Великобритания англо-саксонската епоха (около 4-ти век от н.е.)

И така, да се върнем назад във вековете, като се започне от норманските завоевателите, които донесоха в Англия френския език, който породи този, който сега се счита за английски. Уилям Завоевателя дойде на тази територия през 1066 г., а преди това е имало племена от англи, саксонци и ютени. Те завладели района през 5 век от н.е., когато римляните вече са отминали, там са живели сравнително тихо, докато през 8-ми век, постепенно се развиват и сливат в един царство под влиянието на Уессекс. В 871-899 година се появи първият цар на Англия, името му е Алфред Велики. Той беше кралят на Уессекс (цар саксонците). В същото време Англия е атакувана отсъседните викинги (датчани), от време на време те са изземали територии и дори по едно време са управлявали Англия (те прекъснаха царуването на Дом на Уесекс, както бе споменато по-рано). През 1042 на престола, се оказва Едуард Изповедник, и това беше последният сакски цар след това настанало времето на Вилхелм (сред тях са били и двама царе: загубили битката при Хейстингс, Харолд II Годвинсон, който е бил заловен и е принуден да положи клетва за вярност към Вилхелм и нейното нарушение е станало формален повод за инвазия и Едгар Етелинг, бил провъзгласен за крал но не коронован). Така че, до норманите са били саксонци. От къде се взеха те? Движим се обратно рез пвекове ... От края на 3 век Великобритания започнали да атакуват саксонците/саки, които са спечелили победата над два века. Самите саксонците са живели на територията на Вестфалия, Долна Саксония и Източна Холандия, и се разделят на три големи племена: Вестфалии, остфали и енгри, живеещи по средата между вести и oсти. През 5 век от н.е. племена бяха разделени на две части, едната отиде на юг и остана в Германия, а вторият отиде далеч на запад, и дойде в Англия, в южната част на острова. Между другото, интересно е, че според съвременните келтски езици, англичаните са по скоро саксонци. В Irish - «Sasana» (Англия) и «Sasanach» (на английски ), в галския - «Sasunn» (Англия) и «Sasunnach» (на английски език); макар и на други езици тези имена се провеждат от племето на англите. Прибалтийските народи наричат саксонците германци, помнейки своите исторически съседи.

Племето англи също принадлежи към германския народ, и е живяло на полуостров Ютландия на север от който днес е разположена Дания. Племена на датчаните са били доста брутални, а войните с тях кръвопролитни, в резултат по-южните народи, по-специално, юти, дали името на полуострова, англи и фризи се преселили в различни посоки, включително и във Великобритания. Това се е случило, около след 450 г. след н.е. 

За напускането на саксонци и англи от техните земи са допринесли много и хуните - обединение на племена, които се образуват в Уралския регион на тюркоезични племена от Централна Азия и присъединилите се към тях финските народи и сармати. Те са създали огромна държава от Волга до Рейн в центъра на Панония (Унгария) и силно са притиснали всички племена от Източна Европа. Ютите частично са се разтворили/притопили в племената на датчаните, и частично са се оттегли на територията на Британските острови, и след известно време са образували царството на Кент. През 9 век.от н.е. те приели християнството, а преди това време, също са били езичници и именно този ютски език се превръща в един от основите на древноанглийския. (Кент е сред седемте царства - хептархия - по време на царуването на англосаксонците). От тях ние знаем, че в тази област обитавана местно племе брити канти, от които е взето й името. Остава само да добавим, че  древноанглийския език е всъщност подобен на древнесаксонския и древнефризския, а също така на современния исландски, определено имаше няколко падежи, променени окончания на прилагателните и т.н., с една дума е бил по-богат от съвременния английски език, и по-скоро е приличал на тези езици които се формират "сами по себе си", а не под влиянието на нашествениците. Вече  говорихме, че келтските езици са голяма група от езици, сега запазени на териториите на Ирландия, Шотландия, Уелс и Бретан. Тази група е много близка до италийския и немски език, но не стоят в пряката връзка.

В група може да се отделят три  от двете големи подгрупи - Бриттска, Гойдельска и Континентална Съставът на Британската групата се състои от три Welsh/валлийски езици, три бретонски, и четири корнски клона на групата, в състава на  Гойдельския са включени четири от ирландските езици в групата на Континенталните са включени най-малко три езика, може би повече, по този повод лингвистите продължават ожесточените дебати. Поради липса на писменост, да се установи истината е доста трудна задача, те са зле документирани и днес почти изцяло свързани с мъртвите езици. Въпреки това, за келтските езици е необходимо да се поговори по подробно  ... А ние се връщаме към англосаксонските племена . Не названи останаха само така наречените фризи, също германски племена, сега образувайки малки група ингевони  (малко над 400 хил.), които живеят в Германия и Холандия като национално малцинство. (Между другото, в исторически план това място е наречено Фризия а ингевонци са наричани и четирите племена - Фризийци, англи, саксонци и юти). Под влияние на същите политически сили те също са напуснали  родните си места и са мигрирали в Англия. Даните също са мигрирали там, но в по-малък маща. Между другото, даните са се изхитрили да се предпазят от тези, които са приели християнството франки (също германски племена, само че западни) и други чужденци, като са изградили така наречения Стена на датчаните (Даневирке) - специален вал, която преминавал по южната част на Ютланд от Северно море до Балтийско море. Всичко свършва, след като ги  побеждава Карл Велики, но това се е случило доста късно - през 8-ми век.

Великобритания по време на управлението на Рим

Германски племена са мигрирали и в римската територията, населявана от келтите под контрола на Рим. Именно Рим завладява Англия в началото на нашата ера. Всичко започна с факта, че в средата на 1 век пр.н.е. Гай Юлий Цезар завладява Галия, като предприел тук две поредни похода  - 55 и 54 г. до н.е. След сто години, в 43 от н.е.  започва "систематичното завладяването на" Британия от Рим. Всичко приключва, така че тя става част от Римската империя. Въпреки това, тя е предградие на Рим, така че не е особено засегната от римското население. В действителност, половината от страната на север и на изток като цяло остава свободна, като Рим въвел някакъв аналог на местната власт. По този начин, основното население са келтите. Най-общо казано, в "Галия" също са келтите, които заемат доста голяма площ, оградена на север от германската река Рейн, а на юг от Алпите. Те са били непосредствените съседи на Рим и за момента достатъчно силни съседи, с които Рим не се осмелявал да воюва.

Цяла Галия е била обитавана от най-различни келтски племена. Тяхен "правоприемник" може да се счита Франция, и има версия, че с думата "гали" германските племена означавали всичките чужденци, които не говорят немски, вкл'чително и римляните. Ситуацията с историята на Галия и келтите е доста едностранчива,  доколкото те не са създали свой собствен писмен език. В резултат на това, почти всичко, което знаем за тях, достига от аналите на римляните, които редовно са водили война с тях, и което е описано по съответния начин. Археологически разкопки показват съвсем ясно, че да считаме галите за  варвари ще бъде много трудно, тъй като нивото на тяхната цивилизацията е съответствала на  римската.

Келтите (брити, гали)


И така, до Рим в Англия са живели келтите. Родината на келтите - е континента (Европа) а във Великобритания те са попаднали около 800-700 г. пр.н.е., като се преместват различни племена, понякога свързани заедно в цели племенни съюзи. За всички се закрепило нарицателното име "британци", и съответно за страната, Британия/Великобритания. Британците са знаели да използват  желязо и бронз, имали са селското стопанство и животновъдството, а за обработката на земя те използват тежък колесен плуг, имали са мелници, мини, такачни станове. В тези древни времена, племенните съюзи, са основали няколко "племенни центрове", които станаха по-късно градовете. Като  Камулодунум (сега Колчестър), Еборакум (сега Йорк), Лондиниум (сега London), и др. Известно е, че британците са, живеещи в села от крепостен тип, обградени от стени, най-вече в основата на хълмове. Само в селата хижи са кръгли, оставяйки на земята, състоянието на няколко стаи. Някои са живели в блатата в наколни жилищата. В южната част домовете във Великобритания са били по-модерен тип, тук големите населени места вече са имали градски тип, търговията и дори по-напреднала латенска култура, което е останала от континента (това е видно от производството на емайл и бронз).

В действителност, това са отново германските племена: Първите (в 8-ми век пр.) от долен Рейн, които се заселват в южната и източната част на Англия, а след това (5-ти в. Пр.Хр.) от басейна на Рона. Последните донесли със себе си така наречената  галштадска култура на ранната желязна епоха. В началото на 3. до н.е. към острова са бягали представители на латенската култура представителите на късното желязо от Бретан. Най-последни са белгите, който са дошли от Северна Франция през 75 пр.н.е. от Франция и да са поддържали контакти със сънародниците си от континента. Разбира се, не всички от тях са се заселвали по мирен начин (по друг начин казано, може би римляните така не успяха просто да ги завладеят). Белгите са доминирали в Уилтшир и Гемпшир, думноните в Корнуол и Девън, кантите в Кент, и триновант и ицени в източната част на Англия, силури във  Уелс, бриганти в Йоркшир, и всички са се борили помежду си. Първите заселници до този момент са били асимилирани сред аборигените на Великобритания, живеещи на по-ранен етап на развитие. Келтите или галите, пристигащи на територията на южна Англия са били роднински племена, живеещи на територията на днешна Франция и Белгия, отчасти от Сев.Италия и Швейцария. бъркотията  в заглавия: келти - гали се появила под влиянието на Рим, който е считал британците за островни келти а континенталните за галите, някои изследователи дори смятат, че появата на двете имена е последица от езиковите грешки при запис на думите, което също е възможно. Накратко, твърде много спекулации, но историята на Галия, въпреки че много интересна като цяло, нас не интересува, ние сме заинтересовани само британци/брити.

Бритите са носители на тази групата Гойделски езици, които се оказали в резултат ирландски още в ерата на нашествието на бритите. Въпреки това, има една хипотеза, твърдейки, че това са само родствени езици. Езикът на пиктите в същото време обикновенно се отделя като специфичен език, който е малко изследван, а населението на Арморика (Бретан), е говорило на език, който се превърна в бретонски, а по-късно близък до валлийския/уелския език.

Племена британци се състоят от няколко големи клона: пикти, скоти - гали, белги и самите брити . (На картата са големите селища през втората половина на 5 век: червено - е територията на британците, зелено - на келтите, синьото - на пиктите). Заслужава да се отбележи, за да не трябва да се връщаме към въпроса повече, че келтите, които са живели в Уелс са се наричали вааллийци (а самия Уелс - Валлис) или кимри, което означава "сънародници" (между другото, и думата "Welsh.Валлис" - означавало "чужденец"). В европейската топономика (имената на населените места), думата се среща доста често: Вале в Швейцария, Влахия в Румъния, Валлония в Белгия. Валийците са се отделили от племената на бритите някъде преди началото на англосаксонските завоевания.

Под натиска на англосаксонските нашественици, част от британците са били унищожени, отчасти екстрадирани в Уелс, Шотландия, Корнуол и Арморика (името, между другото, означава "море" от галската  are-mori). Техният брой в началото на завладяването е около 2 милиона. против примерно около 200 хиляди пришълци/Aliens. Келтските племена със сигурност идват не на пусто място , древни селища са съществували във Великобритания от дълго време, но ние ще се върнем към тях. Ние знаем, че келтите са били различни от местното население на първо място с белия цвят на кожата си, и че  етнически и езикови особености указват тяхната връзка с индоевропейски (арийски племена), като вероятно са имали общ прародител с тях. Най-древните племена дошли на територията на Британия са били пикти и скотти/шотландците (скотите са говорили на галски, по-късно станал шотландски). Пиктите преместени тук от дълго време, не по-късно от 1-во хилядолетие преди Христа. Въпреки факта, че техният произход е келтско, дългото отделяне от келтите,  им позволява да създадат своя собствена култура. Въпреки това, последните данни на  палеогенетиката вече почти еднозначно свързват древните племена на пиктите с иберийците, които са живели в Испания около третото хилядолетие преди Христа (сега баските) и в Източна Грузия (Iberia) по едно и също време. За произхода на иберийците, положението е доста сложно, защото генетична доказателства предполагат, че това племе, "задържани" в Европа по време на заледяване, и по такъв начин свързани с по-възрастните вълните на презаселването. Истанали в южната част на Европа, те по-късно отново се разпространили над почти целия континент и са се смесили със следващата вълна от имигранти от Африка и Азия "обратната вълна" на племената, които саостанали да преживеят заледяване в Азия, и са формирали модерната европейска нация. Но това виждане се регулира редовно от бързо развиващаите се направления в палеогенетическата наука. Пиктите са имали роднини - круитни племена, които се заселили в Ирландия. Има изобилие от доказателства, като за идентичноста племената пикти и kruitni, така и за различията им, така че историците продължават да спорят, а ние ще пропуснем круитни по една причина - това не е Англия. Те са споменати тук поради друга важна причина. При крутините онаследяването е подобно на всички ирландци по мъжска линия на наследници от един общ прадядо, а при пиктите е било през майчината линия, което винаги говори за по-старите древни традиции с корени и в близост с матриархата.

С езика на пиктите историята е сложна. Той е изчезнал около 10-ти век, под натиска на галския, но по това време пиктите са успели да взаимстват от ирландците огамическото писмо и да оставят няколко все още недешифрирани надписи (около 4 дузина), като една част са били на развален латински, а друга на древноскандинавски-норвежски. Някои изследователи смятат, че езикът на пиктите не е от индоевропейски произход (и племето не се отнася към келтските племена), други смятат, че напротив, има междинна гледна точка, утвърждаваща, че при пиктите е имало два езика, единият за погребални услуги, а другия за нормални разговори, единият е бил келтски, а другия не (и той е бил използван за ритуали и може би дори да е бил мъртъв по това време). Това е, което се случва в историята, така че всички варианти имат право да съществуват, доказателствата в полза на една от хипотезите явно не са достатъчно.
            

От една страна редица имена на пиктите не са имали нищо общо с индоевропейските: Usconbuts, Canutulachama, Spusscio, Buthut, от другата до тях стои Brude, което означава или индивидуално име или "владетел", но във всеки случай, това е индоевропейски дума , Пиктите наречени Pryden и техния остров Prydain, така че не е изключено, "Великобритания" първоначално да е означава "остров на пиктите," и след това по-късно британците започват на всеки, който е живял тук. Пиктите са представляли само племенен съюз, който по-късно се пбтава кралство на пиктите. През Средновековието те успешно дали отпор на англи и шотландците, пиктите, които по-късно се сляха/обединиха в държавата Шотландия (Алба), и това се случи в 843г след н.е.

Скотите отнасящи се към галите, са се заселили не по-късно от 400 г. пр.н.е., а по-късно формирали свое царство - Далриадa. Това е един от народите, изцяло асимилирал се с местното население, което обикновено се нарича като "доиндоевропейско". Именно тази асимилация даде по-късно ирландската народност. Между другото, всички видове "Мак"-и (Макдоналдс, например) - това са фамилии на скотти/шотландци, и "мак" това просто е означавало "син." Бритите, понякога се квалифицират като P-келти, а ирландските келти и имигранти от там в Великобритания Q-келти, доколкото в техния език един и същи звук се произнася ту като "р", ту като «q» Резултатът от нашето малко проучване можем да кажем, че Британия по време на железния век(около 1000 пр. след Хр), е обитавана от много келтски племена, които заменят по-старите, неиндоевропейски племена от бронзовата епоха? Кои са те, древните хора от Британия - Англия?

Така за резултатът от нашето малко проучване можем да кажем, че Великобритания през желязната епоха (около 1000 пр. Хр и ), е обитавана от множество келтски племена, които заменят по-старите, неиндоевропейски племена от бронзовата епоха. Един от най-известните сгради на легендарния Стоунхендж, така че всяка следа от тях ни напусна. Но кои са тези, древни хора от Великобритания, Англия?

Около 10-ти век пр.н.е. ледниците започнали да се топят на Земята започнало затопляне ледниците постепенно паднали във водата и Великобритания се превръна в остров. Ако някой в този момент бил на острова, то те са останали неговите жители. Това се е случило примерно около 8 хилядолетие преди Христа. С висока степен на вероятност там са живели ловци-събирачи, и те са живели не на кратковременни стоянки, а в по-дългосрочни поселища. Едно от тях е в Стар-Кар в Йоркшир. Там са живели олкото 25 души, което е доста за тези дни, те са яли чифтокопитни - сърни, елени, лосове, бизони и свине, както и малки животни като лисици, язовци, зайци, бобри, и т.н. По тези места са намерени и костите на домашни кучета, които вече са се появили при древния човек. Всичко това е доста очвидно, но сред най-интересните находки е дървена лодка-кука и обработени рога и черепи, обяснения Все още не са открити. Дали това е религиозен ритуал, или просто е било маскировка, или социален признак, дали инструменти на труда ... Като цяло, във Великобритания са открити около 40 селища от този тип, датирани около 7-хил. г. пр. н. е.

Заселване на Великобритания


Около 7-8 хил.пр.Хр. може да се счита за времето на заселване на Британските острови. Въпреки това, не всичко е толкова просто. Тази реконструкция е почти изцяло от геолого-археологическа, и палеогенетиката също трябва да изкажат мнението си. В книгата, публикувана през 2006 г.:. The Origins of the British: A Genetic Detective Story (Происход на британците: генетичен детектив), Стивен Оппенгеймер (Stephen Oppenheimer)прави анализи на британските предци. Според проучвания на митохондриалната ДНК и Y-хромозома, предците на британците пристигнали на острова в периода от 15-7,5 хил. г. назад и са имали пряка връзка с баските от континенталната част на Европа. Това са хората, положили основния генотип на днешните британци, а по-късните преселения на германски племена били в размер на десетки процента. Например, Irish/Ирландците днес са 12% от генома се отнася до ирландските племена, при жителите на Уелс - 20%, а при шотландците - 30%. На свой ред, баските (Иберийската група) има връзки с Арменска Иберия, споменати по-горе, и са напуснали Иберия най-вероятно след "Големия потоп", който характеризира ледниковия период или ситуация веднага след това (леда пълзящ към континента от север и в някакъв момент "запушил" великите сибирски реки, които нямат друг избор, източване на запад, по дължината на Памир и Кавказ, през Средиземно море до Атлантическия океан. Потокът трябва да е ил много голям, така че легендата за Потопа получава своята геоложка и обосновка . Въпреки това, в историята, свързана с кавказките племена, ние не трябва да забравяме и за политическо участие в научни изследвания, не е възможно и да се отрича тяхната древна история Но обратите в историята са нещо сложно и изисква по-безпристрастен анализ. Между другото, хаплогрупите и мутации могат да бъдат гледани тук, има много информация, но не трябва да забравяме, че тя се актуализира не просто ежегодно а постоянно. Каквото и да е, но примерно от 7.6 хилядолетие пр.Хр. остават някакъв вид кръгови съоръжение в Нотурберленд(разкопките в Ховик), която се интерпретира като една къща. А това означава, уседнал начин на живот. Във Великобритания има домашни любимци, не само кучета, но и овце, кози, свине и култури - пшеница. Населението преминава към селското стопанство. Това допринася за контакт с континента (има хипотеза, че броят на домашните животни и култури са били въведени има в около 4500. Пр.Хр.) По това време, има някаква борба между заселили племена и лов. Печели първия. Очевидно е, че заседналият чакане за успех в осигуряването на храна на своите племена, а климатът става по-топъл, така че населението започна да расте бързо. Но Великобритания - е остров, така че твърде голям растеж не може да продължи дълго, и станала първата екологична катастрофа. Горите са изсечени до полята, следван от обеднен добитък. Северен Йоркшир е опустошен в този момент. В епохата на неолита във Великобритания имат селското стопанство е и първото разслоение на обществото, въпреки че селището дълго време да остане в пещерата. Въпреки това, в същото време има и първата къща наОркнейските острови (Скара-Брей), в Мир-Трек, построен е древния път в Северна Европа, и в блатата на Сомерсет-Левелз дори най-стария древен път с мостове (което означава, че товарите или стоките са били разпределяни на отделни места според посоката), датиращо от 3807 г. пр.н.е. В допълнение, се е използвало краве мляко, листовидни стрели, керамични кръгове и полирани топори.

                          

По това време, започва да се изгражда Стоунхендж и други подобни места: Силбъри Хил (това е един огромен хълм, висок 40 метра и празен отвътре) Ейвбъри (голям кръг, облицована с изправени камъни - долмен, с диаметър от 350 m и се намира в близост Силбъри -хиллом в Уилтшир, Стоунхендж е в близост до тези места). Появили се места за търговско производство на силиций, като Сиссбери и Граймс Грейвз (близо до Тетфорд, Норфолк превода на думата приблизително означава "дяволските могили"), освен това - търговия със силиций с отдалечени населени места или дори континенти. Мащабът на производство е впечатляващ дори и за днес: над четири мини до дълбочина 12 метра, и цели села с миньори ...

Бронзова епоха в Англия 

Примерно около 2200 г. пр.н.е. във Великобритания се появяват иберийци, които оставят в наследство от дълги надгробни могили (най-дългата в Уэст-Кеннет е с дължина над 106 м). Интересно е че тези хора се отличават с нисък ръст, с цилиндрична форма на черепа и тъмна коса. Този фенотип все още е често срещан сред хората от Уелс и Корнуол. Към този момент,  е почти очевидно, че във Великобритания има  развита религия, менхири и долмени - е изграждането на този период, който е разположен във вътрешността на гробната камера. Особено много от тях в Корнуол и Уелс. Появата на жителите на този период е вероятно да има като съвременно британско население. Във всеки случай, ръстът на мъжете е приблизително 155-180 см 150-165 см за жените. Загубата на зъби, множество абсцеси и артрит изглежда са били нещо обичайно за английските предци. Този период се счита за бронзова епоха  във Великобритания. И първият култура, която я характеризира се нарича така наречената култура на чашата. Това е керамика като обърната камбана, която може би също е дошла от иберийците, които имат много сходни варианти. През 2150 г. пр.н.е. в Дархан започнало да се произвежда сплав от мед и калай - бронз. По това време, мъртвите са погребвани в могили, с цилиндрична форма и след това кръгли за особено видни членове на обществото, погребвани заедно с керамични съдове без дръжки . 

Рис. 72. Кубки: а — колоколовидный; b — длинношейный; с — короткошейный.

По-късно, мъртвите започват да се кремират, като резултат, ние имаме почти никакви следи от онези времена, но урните с праха често са с бронзови кинжали. Има доказателства за контакти с микенската тракийска култура. Някъде около 1200 г. пр.н.е. във Великобритания се случва доста мащабно унищожаване на културата, може би това говори за война с пришълци/хабиру, например пиктите, които се появиха във Великобритания по това време. Около 1000 г. пр.н.е. започват редовни търговски връзки с континента, благодарение на финикийците. Известен е на добив злато в Ирландия. В допълнение, Великобритания - един "оловен остров", а оловото е необходимо за отливките от бронз. Чрез този етап принадлежат към тайнствените строежите от големи камъни, до 7 метра височина, които са очевидно древен езически храм, но това може да е била първата и обсерватории. Най-известният от тях - Стоунхендж (Стоунхендж), на 12 км от град Солсбъри. Между другото, въпреки че Стоунхендж големият и най-известният каменен кръг, но в действителност има още около две хиляди, а в Ирландия и Шотландия, те са били част от погребалния обред. Но това не е доказано, за английските и уелските общности. Мистерията на Стоунхендж все още не е разгадана, тъй като няма доказателства, по мнение от 18 век, на такави места са извършвани човешки жертвоприношения от друидите или смела хипотеза на 20 век отношенията на Стоунхендж с астрономията. Всъщност главната ос на съоръжението преминава през така наречения Heel Stone/ от югозапад на североизток, и точно показва изгрева, местоположението на изгрев на слънцето в деня на лятното слънцестоене. Въпреки, това, разбира се, лятното слънцестоене може да бъде обвързано с много различни ритуали.

Стоунхендж е построен на няколко етапа. Първо е построен "хендж", т.е. кръгла площадка с глинен насип, където са направени входове. Това се е случи в древни времена, примерно около четвъртото хилядолетие преди Христа. 

                       

               

С ориентация на северо изток се повдига портал от два вертикални камъка, вероятно по същото време се поставя Петовия камък/Heelstone (Heel/Адски Stone/Камък), който се намира в непосредствена близост до портала (днес това е входа към кръга). Може би вътре имаше нещо друго, въпреки че такива "хендж" не се използват за отбрана - твърде непрактично за тази цел да се направи такава структура. Поради това се счита, че тяхната цел е ритуална.

                   

http://www.rusif.ru/vremya-istorii/sv-zip/images/drevnie_c/mht2DB(1).jpg

През бронзовата епоха, т.е. 2000 г. пр.н.е. от горите на Преселли към планините в Уелс до Стоунхендж са били транспортирани осемдесет и два сини камъка, всеки от които тежи четири тона. Най-късото разстояние между две точки - повече от 200 мили, така че това е една голяма и напълно неразбираема идея. Освен това, положението е още по-объркана, защото след сините камъни, монтирани в подготвена ниша строители планове се промениха и двойния пръстен от камъни е демонтирано. Както следва от оцелелите записите, сини камъни са били използвани временно за някакви други постройки. На заключителния етап на изграждането на Стоунхендж те са били заменени от огромни каменни блокове Sarsenovi, номер 75 и с тегло 50 тона всеки. Тези камъни - всe още са в комплекса и са взети от Марлборо Даунс на двадесет и пет мили от Стоунхендж. Но това не е краят на историята! След известно време, сини камъни (макар и не всички) са били отстранени от техните места за временно съхранение и след това се връщат в изграждането на Стоунхендж. Броят на човекочасове, необходими за доставка на материали и изграждане на комплекса възлиза на около три милиона часа.

История Англии с точки зрения населявших ее народов

Где Англия и откуда саксы?

Американцы и англичане = это кельты,
а саксы - их водители.