подарени на императора. Срещу този дар двамата братя получават благороднически титли на името на селището - Надсентмиклош.
“В австрийския музей, където са изложени предметите в момента, под съкровището никъде не е отбелязано, че е прабългарско - твърди Цветана Кьосева. - Прочетох “Чергарски племена”. Предметите не са били за всекидневна употреба на ханската трапеза, а за специални случаи - например за посрещане на чужди делегации. Според Мариела Инкова, експерт от НИМ, изработката на една част от предметите е дело на константинополско ателие. Друга част е с много източни мотиви, затова се смята, че е поръчана при източни майстори.
Специалистите предполагат, че изображението на едната кана е на хан Аспарух. Няма категорични доказателства обаче, че сервизът е красял интериора на прабългарското ханство, което е владеело банатските земи. Друга от хипотезите гласи, че е принадлежал на Аварския хаганат. Кубрат ухажван от 2 империи
Съкровището на Кубрат е намерено от две деца през 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина в днешна Украйна. Учените го датират към средата на VII век до началото на VIII век. Децата съобщават на родителите си, а те - на пристава. Междувременно всички от селото разбират за имането, грабват лопати и отиват да копаят на мястото. Откриват около 800 златни и сребърни предмета - златен жезъл, златна фигура на лъв от скиптър, три златни пръстена (два от тях са с монограма на Кубрат, третият е на чичо му Органа), златен рог, златна торква, две златни гривни с изумруди, златна тока с тегло 454 г, два златни меча, златни и сребърни чаши и съдове за хранене... В България имаме копия само на 9 от находките.
Учените смятат, че е гроб заради намерените малки златни пластини с нитове в ъгълчетата, с които се предполага, че е бил облепен ковчегът. Има и следи от трупоизгаряне. Златото е приписано на Кубрат, след като са били разчетени монограмите на пръстените.
Това е едно от най-големите ранносредновековни съкровища в света. Освен това е най-голямата в света находка на ирански предмети (бел. ред. - персийски)извън Иран - твърди Тодор Чобанов. - Съкровището се състои от важни царски реликви. Сред тях има златна кана, която очевидно е принадлежала на шахиншаха (цар на царете) на Персия. Тя или е била подарена на Кубрат, или я е придобил насилствено, следователно е имал огромни военни възможности. По онова време такъв предмет е можело да се съхранява само в дворците на шахиншаха Хозрой II. Може пък да му е подарена, ако примерно е участвал във войната на Византия срещу Персия (602-628) - възможно е Кубрат да е бил неизвестният съюзник на ромеите. Това обяснява и защо византиецът му изпраща толкова много подаръци.” Изследователите твърдят, че Кубрат се е познавал от малък с византийския император Ираклий, докато българинът е бил заложник в Константинопол. Сервизът на Кубер открит в днешна Албания
На територията на Албания, край Адриатическото крайбрежие, са открити още две прабългарски съкровища, датирани между VII и IХ век. Едното е намерено от трима братя край с. Врап. Единият от тях е продал част от предметите.
Съкровището съдържа изключително пищни златни и сребърни колани, съдове... Съществува хипотеза, че е било част от съкровищницата на аварския хаган. “В края на VIII-IХ век, когато хаганът умира, започва политически спор за властта и тогава българският хан Кубер взема част от това съкровище и тръгва към Битолското поле и Солун”, обяснява Мариела Хинкова от НИМ.
Златният сервиз на хан Кубер вероятно е изработен в ателието на негов придворен ювелир, по чийто стил учените съдят, че е византиец.
Съкровището, намерено край друго албанско село - Ерсеке, е подобно на откритото край Врап. За съжаление на учените находките се намират в частни ръце. За тях няма научни публикации. Открити са по време на Втората световна война от войници на Третия райх и първоначално са съхранявани в Германия, разказва Инкова. Когато в страната нахлуват съюзническите войски, съкровището е откраднато от чужд офицер. След време е предложено за откупка в “Сотбис”. Но се появяват твърдения, че е фалшификат, защото специалистите нямат с какво да го сравнят. Затова собственикът си го прибира. По-късно пак го предлага на търг и е купено от неизвестен частен колекционер в САЩ.
Източник: www.trud.bg/Article.asp
ЗНАКЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО
Едва безкрайната книжовна памет открива технологична възможност за неограничено регистриране на думи като индивидуални имена-идентификатори на понятия. През хилядолетната безкнижовна епоха повечето названия на понятия се формират чрез съчетаване на малко на брой първични думи от примитивен племенен език, говорим сред ограничено човешко множество. Например названието за “море” може да се образува от словосъчетанието “голяма вода”, “орелът” може да бъде наречен “голяма птица убиец”, “гората” е “много дървета” и пр. Боговете и хората също нямат собствени имена. Боговете са назовани на природни обекти и явления - слънце, земя, небе, гръмотевица, луна, вулкан и пр., а за именуването на хората можем да добием представа от прозвищата на безкнижовните американски индианци - “Бързата стрела”, “Голямата Мечка”, “Белият вълк” и пр. Подобни примитивни езикови средства предполагат опити за запис чрез рисунки и пиктограми, които не притежават словесни характеристики, а само образни. Генеративен мотивиран език, породен от първата човешка азбука - “Говореща азбука”, състояща се от трийсетина значещи атомарни звуци /семантично натоварени/, предизвиква огромен информационен и интелектуален скок със своята универсалност и повишена изразност. Познаването на “Говорещата азбука” предоставя реална възможност за общуване в обширни географски райони, обитавани от разнородно население /вж. кн. “Безсмъртна птица на вярата” и “Говореща азбука на прабългарите”/. Въпреки че генеративният език също е безкнижовен, той за пръв път разполага с истинска звукова графична азбука /и то вокализирана/, чрез която се записват кратки словесни изрази върху ограничени повърхности от камък, дърво, метал, глина и др. Така побуквено фонематично и побуквено семантично изградените думи-указатели към понятия получават съответстващо графично буквено изражение, което ознаменува началото на писменото слово.
Прозвищното именуване на хора и богове в далечното минало би могло да обясни преобладаващата зооморфна персонификация в скитската изобразителна традиция и митологично повествование. Годините от дванайсетцикловия древен български календар също носят животински обозначения. Побуквено изградената семантика на думите от генеративния език освен възможност за изразяване на по-абстрактни понятия предлага простор за интерпретации на многозначна вътрешна символика при общественозначими названия и митологеми, обогатявайки духовната култура на предците ни.
.jpg)
Картини с фантастични крилати чудовища върху златните апликации на диадема от Преславското съкровище /вж. фиг. 5 - птицата Симург/ разкриват изумително богатия идеен свят на българското изобразително изкуство от 9 век, носещо чертите на скитското и персийско-месопотамското художествено наследство. Въображението на нашите предци създава фантастични образи на митологични чудовища от части на различни животни с определен символизъм, така както съставя смисла на думите от различни значения на звуковите букви от “Говорещата азбука”. На една от апликациите /вж. фиг. 6/, между два крилати грифоноподобни звяра, в съкровена култова поза, облечен в пищни царски одежди, с характерна за зороастрийските магове качулка, с вдигнати нагоре ръце, държащ в едната ръка магически пръчки, е изобразен висш бог на българите от 9 век, чието божествено достойнство силно напомня за Царстващата Мъдрост Ахура Мазда. Както и в персийската традиция краката на върховното божество не са изобразени, защото те символизират нещо крайно и низше, несъвместимо с идеята за вечна и висша божествена същност. Множеството кръстни знаци в картината и ритуалното положение на ръцете навеждат на мисълта, че може би тук виждаме скитския Христос според представите на скитското Християнство, въведено в държавата от княз Владимир Хръсате Крекугл-Гарван (889 - 893 год.) в опит да обедини скитския свят с книжовна религия запазваща изконни скитски духовни ценности. А и знаково-символичната поза на божеството много наподобява знака на Царстващата Мъдрост върху купола на християнски храм от миниатюра на “Светославовия сборник” (начало 10 век). /вж. кн. “Безсмъртна птица на вярата”/. Освен това подчертаното седмочислие в броя на елементите от огърлицата потвърждава индоиранска религиозно-митологична идейност в художествените паметници от златното Преславско съкровище. Несъмнено съкровището е принадлежало на видна обществена личност от среди, близки до властта и владетеля. А може би е скрито от самата Олга /Болга, Волга/, дъщерята на ослепения княз Владимир Хръсате, когато се е спасявала с бягство след преврата срещу него. Историята свидетелства, че Великата Киевска и Руска княгиня Олга остава докрай предана на бащината си вяра.
Строго символичният стил в изобразителното изкуство на нашите предци напълно изключва поява на случайни форми и съотношения в художествения план. Едва ли е произволен броят 4+1 на елементите с рисунки на гарвана-герой от златната огърлица, четири картинки в горния ред и една в долния /вж. фиг.2, 3, 4/. Логично следва съпоставка с изключително разпространения в древни паметници “царски” знак, разчетен ЧъРъ - цар, първенец - отговарящ на символите “+1”, чиято числова стойност е 4+1. Същият знак, ограден в кръг, е широко известен във всебългарския летописен сборник “Джагфар Тарихи” под името “знак на гарвана”. Тук искам да отбележа, че Ранната Авеста никога не обожествява пророка Зороастър, а го почита като първи свещенослужител, първи воин, първи пастир,.... първи владика, първи съдия на света.
И все пак легендарният гарван, въпреки неимоверната си популярност на соларна птица в древността, не заема централно място в златната огърлица от Преславското съкровище. Първенството тук е отредено на един схематичен орнамент /вж. фиг. 8, 9/, изобразяващ символа на най-висшата божествена награда за добрите дела, безсмъртието. Тъй както Всевишният възнаграждава митичния гарван с безсмъртие за безпримерния му саможертвен подвиг, спасил света, така Всевишният Бог дарява с вечен живот душите на добродетелните. Вярвало се, че душите на праведните ще кацат на земята във вид на прекрасни птици, подобни на красивите птици от миниатюрата на Светославовия сборник.
Прилагайки езика на “Говорещата азбука” /вж. фиг. 7/, графично буквеният запис на думата безсмъртие - А МРъ А - без смърт - /на авестийски “Амеретат” - безсмъртие; “Амрита” - древно ведическо питие на безсмъртието/ се получава от графичния символ за фонетичната буква А - без, няма, липсва - изобразяващ схематично глава и разтворени надолу ръце /и досега жест за “няма”/, и от графичния символ за фонетичната буква МРъ - мърдам, жив - представляващ вълнообразни линии. Отрицанието с буквата А се повтаря, за да се стигне до логическия резултат - не (жив не) = не смърт = безсмъртие. Така полученото побуквено начертание на думата “безсмъртие” от фиг. 7 служи за базов символен образец при всички художествени композиции, кодиращи митологемата за безсмъртието. Прави впечетление, че само при централните елементи от първия и от втория ред на златната огърлица орнаментите, изобразяващи “знака на безсмъртието” са с широко отворени рамене на долното А /вж. фиг. 8/, докато всички останали фигури са с по-прибрани рамене /вж. фиг. 9/. Може би това трябва да показва, че само най-достойните ще получат безсмъртие. На фиг. 10, в схематичните начертания на скитско божество върху гребен от кост, също се забелязват съотношения на линиите, възпроизвеждащи буквено-знакова символика на смъртта и на безсмъртието.
Прекосил времето в многобройни исторически паметници и легенди, гарванът доказва славата си на безсмъртна птица. В заветния за всеки българин храм светиня “Св. 40 мъченици” във Велико Търново, недокосната от вековната разруха, се извисява мраморна колона с надпис на кан Омуртаг-Мортагон-Мардукан-Гарван (814 - 831 год.). След потопа на погромите, като по чудо оцелява част от стенопис с образите на Свети Илия и на един вездесъщ добър гарван-врана /виж. фиг. 11/.
.jpg)
http://borislav.digicom.bg/statii/ZnakytNaBezsmyrtieto.htm
Прозвищното именуване на хора и богове в далечното минало би могло да обясни преобладаващата зооморфна персонификация в скитската изобразителна традиция и митологично повествование. Годините от дванайсетцикловия древен български календар също носят животински обозначения. Побуквено изградената семантика на думите от генеративния език освен възможност за изразяване на по-абстрактни понятия предлага простор за интерпретации на многозначна вътрешна символика при общественозначими названия и митологеми, обогатявайки духовната култура на предците ни.
.jpg)
Например видът на буквения запис на ЗъБъ - светлина - от фиг. 1, би могъл да има участие при създаване на най-разпространения сред северните народи /вкл. скитите/ мит за подвига на гарвана, който спасил човечеството от мрака - олицетворение на хаоса и смъртта, и възстановил всемирната хармония, като върнал изчезналото слънце отново на небето, за да огрява със светлина Земята. Зъл магьосник откраднал слънцето, а жената на магьосника го скрила в кълбо прежда. Когато детето на магьосника си играело с топката-кълбо, гарванът успял да открадне кълбото и развивайки го на небето, слънцето засияло с пълен блясък. Именно този сюжет е изобразен върху 4+1 елемента на златната огърлица от прочутото Преславско златно съкровище (9-10 век) вж. фиг. 2, 3, 4. Развиващото се кълбо от фиг. 3 досущ прилича на буквения запис на думата “светлина” от фиг. 1. Шията на гарвана не е черна, защото той още не е напълно обгорял и почернял от близкото съприкосновение с пламъците на слънцето, както предава мита. А преди саможертвения си подвиг гарванът бил бяла птица /вж. Ю. Е. Березкин, “Тематическая классификация и распределение фольклорно-мифологических мотивов по ареалам”, Аналитически каталог, 104. Звезды - осколки/. Добрия алп на светлината Сабан /Светлина/ според “Джагфар Тарихи”, волжките българи наричат също Карга /Гарван, Врана/ и Мардукан /означаващо също Гарван, вж кн. “Безсмъртна птица на вярата”/. В Митраизма враната е слуга на слънцето, при елините враната е вестител на бога на слънцето Аполон. Невероятно колко глобално може да бъде разпространението на фундаментални космологични представи, формиращи масовото светоусещане в древността. Още повече, когато се отнася до светлината, най-висшата божествена субстанция, синоним на истината, живота, хармонията, съвършенството, вечен двигател и апотеоз на вярата. Разбира се, това може да се дължи на универсалния генеративен език, предаващ от уста на уста митологичното повествование във всички посоки на планетата. Най-популярен епически герой и същевременно божество-създател в тангристкия пантеон, тъждествено на вавилонския всебог и цар на боговете Мардук, Гарванът /Карга, Сабан, Мардукан, Гюлджимеш, Самар/ по всичко личи е идентичен със скитския праотец Таргитай /Карга?/, в който Херодот (5 в.пр.н.е.) вижда не друг, а най-великия елински герой Херакъл /Херкулес/. Образът му на птица напълно съответства на зооморфния митологичен светоглед на скитите.
Картини с фантастични крилати чудовища върху златните апликации на диадема от Преславското съкровище /вж. фиг. 5 - птицата Симург/ разкриват изумително богатия идеен свят на българското изобразително изкуство от 9 век, носещо чертите на скитското и персийско-месопотамското художествено наследство. Въображението на нашите предци създава фантастични образи на митологични чудовища от части на различни животни с определен символизъм, така както съставя смисла на думите от различни значения на звуковите букви от “Говорещата азбука”. На една от апликациите /вж. фиг. 6/, между два крилати грифоноподобни звяра, в съкровена култова поза, облечен в пищни царски одежди, с характерна за зороастрийските магове качулка, с вдигнати нагоре ръце, държащ в едната ръка магически пръчки, е изобразен висш бог на българите от 9 век, чието божествено достойнство силно напомня за Царстващата Мъдрост Ахура Мазда. Както и в персийската традиция краката на върховното божество не са изобразени, защото те символизират нещо крайно и низше, несъвместимо с идеята за вечна и висша божествена същност. Множеството кръстни знаци в картината и ритуалното положение на ръцете навеждат на мисълта, че може би тук виждаме скитския Христос според представите на скитското Християнство, въведено в държавата от княз Владимир Хръсате Крекугл-Гарван (889 - 893 год.) в опит да обедини скитския свят с книжовна религия запазваща изконни скитски духовни ценности. А и знаково-символичната поза на божеството много наподобява знака на Царстващата Мъдрост върху купола на християнски храм от миниатюра на “Светославовия сборник” (начало 10 век). /вж. кн. “Безсмъртна птица на вярата”/. Освен това подчертаното седмочислие в броя на елементите от огърлицата потвърждава индоиранска религиозно-митологична идейност в художествените паметници от златното Преславско съкровище. Несъмнено съкровището е принадлежало на видна обществена личност от среди, близки до властта и владетеля. А може би е скрито от самата Олга /Болга, Волга/, дъщерята на ослепения княз Владимир Хръсате, когато се е спасявала с бягство след преврата срещу него. Историята свидетелства, че Великата Киевска и Руска княгиня Олга остава докрай предана на бащината си вяра.
Строго символичният стил в изобразителното изкуство на нашите предци напълно изключва поява на случайни форми и съотношения в художествения план. Едва ли е произволен броят 4+1 на елементите с рисунки на гарвана-герой от златната огърлица, четири картинки в горния ред и една в долния /вж. фиг.2, 3, 4/. Логично следва съпоставка с изключително разпространения в древни паметници “царски” знак, разчетен ЧъРъ - цар, първенец - отговарящ на символите “+1”, чиято числова стойност е 4+1. Същият знак, ограден в кръг, е широко известен във всебългарския летописен сборник “Джагфар Тарихи” под името “знак на гарвана”. Тук искам да отбележа, че Ранната Авеста никога не обожествява пророка Зороастър, а го почита като първи свещенослужител, първи воин, първи пастир,.... първи владика, първи съдия на света.
И все пак легендарният гарван, въпреки неимоверната си популярност на соларна птица в древността, не заема централно място в златната огърлица от Преславското съкровище. Първенството тук е отредено на един схематичен орнамент /вж. фиг. 8, 9/, изобразяващ символа на най-висшата божествена награда за добрите дела, безсмъртието. Тъй както Всевишният възнаграждава митичния гарван с безсмъртие за безпримерния му саможертвен подвиг, спасил света, така Всевишният Бог дарява с вечен живот душите на добродетелните. Вярвало се, че душите на праведните ще кацат на земята във вид на прекрасни птици, подобни на красивите птици от миниатюрата на Светославовия сборник.
Прилагайки езика на “Говорещата азбука” /вж. фиг. 7/, графично буквеният запис на думата безсмъртие - А МРъ А - без смърт - /на авестийски “Амеретат” - безсмъртие; “Амрита” - древно ведическо питие на безсмъртието/ се получава от графичния символ за фонетичната буква А - без, няма, липсва - изобразяващ схематично глава и разтворени надолу ръце /и досега жест за “няма”/, и от графичния символ за фонетичната буква МРъ - мърдам, жив - представляващ вълнообразни линии. Отрицанието с буквата А се повтаря, за да се стигне до логическия резултат - не (жив не) = не смърт = безсмъртие. Така полученото побуквено начертание на думата “безсмъртие” от фиг. 7 служи за базов символен образец при всички художествени композиции, кодиращи митологемата за безсмъртието. Прави впечетление, че само при централните елементи от първия и от втория ред на златната огърлица орнаментите, изобразяващи “знака на безсмъртието” са с широко отворени рамене на долното А /вж. фиг. 8/, докато всички останали фигури са с по-прибрани рамене /вж. фиг. 9/. Може би това трябва да показва, че само най-достойните ще получат безсмъртие. На фиг. 10, в схематичните начертания на скитско божество върху гребен от кост, също се забелязват съотношения на линиите, възпроизвеждащи буквено-знакова символика на смъртта и на безсмъртието.
Прекосил времето в многобройни исторически паметници и легенди, гарванът доказва славата си на безсмъртна птица. В заветния за всеки българин храм светиня “Св. 40 мъченици” във Велико Търново, недокосната от вековната разруха, се извисява мраморна колона с надпис на кан Омуртаг-Мортагон-Мардукан-Гарван (814 - 831 год.). След потопа на погромите, като по чудо оцелява част от стенопис с образите на Свети Илия и на един вездесъщ добър гарван-врана /виж. фиг. 11/.
.jpg)
http://borislav.digicom.bg/statii/ZnakytNaBezsmyrtieto.htm
Бронзова матрица на цар Петър - копие /?-969г./
Местонахождение: открит при разкопките на Големия Дворец в Плиска.
Матрицата е предназначена за отпечатъци върху мек материал /восък , глина/ .
Надписът, разположен от двете страни на изображението, е изписан на кирилица.Това е сфрагистичен паметник, в който срещаме българския еквивалент на византийската титла василевс - цар или цесар.
.jpg)
И кое е това, което постоянно се премълчава от чуждите и нашите уж, по този случай?!
Българското законно и легитимно християнско царство на практика и на теория разбива държавно-правната и религиозна догма на Източната православна ромейска империя.
Заради нея дотогава нехристиянските ни владетели не са наричани от православните летописци кагани - т.е. царе, императори а "архонти, князе и др.".
Освен ромейски цезар, василевс-император, вече има и БЪЛГАРСКИ!
Не вообще и просто така, както преди имало каганите а православен и БОГОПОМАЗАН Цар.
И това е валидно и до сега и за в бъдеще. Други няма, ромейски и български!
Претенциите на Москва за цар и за Трети Рим не са свързани с друго а с тяхната полувизантийска династия Романови и православието. Но те нямат помазан августейши цар а ние имаме.
И той се титулува така и до сега.
А вие го профукахте заради разни секретари, пъдари от незаконната и нелигитимната съветска по произход, република в България...
Първо разбиват световната християнска догма на триезичието, после заради България се случва т.нар. Мала схизма, т.е. света се разделя на православни и католици.
Едните се кръстят на дясно - православните, а другите наляво - католиците.
И накрая България получава правото на цар и на царство!
Което никой не го е отменил и заличил.
То е било под окупация, под чужда власт, но в правния, Божия и народния мир то е съществувало и ще съществува. Ще ни се изясни по-лесно, ако се замислим върху известното триединство БОГ- ЦАР - ОТЕЧЕСТВО!
Как и кой може да го отмени или промени това нещо?
Референдума за република в България е фалшив и нищожен.
И заради тогавашната конституция и нейните нарушения, и заради чуждата окупацията и заради самото фалшифициране на резултатите.
Загадъчните надписи от Магурата
4 хилядолетия пр. хр. е възникнал култът към Великата майка – Ma ke don i ja Великата майка, мегалит от района на Прилеп – Македония, 4000 години от македонската ера. Монументалната скулптура на Великата майка с три лица е висока 67 метра. Намира се на планината Селце в Македония, точно от град Прилеп, на три километра точно от село Селце. Това доказателство, символ на Македония, беше умело маргинализирано от нашите домашни петоколонници, с цел да се скрие истината за Името на Македония. Горките днешни гърци, те дори не знаят и не чуват за Великата майка, а искат да са по-големи "македонци" от самите македонци, това е трагикомедия, реалистично. http://makedoniaese.com/chas%20po%20istorija.htm
https://www.youtube.com/watch?v=KAc1rxqnEZQ
https://www.youtube.com/watch?v=jU2yEJZWGnQ
Няма коментари:
Публикуване на коментар