https://www.youtube.com/watch?v=A34NKN1d1_k&t=3sСтаробългарските руни са изследвани от много автори и то в дълъг период от време – повече от 120 години. Навремето е установено, че нашите руни показват удивителна близост с най-древните писмености – тези на Троада и на о-в Крит. За жалост информацията бива премълчавана упорито, защото показва, че траки и българи ползват една и съща писменост. Особени руни, наречени още тамги са ползвани от властелините на Боспорското Царство като хералдически знаци. Повечето от царете носят тракийски имена като Спараток, Рескупорис, Реметалк, Котис, Берисад. За техните хералдически знаци се твърди, че са сарматски по произход, като се премълчава, че според старите автори сарматите са част от семейството на гетите. Самите гети са обявени за най-храбрия, но и най-справедливия тракийски народ. Знаци, които могат да бъдат наречени руни се срещат и по фасадите на фригийските храмове от преди 2750 – 2500 г., но и тази информация е премълчавана, защото сред въпросните знаци от фригийските храмове се среща типичния за старите българи символ IYI, а разбира се и други руни.
https://www.youtube.com/watch?v=wY3XWtz9pt8&t=817s
Неразказаната приказка на Българската история
Разселването на българите от Балканите
1. Култура Караново 6200/6101 г. пр. Хр.
2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е.
3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е.
3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е.
3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е.
4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.).
5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е.
6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр.
7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е.
8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.)
8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света.
9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е.
10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е.
10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II)
12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.)
14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е.
15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е.
16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е.
17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е.
18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай.
19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е.
20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е.
21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай
22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.)
23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е
24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.)
26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония
29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е
30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363)
32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.)
*
1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC
2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е.
3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.)
2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е.
3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.)
5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.)
6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.???
7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
2. Стара Европа/Дунавска равнина цивилизация 6000 пр.н.е.
3а. Етнически траки – от 5500 г. пр.н.е.
3б. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият център за производство на сол в Европа 5500 г. пр.н.е.
3в. Караново III-V, Южна Тракия 5500 г. пр. н. е.–4950 г. пр. н. е. 3г. Тракийска Панония (от 895 г. пр.н.е. Унгария) c. 5200–4950 пр.н.е.
4. Велика Тракия 5000 г. пр. н. е. (Дунавска писменост/тракийска писменост 5000 г. пр. н. е.).
5. Тракия, Провадия-Солницата - най-старият град в Европа 4700 г. пр.н.е.
6. Тракия, култура Варна 4550 г. пр. Хр.
7. Тракийска Скития 4500 г. пр.н.е.
8а. Тракия е първият център на златарството в света (4350 г. пр.н.е.)
8б. Тракийската (Източна) цивилизация (4340 г. пр. н. е.-до днес) - 1-вата цивилизация в Европа и света.
9. Скитско тракийско царство Елам 4200 г. пр.н.е.
10а. Скитско-тракийска цивилизация 4000 г. пр.н.е.
10б. Тракийска Скития - Афанасиево култура 3700/3300 пр.н.е 11. Най-ранно присъствие на етнически траки в Египет: 3400 г. пр. н. е. (култура Герзех/Накада II)
12. Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
13. Шумер - Преди 3200/3100 г. пр. н. е. не е имало цивилизация в Шумер! („Късен Урук“, който продължава до около 3200 или 3100 г. пр.н.е.)
14. Тракийско царство Троя 3000 г. пр.н.е.
15. Тракийско царство Египет (Египетска тракийска цивилизация/"Древен Египет") 2950 г. пр.н.е.
16. Скит Тракия Маджаяо култура 2900/2852 пр.н.е.
17. Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 г. пр. н. е. & Първа династия на Ур (Шумер) c. 2600 г. пр.н.е.
18. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай.
19. Критска (минойска) пеласгийска тракийска цивилизация 2000/1750 г. пр.н.е.
20. Микенска Ахейска Пеласгийска Тракийска Цивилизация 1650 пр.н.е.
21. Династия Шан (1600 г. пр. н. е.-1046 г. пр. н. е.) - последната скитско-тракийска императорска династия на Китай
22. Пеласгийско тракийско кралство Атина/Атика (1556 пр.н.е.-1068 пр.н.е.)
23. Одриско тракийско царство в Тракийска Пеласгия 1350 г. пр.н.е
24. Тракийско царство Лидия (1200 г. пр. н. е. – 546 г. пр. н. е.) 25. Лидийско тракийско царство в Тартесианска Иберия (ок. 1200/1104 г. пр. н. е.-ок. 500 г. пр. н. е.)
26. Монархия на Тракия - поне от 1186 г. пр.н.е. (крал Рез) 27. Тракийска Расена (етруска тракийска цивилизация) 900 г. пр.н.е 28. Династия Ямато (660 г. пр.н.е.-настояще) - скитско-тракийска императорска династия на Япония
29. Кралство Тракия (Обединена Тракия) 460 г. пр. н. е.-46 г. пр. н. е
30. Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
31. Византийска империя, Тракия - 1-ва тракийска императорска династия на Византия (11 май 330-26 юни 363)
32. Михаил III Тракиец/Фригиецът (починал: 24 септември 867 г.) - последният фригийски тракийски император на Византия 33. Последните траки Скити: Скитско тракийско царство Хотан (1006 г.)
34. Второ царство на Тракия (2077 г.)
*
1-ви Тракийски период в историята на Египет: 2950 BC–2613 BC
2-ри Тракийски (Хиксоски и След-Хиксоски) период в историята на Египет: 1650 г. пр.н.е.–1077 г. пр.н.е.
3-ти Тракийски период в историята на Египет: 22-ра (Мизийска Тракийска/Меши) династия на Египет (943 г. пр. н. е.–716 г. пр. н. е.)
1. Първата монархия в Европа и света: Тракийско царство Варна (4340 г. пр.н.е.)
2. Втората монархия в света: Скитско-тракийско кралство Елам 4200 г. пр.н.е.
3. 3-та монархия в света: Скитско-тракийско царство на Индия (Тракийска цивилизация в долината на Инд) 3300 г. пр.н.е.
4. Тракийското царство Троя (3000 г. пр. н. е.-700 г. пр. н. е.)
5. Тракийско царство Египет (2950 г. пр.н.е.)
6. Месопотамия: Етана, цар на Месопотамия (управлявал град Киш) ок. 2670 пр.н.е. (...е публикувано във великолепно факсимиле, издадено от британците, подкрепено от Оксфордския университет). Първа династия на Киш/Киш I династия c. 2900 г. пр.н.е.–в. 2650 пр.н.е.???
7. Шумер: Първа династия на Ур (Сумер) ок. 2600 г. пр.н.е 8. Китай: Историята на Китай започва (според самите китайци) през 2070 г. пр.н.е. Династия Ся (2070 г. пр. н. е.-1600 г. пр. н. е.) - скитско-тракийска императорска династия на Китай
Тракийската (източна) цивилизация (4340 г. пр.н.е.-до днес) Римско-латинска (западна) цивилизация (338 г. пр.н.е.-настояще)
Траките в Британия - признания на учените и доказателсвата на генетиката
*През 2007 г. в научно списание бе публикуван материал на Steven C. Bird "Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. Основавайки се на факта, че генетичните маркери E-V13 и J2 са чужди, екзотични за Западна Европа, С. Бърд изпозва работи на различни изследователи, които смятат, че причината за присъствието на въпросните маркери в Британия се дължи на идване на хора от Балканите. Относно периода, в който е осъществена древната миграция съществуват няколко виждания, които се различават значително. Според Стивън Опенхаймер носителите E3b (E-V13) и J2 са пристигнали на Британските острови преди около 6500-5500 години – времето на Неолита (на Западна Европа, в този период Балканите са вече в Енеолита – Меднокаменната епоха бел.авт.): “The origins, arrival times and possible routes of migration of the E3b haplogroup [1] to Britain have been the subject of debate among population geneticists for several years. In his book, The Origins of the British, Stephen Oppenheimer (2006) advanced a theory of a Neolithic time period for the arrival of E3b (and a companion haplogroup, J2) in Britain,[2] corresponding to the period from 6.5-5.5 kya (thousands of years ago) and originating from the Balkan peninsula.” *Опенхаймер има повод да смята, че въвеждането на организираното земеделие на Британските острови се дължи на идването на хора от Балканите (хора, чиито гени ние носим бел.авт.). Дедите ни научават островните келти на земеделие и макар това да се е случило преди около 6500-5500 години, дори и в ново време се откриват следи и от езиковото влияние оставено от предците ни. На уелски език думата сърп е cryman, тя отговаря на стблг. кремень-кремък, скала. Това разбира се не е случайно. По време на Неолита сърповете са правени от еленов рог, в който са втъкнати остри парчета кремък. От друга страна стблг. брашьно с древна форма *bhare-s (Български Етимологичен Речник, Т. 1, с.75) отговаря на уелската bara-хляб. Старобългарската мотыка-мотика пък отговаря на уелската matog-мотика. А уелската pridd-пръст, земя съотвества на стблг. пръсть-пръст, земя. На стблг. дѣло отговаря уелската delw. Стивън Бърд съобщава и за още едно виждане относно периода, в който траки са населили Британия. Опирайки се на сведения на Сайкс и др. английският изследовател представя теорията за същественото тракийско присъствие в Британия по време на римското владичество, като се ползват не само данните на генетиката, но също така сведения от археологията:“Thracian and Dacian soldiers originating from the geographic regions near the Danube, where E-V13 has been shown to have its highest frequencies worldwide, were attested historically and epigraphically in the same regions of Britain where E3b1a-M78 has appeared most commonly in the three population surveys of Weale, Capelli and Syke. Нищо не пречи всички изследователи опитали се да намерят периода, в който определени групи траки са се заселили в Британия, да са прави до известна степен. Нищо не пречи да е имало поне три преселения: през Неолита (балканския Енеолит), през Бронзовата епоха, а и по време на римската доминация над Тракия и Британия. Със сигурност се касае за идване на голяма група траки, защото най-вероятно те са дали името на Британия. Гръцкото название на острова е Πρεττανια, а то е заето от уелското название Prydein, което пък от своя страна идва от племенното название Pretani (B.Gunliffe, Britain Begins, 2013, c.4). Имайки предвид неоспоримия балкански произход на няколко вълни преселници, то смятам, че не е никак пресилено да се приеме, че въпросните Pretani са потомци на обитавалите Балканите партини/ Παρθηνοί. Друга група траки пък дава името на Темза/Tameisis, което неслучайно отговаря на Тамаси дава/Tamasi dava. Отваряйки дума за тракийски селища с елемент -дава, дева, трябва да се спомене и разположения на територията на Британия град Дева/Deva. Да не забравяме и връзката между тракийското селище Доберус/Doberus и древнобританскоко Дубрай/Dubrae.
Траките в Британия - признания на учените и доказателсвата на генетиката
Погребален паметник на тракиеца Руфус Сита-The Rufus Sita Tombstone
ТРАКИТЕ В БРИТАНИЯ – ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, ЛЕГИОНЕРИ И ЗАЩИТНИЦИ НА ОСТРОВНИТЕ КЕЛТИ
Българският език от гледна точка на магическата грамотност. Част 1 – значение на буквите
Угаритската писменост се появява/възниква през 15 век пр.н.е. в Угарит (Рас Шамра), който посредством своето търговско пристанище Минет-ел-Бейда на сирийското крайбрежие и Средиземно море търгувал с Древен Египет, Древна Либия, егейските народи, както и с народите от средиземноморските острови Крит (минойци) и Кипър (етеокиприоти).[1]
Възникването на угаритската писменост се обуславяло от обстоятелството, че животът в древен Угарит бил подчинен на търговията, към което предразполагало местоположението му на посредник на върха на плодородния полумесец между Древен Египет и Месопотамия, както и между Хетската държава и средиземноморските острови с бедуинските племена от сирийската пустиня.[2]
В Угарит освен местния угаритски език, имало най-вече търговци и писари (в града имало служител надзорен за търговията, т.е. своеобразен „министър на търговията“, а в източната търговска част на древния град била къщата на царския съветник Рапану в която имало 36 стаи с библиотека с голям брой речници на различни клинописни езици) разбиращи и говорещи на шумерски език, акадски език, хуритски език, хетски език, египетски език и минойски език. Опростяването на комуникацията, ведно с необходимостта от отразяване на облигационните търговски взаимоотношения с цел придобиване на сигурност и стабилитет (чрез запис) за тях, изисквало изключителни лингвистични знания и умения от местните ханаански писари, което за него време не било както във възможностите им, така и по силите им. Това предопределило рационализацията, а именно на основата на акадския клинопис (който от своя страна бил заимстван от шумерите) да се образуват 30 знака обозначаващи не срички както дотогава, а отделни съгласни букви. Появата на първата съвременна писмена система, макар и под формата на абджад, се свързва от повечето изследователи с Угарит, а не със Синай. Възникването ѝ се обуславя не от друго, а от международната търговия. Има научен спор в семитологията, коя е първата измежду двете аморейски писмености - угаритската или протосинайската (някои изследователи я датират от около 1700 г. пр.н.е.), предвид на това доколко и в каква степен са взаимосвързани и са повлияли на последавалата ги протоханаанска писменост с финикийската азбука.
Около 1190 г. пр.н.е. Угарит е изтрит от лицето на земята от морските народи, а наследниците му (и известни инак като ханаанци) отстъпвайки още от преди място на арамеите, се изселват към укрепените финикийски градове, предимно по днешното ливанско крайбрежие, където ханаанските предци на финикийците спомогнали за усъвършенстването на финикийската азбука.
"Борбата" на Кадъм, данайците и Орфей за българската азбука
КРАЛ АРТУР, НЕГОВИТЕ САРМАТИ И БЪЛГАРИТЕ
Има филми, които остават завинаги запечатани в нашата памет. Романтиката, но също смелостта и мъжеството на героите правят такова впечатление, че трудно се забравят. Как да забравиш вълнуваща любовна история, саможертва на благороден човек, или страшния сблъсък между доброто и злото? Човечеството винаги е имало необходимост от разкази за велики събития и необикновени хора. В най-дълбока древност такива истории са разказвани край огнището от възрастни хора. По-късно книгите малко по малко започват да изместват сладкодумците. В модерно време телевизията и киното са поели ролята да ни потопят в магията, която откъсва човек от реалността и го потапя в един друг вълшебен свят, в който всичко е възможно...
Макар Средновековието да е наречено още Тъмните векове, историите от това време продължанат да будят жив интерес. Една от най-обичаните и най-популярните е тази за крал Артур, рицарите от кръглата маса и Свещения Граал. Когато за първи път видях “Ескалибур – мечът на крал Артур “ бях неимоверно впечатлен. Посетих киното още няколко пъти, но все не можех да се наситя на този филм.
След време, по време на проучванията си за българската история с удивление разбрах, че в любимия ми филм не всичко е плод на нечие въображение. Наистина събитията бяха ужасно изкривени, но факта, че Артур и неговите рицари са били хора от плът и кръв ме накара да се поразровя старателно из различни документи.
Оказа се, че артуровия замък Камелот е само римска казарма построена в древното келтско селище Камулодунум. Там са служели войници от тракийски произход. Намерен е надгробен камък на родения в Сердика (София) тракиец Лонгин Здапес, син на Матиг. В по-късни времена част от траките бива разквартировани в Клевиум (място споменато в артуровия епос). Там разбира се също е намерен тракийски надгробен камък, на който е изписано името на Руфус Сита-тракийски кавалерист от Шеста Тракийска Конна Кохорта...
Стана ми ясно също, че Артур никога не е бил крал.Най-високата длъжност, която е заемал е била генерал. В летописите на местното келтско население той е наречен tywyssauc cat, а това е превод на латинското dux bellorum– генерал, пълководец. Магическият му меч не е носил името Ескалибур, а Калад Болг. По-късно Калад Болг бива преиначено на Калибурнус, а в крайна сметка преписвачите правят Ескалибур. Интересното е, че епитета Болг е използвано и в друга, доста по-стара келтска легенда. Gae Bolga е името на копието на Кухулин – ирландски герой, потомък на Луг (който е отгледан от Телчиу - княгинята на болгите)...
Рицарите от кръглата маса са били най-обикновени кавалеристи от сарматски и тракийски произход. Голяма част от тях са били стационирани в древния град Дева (също в Камулодунум и Клевиум).Там е останал дори надгробен паметник на сарматски конник. Изобразен е мъж в люспеста броня носещ като знаме драконова глава (знак на военната част към която е принадлежал). Този дракон ( драконова глава) става след време герб на Уелс. Първите европейци, които са използвали дракона като свещен символ са северните траки. На Траяновата колона могат да се видят пленените от римляните дакийски оръжия, ризници ...и драконови глави.
http://en.wikipedia.org/wiki/File:Dacian_Draco_on_Trajan%27s_Column_2.jpg
Че драконът е заемал важно място във вярванията на южните траки се вижда и от сребърните плочици от Летница...
http://www.omda.bg/images_more/letnitsa_apliquees_silver_gilt.jpg
Това са фактите, да видим как е възникнала легендата за крал Артур, рицарите от кръглата маса и Свещения Граал. През V-ти век Римската Империя се намира в криза. Легионите на Вечния град напускат Британия и така страната губи защитата си срещу нашествия. Остава малка група ветерани, които са се смесили с местното население и считат Британия за своя родина. Не дълго след отпътуването на римската войска, англо-саксите започват своето нашествие. Отначало те са служели като наемници на британските благородници, но след време, нарастнали на брой англо-саксите добиват смелост и предявяват териториални претенции. Стига се до жестоки въоръжени конфликти...
Летописците Гилда, Нений и Джефри от Монмот разказват за стълкновенията на британските благородници Вортимер и Вортигерн срещу англо-саксите. Вортимер успява дълго време да опази границата, но умира и защитата на Британия остава в ръцете на Вортигерн. Той бива измамен от англо-саксонския цар Хенгист, който му обещава мир. Като знак на сближение Хенгист предлага дъщеря си за жена на Вортигерн. Келтският владетел се съгласява и урежда тържество, на което са поканени всички благородници на Британия. По време на сватбата, на дълга маса са седели един до друг сакси и келти. Виждайки, че келтите са вече пияни Хорса се провиква – Сакси, захващайте се! Подчинените му изваждат скритите ножове и прерязват гърлата на седящите до тях келти. За около от минута келтската благородническа прослойка е унищожена, оставен е жив само Вортигерн, за да служи като заложник...
Англо-саксите са потривали доволно ръце след лесната “победа”, но ги чакала неприятна изненада. Един смел мъж, наречен Артур се осмелява да се опълчи на дошлите от Германия завоеватели. С помощта на малкото останали легионери и загубили водачите си келти, той нанася поражение след поражение на англо-саксите.
Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги смесената армия на римския пълководец. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример му келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над германските нашественици...(Доста преди Артур, императорът от тракийски произход Максимин Гетът дава подобен пример на войниците си и смазва войската на алеманите).
Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие –копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им (така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу Михаил Рангаве).
http://en.wikipedia.org/wiki/File:028_Conrad_Cichorius,_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule,_Tafel_XXVIII_(Ausschnitt_01).jpg
Сарматският лък е имал обсег над 300 метра, докато англо-саксонския е докарвал стрелите едва до сто метра. Мечът на сарматите е бил дълъг и направен от висококачествена стомана. Англо-саксонския меч, наречен скрамасакс е с дължина едва 50-60 см. и в никакъв случай не може да се сравнява с оръжието на артуровите бойци...Англо-саксите, макар със значително числено превъзходство не са могли да се мерят със силата и качествата на сарматската тежка кавалерия. Осъдено им е било да бъдат премазани от ударната сила на бронираните конници.
Как обаче сарматите попадат в Британия, това не е тяхната родна земя. През V-ти век преди Христа Херодот ги разполага в Източна Европа. По времето на Овидий, Тацит и Плиний те обитават територии от днешните България, Румъния, Украйна, Унгария и Полша. Ранни сблъсъци на сармати и римляни има в Мизия и Дакия. В средата на II-ри век сарматите сключват примирие с император Марк Аврелий и му предоставят 8000 бойци, тежка кавалерия. От тях 5000 са изпратени в Британия, квартирувани са в град Честър, носещ древното име Дева.
Топонимът Дева е необичаен за Британия, но е типичен за земите на Тракия. Дева е сроден на Пулпудева (Пловдив), Итадева, Данедева, Муридева, Зиснудева...Всъщност няма нищо за чудене, Прокопий е пределно ясен твърдейки, че сарматите са част от тракийското семейство на гетите. Сарматите са били отъждествявани с амазонките, за чийто език Хекатей казва, че бил като този на траките. Сарматите (амазонките) са изобразявани с тракийски шапки, тракийски щитове, тракийски дрехи, тракийски ботуши, тракийски оръжия... Самото име сармати е тракийско и означава сияйните, светлите. Името на сарматското племе саи е идентично на тракийското саи (сапеи), чието значение според езиковедите е – бойците, тези, които съсипват... Траките, квартирувани в Камулодунум и Клевиум са говорили същия език както и сарматските си роднини.
Генетични проучвания от 2007 г. показа, че значително количество британци носят гени типични за жителите на Балканите. С. Бърд смята, че това се дължи на хилядите тракийци, които са служили в като легионери в древната Британия.
http://www.jogg.info/32/bird.pdf
Сарматската страгетия на защита навярно е дала легендата за рицарите на кръглата маса. По време на походи сарматите са пренасяли цялото си имущество с каруци. При опасност каруците са се разполагали в кръг и така са били защитавани жените, децата и старците, докато мъжете са се сражавали с противника (тази тактика се прилага и от дедите ни ).
Това, че са били преселени в Британия не е накарало сарматите да се откажат от обичаите си. Разказите за тактиката на конния народ да подрежда каруците си в кръг са били леко променяни от разказвач на разказвач и така се ражда легендата за рицарите от кръглата маса.
Кой обаче е водачът на сарматските и тракийски конници смазали армията на англо-саксите? Някои изследователи (първи е Малоун) свързват Артур с римският офицер Lucius Artorius Castus. С това съм съгласен до някъде, смятам обаче, че британския Артур може да е само потомък на живелия в земите на Хърватия Луций Арторий Кастус. Британския Артур е носил името на свой прадядо, който е служил като командващ римски кавалерийски контингент. Подобно на траките Руфус Сита и Лонгин Здапес артуровия дядо е бил изпратен да служи в Британия.
Твърде възможно е да е изповядвал ранното тракийско християнство, неправилно наричано арианство.Съдя за това по името Кастус, то е необичайно за римляните, значението му е чист и отговаря на гръцката дума катарос – чист. Катарите, познати още като богомили са били жестоко преследвани, нищо не им е спестено: изтезания, удавяне, изгаряне на клада. Катарите-богомили са изповядвали ранното тракийско християнство, намерило своите корени в Европа първо в Южна Тракия. Ако Артур е изповядвал тракийското християнство това би обяснило защо в артуровите легенди присъства и Свещения Граал съдържащ Христовата кръв...
Има сведения (Л.Алкок), че в Британия християнството е изповядвано доста преди Константин Велики да го наложи като религия за цялата Римска Империя. Явно вярата е пренесена с легионери, дошли от континента. По време на царуването на Диоклециан и Галерий има страшни гонения на християните, пострадали са дори и християните служещи в римската армия. Тези събития навярно са подтикнали изповядвящия тракийското християнство Артур да пожелае да служи колкото се може по-далече от Рим...
Това разбира се е само предположение, има логика в него, но за съжаление не разполагаме със солидни доказателства определящи Артур като катар-християнин. За нас е по-важно да знаем, че под негова команда наши предци – траки и сармати са се борили за свободата на Британия и са успели да забавят сериозно нашествието на англо-саксите.
По-горе посочих приликите между траки и сармати в език и бит. Напомних и за сведението на Прокопий, че сарматите принадлежат към семейството на гетите. Сарматите не са изчезвали, те са част от гетския народ, който през VII-ми век се съюзява със своите роднини мизите и така бива извоювана независимостта на България. Няма да е пресилено да се каже, че поне 80% от населението на Северна България носи сарматска кръв.
Ще обясня защо мисля така. Да приемем за момент, че не знаем за общия произход на траки и сармати. От историческите извори ни е известно, че през I-ви век сарматите населяват Добруджа. Това е споменато от Овидий, Плиний и др. Амиан Марцелин съобщава, че през IV-ти век Константин Велики преселва 300 000 сармати в Тракия, Македония и Италия. В нашите земи са останали поне 200 000 души. По-късно, след смърта на Атила други сармати се заселват и край Видин. От това следва, че през VII-ми век хората със сарматска кръв са били поне 350 000 души...а до наше време сарматските потомци са станали около 2 500 000 -3 000 000 души. Това е приблизително населението на Северна България.
Ще допълня и това, че преди време изследователите Смирнов, Сиротенко, Бурмов (цит. Д.Димитров) са смятали старите българи не за тюрки, или угро-фини, а за сармати. Знаело се е също, че старобългарската материална култура е като тази на сарматите (Д.Димитров). Според Акимова българи и сармати имат една и съща антропологична основа.
Тези важни сведения не са популяризирани навярно защото не са в унисон с доктрината на Златарски. Знаейки за връзката между българи и сармати някой лесно е можел да попадне на сведението на Прокопий, че сарматите спадат към групата на гетите...а това прави българите тракийски народ...
Цар Болгий, българите, или как траките създадоха келтската цивилизация
За цар Болгий е писано в нашата Зографска История. На него се приписва появата на нашето народностно име. Реално връзка между Болгий и българи има, но тя се дължи на това, че дълго преди Болгий да се роди, хора от Тракия наречени болги, са тръгнали в посока запад и са се заселили в земите на Франция и Ирландия. Въпросните болги Цезар познава като Belgae, а ирландците ги наричат Fir Bolg. *Столицата на белгите във Франция носи името Самаро-брива, елементът брива означава мост и се обяснява със стблг. брьвь, брьвьно-мост. С други думи Самаро-брива означава Мост над река Самара. Това, че името е обяснимо на български означава, че езикът на траките болги, дали името на Галия Белгика е древен вариант на нашата реч. *Галите, които са познати и като келти, са народ, който дължи своята поява на траките. През различни епохи различни групи наши предци са се преселвали на запад. Установявали са се на териториите на Унгария, Бавария, Франция и бивайки хора с по-висока култура и по-напреднали знания, са повлиявали сериозно народите, с които са влизали в допир. От голям интерес за нас са галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус. Те отговарят на старобългарските владетелски имена Аспарух, Борис, Борил, Токт, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. *В работата си Celts and Gallo-Romans, Жан-Жак Хат отделя една глава за тракийското присъствие в Галия и споделя следното: “Ако на периода VIII-V в. пр. Хр. трябва да бъде дадено специално име, то трябва да е Пробуждането на запада”. Френският автор уточнява, че промените в келтcкото общество се дължат на идването на трако-кимерийци, които минавайки по дунавската равнина се установяват в Унгария, Бавария и Северна Галия (Белгика). *Благодарение на галските имена Бесус, Дакиус, Гетиус, Витиния, разбираме, че траките установили се в Галия са или от групите на бесите, дако-гетите и витините. *Реално има сведения и за други групи траки, които са се заселили в земите на келтите. Това се вижда от паралите между тракийските племенни названия бриги, бебрики [обясними с бряг и бебер-бобър] и келтските племенни названия бриганти, биброки [обясними с думите бряг и бобър]. *Знаем също и, че през VI в.пр.Хр. в Тракия са живели хора наречени болги, те са предците на обитаващите Западна Европа народи Belgae, Bolg, познати от творбите на Цезар и от ирландските предания. *Въз основе на тези сведения може да се каже, че старите келти са повлияни поне от 7 различни групи траки. Самият поход на цар Болгий и установяването на келти на Балканите през III в.пр. Хр., може да се разглежда като завръщане на хора, които считат Тракия за прародина и смятат, че имат правото да се установят в нея. *Официално няма близко родство между старокелтският [наричан още галски] и българския. Би трябвало да очакваме голяма близост между галския и немския, защото старите германи са съседи на галите в продължение на огромен период от време. Реалността обаче показва интересни гало-български паралели – нещо, което на теория не би трябвало да съществува, но е факт. Предлагам кратък списък с галски думи, техните български съответствия, а разбира се и паралелите от немския. Галски-Български-Немски белего-белка- Marder беленунтия- блян - bilsenkraut [обяснима с блг. блян, блея] бебро-бебер- Biber [бебер е диалектна българска дума за бобър] бранo, врано-врана- Krаhe [обяснима със стблг. вранъ-черен, защото това е цветът на птицата] вало-вълк –Wolf веверо-веверица –Frettchen (веверица е старата ни дума за катерица) гаран-гарван- Rabe елантия –елен- Hirsch овио-овца- Schaf йоркос-яре- Ziege, Lamm габро-кабра – Ziege (кабра е дума за коза в странджанско) кабалa-кобила- Pferd куно-куче- Hund ярко-ярка – Hаnschen керка-коуръ – Hаhn [коуръ е старобългарската дума за петел] кравас-краварник – Stall гортиа- ограда, градина - Hecke дерво-дърво - Baum кремо-кромид-Zwiebel, Knoblauch реиго-верига - Kette седлон-седло- Sattel серо-сърп- Sichel неска-нишка-Faden сегно-сукно-Tuch капия-копач, мотика -Hacke аратро- орало-Pflug меду-мед- Honig теисто-тесто - Teig
Тракийско съкровище на 4000 г. в Египет!
Съкровището от Ел Тод, Египет е открито от френския археолог Фернан де Ла Рок през 1936 г. То е намерено в основите на раннохристиянска църква, която е построена над древен храм на Сенусрет I. При разкопките на храма в най-горния слой са намерени египетски артефакти, но в най-долния слой археолозите се натъкват на 4 медни сандъка пълни с уникални артефакти. Намерени са предимно сребърни съдове, има и няколко от злато. Намерени са също както обекти от лазурит, така и суровината лазурит. Това кара някои учени да смятат, че съкровището, което е от 12-та Династия, е дело на хора от земите на Иран. Съдовете обаче показват по-скоро връзка с изкуството на предгръцка Елада и Анатолия. По време на Бронзовата епоха и двата региона са обитавани от траки: фриги, тевкри, абанти, одриси, мизи, синти и др. Реално съдовете от Ел Тод са най-близки до обекти на тракийското златарско изкуство. По-важното е това, че формите на съдовете, а и особената орнаментика се среща най-рано на територията на Тракия. Единствената връзка между Тракия, предгръцка Елада, Анатолия и Египет са нашите деди и по-точно хората на гетския цар Танаусис. За война между траки и египтяни пишат Херодот, Помпей Трог, Юстин и Йордан, като най-подробен е Йордан. Той разказва за това, че гетите са победители в конфликта с египтяните, но и, че по това време гетския цар Танаусис е покорил почти цяла Азия. Това би му дало достъп до лазурита от територията на Афганистан. Съкровището от Ел Тод показва близост със съдове от Вълчитрънското съкровище, но и с торквите на съкровището от Бързица, Шеремет, F. BISSON DE LA ROQUE, G. CONTEN AU, F. CHAPOUTHIER, LE TRÉSOR DE TÔD TOME XVII, LE CAIRE IMPRIMERIE DE L'INSTITUT FRANÇAIS D'ARCHÉOLOGIE ORIENTALE, 1953
Разчитането на старобългарските руни - какво пише на розетата от Плиска?
*В "Неразказаната История на Траките" са представени солидни доказателства за това, че дедите ни са дарявали писменост и култура на други народи. Обяснено е какъв е наистина Кадъм, а разбира се и какви са хората от неговия род, кога са се заселили от Балканите на Ориента и т.н. Описана е историята на древната писменост, станала известна като пеласгийски, кадмейски и орфееви букви, дадени са уникални сравнения на старобългарски руни с писменостите на древния о-в Крит. *Още през 1905 г. Фьодор Успенски стига до заключението, че най-близките успоредици на старобългарските руни се явяват писменостите на древната Троя и на о-в Крит. Откритието е публикувано в том Х на ИРАИК, 1905 г., с.269. През 80-те години на ХХ в., наши археолози признават, че определени старобългарски руни се срещат на Балканите в дълбока древност. Касае се за времена предхождащи с хилядолетия официалната поява на името на народа ни в историята. За жалост задълбочени проучвания по този важен въпрос не са направени. *Ако старобългарските руни бяха сравнени с древната писменост на Троя и Крит, учените щяха да останат удивени, а щеше да има и огромна полза. Тя се състои в това, че въз основа на приликата с критските знаци, на старобългарските руни може да се даде правилната звукова стойност и по този начин да се разбере кой знак какъв звук представя. *Сравнения на старобългарски руни с критска писменост са дадени не само в "Неразказаната История на Траките", но и есе, което е публикувано в Блогър: ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ, 22.01.2014 г., Sparotok *Сравнение на наши руни с писмеността на Троя са представени в друго есе: БЪЛГАРИТЕ И ПИСМЕНОСТТА НА ДРЕВНАТА ТРОЯ, 30.09.2014 г., Sparotok Когато въз основа на приликите на старобългарските руни с критската писменост дадох стойност на знаците от ранното Средновековие, върху лъчите на розетата от Плиска се появиха български думи: ЛЕПИ- лѣпъ-хубав, подходящ; САА- сая, сянка ЛОНО- лоно, основа; ПЕКЕ – пек, жега; БУРА - буря; ЕТИ, ЯТИ [ѩти ]– хващам, вярвам, започвам; ВОПИ – вопъл, въпити-викам; Подробности могат да бъдат намерени в есето: ТАЙНАТА НА РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА, 23.01.2013 г., Sparotok, По-ранно есе има в Blog.bg: Sparotok, 21.06.2011 17:14 - ТАЙНАТА НА РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА *Фактът, че без изключение на всеки лъч от розетката от Плиска се появяват старобългарски думи е доказателство, че моето четене е правилоното. *За да разберем истинската звукова стойност на старобългарските руни трябва да ползваме познатите вече стойности на знаците от древните критски писмености, защото реално тези писмености са създадени от нашите деди. *И трите писмености на о-в Крит: йероглифната, минойската и микенската са създадени от нашите деди. Още през 70-те години на ХХ в., акад. Георгиев и акад. Дуриданов наричат значите от Караново, Градешница и т.н. тракийска писменост. Акад. Георгиев дори говори за това, че знаците от нашите земи съперничат по-възраст на тези от о-в Крит. Днес обаче знаем, че не е просто съперничество, а нашите знаци са много по-стари - близо 2000 г. *Нашите знаци са от така наречената Дунавска писменост [дефиниция на Харалд Хаарман и др.], чието правилно име е Древнотракийска или даже Древнобългарска писменост по простата причина, че най-ранната манифестация е в земите обитавани от траки - нашите далечни предци. *Руническата ни писменост има корени на Балканите - още по времето на Неолита, когато на три различни локации е манифестиран свещеният за старите българи символ IYI: Хотница, Винча, Цангли [Тесалия - дом на пеласгите и мирмидоните, наречени още българи]. *Официално най-древните рунически знаци на територията на България са тези от златната ножница от тракийската могила Рошавата Драгана. Те са датирани I в., *За жалост никой от учените ни не желае да свърже ранносредновековните българи с балканските писмености от дълбока древност.
"Борбата" на Кадъм, данайците и Орфей за българската азбука
https://www.youtube.com/watch?v=ZdO7vIdZV9M
*Днес знаем, че най-ранните писмени знаци са тези от Балканите. По този въпрос са се изказали цяла плеяда учени като Хаарман, Мерлини, Ръдгли, Уин и др. А за това, че въпросната писменост е създадена от траки има убедителни доказателства. Антропологичните проучвания на Боев и Чолаков показват, че траките са местно население, чиито корени трябва да се търсят в Kаменната епоха [Боев, Чолаков, 1984, c. 331-316.]. *Друго важно антропологично проучване е това на д-р Попов. Изводите са ясни, но неудобни за поддържащите догмите наши учени: “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” [Попов, 1959, с. 260]. С други думи: повечето от българите са физически наследници на траките. *В същият научен труд се споменава и, че дори повечето от светлокосите българи са също наследници на траките [Попов, 1959, с. 262]. Така излиза, че от гледна точка на антропологията 80-90% от българите са пълноправни наследници на хората, които са създали най-древната писменост. Това прочее се доказва и от резултатите от генетичните проучвания от 2011-2014 г. Нашите маркери I2, J2, E-V13, R1b*L23, а и голяма част от R1a, са удивително древни. Наследени са от хора обитавали земите ни преди около 10 000 години. *Адекватен анализ на резултатите от генетичните проучвания е дал Никола Църцаров в труда си "Къде са живели българите преди 2000 години – генетиката и математиката побеждават историческите догми". https://rns.bg/%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%... *Дори историческите извори показват, че нашата писменост е древна. В съчинението "За буквите" [О письменехъ] се твърди, че дедите ни първо са ползвали черти и резки, но като се покръстили са започнали да пишат с гръцки и латински букви...и така е било МНОГО ГОДИНИ! Явно не се визира покръстването от 866 г., а това от I в., когато Апостолите идват на Балканите. Само в този случай изразът МНОГО ГОДИНИ има смисъл. *В Панонски легенди пък се твърди, че Бог е открилна Св. Кирил букви, които е имало в най-първи, т.е. най-древни времена. Светите братя само преработват древната тракийска писменост така, че да пасне на развития вариант на речта на Орфей, носещ вече името български език. *Самият български език съдържа доказателства за древните корени на нашата писменост. Става дума за българo-арийските паралели: пишати-писати-пиша, рекха-резка, чира-черта, рупа-рубило, рупа, питаями-печатам, четати-чьтати-чета, машии-мастило. Това, че арийските и старобългарските думи са почти идентични не е случайно. Траките са тези, които покоряват Индия с поне три свои похода, самите арийци са един от основните етнически елементи на тракийската общност. Понеже първият арийски поход [този на Дионис от Балканите] към Индия е от трето хилядолетие пр. Хр., то и българо-арийските паралели могат да бъдат наречени смаващо древни. И понеже тези паралели засягат писмеността, разбираме, че можем да говорим за доказателство за това, че дедите ни са първият европейски народ разполагащ с писменост. Ето защо дори някои от гърците, като напимер Алкидамант, признават, че Орфей създава азбуката. Харисън смята, че крито-микенската писменост е като тази на Орфей. *Неслучайно още през 1905 г. Успенски посочва като най-близък паралел на нашите руни от Плиска със знаците на крито-микенската писменост, която продължава да живее в Тракия и след изчезването си от Елада. Иванка Пенева-Русева доказа това убедително, но нейният труд не е популярен у нас - непростим пропуск за представителите на науката.
Руническите надписи от Мурфатлар и произхода на старобългарските родови имена
Погребален паметник на тракиеца Руфус Сита-The Rufus Sita Tombstone
ТРАКИТЕ В БРИТАНИЯ – ОСНОВОПОЛОЖНИЦИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, ЛЕГИОНЕРИ И ЗАЩИТНИЦИ НА ОСТРОВНИТЕ КЕЛТИ
Угаритската писменост се появява/възниква през 15 век пр.н.е. в Угарит (Рас Шамра), който посредством своето търговско пристанище Минет-ел-Бейда на сирийското крайбрежие и Средиземно море търгувал с Древен Египет, Древна Либия, егейските народи, както и с народите от средиземноморските острови Крит (минойци) и Кипър (етеокиприоти).[1]
Възникването на угаритската писменост се обуславяло от обстоятелството, че животът в древен Угарит бил подчинен на търговията, към което предразполагало местоположението му на посредник на върха на плодородния полумесец между Древен Египет и Месопотамия, както и между Хетската държава и средиземноморските острови с бедуинските племена от сирийската пустиня.[2]
В Угарит освен местния угаритски език, имало най-вече търговци и писари (в града имало служител надзорен за търговията, т.е. своеобразен „министър на търговията“, а в източната търговска част на древния град била къщата на царския съветник Рапану в която имало 36 стаи с библиотека с голям брой речници на различни клинописни езици) разбиращи и говорещи на шумерски език, акадски език, хуритски език, хетски език, египетски език и минойски език. Опростяването на комуникацията, ведно с необходимостта от отразяване на облигационните търговски взаимоотношения с цел придобиване на сигурност и стабилитет (чрез запис) за тях, изисквало изключителни лингвистични знания и умения от местните ханаански писари, което за него време не било както във възможностите им, така и по силите им. Това предопределило рационализацията, а именно на основата на акадския клинопис (който от своя страна бил заимстван от шумерите) да се образуват 30 знака обозначаващи не срички както дотогава, а отделни съгласни букви. Появата на първата съвременна писмена система, макар и под формата на абджад, се свързва от повечето изследователи с Угарит, а не със Синай. Възникването ѝ се обуславя не от друго, а от международната търговия. Има научен спор в семитологията, коя е първата измежду двете аморейски писмености - угаритската или протосинайската (някои изследователи я датират от около 1700 г. пр.н.е.), предвид на това доколко и в каква степен са взаимосвързани и са повлияли на последавалата ги протоханаанска писменост с финикийската азбука.
Около 1190 г. пр.н.е. Угарит е изтрит от лицето на земята от морските народи, а наследниците му (и известни инак като ханаанци) отстъпвайки още от преди място на арамеите, се изселват към укрепените финикийски градове, предимно по днешното ливанско крайбрежие, където ханаанските предци на финикийците спомогнали за усъвършенстването на финикийската азбука.
КРАЛ АРТУР, НЕГОВИТЕ САРМАТИ И БЪЛГАРИТЕ
Има филми, които остават завинаги запечатани в нашата памет. Романтиката, но също смелостта и мъжеството на героите правят такова впечатление, че трудно се забравят. Как да забравиш вълнуваща любовна история, саможертва на благороден човек, или страшния сблъсък между доброто и злото? Човечеството винаги е имало необходимост от разкази за велики събития и необикновени хора. В най-дълбока древност такива истории са разказвани край огнището от възрастни хора. По-късно книгите малко по малко започват да изместват сладкодумците. В модерно време телевизията и киното са поели ролята да ни потопят в магията, която откъсва човек от реалността и го потапя в един друг вълшебен свят, в който всичко е възможно...
Макар Средновековието да е наречено още Тъмните векове, историите от това време продължанат да будят жив интерес. Една от най-обичаните и най-популярните е тази за крал Артур, рицарите от кръглата маса и Свещения Граал. Когато за първи път видях “Ескалибур – мечът на крал Артур “ бях неимоверно впечатлен. Посетих киното още няколко пъти, но все не можех да се наситя на този филм.
След време, по време на проучванията си за българската история с удивление разбрах, че в любимия ми филм не всичко е плод на нечие въображение. Наистина събитията бяха ужасно изкривени, но факта, че Артур и неговите рицари са били хора от плът и кръв ме накара да се поразровя старателно из различни документи.
Оказа се, че артуровия замък Камелот е само римска казарма построена в древното келтско селище Камулодунум. Там са служели войници от тракийски произход. Намерен е надгробен камък на родения в Сердика (София) тракиец Лонгин Здапес, син на Матиг. В по-късни времена част от траките бива разквартировани в Клевиум (място споменато в артуровия епос). Там разбира се също е намерен тракийски надгробен камък, на който е изписано името на Руфус Сита-тракийски кавалерист от Шеста Тракийска Конна Кохорта...
Стана ми ясно също, че Артур никога не е бил крал.Най-високата длъжност, която е заемал е била генерал. В летописите на местното келтско население той е наречен tywyssauc cat, а това е превод на латинското dux bellorum– генерал, пълководец. Магическият му меч не е носил името Ескалибур, а Калад Болг. По-късно Калад Болг бива преиначено на Калибурнус, а в крайна сметка преписвачите правят Ескалибур. Интересното е, че епитета Болг е използвано и в друга, доста по-стара келтска легенда. Gae Bolga е името на копието на Кухулин – ирландски герой, потомък на Луг (който е отгледан от Телчиу - княгинята на болгите)...
Рицарите от кръглата маса са били най-обикновени кавалеристи от сарматски и тракийски произход. Голяма част от тях са били стационирани в древния град Дева (също в Камулодунум и Клевиум).Там е останал дори надгробен паметник на сарматски конник. Изобразен е мъж в люспеста броня носещ като знаме драконова глава (знак на военната част към която е принадлежал). Този дракон ( драконова глава) става след време герб на Уелс. Първите европейци, които са използвали дракона като свещен символ са северните траки. На Траяновата колона могат да се видят пленените от римляните дакийски оръжия, ризници ...и драконови глави.
http://en.wikipedia.org/wiki/File:Dacian_Draco_on_Trajan%27s_Column_2.jpg
Че драконът е заемал важно място във вярванията на южните траки се вижда и от сребърните плочици от Летница...
http://www.omda.bg/images_more/letnitsa_apliquees_silver_gilt.jpg
Това са фактите, да видим как е възникнала легендата за крал Артур, рицарите от кръглата маса и Свещения Граал. През V-ти век Римската Империя се намира в криза. Легионите на Вечния град напускат Британия и така страната губи защитата си срещу нашествия. Остава малка група ветерани, които са се смесили с местното население и считат Британия за своя родина. Не дълго след отпътуването на римската войска, англо-саксите започват своето нашествие. Отначало те са служели като наемници на британските благородници, но след време, нарастнали на брой англо-саксите добиват смелост и предявяват териториални претенции. Стига се до жестоки въоръжени конфликти...
Летописците Гилда, Нений и Джефри от Монмот разказват за стълкновенията на британските благородници Вортимер и Вортигерн срещу англо-саксите. Вортимер успява дълго време да опази границата, но умира и защитата на Британия остава в ръцете на Вортигерн. Той бива измамен от англо-саксонския цар Хенгист, който му обещава мир. Като знак на сближение Хенгист предлага дъщеря си за жена на Вортигерн. Келтският владетел се съгласява и урежда тържество, на което са поканени всички благородници на Британия. По време на сватбата, на дълга маса са седели един до друг сакси и келти. Виждайки, че келтите са вече пияни Хорса се провиква – Сакси, захващайте се! Подчинените му изваждат скритите ножове и прерязват гърлата на седящите до тях келти. За около от минута келтската благородническа прослойка е унищожена, оставен е жив само Вортигерн, за да служи като заложник...
Англо-саксите са потривали доволно ръце след лесната “победа”, но ги чакала неприятна изненада. Един смел мъж, наречен Артур се осмелява да се опълчи на дошлите от Германия завоеватели. С помощта на малкото останали легионери и загубили водачите си келти, той нанася поражение след поражение на англо-саксите.
Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги смесената армия на римския пълководец. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример му келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над германските нашественици...(Доста преди Артур, императорът от тракийски произход Максимин Гетът дава подобен пример на войниците си и смазва войската на алеманите).
Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие –копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им (така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу Михаил Рангаве).
http://en.wikipedia.org/wiki/File:028_Conrad_Cichorius,_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule,_Tafel_XXVIII_(Ausschnitt_01).jpg
Сарматският лък е имал обсег над 300 метра, докато англо-саксонския е докарвал стрелите едва до сто метра. Мечът на сарматите е бил дълъг и направен от висококачествена стомана. Англо-саксонския меч, наречен скрамасакс е с дължина едва 50-60 см. и в никакъв случай не може да се сравнява с оръжието на артуровите бойци...Англо-саксите, макар със значително числено превъзходство не са могли да се мерят със силата и качествата на сарматската тежка кавалерия. Осъдено им е било да бъдат премазани от ударната сила на бронираните конници.
Как обаче сарматите попадат в Британия, това не е тяхната родна земя. През V-ти век преди Христа Херодот ги разполага в Източна Европа. По времето на Овидий, Тацит и Плиний те обитават територии от днешните България, Румъния, Украйна, Унгария и Полша. Ранни сблъсъци на сармати и римляни има в Мизия и Дакия. В средата на II-ри век сарматите сключват примирие с император Марк Аврелий и му предоставят 8000 бойци, тежка кавалерия. От тях 5000 са изпратени в Британия, квартирувани са в град Честър, носещ древното име Дева.
Топонимът Дева е необичаен за Британия, но е типичен за земите на Тракия. Дева е сроден на Пулпудева (Пловдив), Итадева, Данедева, Муридева, Зиснудева...Всъщност няма нищо за чудене, Прокопий е пределно ясен твърдейки, че сарматите са част от тракийското семейство на гетите. Сарматите са били отъждествявани с амазонките, за чийто език Хекатей казва, че бил като този на траките. Сарматите (амазонките) са изобразявани с тракийски шапки, тракийски щитове, тракийски дрехи, тракийски ботуши, тракийски оръжия... Самото име сармати е тракийско и означава сияйните, светлите. Името на сарматското племе саи е идентично на тракийското саи (сапеи), чието значение според езиковедите е – бойците, тези, които съсипват... Траките, квартирувани в Камулодунум и Клевиум са говорили същия език както и сарматските си роднини.
Генетични проучвания от 2007 г. показа, че значително количество британци носят гени типични за жителите на Балканите. С. Бърд смята, че това се дължи на хилядите тракийци, които са служили в като легионери в древната Британия.
http://www.jogg.info/32/bird.pdf
Сарматската страгетия на защита навярно е дала легендата за рицарите на кръглата маса. По време на походи сарматите са пренасяли цялото си имущество с каруци. При опасност каруците са се разполагали в кръг и така са били защитавани жените, децата и старците, докато мъжете са се сражавали с противника (тази тактика се прилага и от дедите ни ).
Това, че са били преселени в Британия не е накарало сарматите да се откажат от обичаите си. Разказите за тактиката на конния народ да подрежда каруците си в кръг са били леко променяни от разказвач на разказвач и така се ражда легендата за рицарите от кръглата маса.
Кой обаче е водачът на сарматските и тракийски конници смазали армията на англо-саксите? Някои изследователи (първи е Малоун) свързват Артур с римският офицер Lucius Artorius Castus. С това съм съгласен до някъде, смятам обаче, че британския Артур може да е само потомък на живелия в земите на Хърватия Луций Арторий Кастус. Британския Артур е носил името на свой прадядо, който е служил като командващ римски кавалерийски контингент. Подобно на траките Руфус Сита и Лонгин Здапес артуровия дядо е бил изпратен да служи в Британия.
Твърде възможно е да е изповядвал ранното тракийско християнство, неправилно наричано арианство.Съдя за това по името Кастус, то е необичайно за римляните, значението му е чист и отговаря на гръцката дума катарос – чист. Катарите, познати още като богомили са били жестоко преследвани, нищо не им е спестено: изтезания, удавяне, изгаряне на клада. Катарите-богомили са изповядвали ранното тракийско християнство, намерило своите корени в Европа първо в Южна Тракия. Ако Артур е изповядвал тракийското християнство това би обяснило защо в артуровите легенди присъства и Свещения Граал съдържащ Христовата кръв...
Има сведения (Л.Алкок), че в Британия християнството е изповядвано доста преди Константин Велики да го наложи като религия за цялата Римска Империя. Явно вярата е пренесена с легионери, дошли от континента. По време на царуването на Диоклециан и Галерий има страшни гонения на християните, пострадали са дори и християните служещи в римската армия. Тези събития навярно са подтикнали изповядвящия тракийското християнство Артур да пожелае да служи колкото се може по-далече от Рим...
Това разбира се е само предположение, има логика в него, но за съжаление не разполагаме със солидни доказателства определящи Артур като катар-християнин. За нас е по-важно да знаем, че под негова команда наши предци – траки и сармати са се борили за свободата на Британия и са успели да забавят сериозно нашествието на англо-саксите.
По-горе посочих приликите между траки и сармати в език и бит. Напомних и за сведението на Прокопий, че сарматите принадлежат към семейството на гетите. Сарматите не са изчезвали, те са част от гетския народ, който през VII-ми век се съюзява със своите роднини мизите и така бива извоювана независимостта на България. Няма да е пресилено да се каже, че поне 80% от населението на Северна България носи сарматска кръв.
Ще обясня защо мисля така. Да приемем за момент, че не знаем за общия произход на траки и сармати. От историческите извори ни е известно, че през I-ви век сарматите населяват Добруджа. Това е споменато от Овидий, Плиний и др. Амиан Марцелин съобщава, че през IV-ти век Константин Велики преселва 300 000 сармати в Тракия, Македония и Италия. В нашите земи са останали поне 200 000 души. По-късно, след смърта на Атила други сармати се заселват и край Видин. От това следва, че през VII-ми век хората със сарматска кръв са били поне 350 000 души...а до наше време сарматските потомци са станали около 2 500 000 -3 000 000 души. Това е приблизително населението на Северна България.
Ще допълня и това, че преди време изследователите Смирнов, Сиротенко, Бурмов (цит. Д.Димитров) са смятали старите българи не за тюрки, или угро-фини, а за сармати. Знаело се е също, че старобългарската материална култура е като тази на сарматите (Д.Димитров). Според Акимова българи и сармати имат една и съща антропологична основа.
Тези важни сведения не са популяризирани навярно защото не са в унисон с доктрината на Златарски. Знаейки за връзката между българи и сармати някой лесно е можел да попадне на сведението на Прокопий, че сарматите спадат към групата на гетите...а това прави българите тракийски народ...
Цар Болгий, българите, или как траките създадоха келтската цивилизация
Разчитането на старобългарските руни - какво пише на розетата от Плиска?
https://www.youtube.com/watch?v=ZdO7vIdZV9M
.jpg)
Руническите надписи от Мурфатлар и произхода на старобългарските родови имена
.jpg)
Древен надпис на брахми, намерен до град Мумбай
ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА БЪЛГАРИТЕ
.jpg){kind=link}
Няма коментари:
Публикуване на коментар