https://www.youtube.com/watch?v=fWBWEs9hwTE
Космическият кораб на СССР не успява да направи пълна обиколка на Земята, а едва около 3/4 от дължината ѝ, поради което полетът е суборбитален, а не орбитален – каквото е изискването за да се признае като рекорд
ФАКТИТЕ показват, че Юрий не е бил във „Восток“ по време на полета, но за сляпата русофилска вяра доказателствата нямат никакво значение, казва пред Faktor.bg изследователят
Атанас Комаров е 68-годишен машинен инженер, пенсионер, бивш научен работник. До пълния разпад на СССР е един от отговорните конструктори по механиката на компютърните системи, предназначени за съветските кораби и подводници. Краткото име на съветско-българския проект е „Буква“ – подписан на 24 май в Москва. Системите са разработени в ЦИИТТ (по-късно НИМОС) София, а производството им се извършва в Стара Загора и Силистра...
След разпада на СССР в НИМОС разработват компютрите за българската армия „Мургаш 16“ и „Мургаш 32“, където той отново е отговорен конструктор по механиката. Министерството на отбраната обаче няма достатъчно пари и не изплаща редовно дължимите суми, а това довежда до напускане на специалистите и закриване центъра. Каква е по-нататъшната съдба на разработката „Мургаш“ – не се знае.
На Международния ден на авиацията и космонавтиката разговаряме за първия полет на човек в Космоса - реалност или измама?
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Комаров, какво провокира интересът ви към полета на Гагарин, от колко време проучвате дали той е бил действителен?
- Харесвам Гагарин от дете. До днес си спомням деня, когато той мина през родния ми град. Бях на 5 години, възседнал раменете на баща ми, а Гагарин беше в черна „Чайка“ изправен, във военна униформа...
Не съм спирал да го уважавам, дори след разкритията, до които достигнах, защото този човек е бил заставен да излъже целия свят, но не си е позволил да излъже своите деца! Неговата голяма дъщеря Елена казва, че той никога не е споделял каквото ѝ да е за полета на 12 април 1961 г. пред тях. Надявал се е, убеден съм, че ще може да им разкаже колко красива е Земята видяна от Космоса, но след като го направи наистина. Това обаче така и не се случва и той е толкова нещастен, че се пропива. И умира нещастен – твърди отново Елена Гагарина в интервю дадено в Лондон през 2011 г. при откриването на паметник на баща ѝ.
Преди 10 години попаднах на това интервю и то стана причина да се заема сериозно с разследването на фактите, свързани с този полет.
- Самият Гагарин давал ли е дори и завоалиран знак, че такъв полет може би е нямало?
- А шегувал ли се е Гагарин на 12 април 1961 г., когато казва: „А може би наистина не съм летял“? Съвсем убеден съм – не!
Лекарят Виталий Волович е смаян от това, че само 3 часа след приземяването той не намира никакви следи в състоянието на Гагарин от претърпените атмосферни натоварвания. Ето думите му: „В салона на самолета пристъпих към прегледа на Гагарин. Кръвоизливи, които възникват при високите претоварвания, не открих. Дробовете бяха чисти. Дишането – умерено.
Температура 36,6 градуса, пулс – 65. Премерих кръвното налягане, оказа се отлично – 125/75. Казах му: като на младенец, все едно не си летял в космоса. „А може би наистина не съм летял? – отговаря Гагарин.“
- Има ли други смущаващи факти около този полет?
- На 12.04.1961 г. в 10:55 ч. Гагарин се приземява с парашут в поле, намиращо се само на 20-ина километра от военното поделение в град Енгелс. Районът е много добре познат на летеца. На това поле само преди месеци той тренира скокове с парашут! Освен че е твърде населен, районът е на стотици километри извън зоната за приземяване на съветските космонавти в казахстанските степи! Няма катапултиращ стол в района на приземяване: очевидците на събитието твърдят, че изведнъж в небето се появяват два парашута: на капсулата „Восток“ и на Гагарин.
По сведенията на очевидците е пресъздадено кацането на Гагарин в поредицата на BBC
„Space Race (2005)“. В третия епизод: „Race For Survival (1959-1961)“, се вижда, че няма катапултиращ стол.
- А каква е традицията, как се приземяват летелите с „Восток“?
- Космонавтите, летели с „Восток“ до 1964 г. се приземяват като катапултират от спътника на 7 км от земната повърхност заедно с катапултиращия стол. Ако в зоната на приземяване липсва катапултния стол – то не може да има жив и невредим космонавт!
- Какви са другите несъответствия?
- Гагарин твърди, че в 9:52 часа московско време, прелитайки над Южна Америка вижда страните отдолу като едно цяло: „Една след друга отдолу преминаха страните като едно цяло, неразделени от държавните граници.“
Идиотска лъжа! Освен че спътникът въобще не е летял над континента, в този час там е нощ и не се вижда нищо отгоре!
Записите на разговорите между Гагарин и станциите за контрол на полета, публикувани 30 години по-късно, са манипулирани: липсват последните 37 минути. Излъчваните по време на полета съобщения от „Восток“ са предварително записани на магнетофон, управляван дистанционно от Земята. Че са запис, се разбира при нарушаването на комуникационния протокол в 10:18 ч. от капитан В. Хорошилов, който вместо с позивната “Кедър“ се обръща по име и звание към пилота. Уверен, че ще разговаря със самия Гагарин (както е било по време на двата часа до изстрелването на „Восток“), капитанът изрича:
„Майор Гагарин, вашият полет протича по план“.
Не последвала никаква реакция от Кедър (ст. л-т Гагарин) за повишението му в чин майор, за което капитанът е разбрал от излъченото по съветските радиостанции съобщение в 10:02 часа. Това естествено кара и другите комуникиращи, колеги и приятели на Гагарин да се включат с поздравления към повишения в чин летец. Всичко случило се в тези 37 минути, от 10:18 ч. до приземяването на „Восток“, не се публикува (с изключение на едно дежурно съобщение), защото магнетофонът в спътника не може да изрази признателността на Кедър/Гагарин за неочакваното повишение. Самият Гагарин научава за повишението си едва след приземяването от посрещащия го майор Гассиев, който го поздравява с думите:“Здравейте другарю майор!“, само 4 минути след стъпването на Гагарин на земята. Космонавтът е толкова изненадан от научаването, че е майор, че се е изчервил от срам, както си признава по-долу.
Майор Гассиев (в съветските вестници е изписван като Ахмед, Ахмет и дори Ахмат) вероятно прави и първата снимка на Гагарин, докато той е в скафандъра си. Ето думите на самия Гагарин за този паметен момент, запечатан на снимка:
„...Аз все още бях в своя ярко-оранжев скафандър
– Юрий Гагарин! Юрий Гагарин! – викаха тичащите по полето механизатори. Това бяха първите хора, които аз срещнах на Земята след полета...
Някой от тях ме назова майор. Аз, без да питам, разбрах, че министърът на отбраната маршал Родион Малиновский ме е повишил в звание през една степен. Аз не очаквах това и почервенях от срам. Някой извади фотоапарат, ние бяхме голяма група и се снимахме. Това беше първата снимка направена след полета.
Военните другари ми помогнаха да сваля скафандъра и аз останах в лазурния комбинезон.“
Тази първа снимка със скафандъра обаче така и не се публикува! На публикуваната като първа снимка след приземяването му Гагарин е в костюм на пилот, при това съвсем обикновен.
Публикуваната като първа снимка на Гагарин от 12.04.1961 г.
И снимката във вестник „Известия“, на която той е в друг пилотски костюм
И на двете публикувани първи снимки на Гагарин, той не е в скафандъра си от 12-и април.
- Каква е причината да не се публикува снимката със скафандъра, защо се получава това разминаване?
- Не знам. Мога да предположа, че най-вероятно на шлема е нямало надписа „СССР“ познат от пропагандните материали. Възможно е също и самият скафандър да е бутафорен. Не виждам друга разумна причина. Всички публикувани снимки и филми за 12-и април 1961 г. са правени след този ден: факт – потвърден от Елена Гагарина. Самият Гагарин казва на 16-и април пред журналистите: „Не са правени никакви снимки, затова няма нищо за публикуване!“
Появилите се по-късно снимки и на скафандъра, и на капсулата са толкова много и различни, че едва ли има някой, който да знае със сигурност кои са оригинали и кои – не.
- Направил ли е „Восток“ реално първата обиколка на земята?
- „Восток“ не успява да направи пълна обиколка на Земята. Едва около 3/4 от дължината ѝ, поради което полетът е суборбитален, а не орбитален – каквото е изискването, за да се признае като рекорд. Освен това се приземява празен, без пилот на борда. В изискванията за регистриране на първия пилотиран полет около Земята се посочва, че освен поне една пълна обиколка, пилотът трябва да остане в летателния апарат при приземяването. Нито едно от тези изисквания на FAI – Федерацията по аеронавтика, регистрирала Гагарин като рекордьор не е изпълнено.
Затова космическият рекорд на Гагарин трябва да се отмени и присъди на представителя на Земята, изпълнил пръв критериите на FAI. И този землянин е... шимпанзето Енос! Длъжни сме да отдадем заслуженото на истинския рекордьор.
- Но все пак полетът е регистриран?
- Полетът на „Восток “ от 12.04.1961 г. е признат и регистриран без никакви доказателства в Париж на 18 юли 1961 г. Уморена от 5-часовата препирня, комисията на Международната федерация по аеронавтика – FAI, е склонена да приеме писмените показания на кошаревските свидетели Плаксин и Борисенко, представени от съветската страна за очевидци. Единият лъгал, че присъствал на старта, другият – при приземяването. Когато по-късно са изобличени, Борисенко се оправдава: „Така трябваше. Какво да напиша и говоря – решаваха отгоре!“
От приложения долу строго секретен документ № 814 / 22.05.1961 става ясно, че на 28.05.1961 г. руснаците не само предоставят на комисията на Международната федерация по аеронавтика фалшива информация, но дори сменят Рязанов – човека избран да ги представлява пред комисията – защото знаел твърде... много!
- В цялата мистификация е замесена и ТАСС?
- На нея е отредена най-отговорната роля - да убеди света в истинността на полета. Дори съветският конструктор Борис Чернок, един от наблюдаващите полета, ни уверява в една от неговите книги, че и той, като всички нас, знае за полета това, което ТАСС и BBC съобщават!?
Е, няма нищо вярно в публикацията на ТАСС от 12.04.1961 г.! Съобщението на съветската агенция може да се чуе в оригинал тук: https://www.youtube.com/watch?v=Dl1QHQMl4Iw
ТАСС твърди, че:
• В 9:52 ч. московско време (грешка на говорителя е 9:22 ч.) пилотът космонавт майор Гагарин, намиращ се над Южна Америка предава...
• В 10:15 ч. пилотът космонавт майор Гагарин, прелитайки над Африка предава...
• В 10:25 ч. след като обикаля Земното кълбо, в съотствие със зададената програма, спирачната система на космическият кораб се включва и започва снижение, за да се приземи в зададения район на Съветския съюз.
Нито едно от твърденията на съветската агенция не е вярно.
- Защо?
- Защото в 9:52 ч. московско време „Восток“ е над Тихия океан, много далеч от Южна Америка. Дори и за секунда не е бил над континента!
В 10:15 ч. московско време „Восток“ е над Атлантическия океан, на хиляди километра от Африка!
В 10:25 ч. московско време „Восток“ все още не е достигнал Африка, камо ли да е обиколил Земята!
Ето карта на полета
Vostok_1_orbit_english.png
Разминаването между истината и публикацията на ТАСС се дължи на това, че вместо данните на изпълнената траектория, в съобщението са отразени параметрите на предварително изчислена траектория. „Восток“ не изпълнява планирания полет, което от техническа и научна страна е по-скоро провал, а не успех на съветската космонавтика. По- късно Гагарин, дори и в книгата си „Дорога в Космос“, ще цитира същите тези нелепости, но вече от първо лице - като очевидец. Би ли ги написал Гагарин, ако знаеше, че те не са истина? Не, разбира се! Но как да го знае, след като не е бил във „Восток“ по време на полета!
- Казвате, че „Восток“ не изпълнява планирания полет. Какви са причините?
- Няма как да знам причините, поради които предвиденият полет не е изпълнен. Но мога да разсъждавам върху това. Да вземем излъченото от спътника съобщение: „В 9:51часа (6:51 ч. на картата) се включи автоматичната система за ориентация. След излизане на „Восток“ от тъмнината тя потърси и ориентира космическия кораб спрямо Слънцето. Лъчите му блестяха през земната атмосфера, хоризонтът стана ярко оранжев, постепенно преминавайки във всички цветове на дъгата..."
Автоматичната система за ориентиране по Слънцето се е включила в този час, но не заради слънчевите лъчи, а защото е пресметнато, че в този час спътникът ще е облян от тях. И включването на системата е станало или от реле за време или по команда от Земята. Защото слънчевите лъчи ще огреят спътника чак след 18-19 минути. До мястото, където ще бъде огрян, на „Восток“ му предстои да измине едни 8 – 9 хиляди км. Това място според планирания полет е трябвало да бъде над Южна Америка, а не след континента – над Атлантическия океан, както в действителност се случва. Вероятно причините не са само технически: предполагам, че „Восток“ е изстрелян и по-рано от планираното време. Най-вероятно на Хрушчов нервите му не са издържали и е наредил по-скорошно изстрелване. Той е изключително нетърпелив да обяви, че СССР изпреварва САЩ с първия “пилотиран“ полет и е разпоредил разгласяване на строго засекретения полет веднага след неговия успешен старт. Също така съвсем неочаквано и прибързано повишава в ранг Гагарин от ст. лейтенант в майор. Заповедта за повишението на Гагарин е написана и подписана няколко дни след полета.
Мисля, че именно нетърпението на Хрушчов е това, което допринесе най-много за разкриване на измамата с полета на „Восток“.
- Каква е била целта на съветската пропаганда - фалшифицират полета на първия човек в Космоса?
- Е, това е ясно за всички, надявам се. Целта е да обявят на света, че са изпреварили американците и с изпращането на първия човек в Космоса, след като ги изпревариха с изстрелването на първия спътник. В това изпреварване също има руска измама: съветските конструктори започват много по-рано да разработват спътника, но държат това в тайна. Съобщението за намерението им да изстрелят спътник обаче правят след американското съобщение, с което въвеждат в заблуждение световната общност, че надпреварата е напълно спортсменска и честна!
- Русофили и путинисти ще ви обвинят, че се занимавате с теория на конспирацията…
- О, не само в конспирация. В безсилието си да ме оборят, те ме обявиха и за „плоскоземец“. На всички обяснявам, че това което твърдя, не е коспиративна теория, а анализ на ФАКТИТЕ! Колкото повече факти анализирах, толкова повече се уверявах, че Гагарин не бил във „Восток“ по време на полета. За сляпата русофилска вяра обаче доказателствата нямат никакво значение.
През март 2021 година изложих своите доводи в статията „Гагарин: Истината“ и я изпратих на Sven Grahn, автор на статията „An analysis of the flight of Vostok“, който вярва, че Гагарин е летял. Той първоначално не искаше дори да я прочете, смятайки я за конспиративна теория. След прочитането ѝ обаче имахме диспут, в който оборих неговите контрааргументи и той се съгласи с доводите ми. Разделихме се като приятели. Ето финалните му думи:
„I knew you were the author all the time. (Заб. Статията бях подписал с псевдоним „Българин“) Well, you have stated your case and I have made some arguments. There it stands! Have a nice week-end. Sven“ („Знаех през цялото време, че ти си авторът. (Заб. Статията бях подписал с псевдоним „Българин“) Добре, изложи позицията си, а аз дадох някои аргументи. Така стоят нещата!Приятен уикенд. Свен“, б.р.)
- Защо американците не оспориха този полет, ще се отворят ли съветските и руските архиви, за да научим истината?
- Защото измамата е чудовищна, толкова чудовищна, че нормалният човешки мозък не може да я допусне. От „Восток“, освен съобщения с гласа на Гагарин, са излъчени в подходящ момент (за да бъдат прихванати от американците) и няколко неясни кадъра на човешко лице в скафандър, вероятно на Гагарин. Тези няколко кадъра обаче са далеч несъпоставими с реалните кадри на кучетата Белка и Стрелка от 19 и 20 август 1960 г., на които съвсем ясно се виждат кучетата и тяхното поведение в капсулата по време на полета!
Колкото до архивите, отворените и все още заключените, съмнявам се в тях да има нещо, което пряко да доказва измамата. Когато една тоталитарна държава си постави за цел да измами целия свят, тя ще направи така, че в архивите да има само това, което поддържа легендата, а не нейното разобличаване. Ако нещо в архивите разкрива измамата, то ще е поради некадърност, глупост или недоглеждане, както в случая с публикуваните 30 години по-късно записи на разговорите между Гагарин и станциите за контрол на полета. Ако бяха изтрили от записите и отговора на капитан Хорошилов до Кедър/Гагарин, измамата щеше да бъде много трудна за доказване.
СССР лъжеше 50 години за масовите убийства на полските граждани, заровени в горите край Катин през 1940 г. През всичките тези години съветската пропаганда облъчваше света със снимки, филми и експертни заключения, че убийствата са извършени от хитлеристката армия. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов предаде архивите на Полша, но още двадесет години му трябваха на руския парламент да осъди с декларация убийствата.
Броят на знаещите и участващите в убийствата е далеч по-голям от 100, но не зная да има разкаяли се сред тях. Особеност на широката руска душа, предполагам.
- Колко секретна е тази измама с първия човек в Космоса, много ли са посветените?
- Посветените в измамата „Гагарин“ едва ли са повече от 10-12 души. Е, след грандиозния провал на космическия сценарий настъпил след думите на капитан Хорошилов, знаещите са станали повече. Но това вероятно ги е накарало да се чувстват и дори още по-горди. Необяснима е руската душевност.
Надявам се един ден истината да излезе наяве и душата на Гагарин да намери спокойствие.
Този човек плати неимоверно голяма цена за ролята си в тази измама. Освен че животът му беше съсипан, Гагарин загина, по-точно беше убит, но не като герой, а като предател на своята родина. На 27 март 1968 г. на него му нареждат да се качи на стар и разнебитен учебен самолет УТИ МиГ-15. Единадесет минути след излитането, самолетът е разбит на земята.
Гагарин е лъжец, но лош лъжец, поради което живя като герой на СССР едва 7 години. И беше убит като изменник. Представях си ужаса, който е изпитал 34-годишният летец, когато му нареждат да се качи на летящата бракма, с прикрепените към крилете ѝ два варела с по 250 литра авиационен бензин. За да изрази безкрайното си презрение към него, КГБ не се поколеба да пожертва и командира на поделението Серьогин, който се качва при Гагарин с надеждата, че ще предотврати плана за убийство.
В същото време друг един герой на СССР, малограмотният Калашников, доживя до невъобразимите за съветския мужик 94 години.
Чувствах се длъжен да разкрия фактите, виновни за диаметрално противоположните съдби на двамата грандиозни лъжци.
Б.Р. Цитираните думи на Гагарин са от книгата му «Дорога в космос»: Военного издательства Министерства обороны Союза ССР; Москва; 1961. Линк към книгата: Дорога в космос
Цикловски е убит по време на масовото клане в Петроград. Документите на много учени, писатели са взети от болшевики, бивши затворници и по-късно се представят за убитите от тях.
Руските равини и службите, и до днес им следят родословното дърво и ги рекламират/внедряват на отговорни длъжности в сатрапията.Такиви са Толостой, Медведев, Жириновски,Шойгу и много други...
Болшевиките внимателно пазят тайната на революцията в Петроград. Целият този шум и хилядите книги и филми за старите болшевики и безкръвната революция в Петроград бяха използвани, за да се скрие истината за това, което всъщност се случи в нощта на 25 срещу 29 октомври 1917 г. и какво се случи в Петроград преди заселването му след 1921 г. 18 Валентина Николаевна, която беше в Петроград през цялото това време, каза, че няколко години Градът е стоял Мъртъв, Град без хора. Нито едно човешко лице. По улиците има само ужасни лица на бандити и проститутки. Веднага след погрома селяни с каруци от околните села се спуснаха в Петроград, за да плячкосват празните къщи. Войниците на Червената армия прогониха селяните, смятайки целия Петроград за своя плячка. Мъртвият Петроград се втурна да ограби всичко и често имаше престрелки и истински битки между групи разбойници. Според условията на капитулацията в Брест, германците трябваше да влязат в Петроград на 4 ноември 1918 г. И ако германците влязат в Петроград, те ще избият всички. Така казаха в Ленинград. И Ленин и Троцки се втурнаха към Москва. По тази причина Москва става столица на СССР. Москва никога не е била столица на Русия. В СССР се смееха на това: "Москва е столица на Московска област!" 19 Друга история от един от тези, които са били в Петроград по време на революцията, след това са избягали, след това се върнали отново. Когато пристигат в Петроград през 1921 г., Петроград стои мъртъв, град без хора. Имаше много малко хора. На дядо му се обадили приятели, които работели в ЧК и той се озовал в Гороховая. На Гороховая той видя купища документи вътре в двора, че служителите по сигурността изгарят. Това бяха документи на убити жители на Петроград. Целият Петроград беше осеян с тези документи на убитите жители на Петроград. Тъй като никой не ги отбеляза в Книгата на мъртвите като мъртви, всички те бяха законно считани за живи. И престъпниците се възползваха от това, за да избегнат възмездието за бандитизма по време на революцията. Те взеха за себе си празните документи на убитите жители на Петроград и беше много трудно да се намерят тези бандити по-късно. По документи това вече били други хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар