Изкуствената светлина и заместващата реалност
Daylight reveals color; artificial light drains it.
— Helena Rubinstein
На дадено равнище има подсъзнателна логика в това, когато си в епохата на тъмнината (Кали юга) да търсиш повече светлина. Навярно това е част от причините днес всичко да е толкова заобградено от нея в цивилизацията. Ето защо, макар и специално коментирана като аспект, изкуствената светлина заслужава втори преглед в контекста на фиксиращата ѝ природа. Защото тя е навсякъде.
Дотук вече е станало ясно как светлината е свързана със съществуващото и структурата като идея. Респективно репликирането на естествената светлина по същество разкрива природата на мисловността и тенденциите ѝ – да има още структури, идеи и информация.Като създаване на куб в куба.
Тук се крие и един по-фин нюанс.
Само проявеното подлежи на репликация (съответно – цикъл). Самата идея, че съществува имитация (на нещо) е базирана на презумпцията, че има структура, която да бъде имитирана. В крайна сметка – именно ума единствен може да даде команда за преповтаряне.
На този принцип няма как да има имитация на тъмнина, защото тя няма структура, няма референтна точка, няма „излъчвателно тяло“, за да бъде reverse engineer-ната „геометрията“ ѝ по изкуствен път. Всяко едно нещо, което може да бъде реконструирано не е реално in the first place, защото то е проекция и рефлексия.
Това осъзнаване дойде от вече коментирания очевиден факт, че съществува изкуствена светлина, но не и нещо, което може да се нарече „изкуствена тъмнина“.Тъмнината просто е, когато фокуса на съзнанието изгасне – когато заспиваш или гасиш лампата, или когато настъпи нощ по естествен път. Тя не е нещо, което може да се генерира – тъмнината просто настъпва. Навярно би било по-коректно да се каже, че това е завръщане към оригиналното състояние, което не е базирано на изменчивост. Все пак Ин е условие Ян да се прояви (тъмнината е условие да има светлина).
Започнах да обръщам внимание на по-практическия аспект на това разбиране, когато усетих какъв анти-ефект има светлината върху разширеното себевъзприятие. Ако това, което се нарича „естествена дневна светлина“ има функцията на фиксатор, то изкуствената светлина играе тази роля още по-самоотвержено, защото тя е в пъти по-непосредствена. Тук става дума най-вече за луминесцентната светлина и студеното LED-осветление. Те са изключително стерилизиращи средата и я правят по-фактическа.[24] Вкарват идеята за рамка и конкретност, че „това е само това и нищо друго“. Бе коментирано как всички държавни институции поддържащи системата ползват именно този спектър на светлината.[25] Лично за мен няма никакво съмнение, че именно това е една от причините усещането в тях да е толкова потискащо, стриктно и стерилно. Просто воалът на магията, който инак по естествен начин присъства в пространството – бива вдиган от тази светлина и въображението работи по-трудно. Ето защо когато си стоял дълго време на тъмно и някой включи лампата – тя действа като „крясък“ в пространството. Не просто заради оптическия шок, а и заради рязката фрагментация през която преминава съзнанието при внезапната смяна между тези различни режими.[26]
Ако това звучи „прекаленко“, тук следва да се има предвид, че човешкото същество е толкова светлочувствително, колкото и растенията. Всяко усилие за подобряване на менталното, физическото или емоционалното състояние на индивида е до голяма степен обусловено от въздействието на светлината. Там, където се цели подобряване на човешкото здраве, би следвало да бъде използвана природата и уроците за контраста, която тя носи.[27] Дори най-доброто изкуствено осветление не е пълен заместител на дневната светлина и нейните светлосенки. Съществува обаче, огромна разлика между добра, неутрална и наистина лоша изкуствена светлина. Чрез използването на изкуствена светлина в действителност се оказва влияние върху човешкото благосъстояние. Макар да не е толкова разпространена истина – светлината оказва огромно въздействие върху организма.
Например най-често използваното улично осветление може да се раздели на 2 главни категории: натриеви пари (червеният спектър) и живачни пари (синият спектър). Обикновената лампа с волфрамова жичка е най-близка до бялата светлина на Слънцето, макар да застъпва доста големи области от червения спектър.[28] Все пак, поради качеството на останалата изкуствена светлина, тя си остава възможно най-доброто налично осветление (неслучайно то бе забранено от ЕС през 2012 г. с мъгляви аргументи).
За да бъде полезно, всяко изкуствено осветление би следвало да вземе под внимание устойчивостта или равномерността на светлината. Това зависи от материала на жичката в самата лампа. Всички волфрамови или минерални жички осигуряват това, което се нарича „стабилно осветление“ благодарение на тяхната термична инерция. Осветлението променя качеството си веднага щом се промени медиатора. Например газта (или парата) използвана за флуоресцентните лампи е твърде нематериална, за да продължи да свети постоянно през цикъла на променливия ток и резултатът е 100 трептения на секунда, част от които някои хора съзнателно улавят. Останалата част от човечеството преживява всичко това на подсъзнателно ниво, но то все пак води до напрежение в очите, раздразнение, главоболие и други. Всъщност откривателят на флуоресцентната лампа е считал това осветление за евтино и подходящо за ползване единствено при спешни случаи (обикновено по време на война), тъй като по-дългата му употреба може да застраши здравето на хората. Когато се стигне до повреда в тези лампи и те започнат да трептят с по-ниска скорост, напрежението и дразненето, които застрашават здравето – силно се увеличават.
На практика истинската дневна светлина все още не може да бъде имитирана. Въпреки това изкуственото осветление е необходимо допълнение в този модерен свят. Тънкостта обаче е, че на много хора им се налага да прекарват голяма част от деня под това осветление, което вече е нещо друго. Ето защо въпросът за проектирането на едно работно или домашно пространство е много важен.
Доброто изкуствено осветление е на първо място онова, което излъчва постоянна светлина. Добре е и ако излъчва цвят, който носи ползи за здравето. Тези два фактора вървят ръка за ръка, предлагащи най-качественото осветление.
Вибрациите са ритмите на живота – сърдечния пулс, дишането, премигването са само част от най-очевидните. Отвъд тях, както в човешкото тяло, така и извън него съществуват други ритми, други вибрации, които се познават отчасти и все още се преоткриват. В музиката ритмите са известни и се усвояват посредством слуха и тялото. Когато тези ритми и вибрации се ускорят, те достигат усещането за светлина. Човек вече не ги чува, а ги вижда. Зрението и съзнанието се стимулират доста силно от светлината и промените в нея. Определени светлинни пламъчета или дискотечни ефекти могат да въздействат върху дейността на мозъка и върху нормалните функции на съзнанието.[29] Добрата и постоянна светлина спомага за мисловната дейност, за отпускането на напрежението и биохимичните структури. Може доста ефективно да намали стреса и пренатоварването на зрението. Слабото осветление постига обратни резултати.
Флуоресцентната светлина е доста евтина за поддържане, но не е постоянна. Тя е обусловена от ясния си ритъм. Светлината на нажежената жичка, благодарение на термичната си инерция притежава графика на гладка крива, докато обикновената флуоресцентна светлина има доста начупен модел на вълната. Това създава трептене, което ясно се забелязва с течение на времето (или през визьора на камера). Дори и в новите тръби това мъждукане присъства, но е прекалено бързо, за да може да бъде съзнателно регистрирано. Мозъкът обаче подсъзнателно го отчита, а трептенето въздейства върху контролирането на централната нервна система на тялото. Многото изследвания осъществени чрез електроенцефалограма показват, че това може да е част от многото причини за голям спектър от проблеми в човешкото здраве – симптоми като главоболие, гадене, загуба на равновесие, напрежение в очите и т.н.[30] С остаряването на тръбата трептенето става все по-бавно и следователно – по-очевидно. Това стимулира мозъка да произвежда различни вълнови модели, някои от които водят до по-нежелани резултати, като епилептични припадъци при хора, които до този момент не са имали предишни подобни оплаквания.
Като цяло нямам намерение да изморявам със суха научна информация, която можеш да провериш сам за себе си, ако прецениш, че има значение. Смятам казаното дотук за точно подадената доза, която да провокира при наличие на резонанс.
С всичко това по-скоро искам да изведа нещо друго.
Днес човечеството дотолкова е свикнало с константното присъствие на светлината, че на никой не му прави впечатление, че само допреди 150 г. нещата са стояли по коренно различен начин. С това не казвам да се събуждаш със свръхзадачата „как да саботираш АЕЦ“, за да „се върнем всички към корените си“... Просто искам да кажа, че дори не е минало достатъчно много време, за да има емпирични наблюдения как всичкото това светлинно замърсяване влияе на развитието на съзнанието на равнище цивилизация (която допреди това е боравила единствено с огън). Единственото, което може да се каже е, че откакто има изкуствено осветление всичко става все по-индустриализирано, урбанизирано и кубично. Затова в съвремието светлината е абсолютно навсякъде.
Ако пък се чудиш за тенденцията, то тя е повече от ясна – повече светлина, повече информация и още, и още проявено. Респективно светлината скоро ще бъде още по-непосредствено внедрена, защото всичко се развива в посока технологии свързани с интерактивните холограми. Светлината вече ще може да се докосва, което ще направи едно подобно взаимоотношение изключително привлекателно за всички.
От този gif става ясно, че когато Робърт Дауни не е в алкохолен амок, той обича да си играе с холограмни антистрес-кубчета
Защото то ще е още по-пълно с истории и шарении и ще привлича още по-неудържимо. За най-пряк съвременен аналог можеш да вземеш всички най-известни локации в големите мегаполиси. Те са свързани с концентрацията на светлина и историите, които тя разказва.
Тези места са толкова емблематични на световно ниво, че дори няма нужда да ги назовавам по име. Там, където всички ходят да се снимат – да заснемат още битове с информация, която после да бъде upload-ната и рециркулирана отново през персоналните екрани излъчващи светлина :)
Като цяло дори от птичи поглед си личи как, където има светлина, има струпано съзнание. Всеки град отвисоко доказва принципа – сякаш гледаш голяма невронна мрежа от решетъчен тип, което потвърждава както връзката съзнание/светлина, така и светлина/кубична решетка.
С умиление тук мога да добавя наблюдението на една приятелка, която отбеляза, че светлините на София преди кацане на летище са като свещички на гробища – плахи, мижави и обгърнати от тъмнина :)) Винаги ти става топло като се прибираш, защото тук все още няма цивилизация в пълна степен :Р
Като контраст – там, където всичко функционира на по-вътрешен план, е тъмно. Затова и вечер в природата няма интензивна светлина.
Но тъй като природата е все по-малко у човека (пък и той сред нея) – то има нужда от... още светлина! Вече и персонално, почти венозно! Защото всеки има touchscreen, своя малка светлина, която носи със себе си. Децата на съвремието вече се раждат с тях и не осъзнават, че до много скоро животът не бе такъв и в човешкото битие нямаше толкова пряко достъпна светлина и информация. Затова и въображението бе още живо.
И тук идва болната тема.
„Болна“, защото тя самата се е превърнала в болест и патология за отрицателно време и никой не може да предвиди реалния магнитуд на това за в бъдеще. Отново – защото става дума за феномен съществуващ от има-няма 15 г. и все още не е минало дори 1 поколение от хора, което да изпита реалните резултати от всичко това.
LED-светлината на практика бива излъчвана от всички устройства, а тя вкарва съзнанието в режим на фиксация и техно-хипноза. Всички телевизори, компютърни монитори, телефони, таблети (и т.н.) със своята бяло-синкава светлина добавят един изключително коварен мотив в човешкия живот – те изтриват все повече тъмнината от уравнението. Главно, защото този тип светлина постоянно казва на мозъка, че е ден, което променя режима му на работа (научен факт). Това става още по-опасно в комбинация със самата геометрия на всички изобретения излъчващи светлина, която всъщност е и една от големите причини те да са толкова успешни. На практика те са кубично тяло (като оригиналния телевизор), което съвпада с формàта на структурата. Така имаш налице правоъгълник, който излъчва светлина и информация/история, което ТРОЙНО подплътява идеята, превръщайки я в много мощен проводник на меми. В крайна сметка куба, светлината, историята и информацията са синоними.
И не се ли наблюдава днес именно това? Хората са изцяло погълнати от портативните си екрани, защото те не спират да бълват актуален статус a.k.a. – информация. Само устройството да изписука и подсъзнателно се чувстваш ангажиран да видиш какво става и кой ти пише. Това пряко ти вкарва история и сякаш се пропуска, че вече имаме автоматичен response на тялото зададен от технология!
Окото пък вече е толкова пренаситено от информация, снимки и видео, че като отидеш на самото място за което четеш и впоследствие снимаш – преживяването се оказва не толкова цветно колкото виртуалното и оставаш по-скоро разочарован. Което води до десензитизация. Сякаш прякото преживяване вече няма същата сила в повечето случаи, защото си захранен предварително с твърде много очаквания, истории и картинки от виртуалното.
Нещо повече по тази линия.
Когато зяпаш твърде много екрани ставаш по-осъдителен и капризен, защото започваш да сравняваш твърде много информация и нищо истинско не се оказва достатъчно добро. Така в живия живот ти започваш да преценяваш нещата според хиляди информационни фактори (подобно на ИИ в шаха от по-ранния пример), а не в прекия досег с тях. Това отново е вид обезчувствяване. Накратко – никога няма потъване в момента. Най-вече, защото си зает да си правиш self-ита, което те кара да отсъстваш от случващото се. С телефон в ръка – никой никога не е наистина там, където се намира физически. Ето защо екранът се е превърнал в заместваща реалност. В съвремието, смисълът зад израза „хляб и зрелища“ вече би следвало да се извежда от факта, че цивилизацията е паднала на нивото да се храни с вибрацията излъчвана от екрана. Зрелището е самия хляб. А от хляба се надебелява – well known fact. Красотата на метафората в случая илюстрира нещата за пореден път, защото хората забили нос в телефоните или компютрите са склонни да не се движат, погълнати от фалшивата реалност. В този ред на мисли, надявам се че на този етап, идеята че светлината фиксира– да кликва по нов начин. Тя вкарва статичност и буквално те прави тежък. Дали защото умът решава, че гледайки движещи се картинки/истории – и той самия се движи, което се счита за „достатъчно“ – наистина не знам. По мое мнение със сигурност има връзка с това, че нещо, което излъчва история е интересно за гледане, защото то снема отговорността да живееш твоята такава. Това обаче отнема енергия и така ти самия няма как да я вложиш другаде. Иронично, хората които гледаш на екрана по всяка вероятност са интересни, именно защото те са решили да живеят животите си и това ги прави заслужаващи внимание. Което те и получават през екрана :) Така или иначе обаче, портативното устройство играе ролята на крушката за насекомото – не можеш да отлепиш от него.[31]
And that’s just fuckin sad, innit?
Дори няма да споменавам (язък, вече тръгнах) как нещата стават все по-обсебващи.
Преди беше домашен телефон в една кутия и когато си вкъщи – биваш намерен и няма дерт, ако телефонът дава 3 дни свободно. Сега вече мъкнеш кутийката си с теб (GSM), даже при някои не е достатъчна 1, а даже 2 (познавам хора с до 4 телефона). Сега, ако не си вдигнеш светилника, обикновено следва драма. Ако случайно го забравиш на тръгване от вкъщи пък, бъди сигурен, че ще трябва да хващаш такси в обедната си почивка, за да си го вземеш, защото без телефон вече „не може“. Неслучайно вече без телефон не можеш да започнеш работа и скоро няма да можеш да плащаш сметките си. Това устройство се забива като кърлеж все по-дълбоко, със свръхсветлинно ускорение. То вече е свързано с всички аспекти на живота, защото параметрите му извират от самата структура на нещата и е нормално в тази структура да се функционира все повече чрез него. Двете идеи се привличат резонансно и ще създават все по-механичен манталитет.
По този повод – не се ли явява изключително любопитно „съвпадение“, че първото нещо, което виждаш като светнеш телефона си е... часът :) С ето такива прости „дизайнерски решения“ се imprint-ва подсъзнателно цяло едно поколение, че квадрата, светлината и времето са свързани (разбирай – че са едно-и-също). По този начин човек започва да вярва все повече във фиксираното, защото без време, история и информация – никой не може да функционира. Нищо чудно, че без телефон вече се чувстваш „гол“, защото нямаш тези инструменти под ръка.
И тъй като малко по-рано споменах думата „енергия“, прави метафорично впечатление, че статуса на батерията на един такъв телефон зависи най-много от яркостта на екрана и дали Wi-Fi-а и Bluetooth-а са включени. Едното е светлина, а другите две са информация (вече изясних, че на практика това е едно-и-също), което показва и глада на тези идеи за енергия. Телефонът иска да бъде зареждан всеки ден, иска да го храниш, иска от теб вниманието ти (което, иронично, е собствената ти енергия). И всички си го предоставят тооооолкова лековато. При скоростта на тенденцията която наблюдавам, скоро нещата ще се обърнат до такава степен, че ще бъде изключение, когато вниманието не е в екрана.
Забелязал ли си как дори когато нямаш какво да правиш на телефона – все намираш повод да си пред екрана му? Даже да нямаш какво да проверяваш ти ще си намериш някоя история, която да те глътне. Просто забележи колко пъти поглеждаш телефона си на ден без причина – да видиш дали има някакъв нов статус, дали някой ти е писал (дори когато знаеш, че не е), дали някой те е търсил (дори когато знаеш, че не е) – абе просто да „видиш какво се случва“.
Светлината и информацията винаги имат нужда от енергия, за да бъдат (след малко ще стане ясно „защо“). Затова ти се бутат всичките тези екрани навсякъде. Смартфоните даже вече се подаряват от операторите само и само всеки да има и да гледа постоянно в светлината. Защото те знаят, че това продава още истории. Те са поглъщащите. На практика вече всеки има телевизор в шибания си джоб. Вземи старата Nokia 3310 и ще видиш дали те гълта така – времената, когато телефона все още бе само телефон, който не излъчва/събира информация за теб с всеки пиксел на повърхността си :)
О, и по този повод, още по-символично е как всяко едно такова устройство има камера – защото светлината (от светкавицата и не само) събира информация. Символично – тя осветява скритите участъци, за които mainframe-а няма подаден обратен код в реално време (т.е. lack of database, който иска да бъде попълнен).[32] Дори само поради това архетипно равнище за мен изчезва всяко едно съмнение, че смартфоните се подслушват и цялата снимкова база данни изобщо не остава на равнище „лично“. Не забравяй, че всичко е метафора и предметния свят е проводник на по-широки идеи, които са сведени до частност. Ето защо по техните функции и параметри по обратен път може да се стигне до по-голямата картина.[33] Да речем, самият факт, че скоро почти всеки един шибан метър площ на тази планета ще бъде покрит с камера, за да може да се наблюдава какво се случва абсолютно навсякъде, означава че на ниво код това вече е факт и няма privacy.
При целия този контекст – дали не започва да звучи по-разумна позицията на индианците да пазят сянката си? Дали бялата светкавица на фотоапарата наистина не е отнемала от естествената им сянка? Защото при нейното проблясване – за миг цялата тъмнина изчезва (доста тънък момент). Дали този проблясък не е осветявал малки тъмни кътчета на душата, които инак могат да бъдат в контакт само с магията? Все пак това е косвения ефект от една снимка, нали? Тя фиксира даден кадър – това е което светлината прави. Което може да се разгледа като „заклещена тъмнина“.[34] Ставаш по-фиксиран енергийно и в крайна сметка – генерираш още от себе си, още материя във формата на квадрат, още истории. Все пак, снимки се правят, за да разкажат история на теб и на другите, гледайки ги след години (поне така беше преди, сега снимки се гледат ежечасно в социалните медии). Вижда се същата тропа – светлината (светкавицата) създава история.
Целият този мотив със снимането бе интересно подет от сценаристите седящи зад трилогията „Men In Black“. Говоря за устройството, което те „кара да забравяш“ след като излъчи ярка бяла светлина към теб.
Във филма това обикновено ставаше след инцидент на улицата и Мъжете в черно винаги осветяваха някоя алея с малка група от хора. Много подобно на това, което дойде после в реалността – в момента по улицата винаги има светкавица все отнякъде, защото всеки се снима с квадрат, за да се качва в друг квадрат, че да го гледат другите през своя квадрат. И подобно на филма – повечето от тези хора тотално са забравили (какво е да живеят наистина). Въпросният аспект резонира със заслепяващата бяла светлина на станциите на Луната, които изтриват спомените на инкарнацията. Така може да навлезе нова история, ново проявено.
Затова и снимки преди се проявяваха – защото създаваш нещо проявено чрез светлина..., което за да се появи, обаче, първо минава през тъмната стая. Т.е. проявеното се освобождава в тъмнина. Все пак всичко на този свят отразява изначалната механика.
Все интересни неща, indeed.
След всичко изписано дотук, ще се окаже, че духовните хора които си мислят, че се намират в епохата на тъмнината – леко бъркат. Поне фактически. Всъщност всички сме в епохата на светлината – на изкуствената светлина :)
Разбира се, светлината и тъмнината на проявения свят нямат нищо общо с истинската светлина и тъмнина, точно както „светлината“ от телефоните не е светлина, а диод с батерийка...
Макар да е епохата, в която всичко е осветено, това не пречи да сме в Кали юга – епохата на голямата тъмнина на невежеството, в която всичко е наопаки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар