Ахейците също не са гърци. Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, а той самия е потомък на фригиецът Пелопс. На този фригиец е кръстен полуостров Пелопонес.
Това е причината в Илиада нито веднъж да не е употребена думата варвари./. Но до откриването й от иманяра Шлиман, градът е бил приеман като художествена измислица. Организираните разкопки разкриват няколко културни пласта, няколко града, опожарявани, разрушавани и построявани отново.
02. Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.
03. На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.
04. Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.
05. Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.
06. Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.
07. Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”. но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).
08. В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия.
09. След като първоначалният щурм не успял, войната се затегнала. Минавали година след година, а троянците продължавали да удържат своя град срещу армията на пеласгите, предвождана от ахейските владетели. Тогава водачите на похода се обърнали към гадателите.
10. „Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.
11. Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).
12. Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.
13. От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.
14. Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.
15. За Троянската война и за армиите, сражавали се десет години под стените на града, е писано много. Но противниците на троянците са назовавни винаги по един и същ лъжовен начин – „гърците ахейци”. От написаното дотук става пределно ясно какви гърци са ахейците – абсолютно никакви. Дори и самото понятие „гърци” ще остане неизвестно още много векове. А и когато стане известно, това ще се отнася за населението на една елинска колония, разположена на Апенинския полуостров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар