Функцията на светлината и тъмнината в платформата - 4ч. Чакри и дан тиени

Чакри и дан тиени

There is this one green lion, which closes and opens the seven indissoluble seals of the seven metallic spirits which torments the bodies, until it has perfected them, by means of the artist’s long and resolute patience.

— „The Cosmopolite“ (16th century)

Be prepared to like me even less now.

Съобразно траекторията на митологията, която търсещия избира за себе си („нагоре“ или „надолу“), нещата за него бавно се изменят във философски план.

Онзи, който реши да бъде дизайнер на Игри се слива с Висшия си Аз, става по-широката своя версия и продължава нататък. Той може да се забавлява безкрайно, да създаде арена за преживявания подобна на земната в друга галактика и т.н., и т.н...

Нещата стоят малко по-различно за този, който не иска да има нищо общо с това. Тъй като в този случай фокуса е пускането на всички истории, Висшият Аз става конструкция, която също следва да бъде пусната, защото тя се явява по-широката история на индивида. В Ковачевица циркулираше идеята, че в този случай Висшият Аз се явява своего рода „паразит“.

Не съм достатъчно краен, за да го нарека и изживея по този начин. Макар аз самият отдавна да не работя на ниво Висш Аз (просто ми е безинтересно), той е естествена конструкция, защото всички, които са тук първоначално са били по-голямо същество влизащо в локална галактическа Игра. Така че няма как без Висш Аз.

Ако при престоя си тук, обаче, някой реши, че връщането „нагоре“ повече не е неговата игра, логиката сочи, че той наистина ще се сбогува с Висшия си Аз, зарязвайки всички истории – „минали“, „настоящи“ и „бъдещи“ – всичко по времевата линия. Това е простата механика зад нещата, която виждам към този момент. Няма „правилно“ и „грешно“ решение – има просто две различни митологии, които въвличат със себе си описаните траектории. Според мен е тенденциозно да се лепват етикети на нещата, защото това отново им придава тежест, което води до поредната история. Ето защо всеки може да прецени за себе си какво жадува неговата собствена Искра and then – to act accordingly.

Някои тънкости, ако избереш да се слееш с Бездната, though (колкото и лековато да звучи казано така).

Висшият Аз оперира през индивида чрез енергиен скелет, който в широката традиция се нарича „чакрийна система“. Ето защо те на практика са „колела от светлина“. Защото траекторията „нагоре“ неизменно въвлича форма на рециклиране (оттук и идеята за колело, когато се описва „самсара“) и още история и информация (затова и тези колела са OT светлина). Този енергиен скелет е един от feedback loop-овете чрез който Висшия Аз трупа преживявания и може да изпраща импулси до съзнателния ум в 3D.

Респективно, хората, които избират да пуснат тези конструкции пак са склонни да разглеждат чакрите като енергийни паразити, които „трябва“ да бъдат премахнати.

Отново – аз не се ангажирам да класифицирам нещата по този начин. Смятам че чакрите нямат само позитивни или негативни функции – такава позиция винаги ще остане ограничена, подобно на всичко базирано на „2“.

Няколко неща правят впечатление, обаче и мисля че си заслужава да бъдат отбелязани.

Първо, пропагандата и литературата за чакрите е просто ОГРОМНА, което само по себе си вечеалармира.

Вече съм разказвал как аз самият никога не съм се интересувал толкова от аури и чакри, нито съм ги виждал в детайл. Естествено – чувствал съм ги и ги споменавам тук-там из други мои текстове, но никога не съм задълбавал в това, камо ли в практики свързани с тях. Докато пишех „Навлизане в платформата“ и започнах да разбирам за пръв път функцията на светлината и тъмнината в самия тесеракт, най-накрая разбрах защо винаги съм странял от подобни практики без да разбирам съзнателно „защо“. Защото в светлината няма трайни решения, а само още истории. И тъй като и чакрите, и аурата са направени от светлина, това ги прави безинтересни. Разбира се, мога да оценя въпросното стечение на обстоятелствата чак на настоящия етап от живота ми.

Но именно поради отделеността ми от подобни меми за мен е още по-очевидно как тези тропи не спират да циркулират в пространството и да стават все по-обвързани с ню ейдж движението. Там се стига до идеи, че човек няма само 7 чакри и се сипват още такива нагоре на богато, стигащи чак до 20 (пък може вече да са и 108 – де да знам). Т.е. понеже 7 не са достатъчно, за да захранваш различни централи – „създай си още“, за да може този процес да бъде улеснен... Простата сметка от гледна точка на онзи, който е предприел траекторията „надолу“ е, че колкото повече чакри имаш, толкова по-фиксиран си, толкова повече аспекти и подаспекти имаш да изцикляш, толкова повече вортекси около които се върти твоята енергийна матрица има за счупване... което са си още истории, още причинно-следствени връзки. От дадена гледна точка много съзнания предприели траектория „надолу“ искат да са на Земята именно защото формàта тук предполага само 7 чакри.[71] Това улеснява нещата и изхода става по-възможен, защото има само 7 аспекта за изцикляне. Според мен затова е и пропагандата „отгоре“ да имаш по-многоизмерна чакрийна система, защото това са повече светлинни котви, които пречат на процеса „надолу“.

Други същества пък просто не могат да се набутат в земна чакрийна система, защото дотолкова са инвестирали в своята съзнателна многоизмерност, че идеята да влязат във формат със само 7 аспекта (с по няколко подаспекта всеки) и едно тясно Его – е немислима.

Сега.

Без значение казаното някои решават да играят с чакрийна система и това е ОК! Чакрите наистина служат до определен етап, защото с чакрийна система можеш да имаш много преживявания и тя да ти върши прекрасна работа докато искаш да имаш безкрайно разнообразни опитности свързани с проявеното. Те могат да дадат това като experience.

Това, което не намирам за ОК обаче е, че хората вземат за даденост, че да имаш чакри е единствения начин да играеш в тази Игра. Damn, дори аз мислех така допреди 2 години! Пропагандата и спама по темата са толкова огромни, че даже не е популярна истина, че това е възможно. Поради което – когато кажеш нещо подобно на някой – следват „умни“ погледи.

Ето, например, мисля че това е първия път, в който спряганото тук се споменава под някаква по-консистентна форма в българското интернет пространство изобщо. Просто защото никой дори не знае, че ако нямаш чакри – физическото ти тяло не умира! Т.е. двете концепции (чакри/живот) са тотално сраснати – it’s like a given.

Това обаче, не е така.

И навярно най-голямата лъжа, която поддържа тази ментална илюзия е, че чакрите полагат „енергийния blueprint“, който на физическо ниво се манифестира като „жлезите с вътрешна секреция“. Мисля че е точно обратното и чакрите умишлено са позиционирани именно там, за да ги hijack-ват и поставят под контрол.

Всъщност при бърза справка ще откриеш, че премахването на чакрите не е нова концепция и доста хора в интернет са обявили, че са изключили своята чакрийна система подбудени от аргументи сходни на вече описаните. Там е работата, обаче, че повечето от тези хора (и не казвам „всички“ само от куртоазия) не само че на свой ред също са ню ейджъри, ами и имат почти нулево разбиране за какво точно говорят. Точно по тази причина, въпреки усилията, които положих да потърся – така и не открих представено описание за спиране на чакрите или пряка опитност свързана с изтръгването им като съществуваща формация от енергийния ти скелет. Което е доста lame и за пореден път показва, че интернет е пълен само с информация и светлина под формата на безполезни vlog-ове и почти нищо полезно.

Въпреки това знам, че има хора с изключени чакри и те съществуват в този живот съвсем нормално. Всъщност, когато нямаш чакри много по-лесно разбираш кои потоци са от твоята собствена матрица и кои са външни такива, което спомага за по-добрия maintain на твоя личен account. Така че, да – това не е невъзможно и чакрите не са обвързани с живота и енергийния ти meter по никакъв начин (освен, че може би ще си възвърнеш пълния енергиен статус, ако изключиш чакрите си :Р).

Дали всеки може да го направи? Предполагам технически погледнато – „да“.

Дали би било полезно за всеки? Със сигурност фактически – „не“.

Убеден съм, че това е много индивидуален път, който няма общо с масовия и може да промени много неща. Което означава, че по всяка вероятност инкарнационната ти „членска карта“ трябва да позволява такова стечение на обстоятелствата. Най-малкото – хубаво е да знаеш, че има вариант, в който да не играеш с чакри, а това все още е изключително апокрифна информация (което трябва да говори нещо предвид, че всичко около теб вече е информация).

Нека ти разкажа как аз самият започнах да имам подозрения по темата, защото пътя, който извървях от само себе си ще разкрие и много други аспекти свързани с всичко дискутирано.

Вече съм споделял, че Китай винаги е бил изключително екзотичен за мен. Всичко там е различно от всичко останало по света. Култура, мисловност, начин на живот, философия, мистерийни традиции... Всичко.

И именно понеже от малък съм привлечен от Китай, аз никога не успях да си обясня защо при цялата им метафизична дълбочина, те никога не говорят за чакрите. Трябваше да минат много, многогодини, за да разбера какво наистина са „светлина“ и „тъмнина“, за да мога да започна да си обяснявам „защо това е така“.

Днес за мен е повече от нормално, че метафизиката, която от цялата човешка цивилизация е най-изконно ориентирана към пътя „надолу“ (сливане с Дао) и е излъчила най-голям брой безсмъртни постигнали това (фолклорът им е пълен с умопомрачителен брой истории за такива индивиди) – неглижира чакрите. Всъщност за всичките тези години съм откривал само една препратка към чакрите в китайска книга и тя се състоеше в точно 1 изречение – че китайците знаят за тях, но просто не им обръщат внимание, ха! :)

Те работят с 3 хранилища в тялото, наричащи се „дан тиен“, което условно може да се преведе като „поле съдържащо еликсира“.[72] Едва ли ще е учудващо, ако ти кажа, че за дан тиен центровете има много малко автентична и синтезирана литература за разлика от безумното количество хартия изхабена за чакрите... Днес мога да оценя това по друг начин, защото подобен подход отново е тотално обвързан с мисловността на самите китайци...

Ясно си спомням как като тренирах тай дзи чюан и на китайския грандмайстор му бяха задавани въпроси свързани с дан тиен и процесите, които се случват в него – той просто отговаряше нещо от рода на: „Практикувайте и ще разберете.“ Това е изключително символично, защото този подход не се осланя на захранването с представи изграждани от предварителна информация, тъй като и самия дан тиен не работи със светлина като чакрите (ще стане ясно след малко). Тотално различно от западния ум и подход! Разбира се, друго не може да бъде очаквано, предвид че очите на тези хора са генетично притворени и те много по-трудно се привързват към ментални структури от този тип. Там всичко е просто практика и не се борави с толкова информация. На практика няма какво да кажа срещу това – те са абсолютно прави. В крайна сметка моментните прозрения са миговете, в които осъзнаваш нещо за пръв път, обвързвайки го с реална случка в самия живот. Тогава ти угасваш за информацията/познанието по силата на непосредствено случващото се. Това е „мини-смърт“ за старото, което води до прозрение. Т.е. за пореден път се вижда как принципа на угасването предшества трансформацията, която носи истинска несътворена светлина.

Иронично, именно липсата на информация ме подтикна да извървя Пътя и съм сигурен, че самите китайци отново са наясно, че това е единствения начин да има трансформация. Защото ако някой ти подаде готовата информация за крайното състояние на нещата – тя няма как да бъде анимирана от индивида. Респективно – не може да бъде и трансформираща. Просто защото зад нея не стои нищо. Тя дрънчи на кухо, мъртва е и може само да бъде преповторена. И което е още по-лошото – целият формат ще те направи ленив, защото понеже „вече знаеш“ (т.е. имаш описание на голямата картина), ти не си стимулиран да я извървиш. Именно по тази причина подхода в Китай е да се мълчи и практикува, а не да се говори много.

Така или иначе обаче, именно поради тази ситуация с липсата на информация не можех да разбера откъде идва разминаването. Защо едните говореха за чакри, а другите за дан тиени?

Както е очевидно от казаното – трябваше да разбера сам.

И тъй като това е въпрос, който циркулираше в главата ми от поне 10 г. си спомням много ясно момента на „пробива“ ми.

Бе в началото на миналата година, когато бях в Ковачевица, за да направя всички уговорки с домакините за предстоящия летен семинар. Преди заспиване четях книга за алхимия. В частност говореше се за даоистка вътрешна алхимия, като имаше някаква абстрактна референция към Черното слънце, както и изречение, че принципа стоящ зад него може да се манифестира в слънчевия сплит. Впоследствие разбрах, че Юнг описва случващото се като „черна земя“ (даоистка метафора), която преди е била доста под краката на практикуващия, а впоследствие се оказва в тялото на човек като черна топка в региона на 3-та чакра. Юнг уточнява, че този процес е смисловия аналог на това, което в западната алхимия се свързва с принципа на Черното слънце. Черният принцип на сянката е интегриран (издигнат) и заема центъра на тялото.

Това отключи поне 3 прозрения у мен:

Първо, тъй като на този етап вече знаех от личните си преживявания, че всичко свързано със светлината заслужава моите подозрения, информацията за слънчевия сплит за пръв път кликна по друг начин. 3-та чакра е центъра, който според официалната традиция е отговорен за личната сила и воля. Това обяснява защо в едно свое РСВ видях ясно как онова, което се нарича „ум“ не се намира „в главата“ и мозъка (каквато би била логичната презумпция), а именно в слънчевия сплит, където е центъра на Аз-а. Интересното е, че дори безкръвните операции се правят през корема, защото там е ключа към индивидуалната човешка енергетика. Именно затова когато биваш предизвикан на лично ниво от някого следва присвиване в корема, защото това е директно намерение излъчено към периметъра на личността. Затова и се нарича СЛЪНЧЕВ сплит, защото той е фиксиращия индивидуалността в платформата за въпросната инкарнация (чрез Аз-а), точно както по-голямото Слънце фиксира цялата „реалност“. Затова и самото изображение на манипура в традицията наподобява Слънце, затова и златната светлина е ултимативната защита в 3D – защото тя директно резонира с тялото поддържащо платформата. Ето защо работи безотказно.

Представено така звучи наистина очевидно, но допреди това не го бях виждал по този начин.

Второ, направи ми впечатление образа на черната земя, която е представителна за Черното слънце идваща изпод краката. Макар да намирам това за още един hint в посока, че тази енергия идва отдолу, връзката която направих тук имаше по-асоциативен характер и е свързана със самото издигане. Сетих се за змията кундалини, която е изцяло свързана с чакрите и е на практика светлинна. Нейната цел е да се събуди и активира всички чакри, за да се издигне енергията нагоре (слава на кришна, че никога не съм правил това).

Впоследствие направих аналогия с култовия „Stargate SG-1“, където паразитите Гоа’улд приличат на змии и влизат най-вече през пъпа на човека...,



... за да се изкачат нагоре по гръбначния стълб и да се увият около него. Разбира се, който има Гоа’улд в себе си придобива забавните способности очите му да светят, т.е. – той излъчва светлина...





..., а да – и гласа му се изменя :Р Както казах и в началото – всичко е базирано на звук и светлина :)

В този смисъл като трето – черната земя от своя страна идва като метафоричен контрапункт на бялата змия. Кундалини се таи в основата на гръбначния стълб, което е от тялото – т.е. от проявения свят. Черната земя идва от подземния свят, от непроявеното Черно слънце и се намърдва директно в слънчевия сплит. Защото символично оттам се излъчва главния „сигнал“, който енергизира цялата система със светлина и чрез който process-ваш самия живот.

Когато това се случи, то обикновено означава, че сянката и тъмния принцип вече са интегрирани и вдигнати на нивото на съзнателния Аз-фокус, който от своя страна е „умрял“ за своя предишен формат. Всъщност едното трансформира другото. Ето защо в даоистката традиция именно там се ражда безсмъртния зародиш, истинското теб.



Раждането на духовния ембрион в слънчевия сплит

Целият мотив с кундалини е възможна заменка, която да измести фокуса от истинското издигане на подземния принцип и да го замести с още светлина, тръгваща от основата на тялото.

Именно всички тези неща в комбинация ме накараха да преразгледам „какво“ е слънчевия сплит, а оттам и цялата чакрийна система, която допреди това не бях разглеждал от подобен ъгъл. Започнах да правя по-рано споменатите връзки между нея, факта че тя е базирана на светлина и че в крайна сметка става дума за колела, чиято природа е да се въртят постоянно, повтаряйки и задвижвайки цикли нямащи край. Самсара.

Впоследствие открих и цитата стоящ под заглавието на настоящата глава. Той се явява коментар към по-рано представената алхимична илюстрация със зеления лъв поглъщащ Слънцето. В превод той звучи като нещо такова: „Има един зелен лъв, който затваря и отваря седемте неразтворими печатана седемте метални духа, които измъчват телата, докато ги усъвършенства, чрез дългото и решително търпение на майстора.“

Това е интересно, предвид че в повечето вариации на тази картина по протежение на гръбначния стълб на лъва има 7 звезди:



Макар да съм наясно, че това пано е смислов аналог на определен алхимичен етап от Великото дело, това не ми пречи да го тълкувам синхромистично като Черното слънце, което счупва „седемте неразтворими печата, които измъчват телата“ (чакрите).

Накратко – мотивът за преосмислянето на чакрите навлезе трайно в психиката ми.

С натрупването на нещата започнах да си давам сметка, че те по всяка вероятност не са част от оригиналния енергиен blueprint на тялото, или ако са – то не всяка генетика работи с тях. Това може да обясни защо китайците не ги вземат предвид – навярно защото в миналото изобщо не са ги притежавали на ниво енергиен скелет.[73] Това отново ме насочи към 3-те дан тиена като концепция и у мен започна да възниква идеята, че това е много по-user friendly енергийна система. Чувствам ги като по-близки до изначалната човешка „заготовка“.

В този ред на мисли в ню ейджърските източници може да бъде срещнато, че в миналото тялото е било изменено така, че да развие определена енергийна структура; че в растящия плод е била заложена програма да възникват дадени формации[74] ограничаващи естествените способности на човека и възможността му да ги развие...

I mean... I don’t know, bro...

Със сигурност е възможно... Ако използвам отново синхромистичния метод, единствената форма на медия, която е втъкала „чакри“ в сюжета си, е японското anime „Naruto“, което явно е придобило култов статус. Макар да не съм гледал нито един епизод, знам от познат, че там чакрите са дадени на човешкия род за пръв път от богинята Кагуя, която се оказва и основния архизлодей в поредицата...

Ring a bell? :P

Предполагам че при кодирането на самите раси за ЕА е било детска игра да се създаде генетика, която да поддържа различен тип енергийни скелети по заповед на Кралицата... Истината е, че просто не съм изследвал въпроса дотам, защото не смятам, че е толкова важно.[75] Важното е практическото приложение на всичко това, ако ти решиш, че то има значение за твоя Път...

В тази връзка нека бъде дадена алтернативата.

В даден момент прецених, че тайминга е подходящ и реших да изследвам въпроса в РСВ. Това доведе до по-широко разбиране както за китайската метафизична традиция, така и за дадени аспекти на тяхното несъзнавано.

Както винаги ще има доста метафори и кавички, както и много „фантасмагорични“ елементи, които човек вижда само във филмите. Така или иначе описаното ще бъде максимално близо до онова, което видях и знам за себе си, че то е валидно.

И така.

Китайците работят с 3 енергийни хранилища, които наричат „дан тиен“.[76] Дан тиените са хранилища за есенция, а не за енергия! За мен има огромна разлика. Енергията е базирана на светлина и подлежи на промени и цикли.[77] Есенцията култивирана в дан тиен може да се държи като светлина (по желание на притежателя ѝ), но по мое мнение нейното естество е коренно различно. Тази есенция може да бъде дистрибутирана чрез меридианите в тялото. 3-те дан тиена в комбинация с меридианната мрежа формират една по-опростена и ефективна „енергийна“ система, която няма как да доведе до вибрационно центрофугиране и изтичане, защото няма нито колела, нито светлини.

Най-добрият подход да представя всички подробности по темата би бил през призмата на китайските бойни изкуства (БИ).

След десетилетия практика на специфични чигун комплекси и стилове БИ (двете преливат едно в друго), старите майстори в Китай били способни да развият способността за много по-широко „психично внимание“ и много по-голям периметър на тяхното „енергийното тяло“. На практика то следва да се разглежда като „второ тяло“, просто не е толкова плътно като физическото такова. Сензитивността в него обаче е същата, дори по-фина. Когато си способен да култивираш усещания в тази сфера, всичко, което пресича нейните „граници“ – става видно преди да стигне до пределите на физическото тяло. Особено различими стават енергиите излъчени с намерение към самия майстор.

Сигурен съм, че поне веднъж в живота си си попадал на филм, който да илюстрира как свръхестествените елементи на тези практики влизат в употреба.[78] Например, когато някой изстреля отровна игла от тънка тръбичка в посока на майстора, той е способен просто да я хване във въздуха без дори да гледа в тази посока. Реалната механика зад това е, че той чувства проникването на злонамерено намерение в периметъра на неговата сфера и това води до реакция на тренираното му тяло. Той няма нужда да „вижда“ стрелеца, той вече ЗНАЕ какво се случва. И физическото транслиране на това знание е просто да хванеш отровната игла във въздуха. Всъщност един такъв майстор е разбрал по свой собствен начин онова, което обясних по-рано в този материал – че няма 2 точки в пространството, а само една-единствена и фокуса му винаги е точно в нея. Така той няма как да бъде „изненадан“, защото не е зависим от време за реакция. Той не е някъде „другаде“, защото присъства в момента и слуша с цялото си същество. За страничния наблюдател това може да изглежда като невъзможен рефлекс, но от гледна точка на структурата – няма нищо по-нормално. Защото той не мисли „как“ прави това движение в стъпки: „да протегне ръката си“, „вземайки предвид ъгъла“ или нещо подобно... Линейно това движение се транслира като естествено и затова излъчва спокойствие. Просто се е сменил поредния кадър. Следвайки по-широкия Поток, той не разчита на физическо зрение или внимание. Той „продължава“ или разиграва на физическо ниво митологията на самата случка. На практика в това няма нищо „свръхестествено“ – просто става дума за състояние подобно на РСВ, което е синхронизирано непосредствено с тялото и неговата фина енергетика. Тази синхронизация е свързана с 3-те дан тиен центъра. Самото тяло в случая се явява адекватното продължение на по-широкото внимание и се държи съобразно. Ето защо бойните изкуства (в тяхната висша майсторска степен) са медитативни по default. Защото общо взето трябва да си в постоянно „шаманско“ състояние, за да имаш такова ниво на кунг фу. Днес то сигурно съществува само в затънтени части на някои от техните планини – преди векове е било по-често срещано.

Истината е, че в Древен Китай е имало хиляди училища за бойни изкуства и хиляди стилове. Всички тези стилове имат определен набор от енергийни техники, медитативни практики и чигун комплекси. Всеки един подобен стил култивира различен тип формация в дан тиен. Защото сам по себе си той няма ясна конфигурация и геометрия и теоретично – ти самият можеш да решиш каква да е структурата му. Той е просто кухо Ин-пространство, което служи като контейнер.

Тук е мястото да натъртя отново, че натрупването в дан тиен не става чрез цветна светлина, както при чакрите. Става дума за различни по вид архетипни есенции, които се култивират в комбинация от типа физически движения[79] и строго определени медитативни практики. Не мога да го вкарам в точни думи (на китайски те може би съществуват), но тези есенции синтезират определени качества и характеристики, които взаимодействат директно с рамката на mainframe-a, вместо с рециклирането базирано на светлина. Обикновено това става чрез култивирането и балансирането на двата принципа (Ин/Ян) в платформата. Тук не се работи толкова с геометрия, колкото с архетипни характеристики на самото съществуващо.

Например „меко“ и „твърдо“. Те са feature, черта, нюанс, state of being. При усвояването им не е задължително да се минава през дуалност. Едното е есенция, а другото е базирано на полярен mind set, на противоположност. Дан тиен работи с есенциални идеи, състояния... Отново – няма точна дума, с която да го нарека, защото ако го назова – ще избяга... есенцията :) И това е така именно защото става дума за нещо, което по-скоро е свързано с пътя към Черното слънце. То не е базирано на геометрия и информация, за да бъде описано толкова лесно в света на историите. Затова и не мога да кажа, че носи „структура“ и че е базирано на светлина по начина по който говорим за светлинаТА. Казаното би следвало да бъде разбирано по-скоро на ниво усещане, защото е изключително трудно това да бъде предадено на ниво език, без да възникнат прожекции и представи. Не просто защото есенцията на нещата трудно може да бъде предадена (дори за елементарни неща в живота), а и именно защото става дума за нещо неспецифицирано. Както вече обясних описанието е история, светлина и структура. Няма как историята да опише Бездната, защото там няма история, която евентуално да бъде „донесена и предадена тук“. Затова в даоизма се казва „да бъдеш даденото нещо“, да се прояви есенцията на характеристиките му, а не да се „мисли“ за тези концепции. И целият чигун е построен именно на този принцип.

Трикът, който видях е, че когато познаваш есенцията на нещото (от света на проявеното) и го захраниш от Черното слънце, можеш да създадеш история, която не е тотално подвластна на дуалния код. Затова и алхимията се занимава с кондензация на есенции. Става дума за компресия и концентрация. И тъй като това е възможно именно чрез дан тиен, аз предпочитам превода „поле съдържащо еликсира“.[80] То е все едно да глътнеш алхимично сготвено хапче и да получиш цялото преживяване (не информация!) за даден аспект на елемента вода. Точно както в „Матрицата“ – инсталират ти програма и знаеш джиу-джицу без никога да си го учил. Става дума за компресия и синтез, които работят в света на кода, но не са изцяло от кода. Те не са базирани на емоции, на чувства, а на онова умение да можеш да се свързваш с есенцията на цялото това нещо, с тишината „зад него“. Това е истинска „комуникация“ – от Искра към Искра. И е почти невъзможно тя да бъде предадена смислено на друго съзнание. Навярно най-близката форма, която може да се докосне частично до това, е стихотворната. Точно затова много даоистки принципи са предадени именно по този начин (наблъскани с хиляди абстракции и метафори). Това е възможно, защото стиховете са нелинейни и чрез тях можеш да предадеш есенция в много кратка форма, без да си имал прякото преживяване (малко като директен ROTE).

Нещо повече. Когато придобиеш възможността да сваляш тези есенции от колективния database, те могат да бъдат recreate-нати в платформата. Например, ако имаш есенцията на колективното съзнание на орлите – можеш да се трансфигурираш физически в орел.[81] Това са прийоми, които се практикуват и до днес от различни шамани. Те изискват определен level на разбиране и интеграция, които се препредават по строго определена линия.

В Китай, най-високото ниво на реализация за всеки отделен стил обикновено се постига от грандмайстора на всяка една школа и това майсторство се предава само на един наследник. Неговият „чирак“ (който е или първородния син, или даровит ученик по избор) се посвещава постепенно в различните етапи на изкуството и е на доста по-различно ниво от учителя. Той практикува по-ниските степени на изкуството и владее ограничен набор прийоми не само заради разликата в йерархията, но и защото няма смисъл да учиш нещо за което не си готов – главно понеже си прекарал много по-малко време в култивиране на енергията в дан тиен за разлика от главата на школата. В 3D това е постепенен процес и той не е особено кратък... Изисква се огромна дисциплина, която малцина (особено днес) могат да поддържат. Говоря за процес при който не мърдат поне 20 г. ежедневна практика (за достигането на някакво майсторство за което би си струвало да се говори).

Интересното е, че всеки стил формира различен тип формация в долния дан тиен, което респективно бива използвано за различни цели. Различните формации пък насищат меридианната система с различни есенциални енергии по разнообразни начини. Например имало е школи, които са култивирали дан тиен-формации, които да бъдат в помощ на лечителските способности на човек; други се посвещавали изцяло на работата с природните енергии и контролирането на стихиите; трети са култивирали формации подпомагащи пътуването извън тялото до други галактики, което е доста по-различно от това просто да се разхождаш из Млечния път[82]; четвърти са се насочвали изцяло към свръхестествените аспекти на бойните приложения; пети са били обърнати изцяло към безсмъртието и окончателното завръщане към Дао (което е много популярна тема в даоистката вътрешна алхимия) и т.н., и т.н... Имало е много разклонения на това.

Тези, които са култивирали формация тип Ин/Ян в долния си дан тиен са били много способни елементални магьосници на 3D-равнище. Добра илюстрация за такъв тип магьосник е филма „Onmyoji“ (1 и 2). Той е базиран на историческата фигура Абе но Сеймей (10-11 век) – известен японски маг. В конкретния случай говоря за перфектно рафиниране на Ин и Ян потоците в тялото, което автоматично отключва „паранормални способности“, просто защото балансираш ли бинарния код, можеш да се прикачаш „енергийно“ към по-широкия честотен спектър на платформата.

Когато говоря за тези неща, искам да акцентирам върху тяхната практическа част, която е и самия лайтмотив стоящ зад подобен тип практики. Те не са абстрактни и ментални като 99% от днешния окултизъм и ню ейдж, а са служили много конкретно в света на историите. Също така в даоистката традиция не е имало толкова голям сантимент към земния морал (все пак не говоря за конфуцианци). За да практикуваш и постигнеш резултат не е нужно „да си добър човек“ или да имаш „верния морален компас“. Това е доста наивно. Всичко е Поток и вселената позволява безкрайните му проявления във всички посоки, дълбочини, измерения и сечения. Ето защо, както и при всичко в природата е имало бели, черни и неутрални практики (като последните водят до по-голяма цялостност и онова, което човек е свикнал да нарича „Баланс“).

Тъй като Китай представлява огледалното отражение на западния свят, тяхното колективно несъзнавано също е доста различно. Неговата антагонистична динамика много често е била представяна чрез сблъсъка на двама майстори на БИ, които били физически кондензации на различни ментални направления в страната. От по-висша гледна точка тяхната битка е била комуникация, благочестив и мек танц между различни „ареали“ на техния ментален колектив. Много войни са били избягвани заради тези битки във формат 1 vs 1. Също така много войни и не са били избягвани, както сочи китайската история :)

На най-високия етап на БИ почти не е имало физически контакт. Това е етапа, в който практикуващият е на Пътя на истинското угасване и завръщането към Черното слънце. Тогава вече не става дума за техника или енергийни/магически способности. Двамата майстора просто са затваряли очи, навлизали са дълбоко в себе си (почти сякаш навлизат в пространството на една обща синхро-мрежа), „където“ те се „бият“ в споделено пространство. Много подобно на симулатора, в който Морфей тренира Нео в първата част на „Матрицата“. На физическо равнище няма физическо движение, какво остава за битка.[83]

Наблюдавал съм същия формат в животинското царство на няколко пъти, за да знам че това е възможно. Особено с котките. Както знаеш, говорейки за животни говорим за колективни души на различните видове, а не за индивидуалност. Много често, когато две котки са на път да разиграят очевидна конфронтация – те внезапно замръзват. Започват да се дебнат и се превръщат в сянка една на друга без движение. В един момент едната просто отстъпва и си отива. Почти като ментална битка на техните еманации. Те не достигат точката на физическата фрикция, но по някакъв начин една от тях разбира, че ще изгуби, ако навлезе в такава. В Древен Китай било същото, макар там барометъра да е кой майстор е в по-дълбоко състояние на вътрешен мир. И когато това се установи – единият от тях просто напуска „бойното поле“. Това е бил „морала“ на локалното несъзнавано. Защото в крайна сметка физическите БИ са на практика „по-нисшата“ форма на този Път. Средното равнище е онова със „свръхестествените“ аспекти на БИ – овъншновяване на чи и т.н... Но и ако двамата майстори са достигнали висшите етап – те са наясно, че победител не може да бъде излъчен чрез чистата проява на физически качества касаещи БИ. Просто, защото за да са на последното равнище, те отдавна са отработили до съвършенство физическия и магическия аспект на БИ. Ето защо от физическа битка няма смисъл.

Както виждаш това е коренно различно светоусещане. То е изключително свързано с тишина, практика и наблюдение на процесите в природата, защото тя е като алхимична колба, в която се случват кондензации (и алхимиците в Китай са разбрали това доста отрано). Аналогичното място за случването на тези процеси в тялото са 3-те дан тиена.

Малко нюанси.

Макар дан тиените да са 3 няма никакъв смисъл да говоря за средния и горния такъв. Най-вече защото не обичам да плямпам без личен опит, а от преповтаряне на малкото съществуваща информация, която така или иначе можеш да откриеш и сам в интернет – няма смисъл. Най-общо казано те служат за бъдеща трансформация на есенцията, която първо бива култивирана в долния дан тиен (т.е. има много хляб да се изяде дотогава). По-интересното, което може да се каже за тези дан тиени на този етап е, че те съвпадат с центрове, в които има чакри. Средният дан тиен съвпада с 4-та чакра, а горния съвпада с третото око.[84] Трикът тук обаче е, че можеш да забравиш за тези два центъра дори дълги години след началото на твоята практика. Просто защото всичко започва от култивирането на есенция в долния дан тиен, който е основното хранилище откъдето започва акумулацията.

И в това се състои красотата на нещата – долният дан тиен не съвпада с локацията на нито една чакра :) Той се намира на 2 пръста под пъпа, където няма никаква светлина, а само празно пространство.[85] Буквално това е телесна кухина, в която може да се синтезира и съхранява есенция. Респективно – оттам не може да се смуче и есенцията може да бъде дистрибутирана из тялото безпрепятствено, ако меридианите са отпушени. И ако теоретично вече не функционираш на база чакри, есенцията си остава за теб (ако разбира се не я прахосваш безразборно по сексуален път). На практика – ако долният дан тиен е secure-нат – другите нагоре също имат шанса да бъдат събудени с времето, защото вече съществува правилната база. Преди това, колкото повече се съсредоточаваш върху долния дан тиен, толкова по-вероятно е впоследствие това да се изпари през чакрите, ако нямаш добър самоконтрол над тях.

Вкратце – докато двете системи се застъпват няма голям изглед за успех и времето за което такъв успех все пак може да настъпи – би се удължило значително. Когато морето от есенция е наистина пълно и няма какво да го смуче това събужда коренно различен тип енергийна система в теб и вече не оперираш през хищнически посредници. Можеш да задействаш доста по-лесно т. нар. микрокосмическа орбита (и евентуално във времето – макрокосмическата такава), защото вече нищо не смуче през основната енергийна колона, която представлява гръбначния ти стълб.[86]

За да няма никакви илюзии обаче, искам да повторя, че това става изключително бавно, което в днешния свят стимулира използването на чакрите. Защото тъй като те са светлина, резултатът при работа с тях не изисква толкова фина сензорика – прилива на енергията може да се усети веднага. „Данъкът“ е че тази енергия се разпръсква бързо, изтича лесно или обикновено е обвързана с дадени системи и егрегори, което означава, че тя не е била твоя in the first place. Въпреки всичко, тъй като днес всичко е изключително повърхностно и фиксирано, всяко едно екстрасензорно усещане води до woweffect на фона на сивото ежедневие, което е „доказателство“ за ума, че това нещо „работи“. Разбира се, „защо работи“ и „защо, ако наистина работи, не мога да задържа усещането?“ не са въпроси, които възникват – важното е да се случва нещо между йогата след работа и вечерята пред телевизора.

Лично аз никога не съм имал определено усещане за долните ми 3 чакри, а само за горните 3 (и това, разбира се, без всякакви практики). Когато работя с областта на долния си дан тиен, обаче – тя е лесно достъпна и те стимулирам да пробваш. Смятам че работата с 3-те дан тиена изгражда изцяло различна енергийна система – доста по-проста, но много по-ефективна и ориентирана към индивида, а не към захранването на определени централи. Така съзнателността е по-трудна за „изпускане“ (което в ежедневието е огромен проблем), а освобождението е по-лесно постижимо (колкото и generic да звучи това предвид милионите други фактори свързани с личния път).

За пореден път – не смятам, че чакрите имат масова негативна функция за хората. Мисля че те са изключително полезни за натрупването на генерални преживявания в цялостния комплекс на Висшия Аз. Дан тиен формациите обаче, по някакъв начин bypass-ват паразитния аспект на нещата и енергийните течове биват изчистени напълно, което предлага чисто техническа възможност за реална култивация в тялото и нейните множество вътрешни приложения (както се наблюдава това в традицията на даоистката вътрешна алхимия). А и в крайна сметка се жонглира само с 3 центъра, а не със 7 – още по-ужасяващо за различни извънземни :Р

За пореден път – това е изключително специфичен път, който е доста неясен (особено за западния човек), защото е свързан с много тайни до които липсва мигновен (че и дългосрочен) информационен достъп. От една страна това е добре, защото поставя естествен филтър – някой, който не практикува просто не може да постигне резултати различни от пръста през който преминава меридиана на перикарда. От друга страна това би обезкуражило много хора още преди старта.

Което отново е плюс, хаха!

Мда, общо взето цялото нещо няма минуси, освен че не е за мързеливи.

В никакъв случай не е за мързеливи.

Кхм.

Bottom line.

Чигун и бойните изкуства помагат за събирането на есенцията ти и евентуалното ѝ култивиране (не са единствените). Когато си разпилян психически, емоционално и здравословно – ти се разпръскваш постоянно като конфети и подобно на тяхната неизменна съдба – в дългосрочен план няма как да генерираш нещо различно освен падение. Невъзможно е да се фокусираш върху тема, да изградиш дисциплина и да постигнеш дълбочина. Това ще създаде и един повърхностен живот, който ще се отрази на цялостния ти комплекс (т.е. не само на тялото). Ако винаги изтичаш отнякъде няма защо да се чудиш, че „нищо не работи“ :)

Резултатът е виден днес в лицето на обществото, оставащо сляпо за собствената си патология и закостенялост, която се базира на все по-голямата пристрастеност към светлината.

Затова нека сега ти разкажа какво видях в една регресия и как светлината се угасва :)

Травма-вирусът и философският камък


The wound is the place where the light enters you.

— Rumi



Преди около година имах преживяване с концепцията стояща зад т. нар. „философски камък“ без това изобщо да е било в съзнателния ми фокус по какъвто и да е било начин. Отново бях в Ковачевица и отново имаше алхимичен елемент, защото течеше големия алхимичен семинар.

Нова моя позната правеше регресии и тъй като никога не се бях подлагал – реших да опитам.

Това се оказа чудесен инструмент да се озова в предизвикано РСВ и да се понеса на точното „място“.

За самото преживяване може да се разкаже много и като цяло точно това смятам да направя, хаха (баси излишното изречение :Р)!


Имаше няколко етапа, повечето от които – разбира се – абстрактни.

Синтезът се свежда до това, че в един момент се озовах в ситуация, в която си правих преглед за травми и преминах през няколко познати картини, които обаче, ми изглеждаха празни. Сякаш бяха моменти, за които подсъзнанието ми „подозираше“, че могат да бъдат травматични, но при преглед те бяха като кухи черупки без съдържание, без нищо за resolve-ване. Точно като лъскави реклами на нещо несъдържателно. Колкото и да рових за ядро – не можех да открия такова – изскачаха само фалшиви моменти, които в РСВ лесно биваха фиксирани като такива (в съзнателен mode ситуацията не би била същата).

Така открих онова, което по-късно нарекох „травма-вируса“.

Както обясних и по-рано, всичко на този свят на някакво ниво играе ролята на травма. Когато човек съзнателно стигне до предутробното състояние – травми и фрагментация вече няма, но както изглежда „някой“ се е погрижил това да не се случи толкова лесно...

В човешкото съзнание има инсталиран вирус, който кара ума да търси травми дори когато такива вече няма на ниво софтуер и остава само основната хардуерна такава от раждането (+ още нещо за което ще стане ясно след малко). Този вирус генерира усещането, че колкото и да чистиш „винаги нещо не достига“ и „постоянно търсиш все по-дълбоките и по-дълбоки причини за нещата“. Истината е, че това се превръща в безкраен процес, в който ти просто спираш да се движиш. Все едно четеш „Клетниците“ – всичко минава под знака на тегобата. Това е онзи постоянен гласец, който неуморно те бута към ръба на бездната и отчаянието с всичките себеукорителни мисли, че „нещо винаги не ти е наред“ и „трябва да разбереш какво“, за да „можеш най-накрая да започнеш да живееш пълноценно“! Че „колкото и да постигаш – никога не е достатъчно“ или „достатъчно добро“. Защото през колкото и shit да минаваш, колкото и да интегрираш – „нещо (много малко?) все липсва“. И тъй като този вирус е заложен у всички – това е самоподхранващ се механизъм, който играе срещу цялото човечество чрез самото него. Затова и хората просто обожават да коментират „какво не им е наред на другите“. Това обикновено е тема номер 1. Винаги има каква забележка да направиш, винаги можеш да видиш нещо, което да не ти се хареса на теб – винаги има вътрешен коментар. Именно защото постоянно правиш същото със себе си. Хулиш се, защото „не си перфектната версия на себе си“ и понеже дотолкова си свикнал с тази конструкция – ти няма как да не я излъчиш и навън за сметка на останалите. Това е толкова нормално, че дори не се регистрира, като дишането е. А се усеща „толкова нормално“ именно защото е заложено много дълбоко у всички.

Неприятната истина е, че в дуалната платформа винаги „нещо“ няма да е наред и това просто може да се приеме като начина по който стоят нещата. Like for real yo. Здравето ти никога няма да е „съвършено“, нещо във взаимоотношенията ти с другите „винаги ще куца“, материалния ти свят „няма да отразява вътрешното ти изобилие“ и т.н., и т.н... Ако пък нищо от това не е така – в един момент ще се усетиш, че си затворен в един голям кръг на ежедневно повторение, където повечето аспекти са предопределени и място за лавиране (и респективно грешки) – няма особено много. Но излезеш ли от колелото на хамстера, влизайки в друго – ти неминуемо ще намериш какво да прецакаш и „върху какво да работиш“. Самата идея за постоянно търсене на „модели за чистене“, не само прилича на обсесивно-компулсивно разстройство, но и е поредната фрагментация на 2.

В конкретното РСВ видях как би следвало да разиграеш тази програма и да потънеш НАПЪЛНО в моделите си. Не да ги „гледаш“, „анализираш“, „приемаш отстрани“ и „разбиваш“, защото това за пореден път създава 2 точки, което подхранва модела „борещ се“/„страдащ“... Говоря именно за това да потънеш в тях, да станеш тях. Това е истинско приемане, в което не си страничен наблюдател. Защото именно прекаленото вманиачаване в моделите ти и търсенето им подсилват концепцията за „2“, вместо да я трансцендират. Това създава модели на антагонизъм. Ето защо, както открих по-късно, основната директива заложена на травма-вируса се оказа: „оцелей!“. Защото това постоянно подхранва режима на борба. А всяка борба и анализ те вкарват обратно в loop-а на 2.


В последните години целия този mind set се активира изключително много покрай т. нар. „духовна вълна“. Лошото е, че това се маскира много коварно по линия на „усъвършенстването“ и е трудно за хващане като нюанс – най-вече защото до един момент подхода е част от камуфлажа на естествения процес на изчистване. Отвъд една определена точка, обаче, това започва да те спира, вместо да ти помага да се освобождаваш от неща. Защото докато тази идея съществува – ти никога няма да можеш да положиш базата на която се стъпва, за да се стигне до етапа, в който постигаш мир. А тази база е да припознаеш, че вече всичко ти е наред, защото носиш Искрата. Отвъд това няма правила „какво трябва да е“! „Усъвършенстване“ и „оцеляване“ на практика задават една и съща команда, защото ако се махне всичкия розов bullshit и нещата се погледнат в очите, ще видиш че единствената цел на усъвършенстването е по-ефикасно оцеляване. I fuckin guarantee that.

Травма-вирусът и илюзията за съвършенство са едно и също нещо. Всеки търси да бъде перфектен във всеки един аспект, което е една от духовните кукички на които свършват окачени множество глави с ореоли. Това е нещо, което не може да бъде постигнато чисто на ниво механика. То може да дойде като следствие от постигането на мир с природата на кода, но дори тогава – не става дума за „съвършенство“ такова, каквото си го представяш от книгите. Техническият механизъм зад този level е коренно различен.

Едно съзнание освободено от дуалната платформа сътворява реалността си с воля. Подобен фокус няма как да „сбърка“ предвид, че на това ниво, съзнанието вече ясно разбира, че То задава самата платформа. Ergo – то няма как да бъде „несъвършено“ за себе си или през очите на другите, защото този мисловен модел не съществува на това равнище. По този начин – в консенсусната реалност въпросният индивид ще изглежда съвършен. Но това е просто „човек“, който не живее от мотивация зад която стои оцеляване. Там вече няма травма-вирус. Това не е „съвършенство при което ти сърфираш по бръснача на външните обстоятелства по съвършен начин, което те прави безупречен“. Просто осъзнаваш, че ти го пишеш (по съвършен за себе си начин) – защото няма кой друг да го пише – все пак съществува само една Искра :) Няма „какво“ да сърфираш, защото има „само теб“. Но разгръщането на тази механика във „външния свят“ изглежда така, сякаш не можеш да сгрешиш поставен в някаква обща среда при равни за всички обстоятелства. Зад това обаче стои коренно различен механизъм, който не е базиран на дуален код. Решение в дуалния код няма, което предопределя празнотата на илюзорната концепция за „съвършенство“.

Важното тук е, че фанатичното гонене и стремеж към каквото и да е – го прави да ти се изплъзва. Insistance equals resistence. Най-вече когато става дума за шибаното „съвършенство“. То може да дойде когато пуснеш концепцията, с което да трансцендираш кода. Преди това е като да се опитваш да стиснеш мокър сапун – той изскача от ръката ти. Защото целия thought stream подхранва по-рано обсъжданата илюзия за „разстояние“ – че „ти си тук“, а „съвършенството е там“ и има „път между тях“, който „трябва да бъде извървян“. Така няма как да се върнеш към Нулевата точка, просто защото на ниво платформа самия подход винаги ще създава 2 точки, а не 1, duh :) А с 2 точки си в рециклиращата системата на Всичко Което Е.

Кришнамурти го синтезира гениално с 1 изречение (а не като мен в 100 стр. обяснения) което гласи, че в момента в който пожелаеш „да бъдеш нещо“ – ти вече не си свободен.

Край.

Защото тогава вече влизаш в играта на „2“ и си в плен на кода. В тази ситуация няма решение, което да не е базирано на код и по тази причина – да не е обречено. Всяко следващо решение ще води до нов проблем и цялото съдържание на цикъла „раждане/смърт“ е изграден именно на този принцип. Вече го разгледах на ниво цивилизация в началото на текста – всяко ново решение създава проблем от нов ред. Измисляме лек за една болест – появява се нов бич. Всяка секунда е живот, но в същото време те приближава и до смъртта ти. Кодът се самоподдържа и самогенерира по този начин. Той така е написан. Затова няма решение вътре в кода. Дуалността поражда още разделение и дуалност. Гоненето на нещо ще създава само още разстояния.


Както виждаш разглеждам едно и също нещо от десетки различни посоки вече цяла статия, защото моментите на „кликване“ имат нелинеен маниер и свой разнообразен тайминг, който се акумулира от натрупване и среща на определено количество метафори в техния общ център. На практика по различни начини описвам основите на бинарното, които би следвало да се познават, ако искаш да имаш адекватен шанс в тази Игра.


От всичко дотук би следвало да разбираш защо травма-вирусът е базиран на светлина. Защото той разказва истории. Още и още истории за търсене. Постоянни истории за това „какво не си“, а инак „можеш да бъдеш“. Тези истории никога не спират, защото природата на кода е „нещо винаги да не е наред“. Само така той може да търпи репликация, да има фрагментация, да има травма – да има още избори, още код.

Един от най-визуалните помощници в разбирането на всичко това може да бъде уроборуса – змията захапала опашката си. Тя се увива около себе си и съзнателната ѝ рефлективна част (главата) поглъща опашката си, откъдето е произхода ѝ [ануса (ще стане ясне след малко)]. Уроборосът пресъздава вечната „стимулация/отговор“ на процеса на осъзнаване, която се захранва като примка при собственото си себе-разпознаване. Този принцип е валиден за всички измерения, определяйки формàта и характера на общата сума от организми, видове и осъзнавания. Като в огледален лабиринт– вечното лутане е част от нещата, които те държат в loophole-a. Решението е да счупиш огледалото и да излезеш от цялата структура. Защото травма-вирусът на търсещия ум насажда порочна мотивация да се стигне „все по-дълбоко и по-дълбоко“, а то „по-дълбоко“ просто няма и това те обезкуражава, създавайки още огледални проекции, които да задоволят този глад. Всичко в тази ситуация е отражение, защото самият модел подтиква към търсенето на причинно-следствени връзки, като по този начин ги създава! И wickedness-а на това е, че самият quest уж цели вече да „няма причинно-следствени връзки“ – да премахнеш всички травми и да живееш „на чисто“. Само че това е предпоставка за точно обратното. Ето защо никой не се усеща, че го има, никой не се усеща какво прави всъщност. Така само се играе с още огледала.

Замисли се. В крайна сметка кой е този, който задава въпроса „кой съм аз“? Това винаги е рефлексия, винаги е дуално – защото нещата не се свеждат до въпроси, а до притихване. Така можеш да се завърнеш към състояние на присъствие, в което няма „две“. Търсенето е като да се превъртиш през глава – халей-хоп – и после какво? Ами нищо! Пак си на крака и само си създал още един ефект! И го правиш още веднъж. И още веднъж. Защото в търсенето няма изход, има само завръщане към изходна позиция след което следва ново търсене, нов въпрос. Точно като да захапеш собствената си опашка.

Ето защо единственият изход от този loop е да спреш да търсиш и избираш. Защото така постоянно създаваш 2 точки. И както Архитектът казва на Нео: само избора спасява матрицата от гибел :) Докато смяташ, че Играта се играе с избори – ти ще продължаваш да я играеш до безкрай, защото винаги ще има избори за правене. Винаги. В крайна сметка дървото от избори (придаване на тежест) пише истории. Затова наистина ще е добре за теб да разбереш, че нямаш действителен избор. Остава ти просто да цепиш коридора си с воля, следвайки огъня (fire walk with me).

Защо по дяволите говоря всичко това и каква е връзката му с философския камък?

След като в регресията видях концепцията за „травма-вируса“ и я трансцендирах концептуално, това ме отведе до закономерна случка. Показа ми се какво следва, когато травма-вирусът е счупен.

Така се сблъсках с концепцията стояща зад „философският камък“.

Това има няколко аспекта, които работят заедно, но които първо ще обясня поотделно, за да стане ясно как различните парченца функционират в синхрон.

Ще разгранича нещата с цифрички, както се прави във всеки учебник по гениалност.

1) Командата „оцелей!“ е забита в областта на коренната чакра (но не в самата ѝ енергийна матрица), която е 1-ва от 7-те и е тази за която се казва, че „прави връзка със земята“. Затова е и червена – защото това е спектъра на светлината, който lock-ва Искрата към черно-бялата решетка.[87] В митологията това е грехопадението след отхапването на червената ябълка, която сама по себе си дава по-знание-то за „добро“ и „зло“ (т.е. – инсталира се информация за черно-белия шаблон чрез червен активатор – следиш ли внимателно?!?). Ето защо тя е предложена на Ева от змия – защото в 1-ва чакра спи змията кундалини. Тази команда е перфорирана именно в тази област, защото е основния и последен проблем, който се преодолява най-трудно преди тоталното освобождение. Наричам я „последната спирка“ и я свързвам с освобождението, защото естеството на осъзнаването ѝ се състои във факта, че няма от какво да се освобождаваш – няма къде да стигнеш, няма разстояние за извървяване, няма 2, няма усъвършенстване, няма нищо нередно с теб. Де факто номера на чакрата съдържа и нейния урок – „не-две“, а 1 :) След 1 следва само недуалната 0. Бинарният код е по същество отражение, илюзия. И когато изживееш това – се освобождаваш.

Позиционирането на тази команда, обаче е най-ниско долу именно защото дотам се слиза най-трудно. Да вникнеш в изначалната травма/ДНК-команда, е като да вникнеш в най-ярката концентрация на светлина – иска се акумулирана тъмнина и навлизане в под-земния свят, което символично поставя травмата в близост до чакрата свързана със земята :) Онази, която наистина е далеч от всичко „духовно“ и се занимава с най-грубите земни енергии, наглед освободени от всяка духовност. Онази с която ще се сблъскаш челно като с масивен черен локомотив.

Това за срещата с „локомотива“ просто за да си спомниш, че самата команда за надскачане е „оцелей“ :) Тя е последна, защото през цялото време тя поддържа формат, който те отдалечава от единственото нещо водещо до освобождение.

Да умреш.

Да изгаснеш, да няма повече история и светлина.

Защото докато живееш от дуалния ум всеки един кадър ще бъде травма на ниво код. Тя ще е подбудена от неразбирането, че няма как да задържиш параметрите от предния кадър без това да генерира персонален sequel на „Клетниците“. Няма как да живееш свободен от тази примка, ако не знаеш, че причинно-следствените връзки не са заложени в source code-а на платформата; че мигащия пиксел е илюзия и има само едно състояние на Пустота, което обаче не може да се генерира презкода, а само чрез трансцендирането му.

Виждаш как около оста си се върти отново същата метафора, идваща от различни посоки.

„Оцелей!“ е антипода на „умри“.

Безобразието на схемата се състои в геометрията ѝ, която на този етап може да се види в още по-голяма дълбочина.

А именно, че константните проявления на изконната команда за оцеляване, ще са в перманентен конфликт с травмата, която се случва във всеки един кадър. „Оцеляване“ и „травма“ са в постоянен feedbackloop, което генерира ежесекундно refresh-ващ се когнитивен дисонанс. Основната програма ти казва „оцелявай!“, но в същото време на ниво платформа всеки един кадър е травма и играе срещу теб (заради невъзможността да умреш за него), което те вкарва в постоянна война. Най-вече защото се учиш да оцеляваш с постоянни травми, което не е никакъв живот.[88] Така оцеляване и травма преливат в едно.

И на практика първото нещо, което видях във връзка с философския камък е, че той има функцията да „изгаси“ светлината в тялото и особено в един строго определен негов участък – този за който говорих досега. Затова и из всичката литература (и респективно поп-култура) философският камък е кърваво червен.






Защото целта му е да изрезонира с червения спектър (който те закотвя за черно-бялата платформа) и по тази линия – да отключи хвата му. На този етап няма да го разбереш напълно, но тъй като философският камък е индивидуализиран към есенцията на самия алхимик който го е постигнал, той на практика създава негова „фалшива референтна точка“ в земната платформа. Това подлъгва mainframe-а, че кода/светлината ти „все още присъства“, след като ти си излязъл от платформата благодарение на самия камък. Метафорично, той излъчва еднократно фалшив червен спектър на принципа на beacon-а (но в многоизмерен смисъл), който понеже е свързан с личната ти честота действа като „фалшив account“.[89] Може да се разгледа и като „fake root chakra“, хаха :) Матрицата разпознава energy signature-a като „твой“ и ако в този кратък прозорец синхронизираш още няколко процеса (за които сега ще говоря) – ти излизаш от Играта.

П-У-Ф!

Това ще стане по-ясно след като обясня още няколко неща, но дотук поне вече предполагам е очевидно защо комбинацията „черно-бяло-червено“ е цветовия код зад земното преживяване и самото грехопадение/skyfall.[90]



2) Паралелен на горния процес, който видях по време на срещата ми с концепцията зад философския камък, се отнася до 8-те безсмъртни клетки.

8-те безсмъртни клетки са онези, които се формират на един от етапите на самото делене на зиготата. Както знаеш тя се дели на 2, после на 4, 8, 16, 32, 64 и т.н... Интересното е, че делителните посоки на всяка следваща фрагментация обикновено се разполагат перпендикулярно на предходната, което създава енергийна решетка, подобна на координатна система. Първите две бразди възникват по меридиани на зиготата (вертикалата), а третата – по екватора ѝ (земя/земна решетка/хоризонтала). Така постепенно броят на бластомерите нараства от 2 на 4, 8, 16, 32 ... – абе накратко – бинарна система, която буквално полага геометрията на която ще се играе земното преживяване.

Черно-бялата решетка.

Още на генетично ниво.

Sweet Alaabaaama! :О

Моментът, в който първите осем клетки оформят за пръв път куб (в зависимост от ъгъла, под който се гледат), е един от най-важните моменти в създаването на тялото. Както съм обсъждал нашироко в „Навлизане в платформата“ осмицата е най-буквалното число описващо дуалния цикличен формат. Т.е. ако матрицата си има име, то тя с лекота може да се казва „8“, а границите задаващи свободите отвъд нея – „64“.

Когато зиготата се раздели на 8, Играта започва да става реална за Искрата и се поставят градивните основи на индивидуалността, с която тя ще играе. Започва да се шие нова индивидуална матрица (допреди това има само „генетична пихтия“). Tова е и момента на първото активиране на червената земна решетка и момента, в който се бие червения печат на базовия травма-вирус, който се превръща в blueprint за цялото земно преживяване. Неслучайно в този момент формацията на зиготата има форма именно на куб – отново – логично предвид геометричните характеристики на платформата, в която Искрата създава account. Locking point.

Интересното тук е, че учените също са забелязали, че именно този стадий на развитие е различен от всички останали и съдържа много уникални черти, които повече не се наблюдават при останалите стадии. Най-важната характеристика на тези първи осем клетки е фактът, че те са еднакви – между тях няма абсолютно никаква разлика. Обикновено не е трудно да се забележи разликата между една или друга клетка, но тези тук са идентични. И тук говоря за ситуация, в която учените наистина са се опитвали да намерят някаква разлика, но досега не са успели. Сякаш в стаята има осем близнаци с еднакви дрехи, бенки и прически. Изследванията показали, че в този момент те могат да разделят яйцеклетката на две половини през средата на куба, като оставят по четири клетки във всяка от тях, при което биха се получили два еднакви човека или зайчета, или пекинези, или каквото и да е. Освен това, те са могли да ги разделят още веднъж, за да получат четири идентични същества.

Тази ситуация полага перфектните основи за множество метафорични тълкувания и всички те ще са верни на дадено ниво. В случая искам да го коментирам като идеалния неутрален физически blueprint, който е представителен за Искрата в Играта – 8 от едно-и-също, което свидетелства за неизменчивостта на Първичната частица. 8 съдържа този потенциал, защото истинската същност се съдържа в най-чист вид в първите осем клетки. Тези първи осем клетки са по-близо до Искрата, отколкото физическото тяло. Това е причината и тези клетки да са безсмъртни по отношение на тялото.

Защо?

Защото е широко известен факт е, че на всеки 7 г. човек получава съвършено ново тяло – всяканегова клетка умира за период от 7 години и се заменя с нова... с изключение на тези първи 8 клетки. Те продължават да живеят у всеки от момента на зачатието до момента на смъртта. Всички останали преминават свой определен жизнен цикъл, но не и тези 8. Те са разположени точно в геометричния център на тялото, малко над перинеума. При жените перинеумът се намира между ануса и влагалището. При мъжете е между ануса и скротума. Там има малък участък кожа и макар да не съществува някакъв физически отвор, има реален енергиен такъв, който се явява „географския юг“ в човешкото тяло :) Точно през него минава централната тръба (физически репрезентирана от гръбначния стълб) и достига до мястото, където е закачена коронната чакра. Ако се наблюдава новородено бебе през първите няколко седмици след раждането му, понякога може да се забележи как фонтанелата му пулсира. Ако се погледне „от другия край“, откъм перинеума, може да се забележи същото пулсиране.[91] Това е така, защото бебето диша както трябва. Двата края пулсират,енергията навлиза в тялото от двата полюса – не само от горе надолу, но и от долу нагоре (потоците се срещат).

Накратко – 8-те безсмъртни клетки са първия и последен бастион на светлина, оттук навлиза Искрата за пръв път, за да запали двигателя.

За да може алхимикът да излезе окончателно от платформата той ги „изгасва“, защото това представлява изначалния фотонен куб, който го фиксира в проявеното. Когато това стане, цялата ДНК-структура започва да се разтваря. Тялото се смалява и в един момент изчезва в точка, избухвайки в светлината от която... в крайна сметка то е направено :)

Това е смисловата картина, която видях в РСВ и интересното е, че в апокрифните истории се разказва как алхимиците, които успяват да синтезират еликсира на безсмъртието/философския камък, се разтварят в светлина, когато го приемат вътрешно.[92]

Тази светлина много често носи цветовете на дъгата, защото при имплозията към Нулата остава „waste code“-а на самата светлинна матрица на „бившия човек“. Това има общо единствено с механиката зад нещата и в него няма нищо мистично, колкото и да е популярно инак в Тибет. А именно, че когато илюзорната бяла светлината на платформата минава през поляризирания и огледален астрал, тя се разлага на цветовия си спектър. Т.е. дори тази светлина, която не е наистина единна (защото не идва от Черното слънце), бива разложена допълнително на още аспекти, още веднъж преди да стигне физическата реалност.[93] Ето защо цветовете на чакрите съвпадат с тези на дъгата. Защото тъй като човешкото тяло е светлина, нормално е нейните енергийни фиксатори (в лицето на чакрите) да носят цветовия ѝ код. Те играят ролята на нейните различни „честотни котви“. И когато Искрата се release-не от куба – той се разгражда на естествените си видими компоненти (от гледна точка на наблюдаващия в Играта).[94]

Не бива да се изпада в илюзии, че чисто техническото разбиране на този процес те прави „по-свободен“. Ето защо и той няма смисъл да бъде крит като някаква „окултна тайна“. Пресъздаването му няма нищо общо с информацията за него. Това е етап, в който геометрията ти е достатъчно изчистена, че да позволява връщане към Нулата. Т.е. принципът на Черното слънце би следвало да е дотолкова интегриран на ниво тяло, че да можеш да изгасиш всички светлинни връзки ДНК. Ето защо „нирвана“ значи „изгасване“ – защото освен ментално – става дума и за буквално физическо такова.[95] Ако светлината в тези връзки бива изгасена (т.е. бъде наситена с непроявената „светлина“ на Черното слънце) – този куб от 8 клетки „колапсира“ и може да се превърне в миниатюрна „черна дупка“ от която да излезеш от дуалния код.[96] Дет се вика в алхимичния фолклор: „Ако не ти се ходи до центъра на планетата – направи си свой мини-вариант“ :))

Ако загасиш тази светлина съзнателно и погълнеш въпросния еликсир преди тялото ти да умре, се получава нещо като „резонанс“[97] от „страна на“ Нулевата точка, защото философския камък е физически свидетел на „геометрията“ му (ще обясня след малко). Двете идеи имплозират, свързват се една с друга и ти се всмукваш „навътре към себе си“.

Във въпросното РСВ видях и че има смислова връзка между 8-те безсмъртни клетки и ануса, както и да звучи това :) Те са много близо едни до други и ако угасването на 8-те клетки запалва Искрата, то енергийния отвор около ануса е изхода (отново – както и да звучи това). Това съдържа процеси случващи се на нефизическо ниво, но въпреки това има взаимообвързаност и на ниво геометрия с 3D. Тъй като човешкия вид носи характеристиките на развитие на вторичноустните, анусът е физическата 0 на организма – т.е., когато ембрионът се развива в утробата, това е първия материално формиран отвор у него, което има общо и с окончателния изход не нещата. Ако не друго – дизайнерите поне са имали чувство за хумор :)





Популярна картинка в интернет споделена от приятел по повода :)



На практика ти се усукваш в себе си и излизаш през собствения си изход, но този път окончателно.

Всичко това обяснява по друг начин свидетелствата на Стюърт Суърдлоу, че в илюминатските магически ритуали сексът между мъже действа като енергийна батерия за зареждането на мисъл-формите, които те искат да бъдат излъчени и манифестирани впоследствие. Това е сексуален начин да активираш постоянно Нулевата точка без енергията да изтича в една посока (каквото се случва при комбинацията мъж/жена) и да бъде постигана единствено все по-голяма и по-голяма акумулация.

Нещата приличат именно на светлинен възел, досущ като apparition-а в поредицата „Хари Потър“:







Илюстрацията е сравнително представителна за „хаоса“, който се случва на ниво геометрия. Този процес е закономерен, защото все пак става дума за огъването на нишки, които съм коментирал в книгата за тесеракта.[98] Дори физиката започва да го разбира и говори за „огъване“ на време-пространството, „knot theory“ и „струнна теория“ („струните“ са нишките). Ето защо излизането през себе си отвън прилича на възел. Това може да бъде постигнато и по магически път (без философски камък), което отново въвлича угасване за кадрите, позволяващо нарушаването на причинно-следствените връзки за тях.[99] При определен фокус това може да доведе до физическа телепортация.[100]

Иии сегаааа – време е за кликове на различни аспекти! :)

Помниш ли когато си говорихме за ню ейджърите и техния „ass-sention“? :))

Хората са се оказали прави! Наистина ставало през задника, хаха! :)) И даже има светлина – пхахаха! Еднорозите пърдят дъги – йеее!

Ако пък по-рано в текста си кликнал на хипервръзката, която беше поставена върху анимацията с мигащия зелен пиксел, си щял да чуеш това.

Хаха!

Вече виждаш как въпросния хумор (който като файл, разбира се, дойде до мен по случайност докато пишех онази част от текста) отразява митологията на самия мигащ пиксел върху който беше link-нат. Той спира да мига, когато избие собствената си матрица през задника :) Затова и направих връзката (link-а) в онзи момент – get it, aхаха?

Вече е факт, че простотийката и restart button-а ще спасят света.



3) „Какво е“ самият „философски камък“ и как обясненото в 1) и 2) се връзва с него?

Философският камък е твърда или течна субстанция която се рафинира и синтезира от алхимика. Това е абстрактен процес и дори не е нужно той да е стриктно физически (все пак от тази Игра може да се излезе по много начини). Представлява продължителна работа по изравняване на геометрията ти, което задълбочава разбиранията ти за структурата на самите елементи. Когато разбираш това, ти можеш да ги разиграеш на ниво митология в колби чрез различни химически съединения (не ти трябва да разбираш нищо от химия, за да го правиш). В миналото това е бил един от начините да създадеш карта на самата матрица и да намериш изхода от нея в процеса. Дълбаейки в аспекти, които се отразяват на цялостния ти психичен комплекс. Защото в крайна сметка – всичко е холографско и фрактално и всяко едно нещо съдържа принципите за хакване на всичко. Просто в случая инструмента е алхимия.

Всичко това изисква посвещение и много време, обаче.

Дълголетието на алхимиците в известен смисъл се дължи на това, че за да се създаде философския камък, индивидът в 3D преминава през добиването на по-широка перспектива, което обаче изисква по-дълъг живот in the first place. Това е базирано на самата механика на нещата, която не е толкова лесна за осъзнаване [особено днес, когато света е заслепен от светлина(та си)]. Защото когато започваш от азбуката – ти минаваш през всичките илюзии на този живот – човек тотално не може да се ориентира „какво става“ и смята, че живота тук е работа-вкъщи-гледане на деца. Изисква се много специфичен път да направиш крачка встрани и да видиш по-голямата схема. Само с достатъчно преживявания и съответните неутрални наблюдения над тях можеш да разбереш от първа ръка, че колелото се завърта отново и отново. Че в известен смисъл – нищо освен освобождението от циклите не си струва.

Когато си завъртян от вихрушката на един традиционен 80-годишен живот, обаче, ти си запленен от светлината и искаш истории. Което обикновено води до рециклиране в някои от станциите. Защото преди това нямаш тази история в личния си албум и искаш да я изживееш – искаш да видиш какво е!!! Та кой не би искал това в този шарен галактически лунапарк!? Докато мотивацията на този urge за „още истории“ не започне да бъде поставяна под въпрос – човек изобщо даже няма и шанс да се сблъска с реалната концепция зад алхимията в Играта. В крайна сметка алхимията ти отразява прогреса, с който собствената ти Искра пробива воалите на светлината. Най-често това не може да се случи за един матричен живот. Защото за 1 нормален човешки живот, ти трябва да видиш сам цялата схема, да започнеш да я разбираш, да я заживееш по начин който да я трансцендира и в крайна сметка – да направиш именно това окончателно. Колко са тези индивиди? 1 на няколко милиарда? Май не става по-често – има твърде много програмиране за премахване, има твърде много истории и (вече) информация в която да се изгубиш.

Точно по тези причини тази „окултна наука“ е нещо generational. Както бе описано и в „12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм“ предтечата на Елинор му дава устройство, което да му спечели фактическо време във физическия свят (поддържайки го млад), за да може той самия да стигне сам до истините, които движат всичко и това да се отрази в сътворяването на философския му камък.[101] Това е и мотива за „безсмъртие“ циркулиращ в алхимичния фолклор, защото в 3D въпросното рафиниране наистина става с време. Поради това масовата грешка е, че крайния мотив е „физическо безсмъртие“, докато всъщност става дума за освобождение от самия mainframe (което може да бъде видяно и като „безсмъртие на тялото“, но не е). Това е „Великото дело“. Удължаването на живота при неговото постигане служи като „помощни колела на велосипед“, които да ти позволят да наблюдаваш достатъчно много сменящи се цикли, за да видиш, че те не са „по-добри едни от други“. Подобни наблюдения подпомагат схващането на закономерностите в самата платформа, което да започне да ти подсказва къде са „вратичките“ в нея.[102]

В процеса, ти започваш да пренасяш тези принципи в практическата си алхимия (в лабораторията иживота), рафинирайки самия себе си. Постепенно това започва да се отразява на есенциите, които синтезираш – те стават реален свидетел на актуални процеси случващи се в индивида и природата. Философският камък е просто финалната манифестация на един дълъг „сондаж“ в несъзнаваното.



Традицията е показала, че принципа на Нулевата точка може да бъде „инвокирана“ в кристал, защото времето там е по-забавено и компресирано и законите на черно-бялата решетка са по-особени. Кристалната матрица е най-бавната като преживяване, доближаваща се до идеята в Бездната, но в същото време може да бъде огромен booster.[103] Де факто алхимията ти би следвало да е достигнала такива нива, че да можеш да закотвиш принципите на Черното слънце във физически носител. Завършеният философски камък де факто носи природата на Черното слънце, но има геометрия, която му позволява да оперира в реалността на Бялото слънце. Ако разбираш какво казвам, сигурно ти е ясно, че човекът, който е успял да го изготви вече е постигнал този blend вътре в собствената си геометрия (in a sense). Най-малкото вече няма илюзия, че съществува някакъв „Аз-фокус“ в „центъра“ около който „се случват неща“. Това е етапа, в който ти си пълния потенциал и от този „по-широк център“ можеш да видиш мястото на „вътрешния“, който допреди това е вярвал, че е автономен. (Наистина не може да се обясни линейно с думи, защото е базирано на парадокс.)

На практика алхимикът се превръща в сборен пункт, където се срещат два типа код, които по същество са несъвместими вътре в Играта. Той обаче създава физически обект, който позволява тяхната компресия и взаимодействие. Което, чисто философски погледнато, е примиряването на 3 принципа без дуален конфликт. Това е да обединиш Черното и Бялото (дуално) слънце.

Това става САМО индивидуално, защото излизането от Играта е персонален процес. Един философски камък изготвен от даден алхимик няма да проработи за друг практикуващ, защото енергийните настройки са различни, комуникира се с друга геометрия (мотив също застъпен в книгата на Раду). Освен това, ако геометрията ти не е подготвена, взаимодействието с чужд еликсир може да нанесе щети.


На практика това което се случва при поемането на еликсира е, че всичката светлина и структури в тялото угасват докато не се стигне до крайния травма-вирус, който закотвя изначалната светлинна кубична матрица в „червения печат“ чрез 8-те безсмъртни клетки. Ролята на философския камък е, че той съдържа индивидуалната вибрация и параметри на алхимика (изчистената индивидуална геометрия на Бялото (ти) слънце) и в същото време е портал към Черното слънце [(защото в него е „просмукана“ есенцията на Искрата („ти“)].

Случващото се после?

Както бе обяснено по-рано, поради резонанса между алхимика и философския камък, последният служи като точка на излизане, след като подава фалшива команда към mainframe-а, че „този индивид още присъства в log-а“. Нещо като последен „хак“ в системата.

И това е всичко, което видях в своето РСВ предизвикано от регресията.

Какво следва пък оттам насетне?


Андро ми разказваше за история, която лично е чел в един ръкопис до който се докопал преди няколко години. Той описвал живота на стар алхимик живеещ в манастир, който успява да синтезира философския камък на преклонната човешка възраст от около (мисля) 93 години. След като го постигнал той не приемал еликсира още няколко години поред и се пречиствал, за да може тялото му да го издържи при поглъщане (това пречистване става с алхимични еликсири от друго естество).

След като в крайна сметка взел еликсира, алхимикът започнал да се подмладява и смалява, докато тотално не изчезнал в облак от светлина. След няколко дни той се появил отново и разказал на останалите, че може да остане тук като „безсмъртен“ или да се слее с Черното слънце. Той споделил, че вече е живял и видял предостатъчно и решава да напусне окончателно тази реалност. Което и прави след като изрича тези думи.

Случаят е бил подробно документиран от монаси и свидетелства за двата Пътя, които следват след завършването на Играта. Ситуацията може да бъде коментирана като нещо стандартно за тази традиция, защото е описана и в други извори.

Де факто след постигането и използването на философския камък съзнанието може или да се слее с Черното слънце и никога повече да не се подлага на циклите на Всичко Което Е, или да се върне в Играта като „бодхисатва“.

За първия вариант няма какво да се разкаже, защото това е траектория, при която всички истории свършват и просто няма какво да бъде описвано повече след това решение. Знам само, че който иска да вземе това решение ще премине през изкушението да му се предложат ключовете за цялата вселена и възможността да бъде бог. Което следва да бъде отказано, защото това е очевиден капан от света на историите преди тоталното сливане. Навярно точно през това е минал алхимика от горната случка. Тънкият момент тук е, че дори тогава има опасност, защото следва да се пусне и самата „концепция за освобождение“, която може да се яви поредната история, поредното нещо на което да се придава (фанатична) тежест. Защото макар и тази история да е наглед последнаТА – тя си остава история. Ако не си пуснал и нея – ти все още вярваш в илюзията за избора. И именно защото Нео осъзнава думите на Архитекта, че докато има избор, това поддържа стабилна матрица – в последната част той спира да избира. Той позволява на Смит да го погълне и именно тогава той се слива с Черното слънце, избухвайки в светлина.

Казано инак – финалната геометрия е напълно изчистена от всяка „крайна точка на постигане“, която да поддържа бинарен формат.

Вторият вариант е по-особен, защото макар да въвлича оставане на Земята, това се случва при механика коренно различна от тази докато си бил човек.

Завършените алхимици нямат ДНК, защото те вече не оперират от кода – просто носителя няма как да бъде базиран на светлина. При пълния fusion с Черното слънце и последвалото завръщане, алхимикът пресъздава онова, което е тук, но по друг начин – това не е буквално „завръщане“. Ситуацията по-скоро се базира на по-ранното обяснение за механиката „как един безсмъртен изглежда „съвършен“ отстрани“. Той оперира в нещо като „балон“ в 3D, който е независим от кода, но въпреки това може да взаимодейства с консенсусната реалност. Vesica piscis-принципа на застъпване на Черното и Бялото слънце в перфектен fusion, който се центрира в средата.

Респективно постигналият merging между двете Слънца никога не се меси пряко в делата на останалите и неговата функция по-скоро е да заземява даден тип честота в колективното несъзнавано – да бъде котва за идеята, че „има и друго освен света на историите“. Той разбира, че ако след своето собствено завършване продължава да осеменява с меми – това ще започне отново да придава тежести фалц на Потока. Оттам насетне платформата ще corrupt-не това и ще завихри около себе си още код. Именно това е причината поради която за „безсмъртните“ не се знае почти нищо (освен истории на очевидци) –те са изтрили кода за себе си на ниво информация и (h)история. Защото няма никакъв смисъл твоя код да остане в реалността. Можеш да оставиш смислов „imprint“, но нюансите и вибрациите му са толкова префинени, че ги открива само онзи тръгнал по подобен път. Това евентуално може да доведе до някаква форма на косвена „помощ“ или „побутване“ от разстояние (ако „бодхисатвата“ реши), но нищо повече. В крайна сметка Пътят не е истински, ако не се извърви индивидуално.

Общо взето това е единственото, което мога да кажа по въпроса – другото звучи още по-nonsensical на език.

Освен това нямам никакви претенции, че описаното има обективна валидност отвъд моето въображение ;)

Но ако не друго, на този етап интерпретирам по-добре за себе си метафоричното разделение на фазите при постигането на Великото дело:

„Nigredo“ e черната фаза при която започва алхимичния път – умирането за всички предварителни идеи, изчистването на всички представи и нагласи.

„Albedo“ е бялата фаза, в която се завръщаш след смъртта – света на проявеното и начина по който функционираш в него трансформиран и пречистен, жонглирайки с дуалността на кода и в същото време с неговата неутралност.

(„Citrinitas“ е жълтата фаза, която символично свързвам с угасването на слънчевия сплит, тоталната подготовка за умиране на всякакъв Аз-комплекс търсещ история за аватара си.)[104]

„Rubedo“ е последната червена фаза и тя се свежда до пробиването на травма-печата и стигането до Искрата; цвета се асоциира с постигането на Великото дело и самия философски камък.

И тъй като вече главата ти е гръмнала от безполезна информация – нека ти разкажа история – cause that’s much different – хаха! :)

Това е момента, който по-рано ти обещах, че ще последва „след рекламите“, помниш ли? :)

Поне не можеш да отречеш, че бяха доста лъскави.

https://www.parallelreality-bg.com