https://www.youtube.com/watch?v=1VONxayYmbQ
Слаеяни=раби=Slaves е термин от 18 век. Измислен от Мавро Орбини. И наложен от нашите врагове Ватикан, грърци=етиоци, Англо масони, Хапсбурги, Холщайн-Готторп-Романови, Сакс Кобурги=Кохари 
,романизирани власи.И най вече от с#недри0на.
Терминология СЛАВЯНСтво е скриване на великото тракийско наследство и принос към европейската цивилизация.
Славянството е робство.
НАКРАТКО ЗА СЛАВЯНИТЕ
Названието славянин е може би най-криворазбраното и обърканото. Повечето хора си нямат понятие какъв е истинският му смисъл и какъв е произходът му.По необясними за мен причини доста сънародници свързват термина славянин с Русия и имперските й амбиции. Нека обаче да оставим на страна страстите и убежденията и да погледнем трезво на фактите. Руснаците не са славяни. Не, няма печатна грешка, русаците не са славяни в смисъла, в който Йордан, Прокопий, Марцелин, Симоката и др. използват тази дума. Украинците също не са славяни. Словенци, словаци, чехи и др. не могат да бъдат наречени славяни, ако съдим по критериите на старите автори употребили този термин в Ранното Средновековие. Тук възниква въпроса – Какви са тогава руснаците, украинците, словенците? За хората запознати с древните исторически извори отговора е пределно ясен. Руснаците са потомци на будините, неурите, земеделските скити. Украинците са старите агатирзи и анти, а словенци, словаци, чехи, поляци, венди са вендите, венетите, винделиките, рюгийте, субените, ставаните.... описани от Плиний, Тацит, Цезар и Страбон....
Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до делтата на Дунава и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи. От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...Склавини, или гети защото така бяха наричани в древността. Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и тракйска домашна керамика са идентични. Това се признава дори и от П. Цветков. Той обаче не доуточнява, че склавинскиата керамика е идентична не с коя да е, а точно с тази принадлежаща на гетите. Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Костобоките, даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите. В Именникът ( на българските князе) е споменато, че 515 години преди Аспарух, дедите ни са властвали на север от Дунав. Тези земи са на гетите и щом през II-ри век дедите ни са живели там, то те са и част от гетското семейство. Това всъщност е обяснено отдавна от Страбон, който пише, че гетите са от същия род както и мизите, а също че двете племена говорят езикът на траките. Ще припомня, че мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е. склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос. Векове наред гети и мизи са били съседи, дори са ставали и големи смесвания. Страбон свидетелства, че през I-ви преди Христа сред мизите обитаващи земите на юг от Дунава се заселват петдесет хиляди гети. До истински военно-политически съюз обаче се стига едва през Ранното Средновековие когато дедите ни осъзнават, че само с обединени усилия ще извоюват пълната си свобода от Рим. Така наречените “нашествия от север” на склавински отряди не са нищо друго освен освободителни войни.
Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното* название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Щом е така, то какъв език са говорили склавините? Не е ли български?
За характерът на древният славянски ( склавонски) може да се отсъди и от други данни.Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.
Славянски- Руски
азъ - я.
бисе(р) -перла.
бубреги-почки, нырки.
врагъ – ворогъ
врата- ворота.
власть - влада
заключеніе – zамкненье
количество-колкость
лице – особа
лоза- виноградный прутъ.
мракъ - морокъ
оружіе - бронь, zброя
пакост- перешкода
раб - неволникъ
сладость - солодкость
смиренiе - покора
трапеза- столъ.
требованїе - потреба
трудъ – праця
трудолюбiе – коханьеся в праци
хрaбрость - можность, дужость
шествiе – хожене
От това сравнение става ясно, че до Средновековието като славянски е дефиниран езикът на старите българи, а не на украинци, руснаци, поляци, или словенци. Този факт обаче е почти неизвестен на широката публика и поради това възникват недоразумения. Някои сигурно се питат - Защо и други народи освен българите са наречени славяни? Защото от рода на славяните-гети свързали се с българите-мизи произлязоха тези, които пречупиха властта на Рим и създадоха свободна и независима държава. Защото българите разпространиха свещената писменост сред роднините си. Сам Паисий пише – От всите славяни българите бяха най-славни и чуени...?
По отношение на названието славянин ( склавин) съществуват доста заблуди. Спекулира се, че склавус било латинска дума за роб, която се употребявала за различни народи. Това е твърде наивно, а и погрешно твърдение, основано на лично мнение, а не на доказателство. На латински няма етимология за склавус, това означава, че склавус не е от латински произход. Истинските латински думи за роб са фамулус, верна и сервус. Склавус е етноним превърнал се в символ за роб понеже римляните воюват с независимите траки и заробват пленените. Това е традиционна практика на Вечният град. В роби са превръщани пленени гали, германи, ибери, македонци...От този факт не можем да остъдим, че гали, германи, ибери и македонци не са названия на етноси, а просто дефиниции за роби. Малцина знаят, че думата тракиец е била символ за роб в Гърция. Гета е било типично име за роб при южните ни съседи, същото важи и за Даюс - Дакиец. Възможно ли е въз основа на тези данни да се направи заключението, че принадлежащите на една общност траки, гети и даки не са били народи, а само названия за роби от различен произход? Разбира се, че не, само някой, който е изключително слабо запознат с историята ще приеме подобен извод.
Правят се и други опити за прикриването на смисъла на склавус. Известно е, че в латинската и гръцка ортография славянин се записва като склавос и склавус понеже в тези езици няма комбинация СЛ. Някои господа казват – Да, ама нали Йордан е бил гет, а гетите са славяни според Симоката. Тогава Йордан би трябвало да може и да каже и да напише славянин.... Така е, но тези скептици пропускат да отбележат на какъв език е написана “Гетика”. Това произведение е на латински, а щом се пише на латински трябва да се използват латинските думи. Както бе вече отбелязано в латинската ортография славянин е склавус. Ако днес се обърнете към италианец с намерение да попитате нещо, правилно е да се каже – Ми скузи синьор. Кажете ли обаче – Прощавайте господине – едва ли ще бъдете разбран.
Има и друга важна подробност, която винаги се пропуска. Славяни са наречени само тези траки непризнаващи римската власт и борещи се за свобода и независимост. Симоката нарича славяни само нахлуващите от север гети. Много други гети към които принадлежи и Йордан са били за запазването на имперската власт в Тракия. Такива са били Аспар, Ардабур, Ареовинт. Макар от тракийски произход те са служели на Рим, а Аспар дори е имал претенции за престола. Не можем да очакваме от Йордан да вземе страната на борещите се за независимост траки. За да разберем по-добре позицията на старият летописец нека разгледаме събитията от Късната Античност. През IV- ти век Св. Йероним определя Мизия като тъждествено на България. През V- ти век има голямо сражение на българи и римляни в Тракия. Годината 513 ( VI-ти век ) е известна с въстанието на Виталин в провинция България. Виталин предвожда българи, а писалия през 550 година Йордан определя като български земи само черноморските степи. Все едно, че няма вековно българско присъствие в Тракия. Все едно няма провинция България, все едно, че Мизия никога не е отъждествявана с България. Живеещите в Тракия българи са били считани за римски поданници, макар да са говорили същия език както и свободните българи от черноморските степи.
Заблуди са се сеели не само в древността, в наше време също се хвърлят много усилия, за да бъдат отчуждени българите от близките им народи. Принципът разделяй и владей е универсален. Първо ни изкараха туранци и угро-фини. След време, когато стана ясно, че тази измислица няма да я бъде се пусна друга, а именно за памирският ни произход...само и само да бъдем отчуждени от роднините ни. Такива са сърби, хървати, поляци, украинци, руси...Заради тази роднинска връзка те получават названието славяни. По същият начин холандци, фламандци, англичани, шведи и др. са наречени германи понеже техните роднини – старите германи са най-известните в древността. Англичанинът се счита за англичанин, а холандецът за холандец, но това не означава, че не принадлежат на към германската общност и, че езиците им не са дефинирани като германски.
Тъй както германските народи са свързани с общи гени, така и поляци, украинци, руснаци, и българи са свързани с генът Р1 а1, който е и генът на древните арийци.Най-стария вариант на този ген е от Балканите, а това означава, че нашите предци трако-пеласгите са коренът на днешните народи дефинирани като славяни. От нашата земя е тръгнало всичко. Ние сме коренът! В “Изчезването на един народ” бе отбелязано, че ранносредновековни автори са считали тракийските племена беси и гети за предци на народите наричани склавини и славяни. През XIX-ти век това все още се е знаело от западно европейски учени. С. Дънлап отбелязва - Безспорно пеласгийския език е най-близък до склавонския/славянския. На същото мнение е и Дж. Доналдсън – Както става ясно от най-древните форми на дадени латински и гръцки архаизми, пеласгийския език безспорно е най-близък до склавонския/славянския. Това обаче не стига до българския читател. Ценните извори биват цензурирани, а сведенията от древните писмени паметници биват укривани.
Споменато бе, че всички народи дефинирани днес като славянски делят ген Р1а1, който е и генът на древните арийци. Това обяснява защо названията славяни, венди, анти, субени и ставани са лесно обясними на арийски език.
Славяни идва от ведическите думи слава-слава, славана-славене.
Венети, венди е свързано с ведическите вандая-слава, вандаяте- славя.
Анти пък показва връзка с тракийската анти и ведическата анта –край.
Други древни названия на сродни нам племена субени и ставани са дефинирани като грешно записани славани, словени. Истината обаче е, че ставани и субени са си отделни арийски думи имащи същото значение като славяни.Ставани идва от ведическата дума ставана – славене, а субени от ведическата дума субана – славене...
Тези данни са почти неизвестни на широката публика понеже има твърде малко езиковеди, които са компетентни и като историци. Един добър лингвист ще разбере лесно какво означава на санскрит слава, вандая, субана...но няма да е в състояние да свърже тези названия с древните славяни, венди и субени. Историкът пък осъзнава, че славяни, венди и субени са роднини, но не може да направи връзката между имената. До скоро пък не се и знаеше, че общият ген за поляци, руснаци, украинци, македонци и българи е и генът на древните арийци покорили Индия в древността. Генетиците от своя страна не са запознати с древните индийски пурани, в които се говори за божествените бргу, бргава ( тракийското племе бриги) нито пък за походът на Дионис и неговите траки към Индия. Историците знаят много добре, че древният славянски пантеон е поразително близък до арийския, но това се премълчава. Представям кратък списък:
Славянският Огоной е арийския Агни.
Славянският Перун е арийският Паряния ( Парджания).
Славянският Индрик е арийският Индра.
Славянският Сива е арийският Шива.
Славянският Сварог е арийсикия Сварга.
Славянският Див е арийския Диу.
Славянският Бог е арийският Бага.
Славянскияг Дажбог е арийския Дакса.
Славянският Белобог е арийския Баларама.
Славянската Мати Сира Земля е арийската Зам- земята.
Славянската Весна – пролет е арийската Васанта- пролет.
Славянската Лада е арийската Рада ( Лада).
Славянската Зория, Зария е арийската Сурия – зората.
Задавате ли си въпроса- На кого пречат тези данни и кой е организирал заблудите в старата ни история? На кого не е изгоден истинският произход на древните арийци? Древните извори са повече от ясни. Херодот обяснява, че другото на име медите*** е арийци. Плиний споделя, че сарматите са потомци на медите, а Прокопий определя сарматите като част от голямото гетско семейство. Същите тези гети, които Симоката нарече склавини. Същите тези хора, които заедно с мизите и други сродни тракийски племена създадоха независимата Дунавска България.
Ето каква е реалноста, няма нищо сложно, просто премълчаното и укриваното трябва да се спомене.
,романизирани власи.И най вече от с#недри0на.Терминология СЛАВЯНСтво е скриване на великото тракийско наследство и принос към европейската цивилизация.
Славянството е робство.
Названието славянин е може би най-криворазбраното и обърканото. Повечето хора си нямат понятие какъв е истинският му смисъл и какъв е произходът му.По необясними за мен причини доста сънародници свързват термина славянин с Русия и имперските й амбиции. Нека обаче да оставим на страна страстите и убежденията и да погледнем трезво на фактите. Руснаците не са славяни. Не, няма печатна грешка, русаците не са славяни в смисъла, в който Йордан, Прокопий, Марцелин, Симоката и др. използват тази дума. Украинците също не са славяни. Словенци, словаци, чехи и др. не могат да бъдат наречени славяни, ако съдим по критериите на старите автори употребили този термин в Ранното Средновековие. Тук възниква въпроса – Какви са тогава руснаците, украинците, словенците? За хората запознати с древните исторически извори отговора е пределно ясен. Руснаците са потомци на будините, неурите, земеделските скити. Украинците са старите агатирзи и анти, а словенци, словаци, чехи, поляци, венди са вендите, венетите, винделиките, рюгийте, субените, ставаните.... описани от Плиний, Тацит, Цезар и Страбон....
Славяните, наричани от старите автори склавини са обитавали земи от Карпатите до делтата на Дунава и от изворите на Висла до река Дон. Това са древни тракийски земи. От Страбон знаем, че владенията на гетите се простират далеч на запад до Германия (чиято източна граница е Висла). Този огромен тракийски народ е населявал дори и черноморските степи. Земите описани като гетски от Страбон съвпадат със земите на склавините описани от Йордан. Потвърждение, че склавините са тракийски народ получаваме от старият историк Теофилакт Симоката, който казва: Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...Склавини, или гети защото така бяха наричани в древността. Че склавините са гети, тракийски народ се вижда и от археологическите данни. Склавинската и тракйска домашна керамика са идентични. Това се признава дори и от П. Цветков. Той обаче не доуточнява, че склавинскиата керамика е идентична не с коя да е, а точно с тази принадлежаща на гетите. Самото название гети е сборно, съществували са много, родствени едно на друго племена, които са влизали в гетската общност. Костобоките, даките и сарматите са едни от най-известните представители на голямото гетско семейство, към което принадлежат и българите. В Именникът ( на българските князе) е споменато, че 515 години преди Аспарух, дедите ни са властвали на север от Дунав. Тези земи са на гетите и щом през II-ри век дедите ни са живели там, то те са и част от гетското семейство. Това всъщност е обяснено отдавна от Страбон, който пише, че гетите са от същия род както и мизите, а също че двете племена говорят езикът на траките. Ще припомня, че мизите са отъждествявани с българите в продължение на хиляда години. Т.е. склавини-гети и мизи-българи принадлежат на един и същи етнос. Векове наред гети и мизи са били съседи, дори са ставали и големи смесвания. Страбон свидетелства, че през I-ви преди Христа сред мизите обитаващи земите на юг от Дунава се заселват петдесет хиляди гети. До истински военно-политически съюз обаче се стига едва през Ранното Средновековие когато дедите ни осъзнават, че само с обединени усилия ще извоюват пълната си свобода от Рим. Така наречените “нашествия от север” на склавински отряди не са нищо друго освен освободителни войни.
Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното* название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Щом е така, то какъв език са говорили склавините? Не е ли български?
За характерът на древният славянски ( склавонски) може да се отсъди и от други данни.Предоставям думи от стар славяно-руски речник. В първата колонка са славянските думи, а във втората руските**. Обърнете внимание, че езикът дефиниран като славянски е чист старобългарски.
Славянски- Руски
азъ - я.
бисе(р) -перла.
бубреги-почки, нырки.
врагъ – ворогъ
врата- ворота.
власть - влада
заключеніе – zамкненье
количество-колкость
лице – особа
лоза- виноградный прутъ.
мракъ - морокъ
оружіе - бронь, zброя
пакост- перешкода
раб - неволникъ
сладость - солодкость
смиренiе - покора
трапеза- столъ.
требованїе - потреба
трудъ – праця
трудолюбiе – коханьеся в праци
хрaбрость - можность, дужость
шествiе – хожене
От това сравнение става ясно, че до Средновековието като славянски е дефиниран езикът на старите българи, а не на украинци, руснаци, поляци, или словенци. Този факт обаче е почти неизвестен на широката публика и поради това възникват недоразумения. Някои сигурно се питат - Защо и други народи освен българите са наречени славяни? Защото от рода на славяните-гети свързали се с българите-мизи произлязоха тези, които пречупиха властта на Рим и създадоха свободна и независима държава. Защото българите разпространиха свещената писменост сред роднините си. Сам Паисий пише – От всите славяни българите бяха най-славни и чуени...?
По отношение на названието славянин ( склавин) съществуват доста заблуди. Спекулира се, че склавус било латинска дума за роб, която се употребявала за различни народи. Това е твърде наивно, а и погрешно твърдение, основано на лично мнение, а не на доказателство. На латински няма етимология за склавус, това означава, че склавус не е от латински произход. Истинските латински думи за роб са фамулус, верна и сервус. Склавус е етноним превърнал се в символ за роб понеже римляните воюват с независимите траки и заробват пленените. Това е традиционна практика на Вечният град. В роби са превръщани пленени гали, германи, ибери, македонци...От този факт не можем да остъдим, че гали, германи, ибери и македонци не са названия на етноси, а просто дефиниции за роби. Малцина знаят, че думата тракиец е била символ за роб в Гърция. Гета е било типично име за роб при южните ни съседи, същото важи и за Даюс - Дакиец. Възможно ли е въз основа на тези данни да се направи заключението, че принадлежащите на една общност траки, гети и даки не са били народи, а само названия за роби от различен произход? Разбира се, че не, само някой, който е изключително слабо запознат с историята ще приеме подобен извод.
Правят се и други опити за прикриването на смисъла на склавус. Известно е, че в латинската и гръцка ортография славянин се записва като склавос и склавус понеже в тези езици няма комбинация СЛ. Някои господа казват – Да, ама нали Йордан е бил гет, а гетите са славяни според Симоката. Тогава Йордан би трябвало да може и да каже и да напише славянин.... Така е, но тези скептици пропускат да отбележат на какъв език е написана “Гетика”. Това произведение е на латински, а щом се пише на латински трябва да се използват латинските думи. Както бе вече отбелязано в латинската ортография славянин е склавус. Ако днес се обърнете към италианец с намерение да попитате нещо, правилно е да се каже – Ми скузи синьор. Кажете ли обаче – Прощавайте господине – едва ли ще бъдете разбран.
Има и друга важна подробност, която винаги се пропуска. Славяни са наречени само тези траки непризнаващи римската власт и борещи се за свобода и независимост. Симоката нарича славяни само нахлуващите от север гети. Много други гети към които принадлежи и Йордан са били за запазването на имперската власт в Тракия. Такива са били Аспар, Ардабур, Ареовинт. Макар от тракийски произход те са служели на Рим, а Аспар дори е имал претенции за престола. Не можем да очакваме от Йордан да вземе страната на борещите се за независимост траки. За да разберем по-добре позицията на старият летописец нека разгледаме събитията от Късната Античност. През IV- ти век Св. Йероним определя Мизия като тъждествено на България. През V- ти век има голямо сражение на българи и римляни в Тракия. Годината 513 ( VI-ти век ) е известна с въстанието на Виталин в провинция България. Виталин предвожда българи, а писалия през 550 година Йордан определя като български земи само черноморските степи. Все едно, че няма вековно българско присъствие в Тракия. Все едно няма провинция България, все едно, че Мизия никога не е отъждествявана с България. Живеещите в Тракия българи са били считани за римски поданници, макар да са говорили същия език както и свободните българи от черноморските степи.
Заблуди са се сеели не само в древността, в наше време също се хвърлят много усилия, за да бъдат отчуждени българите от близките им народи. Принципът разделяй и владей е универсален. Първо ни изкараха туранци и угро-фини. След време, когато стана ясно, че тази измислица няма да я бъде се пусна друга, а именно за памирският ни произход...само и само да бъдем отчуждени от роднините ни. Такива са сърби, хървати, поляци, украинци, руси...Заради тази роднинска връзка те получават названието славяни. По същият начин холандци, фламандци, англичани, шведи и др. са наречени германи понеже техните роднини – старите германи са най-известните в древността. Англичанинът се счита за англичанин, а холандецът за холандец, но това не означава, че не принадлежат на към германската общност и, че езиците им не са дефинирани като германски.
Тъй както германските народи са свързани с общи гени, така и поляци, украинци, руснаци, и българи са свързани с генът Р1 а1, който е и генът на древните арийци.Най-стария вариант на този ген е от Балканите, а това означава, че нашите предци трако-пеласгите са коренът на днешните народи дефинирани като славяни. От нашата земя е тръгнало всичко. Ние сме коренът! В “Изчезването на един народ” бе отбелязано, че ранносредновековни автори са считали тракийските племена беси и гети за предци на народите наричани склавини и славяни. През XIX-ти век това все още се е знаело от западно европейски учени. С. Дънлап отбелязва - Безспорно пеласгийския език е най-близък до склавонския/славянския. На същото мнение е и Дж. Доналдсън – Както става ясно от най-древните форми на дадени латински и гръцки архаизми, пеласгийския език безспорно е най-близък до склавонския/славянския. Това обаче не стига до българския читател. Ценните извори биват цензурирани, а сведенията от древните писмени паметници биват укривани.
Споменато бе, че всички народи дефинирани днес като славянски делят ген Р1а1, който е и генът на древните арийци. Това обяснява защо названията славяни, венди, анти, субени и ставани са лесно обясними на арийски език.
Славяни идва от ведическите думи слава-слава, славана-славене.
Венети, венди е свързано с ведическите вандая-слава, вандаяте- славя.
Анти пък показва връзка с тракийската анти и ведическата анта –край.
Други древни названия на сродни нам племена субени и ставани са дефинирани като грешно записани славани, словени. Истината обаче е, че ставани и субени са си отделни арийски думи имащи същото значение като славяни.Ставани идва от ведическата дума ставана – славене, а субени от ведическата дума субана – славене...
Тези данни са почти неизвестни на широката публика понеже има твърде малко езиковеди, които са компетентни и като историци. Един добър лингвист ще разбере лесно какво означава на санскрит слава, вандая, субана...но няма да е в състояние да свърже тези названия с древните славяни, венди и субени. Историкът пък осъзнава, че славяни, венди и субени са роднини, но не може да направи връзката между имената. До скоро пък не се и знаеше, че общият ген за поляци, руснаци, украинци, македонци и българи е и генът на древните арийци покорили Индия в древността. Генетиците от своя страна не са запознати с древните индийски пурани, в които се говори за божествените бргу, бргава ( тракийското племе бриги) нито пък за походът на Дионис и неговите траки към Индия. Историците знаят много добре, че древният славянски пантеон е поразително близък до арийския, но това се премълчава. Представям кратък списък:
Славянският Огоной е арийския Агни.
Славянският Перун е арийският Паряния ( Парджания).
Славянският Индрик е арийският Индра.
Славянският Сива е арийският Шива.
Славянският Сварог е арийсикия Сварга.
Славянският Див е арийския Диу.
Славянският Бог е арийският Бага.
Славянскияг Дажбог е арийския Дакса.
Славянският Белобог е арийския Баларама.
Славянската Мати Сира Земля е арийската Зам- земята.
Славянската Весна – пролет е арийската Васанта- пролет.
Славянската Лада е арийската Рада ( Лада).
Славянската Зория, Зария е арийската Сурия – зората.
Задавате ли си въпроса- На кого пречат тези данни и кой е организирал заблудите в старата ни история? На кого не е изгоден истинският произход на древните арийци? Древните извори са повече от ясни. Херодот обяснява, че другото на име медите*** е арийци. Плиний споделя, че сарматите са потомци на медите, а Прокопий определя сарматите като част от голямото гетско семейство. Същите тези гети, които Симоката нарече склавини. Същите тези хора, които заедно с мизите и други сродни тракийски племена създадоха независимата Дунавска България.
Ето каква е реалноста, няма нищо сложно, просто премълчаното и укриваното трябва да се спомене.
*Историята на основаването на Киевска Рус прилича поразително на тази на Дунавска България. Има няколко общи елемента в манипулациите представени като факти: 1) Според официалната историография и двете държави са основани от чужденци. Професионалистите смятат, че Киевска Рус е създадена от скандинавци, а България от дошли от изток степни номади, за чиято прародина различните специалисти имат различно мнение, но във всеки случай тя е далеч от Балканите. Някои сочат Сибир, други внушават, че се касае за земите край Памир, а има и такива, които смятат, че българите са се оформили като народ в Кавказ. 2) Според официалната историография и двете групи чужденци дават името си на държавите които създават - скандинавците на Киевска Рус, а прабългарите на България. 3) Според официалната историография и двете групи, основали държави и носители на по-висока култура, изоставят родната си реч. *Тези съвпадения не са случайни, явно се действа по един и същи шаблон, за да се наложат удобни за определени сили лъжи. И това са действително лъжи, тяхното оборване е лесно. *В случай, че Олег бе скандинавец, чието истинско име е Хелги, то преди 9 в. на територията на Украйна не би трябвало да се срещат имена като Олег. Такива обаче са регистрирани в епиграфски паметници от Северното Черноморие, като пример може да се посочи Олгас. То не е споменато от историците по няколко причини. Първата е, че оборва мита за скандинавския произход на името на основателя на Киевска Рус. Втората е, че Олгас е сродно на тракийското Олган, което пък е име на божество. Друго сродно име е Органа - това е роднина на нашия княз Кроват, неправилно наричан хан Кубрат. Името Органа е предадено неправилно, правилната форма е Олганъ, но в този случай то става идентично на името на тракийския бог и за историците става трудно да обяснят защо някакъв степен номад носи име на тракийски бог. Данните по въпроса биват потулени. *Смята се, че хората дали името Рус, Росс, са скандинавци наричащи себеси ротр-гребци, но се добява, че източноевропейците заемат варианта руотси, който финландците ползват, а това е налудничаво твърдение. Факт е, че векове преди Рюрик и Олег да се родят на територията на Украйна има топоним МАЛО-РОССА, а това доказва, че официалната версия за името Росс е лъжа. Топонимът е локализиран в близост до Олбия и Днестър, в труда на Равенския Космограф. *Този топоним е много важен, защото отразява старото име на украинците, а именно малоросси. Навремето Цани Гинчев обяснява, че езикът на Аспаруховите българи е бил много близък до този на малорусите и това е действително така, защото речта на дедите ни живеещи извън Римската Империя по времето на късната Античност е по-консервативна, а и е в постоянно съприкосновение с речта на различните скитски народи от Черноморските степи. *Името Росс, Рус принадлежи на скитските народи от територията на Украйна. Според мен то идва от росс-аланите - група скити набедени за иранци, без разбира се да са такива. По време на късната Античност и ранното Средновековие това име Росс става популярно и е прието от голяма част от скитските народи обитаващи Черноморските степи. *Друг съществен хронологичен проблем, който историците потулват е това, че държавността на шведите започва през 10 век, т.е. по-късно от държавността на Киевска Рус и е налудничаво да се твърди, че шведите изнасят традиция, която нямат. Първият полулегендарен шведски крал е Ерик Сегерсаал, живял в края на 10 в. *Иронията е, че половин хилядолетие по-рано източноевропейци наричани скити и хуни, се заселват в Скандинавия и повлияват сериозно старото германско общество. За идване на хуни в Скандинавия пишат Дейвид Фокс и Лоте Хадеагер. Изложена е версията, че Один може да е от скитски, хунски произход и това да е роднината на Атила Улдин. Разбира се и тази информация е потулена. *Не скандинавци са създали Киевска Росс, а хора от групата на скитите са положили основите на държавната организация в Скандинавия. Това обяснява и защо в скандинавските саги се говори със страхопочитание за Атила и неговите хуни. Източноевропейските народи дават знания на скандинавците и в продължение на няколко века северноевропейците успяват да се консолидират и най-сетне през 10 век да си направят държава. Напълно е възможно идването на скитите-хуни в Скандинавия да е причината англо-саксите да напуснат региона.
Ето кратък откъс от глупостите, които учат руснаците (текста нарочно го оставям непреведен): Письменность славян Наши предки русичи имели высокую культуру и несколько письменностей и всё это было задолго до прихода византийских монахов Кирилла и Мефодия. Славянская письменность включала в себя разные формы письма, которые сосуществовали вместе: буквица, глаголица, руны, черты и резы, тьраги, узелковое письмо. Буквица (Святорусское письмо) – прямая предшественница нашей нынешней азбуки, но в отличие от нее, каждый ее символ несет в себе Образ. В свое время она получила самое широкое распространение среди древних Славян. Святорусское письмо сегодня нередко называют велесовицей.
Светите братя Кирил и Методи съ гърци живели в Македония според руската пропаганда!?
К.Чапек:"Руснаците искат всички около тях,да се наричат славяни.За да могат после,да нарекат славяните руснаци".
Кирилицата и "Убийствената политика на Русия"
Руснаците отказват писменост, още нямат държава.
Кирил и Методи дават на Киевска Рус, не на Росс...! Още ги е нямало
На днешния ден преди осем години руският президент Владимир Путин обяви „велико научно откритие”: „славянската азбука е дошла от македонска земя”. Спести истината, че тази земя е била българска, част от средновековната българска държава. Защото по това време "македонска държава" няма. Изложи се като кифладжия, защото и децата това го знаят, както и че българската азбука стига най-напред до Киевска Рус, т.е. до Украина. Много по-късно я даваме и на мордовско-финското племе „мокши”, което е живеело около блатата на Москва река и чийто главен Бог е била жената-паяк Мокош. За това племе разказва Николай Карамзин в своя знаменит труд „История на руската държава”(1826). От името на богинята паяк Мокош идва и простонародното име „москали” за тези, които някои нашенци наричат „московци”. Наследници днес на мокшите са т.нар. „русские”. Тяхната държава е Руската федерация, а столица - мултинационалният и мултиезичен град Москва. Техният президент би трябвало да знае всичко това и да е благодарен, че българската писменост изиграва огромна роля за християнизирането и ограмотяването на наследниците на мокшите.
Световноизвестният руски медиавист Дмитрий С. Лихачов, който живя преди Путин да стане президент, признава това, като пише:
„Чудото се обяснява не само с гениалността на Кирил и Методий ... но и със самия български език – великолепен, субтилен литературен език, способен да изрази най-сложните отвлечени идеи. Чудото се обяснява най-вече с това, че българският народ се е оказал способен да възприеме това. А способността за възприемане се е възпитавала у българския народ, защото България отдавна е била територия на велики култури и е била в съседство с просветени народи в тогавашна Европа”.
Първата т.нар. славянска азбука е глаголицата. Тя е създадена от Константин-Кирил Философ в средата на IX век с цел да се преведат основните богослужебни книги на говорим главно в Поморавието език. На глаголица са написани много български писмени паметници. Но е важно руският президент да научи, макар и на стари години, че тази азбука е създадена 300 години преди да възникне малкото угро-финско градче Москва, което днес е столица на Руската федерация.
Втората наша азбука е кирилицата, която аз наричам българица. Защото е известно, че тя е създадена в края на IX век в България в столичната книжовна школа - Преславската. Процесът е бил много добре организиран от държавното ни ръководство и финансово подкрепен от него. Царят е знаел отлично какво прави, затова и днес ние празнуваме и подкрепата, която като държава сме дали на святото дело. Защото много други достойни дела са оставали неоценени от политици и държавници в световната история. Това е важно да се знае и да се почита.
През Х и ХI век кирилицата или българицата, се употребява едновременно с глаголицата. Но от началото на ХII век българското слово започва да се предава писмено само на кирилица.
Днес с различни варианти на това българско писмо си служат народите на Украйна, Русия, Беларус, Сърбия, Р Северна Македония, Молдова, Монголия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
Поляци, чехи, словаци и словенци не пишат на българица, а на латиница. С писменост изградена върху българицата си служат днес и говорещите следните езици: абазински, абхазки, аварски, адигейски, азербайджански, алтайски, балкарски, башкирски, буритски, даргински, дунгански, евенкийски, евенски, ескимоски, ингушки, кабардино-черкезки, казахски, калмицки, каракалпакски, карачаевски, киргизки, коми, коми-пермяцки, корякски, кумикски, кюрдски, лакски, лезгински, мансийски, марийски планински, марийски полски, молдавски, монголски, мордово-мокшански, мордово-ерзянски, нанайски, ненецки, нивсхи, ногайски, осетински, селкупски, таджикски, татарски, тувински, туркменски, удмуртски, узбекски, уйгурски, хакаски, хантийски, чеченски, чувашки, чукотски, якутски.
Кирилицата възниква постепенно, а не като еднократен творчески акт. Процесът отнема десетилетия. Българските просветители Свети Климент Охридски и Свети Наум Охридски са писали на глаголица, а не на кирилица. А българските учители трябва да обръщат внимание на своите ученици, че българската държава е по-древна от руската държава. И ние сме приели християнството много преди то да стигне да племената край Москва река.
Пристига в тази далечна москалска земя нашето „А, Б” заедно с буквар за първолаци, но и с учебник по вероучение. Което означава, че ние, българите, не само сме кръщавали във вярата, но и сме учили на четмо и писмо предците на днешния руски президент. Факт е, че сънародниците на Владимир Путин са научили буквите, могат да четат и пишат, но с Христовата вяра не им се е получило. В началото на миналия век те масово богохулстваха и се водеха по акъла на богонемилите болшевики. И все още бъркат вярата в Христа с преклонението си пред безумеца подпалвач на войни, който е техен президент. Засега ние, европейците, се въздържаме от кръстоносен поход. Но само засега!
Днешният ден символизира нашето място като български народ в световната цивилизация. Мисията на нашата писменост е била просветителска, чисто духовна и е донесла само добро на света. Затова категорично трябва да отхвърляме всякакви опити за фалшифициране на историята ни и за манипулиране на настоящето ни. А и за просвещение никога не е късно. За москалите или „братушките”, както някои нашенци ги наричат, просвещението не трябва да има почивен ден
Говорим ли днес на езика на траките - конспирация или забранена истина?
БЪЛГАРСКА, ИЛИ СЛАВЯНСКА ПИСМЕНОСТ, КОЕ Е ПРАВИЛНОТО?
От известно време се водят спорове относно названието на нашата писменост. Ние се разпознаваме като българи и за нас е съвсем естествено да я наречем българска. Това разбира се е правилна дефиниция, но не е единствената, която е правилна. Все пак, през IX век, азбуката ни е наречена τά Σθλοβενικά γράματα, това също е правилно название. Лошото е, че в по-късни времена етнонима славени/словени започва да се използва и за други хора, а това довежда до сериозни обърквания.
Понастоящем, доста сънародници водени от любов към България и искрено вярващи в правотата си, се изказват негативно против назването славянска писменост. Както отбелязах, основната причина са многото недоразумения, а и заблуди налагани дълго време.
Според официалната историография, славяните са дошъл от Припятските блата северен народ, който няма нищо общо със старите българи, и макар да стои на по-ниско културно ниво, им е дал езика си. Същия този език, който говорим днес, но в развит вид.
Това е невероятна глупост, нищо не може да ме накара да се съглася с нея. Именно несъгласието ми със старите теории ме накара да напиша тази работа. Исках точно и аргументирано да обясня как според мен стоят нещата. Аз не вярвам в така наречената славянска прародина в Припятските блата. Не вярвам в разпръскването на дедите на представителите на днешните славяноговорящи след смъртта на Атила.
Смятам, че както ние, така също поляци, словени, хървати и т.н. сме потомци на различни стари народи, които “науката” е обявила за “безследно изчезнали”. Всеки си обитава старите земи, като за жалост ние сме изгубили по-голямата част от владенията си.
Това мнение не е ново, в своя книга, Юлия Хаджи Димитрова цитира Виктор Обермюлер, който през далечната 1872 година казва следното: “Ония народи, които след края на т.н. “Велико Преселение на Народите” биват наречени “славяни”, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населяващи преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н...“- Ю. Хаджи Димитрова, “Gotji qui et Getae” “Готи, сиреч Гети“, Перпериком, София, 2012, с.112.
Нека видим сега кой е народа, от чието име се заражда и налага над 300 000 000 души колективното име славяни. Ще започна с това, че точния термин е славѣни/славени.
Това е добре обяснено преди доста време от един способен учен - Александър Теодоров Балан. Българският езиковед казва следното – “правилното е славенинъ понеже съвпада най-добре с варианта представенъ от добрите наши някогашни книжовнци.” - А.Теодоров-Балан, Кирилъ и Методи, свезка втора, Набоженъ Поменъ и исторични свидетелства за Кирила и Методия, 1934, с.3.
За да разберем кои са старите славѣни/славени, трябва спокойно да разгледаме фактите, да осмислим новата информация и всичко ще си дойде на мястото. Едно нещо трябва да се осъзнае добре – определени етнически названия от миналото, след време преминават у други хора, а това води до объркване, ако не познаваме подробностите.
Не може да се оспори, че в края на VII век, земите на юг от Дунава са освободени от две големи групи, които в едни историческите извори са представени като българи и славени а в други като мизи и гети.
Реално, името българи принадлежи на хора спадащи към големия тракийски народ мизи, а славени е новото название на тракийския народ гети. Това е казано от ясно по-ясно от египетския летописец Теофилакт Симоката.
Не кой да е, а един от най-големите родолюбци – Ганчо Ценов цитира този стар автор обяснявайки, че хората познати като славени, са северните траки гетите -“Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt.” - Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с.14-15.
Ценов не само представя важната информация, но също така обяснява и нещо друго, което е в противовес с общоприетите теории. Той тръгва смело против установените догми и заявява, че по време на късната Античност името славeни не е било название на цяла общност както твърдят представителите на различни школи, а е било отделно име на отделно племе -Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с. 178.
Същото виждане се поддържа от британския учен Пол Барфорд: “The original term Sclaveni would seem to be a real tribal name (with a typical -eni plural ending).” - P.M. Barford, The Early Slavs, Culture and Society in Early Medievial Europe, The British Museum Press, London, 2000, c.29.
Чак след векове, въпросното алтернативно название на гетите славени, бива употребено, а и прието от други хора говорещи сродни езици. Въпросните хора говорещи сродни езици са дедите на руснаци, поляци, чехи и т.н.
Предците на чехи, поляци, руснаци, сорби и др. са били известни в миналото не като славени, а като венети. Знаехте ли това? Този факт не може да се оспори, нито е редно да се прескочи, но доста спекуланти го премълчават с цел да посеят объркване и за жалост успяват.
Въпросните венети спадат към илирите, които са съседи и роднини на траките според римския автор Апиан-.App. Bell.Ill. III.6.
Карта показваща местоживелищата на гетите-славени и техните съседи и роднини венетите, чийто балкански клон е познат в Античността под името илири
Започна ли да става ясно защо нашата реч позната в миналото като тракийска е сродна с тази на хърватите, които са потомци на илирийския народ арвиати? Съвсем нормално е, говорите на съседи и роднини да си приличат, а родството с хърватите вече е доказано дори с помоща на генетични проучвания.
Нека хвърлим поглед към данните, които спекулантите укриват. Птолемеевите τὰ Οὐενεδικὰ ὄρη -Венедски планини, са северните части на Карпатите (територия на Полша и Словакия) - Ptol. III.5.
Οὐενεδικὸς κόλπος -Венетския залив е на Балтийско море (Полша) - Ptol. III.5.
На запад от град Вендум, Амиан Марцелин разполага Венетските Алпи – “Alpias Iuliarum quas Venetas apelabat antiquitas.” - Amm. XXXI.16.7. Тези Венетски Алпи са на територията на днешна Словения.
Трябва да се добави и това, че финландците все още казват на руснаците venäläinen-венетски народ, а за Русия ползват най-древното име Venäjä.
Тези подробности са от изключителна важност, но повечето от нас не ги знаят защото учените ни не са ни направили труда да дадат нужните обяснения. Как може някой да стигне до правилно заключение, ако е лишен от голямо количество данни? Невъзможно е! Изводи се правят въз основа на информация, която може да се провери, а не на твърденията на този и онзи.
Истината е проста, но не отърва на никоя историческа школа и доктрина, само ние имаме сметка защото гетите наречени славени са основен етнически елемент на Дунавска България, а по-късно тяхното име се използва за етническа група от 300 000 000 души.
Гетите познати в средновековните извори като Sclaveni, Sclavos, Σκλάβοι, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, причиняват най-много проблеми на Римската Империя (Византия). В следствие на това, тяхното име става най-известно и постепенно, с течение на времето, се налага над всички останали хора говорещи сродни езици. Както отбелязах по-горе това са венетите – деди на поляци, чехи и др.
Точно по същия начин се налага и колективното име германи. Корнелий Тацит разказва, че поначало германи е важало само за тунгрите, т.е. не е принадлежало на цялата раса, а само на едно единствено племе, като след времето името било прието от всички роднини на тунгрите-германи - Tac.Germania, I.
Процесът на налагане на името славени, словени над венетите е дълъг. Началото е положено през VII век в земите на Словения позната тогава като Marca Venetorum. Фредегар разказва, че когато (през VII век) българинът Алцек бива предаден от баварците, нашият благородник намиря приют при венетите (дедите на словените). Алцек е приет от радушно от Валук известен в историческите извори като dux Venetorum (Winedorum) -господар на венетите.
Малко по-късно, в житието на Св. Колумба, за хората на Валук вече се говори като за “Venetorum qui et Sclavi dicuntur” – “венети наричани и славени” – F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700, Cambridge University Press, Cambridge, 2001.
Чак през XII век територии от Полша са определени като Славиния и биват споменати славени там от Саксо Граматик - The First Nine Books of Danish History of Saxo Gramaticus, transl. O.Elton, David Nutt, London, 1894, c. 185, 301, 314.
Доста по-късно името славeни/словени започва да се налага и за хора като украинци и руснаци, но това става към XVIII век. До този период се е правило ярко разграничение между славенски и руски, украински.
През 1627 година украинецът Павмо Беринда създава работа със заглавие “Леξíконъ Славено-рωсскiи”. В творбата си Беринда посочва като славенски думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ, докато техните староруски (украински) съответствия са: я, баранъ, казка, жемчугъ. Едва ли някой може да оспори, че думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ принадлежат на старобългарския език.
http://litopys.org.ua/berlex/image005.png
Страница от Славено-роския лексикон на Беринда, не е трудно да се видят старобългарските думи азъ, агньцъ, багоръ...
http://litopys.org.ua/berlex/image013.png
Представенато до тук информация показва, че ѧзыкъ словѣньскъ важи първоначално само за нашата, българската реч, а под τά Σθλοβενικά γράματα се разбира само българската писменост от Ранното Средновековие.
Това е и причината в историческите извори да се прави отъждествяване на България и Славиния - Σκλαβινία ἡ Βουλγαρία, да се говори за славени-българи - Σκλαβων-Βουλγάρων, а и българи, които се наричали славени - Bulgari, qui Sclavi appellantur – Д.Ангелов, Образуване на българската народност, 1971, с.375-376. Жалко е само, че тази ценна информация се знае от твърде малко хора.
Учените ни трябваше да представят важните данни, а и да обяснят, че мизите, от които идва името българи и гетите отговорни за името славени, са хора, които са от един и същ произход, те спадат към северните траки. Родството им с подтиснатите от Рим траки на юг от Дунава е причината за съвместните българо-славенски нападения над римската войска.
Разбира се опититте на северните траки да освободят братята и сестрите си от римска власт са описани съвсем различно от римските летописци. Те говорят за “нашествия” на гладни за земя хора дошли от блатата на север, и за бягащи от врагове номади. Прочее, освободителната война, се води не от 680 г., а от поне от 527 година, както знаем от сведенията на Йордан-Rom.388 и Прокопий Цезарийски- Hist.Arc.XVIII.20 .
Колко от нас обаче знаят, че съюза на гети и мизи, или както го предават някои автори – славени и българи, е от 527 година, а не от прословутата 680-681?
Доста сънародници гледат с неприязън на името славени и никой не може да ги вини за това, защото от една страна за гетите-славени са казани много лъжи, от друга, доста положителни неща са премълчани. На никого не би било приятно да чуе, че дедите му са били слаби и примитивни, а на нас дълго време бе хитро внушавано, че старите славени са били нещо като кротки, тъпи добичета с парцаливи дрехи.
Истината е съвсем различна. Прокопий Цезарийски е познавал тези хора и ги е описал добре - „Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни”, Псевдомаврикий пък добавя, че „славините са издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна” - П.Петров, Образуване на Българската Държава, 1981, c.73.
Йоан Ефески признава, че славените водят война по-добре от римляните -P.Barford, The Early Slavs, 2001,с.143. Арабинът Ал Атал изполва името славени като синоним на голяма опасност - F.Curta, The making of Slavs, 2001, c.111, бел.105. Старите славени-гетите са правели такива качествени оръжия, че дори римските легионери са ползвали славенски копия – F.Curta, с.314.
Неслучайно славенския владетел Добрита казва – “Още не се е родил и не е огрят от слънцето този, които може да устои на нашата сила, не други владеят нас, а ние завоюваме земите на другите и така ще бъде докато има войни и мечове!” - Menander Protector Hist. De legationibus Romanorum ad gentes / ed. C. de Boor, Excerpta historica iussu imp. Constantini Porphyrogeniti confecta, vol. 1: excerpta de legationibus, pt. 1. Berlin: Weidmann, 1903, c.211.
Не кротки овчици и плахи орачи са били старите славени-гетите, а силни, смели, войнствени и горди хора, които впрочем са действали винаги заедно със своите роднини мизите известни и с името българи.
http://www.warlordgames.com/wp-content/uploads/2008/12/dacians_box_art.jpg
Самото име славени е тракийско по произход. Коренът слав/слов присъства в тракийски епиграфски паметници от времето на Античността. Един от майсторите на Рогозенското съкровище V-IV в.пр. Христа, е Δισλοιας /Дислойас. Проф. Лариса Бонфанте смята, че името е теофорно и съотвества на славянското Богослав -L.Bonfante, The Barbarians of Ancient Europe: Realities and Interaction, Cambridge University Press, Cambridge, 2011; с.156-157.
Частицата σλοιας →σλοβιας/словиас може да се обясни със стблг. славити, словѫ-славя, прославям. Това е мнение и на акад. Вл. Георгиев. Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis. Надписът е регистринан от Ханс Крае като - C.I.L. III C VI.
Sclaietis не е нищо друго освен латинизираното предаване на Славетис/Славитис, а то от своя страна се явава форма на българското име Славит. За жалост, и този важен за нашата история надпис не е използван от изследователите на миналото ни. Задайте си въпроса - защо?
При някои от нас настъпва объркване поради факта, че понастоящем ние се самоназоваваме българи, а не славѣни/славени, но в това няма нищо странно. Държавата Англия не е основана само от старите англи. Друг важен фактор са английските съседи и роднини саксите, чието име обаче след време изпада, тъй както при нас изпада името славени и се налага името българи. Ето, няма нищо сложно за разбиране, прецедента с англите и саксите е пределно ясен.
Тъй както англичаните са потомци не само на старите англи, но и на саксите, така и ние българите сме потомци на мизите наречени българи и гетите познати и като славени.
Това, че англичаните наричат себе си англичани, а не англо-сакси, няма да ги накара да отричат, че нямат нищо общо със старите сакси завоювали Британия. По същия начин, за нас е напълно ненужно да се отричаме старите славени, чието древно име е гети.
Славянска, или както е правилното - славенска / старославенска писменост и българска писменост са едно и също нещо. Това, че огромен брой недобросъвестни хора са укрили важни данни, а и това, че името славени/славяни е политизирано и не е използвано правилно, не е причина да се отричаме от него, не е в наш интерес.
Ако определено име е опорочено, ние не трябва да го избягваме и да се сърдим, ако то бъде използвано за нас, а трябва спокойно, културно да обясняваме истината представяйки факти, които могат да бъдат проверени. Разумно е да се прочетат от кора до кора (а не набързо) работите на истински родолюбци като Ганчо Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров.
Тези хора обясняват на достъпен език това, че ние българите сме потомци на народа наричан в Античността траки, като добавят и важната подробност, че старите славени са тракийски народ, чието име се е наложило над съседите и роднините им познати в историческите извори като илири и венети.
Не е ли това повод за гордост! Колко xopa могат да се похвалят, че дедите им са отговорни за възникването на название на цяла езикова група от над 300 000 000 души!
Та нима изясняването на “мистерията” кои са старите славени не е в полза единствено и само на България? Не само че новото име на гетите-славени става основа за термин като славянска езикова група, но също две държави – Словения и Словакия са кръстени по името на гетите-славени, които са наши деди.
Иска се време новите факти да бъдат асимилирани. Иска се време да се изчисти съзнанието от лъжите трупани дълго време. Иска се време да се провери всичко казано тук, но пък си струва. Не ми вярвайте сляпо, търсете, сравнявайте проверявайте и мислете!
Когато човек желае да изчисти съзнанието си от догмите на официалната историография, когато загърби грешните теории и заложи на проверена от него информация, той ще стигне до истината. Да познаваш истината е равностойно да познаваш себе си, да знаеш на какво си способен, да престанеш да се кланяш ту на изток, ту на запад и вместо това да следваш само своя път на свободен и горд човек.
СМАЙВАЩАТА ТРАДИЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ
Въпрос на време е когато целият свят ще разбере, че искрата на познанието е блеснала за първи път в нашата Родина, а не в Ориента. Определени учени знаят това отдавна, но е много трудно да се разчупи остарялото вярване, че цивилизацията се е зародила в далечната Месопотамия. За щастие се намират и такива изследователи като Гордън Чайлд, който преди време, открито призна, че Тракия не е обикновено място, а е важен център, в който е грейнала зората на европейската цивилизация.
Австралийският учен бе удивен от откритията направени в нашите земи от българските археолози Детев, Миков и др. Чайлд със сигурност би определил земята ни като извор не просто на европейската, но също и на световната цивилидация, ако знаеше, че най-старото обработено злато се намира на наша територия, на коятo се появили също и първите букви.
По времето когато австралийският учен прави своето смело изказване, Варненския некропол все още не бе открит. Все още не бе известно, че древните ни предци изпреварват значително хората от Месопотамия и Египет с изобретяването на писмеността. Не става дума за някакъв незначителен период от 50-100 години, не, нашите деди създават писмени знаци 2000 по-рано от обитателите на Шумер и Египет.
http://cariferraro.com/wp-content/uploads/2010/12/Sacred-Script-Gradesnica-vessel.jpg
http://www.omniglot.com/images/writing/vinca2.gif
http://www.omniglot.com/images/writing/vinca3.gif
Днес прогресивни изследователи като Ричард Ръдгли, Марко Мерлини, д-р Харалд Хаарман и др. прокарват тази неудобна за определени среди истина. Д-р Хаарман не само успя да изолира и каталогизира 210 различни знака от древната писменост на дедите ни, но също посочи връзката им с по-късните и използвани на остров Крит писмености Линеар А и Линеар Б – 1750-1150 пр. Христа. Това, което е убегнало на вниманието на немския учен е фактът, че Линеар А и Линеар Б не изчезват безследно в края на Бронзовата епоха. Тяхното продължение намираме в старобългарските руни.
БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост
Големият брой бщи знаци е ясна индикация, че по времето на Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са се появили и прототипите на линеарните писмености. Ако на старобългарските руни дадем звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. На розетката от Плиска можем да разчетем лепи-хубав, лоно-основа, сая-сянка, буря, вопъл и др.
.jpg)
Това само по себе си е нещо сензационно, нещо невероятно! Фактът, че комбинациите от руни от розетата дават ясни български думи, ако се замести със звуковата стойност на Линеар Б, си е ярко доказателство за това, че старобългарската писменост действително е свързана с писмеността от Бронзовата и по-ранната Каменно-Медна и Новокаменна епоха.
В древни документи изписани с Линеар Б се срещат имена като Арей, Бато, Ботийо, Бото, Видул, Дако, Дайко, Дале, Данко, Даро, Дедил, Дуна, Дунийо, Дуто, Кайо, Косо, Котел, Коти, Куйо, Муко, Перко, Перкон, Пирин, Рая, Руман, Руси. Техният български характер е повече от ясен и е огромен пропуск, че българските лингвисти проучили микенската ономастика не са представили на българския читател важната информация.
В документите от Бронзовата епоха се среща и друга група имена, която е по-малка, но по-интересна и доста по-важна: Дуло, Вокил, Ерма, Ермесио, Крум, Винайо, Кубир, Исевер, Кармесийо, Токей. Първите три - Дуло, Вокил и Ерми са названия на старобългарски родове. Останалите отговарят на имената на старобългарските владетели Крум, Винех, Кубер, Севар, Кормесий, Токт. Документите, на които присъстват както родови, така и лични старобългарски имена са на около 3300 години. Това е поредната сензация, която бе осъдена да остане в сянка.
Сензациите не свършват тук обаче. Освен старобългарските руни, също и глаголицата показва връзка с древните писмености ползвани у нас и на остров Крит в далечното минало. Паралелите между глаголицата и Линеар А, Линеар Б са доста на брой. Това е нещо важно и интересно, най-същственото е факта, че има съвпадение не само във формата, но също и в звуковата стойност.
ГЛ-глаголица
зс- звукова стойност
ЛА-Линеар А
ЛБ- Линеар Б
Както бе споменато в началото – линеарните писмености произлизат от по-ранната балканска писменост. Понеже глаголицата показва силни прилики с Линеар А и Линеар Б, следно е да се запитаме дали няма и прилики с най-древната писменост на дедите ни? Сравним ли формите на буквите от свещената ни азбука с първите знаци от земите ни, установяваме, че има значителен брой паралели.
БНП- Балканска неолитна/енеолитна писменост
ЛА- Линеар А
ЛБ - Линеар Б
Подобно нещо просто няма как да почива на случайност. Не е и някакъв необясим феномен, ако приемем логичното обяснение, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ. Проучванията на генетиците показаха убедително, че значителна част от нас носи кръвта на население, което е обитавало земята ни още през Каменната епоха, т.е. ние сме наследници на хората, които римляни и гърци наричат траки. Наследници сме на народа открил колелото, въвел организираното земеделие и скотовъдство в Европа, дал на много хора знания по металообработка и не на последно място писмеността.
Предците ни бяха набедени за диви варвари обичащи златото и войните. Чуждите летописци обрисуваха дедите ни в черни краски, за да скрият кражбата на история, а и по-лесно да си присвоят заслугите на нашия народ към световната култура и история. Редица важни извори бяха оставени в сянка.
Един от тях е свидетелството на Алкидамант за това, че не кой да е, а тракиецът Орфей е създател на писмеността. Друго важно свидетелство е дал Диодор Сицилийски, който разказва, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали най-древната азбука. Интересно е и твърдението на Плиний Стари по отношение на това, че древните балканци, пеласгите са занесли азбуката в Лациум (Италия).
Защо определени учени са си затворили очите за тези важни свидетелства за мен е загадка. Не мога да си обясня и това защо бе позволено негативния облик на дедите ни да просъществува и в ново време посредством поддържането на неверното твърдение, че траките, наречени в по-късни времена българи са били безписмен народ. Та паралелите между свещената ни азбука – глаголицата и линеарните писмености са толкова много и са толкова ясни! С линеарните писмености са документирани български имена. Kакво повече да искаме?
Hие разполагаме дори с сведението на писалия още в началото на ХХ век Архимандрит Кирил Рилски, който е убеден, че глаголицата е древна азбука, с която траките, наречени по-късно българи са документирали своите езически култове.
Потвърждение за това срещаме в старо издание на житията на Св.Кирил и Методий, така наречените Панонски Легенди. Там срещаме един важен фрагмент –“Бог, който иска от всекиго да познае истината и достигне до по-високо стъпало на съвършенство, като видя твоята вяра и подвиг, и сега в наши години откри букви за вашия език каквито по-рано не е имало, а само в най-старо време.”
Тук става дума за глаголицата, казано е, че нейните букви са от най-старо време и, че светите братя са намерили документи с тази древна писменост, която е подходяща за записване на езика на предците ни. Ранен вариант на глаголицата е ползван за Библия Бесика, която е същото това произведение, което Урфил е създал за гетите. Поради тази причина древната форма на глаголицата е известна и като готица, както знаем от проучванията на проф. Ценов.
Уви, тези важни неща също са пренебрегнати от хората написали историята ни в ново време. Намериха се дори такива, които обявиха свещената ни азбука просто за вариант на гръцки бързопис от Средновековието. Тези индивиди останаха слепи за това, че повечето от глаголическите знаци имат паралели в минойскота и микенска писменост от Бронзовата епоха, има успоредици и дори сред знаците на по-старата с хилядолетия Балканска писменост.
ГЛ- глаголица
зс-звукова стойност
ЛА- Линеар А
ЛБ- Линеар Б
ГР - гръцка азбука
ЕВ - еврейска азбука
КП - коптска азбука
СМ - самаританска азбука
И това не е всичко, българската реч съхранила в себе си тайни, които показват, че предците ни са имали азбука още от незапомнени времена. Ние имаме свои думи за най-важните термини свързани с писмеността. Във ведически арийски откриваме глагола пишати-пиша. Той е де факто идентичен на старобългарския писати-пиша. Още по-важно е това, че арийската дума пишати означва и украсявам. Същото значение срещаме и в българския език. Писана, изписана е синоним на украсена.
Друга интересна арийска дума е рекха-резка, рекхати означава режа, правя резки, а чира отговаря на нашата дума черта. Тук трябва да се спомене свидетелството на Черноризец Храбър по отношение на това, че дедите ни са ползвали в далечното минало черти и резки – “Прѣжде оубо словене не имъхѫ книгъ, нъ чрътами и рѣезами четѣхѫ и гатаахѫ...”.
Не по-малко интересна дума е арийската рупа-знак. Тя отговаря на българската рубило-писало, нещо, с което се правят знаци. Питаями пък означава печатам, нанасям печат върху нещо – глина, плат, кожа. Арийската маси се превежда като мастило, течност за писане.
Ведическия глагол четати е идентичен на старобългарския чьтати-чета. Значението на арийската дума е виждам, разбирам, различавам, а точно това е смисъла на четенето – да разбереш знаците пред очите ти.
Думите пишати, рекха, чира, рупа, питаями, маси, четати са на повече от 3500 години и имат ясни български успоредици, които от своя страна не са заемки, а изконни български думи. Това не бива да ни учудва, арийците не са дравиди, чиято родна земя е Индия, а стари балканци, които колонизират доста земи в Азия. Нека не забравяме, че най-древното име на Тракия е Ария – поредния важен, но дълго игнориран и пренебрегван факт.
Пренебрегвано е и съобщението на Луций Ариан по отношение на това, че тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация. Сведенията на Ариан са потвърдени от още стари учени. За похода на Дионис в Индия пишат Филострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон. Доста са авторите, но когато никой не ползва работите им е все едно, че нищо не е казано.
След като важните свидетелства са премълчани, не е трудно да се създадат заблуди защото читателят няма възможност да направи обективна преценка. Внушени бяха ред имислици като безписмеността на траките, тяхното изчезване, азиатския произход на старите българи. Днес, благодарение на популяризирането на важни исторически извори и резултатите от генетическите проучвания знаем, че траки и българи са само две имена на един и същ народ. Знаем и, че древните ни предци са създали не една, а няколко писмености.
Дедите ни изразиха своето благородство раздавайки писмеността и културата си на други народи. Светите братя Кирил и Методий извоюваха правото да ползваме своя азбука за религиозната си литература и доказаха на хазари, юдеи, гърци, немци и др. че българите са не само господари на бойното поле, но също са способни да победят и със своята мъдрост.
В различни епохи, още от началото на цивилизацията в нашата земя грейва искрата на познанието. С право ние можем да се гордеем с това защото без дедите ни Европа щеше да остане още дълго време в мрак. Тази гордост задължава, длъжни сме да останем верни на дедите си.
Ето кратък откъс от глупостите, които учат руснаците (текста нарочно го оставям непреведен): Письменность славян Наши предки русичи имели высокую культуру и несколько письменностей и всё это было задолго до прихода византийских монахов Кирилла и Мефодия. Славянская письменность включала в себя разные формы письма, которые сосуществовали вместе: буквица, глаголица, руны, черты и резы, тьраги, узелковое письмо. Буквица (Святорусское письмо) – прямая предшественница нашей нынешней азбуки, но в отличие от нее, каждый ее символ несет в себе Образ. В свое время она получила самое широкое распространение среди древних Славян. Святорусское письмо сегодня нередко называют велесовицей.
Светите братя Кирил и Методи съ гърци живели в Македония според руската пропаганда!?
Петър първи "преработва " кирилицата по про латински модел и нагло я нарича "Кирилица " ,а източната наша нарича "Булгарица "!?
Кирил и Методий създават глаголицата. Българската азбука “ кирилицата”, на която ние пишем е създадена от Климент Охридски с помощта на други ученици на Кирил и Методий, 30г след като братята умират. Климент Охридски създава нашата азбука по нареждане на Княз Борис и Симеон Велики.
К.Чапек:"Руснаците искат всички около тях,да се наричат славяни.За да могат после,да нарекат славяните руснаци".
Руснаците отказват писменост, още нямат държава.
Кирил и Методи дават на Киевска Рус, не на Росс...! Още ги е нямало
На днешния ден преди осем години руският президент Владимир Путин обяви „велико научно откритие”: „славянската азбука е дошла от македонска земя”. Спести истината, че тази земя е била българска, част от средновековната българска държава. Защото по това време "македонска държава" няма. Изложи се като кифладжия, защото и децата това го знаят, както и че българската азбука стига най-напред до Киевска Рус, т.е. до Украина. Много по-късно я даваме и на мордовско-финското племе „мокши”, което е живеело около блатата на Москва река и чийто главен Бог е била жената-паяк Мокош. За това племе разказва Николай Карамзин в своя знаменит труд „История на руската държава”(1826). От името на богинята паяк Мокош идва и простонародното име „москали” за тези, които някои нашенци наричат „московци”. Наследници днес на мокшите са т.нар. „русские”. Тяхната държава е Руската федерация, а столица - мултинационалният и мултиезичен град Москва. Техният президент би трябвало да знае всичко това и да е благодарен, че българската писменост изиграва огромна роля за християнизирането и ограмотяването на наследниците на мокшите.
Световноизвестният руски медиавист Дмитрий С. Лихачов, който живя преди Путин да стане президент, признава това, като пише:
„Чудото се обяснява не само с гениалността на Кирил и Методий ... но и със самия български език – великолепен, субтилен литературен език, способен да изрази най-сложните отвлечени идеи. Чудото се обяснява най-вече с това, че българският народ се е оказал способен да възприеме това. А способността за възприемане се е възпитавала у българския народ, защото България отдавна е била територия на велики култури и е била в съседство с просветени народи в тогавашна Европа”.
Първата т.нар. славянска азбука е глаголицата. Тя е създадена от Константин-Кирил Философ в средата на IX век с цел да се преведат основните богослужебни книги на говорим главно в Поморавието език. На глаголица са написани много български писмени паметници. Но е важно руският президент да научи, макар и на стари години, че тази азбука е създадена 300 години преди да възникне малкото угро-финско градче Москва, което днес е столица на Руската федерация.
Втората наша азбука е кирилицата, която аз наричам българица. Защото е известно, че тя е създадена в края на IX век в България в столичната книжовна школа - Преславската. Процесът е бил много добре организиран от държавното ни ръководство и финансово подкрепен от него. Царят е знаел отлично какво прави, затова и днес ние празнуваме и подкрепата, която като държава сме дали на святото дело. Защото много други достойни дела са оставали неоценени от политици и държавници в световната история. Това е важно да се знае и да се почита.
През Х и ХI век кирилицата или българицата, се употребява едновременно с глаголицата. Но от началото на ХII век българското слово започва да се предава писмено само на кирилица.
Днес с различни варианти на това българско писмо си служат народите на Украйна, Русия, Беларус, Сърбия, Р Северна Македония, Молдова, Монголия, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
Поляци, чехи, словаци и словенци не пишат на българица, а на латиница. С писменост изградена върху българицата си служат днес и говорещите следните езици: абазински, абхазки, аварски, адигейски, азербайджански, алтайски, балкарски, башкирски, буритски, даргински, дунгански, евенкийски, евенски, ескимоски, ингушки, кабардино-черкезки, казахски, калмицки, каракалпакски, карачаевски, киргизки, коми, коми-пермяцки, корякски, кумикски, кюрдски, лакски, лезгински, мансийски, марийски планински, марийски полски, молдавски, монголски, мордово-мокшански, мордово-ерзянски, нанайски, ненецки, нивсхи, ногайски, осетински, селкупски, таджикски, татарски, тувински, туркменски, удмуртски, узбекски, уйгурски, хакаски, хантийски, чеченски, чувашки, чукотски, якутски.
Кирилицата възниква постепенно, а не като еднократен творчески акт. Процесът отнема десетилетия. Българските просветители Свети Климент Охридски и Свети Наум Охридски са писали на глаголица, а не на кирилица. А българските учители трябва да обръщат внимание на своите ученици, че българската държава е по-древна от руската държава. И ние сме приели християнството много преди то да стигне да племената край Москва река.
Пристига в тази далечна москалска земя нашето „А, Б” заедно с буквар за първолаци, но и с учебник по вероучение. Което означава, че ние, българите, не само сме кръщавали във вярата, но и сме учили на четмо и писмо предците на днешния руски президент. Факт е, че сънародниците на Владимир Путин са научили буквите, могат да четат и пишат, но с Христовата вяра не им се е получило. В началото на миналия век те масово богохулстваха и се водеха по акъла на богонемилите болшевики. И все още бъркат вярата в Христа с преклонението си пред безумеца подпалвач на войни, който е техен президент. Засега ние, европейците, се въздържаме от кръстоносен поход. Но само засега!
Днешният ден символизира нашето място като български народ в световната цивилизация. Мисията на нашата писменост е била просветителска, чисто духовна и е донесла само добро на света. Затова категорично трябва да отхвърляме всякакви опити за фалшифициране на историята ни и за манипулиране на настоящето ни. А и за просвещение никога не е късно. За москалите или „братушките”, както някои нашенци ги наричат, просвещението не трябва да има почивен ден
Говорим ли днес на езика на траките - конспирация или забранена истина?
БЪЛГАРСКА, ИЛИ СЛАВЯНСКА ПИСМЕНОСТ, КОЕ Е ПРАВИЛНОТО?
От известно време се водят спорове относно названието на нашата писменост. Ние се разпознаваме като българи и за нас е съвсем естествено да я наречем българска. Това разбира се е правилна дефиниция, но не е единствената, която е правилна. Все пак, през IX век, азбуката ни е наречена τά Σθλοβενικά γράματα, това също е правилно название. Лошото е, че в по-късни времена етнонима славени/словени започва да се използва и за други хора, а това довежда до сериозни обърквания.
Понастоящем, доста сънародници водени от любов към България и искрено вярващи в правотата си, се изказват негативно против назването славянска писменост. Както отбелязах, основната причина са многото недоразумения, а и заблуди налагани дълго време.
Според официалната историография, славяните са дошъл от Припятските блата северен народ, който няма нищо общо със старите българи, и макар да стои на по-ниско културно ниво, им е дал езика си. Същия този език, който говорим днес, но в развит вид.
Това е невероятна глупост, нищо не може да ме накара да се съглася с нея. Именно несъгласието ми със старите теории ме накара да напиша тази работа. Исках точно и аргументирано да обясня как според мен стоят нещата. Аз не вярвам в така наречената славянска прародина в Припятските блата. Не вярвам в разпръскването на дедите на представителите на днешните славяноговорящи след смъртта на Атила.
Смятам, че както ние, така също поляци, словени, хървати и т.н. сме потомци на различни стари народи, които “науката” е обявила за “безследно изчезнали”. Всеки си обитава старите земи, като за жалост ние сме изгубили по-голямата част от владенията си.
Това мнение не е ново, в своя книга, Юлия Хаджи Димитрова цитира Виктор Обермюлер, който през далечната 1872 година казва следното: “Ония народи, които след края на т.н. “Велико Преселение на Народите” биват наречени “славяни”, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населяващи преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н...“- Ю. Хаджи Димитрова, “Gotji qui et Getae” “Готи, сиреч Гети“, Перпериком, София, 2012, с.112.
Нека видим сега кой е народа, от чието име се заражда и налага над 300 000 000 души колективното име славяни. Ще започна с това, че точния термин е славѣни/славени.
Това е добре обяснено преди доста време от един способен учен - Александър Теодоров Балан. Българският езиковед казва следното – “правилното е славенинъ понеже съвпада най-добре с варианта представенъ от добрите наши някогашни книжовнци.” - А.Теодоров-Балан, Кирилъ и Методи, свезка втора, Набоженъ Поменъ и исторични свидетелства за Кирила и Методия, 1934, с.3.
За да разберем кои са старите славѣни/славени, трябва спокойно да разгледаме фактите, да осмислим новата информация и всичко ще си дойде на мястото. Едно нещо трябва да се осъзнае добре – определени етнически названия от миналото, след време преминават у други хора, а това води до объркване, ако не познаваме подробностите.
Не може да се оспори, че в края на VII век, земите на юг от Дунава са освободени от две големи групи, които в едни историческите извори са представени като българи и славени а в други като мизи и гети.
Реално, името българи принадлежи на хора спадащи към големия тракийски народ мизи, а славени е новото название на тракийския народ гети. Това е казано от ясно по-ясно от египетския летописец Теофилакт Симоката.
Не кой да е, а един от най-големите родолюбци – Ганчо Ценов цитира този стар автор обяснявайки, че хората познати като славени, са северните траки гетите -“Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt.” - Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с.14-15.
Ценов не само представя важната информация, но също така обяснява и нещо друго, което е в противовес с общоприетите теории. Той тръгва смело против установените догми и заявява, че по време на късната Античност името славeни не е било название на цяла общност както твърдят представителите на различни школи, а е било отделно име на отделно племе -Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с. 178.
Същото виждане се поддържа от британския учен Пол Барфорд: “The original term Sclaveni would seem to be a real tribal name (with a typical -eni plural ending).” - P.M. Barford, The Early Slavs, Culture and Society in Early Medievial Europe, The British Museum Press, London, 2000, c.29.
Чак след векове, въпросното алтернативно название на гетите славени, бива употребено, а и прието от други хора говорещи сродни езици. Въпросните хора говорещи сродни езици са дедите на руснаци, поляци, чехи и т.н.
Предците на чехи, поляци, руснаци, сорби и др. са били известни в миналото не като славени, а като венети. Знаехте ли това? Този факт не може да се оспори, нито е редно да се прескочи, но доста спекуланти го премълчават с цел да посеят объркване и за жалост успяват.
Въпросните венети спадат към илирите, които са съседи и роднини на траките според римския автор Апиан-.App. Bell.Ill. III.6.
Карта показваща местоживелищата на гетите-славени и техните съседи и роднини венетите, чийто балкански клон е познат в Античността под името илири
Започна ли да става ясно защо нашата реч позната в миналото като тракийска е сродна с тази на хърватите, които са потомци на илирийския народ арвиати? Съвсем нормално е, говорите на съседи и роднини да си приличат, а родството с хърватите вече е доказано дори с помоща на генетични проучвания.
Нека хвърлим поглед към данните, които спекулантите укриват. Птолемеевите τὰ Οὐενεδικὰ ὄρη -Венедски планини, са северните части на Карпатите (територия на Полша и Словакия) - Ptol. III.5.
Οὐενεδικὸς κόλπος -Венетския залив е на Балтийско море (Полша) - Ptol. III.5.
На запад от град Вендум, Амиан Марцелин разполага Венетските Алпи – “Alpias Iuliarum quas Venetas apelabat antiquitas.” - Amm. XXXI.16.7. Тези Венетски Алпи са на територията на днешна Словения.
Трябва да се добави и това, че финландците все още казват на руснаците venäläinen-венетски народ, а за Русия ползват най-древното име Venäjä.
Тези подробности са от изключителна важност, но повечето от нас не ги знаят защото учените ни не са ни направили труда да дадат нужните обяснения. Как може някой да стигне до правилно заключение, ако е лишен от голямо количество данни? Невъзможно е! Изводи се правят въз основа на информация, която може да се провери, а не на твърденията на този и онзи.
Истината е проста, но не отърва на никоя историческа школа и доктрина, само ние имаме сметка защото гетите наречени славени са основен етнически елемент на Дунавска България, а по-късно тяхното име се използва за етническа група от 300 000 000 души.
Гетите познати в средновековните извори като Sclaveni, Sclavos, Σκλάβοι, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, причиняват най-много проблеми на Римската Империя (Византия). В следствие на това, тяхното име става най-известно и постепенно, с течение на времето, се налага над всички останали хора говорещи сродни езици. Както отбелязах по-горе това са венетите – деди на поляци, чехи и др.
Точно по същия начин се налага и колективното име германи. Корнелий Тацит разказва, че поначало германи е важало само за тунгрите, т.е. не е принадлежало на цялата раса, а само на едно единствено племе, като след времето името било прието от всички роднини на тунгрите-германи - Tac.Germania, I.
Процесът на налагане на името славени, словени над венетите е дълъг. Началото е положено през VII век в земите на Словения позната тогава като Marca Venetorum. Фредегар разказва, че когато (през VII век) българинът Алцек бива предаден от баварците, нашият благородник намиря приют при венетите (дедите на словените). Алцек е приет от радушно от Валук известен в историческите извори като dux Venetorum (Winedorum) -господар на венетите.
Малко по-късно, в житието на Св. Колумба, за хората на Валук вече се говори като за “Venetorum qui et Sclavi dicuntur” – “венети наричани и славени” – F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700, Cambridge University Press, Cambridge, 2001.
Чак през XII век територии от Полша са определени като Славиния и биват споменати славени там от Саксо Граматик - The First Nine Books of Danish History of Saxo Gramaticus, transl. O.Elton, David Nutt, London, 1894, c. 185, 301, 314.
Доста по-късно името славeни/словени започва да се налага и за хора като украинци и руснаци, но това става към XVIII век. До този период се е правило ярко разграничение между славенски и руски, украински.
През 1627 година украинецът Павмо Беринда създава работа със заглавие “Леξíконъ Славено-рωсскiи”. В творбата си Беринда посочва като славенски думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ, докато техните староруски (украински) съответствия са: я, баранъ, казка, жемчугъ. Едва ли някой може да оспори, че думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ принадлежат на старобългарския език.
http://litopys.org.ua/berlex/image005.png
Страница от Славено-роския лексикон на Беринда, не е трудно да се видят старобългарските думи азъ, агньцъ, багоръ...http://litopys.org.ua/berlex/image013.png
Представенато до тук информация показва, че ѧзыкъ словѣньскъ важи първоначално само за нашата, българската реч, а под τά Σθλοβενικά γράματα се разбира само българската писменост от Ранното Средновековие.
Това е и причината в историческите извори да се прави отъждествяване на България и Славиния - Σκλαβινία ἡ Βουλγαρία, да се говори за славени-българи - Σκλαβων-Βουλγάρων, а и българи, които се наричали славени - Bulgari, qui Sclavi appellantur – Д.Ангелов, Образуване на българската народност, 1971, с.375-376. Жалко е само, че тази ценна информация се знае от твърде малко хора.
Учените ни трябваше да представят важните данни, а и да обяснят, че мизите, от които идва името българи и гетите отговорни за името славени, са хора, които са от един и същ произход, те спадат към северните траки. Родството им с подтиснатите от Рим траки на юг от Дунава е причината за съвместните българо-славенски нападения над римската войска.
Разбира се опититте на северните траки да освободят братята и сестрите си от римска власт са описани съвсем различно от римските летописци. Те говорят за “нашествия” на гладни за земя хора дошли от блатата на север, и за бягащи от врагове номади. Прочее, освободителната война, се води не от 680 г., а от поне от 527 година, както знаем от сведенията на Йордан-Rom.388 и Прокопий Цезарийски- Hist.Arc.XVIII.20 .
Колко от нас обаче знаят, че съюза на гети и мизи, или както го предават някои автори – славени и българи, е от 527 година, а не от прословутата 680-681?
Доста сънародници гледат с неприязън на името славени и никой не може да ги вини за това, защото от една страна за гетите-славени са казани много лъжи, от друга, доста положителни неща са премълчани. На никого не би било приятно да чуе, че дедите му са били слаби и примитивни, а на нас дълго време бе хитро внушавано, че старите славени са били нещо като кротки, тъпи добичета с парцаливи дрехи.
Истината е съвсем различна. Прокопий Цезарийски е познавал тези хора и ги е описал добре - „Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни”, Псевдомаврикий пък добавя, че „славините са издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна” - П.Петров, Образуване на Българската Държава, 1981, c.73.
Йоан Ефески признава, че славените водят война по-добре от римляните -P.Barford, The Early Slavs, 2001,с.143. Арабинът Ал Атал изполва името славени като синоним на голяма опасност - F.Curta, The making of Slavs, 2001, c.111, бел.105. Старите славени-гетите са правели такива качествени оръжия, че дори римските легионери са ползвали славенски копия – F.Curta, с.314.
Неслучайно славенския владетел Добрита казва – “Още не се е родил и не е огрят от слънцето този, които може да устои на нашата сила, не други владеят нас, а ние завоюваме земите на другите и така ще бъде докато има войни и мечове!” - Menander Protector Hist. De legationibus Romanorum ad gentes / ed. C. de Boor, Excerpta historica iussu imp. Constantini Porphyrogeniti confecta, vol. 1: excerpta de legationibus, pt. 1. Berlin: Weidmann, 1903, c.211.
Не кротки овчици и плахи орачи са били старите славени-гетите, а силни, смели, войнствени и горди хора, които впрочем са действали винаги заедно със своите роднини мизите известни и с името българи.
http://www.warlordgames.com/wp-content/uploads/2008/12/dacians_box_art.jpg
Самото име славени е тракийско по произход. Коренът слав/слов присъства в тракийски епиграфски паметници от времето на Античността. Един от майсторите на Рогозенското съкровище V-IV в.пр. Христа, е Δισλοιας /Дислойас. Проф. Лариса Бонфанте смята, че името е теофорно и съотвества на славянското Богослав -L.Bonfante, The Barbarians of Ancient Europe: Realities and Interaction, Cambridge University Press, Cambridge, 2011; с.156-157.
Частицата σλοιας →σλοβιας/словиас може да се обясни със стблг. славити, словѫ-славя, прославям. Това е мнение и на акад. Вл. Георгиев. Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis. Надписът е регистринан от Ханс Крае като - C.I.L. III C VI.
Sclaietis не е нищо друго освен латинизираното предаване на Славетис/Славитис, а то от своя страна се явава форма на българското име Славит. За жалост, и този важен за нашата история надпис не е използван от изследователите на миналото ни. Задайте си въпроса - защо?
При някои от нас настъпва объркване поради факта, че понастоящем ние се самоназоваваме българи, а не славѣни/славени, но в това няма нищо странно. Държавата Англия не е основана само от старите англи. Друг важен фактор са английските съседи и роднини саксите, чието име обаче след време изпада, тъй както при нас изпада името славени и се налага името българи. Ето, няма нищо сложно за разбиране, прецедента с англите и саксите е пределно ясен.
Тъй както англичаните са потомци не само на старите англи, но и на саксите, така и ние българите сме потомци на мизите наречени българи и гетите познати и като славени.
Това, че англичаните наричат себе си англичани, а не англо-сакси, няма да ги накара да отричат, че нямат нищо общо със старите сакси завоювали Британия. По същия начин, за нас е напълно ненужно да се отричаме старите славени, чието древно име е гети.
Славянска, или както е правилното - славенска / старославенска писменост и българска писменост са едно и също нещо. Това, че огромен брой недобросъвестни хора са укрили важни данни, а и това, че името славени/славяни е политизирано и не е използвано правилно, не е причина да се отричаме от него, не е в наш интерес.
Ако определено име е опорочено, ние не трябва да го избягваме и да се сърдим, ако то бъде използвано за нас, а трябва спокойно, културно да обясняваме истината представяйки факти, които могат да бъдат проверени. Разумно е да се прочетат от кора до кора (а не набързо) работите на истински родолюбци като Ганчо Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров.
Тези хора обясняват на достъпен език това, че ние българите сме потомци на народа наричан в Античността траки, като добавят и важната подробност, че старите славени са тракийски народ, чието име се е наложило над съседите и роднините им познати в историческите извори като илири и венети.
Не е ли това повод за гордост! Колко xopa могат да се похвалят, че дедите им са отговорни за възникването на название на цяла езикова група от над 300 000 000 души!
Та нима изясняването на “мистерията” кои са старите славени не е в полза единствено и само на България? Не само че новото име на гетите-славени става основа за термин като славянска езикова група, но също две държави – Словения и Словакия са кръстени по името на гетите-славени, които са наши деди.
Иска се време новите факти да бъдат асимилирани. Иска се време да се изчисти съзнанието от лъжите трупани дълго време. Иска се време да се провери всичко казано тук, но пък си струва. Не ми вярвайте сляпо, търсете, сравнявайте проверявайте и мислете!
Когато човек желае да изчисти съзнанието си от догмите на официалната историография, когато загърби грешните теории и заложи на проверена от него информация, той ще стигне до истината. Да познаваш истината е равностойно да познаваш себе си, да знаеш на какво си способен, да престанеш да се кланяш ту на изток, ту на запад и вместо това да следваш само своя път на свободен и горд човек.
СМАЙВАЩАТА ТРАДИЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ
Въпрос на време е когато целият свят ще разбере, че искрата на познанието е блеснала за първи път в нашата Родина, а не в Ориента. Определени учени знаят това отдавна, но е много трудно да се разчупи остарялото вярване, че цивилизацията се е зародила в далечната Месопотамия. За щастие се намират и такива изследователи като Гордън Чайлд, който преди време, открито призна, че Тракия не е обикновено място, а е важен център, в който е грейнала зората на европейската цивилизация.
Австралийският учен бе удивен от откритията направени в нашите земи от българските археолози Детев, Миков и др. Чайлд със сигурност би определил земята ни като извор не просто на европейската, но също и на световната цивилидация, ако знаеше, че най-старото обработено злато се намира на наша територия, на коятo се появили също и първите букви.
По времето когато австралийският учен прави своето смело изказване, Варненския некропол все още не бе открит. Все още не бе известно, че древните ни предци изпреварват значително хората от Месопотамия и Египет с изобретяването на писмеността. Не става дума за някакъв незначителен период от 50-100 години, не, нашите деди създават писмени знаци 2000 по-рано от обитателите на Шумер и Египет.
http://cariferraro.com/wp-content/uploads/2010/12/Sacred-Script-Gradesnica-vessel.jpg
http://www.omniglot.com/images/writing/vinca2.gif
http://www.omniglot.com/images/writing/vinca3.gif
Днес прогресивни изследователи като Ричард Ръдгли, Марко Мерлини, д-р Харалд Хаарман и др. прокарват тази неудобна за определени среди истина. Д-р Хаарман не само успя да изолира и каталогизира 210 различни знака от древната писменост на дедите ни, но също посочи връзката им с по-късните и използвани на остров Крит писмености Линеар А и Линеар Б – 1750-1150 пр. Христа. Това, което е убегнало на вниманието на немския учен е фактът, че Линеар А и Линеар Б не изчезват безследно в края на Бронзовата епоха. Тяхното продължение намираме в старобългарските руни.
БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост
Големият брой бщи знаци е ясна индикация, че по времето на Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са се появили и прототипите на линеарните писмености. Ако на старобългарските руни дадем звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. На розетката от Плиска можем да разчетем лепи-хубав, лоно-основа, сая-сянка, буря, вопъл и др.
.jpg)
Това само по себе си е нещо сензационно, нещо невероятно! Фактът, че комбинациите от руни от розетата дават ясни български думи, ако се замести със звуковата стойност на Линеар Б, си е ярко доказателство за това, че старобългарската писменост действително е свързана с писмеността от Бронзовата и по-ранната Каменно-Медна и Новокаменна епоха.
В древни документи изписани с Линеар Б се срещат имена като Арей, Бато, Ботийо, Бото, Видул, Дако, Дайко, Дале, Данко, Даро, Дедил, Дуна, Дунийо, Дуто, Кайо, Косо, Котел, Коти, Куйо, Муко, Перко, Перкон, Пирин, Рая, Руман, Руси. Техният български характер е повече от ясен и е огромен пропуск, че българските лингвисти проучили микенската ономастика не са представили на българския читател важната информация.
В документите от Бронзовата епоха се среща и друга група имена, която е по-малка, но по-интересна и доста по-важна: Дуло, Вокил, Ерма, Ермесио, Крум, Винайо, Кубир, Исевер, Кармесийо, Токей. Първите три - Дуло, Вокил и Ерми са названия на старобългарски родове. Останалите отговарят на имената на старобългарските владетели Крум, Винех, Кубер, Севар, Кормесий, Токт. Документите, на които присъстват както родови, така и лични старобългарски имена са на около 3300 години. Това е поредната сензация, която бе осъдена да остане в сянка.
Сензациите не свършват тук обаче. Освен старобългарските руни, също и глаголицата показва връзка с древните писмености ползвани у нас и на остров Крит в далечното минало. Паралелите между глаголицата и Линеар А, Линеар Б са доста на брой. Това е нещо важно и интересно, най-същственото е факта, че има съвпадение не само във формата, но също и в звуковата стойност.
ГЛ-глаголица
зс- звукова стойност
ЛА-Линеар А
ЛБ- Линеар Б
Както бе споменато в началото – линеарните писмености произлизат от по-ранната балканска писменост. Понеже глаголицата показва силни прилики с Линеар А и Линеар Б, следно е да се запитаме дали няма и прилики с най-древната писменост на дедите ни? Сравним ли формите на буквите от свещената ни азбука с първите знаци от земите ни, установяваме, че има значителен брой паралели.
БНП- Балканска неолитна/енеолитна писменост
ЛА- Линеар А
ЛБ - Линеар Б
Подобно нещо просто няма как да почива на случайност. Не е и някакъв необясим феномен, ако приемем логичното обяснение, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ. Проучванията на генетиците показаха убедително, че значителна част от нас носи кръвта на население, което е обитавало земята ни още през Каменната епоха, т.е. ние сме наследници на хората, които римляни и гърци наричат траки. Наследници сме на народа открил колелото, въвел организираното земеделие и скотовъдство в Европа, дал на много хора знания по металообработка и не на последно място писмеността.
Предците ни бяха набедени за диви варвари обичащи златото и войните. Чуждите летописци обрисуваха дедите ни в черни краски, за да скрият кражбата на история, а и по-лесно да си присвоят заслугите на нашия народ към световната култура и история. Редица важни извори бяха оставени в сянка.
Един от тях е свидетелството на Алкидамант за това, че не кой да е, а тракиецът Орфей е създател на писмеността. Друго важно свидетелство е дал Диодор Сицилийски, който разказва, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали най-древната азбука. Интересно е и твърдението на Плиний Стари по отношение на това, че древните балканци, пеласгите са занесли азбуката в Лациум (Италия).
Защо определени учени са си затворили очите за тези важни свидетелства за мен е загадка. Не мога да си обясня и това защо бе позволено негативния облик на дедите ни да просъществува и в ново време посредством поддържането на неверното твърдение, че траките, наречени в по-късни времена българи са били безписмен народ. Та паралелите между свещената ни азбука – глаголицата и линеарните писмености са толкова много и са толкова ясни! С линеарните писмености са документирани български имена. Kакво повече да искаме?
Hие разполагаме дори с сведението на писалия още в началото на ХХ век Архимандрит Кирил Рилски, който е убеден, че глаголицата е древна азбука, с която траките, наречени по-късно българи са документирали своите езически култове.
Потвърждение за това срещаме в старо издание на житията на Св.Кирил и Методий, така наречените Панонски Легенди. Там срещаме един важен фрагмент –“Бог, който иска от всекиго да познае истината и достигне до по-високо стъпало на съвършенство, като видя твоята вяра и подвиг, и сега в наши години откри букви за вашия език каквито по-рано не е имало, а само в най-старо време.”
Тук става дума за глаголицата, казано е, че нейните букви са от най-старо време и, че светите братя са намерили документи с тази древна писменост, която е подходяща за записване на езика на предците ни. Ранен вариант на глаголицата е ползван за Библия Бесика, която е същото това произведение, което Урфил е създал за гетите. Поради тази причина древната форма на глаголицата е известна и като готица, както знаем от проучванията на проф. Ценов.
Уви, тези важни неща също са пренебрегнати от хората написали историята ни в ново време. Намериха се дори такива, които обявиха свещената ни азбука просто за вариант на гръцки бързопис от Средновековието. Тези индивиди останаха слепи за това, че повечето от глаголическите знаци имат паралели в минойскота и микенска писменост от Бронзовата епоха, има успоредици и дори сред знаците на по-старата с хилядолетия Балканска писменост.
ГЛ- глаголица
зс-звукова стойност
ЛА- Линеар А
ЛБ- Линеар Б
ГР - гръцка азбука
ЕВ - еврейска азбука
КП - коптска азбука
СМ - самаританска азбука
И това не е всичко, българската реч съхранила в себе си тайни, които показват, че предците ни са имали азбука още от незапомнени времена. Ние имаме свои думи за най-важните термини свързани с писмеността. Във ведически арийски откриваме глагола пишати-пиша. Той е де факто идентичен на старобългарския писати-пиша. Още по-важно е това, че арийската дума пишати означва и украсявам. Същото значение срещаме и в българския език. Писана, изписана е синоним на украсена.
Друга интересна арийска дума е рекха-резка, рекхати означава режа, правя резки, а чира отговаря на нашата дума черта. Тук трябва да се спомене свидетелството на Черноризец Храбър по отношение на това, че дедите ни са ползвали в далечното минало черти и резки – “Прѣжде оубо словене не имъхѫ книгъ, нъ чрътами и рѣезами четѣхѫ и гатаахѫ...”.
Не по-малко интересна дума е арийската рупа-знак. Тя отговаря на българската рубило-писало, нещо, с което се правят знаци. Питаями пък означава печатам, нанасям печат върху нещо – глина, плат, кожа. Арийската маси се превежда като мастило, течност за писане.
Ведическия глагол четати е идентичен на старобългарския чьтати-чета. Значението на арийската дума е виждам, разбирам, различавам, а точно това е смисъла на четенето – да разбереш знаците пред очите ти.
Думите пишати, рекха, чира, рупа, питаями, маси, четати са на повече от 3500 години и имат ясни български успоредици, които от своя страна не са заемки, а изконни български думи. Това не бива да ни учудва, арийците не са дравиди, чиято родна земя е Индия, а стари балканци, които колонизират доста земи в Азия. Нека не забравяме, че най-древното име на Тракия е Ария – поредния важен, но дълго игнориран и пренебрегван факт.
Пренебрегвано е и съобщението на Луций Ариан по отношение на това, че тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация. Сведенията на Ариан са потвърдени от още стари учени. За похода на Дионис в Индия пишат Филострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон. Доста са авторите, но когато никой не ползва работите им е все едно, че нищо не е казано.
След като важните свидетелства са премълчани, не е трудно да се създадат заблуди защото читателят няма възможност да направи обективна преценка. Внушени бяха ред имислици като безписмеността на траките, тяхното изчезване, азиатския произход на старите българи. Днес, благодарение на популяризирането на важни исторически извори и резултатите от генетическите проучвания знаем, че траки и българи са само две имена на един и същ народ. Знаем и, че древните ни предци са създали не една, а няколко писмености.
Дедите ни изразиха своето благородство раздавайки писмеността и културата си на други народи. Светите братя Кирил и Методий извоюваха правото да ползваме своя азбука за религиозната си литература и доказаха на хазари, юдеи, гърци, немци и др. че българите са не само господари на бойното поле, но също са способни да победят и със своята мъдрост.
В различни епохи, още от началото на цивилизацията в нашата земя грейва искрата на познанието. С право ние можем да се гордеем с това защото без дедите ни Европа щеше да остане още дълго време в мрак. Тази гордост задължава, длъжни сме да останем верни на дедите си.
Кой измисли славяните и унищожи траките - Павел Серафимов
https://www.youtube.com/watch?v=v_yHlgZkfrY&t=105s
https://www.youtube.com/watch?v=KAc1rxqnEZQ&list=PLB-h4Roa1o6YhdG5EByo-knhO0y-2Aybq&index=163
Колко древни са българските думи за роднини?
СПИСЪК С ЛОКАЦИИТЕ, В КОИТО Е НАМЕРЕНА ДРЕВНА БАЛКАНСКА ПИСМЕНОСТ 5500-4500 ПР. ХРИСТА (по Х.Хаарман, М.Мерлини и др.)
През 1972, а и през 1984 година, този път заедно със своя колега Славчо Чолаков, антропологът Петър Боев публикува изключитено интересни свои изследвания. Учените споделят, че като цяло “траките “са по произход наследници на най-старото балканско население от времето на Каменната епоха.
При по-ранно масово антропологично изследване от 1959 г. проведено под ръководството на д-р Методи Попов е установено, че повечето от нас българите спадат към понтийския тип. С други думи – повечето от нас са пълноправни наследници на народа наричан от римляни и гърци с името “траки”.
За жалост, тези важни данни, доказващи местните корени на народа ни, останаха неизвестни за повечето от нас. Ценната информация стигна само до шепа специалисти, а те от своя страна не посмяха да тръгнат срещу течението и да съборят лъжите, на които е изградена официалната история на народа ни.
Ние не бяхме уведомени по отношение на това, че предците ни са създатели на най-древната писменост в света. Създадените преди повече от шест хиляди години знаци са употребявани в продължение на дълъг период от време. Тези древни знаци стават основата на минойската и микенска писменост, а също така на българските руни, глаголицата и т.н.
Причината за това няварно се крие във факта, че пределени учени оказват яростна съпротива на виждането, че първата човешка цивилизация е възникнала на в Шумер или Египет, а на Балканите. Някои изследователи отказват за приемат, че знаците от Караново, Градешница и т.н. са писменост и предпочитат да използват термина “протописменост”. Правят се опити да бъде внушено, че най-ранните “букви” в историята на човечеството са някакъв феномен срещащ се в малък регион.
Фактите обаче са безмилостни – знаците на така наречената “протописменост” не са някакъв странен феномен от малък регион. Напротив, най-древните букви в историята на човечеството са разпръснати по целите Балкани – домът на велики творци и мислители като Залмоксис и Орфей.
Eто и списък на местата, на чиято територия са намерени най-древните писмени знаци:
1.ГРАДЕШНИЦА
2.КАРАНОВО
3.КАПИТАН ДИМИТРИЕВО
4.НОВА ЗАГОРА
5.БРЕНИЦА
6.ЕЛЕНИЦА
7.ЯСА ТЕПЕ
8.СЛАТИНО
9.РУДНИК
10.ЛЕПЕНСКИ ВИР
11.ВИНЧА
12. РУДНА ГЛАВА
13.ОПОВО
14.БАНИЦА
15.ДИВОСТИН
16.ПЛОЧНИК
17.НИШ
18.ПОРОДИН
19.АЗМАК
20.ТАРТАРИЯ
21.ДРЕНОВАЦ
22.ВЪРШАЦ
23.РАСТ
24.ЧОНГРАД
25.ВИТАНЕЩИ
26.ОВЧАРОВО
27.БОРОВАН
28.КУРИЛО
29.ЧЕЛОПЕЧЕНЕ
30.САПАРЕВА БАНЯ
31.ХОТНИЦА
32.ЛУКАНОВО ДЪРВО
33.КОВАЧЕВО
34.САМОВОДЕНЕ
35.ДУРАНКУЛАК
36.ЯНИЦА
37.ОСИНЧАНИ
38.ГОРНА БЕШОВИЦА
39.ВРЪШНИК
40.БУТМИР
41.РИБЕН
КИРИЛ НАПИСВА АЗБУКАТА ГЛАГОЛИЦА.
30 ГОДИНИ СЛЕД НЕГОВАТА СМЪРТ ПО ПОРЪЧКА НА КНЯЗ БОРИС КЛИМЕНТ НАПИСВА БЪЛГАРИЦАТА, КОЯТО ПОГРЕШНО НАРИЧАМЕ КИРИЛИЦА.
За пореден път честваме деня на създателите на българската азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ни заливат с благоговейни слова на почит към делото на двамата братя.
И все пак не бива да забравяме, че ние, а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци, северномакедонци и монголци пишем на азбука, създадена, утвърдена и разпространена не единствено от Кирил и Методий. Редно е като зряла нация да отдадем дължимото и на други личности, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с главни букви.
1. Ромейският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за намеренията на цар Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност. Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши ромейски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги.
И най-важното, дава канонично признание на азбуката. Без него да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, цар Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.
Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII. Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”.
Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.
Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ
Нека да си кажем истината. Те са създателите на българската азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово. Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий.
Не само ние, но и в целият свят, названието кирилица е заблуждавало хората, че това е азбуката на Свети Кирил.
Защо, къде и от кого е създадена българската азбука?
Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св.Климент гърка Теофилакт пише за Св. Климент Охридски, че отбелязвал очертанията на глаголическите букви като трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници.
Вероятно на българския цар Борис или Симеон е докладван този факт. И той е поръчал на учениците да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.
Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култа им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.
Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля.
Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.
СВЕТИ ЦАР БОРИС I
Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място.
Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий христи.
Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област.
Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения.
Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му.
По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.
Но голямата заслуга на цар Борис не е само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост. Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите).
Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно. От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници.
Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи. В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър. Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми.
Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени. Цар Борис е мислил и за това.
Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България.
Божидар Димитров
30 ГОДИНИ СЛЕД НЕГОВАТА СМЪРТ ПО ПОРЪЧКА НА КНЯЗ БОРИС КЛИМЕНТ НАПИСВА БЪЛГАРИЦАТА, КОЯТО ПОГРЕШНО НАРИЧАМЕ КИРИЛИЦА.
За пореден път честваме деня на създателите на българската азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ни заливат с благоговейни слова на почит към делото на двамата братя.
И все пак не бива да забравяме, че ние, а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци, северномакедонци и монголци пишем на азбука, създадена, утвърдена и разпространена не единствено от Кирил и Методий. Редно е като зряла нация да отдадем дължимото и на други личности, живели в онази епоха и допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука. Ще изпиша имената им с главни букви.
1. Ромейският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни само ако се практикува на роден език. Знаел е за намеренията на цар Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност. Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши ромейски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги.
И най-важното, дава канонично признание на азбуката. Без него да си кажем истината, азбуката щеше да бъде обявена за еретическа, Кирил и Методий, цар Борис I и българите, които биха я приели щяха жестоко да бъдат наказани.
Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII. Те също с нарочни укази дават канонично признание на новата азбука. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана правят тази „грешка”.
Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които загиват милиони европейци, а от католицизма се откъсват държави с милионно население и стават протестанти.
Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ
Нека да си кажем истината. Те са създателите на българската азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата писменост и слово. Но тази азбука няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий.
Не само ние, но и в целият свят, названието кирилица е заблуждавало хората, че това е азбуката на Свети Кирил.
Защо, къде и от кого е създадена българската азбука?
Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир – скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св.Климент гърка Теофилакт пише за Св. Климент Охридски, че отбелязвал очертанията на глаголическите букви като трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници.
Вероятно на българския цар Борис или Симеон е докладван този факт. И той е поръчал на учениците да създадат по „лесна” азбука. Създали са я.
Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св.Седмочисленици”. Култа им внезапно се появява в югозападните български земи без санкция на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.
Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на тинейджърска възраст стават част от т.н. „хранени хора”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля.
Изпратени са с мисия във Великоморавия, заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост и произвеждат 300 – 400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславския събор прави официална писмеността.
СВЕТИ ЦАР БОРИС I
Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място.
Първо, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий христи.
Второ, защото осигурява на Кирил и Методий възможност да проверят ефективността на азбуката си в България в Брегалнишката област.
Трето, защото вероятно по линия на тихата дипломация работи за признаване на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически отношения.
Четвърто, защото изисква своите поданици Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал, арестувани, заедно с останалите двеста ученици на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство, немският крал не може да не изпълни искането му.
По това време България е велика сила и в 829-831 г. е разказала играта на Немското кралство в една война за земите на днешна Унгария. За пет свещеника немския крал едва ли е искал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.
Но голямата заслуга на цар Борис не е само в горните неща. Най-голямата е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост. Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите).
Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 милиона агнета и ярета. По простата причина, че в онази епоха листата на книгите се правят не от хартия, а от пергамент – специално обработена кожа на младо животно. От едно агне или яре излизат 8 листа максимум, а една книга има минимум 300-350 страници.
Това струва много пари, както и труда на хиляди занаятчии, специалисти по обработване на кожи. В тази епоха няма печатници – текста на една книга трябва да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са вършили тази работа, но да има къде да живеят и да го правят, цар Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър. Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис между 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е правило без европейски фондове, без възможност да се вземат заеми.
Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са създадени още две писмености – готската и тракийската, съответно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но държава не застава зад тях. Със създадените със собствени средства книги са заредени 2-3 манастира и дузина-две църкви. И при някое варварско нашествие са унищожени. Цар Борис е мислил и за това.
Едновременно „зареждане” в 893 г. на всички български църкви с книги и грамотни хора несъмнено е довело до това, че ако някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нападение в Добруджа след оттеглянето им оцелялото население си купува книги от други незасегнати от нападението части на България.
Божидар Димитров
Няма коментари:
Публикуване на коментар