Траките и тракархът/Четири уникални тракийски надписа и връзката им със Скития

https://www.youtube.com/watch?v=7yHyoKFFcCo

*От доста време във виртуалното пространство се вихри твърдението, че траки е обидно име, което гърците ползват за дедите ни. По принцип няма нищо странно в това един народ да създаде обидно име за друг народ. Сънародниците ни от Македония наричат гърците етиопски цигани, някои назовават француците жабари, а нашите роми (цигани) ползват за българите името даси (роби). *Такива неща са неприятни, но и неизбежни. Черненото на противника, или дори различния по произход е много стар феномен. Дали обаче това важи за името траки е друг въпрос. Едно е някой да твърди нещо понеже някой му е казал нещо, а съвсем друго е твърдението да е основано на реалност и да има доказателства за това. *В гръцките исторически извори и разбира се първо при Омир името траки присъства в различни форми: Θρᾶξ, Θράῒξ, Θρῆξ, Θρῆῒξ, Θρῆξ. Названието тракийка, тракийска жена също е известно под много варианти: Θρᾶσσα, Θράῒσσα, Θρᾶττα, Θρῆσσα, Θρήῒσσα. *Големият брой варианти са една от индикациите, че не се касае за гръцка дума, а за народностно име, което дедите на южните си съседи са се опитали да предадат по не особено успешен начин. *Езиковедът Паул Кречмер смята, че траки идва от форма *Tραύσικες, на тази форма *Trausikes се спират също Алберт Карноа и Димитър Дечев (Carnoy, 1957, c. 200, Detschew, 1957, c. 205). Кирил Влахов, цит. от Стефан Йорданов, търси древна форма *Δρᾶσικες, чието значение е “дръзки, храбри, или нещо подобно” (Йорданов цит. Влахов, 2000, с. 20). Предложеното от проф. Влахов име *Δρᾶσικες показва връзка с населявалите някога Беломорието Δερσαῖοι. *За тях акад. Иван Дуриданов, опирайки се на данни на различни езиковеди търси връзка със стпрус. dyrsos gyntos “смели, дръзки мъже” допълвайки, че вариацията а-е в Δάρσιοι-Δερσαῖοι, е явление, което е познато в литовския език (Duridanov, 1969, c.72). Всъщност това явление е познато и в българския и един от най-специфичните белези на речта ни, но видният лингвист не е забелязал това. *Това не са всички данни за значението на името траки, а всеки обективен изследовател е длъжен да се съобрази с цялата налична информация, без значение дали тя оборва негови по-стари твърдения или не. В т. I на “Тайните на тракийския език” споменах, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta-ra-ke-wi-ja/ te-re-ke-wi-ja= Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с.20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луйджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с.211 – 212).

https://www.youtube.com/watch?v=VFbFTwvh7ns

Башова могила се намира на северозапад от с. Дуванлии. В началото на миналия век на върха на могилата е имало голям дървен кръст. Макар да се касае за погребален монумент от езическо време, на това място са чествани църковни празници. Явно в паметта на местното население е останал спомен за това място, на което със сигурност е погребан важен тракийски владетел. В самата могила, има и по-късно вторично християнско погребение. В могилата са намерени различни керамични съдове – някои рисувани, а някои с излъскана черна повърхност. Погребението е с кремация, а пък пепелта е съхранена в голям сребърен съд. Намерени са керамична и бронзова хидрия, златен нагръдник, а и други сребърни съдове, освен този с останките на покойника. Като погребален дар е поставен железен меч, който изследователите на могилата оприличават на ятаган. По-късно учени като Георги Михаилов изказват виждането, че ятаганът произлиза от древния тракийски меч. Намерени са и бронзови върхове на стрели, те също са интересни, защото са с триъгълно сечение, а такива са ползвани и от Аспаруховите българи. Върху съда с останките на тракийския владетел има надпис ДАДАЛЕМЕ. Освен това има майсторски представени изображения на бойци-колесничари. На три други съда се среща същият този надпис ДАДАЛЕМЕ. Навремето учените стигат до заключение, че това е името Дадалемес в склонен вид. Понастоящем това виждане се поддържа от проф. Мирена Славова, която смята, че Дадалеме е звателен падеж на лично име Дадалемес, който не е засвидетелствано на друго място. Проф. Славова дава примери с други епиграфски паметници, на които са представени лични имена в Звателен падеж: Ролистене, Аполодоре и др. На пръв поглед всичко изглежда логично и въпреки, че считам проф. Славова за учен със забележителен талант, не мога да приема нейното виждане. Причината е следната: на надписа от Дуванлии срещаме само ДАДАЛЕМЕ, няма друга дума, а такава би трябвало да присъства. Съдовете са добре запазени и не може да се касае за повреден надпис. На другите епиграфски паметници, на които срещаме лични имена в Звателен падеж, винаги има и други думи, което е напълно логично. Ако дадено име е склонено в Звателен падеж, то след името трябва да има дума като приеми, освети и т.н., или пък както и при пръстена от Езерово, след името да следва обръщението на съпругата на починалия. Според мен ДАДАЛЕМЕ не е лично име, а кратък надпис състоящ се от три отделни думи. Те са много интересни и важни. Разделението на акад. Георгиев е следното ДА ДАЛЕ МЕ. Според нашият учен ДА означава „земя“ или пък е името на богинята „Земя (-майка)“. Това е същата дума, която съставя първия член на предгръцкото име на богинята Де-метра, Да-метра. Тълкуване се предлага с албанската дума dhe – земя. Втората дума Георгиев тълкува с хетската dala – оставям на спокойствие, уелската dala – държа и албанската dale – чакай, спри, стой. Третата дума пък бива съпоставена с личното местоимение МЕ, което и на албански е me. Преводът на израза е: Земльо, пази ме! Добри Жеков, Съкровищата на България https://theoldestgold.com/2021/08/05/...