МИСЛИ ФОРМИ 65

Ако човек не постигне вътрешен мир в този живот, той няма право да очаква щастие в отвъдното. Ако подсъзнанието е натоварено с фалшиви убеждения и емоционалната природа с фалшив натиск, човекът, след като замине оттук, трябва да пребъдва в объркването на собствените си грешки. ~ Manly P. Hall (Търсене на чистата земя 1970 г., стр. 3)

                        

Безплътният индивид преминава в другия живот, като с него взима това което доминира в характера му във физическия свят. Ако той е заядлив, докато е физически въплътен, той ще бъде заядлив и отвъд гроба. Смъртта е промяна на местоположението, но не променя психологическата интеграция на съществото. ~ Manly P. Hall (Търсене на чистата земя 1970 г., стр. 2)

                    

            

Човекът, който прави грешки, иска корекция и като се бори срещу тях обикновено увеличава трудностите си. ~ Manly P. Hall (Търсене на чистата земя 1970, с. 8)   

                 

"Реалността, която можем да формулираме, никога не е самата реалност" - Вернер Хайзенберг

                                 

"Научи се да виждаш. Да осъзнаеш, че всичко се свързва с всичко останало."" -Леонардо да Винчи

"В безкрайното съзнание във всеки атом от него, вселените идват и си отиват като частици от лъча слънчева светлина, която блести през дупка на покрива. Те идват и минават като вълните на океана. " -Yoga Vasistha

Бог все още е навсякъде в природата. Където сърцето бие с любов, където вярата и разумът пораждат техните оракули, има Бог, както преди в сърцата на гледачите и пророците. Не почвата на земята е толкова свята, колкото сърцето на добрия човек, нищо не е толкова пълно с Бога. ~ Албърт Пайк, морал и догма (1809 - 1891 г.)

Това, което е от първостепенно значение, е, че магистърният ключ към самия метод на инициализация става постоянно инсталиран фиксатор в индивида. След като научим процеса да се превърнем в нещо по-велико от нас, можем и евентуално ще приложим същата алхимията, за да постигнем най-великото спасение. ~ Lon Milo DuQuette, синовете на Озирис

Намерете екстаза в себе си. Не е вън. Той е в най-вътрешното ви цъфтене. Това, което търсите, сте Вие. ~ Ошо / Шрей Радженеш (1931 г. - 1990 г.)

"Няма красиви повърхности без ужасна дълбочина." 

- Фридрих Ницше

"Дойде време, когато нищо не е смислено, освен да се отдадеш на любовта." -Rumi

"Само вътрешната светлина може да разсее външната тъмнина; всеки човек следователно живее в свят, излъчващ със слънцето на собствената си душа или затъмнен и засенчен от невежеството в него. Вътрешната светлина е вечната светлина, докато това осветление, което идва отвън, е илюзорно и телесно. "~ Manly P. Hall

"Без любов придобиването на знание само увеличава объркването и води до самоунищожение." 

~ Джиду Кришнамурти

"Просветлението никога не идва при човек, непособен да го разбере или да оцени значението му. Не е необичайно хората да посещават учител по окултните науки, за да преценят и интерпретират своите психически преживявания. Човек ще каже: "Такова и такова нещо ми се случи беше ли просвещение? Друг ще каже: "Видях някои смешни светлини снощи - светя ли?" Едно правило, от което може да зависи всичко, е, че никой няма да бъде осветен или иницииран, без да го знаят. Причината е, че никой не може да бъде иницииран, докато не достигне състояние на развитие, в което той е напълно квалифициран да реши за себе си значението на неговите мистични преживявания. Човек, който не знае дали е осветен или не много очевидно не е,, защото самото просветление едва ли би могло да изясни този проблем за него. "~ Manly P Hall

"Светлината е електрически пожар, положен от Природата в служба на волята; осветява онези, които знаят как да го използват, изгаря онези, които го злоупотребяват. "- Алистър Кроули

"Трагедията на живота не е смърт, а онова, което сме оставили да умре в нас, докато сме още живи." ~ Norman Cousins

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.bg/2017/04/9.html

"Тъй както физическата вселена е най-ниската и най-малко постоянна част от съществуването, така и физическото тяло е най-ниската и най-малко постоянна част от човека." ~ Manly P. Hall

"Умът си е свое място, и само по себе си може да направи рая на ад и ада на рай."

~ Джон Милтън

"Светът е огледало и връща на всеки човек отражението на собственото му лице". ~ Уилям Грейпайс Такерай

"Ако повечето от нас останат невежи за себе си, това е така, защото самоосъзнаването е болезнено и ние предпочитаме удоволствията на илюзията." - Aldous Huxley

" И сега великаните , които са цената на връзката между духа и плътта , ще бъдат наричани " земни зли духове " и тяхното обиталище ще бъде Земята. На свой ред те ще родят зли духове, понеже са свързани с небето с една част от естеството си , тъй като произлизат от Стражите .Те следователно ще бъдат злите духове на Земята и ще ги наричат " духове на злото " .
Обиталището на небесните духове е небето; но Земята ще бъде обиталище на земните духове , тъй като там са родени. И духовете на великаните ще донесат на Земята всякакъв вид напаст : чумата , войната , гласуването и скръбта.
Те нито ще ядът, нито ще пият , невидими за всеки поглед .Ще бунтуват мъжете и жените , защото са били заченати в дни на разруха и сеч "

( Енох 15 :8 - 12 )


Ако сме сигурни, че човешките същества притежават душа, има ли начин да я намерим в човешката физиология? Според юдео-християнската религиозна традиция, душата е основното определение на движение в живата материя, което я прави инертна, независимо от изместването на другите.

Човешката душа е фундаментална за това да бъдеш човек. Клайв Стейпълс Луис твърди: „Ти нямаш душа. Ти си душа, имаш тяло.“

Според някои изследователи душата е съставена от идентичността и разнообразието. Субстанция, която обединява космическата душа и звездите. Хиляди години след като първите философи пишат за човешката душа, двама учени смятат, че най-после са„намерили“душата. Според Стюарт Хамероф, професор в департамента по анестезиология и психология в Университета на Аризона и британския физик Роджър Пенроуз същността на душата ни се съдържа в структурите, наречени микротубули, които се намират в нашите мозъчни клетки. Това, което наричаме съзнание, е резултат от ефекта на квантовата гравитация на Вселената. Тази теория е наречена Orch-OR („оркестрирана обективна редукция”). Нашата душа не е просто взаимодействие на невроните в мозъка. Тя се състои от тъкани на самата Вселена и е съществувала още преди началото на времето. Според учените, съзнанието може да се разглежда като програма, която се използва от квантов компютър в мозъка ни. Тя може да се задържи в космоса, дори и след смъртта. Това е нещо, което според изследователите може да обясни различните възприятия на тези, които имат близки до смъртта преживявания. Ако пациентът е реанимиран, квантовата информация се връща в микротубулите. Ако това не се случи и пациентът умре, квантовата информация остава извън тялото, съществува безкрайно в качеството си на душа. Според противоречива теория така наречените микротубули те губят квантово състояние и излизат от човешката нервна система. Въпреки това информацията, съдържаща се в тях, не се унищожава. Вместо това тази информация напуска тялото и се събира отново във Вселената.

Кинезинов протеин, ходещ по микротубула

Наноробот, който може да се движи във всяка посока на двумерна грапава повърхност е разработил екип от учени от Института по клетъчна и молекулярна биология към Университета на Тексас в Остин.

Той представлява една единствена молекула ДНК с торс и два "крака", които местейки се дават възможност на молекулата да се придвижва.

В бъдеще учените се надяват, че с помощта на такива наномашини ще успяват да откриват тумори в човешкото тяло и евентуално да ги третират.

Представените преди това молекули от този вид са можели да се движат само в определената посока по права линия или в една равнина. Новият ходещ наноробот може да извършва 36 поредни стъпки върху повърхността на нееднородни микронни частици, покрити с ДНК като предварително не е програмиран, самостоятелно решавайки къде да сложи "крака" си.

За разлика от обикновените молекулни моторни протеини като кинезин, които могат да се движат по повърхността, променяйки структурата й, представените ходещи "машини" използват за придвижване хибридизация и не променят основата.

Ходещата "машина" представлява две едноверижни ДНК вериги, комбинирани в една структура.

ДНК молекули представляват своеобразни нанокомпютри, които с помощта на самостоятелни "изчисления" вземат решение за посоката на движение. Според авторите, тези "пешеходци" могат да се използват за диагностициране на заболявания.

Схема на движението на моторния протеин кинезин, който може да се придвижва по протежение на микротубулите:

http://nauka.offnews.bg/news/

                         

Шри Рамакришна. Учения

31. Слънцето осветява цялата земя, но един малък облак може да го скрие от нашия поглед. По същия начин, незначителният воал на Мая (космическата Илюзия) ни пречи да видим вездесъщия и всевиждащия Сатчитананда - абсолютното Битие-Познание-Блаженство.

32. Каква мислите, че е природата на Мая? Тя е като водораслите в едно езеро. Можете да ги избутвате встрани, но след малко водата се изпълва отново с тях. По същия начин, докато разграничавате вътре в себе си и общувате със святи хора, всичко изглежда чисто; но скоро след това, светските желания хвърлят върху вас воала на илюзията.

33. Но така както можете да възпрете връщането на водораслите, слагайки бамбуков прът на пътя им, можете да попречите и на воала на Мая да ви обвие оново, чрез оградата на познанието и любовта към Бог. Тогава Мая не може да преодолее тези препятствия и бива възприеман единствено Сатчитананда.

                  

Всеки човек е способен да излезе отвъд живота, обвързан от сетивата. Сетивният живот прави човека егоцентричен; развитието и еволюцията остават в заастой. Ето как той бива подложен на безкрайното повторение на своите обусловени от времето преживявания в сетивния свят. Нека се замислим върху следния стих от Катха Упанишад: „Когато всички желания, които са се прилепили към сърцето отпаднат, тогава смъртният човек става безсмъртен и постига Безкрайността”. Още в този живот.

- Свами Витамохананда

               

                 

"Ако човек може да разбере целия ужас от живота на обикновените хора, които се въртят в кръг от незначителни интереси и незначителни цели, ако може да разбере какво губят, би разбрал, че може да има само едно нещо, което е сериозно за него - да избяга от общия закон, да бъде свободен. " ~ Г. И. Гурджиев

"Символизмът е езикът на мистериите. Чрез символи хората някога са се стремили да общуват помежду си с онези мисли, които надхвърлят ограниченията на езика. "~ Manly P. Hall

"Ако вземем нещо за истината, можем да се придържаме към него толкова много, че дори и да дойде истината и да почука на вратата ни, няма да искаме да я пуснем. Трябва да можем да надминем предишните си познания ние се изкачваме по стълба. Ако сме на петия ред и смятаме, че сме много високи, няма надежда да стигнем до шестия. Трябва да се научим да надхвърляме собствените си възгледи. "- Thich Nhat Hanh

Целта на алхимията не е просто материална, тя е отчасти "отвъд" и е почти точно подобна на целта на даоизма, където цялото усилие е насочено към намиране или създаване на Тао. ~ Карл Юнг, ETH, стр. 143.

Алхимията е много повече от историческия предшественик на металургията, химията и медицината - тя е жива форма на свещена психология. Алхимията е проекция на космическа и духовна драма в лабораторни условия. Това е изкуство, както опитно, така и експериментално. Това е светоглед, който обединява духа и материята, Слънцето и Луната, Ян и Ин.

Юнг прекарва по-голямата част от края на живота си, като изучава предмета на алхимията, който той нарича, търсене на божествената материя.

Алхимията отразява процеса на лична трансформация в метафората на преобразуването на обикновените метали в злато. Юнг беше удивен да открие, че образите и операциите, които среща в старите алхимични текстове, са силно свързани с неговите теории за психоанализата и несъзнаваното. Следователно, основният му изследователски проект в кулминацията на кариерата му е около тази тема на алхимията и как тя е свързана с динамиката на съзнанието. Юнг е видял в алхимията метафора за процеса на индивидуализация и морфинга и мутиралия образ на този процес, който излиза от потока на съзнанието.

Алхимията може да се разглежда и като система за самоинициране. Юнг често се обръща към образите на алхимията, митологията и религията, за да опише психическия живот. За да бъде изображението жив символ, то трябва да се отнася до нещо, което не може да бъде иначе известно. Юнг е разработил по-голямата част от своя алхимичен анализ на психиката в три големи обеми творби. Те включват алхимическите изследвания, психологията и алхимията, както и неговата окончателна творба Mysterium Coniunctionis.

ВЪВЕДЕНИЕ В ALCHEMY

В архетипната психология

от Иона Милър, 1986

Агенти на ДС - под прикритие - към адските патали на БИЛЛА СВАРГА

Метафизиката е изследването на начина на преместване на себе си. Как да се измъкнем от самооценката и да проследим с благоговение чудото в безбройните вселени, безбройните небесни радианси на ума, на живота, на Просвещението, на Нирвана или на Бог, каквото и да го наречеш. ~ Д-р Фредерик Ленц / Рама (1950 - 1998)

Огледалото Истина: Събуждащото състояние на съзнанието не е абсолютно. Нашият опит в живота не е солиден или непроменен, а се произвежда от нашите убеждения и преценки. Ако желаем, можем да променим мислите си; това непременно ни дава различна гледна точка за живота. Страданието не е задължително да се събужда повече, отколкото в сънуването - можем да променим възприятията и опита си, като променим вярванията си. Не е нужно да оставаме обвързани с нашите пространствени, времеви, културни, семейни или преходни интерпретации на света. И все пак за повечето, особено за тези, които не се развиват към по-високи нива на съзнание, диктува рационалността и емпиричните разсъждения изглеждат Абсолютно: трудно е, но не и невъзможно да пренапишем през доживотния ни сън, тази нашата безсънна драма.

                   

Луцифер е Айо, учител, ментор, със сигурност е изключителен, необичаен и удивителен. В Луциферовото изкушение е несравним дидактик, проницателен педагог, удивително превлекателен, с неподправена стимулация, окултно подстрекаващ с тайни божествени предложения, съблазън и фантазия. ~ Самаел Аун Уор (1917 - 1977)

- Знаеш ли какво си? 

Вие сте ръкопис на божествено писмо. 

Вие сте огледало, отразяващо благородно лице. 

Тази вселена не е извън вас. 

Погледни вътре в себе си;

всичко, което искаш,

ти вече си."

- Джалалудин Руми

Животът не е някъде, където те чака, а се случва в теб. Не е в бъдещето, като цел да се появи, сега е тук, в този момент - в дишането ви, циркулира в кръвта ви, бие в сърцето ви. Каквото и да сте, това е вашият живот и ако започнете да търсите смисъл някъде другаде, ще ви липсва, ще го пропуснеш.. Човекът го е правил от векове.

~ Ошо

"Еготизмът е упойка, която потиска болката от глупостта". ~ Франк Лейхи

"Реалността прилича на огледало. Всяко дело, което изпълняваме, всяка емоция, която показваме, и всяка дума, която говорим, се отразява обратно в нашия живот. " 

~ The Zohar

"Никое общество не иска да станете мъдри: това е против инвестирането на всички общества. Ако хората са мъдри, те не могат да бъдат експлоатирани. Ако те са интелигентни, те не могат да бъдат подчинени, те не могат да бъдат принудени в механичен живот, да живеят като роботи. Те ще се самоуправляват - ще изтъкнат своята индивидуалност. Те ще имат аромат на бунт около тях; те ще искат да живеят в свобода.
ㅤ
Свободата идва с мъдрост, вътрешно. Те са неразделни и никое общество не иска хората да бъдат свободни. Комунистическото общество, фашисткото общество, капиталистическото общество, индуиско, мохамеданско, християнинско - нито едно общество не обича хората да използват собствената си интелигентност, защото в момента, в който започват да използват интелекта си, те стават опасни - опасни за установяването, опасни за хората, които са на власт, опасни за "имащите"; опасни за всички видове потисничество, експлоатация, потискане; опасни за църквите, опасни за държавите, опасни за народите.
ㅤ
Всъщност, един мъдър човек е страшен, жив, пламтящ. По-скоро би искал да умре, отколкото да бъде поробен.
ㅤ
Смъртта няма да има много значение за него, но той не може да продаде живота си за всякакви глупости, на всякакви глупави хора. Той не може да им служи. "

~ Ошо

"Докато умът се придържа към вярата, той се държи в затвор."

 ~ Джиду Кришнамурти

"Отровата е във всичко и нищо не е без отрова. Дозировката го прави или отрова, или лекарство." ~ Парацелз

"Нашата психика е създадена в съответствие с структурата на вселената, а това, което се случва в макрокосмоса, също се случва в безкрайните и най-субективните достижения на психиката".~ Карл Г. Юнг

"Библиотеката на мъдростта е по-ценна от цялото богатство и всички желани неща не могат да бъдат сравнени с нея. Който твърди, че е ревностен към истината, към щастието, към мъдростта или към знанието, трябва да стане любител на книгите. " Платон

                     

Херметичен принцип 1 - Ментализъм "Всичко е умствено; Вселената е душевно творение на всички. "- The Emerald Tablet на Хермес Трисмегист

"Отровата е във всичко и нищо не е без отрова. Дозировката го прави или отрова, или лекарство." ~ Парацелз

"Любовта е името на желанието и стремежа към пълнота"

- Аристофан

"Дървото на живота представлява светът извън нас и света в нас. Ние сме склонни да мислим за небето и ада в физическия свят само от гледна точка на външни, конкретни, материалистични. Ние мислим за небето като нещо над главите ни, което е много изпарително и неясно и светло, докато ад е нещо под краката ни, което е изпълнено с огън или лед. Тези места съществуват, но отношенията ни с тях не се определят от нашите убеждения, дрехи, които носим, наследство, раждане или богатство - вместо това се определя от нашето състояние на съществуване, нашето ниво на съзнание. С други думи, дали имаме физическо тяло или не, нашето състояние на определяне определя нивото, в което преживяваме живота. "

~ Самаел Аун Уеор

"Мъдростта е изобразен като кръг. Разбирането като квадрат."

~ The Zohar

" Ако ще опиташ, върви по целия път. В противен случай дори не започвайте. Това може да означава загуба на приятелки, съпруги, роднини и може би дори ум. Това може да означава да не ядеш по три-четири дни. Може да означава замръзване на пейка в парка. Това може да означава затвор. Това може да означава измама. Това може да означава подигравка - изолация. Изолацията е дарът. Всички останали са тест за вашата издръжливост, колко много искате да го направите. И ще го направите, въпреки отхвърлянето и най-лошите шансове. И ще бъде по-добре от всичко друго, което можете да си представите. Ако ще опитате, отидете по целия път. Няма друго подобно чувство. Вие ще бъдете сами с боговете и нощите ще пламнат с огън. Ще прекарате живота си направо в съвършен смях. Това е единствената добра битка, която има. "

~ Чарлз Буковски

                                             

Отвъд идеите за престъпление и правда има поле ... Ще се видим там - Руми

"За да се промени, човек трябва да изправи дракона на неговите апетити срещу  друг дракон - жизнената енергия на душата." ~ Rumi

"Вие самият сте съдията на вашата стойност и вашата цел е да откриете тази безкрайна стойност в себе си, без значение какво мисли някой друг" - "Deepak Chopra

"Всичко във Вселената е перфектно - дори желанието ви да я подобрите." 

- Уейн Дайър

'' Медитацията е ключът, който ще отвори вратата към вашето вътрешно Аз, където се крие цялата истинска сила за материалното проявление, защото както звука идва от изворите от мълчанието, така и позитивното действие идва от вътрешното Знание. Мисленето е електрическо, знанието е магнитно."

- Уолтър Ръсел

"Сърцето е център на Аз и Азът е центърът на центровете. Точно както фината сила на електроенергията минава през жици и прави много чудесни неща, така и сърцето придава усещане на сетивата. "-Рамана Махарши

"Мъдростта ми казва, че съм нищо." Любовта ми казва, че съм всичко. -Nisargadatta Maharaj

Средният американец,  макар и трудолюбив, макар и икономически фокусиран, и много материално, не е реалист. Ако беше реалист, той нямаше да е в дълг през по-голямата част от живота си. Ако беше реалист, той нямаше да консумира огромните количествата алкохол, които се консумират в тази страна. Средният човек, дори на Запад, не е изправен пред факти. ~ Manly P. Hall (Японският подход към психотерапията 1971, с. 8)

Болката и скръбта са последствия от неправомерно поведение. Те всъщност не са зли. По-скоро те са непосредствено доказателство, че вечността не може да бъде компрометирана. Когато човек правилно води себе си, целият свят се трансформира и божествената цел се разкрива. ~ Manly P. Hall (Търсене на чиста земя 1970, стр. 11)

Горен Египет е в свещената Странджа?

                

Да погледнем древните имена на три от южнобългарските планини.

Първата е Родопа. Тя е запазила името си непроменено и до днес. Името Родопа се състои от две части: род и опа. Род, означава родитба, раждане, урожай, изобилие от блага. Родопа наистина е благодатна планина. Опа, означава в най-общ смисъл вертикална посока, а в частност и планина. Тази дума се ползва и днес в съвременния български език. Когато някое малко дете падне, баба му обикновено казва „ Опай баби, опай.”, което означава „Стани бабиното, изправи се.”

Името на втората планина е Маропа (Сакар). Мар, на много езици означава мъртво, смърт. В съвременния български език съществува изразът „Да омеретейш дано”, от рода на „Да пукнеш дано” и „Чумата да те тръшне”, както и думата „мерешки”. Един от седемте принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретет – безсмъртие. Коренът на думата е мер – смърт.

Опа, означава планина, а Маропа – мъртва планина. Тя наистина е известна с голите си хълмове.

Третата планина е Европа (Странджа). Евр, означава изток.

Потвърждение, че Странджа е Европа ни дава и част от древен мит от Елада.

„Царят на богатия финикийски град Сидон – Агенор, имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа. Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и материкът, който е отделен от Азия с море, превърнати в жени се борели за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия, която макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.”

Такова е името и на източният вятър в гръцката митология – Евър.

А за местните жители на източния бряг на Средиземно море, хората на библейския Абрахам (Аврам) са евреи – хора от изток, защото идват от Самар (Шумер), от град Ур.

Опа, означава планина, а Европа – Източна планина. Странджа наистина е най-източната планина на Балканския полуостров.

За да бъда точен съм длъжен да уточня, че истинската дума от езика Бхаджа е еур, еуро и Еуропа, но както много думи от съвременния български език са преминали през гръцки, така и еур, еуро и Еуропа са станали евр, евро и Европа. Но в някои страни от Западна Европа са запазени в оригиналния си вид. И днес, когато Централната Европейска банка ни предложи, на нашите бъдещи евро банкноти да се изписва ЕУРО, ние с похвално чувство на родолюбие се преборихме, там да пише древногръцкия вариант ЕВРО, а не древнобългарския ЕУРО.
Горен Египет или най-древният субстрат на тракийското наследство е напълно възможно да се намира в Странджа. Има податки от етруския език, които смайват с логичната си връзка с името. Освен това „тра” означава на Изток, а „джет” е известният митичен източник на сътворението в египетския език, а също и окото „уаджет”. В речниковия запас от думи в етруския език се открива забележително сходство между името на планината Странджа и думата „srancza”, която от своя страна удивително подхожда по значение за обозначаване на ороним. „Srancza” на етруски език означава горна част – Горен Египет, а „penza” долна част (съответно hampha – дясна страна и laiva – лява страна). Не само „srancza” има аналог в българската топонимика, но но и laiva е съвсем ясен аналог с българското „ляво“. Ако само това бяха изключенията в езиковите връзки между българския и етруския език, ние можехме да отдадем тези прилики със случайни фонетични сходства.

Имаме и митологично тълкуване на името „Странджа”. Тя била красива млада жена от знатен род, която по неспоменати причини никой не е посмял да поиска за жена. Митичната девойка напуснала семейството си и с близки хора се заселила далеч от родният си дом. Не след дълго около нея започнали да се събират голям брой хора, които тя покровителствала и закриляла. По примера на амазонките, Странджа ходела с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето.

В периода VІІІ-VІ век пр. Хр. в района на Странджа е обитавало тракийското племе асти, което съвременниците са свързвали с планината. Те се споменават в различни древногръцки и римски източници. Според тези именно писмени източници, планината Странджа се е наричала Астей или Астика (по-ранното, тракийското име в древногръцки запис), или Хемимонт (по-късното, древноримско име).

Племето асти било твърде многобройно и в този смисъл било забележимо сред околните. Едва през ІІІ-ІІ век пр. Хр., когато мощта на Одриското царство отслабнала, в Югоизточна Тракия се откроила като относително по-стабилна държавната формация тази на астите, чиито главен град бил в сърцето на Странджанския масив – в Бизие. Според някои автори това е град Виза в Европейска Турция. Но наше мнение селището се намира на българска територия и най-вероятно е град Урдовиза или Бизоне.

В „Забранената египтология” на Ердоган Ерчиван авторът прави много интересно предположение, което се основава на сериозни проучвания на британския професор по египтология Ърнест Алфред Уолис Бъдж, който твърди, че праобраз на Озирис, свързан с Орион, е друг бог, наречен Ас Ар, като женският вариант на Изида се нарича Ас-т. Това е много интересно свидетелство, което може са обясни смятаните за недостоверни твърдения на българската пророчица Ванга, че в околностите на Малко Търново в Странджа е погребана египетска принцеса. Тази фараонка обаче ще се окаже тракийска или прототракийска, по определението за древното население на региона, дадено от Кръстю Мутафчиев в книгата му„Homo sapiens за произхода на homo sapiens”.

В историческата наука е познато името на владетеля Садалас, при чието управление Астейското княжество бележи най-голям възход. Тогава територията, подвластна на Садалас, се простирала покрай морето от Южна Странджа чак до Одесос на север.

Астея е едно много интересно име, което също така е духовна степен на посвещение, известна ни от Ведите. По съдържание това е целомъдрие в мисъл, слово и действие, или степен на усъвършенстване по скалите на духовността.

Но да се върнем по-напред във времето и да видим къде се споменават тракийски племена и кога. Първото ни по-известно позоваване е в Илиадата на Омир, където съвсем ясно се говори за митичен цар Резос в Тракия, който бил велик пълководец, предвождащ войската си на колесница от злато и сребро, по-скоро бог, слизащ от планината Олимп, отколкото обикновен смъртен. Не може с лека ръка да се пренебрегва и връзката на топонимите с името на река Резовска в приблизителния на описвания ареал от древността.

Първите най-ранни податки за тракийското население са още от 35-40 в. пр. Хр., тъй като имаме артефакти, показващи изящни ювелирни образци, мегалитни съоръжения, които би трябвало да се датират по-прецизно, и селища с оформена градска структура още от неолита. Следователно не е необичайно да се твърди въз основа на факти от различен характер, че траките са един от най-старите народи на света.

Че цивилизация от Странджа създава Горен Египет е смело, но не без основание твърдение.

Има геологически, антропологически, топографски, археологически и дори писмени източници, които показват изключителна близост на културата от нашите земи и тези в Шумер, Акад и Египет. Самата египетска култура сякаш се появява от нищото, защото въпреки усилените търсения на археолозите това, което откриват преди първата династия, е значително по-ниска в цивилизационно отношение култура.

Според някои учени в геологическо отношение Странджа е много стара планина, която сякаш е оцелявала при сериозни катаклизми. В тази връзка те изказват предположения, че възникването на странджанската система започва след разкъсването на свръхконтинента Пангея преди около 200 млн. години – периодът на образуване на океанската кора и планините. Други учени я определят като млада планинска верига, част от голямата Алпо-Хималайска система, в която тя се намира. В изграждането й най-съществено участие имат старите мезозойски наслаги от Триас, Юра и Горна креда.

Антропологично и геоложко изследване показа в последните години, че планината е била обитавана от преди 50 000 млн. години, което потвърждава версията за архаичния произход. Необикновената флора в региона няма аналог на Земята и обрича на неуспех опитите да бъде присадена в парникови условия, където и да било другаде.

Но какво свързва планината Странджа с тайната на пирамидите?

Трудно за възприемане, но ето, че дойде време да се разбият някои културно-исторически стереотипи и да се разбули малко от мистерията като се погледне движението на човешката цивилизация напред не като на единичен и граничен процес, а като на съвкупност от твърде много и разнородни по научен приоритет надградени знания.

За за се постигне разкриването на нещо необикновено не са достатъчни обикновените научни методи. Антропологическа експедиция отпреди няколко години в региона на планината датира чрез радио-въглероден анализ човешка активност отпреди 50 000 млн. години. Освен находки на отдавна изчезнали видове от флората и фауната, са открити следи от човешка дейност с такава давност, която разбива представата за зараждането на човешката цивилизация. Странджа е останала сякаш встрани от тежки климатични или геологични трансформации и е била населена от homo sapiens много преди предполагаемото. Това би означавало началото на нов подход към всички исторически обекти в планината, които са частично датирани с неясни тези.

В региона има над 10 мегалита и долмена, приписвани досега на траките, някои от които напълно непроучени. Напълно възможно е да са дело на прототракийско население, което е обитавало планината преди повече от 8000 г. пр. Хр. В тази статия ще предоставим нови доказателства за различен исторически интердисциплинарен подход.

В последно време не само чуждите, но и нашите учени започнаха да търсят по-задълбочено произхода на тракийската култура. Според астронома проф. д-р Владимир Дерменджиев от Астрономическата обсерватория към БАН, има доказателства, че населението на нашите земи е притежавало ценна за човечеството астрономическа информация, интерпретирана върху каменните стражи, мегалитните строежи и могилните комплекси. Дерменджиев е забелязал, че могилният комплекс в Сборяново в близост до Исперих наподобява прецизна астрономическа карта отпреди повече от 7000 г. Разположението на могилите отговаря на някои групи звезди от видимата небесна сфера на нашата географска ширина и по-точно на съзвездията Малка мечка, Жираф, Колар, Персей, Касиопея, Гущер, Цефей и Дракон, като големината на могилите съответства на яркостта на съответните звезди. Още по-далеч стига бившият директор на музея в Исперих Йордан Стефанов, който твърди, че звездната карта в Лудогорието е огледален образ на звездното небе отпреди повече от 7500 г. Хелиографското струпване на 17-те струпвания от стомогилния археологически комплекс отстоят на определени разстояния, като пет пъти се повтаря дължината 1900 м, с които са означени в началото и края на могилните некрополи, както и отстоянието от Свещарската могила до култовия комплекс Демир баба теке, който в миналото е бил централно светилище на траките. Според Стефанов гетите са притежавали завидна астрономическа култура, като жреците им са познавали поименно повече от 500 звезди. От картотекираните над 280 могили, групирани в 19 некропола, както и останките на 57 антични селища, както и т.нар. „загадъчен камък” става видно, че резерватът Сборяново е освен всичко друго и астрономическа обсерватория.

Няма логика да смятаме, че астите от Странджа или техните предци са изостанали в своето развитие. Един от известните археологически обекти в планината Мишкова нива е датиран неправилно заради по-късните гръцки текстове, както и заради намиращата в близост все още неразкопана римска вила. При внимателен оглед на обекта се вижда, че той е част от цял ритуален комплекс в разширяваща се навън спирала. Поради факта, че намерените на Мишкова нива находки никога не виждат бял свят, цялостното проучване стига до тезата на Александър Фол, че това е некропол на херой или храм на Аполон. Запазени са част от подовата настилка, гробната камера и дромоса (коридор), както и двете крепиди (огради). Гробницата е построена според него от мрамор. Входът е увенчан с триъгълен фронтон с изобразен на него щит и копие между две човешки длани. До храма, датиран от IV век преди Христа, са открити крепост на връх Голямо Градище, рудници, могилен некропол и укрепена римска вила рустика. Гробницата е използвана като хероон (светилище на митично или реално съществуващ цар, жрец или герой). Там са намерени мраморни жертвеници на Аполон Аулариос с надписи, посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в историческия музей.

Разполагайки с нови факти, днес можем да предложим по-различно тълкуване. Единствената стела с гръцки надпис, въз основа на която се прави датирането, не е ясно дали е намерена в близост или на обекта. Напротив – при изследването на вътрешния кръг на мегалита, който представлява вписани един в друг кръгове с лабиринтни проходи, отвеждащи до малък купол, се оказва, че е напълно възможно обектът да е значително по-стар. Самата конструкция на паметника не показва директно сходство с тракийски некрополи от късния период, открити в Родопите или в Северна България. Обектът много повече прилича на новооткрит наскоро подобен храм в Гьобекли тепе, днешна Турция, датиран от Джулио Мали на около 11 000 г. пр. Хр., или дори на гробницата на Атрея в Микена, която има куполообразна част от безхоросанно свързани блокове. Храмът в Гьобекли тепе, според археолозите, е посветен на Сириус или на Кучешката звезда, наречена така защото се намира в съзвездието на Голямото куче. Освен Египет, Халдея, Вавилон и Шумер, очевидно и по българските земи се е почитал мистичният Сириус.

Ключ към разкодирането на обекта на Мишкова нива са двата триъгълни напълно уникални фронтона на външния и вътрешния кръг, които са отделени от паметника, съхранявани пред Археологическия музей в Малко Търново. Според някои от версиите, култовото съоръжение в Мишкова нива е място за верско преклонение, което еволюира от мегалитен паметник (долмен) с ограда (крепида) към свещено пространство (теменос). Не е изяснено наличието на правоъгълно помещение зад коничния купол на централната част на светилището, който също не се вписва в тезата за създаването на обекта през гръко-римска епоха.

Няма логика обектът и на Мишкова нива да се разглежда откъснато от значението на цялата местност Градище. Поради тези факти, специалното внимание към двата фронтона са възможност за правилно тълкуване на посланията на древните, както и за създаването на цялостната по-разгърната концепция за мястото на Странджа за развитието на световната цивилизация. Те са в пряко указание, че става дума за древна религия, почитаща Сириус. На по-големия от тях са „фотографски – негативно” изобразени малки (женски) човешки длани (вж. фиг. 1), които са разположени около издатина, отново под формата на космическа спирала, и с една стрела насочена вдясно над едната длан. Сякаш създателите на храма са призовали вярващия да допре ръцете си до камъка и да почувства другия, паралелен и неразбран за очите свят. Не е без значение, че стрелата сочи към Градище или най-високия връх на Странджа. Освен тази особеност на изображението на ръцете, което предполага добро познаване на човешката физика, издатината под формата на кръг досега е тълкувана като щит и копие към него. Изображението би останало неразгадано напълно, ако не се обърне внимание на по-малкия фронтон, който е бил поставен на външния кръг и съвсем ясно изобразява единствената планета с пръстени в Слънчевата система – Сатурн. След малкия, посветен на Сатурн, следва големият фронтон, чийто символи нямат аналог в историята. Дълбокото астрономическо знание, което свързва Сатурн с мистичното и с духовното развитие на човека и със Сириус, е присъщо на изключително напреднала цивилизация. За да се разбере какво представляват всичките взаимосвързани обекти до Малко Търново, те трябва да се разгледат в комплекс.


Фиг. 1 – фронтон с човешки длани


Древният човек е разбирал мястото, където е домът му, като цялост, като свещено пространство на космогонична хармония, където няма граница между духовното и материалното. Ние често забравяме, че древният човек не е познавал начертаните географски граници между държавите, а истинската същност на космогоничните сили не е била такава загадка.

Но откъде древен народ отпреди повече от 8000 г. пр. хр. е имал планетарни знания?

За да си отговорим на този въпрос е необходимо да преразгледаме редица световни артефакти. В Египет трите пирамиди от известния ни Хеопсов комплекс са ориентирани по посока на Сириус, а Хелиакалният изгрев на звездата е по време на т.нар. в България горещници от 17 до 23 юли, когато е бил и разливът на р. Нил, който е почитан като свещен период. Интересно е, че звездната система на Сириус включва четири звезди, което в момента на създаване на египетската цивилизация според предходна датировка, не е било тяхно знание. Хелиакалният изгрев означава, че Земята, Слънцето и Сириус се подрежда в една редица. Древногръцкият историк Диодор Сицилийски пише: „Разположението на звездите и тяхното движение винаги са били за египтяните обект на внимателно наблюдение, те са съхранили и до днес записи за всяка от звездите за невероятен брой години, а това изследване прилежно се превеждало от тях от древни времена.“

Британският писател и журналист Греъм Хенкок в книгата си „Мистерията на Сфинкса” е нарекъл космическите монументи в Гиза „каменна книга, слязла от небесата”, тъй като трите Велики пирамиди в Гиза са земен аналог на трите звезди от пояса на Орион, а Сфинксът – земно изображение на съзвездието Лъв. В книгата на Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт „Тайните на пирамидите” се излага хипотезата за съответствието на планирането на комплекса пирамиди в Гиза с разположението на звездите в съзвездие Орион, на принципа „на земята – като на небето”. При представяне на филма „Забравената цивилизация” в България през 2015 г., той направи изненадващо съобщение, че сфинксът е женски и носи името Родопе.

Древните египтяни приписват произхода на Озирис – бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство на Орион. А Сириус, разположен под съзвездието Орион е „кармичната” звезда на Изида – Аст, съпруга и родна сестра на Озирис. Тя е богиня на любовта, майчинството и плодородието. На нея се приписва раждането на земеделието и писмеността. Тя е майка на Хор – бог на мъдростта и тайнствата. Интересно е, че Изида има четири божествени деца, едно от които се предполага, че е Бастет. В книгата на Кръстю Мутафчиев се прави връзка между появата на четирите раси и намесата на извънземен разум, но от различни планетарни системи. Колкото и фантастично да ни изглежда това, вече не може да пренебрегнем многобройните факти, потвърждаващи, че на планетата е имало предходни цивилизации, напълно непознати на нашата ограничена в своя отрязък от време историческа наука. Несъмнено е, че не би имало никаква логика египетска прицеса да бъде погребана в Странджа, освен ако тази територия не е била органически свързана с древноегипетския свят. Още повече това да става с цената на големи жертви и очевидно баснословни за онези времена средства.

Но да се върнем на връзката между Орион и Сириус на база на фактическото им значение за развитието на Земята. Сириус е заемала важно място в астрономията, митологията и окултизма. Някои тайни школи я смятат за „слънце зад слънцето“ и оттам за истинският източник на мощта на нашето слънце. Ако слънчевата топлина поддържа жизнеността на физическия свят, то се вярва, че Сириус дава живот на духовния свят. Това е „истинската светлина“ от изток, духовният лъч, чрез който слънцето осветява материалния свят, който пък е считан за най-голямата илюзия. Системата на египетския календар е базирана на хелиакалния изгрев на Сириус, който настъпвал точно преди годишния разлив на Нил през лятото. Движението на звездата по небосклона също било наблюдавано и почитано от древните гърци, шумери, вавилонци и безброй други цивилизации. Следователно, звездата се смятала за свещена, а нейното появяване на небето било чествано с празненства. Кучешката звезда известявала настъпването на горещите и сухи дни на юли и август, откъдето са известни като„летните кучешки дни“. „Тези древни хора (египтяните) са знаели, че веднъж годишно Слънцето е в една линия с Кучешката звезда.

Следователно, Великата пирамида била така конструирана, че в този свещен момент светлината на Сириус да пада върху „Камъка на Бога“ в горния край на Голямата галерия, огрявайки главата на главния жрец, който получавал „супер слънчева“ сила и претърсвал собственото си „слънчево тяло“, за да предаде на останалите посветени тази искра, която помагала за превръщането им в богове. Това била функцията на този „Камък на Бога, в който Озирис дарявал посветения с Атеф – Бялата корона на небесната светлина.“ „На север и на юг от тази корона е любовта“, се казва в египетска песен. „И така, в цялото учение на Египет, видимата светлина не бе сянка на невидимата светлина; и в мъдростта на древната страна, мерители за Истината бяха годините на най-великия“ .

Поясът на Орион от своя страна се състои от три звезди, а сирусианската система също се смята, че е съставена от Сириус А, Сириус В и Сириус С. Орион е митичен герой, който излиза на лов с Голямото и Малкото куче, съзвездия от познатия ни небесен купол. Очевидно е, че древните народи са знаели, че Земата е зависима от три зведни системи – Орион, Сириус от Голямото куче и звездите от Цефей.

За да се датира един археологически комплекс, който е ориентиран по звездното небе и посоките на света, е достатъчно да се изчисли прецесията или изместването спрямо Сириус. Прецесията е открита от Хипарх от Никея през II в. пр. Хр. Същността на това явление е в бавното завъртане на оста на въртене на Земята по кръгов конус под действието на Слънцето, Луната и други планети за период от около 26 хиляди години. Оста на този конус е перпендикулярна на плоскостта на земната орбита. Прецесията води до това, че точката на пролетното равноденствие се премества по всички знаци на Зодиака в направление, обратно на движението на Слънцето. Целият кръг на това движение бил наречен „Велика година“.

Друго следствие от прецесията е преместването на положението на полюсите. Северният небесен полюс се премества по окръжност с център в съзвездието Дракон. Дългопериодичната нутация е изменението на ъгъла на наклона към еклиптиката на Земната ос на въртене от около 22,1 градуса до 24,5 градуса за период от 41000 години. (бил е: 24,049° през 3 300 пр. н.е., 23,443° през 1973 г., 23,439° през 2000 г.). Най-същественото влияние върху небесните светила е, че се променя височината на издигането на Слънцето над хоризонта, както и точките на изгрев и залез.

С измерване на ориентацията на светилища и храмове, спрямо зимното или лятното слънцестоене може да се направи датировка. Н. Локьор и Дж. Хокинс са проучили на този принцип ориентацията на Карнакския комплекс. Интересното в случая е, че комплексът е ориентиран точно по посока на пирамидите в Гиза и тези в Босна, открити през 2006 г. ,което означава, че е в един й същи прецесионен период. С други думи полюсът се е намирал на друго място, а не както е в съвременността.

Възможно ли е културата от Странджа да предхожда тази от Египет?

И дали преди потопът от преди около 7800 години, тази територия да е имала сухоземна връзка с Африка?

Част от отговора дава племето догони в Африка, съхранило непокътнати точни астрономически знания. През 1940 двама френски антрополози получават смайващи данни за звездната система на Сириус тридесет години преди откриването на втората звезда Сириус. През 1863 г. Сириус А е наблюдаван с телескоп, но много по-късно се разбира за по-плътната Сириус В – бяло джудже, а една наскоро в двойката беше включен и Сириус С с вероятност да орбитира около Сириус А. Отново имаме тройка и в колана на съзвездието Орион.

В почти всички човешки култури числото три е смятано за магично. В християнството олицетворява Светата Троица – Баща, Син и Светия дух. Възкресението става на третия ден, а Спасителят се явява три пъти пред учениците си. Трима са царете-влъхви, които отиват във Витлеем. Има три основни християнски празника – Коледа, Великден и Петдесятница. Три символизира майката, бащата и детето, а също рая, земята и въздуха като три духовни области. Триединна е структурата на човека – дух, душа и тяло. От триъгълни форми е и приамидата. В Египет също имаме свещена троица – Изида, Озирис и Хор. Връзката със Сириус и нашата Слънчева система би останала загадка, ако мита на догоните не се споменава Сатурн. Учените предполагат , че преданието подсказва извънземно посещение от съзвездието Голямо куче, където са трите Сириус звезди. Трите пирамиди в Гиза имат свои три по-малки близнаци, което показва, че несъмнено тези съоръжения имат освен всяко друго и астрономическо значение. Те са земна астрономическа карта, която ни показва връзката между живота на Земята и космическия ред. Сатурн е една от петте планети почитани и от българите.


Фиг. 2

Според останали следи в културите на други древни народи вавилонският воден бог Енки идва от Сириус, шумерският еквивалент е Еа, а египетската триада Изида, Озирис и Хор са несъмнено сирусуански слънчеви богове. Догоните твърдят,че „земята на боговете”, идващи от водна планета, била третата звезда, невидима за наблюдение т.е. Сириус С. Той се нарича още скритото земно слънце. Известно, е че пирамидите в Гиза са ориентирани по посока на Сириус, почти еднаквата строителна конструкция показва наличието на единна култура по-стара от познатите по-нови, на които се приписват тези съоръжения.

Изследователят Дейвид Куан обяснява мегалитните строежи като коректори на магнитната решетка, поради способността на камъка да задържа енергиите на земята. Той твърди, че изумителните каменни комплекси по цял свят са свързани с познание за природата, което съвременният човек не познава. Той проучва камъка като специален строителен материал, способен да резонира при обработка, на практика запазвайки информацията. Ако осъзнаем това откритие, ще стане ясно защо древните са оставяли своите послания на камък. В техните очи това древният, но по-съвършен компютър, който запазва знанието за дълъг период от време.

Еквивалент в български условия е Голямото Градище в Странджа, чието име ясно показва укрепено селище или свещено пространство. Голямо Градище по подобие на пирамидите е ориентирано в посока полярната звезда или Сириус. Най-интересното в случая е, че всички проучени мегалити в България по доказателствата на техните изследователи показват ориентация към Сириус и по посока на пирамиди или мистични планински върхове – най-често с имена свързани с нещо съградено. Топоними „Градище” има на следните места в България – Област Плевен, Габрово, Търговище, Земен, Източни Родопи, Ямболско и Странджа. В близост до комплексите има каменни глави или стражи, интересни антропологични черти – от митични човекоподобни същества до негърски глави. Както и при пирамидите има камък на Бога и митични същества пазители. И тогава не е странно и защо на една от ритуалните фиали на Панагюрското съкровище като слънчеви лъчи са изваяни негърски глави. По южното българското черноморско крайбрежие има изсечена огромна статуя на чернокожа фигура в близост до свещената планина – Странджа.

Височината на планината 710 м показва, че мястото не е случайно избрано. Седемстотин и десет е особено число в бинарните системи. То показва, че е възможно под върха да се крие пирамидален комплекс. Без претенцията за изчерпателност в това отношение само ще посоча, че в числото Пи 3,14 след десетичния знак се среща три пъти 710. Следвайки теорията на Лагранж за сумата на четирите квадрата, можем да представим числото като 710 = 92 + 102 + 232 . Не случайно кодовата система на мобилните телефони следват серията 710.

Но не бихме могли да обясним каква е връзката с Мишкова нива, Градище и Египет, без да разгледаме внимателно фронтона с изображението на Сатурн с пръстените, много преди той да е наблюдаван с телескоп. Връзката между Сириус и Сатурн е, че от 17 до 23 юли всяка година те се подреждат по особен за Земята начин. Почитанието им е отдавна известно, но и това не би било достатъчно, ако не направим анализ на това какво се чества и до днес на 17 юли в България – деня на Света Марина, покровителка на плодородието, жътвата и семейството. Тя е от най-почитаните местни светици в региона на Странджа. Тя е в особена връзка с огъня и слънцето, както и с езическия си родов произход. Три местности в околността носят нейното име – в бърчината на Сливарово се намира пещерата на светицата. Още една местност я обвързва с аязмо в Граматиково. Със С. Маринката, както я отнася към култа на нестинарите, привидно посветени на Свети Константин и Елена. Света Марина се почита на 17 юли, когато е хелиакалния изгрев на Сириус в най-голяма близост със Сатурн. Самата Света Марина е много особена светица. Тя укротява огъня на горещниците, но в същото време е свързана и с водата. Много подобен е култът към Изида и праобраза й Аст. Тя е слънчева богиня, но в същото време е свързана с водата и водния разлив на Нил. Следователно в народната памет е съхранено, че датите на подреждане на Сириус и Сатурн в една линия, изобразен на малкия фронтон на комплекса от Мишкова нива, показва значимото и неизследвано напълно място на артефактите.

Така другият обект в българската планина – гробницата на Бастет, тълкувана също като свързана със звездното знание от Кръстю Мутафчиев вече не е отделно от комплекса от Мишкова нива, а придобива нов смисъл. Народ, по нашите земи, пренебрегван досега с древните си знания е имал отношение, както към строителството, така и към древното знание на тайната за предназначението на пирамидите, ориентирани към тройната звезда Сириус и хелиакалния изгрев в контакт със Сатурн. В тази диспозиция сякаш „окото” на Сириус поглежда към Земата.

Едно интересно позоваване 9 века преди Хр. обаче твърди, че българските канове са владеели мистичната тайна за строителство на пирамидите и са пазили съкровено истинското им предназначение. Като се има предвид това и множество други исторически факти, разглеждани фрагментарно, става по-ясно какво прави митът за Бастет по българските земи. И по-стари и по-нови изследвания потвърждават, че около преди 8000 г. пр. Хр. по нашите земи е имало потоп. Дори Балканският полуостров да не е имал сухоземна граница с Африка, знаем от изворите, че траките са строели кораби. Не е трудно да се предположи, че великата култура, сътворила най-старото златно съкровище (Варненското неолитно съкровище), което представлява сложна система за навигация и ориентация по звездите и има общо и с артефактите в Странджа. Правени са какви ли не датирания на вероятното транспортиране на тялото на египетската принцеса по нашите земи. Възможно е това да е станало преди около 3000 г. пр. Хр., когато разцъфтява култа й. Но е възможно и да е от много по-ранна епоха, както показва комплекса Мишкова нива. Това е много по-логично, от която и да е друга теза, която не може да обясни, защо египетска принцеса, обожествена или пък свързана с култа към Бастет, ще бъде погребана в Странджа.

За култа свидетелстват мистиката на нестинарските танци, очевидно древно поклонение пред силата на огъня и слънцето, става много по-ясна. А многобройните соларни кръгове в региона, както и светилището в местността Камъка, потвърждават връзката на тайното сирисуанско слънце с египетските божества Изида, Озирис и Бастет. Има и писмени доказателства за връзката на народа по нашите земи и културите на Шумер, Акад и Египет.
Връзката на траките със средноазиатските народи и по-специално с Иран се тълкува погрешно. Посоката на влияние се обръща на 180 градуса. Премълчава се сведението на Херодот, че медите са повлияли персите; скрива се свидетелството на Плиний, че сарматите са потомци на медите; а Прокопий, който определя сарматите като тракийски народ, бива охулван несправедливо.

Истината е, че в дълбока древност тракийски племена са напуснали земите си и са се заселили дори и в далечната Централна Азия. Доказателства за това получаваме от древните автори, от археологически находки, а и от тракийските топоними в земите на Иран и Индия. Напълно естествено е, че там те са се смесили с местното население и поради тази причина част от хората, обитаващи Иран и Индия, притежават гени близки до нашите. Известно е, че сред много етноси на Централна Азия е разпространен генетичният маркер Р1 а1, но това, което не се споменава е, че най-старият вариант на този маркер е от Балканите.

Мегалитите и менхирите в България, въпреки, че са били системно унищожавани, също пазят тайната за българския произход. Както в местността Камъка в Странджа, така и на Белингташ край Асеновград и на Беглик таш край Приморско, има ясно издълбани символи на Луната и Земята, но досега не е обърнато внимание на факта, че Луната е изобразена в определена фаза спрямо Земята. Още по-интересно е, че между Земята и Луната има друго небесно тяло, неслучайно негативно издълбано в противоположност на изпъкналите образи на другите две небесни тела – като обекта при с. Мелница. Сякаш древните са знаели за скритата планета в Слънчевата система, чието съществуване едва наскоро беше признато. Възможно да става дума за негативната планета Нибиру, която има странна орбита, но силно въздействие върху Земята.


Фиг. 3. Нибиру фази на луната, с. Мелница

Според египетската митология Слънцето и Луната са двете очи на небесния ястреб, олицетворяван от бог Сокар. Лявото е деня – слънцето, а дясното – луната или нощта. Тъй като едното от тези очи „расте” и „намалява” в течение на лунния цикъл, древните египтяни използвали числени части от единицата за обозначаване на символа на Уаджет (Окото).Събирането му означавало завръщането на пълната Луна като символ на хармония, и че космическият порядък Маат е непокътнат. Значи цивилизацията по нашите земи указва времето, приемащо този порядък.

Има теории, че първите хора, населявали Земята, били хората-лъвове според древните египтяни, т. е. хората-богове, които се появили на тази планета в периода на зодиакалния знак „Лъв” преди около 11 хиляди г. пр. Хр. Лъвът не е животно, което е обитавало тези земи. Явно причината е друга. Лъвът изразява физическа сила, но и духовна мощ и още древните траки са го изобразявали на стели и керамични съдове. Лъвът присъства и в националния ни герб, като далечен отглас за славното ни и значимо минало.

Странджа не просто пази паметта за това кои сме, но е от изключителна важност да бъде внимателно съхранявана и пазена, поради глобалното си наследство.



Елица Димова

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

• Херодот. История, част I и II, ДИ “Наука и изкуство”, София, 1986-90 г.
• История на България в 14 тома, Том 1, изд. на БАН, С 1979.
• Д. Попов, Ал. Николов, “История на Стария свят”, изд. на БАН, С 2001.
• Г. Д. Баласчев. Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и други градове и тяхното значение, печ. П. Глушков, София, 1933 г.
• Д. Дечев. Очерк на религията на древните траки, Българска историческа библиотека, т. III, редактори – проф. д-р В. Н. Златарски и проф. д-р П. Ников, уредник – стопанин Страшимир Славчев, София, 1928 г.
• Боно Шкодров. Писмените знаци на българите. Ретроспекция на цивилизацията. 2006 г.
• Иван Маразов. Митология на траките, ИК “Секор”, София, 1994 г.
• Христо Данов. Траки, изд. “Народна просвета”, София, 1982 г.
• Христо Данов. Тракийско изворознание, изд. “Витал”, В. Търново, 1998 г.
• Александър Фол. Тракийската култура. Казано и премълчано, изд. “Рива”, София, 1998 г.
• Гергана Цанова; Людмил Гетов, Тракийската гробница при Казанлък, изд. “Български художник”, София, 1983 г.
• Павел Серафимов. Българският характер на тракийските топоними. http://sparotok.blog.bg/politika/2010/06/20/bylgarskiiat-harakter-na-trakiiskite-toponimi-i.564906
• Димитър Попов. Тракология, изд. “Лик”, София, 1999 г.
• Иван Венедиков. Митове на българската земя. Раждането на боговете, изд. “Идея”, гр. Стара Загора, 1997 г.
• Франсоаз Бонардел. Херметизмът, изд. “Панорама”, София, 1997 г.
• Marshall Adams, The Book of the Master of hidden places,1980.
• Малвина Русева. Тракийска гробнична архитектура в българските земи през V-III в. пр. н.е., изд. “Я”, Ямбол, 2002 г.
• Карел Шкорпил. “Описание на старините в черноморската област – Част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници”, С 1926.
• Ердоган Ерчиван. Забранената египтология, София, 2011 г.
• Robert Bauval, Adrian G. Gilbert The Orion Mystery: Unlocking the Secrets of the Pyramids. 1995 г.
• Георги Китов. Траколожка експедиция за могилни проучвания “Темп” (календар), София, 2002 г.
• Едуар Шуре. Велики посветени, книга I и II. Орфей, Питагор, Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. Изд. “Евразия-Абагар”, София/Плевен, 1991 г.
• Николай Гочев. Античния херметизъм, изд. “Сонм” и Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1999 г.
• сп. “Орфей”, бр. 1, ИК “Егрегор”, София, 1951 г.
• Роман Томов. Императорите орфици, Орфизъм и ранно християнство, IV-VI век, ИК “Прозорец” и Акад. издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 1998 г.
• Георги Китов, Даниела Агре. Въведение в тракийската археология, ИК “Авалон”, София, 2002 г.
• Киряк Цонев. Мирослава Цонева. Шифърът на древните българи. 2014 г.
• Георгиев-Даков, http://etruskisch.de/pgs/vc.htm

http://www.eurochicago.com/2016/01/goren-egipet-strandzha/