Студио шпионска лига/81/В стила на червените кхмери

Правителството на „Прогресивна България“ спуска димна завеса, сменя декора, а бандите отзад се договарят за мирно съвместно ограбване в рамките на бутафорна демокрация

Д-р Панайот Ляков

Вицето Иво Христов заяви в Народното събрание, че Комисията по досиетата трябва да се закрие, защото струва скъпо – 2,8 милиона годишно и е изпълнила своята мисия.

Две лъжи в едно

Но за породата „Червени кхмери”* лъжата и манипулацията е като „Добър ден”. В полицията в момента работят няколко хиляди пенсионери и болни с ТЕЛК, които получават заплата и пенсия и струват на бюджета няколко пъти по 2,8 милиона. Всички те са оплетени в явни и прикрити роднинско-приятелски-партийни връзки и никой не смее да ги разсече. „Прогресивна България” няма да ги пипне, защото във всяка структура там личи ясно генетичният отпечатък на комунистическите Служби за сигурност, които тотално контролираха живота на българите. След промените тяхната всеобхватна мрежа за насилие и контрол се запази с леки промени и се управляваше от стратегическия център на БСП за моделиране на прехода, начело с генерал Любен Гоцев. Основна цел: завладяване на икономическата власт и на политическите партии.
Това е генезисът на ОММ /Олигархично-Мафиотския Модел/, който избуя при управлението на НДСВ-ДПС, разви се, укрепна при Тройната коалиция /БСП-НДСВ-ДПС/ и постепенно овладя държавата. Кланът на Радев е част от тази задкулисна престъпна власт, която го лансира и направи президент за два мандата. Затова „Прогресивна България” няма да посегне на МВР - боевият отряд на партията – прародител и застава на страната на палачите, а не на жертвите.

Червеният кхмер на Радев иска да скрие генетичните връзки на своите другари с мрежата на ОММ, които започват да се разкриват и проявяват. Групировката на Радев по време на неговите мандати не спря да завладява апетитни бизнестеритории, важни управленски позиции, да печели сделки с тлъсти комисионни, изобщо да търгува с влиянието на държавния глава. Всъщност всички негови служебни правителства се занимаваха основно с това, пренебрегвайки конституционните си задължение да проведат честни избори. Президентските бизнескоманди по нищо не се различаваха и действаха по същия начин като щурмоваците на престъпния синдикат Борисов – Пеевски.

Същевременно Радев, Борисов и Пеевски бяха в един кюп за големите сделки: „Южен поток”, „Турски поток” и „Боташ”, като представители на едни и същи геостратегически и икономически интереси. В момента правителството на ПБ

спуска димна завеса

сменя декора, а бандите отзад се договарят за мирно съвместно ограбване в рамките на бутафорна демокрация.

Комисията по досиетата изобщо не е приключила своята работа – предстоеше да се проверят хиляди лица от неправителствените организации и участници в обществените поръчки. По закон следват и други проверки и със закриването на Комисията всички те се прекратяват за неопределено време. Прекратява се и възможността всеки гражданин да получи достъп до досието, което го интересува. Идеята на „Прогресивна България” документите да се предадат на Държавна агенция ”Архиви” и да се дигитализират е измама – за огромния информационен масив това изисква десетилетия и мрачното минало ще потъне в забвение. Няма да се появят имената на

нови „герои” на прехода, милионери, спечелили крупни търгове и леви конкистадори,

заграбили социалистическа собственост. Всички те ще нарушат непорочния имидж на новата сила, която се „грижи” само за интересите на народа. Червените кхмери трябва да останат чисти продавачи на илюзии, развявайки чуждо знаме и бранейки чужди национални интереси.

Не вярвам в политическото прераждане. Мистер „Грипен”, аркадаш „Боташ” и навсегда „Друг наш” е твърде алчен, ограничен и зависим, за да бъде успешен политически лидер.

П.П. В преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г. е записано, че Комисията по досиетата се закрива, а до 15.09.2026 г. вицепремиерът Иво Христов трябва да предложи нормативни промени за прехвърляне на дейността й към Държавна агенция „Архиви”. С две лъжи ще скрият палачите, и казват нагло: МАЙНАТА ИМ НА ЖЕРТВИТЕ!

* Червените кхмери са радикално комунистическо движение, настроени бунтовници, които управляват Камбоджа (прекръстена на Демократична Кампучия) от 1975 до 1979 година под ръководството на Пол Пот. Тяхното управление се отличава с изключително жесток тоталитарен терор, чиято цел е насилствено превръщане на страната в чисто аграрно общество.

Защо не е ясно къде правителството ще изхарчи близо 3 милиарда евро? Вярно ли е, че става дума за стари задължения/взятка към руската Педерация

Някога, в добрите стари времена на „зрелия социализъм“, властта миришеше на шпеков салам, евтин тютюн „Арда“ и съветски парфюм „Красная Москва“. Днес тя ухае на висок клас парфюмерия, френско вино, петзвездни дестинации и, разбира се, на блокчейн технологии. Но ако изстържете лъскавия слой на днешния български елит, отдолу няма да откриете „евроатлантически ценности“. Ще откриете същия онзи стар, верен, червен пагон.

Добре дошли в България – страната, в която комунизмът не умря. Той просто смени вълнения каскет с марков костюм, а партийната книжка – с банкова сметка в офшорна зона.

Генетичният код на „промяната“ и милионите

Легендата за „червените куфарчета“ от 90-те години дълго време се смяташе за мит, измислен от наивни сини митингари. Оказа се обаче, че куфарчетата не просто са съществували, а са били с невероятно голям капацитет. Толкова голям, че съдържанието им стигна за три поколения напред.

Най-ярък паметник на тази метаморфоза днес е кметът на София – Васил Терзиев. Неговото родословно дърво прилича на телефонен указател на репресивния апарат на БКП. Дядо му, генерал-лейтенант Васил Терзиев, беше дългогодишен шеф на Трето управление на Държавна сигурност (военното контраразузнаване), а баща му и чичо му – висши офицери в Първо главно управление (външното разузнаване). За капак, същият този дядо е братовчед на Петър Младенов – дългогодишния външен министър на Тодор Живков и първия посткомунистически държавен глава. Днес внукът е софтуерен мултимилионер (след рекордната продажба на Telerik) и ни обяснява как работи свободният пазар от високата камбанария на „наследения“ си старт. Когато си отгледан в инкубатора на ДС, пазарът винаги изглежда невероятно свободен.

От Политбюро до Брюксел и Световната банка

Ако си мислите, че това е изключение, погледнете „десните“ реформатори. Лиляна Павлова, която години наред колеше и бесеше в родното регионално развитие, разпределяйки милиарди за асфалт (който се разпада по-бързо от петилетка), е горда внучка на Георги Павлов – член на ЦК на БКП и министър на химическата промишленост при Живков. От внучка на комунистически вожд до вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка – ето това се казва успешна трансформация на капитала!

Не можем да пропуснем и Сергей Станишев – бивш премиер на България и дългогодишен лидер на европейските социалисти. Неговият баща, Димитър Станишев, беше секретар на ЦК на БКП, отговарящ за международните връзки (тоест за контактите с „братските“ диктатури и куфарчетата към тях). Сергей, роден в СССР и бивш руски гражданин, превърна фамилната партийна харизма в мащабен семеен бизнес, управляван чрез ПР-империята на съпругата му Моника.

Дори на върха на глобалните финанси откриваме същата нишка. Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), е внучка на революционера и комунистически деятел Иван Кръстев. Преди 1989 г. тя преспокойно преподава политическа икономия в УНСС под зоркия поглед на Партията, за да ни учи днес на глобален капитализъм.

Милиардери по майчина линия

Парадоксът на българския преход е гениален в своята наглост: парите, източени от държавните заводи преди 1989 г., бяха инвестирани в „правилните“ деца чрез приватизацията.

Вземете братята Кирил и Георгий Домусчиеве – първите официални доларови милиардери на България според Forbes. Техният бизнес възход не започва от гаражна сергия. Майка им, Маргарита Домусчиева, беше дългогодишен директор на огромния държавен завод „Балкан“ в Ловеч по времето на социализма. Чрез номенклатурните връзки на червената стопанска елита, братята получиха летящ старт в приватизационните фондове през 90-те години. Днес те притежават заводи, пристанища, параходства и диктуват правилата на всяко следващо правителство.

А какво да кажем за енергийния кардинал Румен Овчаров? Класически кадър на БКП, завършил в Москва по партийна линия. Години наред той контролираше милиардните потоци в българската енергетика, газа и АЭС „Белене“. Въпреки че беше санкциониран от САЩ по закона „Магнитски“ за корупция, семейният му кръг остава недосегаем и неприлично богат.

И разбира се, за блясък на червената династия се грижи Евгения (Жени) Живкова – директна внучка на диктатора Тодор Живков и осиновена дъщеря на Людмила Живкова (член на Политбюро). Жени Живкова изкара няколко мандата като депутат от БСП, а днес върти елитен моден бизнес и управлява имоти и активи, чиито корени лежат в безотчетните фондове на фамилията, управлявала България цели 35 години.

Еволюцията на куфарчето

Старото кожено куфарче, с което се раздаваха милионите на „наши момчета“ в зората на демокрацията, днес е еволюирало. То вече е дигитално. Превърнало се е във венчър капитал, в акции от фармацевтични заводи, в луксозни затворени комплекси в Бояна и в софтуерни патенти.

И докато обикновеният българин все още спори в социалните мрежи „за“ или „против“ паметниците на Съветската армия, децата на БКП отдавна са постигнали своя идеален строй. Те взеха най-доброто от двата свята: сигурността, безнаказаността и контактите на тоталитаризма, съчетани с лукса и финансовата свобода на дивия капитализъм.

Комунистическото куфарче е в нови, млади, добре поддържани ръце с маникюр. Те ни водят към „светлото бъдеще“. И най-вероятно ще ни заведат там, защото както казваше един класически партиен секретар: „Властта с кръв сме я взели и само с кръв ще я дадем“. Е, оказа се, че може и без кръв – просто я прехвърлиха по наследство, с нотариален акт, акционерно споразумение и банкова такса за превод.

Честито на печелившите! На останалите – приятен преход

Изглежда Захарова все още не се е възстановила от уикенда. Експлозията е станала на закрито събитие, на което са присъствали руски генерали и служители по сигурността. Но Министерството на външните работи внезапно е решило, че истинската цел са италианците и ресторантът. Така че, изглежда, службите за сигурност и кулите на Кремъл вече са се вкопчили в гърлата, докато Захарова продължава да търси „кървавите пипала на Зеленски“ в менюто на Балци Роси. Няма да мине много време, преди да се окаже, че експлозията е била организирана от украинците, за да се попречи на сервирането на паста. Основното в Русия е да не се разбере кой кого взривява. Основното е да се обвини Киев навреме и да се поръча още една бутилка. 

Александър Казаков

М. Дойчев: Украйна може да бъде политическата, а и физическата смърт на Путин

 Подписал е писмо с 21 други премиери за свикване на извънреден европейски съвет във вторник за кризата с мигрантите в Сеута. Предложението е на премиерите на Италия (Мелони) и Дания (Фредериксен).

Писмото е аларма към ЕС за по-твърди мерки към защитата на общите граници и политиката спрямо нелегалните мигранти. Прави впечатление, че не е подписано от Франция, Испания, Португалия. Испанското правителство направи огромна грешка като започна да предоставя права на над един милион нелегално проникнали. И проби европейската сигурност. Последва Сеута. Писмото е реакция на тези събития.

Трябва да си даваме сметка, че България е особен случай поради географското си място. Сухопътната порта на Южна Европа с най-дългата земна граница. И трагична ограда. Имаме нужда от европейска солидарност и функциониращ Шенген.

Трябва да подкрепяме твърда политика на физически прегради (българската ограда да стане като гръцката - нула влизания), армия и полиция, незабавно връщане на незаконно преминалите. И запазване на вътрешна свобода на придвижване. Тоест, тотално запечатване на външните граници и никакво пипане на вътрешните. Това ни е политиката!

 Защото при подобна криза на наша територия и евентуалното ни запечатване по въшните граници (имаме такъв случай) - ставаме мигрантско. гето.

 Понеже някои от крайните и популистки премиери искат връщане на граничния контрол (серия от буфери по пътя към Централна Европа, а ние сме първият) и дори суспендиране на Шенген, искам да предупредя Радев. Да не си помисля да се включва в тази група! Или че пак ще се скрие или пак ще прави циркове - подкрепил, ама не подписал, участваме, ама не точно,
договорил, ама го опровергават като с Киевската декларация, войната с Иран, Боташ и т.н. Подписал е подобно писмо и през юни в друг формат. Скришом!

 Работили сме две поколения, повече от 20 години, за да могат българските граждани да се движат свободно в Европа, да работят, учат, живеят като равни на останалите европейски народи. Няма мандат да участва в европейски формати за ограничаване на свободата на придвижване. Няма да му позволим!

 На премиера Радев му стана навик да се крие от обществото. Да научаваме за действията му отвън. И да се крие в кризисни ситуации. А президентът да не изпълнява закона като не свиква КСНС. А кризи и войни много.

Защо електроните НЕ ПАДАТ в атомното ядро?

https://www.youtube.com/watch?v=33zJZtiSIJA

Квантовото заплитане: Двете частици, свързани по-бързо от светлината

Какво всъщност е кварк... и защо не може да съществува сам

Какво всъщност е протонът... и защо е съставен предимно от енергия

Какво всъщност е фотон... и защо е толкова странен?

Какво всъщност е електрон... и

 защо никога не докосва нищо?

Защо атомите не се разпадат?

ДОЛЕН КВАРК: Един допълнителен MeV решава дали една звезда ЖИВЕЕ или УМИРА

Студио шпионска лига/80

Румен Дечев: Какво всъщност иска Путин и накъде води Русия. Теория на конспирацията или задкулисие?

Любомир Канов: Най-добрите агенти на Путин по света и у нас. Радев, Безмер и американските самолети

Руския анклав.
Разположено в сърцето на Бургаския залив, пристанище Росенец десетилетия наред не беше просто логистичен възел, а паметник на безпрецедентната държавна капитулация пред руските енергийни интереси. Вместо да служи на националната икономика, този стратегически терминал функционираше като напълно автономна територия – троянски кон на Кремъл, през който руският монополист Лукойл диктуваше правилата, извличайки огромни печалби на гърба на българските потребители и националната сигурност.
Скандалният дългосрочен концесионен договор на практика подари суверенитета на България върху ключова част от собствената ѝ граница. Росенец се превърна в класически руски анклав, където българските институции бяха нежелани гости, а държавният контрол – удобна илюзия. Години наред тази затворена зона функционираше като черна дупка за националния бюджет. Липсата на реално и независимо отчитане на влизащия руски петрол и излизащите горива породи напълно основателни съмнения за мащабна контрабанда и укриване на данъци. През цялото това време държавният апарат сервилно си затваряше очите пред наглостта на Москва, позволявайки на една чужда, неприятелска корпорация да се държи като държава в държавата.
Връщането на Росенец под държавно управление трябваше да отбележи началото на пълното изчистване на родната инфраструктура и икономика, но реалността се сблъска челно с огромна вътрешна съпротива. Процесът на депутинизация е системно и безскрупулно саботиран от дълбоко окопани национални предатели – политици, висши чиновници и икономически лобисти, които десетилетия наред са свикнали да обслужват московските, а не българските интереси.
Тази мрежа от зависими лица и скрити проводници на руско влияние прави всичко по силите си, за да блокира по-нататъшните действия на държавата, да запази останалите руски схеми непокътнати и да минира енергийната ни независимост. Битката за суверенитет тепърва предстои и тя няма да бъде спечелена, докато не се потърси безмилостна отговорност от всеки вътрешен враг, който продължава да работи като адвокат и слуга на руската държавна машина.

Политическите щети вече не са само вътрешни.
Как изглежда България във Вашингтон, след като американските власти санкционират Махмудов по "Магнитски", а българското правителство настоява името му да отпадне от европейския списък?
Как изглежда това в Лондон?
Как изглежда това в Брюксел?
А, как ли е изглеждал в очите на американците, Иван Демерджиев, носещ им папки със "сведения" срещу Пеевски?...
Какъв сигнал изпраща България - член на ЕС и НАТО, когато поставя под риск единството на европейските санкции, заради лице, което най-близките 'и съюзници вече са санкционирали?
Това не е демонстрация на сила.
Това е дипломатически автогол!
И най-голямата политическа ирония е, че именно Румен Радев обезсмисли основния аргумент на собствените си министри.
След случая "Махмудов", Иван Демерджиев трудно може убедително да използва "Магнитски" като универсален морален аршин срещу когото и да било!
Защото всеки път ще получава един и същ въпрос :
Защо "Магнитски" беше достатъчен аргумент срещу Делян Пеевски, но не беше достатъчен аргумент срещу Искандар Махмудов?
На този въпрос Румен Радев дължи отговор не само на българското общество - дължи го и на европейските и евроатлантическите партньори на България!
Когато едно управление превърне принципите в инструмент и политическо оръжие, което се използва срещу едни, но не и срещу други, то губи не само моралното си право да сочи с пръст.
Губи най-ценното - доверието!
А доверието е единственият капитал, който никоя държава не може да си позволи да пропилее.
Особено в момент, когато обществото ни е разделено до краен предел, а напрежението продължава да расте главоломно с всеки изминал ден!
Всяко подобно решение не успокоява страната!
То задълбочава усещането за двоен стандарт, за несправедливост и за различен аршин.
И когато гражданите започнат да вярват, че законът, моралът и принципите важат само за едни, а за други винаги се намира изключение, тогава кризата вече не е политическа.
Тогава кризата е криза на доверието в държавата!
А това е най-опасната криза, защото от нея губят всички...
Радев вече загуби!
Борислав Недев

Между съюзите и суверенитета – Контракоментар с Огнян Минчев

Включително и откраднатия български архив на ДС с който контролират българските политици и олигарси,...като присвояват по 10 милиарада евро на година.

"Според балканския субект Румен Радев най-важното във външната ни политика било националният интерес на България. Този стар рефрен ни връща някъде към 15-19 век, когато европейските държави се интересуваха най-вече от себе си и заради това континентът беше изпаднал в поредица от войни, в които всяка държава имаше национален интерес, различен от този на съседите си. По онова време обикновено най-големият враг на всяка една европейска държава беше друга една европейска държава -съседна или не, и те воюваха помежду си в продължение на стотици години, предизвиквайки омраза и ненавист към съседа или съседа на съседа.

В средата на 20 век обаче едни светли политици успяха да обединят няколко европейски държави в съдружие, забравило старите вековни разпри, присъединявайки постепенно и други европейски страни към тях в течение на годините. Така стигнахме до днешна обединена Европа, която е загърбила отдавна омразата на народите помежду си, и вярваща най-вече в свободите на нейните граждани.
Днешният възход на популизма и националния егоизъм обаче е способен да ни върне стотици години назад в онези шибани времена, когато белгийците се мразеха с холандците, германците с французите, българите със сърбите, унгарците с румънците, поляците с германците, испанците с англичаните, италианците с австрийците... И заради тази омраза те водеха не една кръвопролитни войни за територии, и заради тази омраза милиони европейци загинаха. Днес обаче обединена Европа не е такава. Отдавна се отказа от империализма и колониализма си, а само на изток от нея стои до ден днешен една тиранична империя, мачкаща свободите на гражданите си -Руската империя, наследник на дивите варвари от античните времена.
Заради това хора като Румен Радев са едни исторически недоразумения в днешните времена, когато той предлага да се върнем назад в омразата и байганьовския тарикатски поглед към действителността. Той дори и не осъзнава, че ако утре данъкоплатците от Германия, Франция, Дания, Швеция, Финландия, Люксембург, Ирландия, Холандия, Белгия започнат изведнъж да мислят като него за собствените си национални интереси, то България няма да получи нито цент по европейските програми.
Разбира се подобни неприятни българи като Радев ще останат в историята ни с главни позорни букви като онези, които са отказали помощ на една защитаваща се от тиранията страна."
Yuriy Alexandrov

България остана съвсем сама на върха на "Магнитски" и колко ни струва това?

​ Забравете Шенген. Забравете Еврозоната. Има една ексклузивна статистика, която е толкова стряскаща, че трябва да се изучава в учебниците по история. Това е списъкът със санкции "МАГНИТСКИ".

​ За да разберете истинската дълбочина на пропастта, в която се намираме, трябва да погледнете към Европа. Да си го кажем право: в 24 от 27 държави в Европейския съюз, бройката на санкционираните политици и олигарси е точно кръгла НУЛА.

​ Германия – 0.
Франция – 0.
Италия – 0.
Съседна Румъния – 0.
Гърция – 0.

​ Дори в двете изключения (Латвия и Словакия) говорим за точно по един изолиран случай на човек, изхвърлен от системата. Ние обаче гордо излъчихме цял отбор от 8 души. Този списък не е статистическа грешка. Това е тежката диагноза на една превзета система, в която администрацията във Вашингтон трябва да играе ролята на наша вътрешна прокуратура.

​ Истинското дъно: Шампиони на свободния свят

​Ако искате да разберете пълния мащаб на проблема, нека разширим хоризонта. Ние не сме просто НОМЕР ЕДНО в Европейския съюз. Ние сме абсолютният шампион на целия свободен и демократичен свят!

​Съберете заедно всички държави от ЕС. Добавете Великобритания. Добавете целия Северноатлантически алианс (НАТО) без САЩ.

Добавете дори развитите демокрации на други континенти като Австралия или Япония. Всички те взети заедно нямат толкова висши държавници, уличени в корупция по "Магнитски", колкото нашата територия.

​За да намерим държава на европейския континент, която да ни бие по тази статистика, трябва да се наредим до режима на Путин в Русия, диктатурата на Лукашенко в Беларус или разкъсваната от конфликти Босна.

Ние формално седим на масата в Брюксел, но институционално дишаме праха на банановите републики. Ние сме единствената държава в свободния свят, чиято хазна се пази от хора, официално посочени като международна финансова заплаха.

​ Кой източи хазната? Фактите зад ИМЕНАТА:

​Българският списък не е съставен от улични дребни измамници, а удря директно в сърцето на държавния апарат:

​ Владислав Горанов (бивш министър на финансите): Санкциониран за участие в мащабна корупционна схема и прокарване на лобистко законодателство в хазарта срещу десетки милиони.

Румен Овчаров (бивш министър на енергетиката): Попадна под ударите заради милиони евро подкупи в офшорни сметки, свързани с договори на АЕЦ "Козлодуй".

Александър Николов (бивш директор на АЕЦ "Козлодуй"): Санкциониран за манипулиране на обществени поръчки и приемане на подкупи.

Иван Генов (бивш директор на АЕЦ "Козлодуй"): Уличен заедно с Николов в корупционни схеми за източване на милиони от ядрената ни централа.

Васил Божков (бизнесмен): Санкциониран заради създаване на мрежа за подкупване на държавни служители, източила стотици милиони левове.

Делян Пеевски (политик): Посочен от САЩ като архитект на мрежа за търговия с влияние за контрол над ключови държавни институции.

Илко Желязков (бивш зам.-шеф на ДАТО): Санкциониран в ролята си на "лейтенант" на Пеевски, използвал държавния апарат за изнудване на частни бизнеси.

Николай Малинов (политик): Санкциониран за подкупване на съдия, за да напусне страната.

​ Добавете към този списък и блокираните 64 свързани компании при първия удар, както и паралелното правосъдие около "Осемте джуджета".

​ Голямата илюзия: Данъците нямат значение, когато хазната е пробита!

​Големият капан, в който ни вкарват политиците, е дебатът за данъците и бюджета.

Но ИСТИНАТА е, че НЯМА абсолютно никакво значение какви приходи събира държавата и колко милиарда влизат от Европа, когато на върха зее бездънна яма, а парите се харчат престъпно от затворен кръг хора.

​ Корупцията у нас бърка директно в твоя джоб. Тя е липсващата модерна детска болница. Тя е разбитите пътища-убийци. Тя е мизерната пенсия. Когато милиарди изчезват в офшорки под формата на "такси спокойствие", тези пари се крадат от бъдещето на децата ни.

​ Тестът за Ivan Demerdzhiev : Къде е МВР?

​Целият този абсурд лъсна ослепително с приключилата визита на вътрешния министър Иван Демерджиев в САЩ.

​Представете си парадокса: Вашингтон приема министър от нашето правителство, за да обсъждат сигурност и върховенство на закона, докато същият този Вашингтон е класифицирал висшия ни ешелон като престъпен синдикат.

​Министърът се прибира в София с партньорски протоколи в ръка, но истинският тест е тук и сега. МВР и службите трябва незабавно да прекъснат пъпната връв между институциите и санкционираните лица. Ако вътрешното министерство не овладее тази корупция и не спре изтичането на пари, БЪЛГАРИЯ е ОБРЕЧЕНА.

​ Прогнозата: 10 години до НОРМАЛНОСТТА

​Ако държавата намери сили да изхвърли този паразит, промяната няма да отнеме десетилетия. Тя ще се усети буквално за 5 до 10 години:

​ФИНАНСОВИЯТ ефект: Губим милиарди годишно. Ако тези пари останат в бюджета, България може в рамките на един мандат да изгради детската болница, магистралите си и да осигури достоен живот за възрастните хора, без да тегли нови смазващи заеми.

​МЕЖДУНАРОДНИЯТ ефект:

След като вече сме в Еврозоната и Шенген, премахването на корупционния модел е последната бариера пред падането на визите за САЩ и пълноправното ни приемане в ОИСР. В тази организация членуват 38-те най-развити пазарни икономики в света (като САЩ, Германия, Япония и Южна Корея), които произвеждат над 60% от световния БВП.

Членството там изисква покриването на над 200 строги правни стандарта – за борба с прането на пари, пълна прозрачност при обществените поръчки и защита на бизнеса от рекет. България вече е в активен процес на преговори и има пълния потенциал да бъде приета като РАВЕН ПАРТНЬОР.

Покрият ли институциите ни тези стандарти, страната ни получава най-високия сертификат за правна сигурност. Това автоматично повишава кредитния ни рейтинг, сваля лихвите по държавния ни дълг и отваря вратата за дългосрочни и високотехнологични инвестиции, които в момента ни заобикалят.

​ ПОДКРЕПАТА за категорични мерки срещу този модел не е въпрос на политика. Това е въпрос на национално оцеляване! Иначе просто ще продължим да гледаме как шепа хора пият шампанско върху гърба на собствения си народ.

Как Руската православна църква благочестиво "приватизира" старобългарския език

Всички знаем, че свещените езици падат директно от небето, за предпочитане – някъде в околностите на Москва или Санкт Петербург. Но историята на това, което днес наричаме "църковнославянски език", е истинско чудо не толкова на богословието, колкото на корпоративния ребрандинг и лингвистичното "преоткриване", осъществено от Руската православна църква (РПЦ).
Как се взема един език от Балканите и се превръща в "исконно руско" духовно наследство? Процесът изисква векове търпение, малко имперско самочувствие и три лесни стъпки.

Стъпка 1: Идентифициране на "проблема"
Да се върнем в IX и X век. Някакви си братя, Кирил и Методий, и техните ученици в Преслав и Охрид сядат и превеждат богослужебните книги на езика на местните славяни. Този език, колкото и да е неудобно за някои съвременни историци, е старобългарският. Той има своите специфики – назални гласни (онези странни букви като Голям и Малък Юс), сложна глаголна система и отчетливо южнославянско звучене.
Когато тези книги най-накрая стигат до Киевска Рус и по-късно до Московията, руските монаси се сблъскват с огромен проблем: този език е твърде... балкански. Той просто не звучи достатъчно величествено за бъдещия Трети Рим. Налага се спешен духовен ъпгрейд.

Стъпка 2: Руска фонетика – универсалният "духовен" филтър
Как се поправя един чужд език? Много просто: започваш да го четеш все едно е твоят собствен.
Когато руските духовници преписват старобългарските ръкописи векове наред, те правят малки, съвсем "невинни" корекции. Назалните гласни, които руснаците така или иначе не могат да произнесат правилно, са изхвърлени или заменени с чисто руски звуци. Думите лекичко променят формата си.


Лингвистичното правило на РПЦ: Ако четеш оригинален старобългарски текст, но произнасяш всички букви с тежък руски акцент, той магически престава да бъде български.
Това е еквивалентът на това да вземеш традиционна италианска пица, да я полееш обилно с майонеза и копър, и да я регистрираш като "Древен сибирски открит пирог".

Стъпка 3: Гениалният маркетингов ребрандинг
Дотук добре, езикът вече звучи по руски. Но остава проблемът с авторските права. Да го наричаш "старобългарски" в руска църква някак си не пасва на имперския наратив.
Влиза в действие гениалният PR отдел на РПЦ. Защо да споменаваме произхода на езика, когато можем просто да му сложим нов етикет? Така се ражда терминът "Църковнославянски език" (и по-конкретно – руският синодален предпис). Звучи универсално, мистично, обединяващо и най-важното – перфектно изтрива всякаква връзка с Първото българско царство. Езикът вече не принадлежи на създателите си; той принадлежи на институцията, която го е "усъвършенствала".

Триумфалното завръщане
Истинският шедьовър на този исторически процес обаче идва през Възраждането. След векове на османско владичество, българите имат нужда от богослужебни книги. И кой се притичва на помощ с щедри дарения? Разбира се, Руската църква!
Те любезно изпращат на българите тонове печатни книги на... руската редакция на църковнославянския език. Така българите се оказват в абсурдната ситуация да трябва да учат собствения си исторически език, но прекаран през руски фонетичен филтър, за да могат да се молят в собствените си църкви.
В крайна сметка, трябва да сме благодарни на РПЦ. Без техните скромни усилия, старобългарският можеше да си остане просто един балкански език. Вместо това, той беше "спасен", префасониран и щедро ни беше продаден обратно като висша форма на славянска духовност. Амин за маркетинга!

Stefan Gamizov

Визите си остават, самолетите на САЩ се връщат — точно както трябва да бъде.
България си остава важна географски от гледна точка на тактически и стратегически операции срещу най-злите диктатури в света, но също така остава ключова държава за тези диктатури, за да проникват в Европа, да извършват криминална дейност и да перат пари.
Българите има да учат още много за това в какво е превърната държавата им от комунисти, руZороби, левичари, ислямисти, мутри и мафиоти.
Такъв добре организиран криминален бардак няма в Европа и изобщо по света.
Никъде мафията, РуZия, свързани с Иран, Хизбула и Хамас, не седят на една маса с хора, управляващи или назначили свои проксита да управляват държава от ЕС и НАТО — България.
САЩ, надявам се, няма да премахнат скоро визите за българи в никакъв случай, защото това ще бъде улеснение за РуZия и Иран да проникват на тяхна територия и на територията на ЕС по-лесно — практически правоохраната в България липсва и е с цел, основно, да обслужва престъпниците, а не да се бори с тях.
Парламентът ни пък създава такова законодателство, което да имитира борба с престъпността или направо да я улеснява.
Всичко това е поради катастрофалния срив на интелекта на територията на България след прогонването на горната му част в чужбина, в комбинация с традиционната унаследена корупция от по-стари ориенталски времена и по-нови комунистически.
Предаването на властта в ръцете на семпли хора от интелектуална и морална гледна точка (идиомно в българския език се наричат “простаци“) доведе до тази пълномащабна катастрофа, довела досега до 3 милиона мъртви и неродени българи, които да ги заместят, 2 милиона избягали българи, а останали около 4 милиона на територията на България, без децата, които вече не знаят на кой свят са и какво вършат — те са жертви и към тях упрек не може да има за решенията им упорито да предават властта на всички избори на своите палачи.
Това е омагьосан кръг, от който излизане няма, защото зависи от решенията на жертвите по време на избори на които няма избор, а и те, жертвите, вече са неспособни да взимат рационални и разумни решения премазани от последствията на върлуващата политическа и социална чума около тях.
Практически това означава, че демокрацията в България е изгубила своята и без това крехка способност за функциониране, а ЕС с неговите изпълнителни органи като ЕК упорито финансира този хибриден холокост без да си дава сметка, че така го разпалва на нови чудовищни висоти.
Благодарете за всичко това на двамата “тулупа“ Пеевски и Борисов и на тези, които дойдоха на власт след тях и делиха властта с тях, както и досега го правят.
Цялата измет на света е поканена в България да се забавлява и да изтезава българите с кражби, корупция, контрабанда и пране на пари.
РуZия и Турция са на път да постигнат черната си фантазия българите да изчезнат като обществена култура — местните техни еничари и башибозуци си вършат работата с кражби и корупция, а българите дори им плащат за тази работа.
“Тъпота“ се нарича това идиомно в българския език и той е доста коректен и конкретен, описвайки подобна пълномащабна обществена трагедия.
Нали знаете, че за да си руZороб, комунист, левичар, ислямист, мутра или мафиот, първо трябва да си с нисък интелект и ниска обществена култура?
Това са факти на база исторически опит и неслучайно дори хора като Марко Рубио все по-често говорят какво представляват комунизмът и левичарството — последното (левичарството) е същото като първото или в основата си също като фашизма и радикалния ислям.
Описаните проявления на социална изява са за тези, които не могат да се състезават с добрите, трудолюбиви и почтени хора — затова са измислени тези социопатични по своята същност обществени криминални идеологии.

Вечерен обзор на политическия цирк | 21.07.2026
„Няма да участваме... но ще паркираме самолети“
Факт: Пишман правителството обяви, че ще поиска одобрение от парламента за разполагането на до осем американски самолета-цистерни KC-135 в авиобаза „Безмер“. Според премиера това ще стане с решение на Народното събрание, за да се избегнат споровете, възникнали по-рано около използването на гражданско летище за американски военни самолети.
Коментар:
Само преди няколко дни слушахме как България не била част от „Коалицията на желаещите“, защото не искала да бъде въвличана във войната.
Днес вече сме на следващото ниво:
„Няма да участваме... само ще дадем паркинга.“
Геополитическият еквивалент на:
„Не съм на купона. Само държа ключовете, озвучаването и бара.“
Потникът отново откри световната стратегия
Набеденият за премиер продължава да представя кабинета си като гарант за сигурността, стабилността и националния интерес, а международните теми остават център на публичните му изяви.
Коментар:
Плесенясалият зелени потник вече окончателно е повярвал, че между сутрешното кафе и вечерното интервю лично пренарежда геополитическата карта на света.
Само че реалността е доста по-прозаична.
Когато някой непрекъснато обяснява как спасява Европа, а хората се чудят как ще си платят сметките, започва да изглежда като човек, който ремонтира покрива на съседната къща, докато собствената му тече.
Главният номер на деня
Днешният спектакъл спокойно може да бъде озаглавен:
„Не участваме... но съдействаме.“
На теория България стои настрана от конфликта.
На практика подготвя инфраструктура за американски военни самолети.
Разликата между думи и действия вече е толкова голяма, че ако беше магистрала, щеше да е най-големият инфраструктурен проект в държавата.
И както обикновено, когато фактите започнат да задават неудобни въпроси, на сцената излиза любимият реквизит на правителството:
„Националният интерес.“
С него, изглежда, може да се
обясни абсолютно всичко.

Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? — Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии, Румен 

Радев като гларус с валутна преститутка(през соца сервитьорките по морето бяха валутни преститутки на КГБ) в Албена 1985

Ода за „Безкористния“ Освободител: Как Дядо Иван случайно обърка Проливите с братята славяни

Има една изключително трогателна, почти сълзлива приказка, с която поколения наред са приспивани на Балканите. В нея малкият, онеправдан и немощен брат плаче под тежкото иго, а големият брат — яхнал бял кон, развял православен кръст и воден единствено от чиста, неопетнена и напълно безплатна любов — идва от студения север, за да го спаси. Никакви задни мисли. Никакви геополитически сметки. Само сълзи от умиление и братски прегръдки.
Ако Георги Сава Раковски имаше възможността да прочете тази приказка днес, вероятно би се изсмял толкова горчиво, че ехото от смеха му щеше да отекне чак до Зимния дворец в Петербург. Защото първият идеолог на българското национално освобождение много бързо е разбрал, че под полата на „Дядо Иван“ не се крие християнско милосърдие, а хладният, пресметлив интерес на една ненаситна империя.

1. Братска обич или просто удобен геополитически килим?
Да си кажем истината: на кого в блестящия имперски Петербург наистина му е пукало за шепа овчари и занаятчии отвъд Дунава, когато голямата, вековна награда се нарича Цариград? Босфора и Дарданелите — ето ги истинските „славянски светини“, за които руските императори сънуват сладки сънища.
За Раковски е било пределно ясно, че за руската дипломация българите никога не са били цел. Те са били просто удобен мост, жив щит и геополитически килим, по който руският ботуш да премине, за да стигне до топлите морета. Всяка „освободителна“ война на Русия срещу Османската империя е завършвала с териториални придобивки за Петербург и с разбити илюзии за българите. Раковски блестящо разобличава тази вековна лъжа, пишейки с нескрито отвращение:


„Руското правителство, кое досега лъстѣше нашитѣ българи съ сѣкакви лукави и лъжливи обѣщания, днесъ веки открива лицето си...“

2. Екскурзия до Крим: Най-щедрият дар на Империята
Но ако дипломатическото лицемерие може да се обясни с политическа прагматичност, то събитията след Кримската война показват същинския, чудовищен цинизъм на руската политика спрямо България.
Каква по-голяма проява на братска грижа от това да изселиш българите от техните плодородни земи край Дунава и да ги пратиш в пустите, безводни кримски степи? Планът на Русия и Турция е същински шедьовър на демографското инженерство: нека изпразним Северна България от българите, за да може султанът да засели там фанатизирани черкези и татари. А „братята“ българи? Тях ще ги пратим в Русия да копаят сухата кал, за да заместят същите тези избягали татари.
Това не е политика на освобождение. Това е политика на етническо прочистване и асимилация, прикрита като спасителна мисия. Раковски, чийто гняв кипи в публицистиката му, заковава тази лицемерна стратегия с гениална безпощадност в самото заглавие на знаменитата си брошура от 1861 г.:


„Прѣселение въ Русия, или руската убийствена политика за българитѣ“
В нея той не оставя камък върху камък от мита за добрия цар, като открито заявява на своите сънародници, че руската прегръдка е също толкова смъртоносна, колкото и турският ятаган:


„Всѣки здравомислящъ человѣкъ, като размисли на тия руски спасителни срѣдства, не може да не познае, че тѣ сѫ по-гибелни и по-убийствени отъ самото турско зло!“

3. Задунайска губерния вместо свободна държава
Илюзията, че Русия някога е искала силна, независима и просперираща българска държава, се разбива в стената на историческите факти, които Раковски отлично е познавал. Една силна България би била пречка към Проливите. Следователно, на Империята не ѝ трябва държава, трябва ѝ „Задунайска губерния“.
Империята се нуждае от послушни поданици, от хора, които вечно ще се чувстват задължени и ще целуват ръката, която им дърпа конците. Всяка самостоятелна българска мисъл, всяко желание за независима църква или истинско народно просвещение са били посрещани в Петербург с подозрение и скрит саботаж. Защото народ, който може да мисли и да се управлява сам, не се нуждае от „Дедушка Иван“, който да му казва как да живее.

Изводът: Свободата не се подарява на щик
Когато днес някой започне със сълзи на очи и треперещ глас да рецитира благодарствени оди за „безкористната саможертва“ на Русия, е добре да си спомни сарказма, гнева и бруталния политически реализъм на Георги Раковски.
Той е разбрал най-важния урок на историята: свободата не се разнася в торбата на чужди империи като коледен подарък. Тя има цена и ако чакаш някой друг да ти я подари, цената обикновено е собственото ти достойнство и национално съществуване. Или, както мъдро и безкомпромисно предупреждава самият Раковски:


„Да не чакаме помощь отъ никого! Нашата надежда трѣбва да бѫде само въ насъ си!“


«Памфлетъ за слѣпата любовъ и руската мечка»
(Апокрифно факсимиле, вдъхновено от публицистиката на Г. С. Раковски)

Двуглавъ орелъ надъ Дунава кръжи,
и мрежитѣ си хитро той държи.
Сълзи пролива ужъ отъ братска скръбъ,
а тайно ножъ забива ни въ гръбъ.

Зове ни царьтъ съ медени слова,
да сведемъ пакъ покорната глава.
Да идемъ въ тѣзи кримски пустини,
и роби да сме нови сто години.

А тука кой ще пази роденъ прагъ?
Ще дойде ли на помощъ руски стягъ?
Разбрахме ний имперскитѣ шеги,
че Дядо Иванъ търси си слуги!

Проливитѣ бленува день и нощь,
и точи зѫби, трупайки си мощъ.
За него ние сме удобенъ мостъ,
а планътъ му лукавъ е твърде простъ!

Затуй ви казвамъ: стига слѣпа вѣра!
Да рухне днесъ имперската химера!
Спасението, братя, крий се въ насъ,
да вдигнемъ мощно българския гласъ!

Както се вижда от тези редове, перото на Раковски не е познавало милост, когато е трябвало да брани националния интерес. За него дипломацията на Петербург е била просто хищник, скрит зад маската на православен спасител – илюзия, която той се е опитал да разбие с цената на всичко.

Трад: заплаха не от ракети на Иран а от корупцията и действия на престъпни ирански мрежи в България

Шпионаж под прикритието на кръста: Как Кремъл използва РПЦ в Европа:
Всеки свещеник от Руската православна църква (РПЦ), който заминава на служба зад граница, е или предварително вербуван, или притежава официални регалии на руските специални служби. С тази категорична оценка бившият заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, генерал-майор Иля Павленко, описа мащаба на агентурната мрежа на Московската патриаршия в чужбина.Според разузнаването, структурите на РПЦ в европейските държави изпълняват две стратегически задачи за Кремъл: активен шпионаж и прокарване на хибридна пропаганда. Специален фокус на тази дейност са украинските бежанци в Европа, сред които умишлено се сее разделение и политическо разочарование. Анализ, факти и контекст на заплахата:
Приемственост от КГБ: Съвременната мрежа на РПЦ не е нова структура. Тя директно наследява и надгражда агентурните канали на съветското КГБ, развивани в продължение на десетилетия по време на Студената война. Самият настоящ Московски патриарх Кирил дълги години е свързван от изследователи и разсекретени архиви с дейност като агент на КГБ под псевдонима „Михайлов“.
Инструмент на три служби:
Според генерал Павленко, потенциалът на руската църква се експлоатира паралелно от три основни звена: ФСБ (Федералната служба за сигурност), СВР (Външното разузнаване) и ГРУ (Военното разузнаване).
Религиозна мимикрия: В европейските държави руските енории често адаптират дейността си според местния контекст и дори се маскират като „украински“ или неутрални източноправославни центрове. Целта е да привлекат бягащите от войната украинци и да влияят на нагласите им далеч от родината.
Реакцията на Украйна:
През август 2024 г. украинският парламент прие закон, който ограничава дейността на религиозните организации, свързани с Руската православна църква. Това доведе до засилени мерки за сигурност и разследвания срещу духовници, уловени да коригират артилерийски огън или да предават списъци с проукраински граждани на окупационните сили.
Това предизвика остър и силен дипломатически отзвук в ЕС: Дейността на РПЦ предизвиква все по-остри дебати в Брюксел. Въпреки опитите на Европейския съюз да наложи персонални санкции на патриарх Кирил заради откритата му подкрепа за войната, решенията често биват блокирани от държави членки с по-мека позиция към Москва (като Унгария и България).
Какво противодействие и следващи стъпки се предвиждат:
По време на международния форум „РПЦ в Европа на тема инфраструктура на руското влияние“, експертите подчертаха, че сигурността не може да разчита само на полицейски мерки. Ръководителят на Службата за военно капеланство на ГУР, отец Константин Холодов, заяви, че Украйна и нейните съюзници трябва спешно да изградят алтернативна църковна, културна и образователна инфраструктура в чужбина. Само чрез легитимни институции милионите украинци в Европа могат да запазят връзката си с родината и да бъдат предпазени от деструктивното влияние на Москва.
Експулсирането на архимандрит Васиан (Змеев) е най-яркият и знаков пример за разкрит руски агент под расо на Балканите. През септември 2023 г. Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) изгони от България настоятеля на Руската църква в София, заедно с двама беларуски свещеници, определяйки ги като директна заплаха за националната сигурност.
Седмица преди да бъде изгонен от София, Васиан Змеев получи официална забрана за влизане и в Република Северна Македония. Местните служби за сигурност установиха, че руският духовник е координирал църковната дипломация в Скопие с цел да предизвика разкол в Македонската православна църква и да блокира отношенията ѝ с Вселенската патриаршия.
Разкритието предизвика огромен дипломатически скандал. Руската посланичка Елеонора Митрофанова демонстративно заключи Руската църква в центъра на София. Тогавашният български премиер Николай Денков контрира остро руските протести с думите: "Не са изгонени руски свещеници, изгонени са хора, които са работили срещу националните интереси на България".
Операции на РПЦ в останалата част от Европа и Балканите не са изолиран случай. Европейските контраразузнавателни служби масово затягат контрола над руските църкви, тъй като те често се оказват географски и логистични бази за разузнаването:
Например Швеция и военните обекти: Шведската служба за сигурност (SÄPO) и местните власти поставиха под засилено наблюдение руската православна църква в град Вестерос. Разследванията установиха, че храмът е построен в непосредствена близост до стратегическо гражданско и военно летище, което се използва от НАТО. Спецслужбите предупредиха, че сградата се използва като логистичен център за събиране на разузнавателна информация и наблюдение на военната инфраструктура.
Последваха Естония и Украйна:
В Естония държавата предприе законови мерки за пълно административно откъсване на местната православна църква от Московската патриаршия, след като местните лидери открито проповядваха опорните точки на руското Министерство на отбраната. В самата Украйна десетки духовници от свързаната с Москва църква бяха арестувани по обвинения в шпионаж, предаване на координати на военни цели и логистична помощ за окупационните сили.
Връзките между представителите на Руската православна църква (РПЦ) в България и определени български политически формации излизат далеч извън рамките на чистата духовна дейност.
Те представляват добре координирана мрежа за политическо влияние. През годините дейността на руското подворие в София се превърна в инструмент за легитимиране и координация на проруските сили в България.
Кои партии се мобилизираха?
След като руската посланичка Елеонора Митрофанова демонстративно заключи Руската църква в София, пред храма бяха организирани поредица от политически протести. Основните организатори и участници в тях бяха представители на партия „Възраждане“, БСП (Българска социалистическа партия) и ПП „АБВ“.
Тези формации използваха присъствието на руските свещеници, за да нападат проевропейските правителства в България. Лидерите им обвиняваха българските служби, че провеждат „атлантическа инквизиция“ и „война срещу православието“, превръщайки шпионския скандал в предизборно оръжие.
Тук се явява и едно идеологическо взаимодействие: „Традиционните ценности“РПЦ и проруските партии в България използват абсолютно еднаква политическа реторика, която се координира по църковна линия, тази на Общият враг: Използването на религията като параван за борба срещу „декадентския Запад“, ЛГБТ общността и европейските ценности. Руските свещеници у нас активно подсилваха пропагандата на партии като „Възраждане“ и БСП по теми като Истанбулската конвенция и реформата в образованието.
Последва и политическо канонизиране: Храмът в София, където почиват мощите на Св. Серафим Софийски (Соболев), редовно се използваше от български политици за демонстриране на „вярност към православните корени“. Същевременно архиепископ Серафим Соболев исторически е бил яростен защитник на руския монархизъм и противник на икуменизма – идеология, която днешните националистически партии в България припознават изцяло.
Политическото влияние на руските свещеници често се финансира и подпомага от специфични икономически субекти в България:
Фигури от българския бизнес, свързани с енергийни проекти (газ и петрол) и руски капитали, често се явяват основни дарители на руските църковни имоти.Тези финансови благодетели едновременно с това спонсорират политически кампании на партии, които се обявяват срещу санкциите спрямо Русия, създавайки затворен кръг на влияние:
Руски свещеници (логистика/идеология) Български бизнес (финансиране) Български партии (политическа защита).
В заключение искам да добавя:
Случаите на Балканите и в Европа ясно доказват, че за съвременния Кремъл православието отдавна е престанало да бъде духовно убежище. То е превърнато в хладнокръвно пресметнат и изработен инструмент на т.нар. „мека сила“ (soft power), а в по-радикалните си форми – в откровено оръжие за хибридна война. Когато расото се използва за прикритие на пагони, а олтарът – за логистична база на разузнавателни служби, религията бива цинично инструментализирана.Най-тревожният аспект от тази реалност не е самият руски шпионаж – неговото съществуване е логично следствие от доктрината на Путин за „Руския свят“ (Русский мир). Истинският проблем се крие в готовността на определени български политически субекти и обществени фигури доброволно да станат съучастници в този процес. Такъв е случая с откровеното предателство на Радев на парада в Париж.
Превръщането на шпионски скандали в инструмент за вътрешнополитически борби и евтин популизъм показва опасна липса на държавнически инстинкт за самосъхранение.Когато български политици бранят доказани чужди агенти под предлог, че защитават „чистотата на вярата“, те не просто манипулират своите избиратели. Те подкопават правовия ред, компрометират националната сигурност и обиждат милионите искрено вярващи християни, които не бъркат вярата в Бога с лоялността към Кремъл.Борбата срещу това влияние не изисква гонения срещу църквата, а изисква радикална институционална хигиена. Докато обществото и институциите ни продължават да проявяват наивност или политическо съучастие пред църковната дипломация на Москва, България ще остане уязвима зона на Балканите – място, където чужди геополитически интереси могат необезпокоявано да се маскират зад авторитета на Светия кръст

ЕДНА ОТ ИСТИНИТЕ ,КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ НАПОМНЯТ
Когато ватниците казват, че американците са убивали индианците и са окупирали земята им,трябва да им се зададе обратния въпрос: "А колко индианци са убити от руснаците". След това обикновено диалогът свършва , защото малко хора са чували например за Руско-индианската война от 1802-1805 г. Малко хора са чували за наказателната операция на Иван Соловьов - руски мореплавател, който убива над 5 хиляди алеути - коренни жители на Алеутския архипелаг .Малко хора са чували за експедицията на Григорий Шелихов - руски мореплавател и търговец, който организира масово избиване на местното население на остров Кодиак край бреговете на Аляска., убивайки над 2500 ескимоса. Малцина са чували как индустриалецът Ларион Беляев "почистил" остров Ату от всички алеути, които са живели там...
Колко индианци всъщност са убити от руснаците в Аляска?
През 120 -те години преди продажбата на Аляска руснаците избиват хиляди местни жители на тихоокеанското крайбрежие на Америка. Сега историците се опитват да възстановят картината на миналото, но не могат дори да дадат приблизителния брой на убитите индианци от 49-ия американски щат. Жертвите дори не са преброени. Но когато четете руски исторически документи, писма, бележки, доклади, корабни дневници и т.н., оставате с впечатлението, че именно индианците са нападнали Русия и са издевателствали над хората край Москва.
Руско-тлингитската война (1802–1805 г.) в Аляска е предизвикана от съпротивата на коренното население - индианското племе тлингити срещу руската колонизация.Макар през 1805 г. мащабните военни действия да спират с подписването на мирен договор , враждебността остава. Тлингитите налагат дългогодишна икономическа блокада на руската крепост Ситка и отказват да търгуват директно с руснаците, предпочитайки американските кораби. Окончателният край на руското присъствие настъпва на 18 октомври 1867 г. с т.нар. Сделка за Аляска

Нещо интересно.
Помните ли как, като получихме F-16, отказаха да работят? И се оказа, че софтуерът им се е самоизтрил. Защото агенти на „неясно коя държава“ са се опитали да го откопират. Мистериозно преминавайки през охраната на летището. Която твърди, че нищо не е забелязала. И записите от охранителните ѝ камери липсват. А командирът на ВВС обясни, че софтуерът не е източван и не се е самоизтрил. Било хардуерен проблем. И от САЩ потвърдиха - да, хардуерът на F-16 не работи без софтуер...

И след молби и поучително заплащане специалисти от САЩ инсталираха обратно софтуера на F-16, и те влязоха в употреба. Само че седмица след като правителството на Радев встъпи в длъжност, мистериозно пак излязоха от употреба. Под гробно мълчание по темата от медиите ни.

Е, днес военният министър на Полша спомена на пресконференция, че неназована държава от НАТО ги е помолила да закупи от тях МиГ-29. И те са отказали, понеже ги пазят за Украйна.

Официално не е казал коя е страната. „Добре информиран източник“ обаче е споделил, че е България.

Познайте какво пак се е случило седмица след като правителството на Радев влезе в длъжност. С какъв резултат за софтуера на F-16. И с какви шансове той да бъде инсталиран отново.

И най-вече, познайте как точно агентите на „неясно коя държава“ са получили пак достъп до самолетите. А след това можете да се сетите и чие беше правителството по време на предишната такава случка...

... Защо ви занимавам с това ли?

Ако чуете копейки да лъжат как НАТО ни било оставило без оръжие - да знаете кой в реалността ни достави модерно оръжие. И кой ни остави без него, чрез чие предателство

Къде е „коректният“ русофил, когато става въпрос за децата и имотите му?

След като успешно паркира купеното на старо немско возило пред блока, нашият пламенен борец срещу Запада сяда пред компютъра, за да громи „евроатлантическия разврат“ и да ни обяснява как капитализмът всеки момент ще рухне.

Но забележете какъв зашеметяващ географски обрат настъпва, когато същият този социалист реши да инвестира скътаните си спестявания!

Странно защо, но никой от тях не бърза да си купи двустаен панелен рай в Магадан или вила в Подмосковието. Копнежът им по Изтока внезапно изчезва и сърцето им започва да бие в ритъма на гръцкото сиртаки по плажовете на Халкидики или в някоя кокетна гарсониера в „прогнилия“ Мюнхен. Имотите на Запад някак си изглеждат по-стабилни от хибридните лозунги.

Но най-голямата комедия започва, когато децата им пораснат.

Вместо да изпратят скъпоценните си наследници да попиват знания в Сибир или да учат висша математика в Пхенян, те правят и невъзможното, за да ги натикат в най-дълбокия тиняк на „загниващия“ капитализъм. Броят хиляди евро за университети в Лондон, Париж или Нидерландия. Защото дипломата от Оксфорд звучи по-убедително от грамота от Комсомола, а и бъдещето на децата им някак си е по-важно от партийната линия.

Иронията е брутална: душата им е с Ленин, парите им — в евро, имотите — на Бяло море, а децата им — в НАТО. Време е да спрем да слушаме какво говорят, а да гледаме къде купуват и кукъде пращат децата си!

НИКОЛА ВАПЦАРОВ – ПРЕДАТЕЛ И СЛУГА НА КОМИНТЕРНА

Ето основните ѝ елементи, както се формулират в тази линия на аргументация:

1. Подчинение на директивите на Коминтерна и Москва, а не на български национален интерес

* Българската комунистическа партия (БКП/БРП) действа като секция на Коминтерна.
След нападението на Германия срещу СССР (22 юни 1941 г.) Коминтерът (чрез радиостанциите „Христо Ботев“ и „Народна отбрана“) и Сталин нареждат на местните партии „разгръщане на въоръжена борба и саботажи“ срещу „фашистките“ правителства и съюзниците им.

* Вапцаров се включва активно в Централната военна комисия (т.н. „минноподривна комисия“) на ЦК на БРП. Според **Протокол № 1 от заседанието на Софийския военен съд по дело № 585/1942 г.**, неговите задачи включват доставка на оръжие, взривни материали, фалшиви лични карти и организиране на диверсии срещу български държавни институции и немски военни обекти на територията на Царство България.

* Той поддържа пряка оперативна връзка с Цвятко Радойнов – съветски офицер и агент, прехвърлен нелегално с група подводничари от СССР през лятото на 1941 г.

Според **Показанията на Цвятко Радойнов и Никола Вапцаров пред Дирекцията на полицията (АДВ, ф. 1, оп. 1, а.е. 585)**, Вапцаров изпълнява ролята на негов главен помощник и деловодител/касиер на Военната комисия.

ДЕЙНОСТТА МУ НЕ Е „АНТИФАШИСТКА СЪПРОТИВА“, А АНТИБЪЛГАРСКА ПОДРИВНА ДЕЙНОСТ В ПОЛЗА НА ЧУЖДА ТОТАЛИТАРНА СИЛА ВЪВ ВРЕМЕ, КОГАТО БЪЛГАРИЯ Е ВЪВ ВОЙНА НА СТРАНАТА НА ОСТА.

2. Финансиране от чужда държава (СССР)

Цялата подривна мрежа е финансирана директно от Москва през съветското легация в София и спуснатите подводничари.

Според **Саморъчните показания на Никола Вапцаров от 24 март 1942 г. (Архив на МВР, ф. 1, оп. 1, а.е. 585/1942)**, като безработен той получава системно парични средства за издръжка на семейството си и за оперативни разходи:
* Първоначално получава по 100–200 лв. седмично, а впоследствие постоянна месечна „заплата“ от 2000 лв. за подривна дейност.

* Вапцаров лично пренася и разпределя големи суми за бойните групи (в показанията си потвърждава за получени и препредадени суми от над 180 000 лв., получени от Цвятко Радойнов и Антон Иванов).

ТОВА ГО ПРЕВРЪЩА В ПЛАТЕН АГЕНТ/СЛУГА НА ЧУЖДА ДЪРЖАВА, А НЕ В ИДЕАЛЕН САМОЖЕРТВЕНИК.

3. Македонизмът като инструмент на Коминтерна

Коминтерът с известната си Резолюция от 1934 г. налага концепцията за съществуването на „отделна македонска нация“.

Вапцаров участва активно в Македонския литературен кръжок в София (1938–1941 г.) и в свои доклад-реферати защитава коминтерновската линия за „насаждане на македонско национално съзнание“.

Според **Доклада на Вапцаров пред Македонския литературен кръжок (1938 г., Централен държавен архив)** и **Личното му досие в полицията (АДВ, ф. 39)**:
* Въпреки че в **полицейските си анкетни карти той сам вписва народност: „българин“**, в литературните си изяви изпълнява директивата за македонизиране на пиринското и вардарското население.

ТОВА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО СПРЯМО БЪЛГАРСКОТО САМОСЪЗНАНИЕ НА БАЩА МУ ЙОНКО ВАПЦАРОВ (ВОЙВОДА ОТ ВМРО) И НА ЦЕЛИЯ МУ РОД.

4. Самопризнанията и „предателството“ на съратници
След ареста му на 4 март 1942 г. при голяма полицейска акция, в дома му на ул. „Ангел Кънчев“ № 37 са открити шифровани бележки, оръжие и конспиративни материали (**Протокол за обиск, ДА „Архиви“**).

В **Саморъчните показания на Вапцаров (публикувани изцяло в документалното изследване на Ивайла Александрова „Огняно море“, 2011 г. и съхранявани в Архива на МВР)** той дава изключително подробни писмени и устни обяснения на десетки страници.

В тях той описва подробно:
* Структурата на Военната комисия, явките, паролите, каналите за снабдяване и финансовите потоци.
* Посочва конкретни имена и адреси на над 30 съратници (включително подробности за участието на брат си Борис Вапцаров и съпругата му Бойка).

САМИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ СРЕДИ И СЪПАРТИЙЦИ В ЗАТВОРА ГО НАРИЧАТ ПО-КЪСНО „КАПИТУЛАНТ“ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗАРАДИ ОПИТА МУ ЗА САМОУБИЙСТВО В ПОЛИЦИЯТА). НЕГОВИТЕ ПОКАЗАНИЯ ДОПРИНАСЯТ ЗНАЧИТЕЛНО ЗА ПЪЛНИЯ РАЗГРОМ НА КОНСПИРАТИВНАТА МРЕЖА НА ЦК НА БРП.

5. Контекстът на обвинението и присъдата
Според **Присъда № 198 от 23 юли 1942 г. на Софийския военен съд по дело № 585/1942 г. (Закон за защита на държавата - ЗЗД)**, обвинението срещу Вапцаров и останалите 20 подсъдими е за:
1. Организция и участие във въоръжена терористична група, финансирана от чужда държава (СССР) във време на световна война;
2. Подготовка и извършване на саботажи и атентати за насилствена промяна на установения държавен и обществен строй в Царство България;
3. Подривна дейност срещу преминаващите през страната съюзнически немски ешелони и български държавни съоръжения.
Вапцаров е осъден на смърт чрез разстрел и екзекутиран на 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище в София.

ИЗВОД:** *Това е легитимен съд на суверенна държава срещу лица, извършващи подривна и терористична дейност в полза на чужда воюваща сила по време на война.*


ВАПЦАРОВ НЕ Е „БОРЕЦ ЗА НАЦИОНАЛНА СВОБОДА“, А ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ПОДЧИНЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ НА КОМИНТЕРНА/СТАЛИН, КОЙТО ПОСТАВЯ ИНТЕРЕСИТЕ НА СССР НАД ТЕЗИ НА БЪЛГАРИЯ, ПОЛУЧАВА ПАРИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ТОВА, УЧАСТВА В ТЕРОРИСТИЧНО-САБОТАЖНА МРЕЖА И В КРАЙНА СМЕТКА С ПОКАЗАНИЯТА СИ ДОПРИНАСЯ ЗА НЕЙНОТО РАЗКРИВАНЕ.

Андреев за Радев, който надмина по лъжи и Борисов, Йотова и Вълчев,недоволството ще бъде радикално

Антон Тодоров за "братската помощ наВеликия СССР за България". С факти и документи!

Сър Джон гледа Румен Радев по телевизията и пита иконома си:
- Джеймс, какви са тези прогресисти в България?
- Маскирани комуняги, сър Джон.

Ветопоказателно
29.07.2026 от Иво Инджев

Учудвам се на оптимистите, за да ги нарека с някоя по-обидна дума, които се надяваха, че Илияна Йотова може да последва неписаната традиция президентите у нас да се разграничават от изпълнителната власт (с изключение на Плевнелиев, който го правеше само по отношение на ясната си позиция в защита на Украйна).

Слушам (уж) различни коментатори да изтъкват като важно качество на Йотова нейната последователност и опитност. Опитът наистина ни показва, че тя е последователна в клякането пред московията. Нямаме никакво основание да си мислим, че ще престане да целува московската ръка. Още по-малко пък да хапе ръката, която я нахрани с поста на вицепрезидент, а след това й отвори вратата към трона с твърде вероятната предварителна уговорка, че ще и проправя и пътя към изборна победа на предстоящите президентски избори.

Йотова е продукт на системата, която селекционира нейния президентски ментор Радэв в търсенето на “сговорчив” ( след Плевнелиев, когото орденоносеца отказа да номинира за второ мандат) български държавен глава от гледна точка на кремъл. И не левият профил на общата им физиономия в анфас е най-важната й черта, а поклона им на Изток е спойката в този мрак по сметка. Нещо повече, по този показател се родее с гавазина на Живков, който се гордее с някогашната си близост с диктатора, една от причините да бъде награден с руския орден “Ломоносов”.

Беше очаквано и логично Йотова да наложи вето върху предложението на проклетите евроатлантици да се възпротиви на антиевропейския бюджет, който задейства алармата на европейската загриженост. Тя не е някакъв си ветропоказател. Избрала е отдавна посоката на вятъра, по която се ориентира и днес това стана ветопоказателно!

Как Русия спъва България: Специален анализ на Стефан Гамизов

Отпий от таз бутилка за изцеление на душата и тялото, и за прошка на греховете.

Това е човекът, който каза, че с избора на Тръмп, се завръща нормалността в обществото. Пак това е човекът, който се бори активно за предмета “Религия и добродетели”. Ама сигурно се има предвид руските “добродетели

Ако някога ви се стори, че бюджетът ви за ремонт на апартамента излиза извън контрол, спомнете си за строителите на Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа. През януари 1974 г. Българската комунистическа партия реши, че най-добрият начин да докаже величието на марксизма-ленинизма е да издигне гигантско бетонно НЛО върху брулен от ветровете планински хребет. Без прозорци, без врати, но пък с рубинени звезди.

Стъпка 1: Ако планината не отива при комунизма, взривяваме я

Архитектът Георги Стоилов погледна връх Бузлуджа (1441 метра) и реши, че природата очевидно не си е свършила работата. За да се закрепи там бетонният венец с диаметър 42 метра, върхът беше цинично взривен с тротил, като височината му намаля с точно 9 метра (до 1432 м). Наистина, защо да адаптираш проекта към ландшафта, когато можеш просто да изкопаеш и извозиш 15 000 кубически метра скала? Важното е да има равенство — дори и сред елементите на релефа.

Стъпка 2: Три смени в ледения ад за Строителни войски

Да строят социалистическия рай в облаците изявиха желание... по-точно бяха призовани общо над 6000 души. Основния и най-тежък удар поеха точно 2000 войници (трудоваци) от Строителни войски. Докато партийната номенклатура в София си пиеше кафето с жителство, тези млади момчета денонощно, на 3 смени (24 часа в денонощието), бъркаха бетон при ураганен вятър със скорост до 40 м/с и температури под -15°C.

Зима? Люта виелица? Партията каза „трябва“, което означава, че бетонът ще съхне напук на законите на физиката. За целта отидоха над 70 000 тона бетон и 3000 тона стомана. Вероятно от космоса този строеж е изглеждал като мравуняк, полудял на тема брутализъм.

Стъпка 3: Мания за величие в рубинен цвят

Точно до „чинията“ в небето беше забит 70-метров двоен пилон. В него бяха монтирани две гигантски 12-метрови рубинени звезди, за чието изработване отидоха 40 тона специално стъкло, поръчано от Киев.

Пропагандата уверяваше, че светлината от мощните прожектори ще се вижда на 100 километра — чак в Гърция и на Дунава, заслепявайки капиталистите с марксисткия си блясък. На практика обаче системата ядеше толкова много ток, че под земята трябваше да се построи отделна електроподстанция с мощност 630 кВт. В крайна сметка светлината на звездите радваше предимно местните вълци и овчари.

Стъпка 4: Дай стотинки, другарю!

Най-циничният детайл в този велик строеж е финансирането. Официално всичко излезе малко над 25 000 000 лева (космическа сума за онова време, равна на стойността на хиляди апартаменти). И откъде партията взе парите? Правилно — от най-щастливия пролетариат в света.

Около 16 000 000 лева бяха събрани чрез „доброволно-принудително“ купуване на специални пощенски марки и директни удръжки от заплатите на работещите. Хората буквално платиха от джоба си за бетонен монумент, за чието художествено оформление в последните месеци бяха наети 60 от най-добрите български творци, които наредиха ръчно 1000 квадратни метра мозайки. Накрая обикновените граждани бяха пускани вътре само с партийни книжки и специални пропуски.

Равносметката: Повече от 7 години (от януари 1974 до август 1981 г.) епично превъзмогване, тонове взривена планина, километри ръчна мозаека — и всичко това, за да функционира паметникът точно 8 години (до падането на режима през 1989 г.). Днес това епично НЛО стои разграбено, надупчено и изоставено, доказвайки само едно: соц-брутализмът е прекрасен в своя абсурд, особено когато го строиш с труда на 2000 войници, с народни пари и върху оглозган от експлозии връх.

Една от основните опорни точки на руско-комунистическата пропаганда у нас в продължение на десетилетията след приемането ни в НАТО и ЕС бе, че видите ли, демократите у нас (благодарение на които влязохме в цивилизования свят ) били "йесмени" и "йесуомъни". Тази лъжа бе възродена и се повтаря и от неокомунистическото и олигархично правителство на Радев и неговите медийни трубадури. Радев бил отказал на САЩ за самолетите, на ЕС - включването ни в "коалицията на желаещите", после външната му министърка не била подписала нищо в Киев и още поредни глупости и гафове. Но се оказа, че истинските "йесмени" и "йесуомъни" са точно неокомунистите и лично самият Радев, който не може да откаже и не е отказал нито една заповед, спусната му от Москва, нито от Вашингтон и САЩ и никакви оправдания за това не могат да хванат дикиш. Докато точно демократичните политици знаеха кога и как да кажат "Не" дори на своите съюзници, защото са професионалисти, а не аматьори и дилетанти в политиката и дипломацията.

Гамизов: БЪЛГАРИЯ НЯМАЛА ПАРИ ЗАУКРАЙНА!? Това са вечеринки от провинциален театър!

Кирил Гундяев (глава на мафиотската организация РПЦ, водещ офицер на днешния началник на генералния щаб на БПЦ - главнокомандуващ е разбира се Путин) нарече създаването на атомната бомба „истинска благодат и Божия милост“ за Русия.

Тази истинно православна премъдрост "патриархът" екскрементирал в Серафимо-Дивеевския манастир при честванията на годишнината от сертифицирането на мощите на Серафим Саровски. Според Гундяев неслучайно именно в Ядрения център в Саров край Арзамас учените създали „нашата руска атомна бомба“, която „спря плановете на врага да разруши и пороби нашата Родина“.

На Гундяев не му е за пръв път публично да възхвалява ядреното оръжие. По-рано неговата т.н. "Руска православна църква" определи пацифизма като ерес, „несъвместима с учението на православната църква“.