Българският Зодиак, е единият – дванадесетичният времеизмерителен инструмент за годишния кръговрат, но има и друг – Астра Веда, който отчита полевите промени през годината. Там тя е разделена на осем части. За Астра Веда, можете да прочетете тук:http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!astraveda/c21he
Всички дати от Българския Зодиак и Астра Веда, които преминават като празници и в Новия Български календар, трябва да бъдат приведени към неговите дати.
Двете пресечни точки, между дългата полева ос и земния орбитален овал – двете крайни полеви орбитални точки, са наречени перихелий и афелий. А пресечните точки между късата полева ос и земния орбитален овал си нямат имена. Налага се да ги именувам, тъй като са основания за някои празници в Новия Български календар. Най-естественото им название, според мен, е средни полеви орбитални точки – спот и съответно пролетен спот и есенен спот. Вече можем да продължим.
Началото на Новия Български календар, е 01 Зимен. Най-късият ден през годината. Денят на зимното слънцестоене. Този ден е единият от двата най-неблагоприятни дни за Земята през годината. През тези два различни неблагоприятни дни, слънчевото поле оказва най-силен натиск върху земното.
Земното поле не е кълбо като самата Земя, а диск, със широката си част навън от екватора. Можем да си го представим като широкопола шапка върху главата на човек. Всички знаем какво ще се случи със широкополата шапка, ако има силен насрещен вятър и човекът си повдигне главата нагоре – ще бъде издухана.
Вятърът, който духа от Слънцето към Земята, макар и променлив, е постоянен. Но в деня на зимното слънцестоене, дискът на земното поле се е завъртял челно, с най-голямата си площ спрямо слънчевия вятър. Затова и натискът върху земното поле, като следствие от наклона на земната ос, е най-силен. Поради това този ден е един от двата най-неблагоприятни дни през годината.
Вторият най-неблагоприятен ден през годината е 14 Зимен. Денят, когато Земята е най-близо до Слънцето – денят на перихелия. В пътя си към Слънцето, от афелия към перихелия, Земята се движи срещу слънчевия вятър. Естествено е в деня на перихелия, натискът на слънчевият вятър върху земното поле да е най-силен.
Тези два неблагоприятни дни от годината – 01 Зимен и 14 Зимен, ограничават две седмици помежду си и определят дните на зимните празници в Новия Български календар, които нашият народ отколе нарича...
... "Мръсните дни".
Това название е било толкова здраво вплетено в съзнанието на народа ни, че дори и след приемането на Християнството, когато един от най-големите му празници – Рождество Христово попада в Мръсните дни, българите, дори и вече християни, са продължили да ги отбелязват и спазват
Защо годината в Новия Български календар започва с мръсни дни? Нали всичко ново идва в името на доброто и трябва да се посреща с радост и веселие. Ами защото не бива, когато Земята е "мачкана" и страда, ние да се веселим. Тя се бори с "несгодата" за да ни има и нас. Ние не можем да и помогнем, като участваме в тази борба, но поне символично можем да бъдем съпричастни и да съпреживеем случващото се с нея. Нали ние и Земята сме едно. Ако досега не сме приемали нещата така, трябва да го направим.
Мардув (ударението пада върху а), е първообразът на съвременната българска дума мъртъв. Думата мар, днес на много езици означава мъртво, смърт. От названието Марду Кхан разбираме, че древните българи не са употребявали думата и понятието Бог, а Кхан – владетел, което е по-близо до истината – природен закон.
Денят МАРДУ, е последният ден от старата година, когато тя символично умира. На този ден се отдава почит на починалите близки хора. На Мардув ден се появяват страшните кукери, като предвестници на смъртта.
Земята, с нас и без нас си води своята борба през двете седмици на Мръсните дни. Не е зле и ние да се преборим със себе си. През Мардувите седем дни, символично и ние ще умираме, като последователно, според инволюцията, ще ни се затварят седемте "прозореца" към света.
През първия ден – 01 Зимен, ни се затваря умът.
През втория ден – 02 Зимен, ни се затваря душата.
През третия ден – 03 Зимен, ни се затварят очите.
През четвъртия ден – 04 Зимен, ни се затварят ушите.
През петия ден – 05 Зимен, ни се затваря кожата.
През шестия ден – 06 Зимен, ни се затваря носът.
През седмия ден – 07 Зимен, ни се затваря устата
Днес времевата разлика между зимното слънцестоене и перихелия е 14 дни. Старите българи са ги наричали, а и днес още в някои краища на България ги наричат "Мръсните Дни".
Според Новия Български календар,
http://borisbalkh.wixsite.com/balkhara/novkalendar
онагледени с чертеж, тези 14 дни изглеждат така (чертеж 1).
1. Зимното слънцестоене – с най-голям наклон и площ. На 01 Зимен – 22.12.
2. Мардуви дни. От 01 Зимен, до 07 Зимен – от 22.12, до 28.12.
3. Бъдни вечер – Нощта на надеждата. Между 07 и 08 Зимен – между 28.12 и 29.12.
4. Зурови дни. От 08 Зимен, до 14 Зимен – от 29.12, до 04.01.
5. Перихелий – Земята е най-близо до Слънцето. На 14 Зимен – 04.01.
През първия ден, 01 Зимен, страшните черни кукери трябва да построят снежна крепост, за Марду Кхан – черният, лошият и да я владеят седем дни. На седмия ден, кукерите трябва да проведат символична битка между Марду Кхан, чрез защитниците на крепостта и Зурва, Сурва Кхан – белият, добрият – владетелят на началото на живота, предвестник на раждането.
През първия ден – 08 Зимен, ни се отваря устата.
През втория ден – 09 Зимен, ни се отваря носът.
През третия ден – 10 Зимен, ни се отваря кожата.
През четвъртия ден – 11 Зимен, ни се отварят ушите.
През петия ден – 12 Зимен, ни се отварят очите.
През шестия ден – 13 Зимен, ни се отваря душата.
През седмия ден – 14 Зимен, ни се отваря умът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар