Последователи

сряда, 14 май 2025 г.

Антична Македония/Възходът на Македония: Битката при Херонея 338 г. пр.н.е.

 

Монета на Александър Велики, с иконография типична за Тракийския Херос


https://www.youtube.com/

Царуването на Филип II Македонски

От самото начало в плана на Филипа било да затвърди или да върне завованията на своите предходници и да ги разшири до там, че да обедини всички балкански племена.
Всички княжества и градове-държави под върховната власт на македонския монарх, план, който той можал да изпълни и да отиде и по-далеч: да замисли и да поведе обединените балкански народи към сломяване на техния най-опасен враг - "великия", т.е. персийския цар, - замисъл, който останал да се изпълни от сина му Александър.

Тук на Балканите, полуостров, който го броят за "ирански", "елинско-египетски", "тракийско-извънземни" и т.н. имаме същото противостояние по отношение на иранците и тураките(траките).
Това противоречие не се решава нито там, нито тук, нито от Спарта, Атина или тракийските князе, нито от персийските, нито от старите иделски а от македонските булгари. От техния цар Александър Велики. Макар иделските булгари да му помогнали да завладее Персия.

До към края на 356 г.пр.н.е. Филип поставил под своя скиптър по-голямата част от Балканските земи на север и на изток и обърнал поглед на юг към Гърция. Тогава създал и първата флота на Македония, която в сравнение с атинската била слаба, но било достатъчна да преследва пиратството по Егейско море и по крайбрежието и да безпокои противника. Подготвен така добре, Филип продължил своето завоевателно дело.
Действията му били насочени в две посоки - на юг, да се затвърди в Тесалия и оттам да държи вратата отворена за Средна Гърция против Тива и Атина, и на изток, да завладее егейското крайбрежие и да се озове в Тракийския Херсонес, т.е. на Галиполския полуостров и оттам да стигне Визант(Цариград) и Тракийския Босфор, за да затвори пътя на гърците към Черно море.

Той успял в намеренията си и в двете посоки.
" Предателството-казва Демостен-за по-малко от година отвори на Филипа всички градове на Халкидика. Предложенията на предателите били толкова много, че Филип не знаел кого да послуша най-напред и кого да вземе".
Всъщност тук не става дума само за предателства и подкупи а за натиска на Филиповата военна мощ и умела дипломация и въпрос на избор на страна. Борбата на тази почва се водила главно между него и Атина.



След като си преместил лагера край Места, Филип се обърнал към Гърция, но не се намесил направо и брутално, а изчакъл да го поканят.
Това станало скоро, когато пламнала т.нар. трета свещена война(355 г.) по повод на спора, почнат първо между Тива и Фокида за някакво религиозно престъпление, приписвано на Фокида и свързано с храма на Аполон в Делфи.

В спора се намесили почти всички гръцки полиси. Едни, начело със Спарта и Атина, застанали на страната на Фокида, а други, в това число и Тесалия, взели страната на Тива. Тесалия била силно притисната и потърсила помощ от Филипа. Търсеният от него случай за намеса дошъл. Той взел страната на Тесалия и на Тива, но преди да настъпи в Гърция, под предлог, че иска да съпроводи един персийски претендент за трона, приятел на Тива, нахлул през Места във владенията на тракийския цар Амадок, който повикал помощ от Атина.
В сражение при Кипсела Филип бил разбит от атинската войска, но успял да се върне благополучно и с голяма сила този път навлязъл в Гърция, разбил фокидската войска, унищожил тиранията в Тесалия и завзел залива Пегасе(Волоския залив).

Така той стъпил от три страни на морски бряг: Амфипол, Термейски(Солунски залив) и Пегасе. След това отнова се върнал в Тракия, за да заеме Тракийския Херсонес. Този път Амадок взел страната на Филипа понеже съперника му Керсеблент станал съюзник на Атина.Тя обаче не бързала този път да праща войска и Керсеблент се принудил да сключи мир, като отстъпил спорните земи и пратил сина си за заложник в столицата Пела, както било по стария булгарски обичай(351 г.пр.н.е.).
В това време Византия(града Бизант и околностите) се отцепила от Атина; заедно с някои селища и острови тя минала на страната на Македония и почнала да вреди на атинската търговия в Черно море. Филип отивал към целта си - изолация на Атина.
Неговата мощ и, следователно, опасността за Гърция била почувствувана силно. За пръв път тогава Демостен излязъл открито в народното събрание срещу Филипа с речта си против "каперството", което Филип упражнявал върху атинските кораби. Демостен настоявал да поведат борбата по-енергично, като вземат инициативата в свои ръце, а не да следват и се нагаждат според тактиката на Филипа. Обаче този план на Демостена не успял, въпреки взетите мерки от Атина да изолира Филипа, като създаде голяма коалиция притив него.

Докато в Атина и в много други от държавиците на средна и южна Гърция царували тревога и чувствона несигурност, в Македония тържествували. Филип се чувствал в най-голямата си мощ. Той разтворил границите на държавата за всички чужденци, на първо място за гърците, които биха поискали да се преселят в нея. Дори им отворил пътя за заемане на разнообразните държавни служби, обстоятелство, което го издигнало много над характерния за гърците тесногръд шовинизъм. Явно той отварял пътя на бъдещата империя с център на Балканите.
Цъфтящата тогава столица Пела станала средище на гръцко-булгарското художество, литература и науки - елинизацията на на Македония отново била в пълен ход, но на по-други принципи отколкото при Архелая.

Филип повикал за възпитател на 14 годишния си син Александър, великия гръцки учен и философ Аристотел. Той не бил чужд впрочем на Македония, защото бил родом от македонския град Стагира, пък баща му Никомах бил придворен лекар на Аминта II. Самия Аристотел бил с по-особенни разбирания и твърдял, че Гърция ще се спаси и издигне само под ръководството на един просветен монарх, като имал на ум македонския...



През това време Филип затвърдил властта си в обширната държава и почнал да създава македонски колонии в различните области. В много от градовете поставил гарнизони, а управлението им поверил на комитети от по 10 души; във всяка от четирите области на Тесалия пък поставил по един комисар, а себе си провъзгласил за пожизнен архонт на Тесалийския съюз. Затвърдил влиянието си в Епир, откъдето била жена му Олимпиада - майката на Александър. А чрез държавицата Елида той се вмъкнал и в Пелопонес, добил влияние в панелинското светилище на Олимпийския Зевс там и се заявил като покровител на няколко от пелопонеските държавици против Спарта.
Всичко това пак показва древнобулгарските имперски принципи и система, които следвал и прилагал.

Относно Тракия, Филип искал не само да я завладее, но и да затвърди своята власт там, затова пристъпил към колонизация както в Северна, така и в Южна Тракия. Преселил в някои от старите тракийски пазарни средища македонски колонисти, укрепил ги и ги превърнал в градове, каквито са : Филипопол, наречен на негово име, Берое(Стара Загора) и Кабиле(Таушан-тепе при Ямбол). Керсеблепт и Терес, след упорити боеве, били свалени от трона и цяла Тракия била обявена за македонска област.

Филип след това се готвел да мине Балкана и да завземе и гетското царство, което се простирало между Дунава, Хемус и Черно море. Обаче гетския цар Котел побързал да се срещне с Филипа, поднесъл му много подаръци, дал му дъщря си Меда за жена и сключил приятелски съюз с него.
Скоро след това гетите изпитали върху себе си неприятелски набег от север и били покорени. Това принудило Филипа да прекрати войната с разбунтувалите се градове Перинт и Византия, които били подтикнати от Атина. Задоволил се само да изпрати протест срещу Атина за нарушението от нея на договора от 341 год.

След това се отправил срещу идел-булгарския цар Атей(Атил). Гърците го наричат "скитски" защото ползвал кипчакското опълчение(казаци) във войната си на Балканите. Освен личната си дружина древнобулгарските царе ползвали народната войска-опълчение(казаци) от тази област, където е направлението на удара. А кипчаците("скити") живеели в непосредственна близост до Балканите.
По същия начин победата над римляните и убийството на императора Деций през 231 год. край днешния град Разград се приписва на готите...
Но да видим какво казват булгарските летописи за войната на
Атей с Филипа:
.......................................
ЕТЕЙ или АТ, АТАЙ, АТИЛ(380-339 г.пр.Хр.). Потомък на УФА, внук на КАМ ЕТЕЯ. Не повярвал на предсказанията на Кама(шамана), че ще загине също като дядо си ако нападне владенията на Балбал(т.е.Македония). И без необходимост от любопитство се отправил в набег на Макидан(Балканите). Загинал в 339 г.пр.Хр. в бой с Билдиу Балбал(Филип Македонски). В негова памет и в памет на дядо му булгарите дали на Саклан второ име - Атил(земята на Етей). Самия Балбал оженил сина на Етей за доведената си дъщеря Уран-бика.

От тук:
https://boianimen.blogspot.com/2017/05/7.html


При похода му на север гетските жреци му предали Одесос(Варна) без бой. В сражението с Атея, Филип победил а Атей както му предсказали кам-бояните - загинал. Филип взел богата плячка от скитите около 20 хиляди жени и деца и ги откарал за роби. Заграбил и много добитък, между който и доста кобили с които подобрил расата на конете в Македония.

На връщане нарочно минал през земята на трибалите между Искъра и Морава, като им поискал да го пуснат доброволно. Трибалите, като условие, му поискали да им даде част от скитската плячка. Филип обаче отказал и влязал в бой с тях. Конят му обаче бил убит а той ранен, но войската му си проправила път и се завърнала в Македония.

Заканата на Филипа за война срещу Гърция като се завърне от похода на север била явна. В прочутата си трета реч против Филипа, Демостен подрежда всички случаи, които сочат, че Филип, дори и формално като съюзник, в действителност воювал против Атина . След като укорява след това всички елини, че не се обединяват, Демостен оборва и онези, които са обаяни от Филипа, като им казва:

" Той не само че не е елин, нито има нещо общо с елините, но и като варварин не произхожда от страна, която можеш да споменеш с чест, ами е негодник от Македония, отгдето по-рано не би могъл да купиш и свестен дори роб"

Поне тези думи ясно говорят, че македонците никой тогава не ги е броял за гърци...
Това го направили други хора по-късно без да питат никого - нито древните гърци нито древните македонци.
Наистина, Демостен успял да увлече не само своите съграждани, "мъже атиняни", както ги зовял за война против Филипа, но създал мощен съюз против него, като вмъкнал в него дори и дотогавашния съюзник на Филипа, гр.Тива. Това се счело от всички за голям успех на Демостена и за решаващ фактор във войната.
Но и Филип не спял. Той използувал една отново избухнала свещена война и, като поканен от едната страна, се явил в Гърция със силна войска. Почти с равен брой войници излязъл срещу него и Демостен със съюзниците си. Обаче духът, организацията и ръководството на македонската конница и фаланга изтръгнали в решителния бой при Херонея победата на македонците( август 338 г.пр.н.е.).

След като всички държавици, включително и гр.Византия, пазителят на Босфора тракийски, признали хегемонията на Филипа, той решил да ги свика на тържественно събрание в град Коринт. Целта била да се образува общ Балкански съюз срещу Персия, която простирала границите си в съседство до бреговете на Мала Азия. Тези борби имали не само политически,но и икономически и търговски причини. Сключил се съюзен договор с подробни клаузи в него. Председател на съюза бил македонският цар, с които всички се свързали във "вечен съюз" ., Филип бил и постоянен хегемон т.е. главнокомандващ съюзните войски.Той бил натоварен да се грижи и за вътрешния мир и безопасност. Столица на съюза бил гр.Коринт.

След като привършил голямото си дело в Коринт и се върнал в Македония да подготви похода против Персия, Филип бил убит, когато отишъл през 336 г. в старата столица Еге(Воден) да отпразнува сватбата на дъщеря си Клеопатра с Александра Епирски.
Както обикновенно причините за убийството на такъв велик човек и до днес не могат да бъдат определени точно. Едни говорят за лично отмъщение, други виждат отмъщение на жена му Олимпиада, а дори на самия Александър, защото при последната сватба на Филипа с една красавица на име пак Клеопатра, вуйчо и Атала на сватбеното угощение помолил гостите да се помолят на боговете, да роди младата царица "истински цар" на Македония. Александър тогава кипнал от гняв против тази обида, извикал:
" Нима ти, негоднико, смяташ мене за незаконороден?", и хвърлил върху главата на Атала една чаша. Намесил се тогава и Филип и извадил дори меч против сина си. Тогава Александър и майка му избягали в Епир. Това разгневило Филипа още повече и той изгонил от Македония и приятелите на Александра - бъдещите негови военачалници - Неарх, Птоломей, Харпал и др.

Някои пък говорят, че убиеца Павсаний действувал в съгласие със синовете на един Аероп от линкестийското княжеско семейство, който бил кандидат за македонския трон.
Във всеки случай убийството турило край на основателя на най-мощната държава през древността на Балканския полуостров - македонското царство.



Обаче делото на Филипа не пропаднало. Подел го великият му син Александър и го продължил, но не за да издигне още по-високо Македония, а за да създаде на нейна основа една световна империя.

При първите стъпки на своето управление Александър решил да се освободи от всички претенденти за престола.. Затова най-напред убил сина на Клеопатра а после избил съучастниците в бащиното си убийство, след което се отправил в Гърция, където бързо потушил надигащите се размирни движения, и през 335 година тръгнал за Тракия. Там след смъртта на Филипа също се разбунтували няколко тракийски племена. От Амфипол по река Места и през Родопите първо отишъл в прочутия храм на Диониса, за да поиска от оракула да му предскаже бъдещето на неговото царуване и за предстоящия поход. За тази цел принесъл жертва по варварски т.е. по трако-булгарски, и когато излял върху жертвения огън стомна с вино, пламъкът избухнал до покрива на храма и дори до небето. Жреците изтълкували, че това било божествено предзнаменувание за бъдещото величие и победи на царя.

В южните поли на източния Балкан траките решили да дадат отпор. Те събрали жени, деца и имот, заградили планинските проходи и укрепили височините с многобройни бойни колесници, които щели да спускат в случай на нужда върху македонската войска. Обаче Александър сломил съпротивата им, след като паднали убити около 1500 тракийци, жените и децата на които пратил в Амфипол и други градове да ги продадат за роби. След тази победа южно тракийските племена били усмирени, и тогава Александър минал Балкана, за да накаже трибалите. Разбил трибалския цар Сирмус(Сирмус не записано по българската граматика, както и останалите думи, които свързваме с траките и македонците. Сирма и ли Сирмат-Сармат е по българското произношение), който избягал на остров Рейсе в Дунавската делта, където бил отвел трибалските жени и деца.
След това Александър се обърнал против гетите, които обаче избягали отвъд Дунава при съплемениците си. Там той продължил да ги преследва през "пустите полета". Тогава Сирмус му се покорил, и Александър, тържествуващ, загдето подсигурил северните си граници, се завърнал в Македония. В Тракия оставил за свой наместник Зопириона.

По това време, както говори големият историк на Гърция и на Македония, Белох, персийският цар дал на Демостена 300 таланта да повдигне въстание в Гърция. На Демостеновите искания обаче се отзовала само Тива. Там бил разпространен слух, че когато Александър минавал на връщане от Тракия през Илирия, бил убит. Това дало кураж на тиванците да въстанат и да отмъстят за срамното положение, в което ги бил поставил Филип. Александър бързо се справил с бунта и решил да накаже Тива, като даде пример на другите с това. Той оставил града на техните съседи-гърци съперници - да го разрушат. И те действително го сринали до основи, земята си разделили, а жителите продали за роби... Съдбата на Тива направила такова силно впечатление, че един съвременик оприличил станалото с угасяване на месеца горе на небесната твърд. Останалите гръцки държавици, пред вида на страшната съдба на Тива, се надпреварвали да изкажат подчинението и почитта си към Александра. Дори гордата Атина, която подбудила Тива, пратила посолство да поздрави Александра. Той вече се чувствувал напълно обезпечен във всичките си бащини владения и побързал да изпълни своя грандиозен план - похода против Персия. Намерението му било не само да я победи и обезвреди, но и да я подчини, и така да създаде в Предна Азия и в източния басейн на Средиземно море една еднинна Евразийска монархия.

Самият живот вече подсказвал, че тези идеи не били неизпълними. Мнозина гръцки а и македонски войници и офицери отивали непрекъснато в Персия за наемни войници и познавали добре нейната сила и слабост. Из дворовете на персийските царе и сатрапи се намирали на служба мнозина гръцки лекари, иженери, учени и астролози. Гръцки търговци вече прониквали в източните пазари и у тях се появила жажда да ги овладеят. А от север булгарските бекове обещали помощ.
Затова, когато Александър поискал съветът на съюзното събрание в Коринт да изпълни решението за поход в Персия, отзвукът бил крайно благоприятен. Александър имал широката възможност да си подбере елитна войска, която наброявала 35,000 конници и пехотинци и 160 кораби. Половината от войската и нейните военачалници били македонци. Другата половина били съюзници и наемници - предимно гърци и траки. Водач на тракийските копиеносци бил княз Ситалк -3, навярно син на Керсеблепта, който като момче бил приживял много години като заложник в македонския двор; вижда се, че Александър го познавал добре и имал доверие в него. Военачалници през похода били старите и опитни съратници на Филипа, между които Парменион бил пръв съветник на Александра.

През пролетта на 334 г. пр.н.е. Александър прекарал войските си през Дарданелите на мало-азийския бряг. Още на мястото той бил пресрещнат от персийски войски в които имало и много гръцки наемници. Първото сражение станало при река Граник, където гръцките наемници се предали, а персите били разбити и бързо отстъпили. Движението на Александра след това било много бързо. Той обиколил мало-азиатското крайбрежие, където гръцките градове отхвърляли персийското иго и признавали неговата върховна власт. При Иса сам Дарий III се опитал да срещне опасния враг, но бил разбит и принуден да бяга. Александър не тръгнал да го преследва. Той решил да откъсне Персия от морето и да свърши с финикийската търговска мощ. След седеммесечна обсада превзел най-важния финикийски град Тир. Флотата му Александър присъединил към своята флота, а цъфтящия град разорил и жителите му продал в робство. След това решил да превземе житницата на средиземноморския свят, Египет, което му се отдало лесно, понеже египтяните го посрещнали като освободител от персийското робство, а жреците на Амон му се поклонили като син на слънцето. След всичко това Александър решил да навлезе във вътрешността на Персия, където отивал вече с доста променена душа.
Ласките и боготворението, с които го срещнали и изпратили в Египет, го упоили, и той вече почнал да се чувствува и да се носи като източен деспот.



Когато навлязъл в Месопотамия нанесъл голямо поражение на Дария при с. Гевгамела, след което минал през Вавилон и през столиците Суза, Екбатана и Персепол, където награбил несметни богатства от злато и други скъпоценности, струпани в разкошните царски дворци, тогава Александър напълно се упоил вече от дъха на източните обичаи и забравил съвършено македоно-булгарските нрави и понятия. На тази почва възникнал раздор между него и най-талантливите му сътрудници - македонските военачалници. Александър взел да се отегчава от забележките на някои от тях и дори да ги подозира, че готвят заговор против него, поради което почнал да ги избива.

Първа жертва на неговата мнителност станал Филотас, синът на Пармениона, когото историци, като Белоха, считат, че бил действителният виновник за Александровото величие. Затова не слагат към името му титлата "велик". Скоро неговата подозрителност се простряла и върху самия Парменион, който бил оставен в Екбатана с тракийските съюзнически войски, а Александър заминал главно с македонци да преследва Дария. Когато Парменион стоял спокоен в царските дворци, пратени от Александра убийци му взели живота.
След като покорил Персия(Дарий бил убит от собствените си сатрапи по време на преследването), Александър престоял около две години в Бактриана. Около кампанията му в Персия има сведения в булгарските летописи, че нашите бекове му помогнали да завладее Персия, но след това го разбили, заради нарушение на договора от негова страна.
Така той не стъпил в Източна Европа, но в Средна Азия се задържал. По това време вече се превърнал в чист азиатски деспот и не търпял никакви възражения: със собственната си ръка убил стария си приятел Клеитос. Но това не задушило недоволството. Разбунтувала се накрая и верната му дотогава аристократическа конница, но той потъпкал бунта със страшни убийства. Когато историкът на похода, Калистен, се изказал против коленопреклонението пред монарха, Александър убил и него. Той се увлякъл толкова много от жаждата да го боготворят, че предприел похода до Индия, казва Белох, за да докаже, че бил равен на Херакла и на Диониса. Той вече не се задоволявал само със званието македонски цар, а бил обхванат от мисълта, че бил световен владетел т.е. на световна държава - империя. Искал да го почитат като такъв и да го боготворят еднакво и македонци и гърци и перси и всички покорени народи.

Всички били еднакви поданици за него, и във всички храмове на империята, трябвало да бъде въведено почитанието към неговия култ. Имал идея да премахне националните различия, за което прибегнал към масови женитби на негови офицери за персийки: за един ден само оженил в столицата Суза 80 свои висши офицери. Самия той се оженил за една персийска аристократка, Роксана, а след това и за дъщерята на Дария,също и на Охса, и накрая си обзавел, като персийските деспоти, цял харем. Той вмъкнал във войската перси, дори в собственната си гвардия. Това възмутило цялата му армия, и затова, когато решил да изпрати старите войници в Македония, армията едногласно му заявила, че иска да го напусне и да го остави на неговите перси. При все това, той изпратил около 10 000 ветерани, но, за да ги задоволи, дал на всеки по един талант и пълна заплата за целия поход, който бил привършен през 325 г.пр.н.е.

Чувствувайки се господар на световна монархия, Александър не се върнал в Македония а останал в Азия, и то предимно във Вавилон. От там се погрижил да бъдат възстановени напоителните канали край големите реки, въвел еднообразна сребърна тетрадрахма за цялата държава, създал няколко нови градове, заселени предимно с елински колонисти.
Александър не можал да живее достатъчно за да продължи уредбата на империята си. Наскоро след установяването си във Вавилон умрял през 323 г.пр.н.е.
Наследник трябвало да бъде детето, което трябвало да се роди от персийката Роксана, но не му било писано... Веднага избухнали разпри. На едната страна застанала македонската фаланга, която искала да запази старата национална династия, и прогласила за цар слабоумния син на Филипа, Аридей, под името Филип Аридей. На другата страна застанала конницата и военачалниците-аристократи, които искали да установят своя власт. Накрая се съгласили временно Аридей да остане цар докато се роди детето на Роксана. Фактически обаче властта минала в ръцете на хилиарха Пердика, който бил прогласен за регент. Той споделил властта с неколцина от генералите, всеки от които получил известен дял от обширната държава. Всеки от тях постепенно почнал да се стреми към независимост и при първия повод войната между тях избухнала. С Пердика останал само Евмен а всички останали се обединили и ги нападнали. Пердика атакувал най-опасния от тях и нахлул в Египет, но бил убит там от собствените си войници. Те се присъединили към Антипатра,който бил обявен за регент и запазил за себе си Македония и Гърция: там в Македония бил пренесен отново центъра на държавата, където били отведени и царете - новородения син на Роксана, Александър, и Филип Аридей.



Междуособиците продължили и след това и скоро световната монархия на Александър останала само като исторически спомен. През 311 г. избухнала "световна" война между диадохите(генералите управляващи империята), по време на която всеки от тях се обявил за самостоятелен владетел.
А по време на царуването на македонския цар Птоломей Кераун, през 280 г.пр.н.. на Балканите нахлули нови хора - келтите или галатите.

https://atil.blog.bg/history/2012/05/28/letiashtiiat-sin-na-pela.960364


Тракия през времето на македонските диадохи-наследници и за мистериите около "безследно изчезналите"!

Рим се появява на Балканите едва в края на 2-ри век пр.н.е., като покорява с война и Македония и Гърция и тракийските княжества.
Фактически пример и доказателство, че македонците не са гърци е, че след владичеството на Рим и източният Рим("Византия") - В МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ (като мнозинство) НЯМА ГЪРЦИ А ИМА САМО БЪЛГАРИ/МИЗИ и СЛОВЕНИ/ГЕТИ


Елинизираното и романизирано население съществува, но то е номадско и е наречено - власи.
Иначе на тези територии щеше да е пълно с гръцки села и градове или някакви други - тракийски, македонски и извънземни... Или поне някаква следа или барем един човек останал... Като не броим военните гарнизони, от които една част от войниците и офицерите също са - българи/мизи и славени/гети - федерати. Гърците си живеят точно там където и предците им - в причерноморските градове, бивши колонии и във вътрешността в градовете с гарнизони и пазарни тържища. Населението на териториите обаче е българско, увеличено с български заселници през 5-ти век и със гетски(северни траки
) през 6-ти. Друго няма - няма ги потомците на мистичните и извънземни траки и македонци с неизвестен мистичен език и произход...?!

Т.е. материалната действителност доказва, че македонците и траките са българи/мизи и гети.

https://atil.blog.bg/history/


ТРАКИТЕ В АРМИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ

Според Кристофър Уебър общият брой траки във войската на Александър е около 13500 – едно доста внушително число, като се има предвид, че цялата армия в началото е 32 000 души. Спокойно може да се каже, че без приноса на синовете на Арес войните с могъщите армии на перси и индийци биха завършили с неуспех.


За жалост както преводачи, така и учени омаловажават ролята на предците ни в завоеванията на славния пълководец. Поради тази причина е наложително старите летописи да се разгледат отново. Истината е скрита в работите на Луций Ариан, Дион Касий, Плутарх и Квинт Курций Руф. Внимателното разлеждане на техните хроники ще допринесе за придобиването на ясна представа за приноса на нашите деди в завоеванията на македонския владетел.


Още преди кампанията си в Азия, Александър Велики търси подкрепата на някои тракийски племена като агрианите. Приятелските отношения между двете групи стари балканци започват по времето на цар Филип II- Arr. 1.5.2. Поради оказаната помощ от страна на агрианският владетел Лангар, Александър Велики обещава да му даде за съпруга сестра си Куна. Този план бива осуетен поради преждевременната смърт на Лангар причинена от някакво заболяване- Arr. 1.5.2-5.


С идването си в Азия Александър знае, че го чакат много изпитания. Още преди да е започнал конфликта, македонския пълководец е изковал стратегия, която ще му помогне да победи. В битката при река Граник агрианите са в дясното крило, а останалите траки биват разположени на лявото крило. Заедно с пеоните, а и част от конницата си Александър прекосява река Граник и атакува персите. Естествено първите достигнали до армията на Дарий търпят и най-големите загуби, но битката е спечелена въпреки численото превъзходство на азиатците- Arr. 1.14-16.



http://assets.chitanka.info/content/img/6b/27637/aleksandyr_makedonski_karta_2.png


Първата победа е факт, но Александър знае, че без редовно снабдяване на войската му с продоволствия, кампанията ще завърши безславно и печално. Не е никак лесно да се изхранят над 30 000 човека. Осъзнавайки стратегическата важност на малоазийския град Милет, македонският пълноковец се отправя към него придружаван от агрианите, тракийската конница и други подразделения. Персите също не спят, те изпращат свои кораби, но тяхното акостиране е предотвратено от 4000 траки, които са достигнали остров до град Милет по-рано- Arr. 1.18-5. С тяхна помощ селището е превзето бързо и с това е осигурен не само тила на Александровата армия, но и едно важно пристанище, без което похода в Азия би бил немислим. Благодарение на дедите ни, македонския пълководец успява за стабилизира и заздрави своята позиция.


Не след дълго идва битката при Гавгамела. Този път персите са решени твърдо да удържат победа. За тях това не е просто сблъсък на две армии, а въпрос на живот и смърт. Цар Дарий подготвя елитни части, чиято вярност е пословична. Със светкавичен удар на кавалерията персийския владетел се надява да разгроми напълно противника си. Персийските сили са по-многобройни, те напредват като бърза морска вълна способна да помете всичко по пътя си, но не могат да се сравняват с по-твърдите по характер балканци. Ето как Кристофър Уебър описва действията на дедите ни в този жескок сблъсък- “ Дивата и необуздана тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница...” - “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11.


Трудно е да си представи човек как дедите ни са отблъснали армия, която ги е превъзхождала сериозно по брой, а и се е сражавала на свой, познат терен. Синовете на Арес обаче не са обикновени хора. Ариан ги нарича един от най-мъжествените народи. Със сигурност траките са били физически по-силни от персите, със сигурност и бойната им тактика е била по-съвършена. Ако не бе така те не биха могли да удържат победа над азиатската армия...


Битката при Гавгамела не привършва с неуспешното нападение на персийсикте конници. Цар Дарий е опитен стратег, той вкарва едно страшно оръжие – сто масивни колесници по чиито оси са прикрепени остри коси, способни да разполовят човешко тяло. Персийският владетел храни надежда, че необикновеният начин на атака ще смути враговете му и ще допринесе за техния край.





https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg48VDFVWnXcTTiIfxpJRQUiSqsDpAvX0jFcb1z9JUeC-4bPXxm_PzEqlpaYcDmn5wdqcXfziSyB99quKzBPvAMpGwwQ_r_hR5QZz-heHQdTako0Uiigci9JL33PWVOOnKdr0KH-tCfo5A/s1600-h/Achaemenid+Scythed+Chariot.jpg


Безспорно психологическият ефект от грохота на колелата и свистенето на железните коси е бил силен. Подредени в близост една до друга колесниците наближават със зашеметяваща скорост македоската фаланга и тракийските й съюзници. Един пробив в редиците би бил равностоен на поражение. Тук траките отново доказват качествата си посрещайки предизвикателството на Дарий с дъжд от копия. После безстрашно се втурват напред, хващат юздите на конете, събарят колесничарите на земята и ги пронизват с копията си - Arr.3.13.5.





http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/The_charge_of_the_Persian_scythed_chariots_at_the_battle_of_Gaugamela_by_Andre_Castaigne_(1898-1899).jpg


Цар Дарий е втрещен, той дори не си е помислял, че ще срещне хора, които да не се разбягат от вида на страшното му оръжие. До този момент той вярва, че нито щит, нито копие, или меч може да спре движещите се бясно колела с коси. Персийският владетел не знае, че израсналите край Балкана и Родопите мъже не се страхуват от смъртта, и вместо да бягат, те я гледат дръзко в очите. Атаката, която е трябвало да прати в небитието Александър Велики и армията му е спряна за пореден път от траките.


Следващият сблъсък е при Иса, мястото е недалеч от днешния турски град Искендерун. Разказвайки за приготовленията преди битката, Ариан споделя следното – “Траки, пеони, илири и агриани – най-мъжественните и храбри народи на Европа, бяха изправени през най-женствените и изнежени народи на Азия” -Arr. 2.7.5. Отново, с помоща на синовете на Арес, Дарий е разбит...


С краят на персийския цар не идва край на изпитанията на Александър Велики. Персия може да е на колене, но след нея е Индия. Тя разполага с огромни човешки ресурси. Климатът е топъл и влажен – точно противоположното на Балканите. Само най-упоритите и най-калените войници намират сили да останат в армията на Александър.


Дедите ни разбира се са сред тях. За да осигури тила си македонският пълководец оставя 3000 тракийски копиеносци и 500 конника в региона край съвременния индийски град Равалпинди. Някои смятат, че тези траки остават в Индия и по-късно техните потомци се завръщат на Балканите под името българи. Дали е така е трудно да се каже, ясно е само, че предците ни следват Александър Велики на изток чак до река Ганг.


В Индия траките не просто охраняват тила, но спомагат за удържането на още една победа. Край река Хидасп балканците са изправени пред армията на цар Пор. Сблъсъкът на двете сили става по време на дъждовния сезон. Реката е бурна и пълноводна и индийците не очакват тя да бъде премината. Това обаче става въпреки лошото време и за пореден път земята е напоена не само с вода, но и с човешка кръв.


И двамата пълководци осъзнават, че сблъсъкът ще е страшен. Цар Пор се е приготвил добре включвайки тренирани слонове, за да елиминира с тях конницата на противника си. Ето думите на Квинт Курций Руф - “За кратко време не само видът на големите животни, но и външният вид на Пор възпря македонците. Животните, които се движеха между войниците, изглеждаха като кули, а Пор надвишаваше ръста на обикновен човек. Изглежда, че слонът, на който той се намираше, допринасяше ръстът му да се издига над останалите толкова, колкото неговият слон се издигаше над останалите животни. Александър огледа царя и войската на индите и каза: „Най-после виждам опасност, достойна за храбростта ми. Едновременно ще се бия и с диви зверове, и с отлични мъже.”


Първоначално атаката на слоновете предизвиква суматоха сред войската на македонския пълководец. Както хора, така и коне са объркани от страховитите ревове на огромните животни. Положението е спасено от агрианите и останалите траки. Те се втурват стремглаво срещу слоновете сякаш това е нещо най-обикновено. Докато другите треперят, дедите ни засипват слоновете и водачите им с копия и стрели. После безстрашно се врязват в редиците на индийците и започват да секат краката на огромните животни с тежките си мечове, показвайки, че Ариан не е преувеличил наричайки траките най-храбрия и най-мъжествен народ на Европа. Изгубвайки ударната си сила, цар Пор губи и битката...





http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_the_Hydaspes#mediaviewer/File:The_phalanx_attacking_the_centre_in_the_battle_of_the_Hydaspes_by_Andre_Castaigne_(1898-1899).jpg


Това е последното голямо сражение, но не и последната битка на смелия син на Филип II. Агриани, одриси и др. продължават да следват македонския пълководец при покоряването на други територии, като Гедросия (област обхващаща Пакистан и Северен Иран) например. Ариан споменава дедите ни винаги край Александър – Arr. 5.20.3, 5.20.7, 6.22.1.






https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/94/Gedrosia-Map-Route-of-Alexander-1823-Lucas.png/640px-Gedrosia-Map-Route-of-Alexander-1823-Lucas.png


Не дълго след това Александър Велики е покосен от болест, или отрова и умира. С него умира и идеята му за един обединен свят. Наследниците му започват да воюват един срещу друг, а един от тях – Лизимах дори се опитва да покори Тракия. В Добружда, в земите на гетите той е пленен, но вместо да го изтезават и убият, дедите ни се държат с него като с гост. Дават му дарове и го пускат да си тръгне с обещание, че повече няма да ги напада. Смаян от невероятната сила и благородства на траките, Лизимах удържа думата си.


Голяма част от тези данни не са известни на широката публика. Ролята на дедите ни не само е омаловажена, в доста случаи тя е напълно премълчана. За това няма причина понеже траките съставляват една трета от армията на македонския пълководец. Без смелите агриани, пеони, одриси и т.н. светът никога нямаше да чуе за Александър Велики. Персия със сигурност щеше да продължи своята екcпанзия и би погълнала не само Гърция, но и незначителния по това време Рим. Историята на света би била доста по-различна...


Не са особено известни и важни данни относно произхода на Александър Велики. Той смята себе си за потомък на Ахил Пелеев (по майчина линия). Ахил от своя страна е предводител на мирмидоните, които той води по време на Троянската Война. Същите тези мирмидони са наречени българи от Йоан Малала.

http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html


За Олимпия, майката на Александър Плутарх казва, че тя била посветена в орфическите дионсиеви мистерии, а свещенодействията й приличали много на тези на траките от Едония и земите край Хемус (Стара Планина). Олимпия произлиза от епирското племе молоти, а те са трако-пеласги. Името им е сродно на тракийското божествено име Молодас- младият, изпълненият със сили.


За тракийският елемент в Македония пише Страбон – “As for the Thracians, the Pieres inhabited Pieria and the region about Olympus; the Paeones, the region on both sides of the Axius River, which on that account is called Amphaxitis; the Edoni and Bisaltae, the rest of the country as far as the Strymon. Of these two peoples the latter are called Bisaltae alone, whereas a part of the Edoni are called Mygdones, a part Edones, and a part Sithones. But of all these tribes the Argeadae, as they are called, established themselves as masters”. Strab.7. fr. 11.


http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=fragments


Тракийския етнически елемент в Македония е регистриран и от Херодот - “Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios”- Her.7.20.


http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm




Траки и македонци са де факто хора от един и същ произход. По времето на Александър Велики жителите на Тракия и Македония са се разбирали прекрасно, докато гръцкия език им е бил непонятен. Не само физическата сила на траките и тяхната храброст е накарала Александър да вземе синовете на Арес в армията си, но и факта, че езиците на двата народа са били почти идентични, същото важи и за религията. Много по-лесно е да се сплоти армия от свои хора, отколкото от разнородни и изповядващи друга религия.


Ето каква е историята за взаимоотношенията на Александър Велки с траките. Опитът на Александър да завладее гети и трибали не е нашествие на чужденец, а вътрешна борба, подобна на тази на атиняни и спартанци по време на Пелопонеските Войни.Одрисите също покоряват роднините си крестони, лееи, пеони. Това не означава, че одрисите не са роднини на крестони, лееи, пеони...

Когато гърците недолюбваха Александър Велики

Гръцки археолози 1903 Коринт...😁

За съвременните гърци Александър Велики е неразделна част от богатото им историческо наследство: един от най-великите завоеватели в историята, победил омразната Персийска империя и пренесъл гръцката култура до Египет и Индия. Макар че едновремешните гръцки градове-държави, които повече от десетилетие воюват срещу бащата на Александър, Филип Втори Македонски, едва ли са щели да споделят този ентусиазъм. Плутарх разказва, че когато Александър Македонски умира, атинският народ ликува: Тиранинът е мъртъв!

Филип, Александър и гърците

Филип е надарен пълководец и дипломат, успял да превърне Македон (тоест - античната Македония) от затънтено и изостанало племе в регионална суперсила. Филип дълго воюва срещу гръцките градове-държави и в крайна сметка унищожава Атина и Тива в битката при Херонея през 338 г. пр. Хр. Така, за пръв път в историята, по-голямата част от гръцката континентална територия попада в ръцете на един владетел, който слага край на десетилетните вътрешни войни.

"Филип е доста безскрупулен владетел, който се опитва - и накрая успява - да разшири македонската власт над останалата част от Гърция. Разбира се, срещу него има и голяма съпротива", обяснява Райнхард Зенф, научен директор на Германския археологически институт в Атина.


Този паметник на Филип Втори се издига в центъра на македонската столицаСнимка: picture-alliance/dpa

По онова време много гърци не смятат македонците за част от елинистичната традиция - независимо, че гърци и македонци говорят един и същи език и почитат едни и същи богове. Демостен, най-великият атински оратор от онова време, държи пламенни речи срещу Филип, наричайки го "варварин". Според Стивън Милър, професор в университета в Бъркли, този факт не бива да се надценява. "За Демостен варварин е всеки, който не е съгласен с него самия. „Варвари" той нарича дори някои от своите атински съграждани."

В един от най-разрушителните актове през своето царуване Александър изравнява със земята процъфтяващия град Тива, за да потуши тамошното въстание. Независимо от всичко това древните македонци много държат на гръцката култура и образование. Александър е запален почитател на Омировата „Илиада", а Филип дори кани великия атински философ Аристотел да стане учител на младия му наследник. "От петото столетие нататък царският двор в Македон старателно развива гръцката традиция. Те много уважават гръцката култура и образование", обяснява Зенф.

Подобно на предишните македонски владетели, Филип също участва в Олимпийските игри, които по принцип са запазени само за гърците. Неговите коне печелят три последователни игри, а Филип по-късно посвещава на Зевс внушителен паметник в Олимпия, който увековечава собственото му име.


Паметникът на Александър Велики в СкопиеСнимка: Petr Stojanovski

След Александър

"Можем да кажем, че още през 5 век пр. Хр. произходът на македонските владетели почти не се подлага на съмнение", казва Милър. Македонското царско семейство е признато като наследник на митичния гръцки герой Херкулес, но неговите поданици са третирани по различен начин от гърците.

"Самите гърци не ги смятат за гърци. Доколкото е известно, до края на класическия период единствено царското семейство е било допускано в Олимпия", обяснява Зенф, който ръководи разкопките в родното място на Олимпийските игри.

Завоеванията на Александър отбелязват зенита на гръцката власт и гръцкото културно влияние в Източна и Централна Азия, както и в Северна Африка. След смъртта му неговите наследници продължават да оперират в Египет, Турция, Сирия, Афганистан и Индия. Този период, известен като епохата на елинизма, продължава почти 300 години до възхода на Рим. По-късно римляните създават огромна провинция, наречена Македония, която включва части от съвременните държави Албания, Македония и България.

https://www.dw.com/bg


Македония и македоните през Античността
Автор: Калин Порожанов


Името Македония не е известно на най-стария литературен паметник на Европа – Омировия епос. В него бъдещата Македония е наричана Ематия (Hom. Il., XIV, 226).
Ематия е обхващала плодородната равнина между реките Халиакмон/Бистрица и Аксиос/Вардар. Според античните схолиасти (коментатори на древни текстове) митичният цар Ематион бил дал името на страната. Цар Ематион е известен и като владетел на тракийската по име и население област Пиерия. Поетите от елинистическата епоха (края на ІV-края на І в. пр.Хр.) споменават с името Ематион, жители на малоазийската област Троада, населявана от траки. Името Ематион се споменава и в догръцката история на о. Самотраки. Тракийското селище Ойсиме, около устието на Аксиос/Вардар, било преименувано в Ематия/Ематида. Точният езиков произход на Ематия не е ясен, но сигурно е, че наименованието се среща често в етнокултурната общност на траките, поради което може да се предположи, че името най-вероятно е тракийско, като постепенно е било гърцизирано.
Омировият епос не познава население с етносно име македони. За пръв път името Македон се появява у Хезиод в VІІ в.пр.Хр. (Hes. Carm., frg. 5, 2). Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп и били известни като страстни конеукротители. Тази характеристика – на конеукротители – още от Омирово време се дава на тракийските първенци.
Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода и срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Ако вярваме на Бащата на историята би трябвало да се съгласим, че именно траките бриги/фриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните.
В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието μακεδονες. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа μυγδονες с отделяне на елемента -δον, -δων, което отговаря на фригийското –γδαν. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -χθων със значение земя, може да се допусне, и от езиковедска гледна точка, древна палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните. Μακεδονες и Μυγδονες са тракийски езикови форми, но μακεδνος, е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името μακεδονες древните елини го оприличили със своята дума μακεδνος, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия (Boisaque 1950, 602).

Произходът на македоните се свързва с обяснения за техния език (Бешевлиевъ 1932, 15-32; Проева 1997, 86-103).
Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област (Real-Encyclopädie, 1905, Bd. 5, col. 2481). Безспорно е, обаче, че македонският език, ако е съществувал самостоятелен такъв!, ще да е бил индоевропейски език тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия (Порожанов 1998, 44-50).
Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект (Hammond, 1972). Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит този довод става не особено съществен. Подобно, макар и в по-слаба степен, е положението и в Одриските управляващи среди на траките одриси в Тракия.
Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски (Plut. Vit.Parall., Alex. 51) и че македонските войни поздравявали един от своите пълководци на македонски език (Plut. Vit.Parall., Eum. 14, 5).
Третото становище се опитва да обедини горните две. Според него (Гиндин 1987) произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия.
Очевидно е, че въпросът за езика и произхода на македоните не е решен окончателно и остава открит за науката.
Въпреки това, е добре видимо, че македони/Македония (Кратка енциклопедия 1993, 166-169) се разполага между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток – този на траките. От север и северозапад – на илирите. Така, от културно-историческа гледна точка, има основания да се приеме, че всъщност това е една вътрешна контактна зона между палеобалкански езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският, разбира се заради неговата писмовност, а най-многолюден, както стана дума, тракийският.

Географските представи за Македония в Древността се менят в зависимост от разширяването на политическите граници на държавата със същото име. През класическата античност Македония обхваща на юг равнината до Олимп и Халкидическия полуостров, на запад до планината Бермий/Докса, на север до планината Нидже, на изток до река Стримон/Струма. По това време Македония се дели на Долна, Горна и Източна. Долна Македония се покрива със старата Ематия и включва още областта Пиерия от планината Олимп до реката Пеней, Анфакситида – земята между река Аксиос/Вардар и река Ейхедор/Галик и Алмопия – долината на север от Ематия. По-голяма част от населението на Долна Македония било с тракийски произход.
Горна Македония е включена в Македонската държава едва при Филип ІІ (359-336 г.пр.Хр.). Именно тя е предимно планинска и обхваща областта Орестида на планината Грамос с център Хераклея Линкестийска/Битоля, областта Елимея на юг от Орестида по средното течение на р.Халиакмон/Бистрица, областта Деврион по течението на р. Еригон/Черна с пеонско население. Северната част на Вардарската долина с център Билазора/Велес била населена също с пеони. Пеоните са част от тракийския етнокултурен кръг. Тук са още областта Дасаретида, разположена от Лихнида/Охрид до Антипатрия/Берат по името на илирийския етнос дасарети и областта Еордея на запад от Ематия, на север до Пелагония, населена предимно с илири.
Източна Македония обхваща земите между р. Аксиос/Вардар и р. Стримон/Струма и крайморската низина между р. Струма и р. Места. Тя е изцяло населена с тракийски етноси и включва областите Мигдония на траките мигдони с център Терме/Тесалоника-Солун, Бизалтия на траките бизалти на изток от Мигдония до р. Струма, Крестония на траките крестони на север от Мигдония. Между р. Аксиос и р. Стримон живеят още тракийските етноси меди, едони, одоманти, синтии, последните от които дават името Ситония на средната част на Халкидическия полуостров.
Така, именно чрез името на държавата си Македония древните македони налагат етно- и топонима си предимно над тракийски и отчасти над илирийски етноси. Видно е, че до създаването на империята на Александър ІІІ Велики (336-323 г.пр.Хр.) в Македонската държава живеят различни балкански етноси/народи, сред които са преобладават тракийските и присъстват отчасти и илирийски. По това време елините не са все още включени в границите на Македония, ако не се броят полисите от северозападното Егейско крайбрежие.

Общественото устройство на Македонската държава през VІІ-ІІ в. пр.Хр. се различава от полисното държавно устройство в Елада и не се различавало от това в Тракия и Илирия. То е раннокласово двусъставно. Основни производители на материални блага са селяните общинници. Ръководната роля принадлежи на аристокрацията. Царят утвърждава властта си със своите хетайри (бойни другари от аристократичен произход).
Както стана дума по-горе важна особеност в Македонското царство е съзнателно провежданата целенасочена силна елинизация на културата в аристократичния елит от VІІ в.пр.Хр. насетне; в по-слаба степен това явление се открива и в съседното на изток Одриско царство. И в двете държави културното елинизиране на аристокрацията е целенасочено провеждана политика, която не им пречи да бъдат независими и обособени от Елада.
Географското положение на Македонското царство е такова, че то не можело да остане в страни от най-големите събития на времето.

Старогръцките историци сочат като пръв владетел на областта Пердика І, възцарил се около 640 г.пр.Хр. Пердика и последвалите го царе насочват външнополитическите си усилия в посока юг. Те разширявт своите владения към бреговете на Термейския/Солунския залив.
Пердика ІІ (454-414 г.пр.Хр.) има основни външнополитически сблъсъци с най-могъщото по това време в Югоизточна Европа Одриско царство на тракийския цар Ситалк (ок.445/440-424 г.пр.Хр.) и с Атинската държава за Халкидическия полуостров и прилежащите му земи.
Архелай І (413-399 г.пр.Хр.) обръща внимание на вътрешното укрепване на държавата като провежда военна, парична и други реформи; започва усилено крепостно строителство и изграждане на пътна мрежа. Това именно улеснява и спомага за обединението на различните етноси, които обхваща Македонската държава.

Изключителният владетел Филип ІІ (359-336 г.пр.Хр.) провежда управленски, военни, финансови и други реформи, с които засилва централизацията в държавата и постенно я превръща в първостепенна балканска сила. Той продължава усилията на предшествениците си, насочени в югоизточна посока. Особено важно е завладяването на Пангейските рудници, в следствие на което след местните траки и елините колонисти, той става техен владетел. Така Филип ІІ започва да получава по 1 000 таланта приход на година – огромна за времето си сума. След това той се заема със завоюването на стратегическия Халкидически полуостров и до 348 г.пр.Хр. полуостровът става македонска земя. Окончателната победа на Филип ІІ над най-силното доскоро в Европейския Югоизток Одриско царство, което след Котис І (383/382-360/359 г.пр.Хр.) се разделя на три отделни царства, е извоювана през 40-те години на ІV в.пр.Хр. след редица успешни военни операции. В 338 г.пр.Хр. след битката при Херонея, където македонската армия побеждава обединените военни сили на Елада, Филип ІІ подчинява на влиянието на Македония цяла Гърция.
Александър ІІІ Велики (336-323 г.пр.Хр.) стъпвайки здраво на стореното и довършвайки започнатото от баща му обединение на етносни монархически (т.е. тракийски) държави и полисни (т.е. елински) държави от Балканския полуостров, решава да го приложи и спрямо етносната монархическа държава – империята Персия - като предприема своите походи на Изток.
Именно по този начин по това време се полага началото на един мощен обединителен синтез между културните ценности и достижения на елинския полис и тези на "източния" тип монархия, синтез наследен от мащабните процеси със същия характер най-ярко проявени тук в Югоизточна Европа при одриския цар Котис І и македонския цар Филип ІІ. В крайна сметка, Македонската държава със своите завоевания на Изток се явява разпространител не само и толкова на гръцка, а на нов синтезен тип градска култура в Близкия Изток, където македонската - заедно с местната аристокрация формира управленския и културен елит в образувалите се, след разпадането на империята на Александър ІІІ Велики, нови държави. С това се полага началото на нов период от Античността, погрешно или не, но наречен не македонизъм, а елинизъм – очевидно заради разпространението на гръцкия език като световен в рамките на тогавашния античен свят - от Балканите и Египет на запад до р. Инд на изток. Период, който ще приключи към края на І в.пр.Хр. с успешното завладяване на същия този свят от оръжието и дипломацията на Римската държава.
Включването на огромни територии в една държава от Балканите и Египет до Двуречието е временен изход от обществената криза на античния свят. Много скоро след това Македония, както и Тракия и Елада – тук в Югоизточна Европа, се оказват в периферията на могъщите държавни и културни центрове в Мала и Западна Азия и Египет.
В Европа, обаче, на Италийския полуостров, израства нова средиземноморска и бъдеща световна сила – Римската държава. В три войни, наречени македонски, от края на ІІІ в.пр.Хр. до битката при Пидна в 168 г.пр.Хр. Македония загубва своята независимост и бива подчинена от Рим. В 148 г.пр.Хр. Македония е обявена за Римска провинция, която обхваща долината на р. Аксиос/Вардар, Халкидическия полуостров, долината на Средна и Долна Струма, Тесалия и отчасти Епир. Със създаването на новата римска провинция Тракия през 45 г. Македония е превърната в сенатска провинция с главен град Тесалоника/Солун.
Движенията на различни народи от север и особено тези през ІІІ в. след Хр. довеждат до известни етнически промени в някои области на Македония. Решаващи са, обаче, славянските и прабългарските нашествия от края на V и VІ в., в следствие на които римската провинция Македония, така както и провинциите Тракия и Мизия, са заселена основно от етноси, принадлежащи към, наричаната от лингвистите, индоевропейска езикова група на българските славяни и от етноса на индоевропейците с иранска култура наричан българи.
Така, след Античността, от древните македони реално останали, освен названието на областта Македония, палеобалкански тракийски елементи, наблюдавани като реликти в народната традиция на многосъставната и синтезна хилядолетна българска култура.

Извори:

Hdt.=Herodotus. Historia (Hude).
Hes.=Hesiodus. Carmina (Rzach)
Hom.=Homerus. Ilias (Amais-Hentze; Berard)
Plut.= Plutarchus. Vitae Parallelae (Sintenis).

Литература:

Бешевлиевъ В. Къмъ въпроса за народностьта на старите македонци. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХVІІІ, 8, 1932, 15-32.
Гиндин Л.А. К вопросу о статусе языка древних македонцев. – В: Античная балканистика, Москва, 1987.
Кратка енциклопедия Тракийска древност. София, 1993.
Порожанов К. Общество и държавност у траките средата на ІІ – началото на І хил. пр. Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). = Studia Thracica, 6. София, 1998.
Проева Н. Студии за античките македонци. = Historia Antiqua Macedonica, Книга 5. Скопje, 1997.
Boisaque, E. Dictionaire etymologique de la langue grеcque. 4 ed. Heidelberg, 1950.
Hammond, N.G.L. A History of Macedonien. Oxford, 1972.
Real-Encyclopadie der Classischen Altertumswissenschaft. Stuttgart, 1905, Bd. 5, col. 2481.




МАКЕДОНИЯ И НЕЙНИТЕ БЪЛГАРИ



Държавността в Европа започва на Балканите. Тук хората успяват най-рано да се консолидират. Тук се зараждат първите значителни царства. Най-богатото и силното през V век преди Христа е Одриското Царство. За неговата мощ свидетелства Тукидид - Thuc. II-95-97.

По времето на владетелите Терес и Ситалк, както гърците, така също илирите и македонците се страхуват от огромната армия на траките и всячески се опитват да спечелят благоволението на одриските благородници-Thuc. II -29, II-67, II-101.


С течение на времето по-силни стават македонците. Цар Филип II успява да обедини своите хора, а и да създаде способна армия, с която да подчини своите съседи – Just. VII-6. След убийството на Филип II неговият син Александър III (Велики) създава империя на два континента – Arr. V-xv. Нейното съществуване е твърде кратко.

Преждевременната кончина на Александър III довежда до раздори и войни сред неговите приемници. Самата Македония е толкова отслабена, че не успява да отбие нашествието на галите. През 279 г. пр. Христа самоувереният Птолемей Керавън посреща галските бойци на цар Болгий и не само бива победен, но и загубва живота си.


По-късно Филип V прави сериозни опити да възвърне величието на Македония, като дори воюва с Римската Република. Синът му Персей упорито продължава съпротивата срещу нахлуващите римляни, по през 168 г.пр. Христа, край Пидна армията му е разбита от легионите на Емилий Павел. Жителите на седемдесет и два града биват отведени надалеч и продадени в робство – Plin.IV.39.


Македония никога повече не се съвзема. Оцелява само селското население на страната. То е било нужно както на македонските царе, така и на римските завоеватели, защото някой е трябвало да обработва земята, да строи и т.н. Въпросното селско население обаче е предимно от тракийски произход. Знаем за това от различни исторически извори.

Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е било оредяло - Liv. XXXIX-24:

"But that he might restore the ancient population, which had been lost in the calamities of war, he did not merely look to the natural increase of the people, by requiring all to beget and rear children, but [4??] he had transferred a great number of Thracians to Macedonia "

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0166%3Abook%3D39%3Achapter%3D24




Самите древни македонци делят един и същ произход с траките. Разказващ историята на Помпей Трог, Юстин поменава, че най-старото население на Македония са пелазгите –Just.VII.1. Към пеласгийските племена спадат долопите, хиянтите, а и мирмидоните, които Йоан Малала определя като предци на българите.





http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html


До неотдавна това твърдение се смяташе за грешка на старите автори, но проведените генетически изследвания доказаха, че във вените на значителна част от българите тече кръвта на население обитавало Балканите още от Каменната Ера. Т.е. с пълно право ние можем да се наречем наследници на траки и пеласги:


“Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието”


http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641




Друго компактно население от територията на Македонското Царство са пеоните. Те също не са се изпарявали мистериозно, а просто в по-късни времена са наречени българи. Това прави Йоан Цеца, казвайки: “А Пирехъм водеше пеонци, или още българи от река Аксиос, или още Вардара” -Tsets. Varia, II. Интересна подробност е това, че името на пеонския цар Одолеон се обяснява със стблг. одолѣние-победа, т.е. значението на Одолеон е победител, този, който надвива.




Монета на пеонския владетел Одолеон


http://www.wildwinds.com/coins/greece/paeonia/audolean/SNGANS_1054.jpg




Не по-малка група хора обитавала земите на Стара Македония са мизите. Херодот свидетелства, че преди Троянската Война мизи и тевкри покоряват всички траки от Босфора до река Пеней (южната граница на Македония):


“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios. “ – Her. VII.20.


http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm


Подобно на мирмидоните и пеоните, мизите също са определени като предци на българите. Това прави Деметрий Хоматиан, който дори свързва дедите ни със събития от времето на Александър Велики: “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”


http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html


Хоматиан не само описва българите като древен народ, но и ги определя като господари и жители на Македония през Ранното Средновековие. След този период няма сериозна промяна на населението на Македония. Проф. Ганчо Ценов бе първият, който обърна внимание на свидетелството на Равенския Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят.


През XIV век Никифор Грегора посещава Македония и пише, че повечето жители са стари преселници от Мизия – П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците, с.150, бел.176.


След XIV век в Македония се заселват турци, албанци, а и евреи. Макар в началото на ХХ век броят на късно дошлите евреи, албанци и турци да е значителен, преобладаващо е българското население.


През ХХ век, по различни причини, различни групи хора с фанатизъм се опитват да откъснат Македония от тялото на България и да посеят вражда между братя. Никой не иска силна и самостоятелна България на Балканите защото тя ще подчини всички свои съседи, а след време със свои сили ще отвоюва и откраднатите от чужденци територии.


България на три морета би била заплаха дори за “великите сили”. Дори разпокъсаната, ограбена и изтерзана България притежава мощ. Това го разбират англичаните по време на битката при Дойран. Там генерал Вазов и мъжествените български бойци смазват съкрушително елитната британска армия, която е най-модерната за времето си. Представете си на какво би била способна една обединена и богата България...


Никой не би бил в състояние да унижи и ограби населението на такава страна. Никой не бил в състояние да пороби пробудените и възвърнали самочуствието си българи.
Това е причината чужденци щедро да спонсорират откъсването на македонците от българските им корени. Принципът –Разделяй и владей не е от вчера.


Все пак има начин да се съберем с нашите роднини живеещи в Македония.Това може да се постигне като не отвръщаме на хулите от македонска страна. Те са дирижирани от чужденци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар