Цар Болгий, българите, или как траките създадоха келтската цивилизация
*За цар Болгий е писано в нашата Зографска История. На него се приписва появата на нашето народностно име. Реално връзка между Болгий и българи има, но тя се дължи на това, че дълго преди Болгий да се роди, хора от Тракия наречени болги, са тръгнали в посока запад и са се заселили в земите на Франция и Ирландия. Въпросните болги Цезар познава като Belgae, а ирландците ги наричат Fir Bolg. *Столицата на белгите във Франция носи името Самаро-брива, елементът брива означава мост и се обяснява със стблг. брьвь, брьвьно-мост. С други думи Самаро-брива означава Мост над река Самара. Това, че името е обяснимо на български означава, че езикът на траките болги, дали името на Галия Белгика е древен вариант на нашата реч. *Галите, които са познати и като келти, са народ, който дължи своята поява на траките. През различни епохи различни групи наши предци са се преселвали на запад. Установявали са се на териториите на Унгария, Бавария, Франция и бивайки хора с по-висока култура и по-напреднали знания, са повлиявали сериозно народите, с които са влизали в допир. От голям интерес за нас са галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус. Те отговарят на старобългарските владетелски имена Аспарух, Борис, Борил, Токт, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. *В работата си Celts and Gallo-Romans, Жан-Жак Хат отделя една глава за тракийското присъствие в Галия и споделя следното: “Ако на периода VIII-V в. пр. Хр. трябва да бъде дадено специално име, то трябва да е Пробуждането на запада”. Френският автор уточнява, че промените в келтcкото общество се дължат на идването на трако-кимерийци, които минавайки по дунавската равнина се установяват в Унгария, Бавария и Северна Галия (Белгика). *Благодарение на галските имена Бесус, Дакиус, Гетиус, Витиния, разбираме, че траките установили се в Галия са или от групите на бесите, дако-гетите и витините. *Реално има сведения и за други групи траки, които са се заселили в земите на келтите. Това се вижда от паралите между тракийските племенни названия бриги, бебрики [обясними с бряг и бебер-бобър] и келтските племенни названия бриганти, биброки [обясними с думите бряг и бобър]. *Знаем също и, че през VI в.пр.Хр. в Тракия са живели хора наречени болги, те са предците на обитаващите Западна Европа народи Belgae, Bolg, познати от творбите на Цезар и от ирландските предания. *Въз основе на тези сведения може да се каже, че старите келти са повлияни поне от 7 различни групи траки. Самият поход на цар Болгий и установяването на келти на Балканите през III в.пр. Хр., може да се разглежда като завръщане на хора, които считат Тракия за прародина и смятат, че имат правото да се установят в нея. *Официално няма близко родство между старокелтският [наричан още галски] и българския. Би трябвало да очакваме голяма близост между галския и немския, защото старите германи са съседи на галите в продължение на огромен период от време. Реалността обаче показва интересни гало-български паралели – нещо, което на теория не би трябвало да съществува, но е факт. Предлагам кратък списък с галски думи, техните български съответствия, а разбира се и паралелите от немския. Галски-Български-Немски белего-белка- Marder беленунтия- блян - bilsenkraut [обяснима с блг. блян, блея] бебро-бебер- Biber [бебер е диалектна българска дума за бобър] бранo, врано-врана- Krаhe [обяснима със стблг. вранъ-черен, защото това е цветът на птицата] вало-вълк –Wolf веверо-веверица –Frettchen (веверица е старата ни дума за катерица) гаран-гарван- Rabe елантия –елен- Hirsch овио-овца- Schaf йоркос-яре- Ziege, Lamm габро-кабра – Ziege (кабра е дума за коза в странджанско) кабалa-кобила- Pferd куно-куче- Hund ярко-ярка – Hаnschen керка-коуръ – Hаhn [коуръ е старобългарската дума за петел] кравас-краварник – Stall гортиа- ограда, градина - Hecke дерво-дърво - Baum кремо-кромид-Zwiebel, Knoblauch реиго-верига - Kette седлон-седло- Sattel серо-сърп- Sichel неска-нишка-Faden сегно-сукно-Tuch капия-копач, мотика -Hacke аратро- орало-Pflug меду-мед- Honig теисто-тесто - Teig
По отношение на това, кои генетични маркери са типични за траките, чуждите изследователи изпревариха нашите. Поне по мои сведения едва в периода 2011-2013 г. нашите генетици установиха, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на най-древното цивилизовано балканско население – траките. Присъстващите при значителен брой българи маркери J2 и E-V13 бяха единодушно определени като наследени от траките (като разбира се I2, R1b*L23 и древният, на повече от 12 000 години вариант на R1a също са наследени от траките бел.авт.).
Няколко години по-рано, през 2007 година в научно списание бе публикуван материал на Steven C. Bird "Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. Основавайки се на факта, че генетичните маркери E-V13 и J2 са чужди, екзотични за Западна Европа, Стивън Бърд изпозва работи на различни изследователи, които смятат, че причината за присъствието на въпросните маркери в Британия се дължи на идване на хора от Балканите.
Относно периода, в който е осъществена древната миграция съществуват няколко виждания, които се различават значително. Според Стивън Опенхаймер носителите E3b (E-V13) и J2 са пристигнали на Британските острови преди около 6500-5500 години – времето на Неолита (на Западна Европа, в този период Балканите са вече в Енеолита – Меднокаменната епоха бел.авт.):
“The origins, arrival times and possible routes of migration of the E3b haplogroup [1] to Britain have been the subject of debate among population geneticists for several years. In his book, The Origins of the British, Stephen Oppenheimer (2006) advanced a theory of a Neolithic time period for the arrival of E3b (and a companion haplogroup, J2) in Britain,[2] corresponding to the period from 6.5-5.5 kya (thousands of years ago) and originating from the Balkan peninsula.”
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Опенхаймер има повод да смята, че въвеждането на организираното земеделие на Британските острови се дължи на идването на хора от Балканите (хора, чиито гени ние носим бел.авт.). Дедите ни научават островните келти на земеделие и макар това да се е случило преди около 6500-5500 години, дори и в ново време се откриват следи и от езиковото влияние оставено от предците ни.
На уелски език думата сърп е cryman, тя отговаря на стблг. кремень-кремък, скала. Това разбира се не е случайно. По време на Неолита сърповете са правени от еленов рог, в който са втъкнати остри парчета кремък. От друга страна стблг. брашьно с древна форма *bhare-s (Български Етимологичен Речник, Т. 1, с.75) отговаря на уелската bara-хляб. Старобългарската мотыка-мотика пък отговаря на уелската matog-мотика. А уелската pridd-пръст, земя съотвества на стблг. пръсть-пръст, земя. На стблг. дѣло отговаря уелската delw, като списъка може да се удължи прилично, но дори и от представеното тук става ясно, че древните балканци въвели организираното земеделие на Британските острови не са кои да е, а наши предци, чийто език разбира се е древна форма на езика, който говорим днес.
Други автори, на които се уповава Стивън Бърд са склонни да приемат Бронзовата епоха като период, в който древно балканско население е колонизирало Британските острови и други части на Европа: “Semino et al. (2004) viewed E3b1a-M78, of which E3b1a2 is, by far, the most common subclade in Europe, as an indicator of the diffusion of people from the Balkans (along with a “companion” clade, J2b1-M12/M102) and therefore a candidate for a residual genetic signature of the Neolithic demic diffusion model. Cruciani et al. (2007) have brought the Neolithic dating assumption into question, however, by their revised dating of the expansion of E-V13 and J-M12, from the Balkans to the remainder of Europe, to a period no earlier than the Early Bronze Age (“EBA”)[8] . “http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Стивън Бърд съобщава и за още едно виждане относно периода, в който траки са населили Британия. Опирайки се на сведения на Сайкс и др. английският изследовател представя теорията за същественото тракийско присъствие в Британия по време на римското владичество, като се ползват не само данните на генетиката, но също така сведения от археологията:
“Thracian and Dacian soldiers originating from the geographic regions near the Danube, where E-V13 has been shown to have its highest frequencies worldwide, were attested historically and epigraphically in the same regions of Britain where E3b1a-M78 has appeared most commonly in the three population surveys of Weale, Capelli and Sykes.
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Действително, епиграфските паметници от периода на римската доминация на Британия недвусмислено доказват тракийско присъствие. Запазени са дори надгробни паметници на траки на римска служба: “Thracian soldiers in Roman Britain. Epigraphic evidence for the presence of individual Thracian soldiers, as well as for Thracian military units of the Roman army, is found in several locations in Britain.... The cohors I Thracum eq. (mounted cohort of Thracian cavalry), is recorded on a tombstone in Cologne from the first century; this unit had moved to Britain by 122 and was still there under Severus (r. 193-211). The cohors II Thracum moved from Germany to Britain between the mid-first century and CE 103, perhaps as a result of the Bouddican revolt. Only one seventh cohort is known, the cohors VII Thracum. It was attested in Britain in 122 and 135 and in Brittania Inferior (corresponding to northern England, with its capital at York) in the third century. Among the alae (“wings” of cavalry), the ala I Thracum was attested in Britain in 103 and 124; tombstones from Colchester (about CE 45) and Cirencester (CE 62) attest to the unit’s presence in Britain in the mid-first century and an engraved trulla (washbasin or ladle), possibly Flavian….”
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Погребален паметник на тракиеца Руфус Сита-The Rufus Sita Tombstone- изобр. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg
Погребален паметник на родения в Сердика (София) тракиец Лонгин Здапезе – изобр. http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.jpg
http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.html
Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр. https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB000991.png
https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/991
Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр.
https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001877.png
https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/1877
Посвещение, в което се споменават тракийска и дакийска кохорта от територията на Британия- изобр.- https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001909.png
https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/1909
По-интересно е нещо друго подсказващо тракийското присъствие в Британия – присъствието на могили като тези от територията на България. По принцип могилните погребения са само за благородници, а това показва, че освен от простолюдието, римляните са рекрутирали войници и от тракийската аристокрация – точно това обяснява присъствието на могили от тракийски тип, при чиито разкопки са намерени римски артефакти: “The area north of Saffron Walden and east of the Roman fort at Great Chesterford included several villas and the largest group of Roman burial tumuli in western Europe, located at Bartlow, just over the Cambridgeshire border from Essex (Bassett, 1982, pp. 2-12). These barrows originally numbered nine, and are the largest group of such burial mounds west of the Alps. Liversidge (1968, pp. 495-499) identified several Roman objects taken from these burial tumuli and noted, among other objects, a coin of Hadrian (r. CE 117-138) lying on top of the remains of one cremation that was placed in a glass jug. An illustration from 1845 by Knight (1845, Fig. 21, No. 18) provided an interior view of the largest of the tumuli, a sketch of the burial gallery of tumulus no. 3, accessed from the exterior originally by a hallway-like passage. In The Thracians, Hoddinott (1981, pp. 119-121, 124-126) described earthen burial tumuli very similar in appearance to the Bartlow tumuli, complete with hallways and burial galleries, throughout ancient Thracia.”
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
В работата си Стивън Бърд задава изключително интересни въпроси, като най-важният е този – дали колонизационните вълни на тракийско население се дължат само на дислокация на служещи на Рим траки, или пък се касае за колонизации от различни епохи: “Some relevant questions that must await better and more complete genetic sampling of E3b1a2 haplotypes in Britain and western Europe include: (a) whether E-M78 (putatively E-V13) haplotypes from the Northern Wales/Cheshire geographic cluster and from the southeastern England cluster are in fact from the same population, originating in the Balkan peninsula, or whether their arrival times and migration routes are substantially different; (b) what role (if any) J2-M12 has had in the Roman occupation and settlement of Britain; and, (c) could any E3b haplotypes located in the Rhine river region also have been the result of settlement and military occupation of Germania Inferior by soldiers of Balkan origin?”
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Въпреки, че тракийското присъствие в Британия е най-убедително доказуемо благодарение на споменаването на служещи на Рим тракийски подразделения, а и присъствието на тракийски погребални паметници (могили), смятам, че определени групи от дедите ни са се заселили в този отдалечен от Родината регион доста преди появата на Римската Империя.
Нищо не пречи всички изследователи опитали се да намерят периода, в който определени групи траки са се заселили в Британия, да са прави до известна степен. Нищо не пречи да е имало поне три преселения: през Неолита (балканския Енеолит), през Бронзовата епоха, а и по време на римската доминация над Тракия и Британия.
Със сигурност се касае за идване на голяма група траки, защото най-вероятно те са дали името на Британия. Гръцкото название на острова е Πρεττανια, а то е заето от уелското название Prydein, което пък от своя страна идва от племенното название Pretani (B.Gunliffe, Britain Begins, 2013, c.4). Имайки предвид неоспоримия балкански произход на няколко вълни преселници, то смятам, че не е никак пресилено да се приеме, че въпросните Pretani са потомци на обитавалите Балканите партини/ Παρθηνοί. Друга група траки пък дава името на Темза/Tameisis, което неслучайно отговаря на Тамаси дава/Tamasi dava. Отваряйки дума за тракийски селища с елемент -дава, дева, трябва да се спомене и разположения на територията на Британия град Дева/Deva. Да не забравяме и връзката между тракийското селище Доберус/Doberus и древнобританскоко Дубрай/Dubrae.
Съседи на далите името на Британия партини/ Παρθηνοί са хора носещи имена биброки/Bibroci и бриганти/Brigantes. Едва ли е случайност, че тези етноними приличат поразително на тракийските племенни названия бебрики и бриги. Тук е мястото да се споменат и болгите, познати и като белги/Belgae. В ирландските предания те са наречени Fir Bholg, Fir Bolg, като се смята, че са дошли от Тракия:
“The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs.” -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.
Интересен въпрос е това дали заселилите се по време на Неолита/Халколита в Британия траки, а и по-късните преселници от Бронзовата епоха са гледали на служещите в римските легиони траки като на свои роднини. Дали езикът на първите напуснали Балканите наши предци се е запазил до такава степен, че да е бил разпознаваем за тракийските легионери?
Смятам, че има повод да се смята, че старите балкански преселници и траките служещи на Рим са се разпознали като роднини. Това би обяснило оставането на тракийски легионери в Британия след привършването на военната им служба, а и участието на траките в защитата на местните хора по време на англо-саксонската агресия. Без тракийските легионери останали в Британия, островните жители биха били изклани до последния човек от прииждащите орди германски племена: англи, сакси, юти и др.
Съпротивата срещу нашествениците дошли от земите на Северна Германия и Дания се превръща в извор за легендата за крал Артур и рицарите от кръглата маса. През V-ти век Римската Империя се намира в криза. Легионите на Вечния град напускат Британия и така страната губи защитата си срещу нашественици. Остава малка група ветерани, които са се смесили с местното население и считат Британия за своя родина. Не дълго след отпътуването на римската войска, англо-саксите започват своето нашествие. Отначало те са служели като наемници на британските благородници, но след време, нарастнали на брой, англо-саксите добиват смелост и предявяват териториални претенции. Стига се до жестоки въоръжени конфликти.
Летописците Гилда, Нений и Джефри от Монмот разказват за стълкновенията на британските благородници Вортимер и Вортигерн срещу англо-саксите. Цар Вортимер успява дълго време да опази границата, но умира и защитата на Британия остава в ръцете на Вортигерн. Той бива измамен от англо-саксонския цар Хенгист, който му обещава мир. Като знак на сближение Хенгист предлага дъщеря си за жена на Вортигерн. Келтският владетел се съгласява и урежда тържество, на което са поканени всички благородници на Британия. По време на сватбата, на дълга маса са седели един до друг сакси и келти. Виждайки, че келтите са вече пияни Хорса се провиква – Сакси, захващайте се! Подчинените му изваждат скритите ножове и прерязват гърлата на седящите до тях келти. За около минута келтската благородническа прослойка е унищожена, оставен е жив само Вортигерн, за да служи като заложник...
Англо-саксите са потривали доволно ръце след лесната “победа”, но ги чакала неприятна изненада. Един смел мъж, наречен Артур се осмелява да се опълчи на дошлите от Германия завоеватели. С помощта на малкото останали легионери и загубили водачите си келти, той нанася поражение след поражение на англо-саксите.
Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги смесената армия на римския пълководец. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над германските нашественици. (Доста преди Артур, императорът от древнобалкански произход Максимин Тракиец дава подобен пример на войниците си и смазва войската на алеманите).
Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие на германите е копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им (така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу легионите на Михаил Рангаве).
Днес известните с едрият си ръст и светла коса сармати са набедени за иранци, но в далечното минало, познаващият ги Прокопий Цезарийски ги причислява към семейството на северните траки гетите –Proc.B.G.III.ii.2-3. Този факт обяснява защо тракиецът Лонгин Здапезе е изобразен със сарматска люспеста ризница, а и защо британските топоними и хидроними Дева/Deva, Тамесис/Tamesis съотвестват най-добре на севернотракийските селища с елемент –дева, дава, а и на обяснимия със стблг. тьма севернотракийски топоним Tamasi dava.
Преди време един приятел сподели, че английската ненавист към българите се дължи на факта, че траките в Британия са избили много от техните деди и са забавили завоюването на острова с векове. Дали е така не зная, това няма как да се разбере по простата причина, че неприязънта към даден народ се насажда от шепа политици, чиито мотиви често остават тайна. Не мисля, че презрението, с което Едуард Гибън говори за българите се дължи на наследствена омраза към дедите ни. Реално Лорд Биконсфийлд (Бенджамин Дизраели) няма причина да мрази българите, а всъщност прави всичко възможно да потули зверствата османлиите по време на Априлското въстание, по-късно дори предоставя английската флота на Сулейман паша- касапинът на Стара Загора и така прави възможни нови кланета.
В политиката омраза и желание за сътрудничество се менят често. Едва ли някога ще разберем причината на тези, които са ощетили народа ни с думи и дела. Друго е важно – да се покажат истинските корени на българския народ, а и заслугата на дедите ни в развитието на европейското общество. Не идеите на гърците дадоха импулс на западноевропейските народи, а знанията дадени от дедите ни. Без организираното земеделие и скотовъдство, без важните знания за обработване на металите, опитомяване на коня и т.н., Западна Европа нито би станала многолюдна, нито би добила силата, която притежава днес.
Вместо да се чудят в кой затънтен ъгъл на Азия да набутат корените ни, скъпите ни учени могат за използват наличната информация и да коригират създадените в миналото заблуди, а с това и да спомогнат да получим престижа, който народа ни заслужава.
Романските езици са не се разпространили от някаква си романска прародина, а са резултат от експанзията на римляните и влиянието им над гали, иберийци, лузитани.
Точно по същия начин, но хиляди години по-рано траките повлияват огромна част от световното население, като за това има както исторически извори, така също и доказателства от областта на археологията, антропологията и генетиката.
Нека помислим - през 6-5-то хил. пр. Христа в Европа няма по-развит народ от траките:
1.Организираното земеделие започва на Балканите.
2.Организираното скотовъдство започва на Балканите.
3.Обработката на злато и мед започва на Балканите.
4.Колелото е изобретено на Балканите.
5.Най-старите укрепени селища, така наречените прото градове се появават на Балканите.
Ако обърнем поглед към по-късните Бронзова и Желязна епоха ще установим отново интересни неща:
1.Обработката на бронза започва на Балканите.
2.Обработката на желязо започва на Балканите.
3.Конят е опитомен на Балканите, поне по мои сведения -край Урдовиза.
Въз основа на тези факти, не е никак трудно да се отсъди, че поради своята висока култура и организация траките са най-логичния кандидат за създателите на индоевропейските езици.
Нека разгледаме и изворите:
1.Луций Ариан поставя тракиеца Дионис като основател на индийската цивилизация.
2.Йордан твърди, че на гетския цар Танаусис се одава да покори почти цяла Азия.
3.Плутарх нарича пеласките силен народ, който е успял да преброди по-голямата част от обитаемия свят, а и да покори по-голямата част от човечеството.
4.Хиполит е уверен, че галските друиди са инструктирани лично от Залмоксис.
5.За култ към Дионис, практикуван на остров недалеч от устието на река Лоара пише Страбон.
6.В ирландските предания се говори за идване на болги от Тракия, като на тези хора се приписва въвеждането на закони в страната.
7.Цитирайки Омир Страбон нарича обитавалите остров Крит пеласги богоравни.
8.Пак Страбон пише за идване на траки и енети в северните части на Апенинския полуостров.
Запитайте се: Не са ли важни всички тези неща и ако са важни защо упорито биват пренебрегвани?
Не зная и дали Ви е известно, че родопското късорого говедо е местен вид, най-старият вид опитомен на Балканите, т.е. за донасяне на знанията нужни за огранизираното животновъдство от Анатолия на Балканите едва ли може да се говори.
Наши генетици установиха също, че българските кучета се явават най-старата опитомена раса в Европа и, че от Балканите те са се разпространили в различни посоки.
ГОТИ, БЪЛГАРИ, ИСПАНЦИ И ПОРТУГАЛЦИ
Обожавам мелодията на българската гайда. Тя е неповторима, сякаш е взела силата на нашите планински реки и нежния глас на българската жена. Звукът на този древен инструмент прониква дълбоко в тялото и изпълва сърцето с екстаз... Преди около десет години извършвах проучване относно произхода на гайдата и разбрах, че тя е разпространена също в Испания и Португалия като там я наричат гайта...Това разбира се ме заинтригува и се поразтърсих за други интересни думи от основния речников запас. Те са изключително консервативни и се запазват дори и при чуждо влияние. По време на изследването попаднах на следните успоредици:
гайтеро –гайдар
пато-патка
бухо-бухал
фено-сено
каядо-гега(кя)
баба-баба ( гледачка на деца)
гадо- гад ( добитък)
пеля- палешник
агуля – игла
естрибо- стреме
сапо-жаба
макиота –мекота
мордача – намордник
сога-сукно ( връв)
трахе –дрехи
трипо –дрипа, дрипи ( дрехи –родоп.диал.)
вело-власи
суеро-суроватка
ило-сило ( въже –ст.блг.)
лимпо-лепий ( хубaв –ст.блг.),
бранко –бронъ ( бял ст.блг),
сапато-сапогъ ( обувка –ст.блг.),
винкуло –вензел, вензонъ ( връзка, връзвам –ст.блг.)
Особен интерес предизвикаха старобългарските паралели. Тъй като ние не граничим с Испания и Португалия трябва да има някакво друго обяснение за присъствието на наши думи на Иберийския полуостров. Задълбочавайки проучването си установих, че приликите не са само езикови и културни. Оказа се, че визиготските църкви в Испания имат абсолютно същата архитектура както нашите средновековни храмове. Това впрочем се знае много добре от нашите учени, които все още се чешат зад врата и се чудят как да обяснят този “феномен”.
Визиготска църква от Ранното Средновековие ( източник
http://en.wikipedia.org/wiki/File:SanPedroNave1.jpg )
Визиготски храм ( http://www.turismo-prerromanico.es/arterural/base/visiging.htm)
Обърнете внимание, че конструкцията е като тази на нашите постройки от Плиска и Преслав ( според Г. Кодин построени по времето на Константин Велики).
Загадка няма изобщо, достатъчно е да се признае, че визиготите са стар балкански народ, клон на старите гети описани от Херодот. Според Страбон гетите са от един род с мизите ( наречени по-късно българи) и говорят същия език.
Тук обаче възниква един сериозен проблем за някои хорица, чиято кариера е изградена благодарение на покорно кимане с глава и повтаряне на неверни теории. Щом визиготите са занесли български думи в Испания, те не могат да са германски народ, а наши роднини, все пак гетите, наречени още готи са от един род с мизите, които то своя страна са определени от много автори като предци на българите.
Езикът от така нареченият “Сребърен Кодекс” не е готски, а само е наречен такъв. Това произведение е добре финансирана фалшификация целяща да се извърши кражба на история и да се препишат заслугите на старите готи на германските народи. Ако истинските готи бяха германски народ поне един стар автор щеше да спомене това, но такъв няма. Заселилите се на Иберийския полуостров готи не са говорили германски език, защото бихме намерили думи от “Сребърния Кодекс” ( т.е. лъжеготски) в испанския. Там обаче няма думи като хави-сено, стафс-гега, хвеитс-бял, нетла-игла, скохс-обувка, скаунс-хубав...Няма и как да има защото “Сребърния Кодекс” е изработен около хиляда години след пристигането на визиготите в Испания. Фалшификаторите не са се съобразили и с няколко важни факта:
1. Готската Библия е създадена в Тракия за обитаващите селища в подножието на Стара Планина малки готи, а не за хората заминали с Теодорик Велики за Западна Европа. Сребърния Кодекс, който е “намерен” на запад където няма какво да търси.
2. Според Филосторгий Урфил (Вулфила ) превежда само Стария Завет за готите, като пропуска Книги на Царете, а “Сребърния Кодекс” съдържа единствено Новия Завет, т.е. няма как да е написан от Урфил ( Вулфила ).
3. В селищата на готите в Дакия и Тракия не присъстват топоними сродни с думи от “Сребърния Кодекс” като бруна- извор, рекичка, фаиргуни-бряг, възвишение, таурп –селище, поле, статс –селище, свартс-черен, хаимс, хейва- дом, флодус-наводнение...Наротив, срещаме бара отговаряща на българската дума бара, виса отговаряща на старобългарската дума въсъ-селище, а също дама-дом, темон-тъмен, алут-олят, наводнен...
4. Материалната култура в земите обитавани от готите ( Дакия и Тракия) няма нищо общо с тази на германските народи, но е неотличима от тази на гетите, които са безспорно траки.
5. Готски имена като Остро, Видимир, Витимир, Витица, Сава и др. изобщо не са германски по характер, а типични за българите.
6. Архитектурата на визиготите в Испания няма нищо общо с тази на германските народи, но за сметка на това е като тази на старите българи.
7.Както отбеляза проф. Чилингиров ( в Гети и Готи) сребърният нитрат, с който са изписани буквите на “Сребърния Кодекс” е изобретен повече от хиляда години след Урфил ( Вулфила), следователно “готската” библия намерена в Западна Европа е фалшификат. В стремежа си да предадат величие на “дедите” си измамниците са се пресилили и изложили.
8. Фалшификаторите създали кодекса не са се съобразили със сведението на Йордан, че готите на Урфил са били беден народ. Как е възможно тези бедни хора да съберат средства за невероятно пищната и скъпа направа на Сребърния Кодекс?
Изфабрикувани са доста лъжи с цел визиготите да бъдат причислени към северните народи. Някои дори все още смятат визиготи било равностойно на вестготи, т.е. западни готи ( вест = запад). Разбира се има и изследователи, които не се боят да кажат истината.
K.Braune и K.Helm (Gotische Gramatik, Max Niemeyer Verlag, Tubingen, стр. 127) си казват без увъртания, че визиготи няма нищо общо с посоката запад, като добавят това, че всъщност става дума за народа веси, виси...А те не са никои други освен тракийските веси, които Херодот поставя в Родопите, а след римското нашествие част от тях се преселва в Малка Скития (Добруджа) както знаем от Овидий. Старите автори са предавали името им като Βίεσοι, Βεσσοι, Βήσσοι, Bessi...а то отговаря прекрасно на тракийската дума виса – селище. Веси означава заселени, местни хора и показва ясна връзка със старобългарската дума вьсъ-селище, село, имение.
Тези веси, наричани от нашите учени беси са имали своя библия, така наречената Biblia Bessica. Тук става интересно защото това е и готската библия на Урфил ( Вулфила ), която е създадена пред IV-ти век в околностите на Никопол – Северна България и никога не е напускала пределите на Тракия. Визиготите са всъщност племенния съюз веси-гети, веси-готи ( както отдавна отбеляза Г. Ценов). Част от тези траки остава с Урфил ( Вулфила) в селищата си край Стара Планина, а други се отправят се Теодорик за Рим и по-късно за Франция и Испания.
Там веси-готите занасят със себе си знанията за се строят църкви с каменни квадри ( както правят българите) и изграждат свои храмове отличаващи се ярко от римските, които са направени от тухли.
И какво излиза сега, не някакви мними германци, а клон ( роднини) на старите българи са имали царство в Средновековна Испания. Ако не беше арабското нашествие на Тарик през 711 г. предците ни може би щяха да увеличат своето влияние върху местното население и днес на Иберийския полуостров щеше да се говори език близък до нашия. С падането на визиготската държава обаче езикът на балканските поселници излиза от популярност. Жалко е, че не са могли да се обединят срещу арабите и подобно на Тервел да нанесат съкрушителен удар на нашествениците.
Какво означава думата гайда?
ТРАКИТЕ В ГАЛИЯ, ИЛИ ПРОБУЖДАНЕТО НА ЗАПАДА
Навярно повечето хора е направило впечатление, че в нашата история е обърнато твърде малко внимание на траките, а още по-малко на техният северен клон кимерийците.Човек би очаквал с течение на времето да се появи все повече информация, но за съжаление сме свидетели на точно обратното. Пръкват се нови твърдения за произхода на дедите ни, правят се филми за прародината в далечната Азия, излизат книги на хора получили стипендии в чужбина...
Ако нямаше данни за постиженията и заслугите на дедите ни щеше да има някакво оправдание, но дори и западните учени, макар и неохотно признават ролята на траките в оформянето на европейската история.
В работата си Celts and Gallo-Romans, Жан-Жак Хат отделя една глава за тракийското присъствие в Галия и споделя следното – Ако на периода 8-ми- 5ти век преди Христа трябва да бъде дадено специално име, то трябва да е Пробуждането на запада... ( стр. 82).
Френският автор уточнява, че промените в келткото общество се дължат на идването на трако-кимерийци, които минавайки по дунавската равнина се установяват в Унгария, Бавария и Северна Галия ( Галия Белгика).
Трако-кимерийците стават причина за сериозни промени в келтското общество. Оформя се военна аристокрация ( по тракийски модел). Въвеждат се нови погребални ритуали, чийто произход е в Източна Европа. Появява се нов вид кон, годен за езда, до този момент в Западна Европа конят е изполван само за теглене на колесница.
Разбира се един народ не може да въведе такива сериозни промени в дадено общество и да не остави следи в топонимите и хидронимите на страната. Иска се време преди нововъведенията да бъдат наложени, а щом дадена група хора се задържи около век на определено място, то тя налага и свои имена на реки, селища, местности.
Търсейки данни за особените топоними и хидроними в Галия съм използвал работата на А. Холдер Alt-celtischer Sprachschatz. Направи ми впечатление, че почти никой съвременен автор пишещ за келтите не е използвал работите на австрийския учен, а той е направил най-задълбоченото проучване на келтската ономастика. Става дума за над 6000 страници с изключително ценна информация. Когато прочетох творбата на Холдер разбрах защо. Тя съдържа данни, които разбиват на пух и прах общоприетите теории за траките и техните наследници българите. Холдер не може да бъде оборен, затова е обречен на забвение, същата съдба, на която постига родолюбците Г. Ценов и Ц. Гинчев.
Да разгледаме няколко екзотични келтски хидронима. Това са реките Асна, Бара, Бария, Тало-Бара, Сакро-Бара, Вистра-Бистра, Ведра, Неса- Неста, Течиус, Тичино, Тичинус.
Асна означава ясна.
Бара, Бария, Тало-Бара, Сакро-Бара са обясними с българска дума за малка река- бара. Сродни български хидроними са Барата, Крива Бара, Слана Бара, Барье, Барьето и др.
Ведра е обяснимо с нашето прилагателно ведра, ясна;
Вистра, Бистра означава бистра, в България има седем реки с име Бистрица.
Неста идва от глагола нести – нося, галския хидроним е сроден с тракийския Нестос ( днешната Места);
Течио, Тичино, Тичинус са свързани с българските думи теча, тичам, течение и разбира се с нашата река Тича.
Единадесет келтски реки носят имена обясними на български език, бройката е твърде голяма, за да се касае за случайност. Разгледаме ли екзотичните келтски топоними ще видим, че и там се срещат названия, които са лесно обясними с помощта на нашия език. Ето част от тях: Балио, Балио-иалум, Балискум, Брива, Бривате, Бривитиакум, Бриводуро, Абало Иалон, Балио Иалум, Борко Иалум, Бурдуа, Бурдиакус, Бурдо, Берзула, Весиакус, Весонтио, Трудониакум от трудсмо – трудно, Тучиния – тучна, Чиерна, Ваверис, Вевера, Садо, Садо-брия, Сатриакум.
Балио, Балио-иалум, Балискум съдаржат частицата бал имаща значение бял, светъл.
Брива, Бривате, Бривитиакум, Бриводуро, Самаро-брива съдържат частицата брива, която има значение мост и отговаря на българската дума бръв, бривно-мост.
Бурдуа, Бурдиакус, Бурдо отговарят прекрасно на тракийската дума бурт/бурд – брод, място за преминаване.
Името на галското селище Берзула е обяснимо с тракийската дума берза-бреза.
Топонимите Ваверис, Вевера и др. Холдер обяснява с галската дума веверо- катерица, която е просто вариант на старобългарската веверица – катерица.
Весиакус и Весонтио са сродни на тракийските Висанте, Висмарос, Патовиса...
Частицата вес/вис означава селище и отговаря на старобългарската дума вьсъ- селище.
Трудониакум е много интересен топоним. За тълкуването му Холдер предлага немската дума schwer, която има значение тежък, труден.
Чиерна може да се обясни с ирландската дума киар-чер, черен, но българската черна е много по-близка.
Галските Садо и Садо-брия са обясними с тракийските думи сад-градина, и брия-селище, които от своя страна са по-древният вариант на старобългарските садъ-градина и съборъ- събор, събрание.
Съществуват над 60 селища съдържащи частица иало-земя, което не е нищо друго освен вариант на тракийската дума ила – земя, кал, глина...и разбира се на българската илъ – земя, кал, глина. По-известни топоними от този тип са Абало иалум – ябълкова земя, Бало иалум – бяла земя... Дервус е име на голяма гора, името отговаря на българската дума дърва, дървета.
Като цяло над 120 келтски топонима са обясними на български език. Ако приемем, че във всяко селище с екзотично име са живели около 500 човека, то излиза, че броят на траките в Галия е бил около 60 000. Това е сериозна цифра, но все пак се касае за малцинсво сред милионното келтско население. Въпреки това, дедите ни са успели да повлияят местните жители. За това можем да отсъдим от общите думи области на скотовъдство и земеделие. Според официалната историография германите са живели векове наред в съседство с келтите, следователно трябва да срещнем много близки думи. Направим ли сравнение между галски, немски и български ще видим, че нашият език е много по-близък до галския отколкото немския, който дава само шест близки думи: Biber-бобър, Frettchen- катерица, Wolf-вълк Hund-куче, Teig-тесто и Sattel -седло.
галски-български-немски
белего-белка- Marder
бебро-бебер- Biber ( бебер е диалектна българска дума за бобър)
бранa-врана- Krдhe
вало-вълк –Wolf
веверо-веверица –Frettchen ( веверица е старата ни дума за катерица)
гаран-гарван- Rabe
елантия –елен- Hirsch
овио-овца- Schaf
йоркос-яре- Ziege, Lamm
габро-кабра – Ziege ( кабра е дума за коза в странджанско)
кабалa-кобила- Pferd
куно-куче- Hund
ярко-ярка – Hдnschen
керка-коуръ – Hаhn (коуръ е старобългарската дума за петел)
кравас-краварник – Stall
гортиа- ограда, градина - Hecke
дерво-дърво - Baum
кремо-кромид-Zwiebel, Knoblauch
реиго-верига - Kette
седлон-седло- Sattel
серо-сърп- Sichel
неска-нишка-Faden
сегно-сукно-Tuch
капия-копач, мотика -Hacke
аратро- орало-Pflug
меду-мед- Honig
теисто-тесто - Teig
Някой може да възрази, че не българи са повлияли келтите, а е било точно обратното. Да, обаче етимологията на някои общи думи е българска, ето и пример. Брано е галската дума за врана, тя отговаря на уелската вран и ирландската бран. Смисъл има само на български. Нашата дума врана идва от вранъ-черен, какъвто е и цветът на тази птица. На уелски и ирландски няма обяснение.
Друг пример може да се даде с галската билка беленион, това е нашата билка блян, бленика. Касае се отровно растение предизвикващо халюцинации, т.е. бленуване, сънуване ( както отбелязва В. Георгиев). Отново смисъла е само на български.
Това, че дедите ни са повлияли келтите може да се види и от разпространение на технологии и обичаи. За галите е известно, че са ползвали зърнени ями, подобно на старите българи. Методът е много ефективен както отбелязва С. Джеймс защото при покълването на част от пшеницата всичкият кислород бива погълнат и по-голямата част от зърното се запазва като в херметичен съд.Този метод се използва от траките от най-дълбока древност и чак по-късно се появява в Западна Европа.
През Ранната Желязна Епоха в Галия се появяват нов вид погребения. Преди да бъде вдигната могила, за мъртвият благородник е построявана дървена стая.Този ритуал възниква в черноморските степи и е практикуван от траките.
Друга индикация, че келтите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги...защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:
Авор ( Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...
Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.
Излиза, че Прокопий, Малала, Цеца и др. са имали право да отъждествят дедите ни с траки и кимерийци. Излиза, че Паисий и Раковски не са били мечтатели, виждащи в кимерийците предци на българите.
В следващият постиг ще бъдат представени изображения на тракийски артефакти от алпийсиките региони. Така езиковите доказателства ще бъдат подкрепени с доказателства от материалната култура и истината ще блесне.
Дедите ни са били велик народ, чийто принос в развитието на Европа е огромен. Прогресът на обществата идва не от сладникавите размишления на гръцките философи, а от знанията и технологиите, които нашите деди са разпространили в Средна и Западна Европа. Методите за каляване на стомана, за съхранение на зърно, новите оръдия на труда и т.н. дадени от траките правят от Галия многолюдна държава. Коствено са повлияни дори римляни и германи.
Лошото е, че никой не обича старите си господари и се опитва всячески да ги компрометира и очерни. Всеки иска да е велик и не желая да признае, че друг е подпомогнал развитието му. Истината обаче не може да се крие вечно.Време е да поискаме своето и да се отърсим от робската психика. Дали сме много на другите, нека поне ни отвърнат със заслуженото уважение. Имайки нужното самочувствие ще се преборим лесно с проблемите, така като правеха и дедите ни. Водени от доброто, обичайки братята и сестрите си ще възродим България за пореден път.
Използвана литература:1.Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970;
2.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Leipzig, 1897;
3.Hallstatt, 700 -400 av.J.C. A laube de la metalurgie, catalogue, Liege, 1987;
4.S.James, Exploring the world of Celts, 1996;
Няколко години по-рано, през 2007 година в научно списание бе публикуван материал на Steven C. Bird "Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. Основавайки се на факта, че генетичните маркери E-V13 и J2 са чужди, екзотични за Западна Европа, Стивън Бърд изпозва работи на различни изследователи, които смятат, че причината за присъствието на въпросните маркери в Британия се дължи на идване на хора от Балканите.
Относно периода, в който е осъществена древната миграция съществуват няколко виждания, които се различават значително. Според Стивън Опенхаймер носителите E3b (E-V13) и J2 са пристигнали на Британските острови преди около 6500-5500 години – времето на Неолита (на Западна Европа, в този период Балканите са вече в Енеолита – Меднокаменната епоха бел.авт.):
“The origins, arrival times and possible routes of migration of the E3b haplogroup [1] to Britain have been the subject of debate among population geneticists for several years. In his book, The Origins of the British, Stephen Oppenheimer (2006) advanced a theory of a Neolithic time period for the arrival of E3b (and a companion haplogroup, J2) in Britain,[2] corresponding to the period from 6.5-5.5 kya (thousands of years ago) and originating from the Balkan peninsula.”
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Опенхаймер има повод да смята, че въвеждането на организираното земеделие на Британските острови се дължи на идването на хора от Балканите (хора, чиито гени ние носим бел.авт.). Дедите ни научават островните келти на земеделие и макар това да се е случило преди около 6500-5500 години, дори и в ново време се откриват следи и от езиковото влияние оставено от предците ни.
На уелски език думата сърп е cryman, тя отговаря на стблг. кремень-кремък, скала. Това разбира се не е случайно. По време на Неолита сърповете са правени от еленов рог, в който са втъкнати остри парчета кремък. От друга страна стблг. брашьно с древна форма *bhare-s (Български Етимологичен Речник, Т. 1, с.75) отговаря на уелската bara-хляб. Старобългарската мотыка-мотика пък отговаря на уелската matog-мотика. А уелската pridd-пръст, земя съотвества на стблг. пръсть-пръст, земя. На стблг. дѣло отговаря уелската delw, като списъка може да се удължи прилично, но дори и от представеното тук става ясно, че древните балканци въвели организираното земеделие на Британските острови не са кои да е, а наши предци, чийто език разбира се е древна форма на езика, който говорим днес.
Други автори, на които се уповава Стивън Бърд са склонни да приемат Бронзовата епоха като период, в който древно балканско население е колонизирало Британските острови и други части на Европа: “Semino et al. (2004) viewed E3b1a-M78, of which E3b1a2 is, by far, the most common subclade in Europe, as an indicator of the diffusion of people from the Balkans (along with a “companion” clade, J2b1-M12/M102) and therefore a candidate for a residual genetic signature of the Neolithic demic diffusion model. Cruciani et al. (2007) have brought the Neolithic dating assumption into question, however, by their revised dating of the expansion of E-V13 and J-M12, from the Balkans to the remainder of Europe, to a period no earlier than the Early Bronze Age (“EBA”)[8] . “http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Стивън Бърд съобщава и за още едно виждане относно периода, в който траки са населили Британия. Опирайки се на сведения на Сайкс и др. английският изследовател представя теорията за същественото тракийско присъствие в Британия по време на римското владичество, като се ползват не само данните на генетиката, но също така сведения от археологията:
“Thracian and Dacian soldiers originating from the geographic regions near the Danube, where E-V13 has been shown to have its highest frequencies worldwide, were attested historically and epigraphically in the same regions of Britain where E3b1a-M78 has appeared most commonly in the three population surveys of Weale, Capelli and Sykes.
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Действително, епиграфските паметници от периода на римската доминация на Британия недвусмислено доказват тракийско присъствие. Запазени са дори надгробни паметници на траки на римска служба: “Thracian soldiers in Roman Britain. Epigraphic evidence for the presence of individual Thracian soldiers, as well as for Thracian military units of the Roman army, is found in several locations in Britain.... The cohors I Thracum eq. (mounted cohort of Thracian cavalry), is recorded on a tombstone in Cologne from the first century; this unit had moved to Britain by 122 and was still there under Severus (r. 193-211). The cohors II Thracum moved from Germany to Britain between the mid-first century and CE 103, perhaps as a result of the Bouddican revolt. Only one seventh cohort is known, the cohors VII Thracum. It was attested in Britain in 122 and 135 and in Brittania Inferior (corresponding to northern England, with its capital at York) in the third century. Among the alae (“wings” of cavalry), the ala I Thracum was attested in Britain in 103 and 124; tombstones from Colchester (about CE 45) and Cirencester (CE 62) attest to the unit’s presence in Britain in the mid-first century and an engraved trulla (washbasin or ladle), possibly Flavian….”
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Погребален паметник на тракиеца Руфус Сита-The Rufus Sita Tombstone- изобр. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg
Погребален паметник на родения в Сердика (София) тракиец Лонгин Здапезе – изобр. http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.jpg
http://www.angelfire.com/il2/annatar/feminalia.html
Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр. https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB000991.png
https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/991
Олтар с посвещение, в което се споменава Първа Дакийска кохорта - Изобр.
https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001877.png
https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/1877
Посвещение, в което се споменават тракийска и дакийска кохорта от територията на Британия- изобр.- https://romaninscriptionsofbritain.org/images/RIB001909.png
https://romaninscriptionsofbritain.org/inscriptions/1909
По-интересно е нещо друго подсказващо тракийското присъствие в Британия – присъствието на могили като тези от територията на България. По принцип могилните погребения са само за благородници, а това показва, че освен от простолюдието, римляните са рекрутирали войници и от тракийската аристокрация – точно това обяснява присъствието на могили от тракийски тип, при чиито разкопки са намерени римски артефакти: “The area north of Saffron Walden and east of the Roman fort at Great Chesterford included several villas and the largest group of Roman burial tumuli in western Europe, located at Bartlow, just over the Cambridgeshire border from Essex (Bassett, 1982, pp. 2-12). These barrows originally numbered nine, and are the largest group of such burial mounds west of the Alps. Liversidge (1968, pp. 495-499) identified several Roman objects taken from these burial tumuli and noted, among other objects, a coin of Hadrian (r. CE 117-138) lying on top of the remains of one cremation that was placed in a glass jug. An illustration from 1845 by Knight (1845, Fig. 21, No. 18) provided an interior view of the largest of the tumuli, a sketch of the burial gallery of tumulus no. 3, accessed from the exterior originally by a hallway-like passage. In The Thracians, Hoddinott (1981, pp. 119-121, 124-126) described earthen burial tumuli very similar in appearance to the Bartlow tumuli, complete with hallways and burial galleries, throughout ancient Thracia.”
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
В работата си Стивън Бърд задава изключително интересни въпроси, като най-важният е този – дали колонизационните вълни на тракийско население се дължат само на дислокация на служещи на Рим траки, или пък се касае за колонизации от различни епохи: “Some relevant questions that must await better and more complete genetic sampling of E3b1a2 haplotypes in Britain and western Europe include: (a) whether E-M78 (putatively E-V13) haplotypes from the Northern Wales/Cheshire geographic cluster and from the southeastern England cluster are in fact from the same population, originating in the Balkan peninsula, or whether their arrival times and migration routes are substantially different; (b) what role (if any) J2-M12 has had in the Roman occupation and settlement of Britain; and, (c) could any E3b haplotypes located in the Rhine river region also have been the result of settlement and military occupation of Germania Inferior by soldiers of Balkan origin?”
http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
Въпреки, че тракийското присъствие в Британия е най-убедително доказуемо благодарение на споменаването на служещи на Рим тракийски подразделения, а и присъствието на тракийски погребални паметници (могили), смятам, че определени групи от дедите ни са се заселили в този отдалечен от Родината регион доста преди появата на Римската Империя.
Нищо не пречи всички изследователи опитали се да намерят периода, в който определени групи траки са се заселили в Британия, да са прави до известна степен. Нищо не пречи да е имало поне три преселения: през Неолита (балканския Енеолит), през Бронзовата епоха, а и по време на римската доминация над Тракия и Британия.
Със сигурност се касае за идване на голяма група траки, защото най-вероятно те са дали името на Британия. Гръцкото название на острова е Πρεττανια, а то е заето от уелското название Prydein, което пък от своя страна идва от племенното название Pretani (B.Gunliffe, Britain Begins, 2013, c.4). Имайки предвид неоспоримия балкански произход на няколко вълни преселници, то смятам, че не е никак пресилено да се приеме, че въпросните Pretani са потомци на обитавалите Балканите партини/ Παρθηνοί. Друга група траки пък дава името на Темза/Tameisis, което неслучайно отговаря на Тамаси дава/Tamasi dava. Отваряйки дума за тракийски селища с елемент -дава, дева, трябва да се спомене и разположения на територията на Британия град Дева/Deva. Да не забравяме и връзката между тракийското селище Доберус/Doberus и древнобританскоко Дубрай/Dubrae.
Съседи на далите името на Британия партини/ Παρθηνοί са хора носещи имена биброки/Bibroci и бриганти/Brigantes. Едва ли е случайност, че тези етноними приличат поразително на тракийските племенни названия бебрики и бриги. Тук е мястото да се споменат и болгите, познати и като белги/Belgae. В ирландските предания те са наречени Fir Bholg, Fir Bolg, като се смята, че са дошли от Тракия:
“The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs.” -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.
Интересен въпрос е това дали заселилите се по време на Неолита/Халколита в Британия траки, а и по-късните преселници от Бронзовата епоха са гледали на служещите в римските легиони траки като на свои роднини. Дали езикът на първите напуснали Балканите наши предци се е запазил до такава степен, че да е бил разпознаваем за тракийските легионери?
Смятам, че има повод да се смята, че старите балкански преселници и траките служещи на Рим са се разпознали като роднини. Това би обяснило оставането на тракийски легионери в Британия след привършването на военната им служба, а и участието на траките в защитата на местните хора по време на англо-саксонската агресия. Без тракийските легионери останали в Британия, островните жители биха били изклани до последния човек от прииждащите орди германски племена: англи, сакси, юти и др.
Съпротивата срещу нашествениците дошли от земите на Северна Германия и Дания се превръща в извор за легендата за крал Артур и рицарите от кръглата маса. През V-ти век Римската Империя се намира в криза. Легионите на Вечния град напускат Британия и така страната губи защитата си срещу нашественици. Остава малка група ветерани, които са се смесили с местното население и считат Британия за своя родина. Не дълго след отпътуването на римската войска, англо-саксите започват своето нашествие. Отначало те са служели като наемници на британските благородници, но след време, нарастнали на брой, англо-саксите добиват смелост и предявяват териториални претенции. Стига се до жестоки въоръжени конфликти.
Летописците Гилда, Нений и Джефри от Монмот разказват за стълкновенията на британските благородници Вортимер и Вортигерн срещу англо-саксите. Цар Вортимер успява дълго време да опази границата, но умира и защитата на Британия остава в ръцете на Вортигерн. Той бива измамен от англо-саксонския цар Хенгист, който му обещава мир. Като знак на сближение Хенгист предлага дъщеря си за жена на Вортигерн. Келтският владетел се съгласява и урежда тържество, на което са поканени всички благородници на Британия. По време на сватбата, на дълга маса са седели един до друг сакси и келти. Виждайки, че келтите са вече пияни Хорса се провиква – Сакси, захващайте се! Подчинените му изваждат скритите ножове и прерязват гърлата на седящите до тях келти. За около минута келтската благородническа прослойка е унищожена, оставен е жив само Вортигерн, за да служи като заложник...
Англо-саксите са потривали доволно ръце след лесната “победа”, но ги чакала неприятна изненада. Един смел мъж, наречен Артур се осмелява да се опълчи на дошлите от Германия завоеватели. С помощта на малкото останали легионери и загубили водачите си келти, той нанася поражение след поражение на англо-саксите.
Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги смесената армия на римския пълководец. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над германските нашественици. (Доста преди Артур, императорът от древнобалкански произход Максимин Тракиец дава подобен пример на войниците си и смазва войската на алеманите).
Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие на германите е копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им (така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу легионите на Михаил Рангаве).
Днес известните с едрият си ръст и светла коса сармати са набедени за иранци, но в далечното минало, познаващият ги Прокопий Цезарийски ги причислява към семейството на северните траки гетите –Proc.B.G.III.ii.2-3. Този факт обяснява защо тракиецът Лонгин Здапезе е изобразен със сарматска люспеста ризница, а и защо британските топоними и хидроними Дева/Deva, Тамесис/Tamesis съотвестват най-добре на севернотракийските селища с елемент –дева, дава, а и на обяснимия със стблг. тьма севернотракийски топоним Tamasi dava.
Преди време един приятел сподели, че английската ненавист към българите се дължи на факта, че траките в Британия са избили много от техните деди и са забавили завоюването на острова с векове. Дали е така не зная, това няма как да се разбере по простата причина, че неприязънта към даден народ се насажда от шепа политици, чиито мотиви често остават тайна. Не мисля, че презрението, с което Едуард Гибън говори за българите се дължи на наследствена омраза към дедите ни. Реално Лорд Биконсфийлд (Бенджамин Дизраели) няма причина да мрази българите, а всъщност прави всичко възможно да потули зверствата османлиите по време на Априлското въстание, по-късно дори предоставя английската флота на Сулейман паша- касапинът на Стара Загора и така прави възможни нови кланета.
В политиката омраза и желание за сътрудничество се менят често. Едва ли някога ще разберем причината на тези, които са ощетили народа ни с думи и дела. Друго е важно – да се покажат истинските корени на българския народ, а и заслугата на дедите ни в развитието на европейското общество. Не идеите на гърците дадоха импулс на западноевропейските народи, а знанията дадени от дедите ни. Без организираното земеделие и скотовъдство, без важните знания за обработване на металите, опитомяване на коня и т.н., Западна Европа нито би станала многолюдна, нито би добила силата, която притежава днес.
Вместо да се чудят в кой затънтен ъгъл на Азия да набутат корените ни, скъпите ни учени могат за използват наличната информация и да коригират създадените в миналото заблуди, а с това и да спомогнат да получим престижа, който народа ни заслужава.
Романските езици са не се разпространили от някаква си романска прародина, а са резултат от експанзията на римляните и влиянието им над гали, иберийци, лузитани.
Точно по същия начин, но хиляди години по-рано траките повлияват огромна част от световното население, като за това има както исторически извори, така също и доказателства от областта на археологията, антропологията и генетиката.
Нека помислим - през 6-5-то хил. пр. Христа в Европа няма по-развит народ от траките:
1.Организираното земеделие започва на Балканите.
2.Организираното скотовъдство започва на Балканите.
3.Обработката на злато и мед започва на Балканите.
4.Колелото е изобретено на Балканите.
5.Най-старите укрепени селища, така наречените прото градове се появават на Балканите.
Ако обърнем поглед към по-късните Бронзова и Желязна епоха ще установим отново интересни неща:
1.Обработката на бронза започва на Балканите.
2.Обработката на желязо започва на Балканите.
3.Конят е опитомен на Балканите, поне по мои сведения -край Урдовиза.
Въз основа на тези факти, не е никак трудно да се отсъди, че поради своята висока култура и организация траките са най-логичния кандидат за създателите на индоевропейските езици.
Нека разгледаме и изворите:
1.Луций Ариан поставя тракиеца Дионис като основател на индийската цивилизация.
2.Йордан твърди, че на гетския цар Танаусис се одава да покори почти цяла Азия.
3.Плутарх нарича пеласките силен народ, който е успял да преброди по-голямата част от обитаемия свят, а и да покори по-голямата част от човечеството.
4.Хиполит е уверен, че галските друиди са инструктирани лично от Залмоксис.
5.За култ към Дионис, практикуван на остров недалеч от устието на река Лоара пише Страбон.
6.В ирландските предания се говори за идване на болги от Тракия, като на тези хора се приписва въвеждането на закони в страната.
7.Цитирайки Омир Страбон нарича обитавалите остров Крит пеласги богоравни.
8.Пак Страбон пише за идване на траки и енети в северните части на Апенинския полуостров.
Запитайте се: Не са ли важни всички тези неща и ако са важни защо упорито биват пренебрегвани?
Не зная и дали Ви е известно, че родопското късорого говедо е местен вид, най-старият вид опитомен на Балканите, т.е. за донасяне на знанията нужни за огранизираното животновъдство от Анатолия на Балканите едва ли може да се говори.
Наши генетици установиха също, че българските кучета се явават най-старата опитомена раса в Европа и, че от Балканите те са се разпространили в различни посоки.
ГОТИ, БЪЛГАРИ, ИСПАНЦИ И ПОРТУГАЛЦИ
Обожавам мелодията на българската гайда. Тя е неповторима, сякаш е взела силата на нашите планински реки и нежния глас на българската жена. Звукът на този древен инструмент прониква дълбоко в тялото и изпълва сърцето с екстаз... Преди около десет години извършвах проучване относно произхода на гайдата и разбрах, че тя е разпространена също в Испания и Португалия като там я наричат гайта...Това разбира се ме заинтригува и се поразтърсих за други интересни думи от основния речников запас. Те са изключително консервативни и се запазват дори и при чуждо влияние. По време на изследването попаднах на следните успоредици:
гайтеро –гайдар
пато-патка
бухо-бухал
фено-сено
каядо-гега(кя)
баба-баба ( гледачка на деца)
гадо- гад ( добитък)
пеля- палешник
агуля – игла
естрибо- стреме
сапо-жаба
макиота –мекота
мордача – намордник
сога-сукно ( връв)
трахе –дрехи
трипо –дрипа, дрипи ( дрехи –родоп.диал.)
вело-власи
суеро-суроватка
ило-сило ( въже –ст.блг.)
лимпо-лепий ( хубaв –ст.блг.),
бранко –бронъ ( бял ст.блг),
сапато-сапогъ ( обувка –ст.блг.),
винкуло –вензел, вензонъ ( връзка, връзвам –ст.блг.)
Особен интерес предизвикаха старобългарските паралели. Тъй като ние не граничим с Испания и Португалия трябва да има някакво друго обяснение за присъствието на наши думи на Иберийския полуостров. Задълбочавайки проучването си установих, че приликите не са само езикови и културни. Оказа се, че визиготските църкви в Испания имат абсолютно същата архитектура както нашите средновековни храмове. Това впрочем се знае много добре от нашите учени, които все още се чешат зад врата и се чудят как да обяснят този “феномен”.
Визиготска църква от Ранното Средновековие ( източник
http://en.wikipedia.org/wiki/File:SanPedroNave1.jpg )
Визиготски храм ( http://www.turismo-prerromanico.es/arterural/base/visiging.htm)
Обърнете внимание, че конструкцията е като тази на нашите постройки от Плиска и Преслав ( според Г. Кодин построени по времето на Константин Велики).
Загадка няма изобщо, достатъчно е да се признае, че визиготите са стар балкански народ, клон на старите гети описани от Херодот. Според Страбон гетите са от един род с мизите ( наречени по-късно българи) и говорят същия език.
Тук обаче възниква един сериозен проблем за някои хорица, чиято кариера е изградена благодарение на покорно кимане с глава и повтаряне на неверни теории. Щом визиготите са занесли български думи в Испания, те не могат да са германски народ, а наши роднини, все пак гетите, наречени още готи са от един род с мизите, които то своя страна са определени от много автори като предци на българите.
Езикът от така нареченият “Сребърен Кодекс” не е готски, а само е наречен такъв. Това произведение е добре финансирана фалшификация целяща да се извърши кражба на история и да се препишат заслугите на старите готи на германските народи. Ако истинските готи бяха германски народ поне един стар автор щеше да спомене това, но такъв няма. Заселилите се на Иберийския полуостров готи не са говорили германски език, защото бихме намерили думи от “Сребърния Кодекс” ( т.е. лъжеготски) в испанския. Там обаче няма думи като хави-сено, стафс-гега, хвеитс-бял, нетла-игла, скохс-обувка, скаунс-хубав...Няма и как да има защото “Сребърния Кодекс” е изработен около хиляда години след пристигането на визиготите в Испания. Фалшификаторите не са се съобразили и с няколко важни факта:
1. Готската Библия е създадена в Тракия за обитаващите селища в подножието на Стара Планина малки готи, а не за хората заминали с Теодорик Велики за Западна Европа. Сребърния Кодекс, който е “намерен” на запад където няма какво да търси.
2. Според Филосторгий Урфил (Вулфила ) превежда само Стария Завет за готите, като пропуска Книги на Царете, а “Сребърния Кодекс” съдържа единствено Новия Завет, т.е. няма как да е написан от Урфил ( Вулфила ).
3. В селищата на готите в Дакия и Тракия не присъстват топоними сродни с думи от “Сребърния Кодекс” като бруна- извор, рекичка, фаиргуни-бряг, възвишение, таурп –селище, поле, статс –селище, свартс-черен, хаимс, хейва- дом, флодус-наводнение...Наротив, срещаме бара отговаряща на българската дума бара, виса отговаряща на старобългарската дума въсъ-селище, а също дама-дом, темон-тъмен, алут-олят, наводнен...
4. Материалната култура в земите обитавани от готите ( Дакия и Тракия) няма нищо общо с тази на германските народи, но е неотличима от тази на гетите, които са безспорно траки.
5. Готски имена като Остро, Видимир, Витимир, Витица, Сава и др. изобщо не са германски по характер, а типични за българите.
6. Архитектурата на визиготите в Испания няма нищо общо с тази на германските народи, но за сметка на това е като тази на старите българи.
7.Както отбеляза проф. Чилингиров ( в Гети и Готи) сребърният нитрат, с който са изписани буквите на “Сребърния Кодекс” е изобретен повече от хиляда години след Урфил ( Вулфила), следователно “готската” библия намерена в Западна Европа е фалшификат. В стремежа си да предадат величие на “дедите” си измамниците са се пресилили и изложили.
8. Фалшификаторите създали кодекса не са се съобразили със сведението на Йордан, че готите на Урфил са били беден народ. Как е възможно тези бедни хора да съберат средства за невероятно пищната и скъпа направа на Сребърния Кодекс?
Изфабрикувани са доста лъжи с цел визиготите да бъдат причислени към северните народи. Някои дори все още смятат визиготи било равностойно на вестготи, т.е. западни готи ( вест = запад). Разбира се има и изследователи, които не се боят да кажат истината.
K.Braune и K.Helm (Gotische Gramatik, Max Niemeyer Verlag, Tubingen, стр. 127) си казват без увъртания, че визиготи няма нищо общо с посоката запад, като добавят това, че всъщност става дума за народа веси, виси...А те не са никои други освен тракийските веси, които Херодот поставя в Родопите, а след римското нашествие част от тях се преселва в Малка Скития (Добруджа) както знаем от Овидий. Старите автори са предавали името им като Βίεσοι, Βεσσοι, Βήσσοι, Bessi...а то отговаря прекрасно на тракийската дума виса – селище. Веси означава заселени, местни хора и показва ясна връзка със старобългарската дума вьсъ-селище, село, имение.
Тези веси, наричани от нашите учени беси са имали своя библия, така наречената Biblia Bessica. Тук става интересно защото това е и готската библия на Урфил ( Вулфила ), която е създадена пред IV-ти век в околностите на Никопол – Северна България и никога не е напускала пределите на Тракия. Визиготите са всъщност племенния съюз веси-гети, веси-готи ( както отдавна отбеляза Г. Ценов). Част от тези траки остава с Урфил ( Вулфила) в селищата си край Стара Планина, а други се отправят се Теодорик за Рим и по-късно за Франция и Испания.
Там веси-готите занасят със себе си знанията за се строят църкви с каменни квадри ( както правят българите) и изграждат свои храмове отличаващи се ярко от римските, които са направени от тухли.
И какво излиза сега, не някакви мними германци, а клон ( роднини) на старите българи са имали царство в Средновековна Испания. Ако не беше арабското нашествие на Тарик през 711 г. предците ни може би щяха да увеличат своето влияние върху местното население и днес на Иберийския полуостров щеше да се говори език близък до нашия. С падането на визиготската държава обаче езикът на балканските поселници излиза от популярност. Жалко е, че не са могли да се обединят срещу арабите и подобно на Тервел да нанесат съкрушителен удар на нашествениците.
Какво означава думата гайда?
ТРАКИТЕ В ГАЛИЯ, ИЛИ ПРОБУЖДАНЕТО НА ЗАПАДА
Навярно повечето хора е направило впечатление, че в нашата история е обърнато твърде малко внимание на траките, а още по-малко на техният северен клон кимерийците.Човек би очаквал с течение на времето да се появи все повече информация, но за съжаление сме свидетели на точно обратното. Пръкват се нови твърдения за произхода на дедите ни, правят се филми за прародината в далечната Азия, излизат книги на хора получили стипендии в чужбина...
Ако нямаше данни за постиженията и заслугите на дедите ни щеше да има някакво оправдание, но дори и западните учени, макар и неохотно признават ролята на траките в оформянето на европейската история.
В работата си Celts and Gallo-Romans, Жан-Жак Хат отделя една глава за тракийското присъствие в Галия и споделя следното – Ако на периода 8-ми- 5ти век преди Христа трябва да бъде дадено специално име, то трябва да е Пробуждането на запада... ( стр. 82).
Френският автор уточнява, че промените в келткото общество се дължат на идването на трако-кимерийци, които минавайки по дунавската равнина се установяват в Унгария, Бавария и Северна Галия ( Галия Белгика).
Трако-кимерийците стават причина за сериозни промени в келтското общество. Оформя се военна аристокрация ( по тракийски модел). Въвеждат се нови погребални ритуали, чийто произход е в Източна Европа. Появява се нов вид кон, годен за езда, до този момент в Западна Европа конят е изполван само за теглене на колесница.
Разбира се един народ не може да въведе такива сериозни промени в дадено общество и да не остави следи в топонимите и хидронимите на страната. Иска се време преди нововъведенията да бъдат наложени, а щом дадена група хора се задържи около век на определено място, то тя налага и свои имена на реки, селища, местности.
Търсейки данни за особените топоними и хидроними в Галия съм използвал работата на А. Холдер Alt-celtischer Sprachschatz. Направи ми впечатление, че почти никой съвременен автор пишещ за келтите не е използвал работите на австрийския учен, а той е направил най-задълбоченото проучване на келтската ономастика. Става дума за над 6000 страници с изключително ценна информация. Когато прочетох творбата на Холдер разбрах защо. Тя съдържа данни, които разбиват на пух и прах общоприетите теории за траките и техните наследници българите. Холдер не може да бъде оборен, затова е обречен на забвение, същата съдба, на която постига родолюбците Г. Ценов и Ц. Гинчев.
Да разгледаме няколко екзотични келтски хидронима. Това са реките Асна, Бара, Бария, Тало-Бара, Сакро-Бара, Вистра-Бистра, Ведра, Неса- Неста, Течиус, Тичино, Тичинус.
Асна означава ясна.
Бара, Бария, Тало-Бара, Сакро-Бара са обясними с българска дума за малка река- бара. Сродни български хидроними са Барата, Крива Бара, Слана Бара, Барье, Барьето и др.
Ведра е обяснимо с нашето прилагателно ведра, ясна;
Вистра, Бистра означава бистра, в България има седем реки с име Бистрица.
Неста идва от глагола нести – нося, галския хидроним е сроден с тракийския Нестос ( днешната Места);
Течио, Тичино, Тичинус са свързани с българските думи теча, тичам, течение и разбира се с нашата река Тича.
Единадесет келтски реки носят имена обясними на български език, бройката е твърде голяма, за да се касае за случайност. Разгледаме ли екзотичните келтски топоними ще видим, че и там се срещат названия, които са лесно обясними с помощта на нашия език. Ето част от тях: Балио, Балио-иалум, Балискум, Брива, Бривате, Бривитиакум, Бриводуро, Абало Иалон, Балио Иалум, Борко Иалум, Бурдуа, Бурдиакус, Бурдо, Берзула, Весиакус, Весонтио, Трудониакум от трудсмо – трудно, Тучиния – тучна, Чиерна, Ваверис, Вевера, Садо, Садо-брия, Сатриакум.
Балио, Балио-иалум, Балискум съдаржат частицата бал имаща значение бял, светъл.
Брива, Бривате, Бривитиакум, Бриводуро, Самаро-брива съдържат частицата брива, която има значение мост и отговаря на българската дума бръв, бривно-мост.
Бурдуа, Бурдиакус, Бурдо отговарят прекрасно на тракийската дума бурт/бурд – брод, място за преминаване.
Името на галското селище Берзула е обяснимо с тракийската дума берза-бреза.
Топонимите Ваверис, Вевера и др. Холдер обяснява с галската дума веверо- катерица, която е просто вариант на старобългарската веверица – катерица.
Весиакус и Весонтио са сродни на тракийските Висанте, Висмарос, Патовиса...
Частицата вес/вис означава селище и отговаря на старобългарската дума вьсъ- селище.
Трудониакум е много интересен топоним. За тълкуването му Холдер предлага немската дума schwer, която има значение тежък, труден.
Чиерна може да се обясни с ирландската дума киар-чер, черен, но българската черна е много по-близка.
Галските Садо и Садо-брия са обясними с тракийските думи сад-градина, и брия-селище, които от своя страна са по-древният вариант на старобългарските садъ-градина и съборъ- събор, събрание.
Съществуват над 60 селища съдържащи частица иало-земя, което не е нищо друго освен вариант на тракийската дума ила – земя, кал, глина...и разбира се на българската илъ – земя, кал, глина. По-известни топоними от този тип са Абало иалум – ябълкова земя, Бало иалум – бяла земя... Дервус е име на голяма гора, името отговаря на българската дума дърва, дървета.
Като цяло над 120 келтски топонима са обясними на български език. Ако приемем, че във всяко селище с екзотично име са живели около 500 човека, то излиза, че броят на траките в Галия е бил около 60 000. Това е сериозна цифра, но все пак се касае за малцинсво сред милионното келтско население. Въпреки това, дедите ни са успели да повлияят местните жители. За това можем да отсъдим от общите думи области на скотовъдство и земеделие. Според официалната историография германите са живели векове наред в съседство с келтите, следователно трябва да срещнем много близки думи. Направим ли сравнение между галски, немски и български ще видим, че нашият език е много по-близък до галския отколкото немския, който дава само шест близки думи: Biber-бобър, Frettchen- катерица, Wolf-вълк Hund-куче, Teig-тесто и Sattel -седло.
галски-български-немски
белего-белка- Marder
бебро-бебер- Biber ( бебер е диалектна българска дума за бобър)
бранa-врана- Krдhe
вало-вълк –Wolf
веверо-веверица –Frettchen ( веверица е старата ни дума за катерица)
гаран-гарван- Rabe
елантия –елен- Hirsch
овио-овца- Schaf
йоркос-яре- Ziege, Lamm
габро-кабра – Ziege ( кабра е дума за коза в странджанско)
кабалa-кобила- Pferd
куно-куче- Hund
ярко-ярка – Hдnschen
керка-коуръ – Hаhn (коуръ е старобългарската дума за петел)
кравас-краварник – Stall
гортиа- ограда, градина - Hecke
дерво-дърво - Baum
кремо-кромид-Zwiebel, Knoblauch
реиго-верига - Kette
седлон-седло- Sattel
серо-сърп- Sichel
неска-нишка-Faden
сегно-сукно-Tuch
капия-копач, мотика -Hacke
аратро- орало-Pflug
меду-мед- Honig
теисто-тесто - Teig
Някой може да възрази, че не българи са повлияли келтите, а е било точно обратното. Да, обаче етимологията на някои общи думи е българска, ето и пример. Брано е галската дума за врана, тя отговаря на уелската вран и ирландската бран. Смисъл има само на български. Нашата дума врана идва от вранъ-черен, какъвто е и цветът на тази птица. На уелски и ирландски няма обяснение.
Друг пример може да се даде с галската билка беленион, това е нашата билка блян, бленика. Касае се отровно растение предизвикващо халюцинации, т.е. бленуване, сънуване ( както отбелязва В. Георгиев). Отново смисъла е само на български.
Това, че дедите ни са повлияли келтите може да се види и от разпространение на технологии и обичаи. За галите е известно, че са ползвали зърнени ями, подобно на старите българи. Методът е много ефективен както отбелязва С. Джеймс защото при покълването на част от пшеницата всичкият кислород бива погълнат и по-голямата част от зърното се запазва като в херметичен съд.Този метод се използва от траките от най-дълбока древност и чак по-късно се появява в Западна Европа.
През Ранната Желязна Епоха в Галия се появяват нов вид погребения. Преди да бъде вдигната могила, за мъртвият благородник е построявана дървена стая.Този ритуал възниква в черноморските степи и е практикуван от траките.
Друга индикация, че келтите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги...защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:
Авор ( Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...
Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.
Излиза, че Прокопий, Малала, Цеца и др. са имали право да отъждествят дедите ни с траки и кимерийци. Излиза, че Паисий и Раковски не са били мечтатели, виждащи в кимерийците предци на българите.
В следващият постиг ще бъдат представени изображения на тракийски артефакти от алпийсиките региони. Така езиковите доказателства ще бъдат подкрепени с доказателства от материалната култура и истината ще блесне.
Дедите ни са били велик народ, чийто принос в развитието на Европа е огромен. Прогресът на обществата идва не от сладникавите размишления на гръцките философи, а от знанията и технологиите, които нашите деди са разпространили в Средна и Западна Европа. Методите за каляване на стомана, за съхранение на зърно, новите оръдия на труда и т.н. дадени от траките правят от Галия многолюдна държава. Коствено са повлияни дори римляни и германи.
Лошото е, че никой не обича старите си господари и се опитва всячески да ги компрометира и очерни. Всеки иска да е велик и не желая да признае, че друг е подпомогнал развитието му. Истината обаче не може да се крие вечно.Време е да поискаме своето и да се отърсим от робската психика. Дали сме много на другите, нека поне ни отвърнат със заслуженото уважение. Имайки нужното самочувствие ще се преборим лесно с проблемите, така като правеха и дедите ни. Водени от доброто, обичайки братята и сестрите си ще възродим България за пореден път.
Използвана литература:1.Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970;
2.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Leipzig, 1897;
3.Hallstatt, 700 -400 av.J.C. A laube de la metalurgie, catalogue, Liege, 1987;
4.S.James, Exploring the world of Celts, 1996;
