Ениология-Виктор Рогожкин 4ч.

Виктор Рогожкин - Ениология продължение Друго важно следствие на РТГ се явява утвърждението за равната на нула сумарна плътност на енергията,вещества и гравитационо поле,което обаче до сега не е открито и до край да се разбере неговото действие. Но релативистката теория е внесла коренна промяна по фридманския модел на базата на ОТО. По нататък от ОТО следва ,че обектите с маса над тройната маса на Слънцето, за крайния промеждутък на собственото време трябва неограничено да се свият от гравитационните сили-коласират, образувайки черни дупки - граници,които са непроницаеми за светлината. РТГ от корен променя представата за гравитационния колапс-свиването на масивното тяло в съпътстваща система произтича за собствено крайно време при плътност не повече от 1016гр/см3. При това не протича гравитационно „самозатваряща се” звезда и веществото неизчезва от нашето пространство-време. Науката не стои на едно място и поредното откритие от радиоастрономите на реликтово излъчване с температура 3оК (градуси по Келвин) отново е донесло объркване във вече наложения сценарий за еволюцията на Вселената. Сметките показват,че излъчването става остатък от горящата фаза на Вселената,когато целия свят е бил запълнен от плазма с температура 3000 оК ,правещ го непрозрачен. По нататък при охлаждането тя се превръща в неутрален,прозрачен при излъчване газ и в резултат на рекомбинацията на водорада се появява първично нарушение на газа, преобразувал се в ядра за формиране на галактики. Обаче експериментите с телескопа РАТАН-600(рис.10) проведени през 1968г. От Дж.Силком показали,че наблюдаваните пространствени нееднородности на фоновото излъчване са на минимум един ред по-малко,от предсказания сценарий. На учените всъщност им било нужно да докажат, че в природата е станало някакво космическо чудо:до такъв момент от времето Вселената е била навсякъде еднородна и изотропна и „изведнъж” Светът станал състоящ се от скупчени мегагалактики, галактики,звезди, планети..... Рис. 10. Радиотелескоп РАТАН-600 По едно време се появила надежда през 1979г.,когато се изяснило,че наутрино-добре известна частица от микросвета,може би няма нулева маса на покоя. Обаче по-късните уточнения на сценария от първите мигове на еволюцията на Вселената, убедила учените,че експлоатацията на законите на „съвременната” физика при тези условия е просто невъзможна: при тези условия би трябвало да работи съвършено друга физика, абсолютно неизвестна на човека и нуждаеща се от кардинално преглеждане на свойствата на микросвета и геометрията на пространството. Доста сътресения в основата на ортодоксалната наука внесли и откритията в микросвета. През 60-те години първите страници на вестниците се изпъстрили от огромни заглавия на статии за откритията на поредната елементарна частица.Но когато количеството на тези открития минало шестотин,тези съобщения започнали да се появяват само в научни издания. Дошло време за преосмисляне.Състезанието между водещите държави в строителството на все нови ускорители на елементарни частици довело учените до разбирането на несъстоятелността на концепцията за гигантомания. Физиците започнали да осъзнават,че все нови и нови частици не се откриват,а се създавали в тези експерименти. Освен това откриването на нарушение в законите на съхранение по време на ред експерименти принудило учените да си спомнят, че живеем не само в пространството, но и във времето,а елеметарните частици могат да проявят и вълнови свойства. Понятието „време” разбира се, не се свежда само до простото отброяване на секунди, часове или количество години,измервани с периода на въртене на Земята около Слънцето. Един древен философ е казал: „Аз прекрасно знам какво е това време, докато не се замисля за него. Но само да се замисля-и вече не знам, какво е това време.” Обаче времето като физична величина обезателно влиза в математическия апарат на съвременната ортодоксална наука! И ние не се замисляме над това, че с периодичното добавяне на поредната секунда към годината, във връзка с изменението на периода на въртене на нашата планета, се изменя целия свят, в който живеем. Появяването на ред паранормални способности в ред представители на нашата цивилизация,и особеното последното десетилетие,принуди най-прогресивните представители на науката сериозно да се замислят за реалността на общоприетите парадигми,в които се разглежда времето като еднопосочна кооордината на пространствено-времевия континиум. Умението на човека да възприема информацията от миналото и още повече-от бъдещето,без всякакви прибори позволи на учените да погледнат по нов начин на микро- и макро-процесите в нашия свят. През 1971г. астрофизика академик Н.С.Кадишев,във връзка с проблемите на „ виолетовото и червеното смесване”, изказал хиппотезата за възможността да се премества във времето в двете страни на времевата кооордината. Академик Н.А.Козирев утвърждава, че през физичните свойства на времето произтича влияние на бъдещето върху настоящето.При това „връзката през времето трябва да е мигновенна”.Само защото Вселената е нещо цялостно.”Мигновенната връзка прави света не сбор от различни агрегати,а „организиран” Извода на Козирев е поразителен за ортодосите: „Бъдещето е зафиксирано. В някаква степен ние сме получили доказателства за съществуването на съдбата. Защото всичко вече го има...Съществува някаква размазаност на бъдещето. В пределите му може да бъде направена корекция. Идеите, изказани от Н.А.Козирев помогнали не само на първия етап да се разберат някак си способностите на биологичните организми да възприемат извънвремева информация, но и да се премахне неопределеността, свързана с пространствените размери на галактиките,мегагалактиките и времевия фактор за края на скоростта на светлината в ОТО. Тази неопределеност е предизвикана от това, че ако информацията в Света се разпространяваше строго със скоростта на светлината, то проблематично става даже съществуването в такава структура,като галактика, не говорим изобщо за по-сложни пространствени образувания във Вселената. Представете си, че динозавъра/или бронтозавъра/ при дължина на тялото 18м сигналите на нервно раздразнение се предаваха по нервната система със скоростта 5см/с (рис.11). Рис. 11. Древно изкопаем бронтозавър При нападение на опашката, главата на динозавъра така и не би разбрала за това събитие. Аналогично изглежда галактиката при предаване на информация даже с огромната скорост от 300 000 км/с. При разглеждането на ядрени и термоядрени реакции, учените били принудени да прибягнат до понятието многомерно пространство. Към това ги подтикнало множеството научни открития през последното десетилетие. За това да се разбере случващото се в този свят,вече не е достатъчно научната представа,че целия наблюдаем свят съществува само в четири-измерното пространство, където трите координати съответстват на привичните ни дължина, ширина, дължина, а четвъртата кооордината определя времето на произходящите събития. Един от първите, който се е позовавал на многомерността на Вселената, е академик Юрий Александрович Фомин, физик и изследовател на паранормалните явления в природата и обществото. В своите разсъждения Юрий Александрович представял следния нагледен пример. Ако се намали до размерана кристалическата решетка на метала към обичайните пропорции,например атоми с размер на топка за тенис, то разстоянието между близките „атоми” ще е минимум 1 километър!(рис.12) Рис. 12. Кристалическа решетка И в „пустотата” между „атомите” се носят,без да се смесват непонятни, неизмеряеми електрони,които по странен начин обезпечават устойчивостта на кристалическата решетка. При това е съвършено неизвестно как именно произтича преноса на заряда при положение, че има различия в електрическите потенциали. Ние сме свикнали да не се замисляме над факта,че всички електроприбори работят под действието на електрическия ток. Обаче ни един физик не може да обясни самата природа на електрическия ток и как точно произтича движението между електроните! Сериозни трудности възникнали и с обяснението на процеса за разделяне на двойната спирала на ДНК при делението на клетките. Почти всяко момченце събира гайки, болтове, пружинки и прекрасно знае, че ако две пружинки в неговото „хранилище” са се смесили, то може да се разделят само ако се измъква едната от другата както се измъква болт от гайка. Обаче при разделянето на двойната спирала ДНК всичко е съвсем различно, което противоречи на представите на съвременната наука за силните и слабите взаимодействия-едната спирала като ,че преминава през другата спирала,не нарушавайки нейната цялост. А данните за информационния носител на молекулата, отговаряща за наследствеността, показали нейната недостатъчност за описване на всички признаци на биологичният организъм, не говорейки изобщо за неговата ментална работа. През пролетта на 1997г. Американския Център за изследване на мозъка е направил извода, че мислените процеси се осъществяват не от мозъка, а от някои външни „полеви” структури. Мозъка и нервната система изпълняват функцията на превключвател. Но това е било известно на човечеството преди хиляди години! В източно-философските учения се твърдяло, че човека , в частност, се представлявал от многомерни структури-видими и осезаеми обикновени органи и чувства на физическото тяло и възприеманите на сензорно ниво ефирно, астрално, ментално, бутхиално, атманическо...И при това се твърдяло за мигновено взаимодействие на каквото и да е разстояние. Получава се една такава печална ситуация – в продължение на последните двеста години ортодоксалната наука,която като цяло отрича опита на древните цивилизации на Земята,по принцип се е занимавала с доказателствата на тези знания. Но при това човечестовото е доведено до технократна задънена улица на еволюцията,която е смъртоносна на всяка цивилизация. И това не е станало случайно!Това е целенасочен акт! И по-нататък ще се постараем да разберем как е могло това да се случи. Субективност и обективност по пътя на познанието.Добро и зло,съзидание и деструкция Един от основните критерии за проверка на тази или онази теория или хипотеза в ортодоксалната наука - е всъщност експеримента.Ако се успее да се получи повторяем резултат, то се счита, че теорията е вярна.Обаче в средите на учените отдавна битува мнението: която и да е хипотеза става теория тогава, когато се повявят нейни последователи.А до провеждането на решаващият експеримент за потвърждение на тази или друга хипотеза , учените-есперементатори суеверно отчитат всеки неблагоприятен факт.Естествено, това предпочитат да не се распространява.Във времето на голия технократен материализъм леко е попадането в немилост за всяка дреболия. „Чудесата не противоречат на законите на природата.Те противоречат само на нашите представи за законите на природата”- казал свети Августин.Здравия смисъл рано или късно излиза на яве пред лъжата,макар и да е удобна за някои представи в нашия свят.През 70-те години в печата е „пропусната” информацията за дългогодишните наблюдения и изводи на нашия съотечественик С.Е.Шнол.Анализът за скоростта на растежа на микроорганизмите е позволил да се види удивителната закономерност на повторяемостта на резултатите при експеремента в лабораторни условия с точност до метър,именно по това време и точно след една година. Много експерементатори задължително обвързват своята работа с лунния календар,астрологични аспекти и предпочитат в това време да няма чужди лица в лабораторията.Сега това суеверно предчувствие е намерило едно малко трудно обяснение - реалното влияние на астрологичните фактори и „биополето” на организмите, метакодове на местности и общото настроение в ментален план на земляните по време на експеримента.Например,много „точни”експерименти могат да бъдат предварително обречени на провал ако се проевеждат на друга точка напланетата и от други хора,в неподходящо време,макар и в същата обстановка.Този метод се е провеждал от извънземен разум чрез много ортодокси,ако трябвало да бъде необходимо да се „затрупа” това или онова ново прогресивно научно направление,позволяващо на земляните по-дълбоко да разберат реалния строеж на Вселената и своята роля в този свят. Сложно е този свят да се избавим от субективния подход на оценяване на тези или онези явления на процесите.Спомнете си приказката „Приказка за тройката”на братя Стругацки :”Нужно ли е това на народа?Не,на нашия народ това не е нужно!” Субективизма в науката е равносилно на нейната смърт.И това великолепно е използвано от чуждият на нашата цивилизация извънземен разум,съумял чрез човешкия субективизъм да обърне еволюционния процес на 180 градуса от Човек Разумен-към Човек Технократ,превъщайки по-голямата част от населението на планетата в послушни биороботи.Но ние сами сме допуснали това,не желаейки да се издигнем над нашата горделивост и егоизъм. В съвременната псевдоезотерична литература може да се срещне утвърждението,че красотата ще спаси този свят от жестокост и насилие.Сякаш логически е правилно.Но все пак понятието красота има субективен характер.Това,което е красиво за едни днес,може да е безобразно за други по друго време.Невъзможно е например да се съвмести понятието красота на съвременните момичета от подиумите,с 120 килограмовите рубенсови красавици или готическата архитектура –с „хрущовските” пететажки./т.е. панелките/ Ако красотата не подхожда на отбора,то трябва да се използват традиционните добро и зло,черно и бяло.Макар каквото и да е,но трябва,нещо съгласно вековните възприятия на земляните,да спаси света?Само,че не е ясно кого и от кого трябва да спасяваме.Да разгледаме един „любовен триъгълник”-човек-овца-вълк(рис.13) Рис. 13. «Любовен триъгълник» За човека овцата е нещо хубаво.Овцата-това е шишче,вълна,палто,а вълка-е лошо.Вълкът понякога яде нашите овце. За вълка е напълно разбираемо по какви причини овцата-също е хубаво нещо.А човека-напротив,съвсем лошо-и овца не дава да яде,че и на лов за вълци ходи. Най-смешно е положението на овцата в този триъгълник.На нея и е безразлично кой точно ще я... С черното и бялото е също така проблематично.Бялото днес изведнъж става черно утре.И това се касае не само за негатива и позитива при фотографията.Великите пълководци и вождове изведжнъж се превръщат в палачи и врагове на народа си.Отначало се издигат,после се премахват паметниците.В огъня горят книги и произведения на изкуството на велики майстори..Обичайна ежедневна ситуация на тази планета.И съвършено е непонятно кой е създател,кой /разрушител/деструктор. Във Волгоград,Салск и други градове,родилните домове са построени върху бивши .... гробища.Естествено,детската смъртност в тези родилни домове е стигала 90%!Представете си ситуация:бащата на загинало дете намира бомба и взривява родилния дом.Кой в тази ситуация е добрият и кой-лошият?Архитектите и строителите,които са издигнали това „гробище” или отчаяния баща? Хората по собствена глупост започнали да си представят света именно в тези двоични кодове-добро-зло,да-не ...Делим чисто субективно и с изгода за себе си.”Лично за мен това е красиво,добро и полезно,а който не е съгласен...”Двумерното мислене и нежелание да се вниква в законите на енергообмена на Вселената с кармичен бумеранг удари обратно самото човечество.И никой не е виновен в това,че не сме вникнали в причино-следствените връзки и сме влезли със свойте „мръсни ръце” в нестабилното равновесие на природата.И пак забравяйки за закона за съхранението!Всичко се връща по своя кръг,а ние със своите безумни експерименти над природата не забелязахме как сами се превърнахме в „опитни мишки”.Ако човечеството може да се отнася така безжалостно към по-малките братя по разум,то винаги ще се намери някой,който да стори същото с нас!Да разгледаме няколко примера. Човека дълго и безуспешно се бори с молеца.Личинките на това насекомо унищожава кожените и вълнените изделия.Но нали ако не е молеца,то земята би се покрила с мъх,коса и вълна.Практически само това насекомо преработва и разлага подобни биологични тъкани. Други известни врагове-деструктори за гризачите.Но и те изпълняват грандиозно предназначение в равновесието на природата. Събирайки семена в дупките си за зимни запаси, те пазят генофонда на растенията в случаи на засуха и силни студове, когато загива целия горен плодороден слой. За зимата не се използват всички семена за храна на гризачите и получавайки „активираща енергия” заедно с отпадаците, през пролетта всичко се изнася навън от животните. Ако ги нямаше деструкторите в света,всичко наоколо би загинало. Деструкторите ръководят енергоинформационния обмен в природата. Обаче еволюцията на живота на Земята претърпя и чуждо вмешателство и процеса на деструкция придоби агресивен характер. И това бе целенасочено,за да се заложи поначало деструктивен характер на развитието на човешката цивилизация. ТЕОРИЯ ЗА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА-ОПИТ ЗА ИЗМЪКВАНЕ За взаимовръзките на космичните процеси и случващото се на Земята хората са се досещали отдавна.Както вече казахме,всички велики древни учени оставили следа в развитието на науката,са били не само учени.Те са притежавали така наречените паранормални способности сензорика, ясновидство, телепатия...Преди хилядолетия са написани трактати за строежа на атома и Вселената,за многомерността на Вселената и космическия произход на човека.Минали са векове и идва време да си спомним всичко,което са знаели нашите предци. Недостатъците на съвременните ортодоксални теории за строежа на света довели до появата на нови и нови хипотези.Много от тях не са издържали проверката на времето и са забравени. Други отново се появяват на страниците на различни издания. Необходимостта от съществуването на скорост за предаването на информация във Вселената,ако не и мигновеннии,то в крайна сметка многократно превишаващи скоростта на светлината, довело до появата на хипотеза за съществуването на микролептонни,тахионни и торсионни полета. В тези хипотези се прави опит за търсене на нови с далеко действие полета,тъй като получаваната във Вселената информация, съществуваща само в електромагнитния спектър, се оказва недостатъчен и не позволявало да се обясни много, ако не и повечето от наблюдаваните факти. През 1913г. френския математик Ели Картан посочил възможност за съществуването на торсионни полета,възникващи около всяко въртящо се тяло. А през 1993г. Г.И Шипов в книгата си „Теория на физическия вакуум” обосновал тази теория. Ако хипотетичните гравитационни полета пораждат маса,електромагнитните-заряд,то торсионните формират класически спин,представляващ квантов аналог на ъгловия момент на въртене (рис.14) Рис. 14. Спинов конус Константата на спиноторсионните взаимодействия, служещи като показател за техните сили,се оценява с величина не повече от 10 ‾ 66 – което първоначално не привлякло към себе си повишено внимание на учените заради извънредната слабост на тези полета. Например,константа на електромагнитниото въздействие е 10 ‾ 2. С времето учените направили извод,че за динамично въртене,когато се създава вълновоторсионно взаимодействие,се махва ограничението от величината на константата. При това тази константа става много голяма,торсионните проявления стават визуализирани. И това позволило да се разработят нови торсионни технологии в областта на енергетиката, транспорта, връзките, комуникациите и т.н. http://art-raliko.blogspot.bg/2011/01/7.html