В свое писмо до еврейската общност през 1790 година бившият президент Джордж Вашингтон набелязал пътя, по който евреите да могат да живеят в религиозна свобода.
След като получил поздравително писмо от еврейската общност в Нюпорт, новият президент отговорил, както следва:
„Когато говорим за толерантност, както я разбирахме досега, повече няма да я приемаме като привилегия на една класа от хора. А че и другите ще се радват да упражняват своите наследени естествени права. Защото, за щастие, правителството на Съединените щати, което по никакъв начин не санкционира набожните, не подпомага преследването, изисква от онези, които живеят под негова закрила, само да се държат като добри граждани. А то ще им дава своята ефикасна подкрепа…“
За еврейските имигранти от Европа през ХVІІІ век, чиято най-голяма надежда била не свобода, а „толерантност“, това писмо било сигнал за нова парадигма. Америка не само ще толерира евреите, но ще им предостави свобода да практикуват, каквото пожелаят. Вашингтон изразил схващането на една нация, чиито основатели уважавали религиозните свободи на всички хора…
Първият президент на Съединените щати продължил, пишейки:
„Нека децата от племето на Аврам, които се заселват на тази земя, продължават да заслужават добрата воля на останалите заселници и да й се наслаждават. Докато „всеки ще седи под своята лоза и под своята смоковница, и никой не ще ги плаши“…
Докато се разхождах из Музея на американската еврейска история, ми хрумна тази представа за Америка като нова обетована земя. Дали Америка не е новата обещана земя за евреите?
Като задавам този въпрос, нямам намерение за замяна на Израел като наше еврейско бащино огнище. Съгласен съм с моя колега, равина Джеф Саймет, който писа красиво за необходимостта на всички нас – евреите, живеещи в разселението, да помним, че още сме в изгнание. Но фактът е, че милиони евреи не живеят в Израел. А повечето от тези, които не са се настанили в Израел, живеят в САЩ. А същата представа за религиозна свобода, въведена от Вашингтон, беше и е основният фактор за тази демография.“[128]
Е, евреите са онези, които ръководят САЩ. Затова е била проектирана тази държава. Тя е еврейска – по замисъл и като реализация. В нея всеки евреин е привилегирован, ползва предимства, по-високопоставен е от неевреите – гоите. Моше – Моузис, е по-равен от Джон.
Единадесет от двайсетте най-популярни имена, с които в САЩ наричат новородените момчета, са еврейски. На върха са пет от тях: Ноа (Ной), Джейкъб (Яков), Майкъл (Михаил), Матю (Матей), Джошуа (Йешуа). Почти веднага след тях са Ендрю (Андрей), Джоузеф (Йосиф), Дениъл (Данаил), Дейвид (Давид), Бенджамин (Вениамин)…
При женските имена картината е същата. След първото – римското Емъли, се нареждат еврейски: Хана, Ава – от Ева или Ийв, Медисън от Матиъсън – син на Матю (сбъркана работа), Сеъръ (Сара), Саманта – от Семюъл – Шмуел, Самуил…
Отдавна ционистите колят и бесят във въпросната страна. Кабинетът на бъдещия президент – „Коза“ Доналд, се напълни с чифути. Преди сватбата си за еврейски бандит, неговата дъщеря прие юдаизма. И големият му син е юдей по вяра. Внуците на Тръмп са чифути. Няма друга страна в света, в която фарисейската мечта за комунизъм да е осъществена до такава степен, както в днешните Съединени съветски американски щати. По-рано ги изпреварваше СССР. Европейският съюз е тяхно по-голямо по брой на населението, но по-малко по значение братче.
Ето за кого е „демокрацията“ – за корпорациите. Никой не се замисляше за съдбата на средната класа. За стотиците милиони съзидателни люде от дребния бизнес, които са истинските носители на хуманизма и т. нар. десни ценности, произтекли от основните принципи на Божествения ред. Те са стожерът на една истинска, а не фалшива демокрация. Целта на свястната държава на свободата трябва да бъде обхватът на тази средна класа непрестанно да се разширява. Нещо, което в края на тридесетте години на миналия век е било постигнато у нас. Отколешна е тенденцията тази средна класа, фундаментът на относително справедливите общества, постоянно да бъде притеснявана, съсипвана и накрая ликвидирана.
В началото на деветдесетте – нямаше как да го науча – е стартирала съпротивата на честни анализатори на започналата война срещу средната класа. През 1995-1996 година вече имах възможност да гледам по кабел някои западни новинарски медии. В тях се надигна недоволство, начена изнасянето на истината, каквато е. Посякоха разбунтувалите се.
Христоматиен е примерът с Лу Добс – бившия водещ на икономическа рубрика в телевизия CNN. Неговото „непослушание“ започна с разкриването на някои от „най-чувствителните тайни“ на Братството в книгата „Космосът: Новата граница на бизнеса“. Предупредиха го, „добронамерено“.
Добс пренебрегна размахания пред лицето му пръст и продължи, като посегна на „светая-светих“ на „демокрацията“ и новия световен ред – корпорациите. Появи се неговото изследване, озаглавено „Изнасят Америка: Защо корпоративната алчност пренася американските работни места отвъд Океана“. Показаха му „жълт картон“ и преместиха водената от него вечерна делова рубрика в по-ранен час и ново заглавие – „Парите с Лу Добс“.
След като през 2006 г. издаде книгата си „Война срещу средната класа: Как правителството, големият бизнес и групите за специални интереси разпалват война срещу американската мечта и как да се борим срещу това“,[65] спряха всекидневното му предаване. Повече от половин година не бе на екран.
Ала щом с книгата си „Денят на независимостта: Пробуждането на американския дух“ се обърна с изводи и призиви към средната класа и посегна на спокойствието на Интернационала, го принудиха да се „оттегли“ от телевизията. Така светът загуби един от почтените си говорители.
След като премина през водещ на новините в радио с икономическа насоченост във “Fox Business Network”, част от медийната империята на Рупърт Мърдок, от пет години той пак има своя рубрика – “Lou Dobbs Tonight” – „Вечер с Лу Добс“. Но в същото радио, а не в телевизия. Доналд Тръмп изобщо не го забеляза. Никой не му подсказа, че Добс беше сред първите, направили войната срещу средната класа достояние на хората не само в САЩ.
Преди година американският конгресмен, евреинът Стийв Израел, заявил, а след това и написал:
„Това не е бизнес-игра на шикалки. Това е вашата демокрация. Но когато наддаването започва да нараства все повече, вашият глас спада. Вие просто сте обезценени и отстранени от пазара на идеи. Така е, докато не станете един от свръхбогатит.
Понякога злото се превръща в неотменна необходимост. В такива случаи пак опираме до вярата и чувство за мярка. При събарянето на една държавна система, нейните представители не бива да бъдат унищожавани, както постъпваха комунистите. Достатъчно е да бъдат наказани с принудителен труд в поносим обем. Та някои да имат време да осмислят стореното безмерно зло и да подирят вътрешни сили да се поправят. Като след изтърпяването на наказанието се отдадат на тих, кротък бит. Иначе – отново в каторгата.
Не друго, а егоизмът и алчността мотивират не само нашенци да гурбетчийстват. Те се отправят на път в търсене на Ел Дорадо според своите индивидуални разбирания. Обикновено първото поколение живее материално по-добре в сравнение с родните си места. Но плаща значителен данък за постигането на такова благополучие, което не ще си позволя да обявя за измамно. Често и следващата генерация дължи същата цена.
Знаете ли как се нарича тя? Достойнство. С невероятно редки изключения тези хора по неписано правило губят именно това – своето достойнство и себеуважение. Ето защо посочих само „материално по-добре“.
А достойнството? Въпрос на ценностна система. Многократно съм споделял как „гявол момчета“ са ме питали колко ще ми дадат в заложните къщи за моето? Затова семейството и родното място, средата – каприз на Фортуна – са неотменим фактор във възпитанието на човека, във формирането на неговата личност. Малцина са успели да надмогнат силата на кръвните връзки и да се избавят от лошото наследство. Тази е причината Бог да постанови:
„Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.“[ „Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 17-19.]
Дали нашите предци са знаели това правило от Евангелието, или то е било изведено от опита и предавано през вековете, не се знае. Но със сигурност преди евентуална сватба са провождали сватове при кандидатите за булка и жених. Да проверят тъкмо това – от какъв корен произлизат бъдещите младоженци? С кого ще се сватосват? Което ще рече – сродят. Точно така се и нарича – роднинство по сватовство. Както кумът е втори баща – Cum pater, което буквално ще рече „с баща“. В епохата на сексуалната разюзданост това е отхвърлено и му се надсмиват. Резултатите са видими, но изискват ум и сетива. Все по-малко жители на земята притежават тези атрибути, отличаващи човешкото същество от животните.
На практика олигархия означава комунизъм или социализъм. От близо 73 лазарника съществуваме в такава система, в която малоброен елит притежава богатствата и взима важните решения, засягащи всички ни. Не се противим и съпротивяваме, понеже ни взеха страха. Нима ви заблуждавах, позовавайки са на извода, до който беше стигнал американският консерватор Гари Алън още през 1970-1971 година:
„В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население, но тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто…
Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокс – свръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.
Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит. В такъв случай планът на най-посветените заговорници не е да комунизират Съединените щати, а да ги социализират.“[Gary Allen]
Онова, което наричате Русия и България, представлява образцови олигархии. Сиреч – социалистически системи, основани на страха, подчинението и отвличането на съзнанието. Както е известно от дефиницията на преминалия през КПСС съветско-руски философ Александър Зиновиев, който познаваше същността на този тип структури, „веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система“.
В определението си на комунизма Зиновиев изтъква, че в него „доминиращата обществена връзка е тази на „шеф“ и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане“.[Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа“]
Тукашната чалгарска Номенклатурия е формирование, притежавано от алчно червената фашистка мафия на БКП, БЗНС, техните служби за партийна сигурност и присъдружните им организации. То е лишено от доста характеристики на държавата като база, устройство и функциониране. И се намира под контрола на чужди сили, враждебни на интересите на истинските българи.
Този вид системи могат да бъдат сринати или с подавляващо изборно мнозинство – в пропорции най-малко 1:3, или със сила. Трети начин, да го наречем втора законова форма, различна от първата, не е познат.
Ненчев спестил пет милиона бюджетни пари но навредил на ЛИЛИТ ПУТИН(Предпутник -масонска престилка). За назидание на други антиПутиПолицици го погнаха.
Борис-of, Банкянската мижатурка за обвинените министри: Казах им да мислят, защото винаги идва Видовден!
ЧЕРНИЯТ КУБ: ДЕКОДИРАНЕ
Черен Куб = Сатурн
Сатурн = Сатана (Saturn -> Satan)
Сатана = Дявол (Християнство)
Дявол (Devil = D + Evil) = Сет (Set), който е оригиналният носител на злото, предшестващ Християнсвото
Сет – древноегипетски бог на Злото, Хаоса, Тъмнината, Войната и Разрушението = Антихриста (Християнство)
Сатурн, Сатана, Сет, Антихрист, Дяволът = Поквареният Демиург (Гностицизъм)
През юни германската обществена телевизия ZDF излъчи филм за ловците на мигранти в България, в който беше съобщено, че най-малко 800 души участват в тези организирани милиции. Показани бяха кадри от подготовката на група, наричаща себе си "Военен съюз на България". Едно от заснетите маскирани лица, представящо се с името Саша, на чист руски език признава, че като бивш руски войник е дошъл да обучава българските доброволци. Друг негов колега с името Георги, също на руски обяснява, че през гората минавали бежанци, които "трябва да заловим". Във филма българинът Владимир, шеф на ловците на бежанци, показва на компютъра си видеоклип, на който се вижда как руски военни обучават местни опълченци в маскировъчно облекло на техники за самозащита и нападение. "Това е страхотно! Руски наемници ни обучават и то безплатно, за което сме благодарни!", възкликва българинът пред журналистите от ZDF.
Проруските "пета колона", "False Flag" юрганизации, Подполковник Калашников, БНО Шипка и Воински съюз Васил Левски, предупреждават че можело да се юрганизира "майдан" по времето около приемането на поста "Президент на Република България".
Да уточним че навремето благодарение на "майдана" в Украйна - дар от ОбРама - Путин успя да си присвои Крим. А днес в България, Черноморието, пристанища по Дунав, ЕРП-та, ТЕЦ-ове, "Дънди Прешъс" голяма част от едрия бизнес, партии и проКуратура са собственост на Путин - няма нужда пак от армаган "майдан" .
По вероятно е горните съюзи да са застраховка в случай на събуждане на народа, ако скочи да трепи управляващата клика, та да се пуснат да се трепят българи с българи, гои с гои, раи с раи.
Израел се намесва във външната политика на Обединеното кралство. И не само. Дребни ционистки ченгенца кадруват в Британския парламент. Държава, която е бивша империя. Претендира да е „велика сила“. Постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН!
Външният министър Борис Джонсън, наречен от служителя на Моссад, израелеца Шаи Масот „идиот“, беше спешно командирован във Вашингтон. Уж за „неотложни срещи“ с още неназначен, което ще рече невалиден екип на Доналд Тръмп. Просто го скриха, за да не изтърве с голямата си уста нещо неподходящо по адрес на господарите в Тел Авив.
В САЩ идва на власт отявлен произраелски псевдохристиянски ционист. Цялото му семейство е омотано в юдаизма и с удоволствие прави фелацио на всеки чифут, който пожелае. Не е поискал Беняминчо, не е паднал на колене Доналдчо, за да поеме орално онова обрязано woodpecker-че.
Настоящият посланик на Израел в Лондон се казва Марк Регев. Той е като брат-близнак на товарищ Мей, Териза Хюбертовна. Като нея прилича на жираф. Военнопрестъпник, за който и два трибунала от типа на Нюрнбергския и Хагския биха били малко, донеотдавна този Марк служеше като говорител на израелското правителство. Ако някой пожелае да вдигне паметник на дебелоочието и наглеца, може само да направи постамент и да циментира този мелбърнски чифут отгоре.
Посланик, ченгета от Моссад, действащи под дипломатическо прикритие, кохорта британски евреи – измет, останала след клетвоизменника Оливър Кромуел, чиято революция била финансирана от крадливите холандски чифуути – всички се изредили като на караманьол да оплюват и обиждат лидера на опозицията Джереми Корбин. А той да си трае, вцепенен от шубе, и понеже е тяхно момче. Явно някога е отказал да им прислужва.
Още след Битката при Ватерлоо Британия е била превзета и ръководена от евреите начело с Ротшилд. Отгова насам тя никога не е била самостоятелна държава. Нейната монархия е васална на интернационалното ционистко еврейство. Бъкингамският дворец и правителството неизменно се подчиняват на волята на чифутите.
Век назад Хенри Форд установил:
„При Кахала или древните Съвети, евреите живеели сами и се самоуправлявали. Въртели далавера с правителството само чрез свои посредници. Това бил комунизъм в по-драстична форма, отколкото бил виждан някъде по света извън Русия. Образование, здравеопазване, данъци, вътрешни работи – всичко било под абсолютния контрол на шепа хора, които съставлявали Законодателния съвет. Този орган, както изисква и съвременната еврейска йерархичност, се самовъзпроизвеждал и то по наследство.
Често властта се предавала по ненакърнена потомствена линия от наследници в продължение на много поколения. Цялата собственост била обща. Което обаче не попречило на лидерите да забогатеят.
Тези Кахали или Съвети съществували в Рим, във Франция, в Холандия, Германия, Австрия, Дания, Италия, Румъния, Турция и Англия. В Съединените щати идеята намерила развитие покрай синагогата и около националните и интернационални тайни еврейски общества.
Кахалът е традиционна еврейска политическа институция по време на разселението на расата сред другите нации. Нейният интернационален аспект може да бъде забелязан във висшите съвети. Тези съвети се разраствали с разпръскването на евреите по целия свят. „Еврейската енциклопедия“ се позовава на Съвета на три земи, на Съвета на четири територии, и на Съвета на пет земи, което показва интернационалните връзки през ранните години.
Но както всяка такава история, макар и архивирана, тяхното възприятие от обществата е трудно постижимо. Тъй като хората ги свързват с модерните времена. Неотдавнашният ционистки конгрес в Лондон, където без съмнение беше свършена повече работа, отнасяща се до евреите по света, макар и не пред публичния поглед, както се очаква, може да бъде наречен Съвета на тридесет и седемте земи. Тъй като делегатите на този конгрес пристигнаха от всички части на света – от далечни места като Лапландия и Южна Африка, Персия и Нова Зеландия. Целта на тези Световни съвети е обединението на евреите. А тяхната история минава през вековете.
Следователно не е нищо ново, че това е възникнало в Русия. То е налогът на еврейските революционери над Русия на неверниците. Това е форма на господство, което е било преподавано в юдаизма от най-ранните му времена при неговите контакти със света. Съветска Русия не би била възможна, ако 90 процента от комисарите не бяха евреи.“[Henry Ford – “The International Jew"]
САЩ, Русия, Британия, Германия, Франция, Европейският съюз, България и повечето останали държави са олигархии. Тяхното устройство, икономическата и политическата им системи, перфектно отговарят на дефиницията за това. Всички те биват представяни като „демокрации“. И това е една от най-големите измами, които търпим.
Когато неговата партия БКП проформа обявяваше ционизма за враг – с членството си в нея Кало заявяваше своето съгласие с това. Впоследствие
застана начело на комунистическата еврейска организация „Шалом“. И декларира, че всички евреи у нас винаги са били … ционисти?!
Той бе сред учредителите на Първановия проект БКП-АБВ. Телевизионните репортажи го показват като лявото бастунче на агент „Гоце“. Макар за себе си да съм наясно, че зависимостите са обратни – Кало е пряк надзирател на Седефчов…
Стана ли ви ясно? Седесар, комунисти, гербери, бесепари, азбукари… Всички те са едни и същи. И до един са подчинени на онези, чийто витринен вожд е Роналд Лоудър. Те са част от тяхната „тиха, лична дипломация“!
Няма коментари:
Публикуване на коментар