Достойно за уважение!
Не, ли?
С ТИМ-аджии,ще бори СИК-аджии и ВИС-аджии.
Изключително интересно ми е да наблюдавам и следя развитието на образа на Радев и неговата прогресивна партия. Радев винаги е бил проруски ориентиран – издигнат от БСП, често повтарящ руски опорки и говорител на събития на русофили. С предложението за референдум също се опита да привлече „възрожденците“ и проруско настроените избиратели.
Изведнъж обаче започна да бъде представян като спасител на хората от протестите. Само че те не го припознават и очевидно се налага образът му рязко да се променя.
Забелязвате ли напоследък колко усилено се опитват да „ни угодят“ – точно на нас, хората, които бяхме по протестите и искаме силна България в силна Европа? Всичко, което започнем да обсъждаме или критикуваме, бързо се променя така, че да ни се хареса. Казахме, че сме ориентирани към Европа и никога в Русия – той направи рязък завой и започна да се представя като голям европеец. Казахме, че не иска да определи Русия като агресор – веднага каза, че е агресор. Казахме, че не назовава олигархията – спомена я, макар и деликатно, колкото да не остане без реакция. Същото правят и говорещите му глави по телевизиите.
Общо взето, всичко, за което го критикуваме, се променя с цел да ни се хареса. Само че ние помним дълго. А ако нещо сме забравили – има интернет, който да ни го припомни. Тези напъни сами по себе си са интересни и дори донякъде забавни.
И защо се случва всичко това? Защото ги е страх – страх ги е единствено от хората със силни граждански позиции.
Прогрес или „Прогресивна България“?
Непочтени и лично заинтересовани „разбирачи“ днес лансират прокремълския и ретрограден модел на Радев. Но този модел не е гаранция за промяна, а за изолация. Вижте Унгария – „орбанизацията“ я превърна в една от най-бедните и корумпирана държави в ЕС, откъсната от своите съюзници.
Аз не искам застой и упадък за родината си. При наличието на доказана демократична алтернатива в лицето на ПП-ДБ, е ирационално и пагубно да пилеем не само гласовете си, а и житейското си време и шансове за поредния полит-инженерингов проект на статуквото и задкулисието, маскиран като „Прогресивна България“.
„ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ": ИЗМАМЕН ОБРАЗ, СГЛОБЕН ОТ ОТКРАДНАТИ ИДЕИ
Как, без да зная, се оказах идеолог на партията на Радев
Преди няколко месеца разпространих анализ „България под олигархичен контрол: анализ и стратегия за противодействие" - сред ограничен кръг хора, за които вярвах, че ще го чуят. Написах го, защото беше ясно: формалната опозиция не иска да види отвъд Пеевски и Борисов. Тя не търси причините - занимава се със симптомите.
Документът казва нещо, което в България почти никой не формулира директно: това, което се случва, не е провал на демокрацията - то е работеща система за ограбване. Няколкостотин олигарси са превърнали държавата в машина за прехвърляне на ресурси от мнозинството към себе си. Икономиката е рентиерска - създадена не да произвежда, а да изземва. Реалната власт принадлежи на 150–200 крупни и няколкостотин средни и местни олигарси, за които парламент, правителство, съд и медии са инструменти за безкрайно забогатяване. Пеевски и Борисов са само върхът на олигархичната пирамида, управленски механизъм, който разпределя рентите, налага дисциплина между групите, осигурява държавна протекция и контролира обществените настроения. Документът казва кой, защо и как е завладял държавата - и какво трябва да се направи: деолигархизация, която атакува не лицата, а икономическата основа на системата. А мостът към масовата подкрепа е борбата с неравенството - единствената тема, способна да свърже градската средна класа с негласуващото мнозинство и да мобилизира политическа енергия за промяна.
Изпратих документа и на ментори на „демократичната общност". Реакцията беше ехидна усмивка и присъда: „твърде академичен". По време на декемврийските протести публикувах част от него във Facebook като публичен призив към инициаторите на протеста https://www.facebook.com/atanas.kirchev.54/posts/pfbid06MnRTwe4GrTNKoRTk6gajBz1QtRX8HFxRBsMGGT15Gjkm8grXfTniK668XGKGyfNl. Тишина. Никой не реагира.
А после - по неведоми пътища - текстът стигна и до Радев. И сега го виждам, дума по дума, в програмата на „Прогресивна България".
AI анализ на двата текста установи 95% идентичност в концептуалната рамка, 90% в терминологията, 85% в диагнозата, 80% в конкретните мерки и 90% в стратегическата логика. Четиридесет и седем идентични фрази. Дванадесет специфични термина в същия контекст. Идентична аргументационна структура в осем ключови точки. Метафората „олигархична пирамида". Формулировката за „органичната връзка между олигархичната концентрация на власт и неравенството". Тезата за България като страната с най-високо неравенство в ЕС, причинено от олигархичното ограбване. Концепцията за „икономическата основа на олигархичната власт". Етапите и мерките за промяна. Всичко е там. Вероятността това да е съвпадение е 0,1% - едно на хиляда.
Освен логото, "Прогресивна България" на Радев краде и идеите.
Ето какво разкрива тази история. Не просто интелектуална кражба. Тя разкрива как работи системата: присвоява всичко - включително идеите, които я разобличават - и ги превръща в декорация за поредната фасада. Когато „демократичната общност" отказа да чуе тези идеи, защото я задължават да действа, Радев ги открадна. Не за да промени България - а за да сглоби от тях измамен образ на "реформатор".
Но самият факт, че тези идеи трябваше да бъдат откраднати, доказва, че диагнозата е точна. Стратегията е реална. Въпросът е: кой ще я приложи честно - не за да сглоби измамен образ, а за да върне държавата на гражданите?
Изведнъж обаче започна да бъде представян като спасител на хората от протестите. Само че те не го припознават и очевидно се налага образът му рязко да се променя.
Забелязвате ли напоследък колко усилено се опитват да „ни угодят“ – точно на нас, хората, които бяхме по протестите и искаме силна България в силна Европа? Всичко, което започнем да обсъждаме или критикуваме, бързо се променя така, че да ни се хареса. Казахме, че сме ориентирани към Европа и никога в Русия – той направи рязък завой и започна да се представя като голям европеец. Казахме, че не иска да определи Русия като агресор – веднага каза, че е агресор. Казахме, че не назовава олигархията – спомена я, макар и деликатно, колкото да не остане без реакция. Същото правят и говорещите му глави по телевизиите.
Общо взето, всичко, за което го критикуваме, се променя с цел да ни се хареса. Само че ние помним дълго. А ако нещо сме забравили – има интернет, който да ни го припомни. Тези напъни сами по себе си са интересни и дори донякъде забавни.
И защо се случва всичко това? Защото ги е страх – страх ги е единствено от хората със силни граждански позиции.
Непочтени и лично заинтересовани „разбирачи“ днес лансират прокремълския и ретрограден модел на Радев. Но този модел не е гаранция за промяна, а за изолация. Вижте Унгария – „орбанизацията“ я превърна в една от най-бедните и корумпирана държави в ЕС, откъсната от своите съюзници.
Аз не искам застой и упадък за родината си. При наличието на доказана демократична алтернатива в лицето на ПП-ДБ, е ирационално и пагубно да пилеем не само гласовете си, а и житейското си време и шансове за поредния полит-инженерингов проект на статуквото и задкулисието, маскиран като „Прогресивна България“.
„ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ": ИЗМАМЕН ОБРАЗ, СГЛОБЕН ОТ ОТКРАДНАТИ ИДЕИ
Как, без да зная, се оказах идеолог на партията на Радев
Преди няколко месеца разпространих анализ „България под олигархичен контрол: анализ и стратегия за противодействие" - сред ограничен кръг хора, за които вярвах, че ще го чуят. Написах го, защото беше ясно: формалната опозиция не иска да види отвъд Пеевски и Борисов. Тя не търси причините - занимава се със симптомите.
Документът казва нещо, което в България почти никой не формулира директно: това, което се случва, не е провал на демокрацията - то е работеща система за ограбване. Няколкостотин олигарси са превърнали държавата в машина за прехвърляне на ресурси от мнозинството към себе си. Икономиката е рентиерска - създадена не да произвежда, а да изземва. Реалната власт принадлежи на 150–200 крупни и няколкостотин средни и местни олигарси, за които парламент, правителство, съд и медии са инструменти за безкрайно забогатяване. Пеевски и Борисов са само върхът на олигархичната пирамида, управленски механизъм, който разпределя рентите, налага дисциплина между групите, осигурява държавна протекция и контролира обществените настроения. Документът казва кой, защо и как е завладял държавата - и какво трябва да се направи: деолигархизация, която атакува не лицата, а икономическата основа на системата. А мостът към масовата подкрепа е борбата с неравенството - единствената тема, способна да свърже градската средна класа с негласуващото мнозинство и да мобилизира политическа енергия за промяна.
Изпратих документа и на ментори на „демократичната общност". Реакцията беше ехидна усмивка и присъда: „твърде академичен". По време на декемврийските протести публикувах част от него във Facebook като публичен призив към инициаторите на протеста https://www.facebook.com/atanas.kirchev.54/posts/pfbid06MnRTwe4GrTNKoRTk6gajBz1QtRX8HFxRBsMGGT15Gjkm8grXfTniK668XGKGyfNl. Тишина. Никой не реагира.
А после - по неведоми пътища - текстът стигна и до Радев. И сега го виждам, дума по дума, в програмата на „Прогресивна България".
AI анализ на двата текста установи 95% идентичност в концептуалната рамка, 90% в терминологията, 85% в диагнозата, 80% в конкретните мерки и 90% в стратегическата логика. Четиридесет и седем идентични фрази. Дванадесет специфични термина в същия контекст. Идентична аргументационна структура в осем ключови точки. Метафората „олигархична пирамида". Формулировката за „органичната връзка между олигархичната концентрация на власт и неравенството". Тезата за България като страната с най-високо неравенство в ЕС, причинено от олигархичното ограбване. Концепцията за „икономическата основа на олигархичната власт". Етапите и мерките за промяна. Всичко е там. Вероятността това да е съвпадение е 0,1% - едно на хиляда.
Освен логото, "Прогресивна България" на Радев краде и идеите.
Ето какво разкрива тази история. Не просто интелектуална кражба. Тя разкрива как работи системата: присвоява всичко - включително идеите, които я разобличават - и ги превръща в декорация за поредната фасада. Когато „демократичната общност" отказа да чуе тези идеи, защото я задължават да действа, Радев ги открадна. Не за да промени България - а за да сглоби от тях измамен образ на "реформатор".
Но самият факт, че тези идеи трябваше да бъдат откраднати, доказва, че диагнозата е точна. Стратегията е реална. Въпросът е: кой ще я приложи честно - не за да сглоби измамен образ, а за да върне държавата на гражданите?
Не е лошо да се запознае Николов с русофилката Меркел.Ако го попитат кой е Министър-председател на България сега....какво ли ще чуят ушите ни-Живков,Борисов,Виденов...или?Политическата му култура е на кота 0.
Задачата поставена на Радев от Борисов и Пеевски е да предотврати необходимото за приемане на съдебната реформа мнозинство на ППДБ в парламента... не им се ходи в затвора...
Престани да пуцаш по Иран бееееее!
Премиерът Гюров абсолютно правилно освети пред цял свят мераците на олигарха Шиши да излезе от санкциите по закона Магнитски посредством вкарването на България почти насила в Борда на Тръмп. Това се нарича търговия с националните интереси. Пеевски явно си мисли, че държавата му е бащиния, което майка му е откраднала от някои от многобройните му бащи - Славчо Пеевски, Илия Павлов, Ахмед Доган, Цветан Василев, Бойко Борисов, който вика: “Пеевски ми нарежда и аз изпълнявам.”
Защо е този напън на олигарха Пеевски, при положение, че от този списък няма излизане.
Обясненията, най-близко до ума, са два броя.
1. Пеевски е толкова глупав, че вероятно си вярва, че с това евроатлантическо упорство ще излезе някой ден от Магнитски.
2. Шиши изпълнява поръчка на някои чужди тайни служби (китайски, руски) и прави абсолютно гротескни американците в очите на всички българи с това, че е най-ревностният защитник на Тръмп и Щатите в България, а вероятно и по света. Не е ясно колко българи и роми са станали американофили покрай Пеевски, но е сигурно, че, ако Пеевски бъде изваден от списъка Магнитски, феновете на Тръмп и Щатите в България ще се стопят до 1-2% и то в циганските махали, колкото е и рейтингът на самия Пеевски.
Към горното дерибейство добавям и “тръмпистът” Бойко Борисов, който ужким бил семеен приятел на синовете и внуците на Тръмп, на които предлага по време на обяд да изкарат Пеевски от Магнитски срещу печалбите от тръбата Турски поток. Същият вписа санкционирания по Магнитски корупционер Влади Горанов в листите на ГЕРБ за депутати. Това, ако не е гавра с Тръмп и американците, какво е?
Изводът е, че с такива “приятели” като Борисов и Пеевски на Тръмп в България врагове не му трябват. А без това Дедо Дончо вече си има достатъчно по света.
Снимка - колаж: Пеевски на златна тоалетна до Борисов и Тръмп в Овалния кабинет мъти нещо, а Йонко Мермерски гледа с любопитство от задния ред.
1. Александър Маринов – съдържател на явочна квартира през периода 1983-1990 година с псевдоним „Майстора“
2. Боби Боев – работил като агент за Първо и Второ главно упрлавление на ДС от 1974 г. с псевдонимите „Аспарух“ и „Добромир“
3. Валери Стефанов – вербуван на 21 август 1985 г. като секретен агент „Андрей Николов“ към Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия
4. Васил Проданов – агент „Иванов“ към Шесто управление на ДС, вербуван на 20.12.1979 г.
5. Васил Василев ( големия " Мраз" ) – агент „Паскал“, вербуван през 1976 г. като част от Второ управление на ДС, през 1979 г. превербуван в Първо управление на ДС
6. Георги Иванов – вербуван през 1962 г. като агент „Николов“ към ДС
7. Георги Костов Георгиев – агент „Иванов“, вербуван през 1959 г. в ДС, управление V, отдел VI, отделение 1
8. Горан Симеонов – от 70-те години е работил в Първо главно управление на ДС
9. Греди Асса – агент „Спасов“. Секретен сътрудник на ОУ на МВР-Плевен
10. Евгени Манев – агент на Държавна сигурност в управление III и-IV от 1977 г.
11. Ивайло Николов Мирчев – секретен сътрудник, съдържател на явочна квартира – ДС, управление VI-III-III с псевдоним „Славянка“
12. Иван Токаджиев – секретен сътрудник агент към ОУ на МВР-Разград-ДС, отдел 06, отделение 06 е от 31 май 1989 г.
13. Иван Гранитски – агент „Огнян“ в Шесто управление на Държавна сигурност, вербуван през 1983 г.
14. Иван Парапунов – през 1973 г. е вербуван за агент от III управление на Държавна сигурност с псевдоним „Пенев“
15. Иво Хаджимишев – разкрит като секретен сътрудник на ДС в периода от 1975г., известен под псевдонима „Невена“
16. Кирил Боянов – агент „Лалчев“ към ДС в периода 1959-1960 г.
17. Осман Октай – сътрудник на Държавна сигурност с името „Огнян“ от 1975 до 1983 г.
18. Радион Попов – щатен сътрудник на РУ-ГЩ от 1970 г., включително 10-месечна школа в СССР (вероятно става въпрос за обучение в ГРУ – съветското външно разузнаване)
19. Румен Илиев Гунински – агент „Гочев“ СОУ на МВР-ДС, отделение Правец
20. Светлозар Елдъров – през 1987 г. е вербуван като агент на ДС
21. Симеон Танев Николов – щатен служител към РУ-ГЩ от 1973 г.
22. Спирдон Спирдонов – агент „Северняк“ към ДС, управление III-II-II, вербуван през 1976 г
23. Тома Томов – секретен сътрудник „Тодоров“, вербуван през 1970 г.
24. Чавдар Петров – полковник от МВР/ДС, започва работа през 1974 г.
25. Снежанка Тодорова-Федотова, агент „Виолета“ Шесто управление на ДС, шеф на казионният червен СБЖ.
26. Даниела Кънева ( покойник), агент „Искра“, Първо главно управление на ДС"
Атанас Чобанов е една голяма слуз!! Той се запознава с определение на политически интереси и участва в „медийни атаки“. Част от публикациите му се базира на изтекли документи или анонимни източници(от ФСБ/ГРУ с цел контролиране на своите олигарси с които източват страната) Критиците казват, че: никога не може да се провери независимо и че може да се използва за манипулация. Някои критики твърдят, че разследванията на Биволъ: са посочени основно срещу определяне на политически или икономически кръгове рядко засягат други, което обаче е ФАКТ!! Аз следях му работа още, когато живееше във Франция.. И от тогава смятам, че "разследванията" му са едностранчиви и пораждат съмнения за избирателност. Същият този комплекс поддържа и защитава ожесточено тезата за педофилията, в която бе обвинен Ивайло Калушев. Интересно, чии интереси обслужва Чобанов?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар