След Радев,...Синдикати по поръчка?

 

Синдикати по поръчка? Изненадващото "възкръсване" и чии интереси защитават всъщност!

Изумително! Признавам си, почти бях решил, че българските синдикати са прекратили дейност. Бях ги отписал, смятайки, че са потънали в дълбока "синдикална почивка". Но ето ги – появиха се отново на сцената! И колко... "случайно" съвпадна тази поява с една важна политическа промяна в София!

Оказа се, че ги има, но изглежда работят на конкретно повикване. И "повикването" май идва от адреса на ГЕРБ. Защо ли? Ами защото Столичната община вече не се управлява от тях. Кметът е от ПП/ДБ, и изведнъж... хоп, синдикални искания, напрежение, протести (особено в градския транспорт, нали така?).

Тук идва големият въпрос, който кънти от цинизъм: Къде, питам аз, бяха всички тези енергични синдикални дейци през дългите години на управлението на Фандъкова и ГЕРБ в София? През годините, когато заплатите на същите тези шофьори в градския транспорт бяха не просто ниски, но и буквално изоставаха спрямо инфлацията? Тогава всичко беше "наред", цареше пълно, синдикално мълчание!

И ако наистина ставаше дума само за борба за по-добри заплати, защо не виждаме същата синдикална "активност", насочена към правителство на ГЕРБ? Дали заплатите в целия обществен сектор – на медицински сестри, които буквално крепят здравеопазването ни; на учители, които оформят бъдещето ни; на социални работници, които помагат на най-уязвимите – са толкова високи, че не заслужават синдикален натиск и протести? Или проблемът не е в заплатите, а в това кой държи властта в момента и кой иска да я дестабилизира? Явно отговорът е повече от ясен.

Това, което наблюдаваме, е трагична подмяна на ролите. Синдикатите, чиято основна мисия би трябвало да е безкомпромисна защита на интересите на работниците, изглежда са се превърнали в политическа бухалка. Използват реални проблеми и недоволство (като ниски заплати), но с очевидна политическа цел – да внасят хаос, да дестабилизират управлението на политически опоненти и да обслужват интересите на конкретни партии.

Замислете се следващия път, когато чуете гръмки синдикални призиви за протест. Наистина ли са за хората, които работят, или са по поръчка, изпълнявайки политическа задача? Корените на проблемите в много сектори са дълбоки, но "изненадващата" синдикална енергия, фокусирана само на определени места в точно определени моменти, говори много за това чии интереси се защитават всъщност.

**Има ли таен сценарий? PR анализ на ходовете около реzидента и Еврото на 9-ти май**
В света на политическия PR не всичко е такова, каквото изглежда. Понякога най-очевидните сблъсъци могат да бъдат част от по-голяма, скрита игра. И точно в изявите около реzидента и темата за Еврото на 9-ти май можем да видим зрънце съмнение, че "руските PR-и" може би този път не са подценили, а по-скоро са заложили на **циничен синхрон** между уж противници.
Нека разплетем нишките като PR експерти, които търсят истината зад фасадата:
1. **Ходът на реzидента: Сигнал към "своите" и подмяна на символи (Но и... покана за реакция?)**
Изявлението на реzидента на 9-ти май, в Деня на Европа, но и в ден с тежък руски символизъм ("Ден победы"), беше удар в целта... за **неговата** публика. За хората, които не искат Евро, които гледат към Русия, които се чувстват "непредставени". Казвайки "не" на Еврото точно тогава, реzидента се позиционира като техен лидер. Това е чисто **позициониране на марката** "Реzидентът" пред конкретен, желан електорат. Времето следобед? Може би, за да не дразни прекалено много протестиращите за Европа по-рано, но по-вероятно – **за да се впише идеално в новинарския поток** и да остане последното, което хората чуват по темата за деня.
Но тук идва интересното – този ход е толкова предвидим! Той е като хвърлена ръкавица. И тук се появява съмнението за **скрит синхрон**.
2. **Реакцията на правителството и Борисов: Възможност, поднесена на тепсия? (Или част от сценария?)**
Изявлението на реzидента даде **перфектната PR възможност** на правителството и Борисов. Представете си PR екипа им: "Супер! Имаме ясно и удобно острие за атака! Ще изглеждаме твърди, решителни и проевропейски на фона на "реzидента", който играе друга игра!". Тяхната бърза, координирана и принципна (в техните очи) реакция им позволи да се **позиционират** като **единствената сериозна и проевропейска сила**. Те използваха момента, за да си спечелят **безплатна медийна изява и одобрение** от проевропейския електорат.
Ако има синхрон, то изявлението на реzидента е създало **идеалния терен** за тази реакция. Той е бил "лошият" в този спектакъл, за да могат те да бъдат "добрите".
3. **Игра на сенки: Защо е изгодно това? (И за двете страни)**
Защо би съществувал такъв циничен PR синхрон?
* **Сегментиране на електората:** Реzидента консолидира русофилския и анти-евро вот. Правителството и Борисов консолидират проевропейския и "разумен" вот. Всеки си играе ролята и дърпа своя част от избирателите.
* **Разсейване:** Темата за Еврото, макар и важна, може да отвлече вниманието от други, по-неудобни въпроси за управлението или за действията на президентската институция.
* **Илюзия за избор:** На хората се представя ясна "разлика" – или си с "руския агент" против Еврото, или си с "евроатлантиците" за Еврото. Това е изгодно за основните играчи, защото затруднява появата на трета, по-различна опция.
**Емоцията в PR:** Когато видиш такава очевидна, почти театрална размяна на реплики и ходове между уж противници, като PR експерт се питаш: **Наистина ли ни подценяват толкова?** Или просто толкова добре си играят ролите, че изглежда елементарно, но всъщност е пресметнато? Чувството е малко като да гледаш постановка, където знаеш, че актьорите зад кулисите може би се поздравяват за добре изиграните роли, докато публиката емоционално съпреживява конфликта на сцената. Гражданинът се превръща в публика, чиито реакции са предвидени и използвани.
**В заключение:** Вероятността за **съгласувана PR игра** между реzидента и управляващите изглежда висока. Целта? Всяка страна да изглежда силна пред *своите* си хора, използвайки другата за фон. Това е циничен, но потенциално ефективен начин да държиш контрол над политическата картина, докато гражданите са просто зрители в добре репетиран театър.

Този сценарий е твърде вероятен и твърде вероятно идва от бандата на сценаристите /на Пути/. Започва да прозира техния стил.

 Кроят ни ушанка, мярка 44-та

Кмете, не давай нито стотинка на шофьорите, ако не спрат терора с клаксоните

ГЕРБ никога не са били силни в стратегическото планиране, но компенсират с умението да манипулират институциите и да създават изкуствени кризи. Последният им опит – да използват столичния градски транспорт като политически инструмент срещу кмета – е пореден пример за тази тактика. Нека разгледаме как работи тази схема и защо тя е обречена.
Целта на тормоза върху софиянци е да ги обърнат срещу кмета - сметката е проста – да се противопоставят работещите в една от най-невралгичните сфери на София – градския транспорт, за проблеми, които в голяма си част са наследени от тяхното управление и до голяма степен хронични. ГЕРБ разчитат на синдикати, ръководени от хора, които неслучайно са техни кадри, за да организират протести и да блокират движението в столицата и така да предизвикат гнева на софиянци. Но не само това – те блокират входовете на депата, за да попречат на тези служители, които не желаят да стачкуват, да излязат на работа. Това не е просто политическа манипулация – това е саботаж.
Да разгледаме уравнението на глупостта - увеличаването на заплатите, което протестиращите искат, изобщо финансовите потоци в бюджета като обща сума, зависи от бюджета, който се приема от Столичния общински съвет (СОС). А СОС се контролира от ГЕРБ и БСП – коалицията, която управлява в момента. Бюджетът зависи също и от държавата – правителството и субсидиите от Министерството на финансите, които също са под контрола на същата коалиция. Опитът на Петкова да пренареди бюджета също опира в същия СОС контролиран от тях.
Всички бордове на общинските транспортни фирми са избрани от същата тази коалиция на далаверата.
Така че, ако някой трябва да поеме отговорност за липсата на финансиране, това не е кметът на София, а хората, които контролират бюджета и финансовите потоци – същите тези партии, които сега се опитват да го използват като изкупителна жертва.
Тормозът срещу софиянци с политически цели не случайно подгрява и бунта на копейките срещу еврото. И тук идва голямата грешка на ГЕРБ - от много хитрини, много политически егоизъм и едновременни игри - накрая бумерангът ще ги нацели право в десятката. Подобни брутални атаки имат обратен ефект, както беше по време на изборите за кмета на Оборище.
Когато опитваш да създадеш изкуствено недоволство и да манипулираш общественото мнение, рискуваш хората да прозрат схемата и да се обърнат срещу теб. Нещо са объркали годините като си мислят, че профсъюзите могат да бъдат фактори в политическа саморазправа.
В случая, този ход вероятно ще вдигне рейтинга на кмета, защото дори и децата виждат кой всъщност дърпа конците в този „протест“.
Историята помни как софиянци вече са се обединявали срещу подобни манипулации. На 15 юни ще избираме Жоро за кмет на Слатина – човек, свален с подобни номера, но подкрепен от хората, които не се страхуват да застанат срещу апарата на ГЕРБ.
И ако историята ни учи на нещо, то е, че София няма да се предаде лесно – градът става все по-силен, а политическите схеми на ГЕРБ все по-прозрачни и откровено глупави.
ГЕРБ и БСП трябва да разберат, че политиката не е просто игра на номера и хватки, а отговорност към гражданите, които вече имат очи и уши, за да видят кой наистина защитава
интересите им.
-Илиян Василев-

Глупавият е по-добре да се подчинява отколкото да командва. Демокрит

Нат Ротшилд призна преди време, че фамилията му се е завърнала в Русия.Той спести, че от 1918 г., тя никога не е напускала тази огромна и богата страна. Днес необявената икономическа война за нея продължава. Даже се разгаря. И тъй като Владимир Владимирович не е в състояние да угоди на всички, медиите започват да изобразяват неговата дълго прикривана същност. Защото те дълго премълчаваха истината: няма как един болшевик да заспи като офицер от КГБ, а на другата сутрин изведнъж да се събуди като демократ, влюбен в свободата.

Явно Путин е предпочел онези, които го превърнаха в богат човек – Ротшилдови. Пък и е наясно, че цялата настояща световна драматургия носи техния почерк. Руски патриотично настроен коментатор тъжно заключи: „Беше време, когато „офицер“ беше синоним на „руски патриот“. Днес в [царския] двор е времето на „финансовите офицери на Ротшилд“.“ Комунизмът е ционизъм. Няма добър комунист. Както е известно, комунистът не е човек. Логично следва, че не е възможно Обама, Оланд, Меркел, Путин, Камерън и останалите болшевики – предатели на своите народи – изобщо да са човешки същества.   

22.02.2015 14:41 - ЕС без Великобритания?/Победа за Путин...грешка Ротшилд, собственика на “Charlie Hebdo”

16 прилики и една разлика между Ердоган и Борисов

https://www.youtube.com/watch?v=dLiXqA6gHm0

https://www.youtube.com/watch?v=aFRVXHoDjsw

https://www.youtube.com/watch?v=JZMz9-6ndFg

Текст от песен на “The Rolling Stones” от 1964 година. Защото цели 53 лета по-късно звучи актуално, макар и в друга насока. То гласи:

„Имало е добри времена. Имало е лоши времена. Аз също имах своя дял от трудните времена. Но загубих вярата си в света, защото за подлеците винаги е имало само по-добри времена.“[Перифраза на началните стихове от “Good Times, Bad Times by The Rolling Stones, music and lyrics by Jagger Richards, Album “12 x 5”, Decca, London, 1964 г.]

Жажда за глупост

Отговорът не би затруднил и дете с отворено съзнание и свестни родители. Местното стадо от грухтящи овце се примири. Пригоди се. Намести се в системата. Тя произвеждаше подлеци, мерзавци, мръсници. Преобладаващата част от българите, които навремето бяха отстоявали своята свобода и достойнство, а с труда и постиженията си са смайвали света, намериха предателството за по-лесно и удобно. За мекото на баницата.

На свой ред те зачеваха и раждаха изверги и негодници. Ето как някога прекрасната България беше преобразена в страната на долнопробните клозетници, най-бедното място в Европа и не само.