Ивайло Вълчев евродепутак от ИТН
https://www.youtube.com/watch?v=-w7AFyutzN4
Патриотичните партии по света и у нас, под контрола на руските служби. Фидес, Сириза, Льо Пен, ВМРО, ИТН, Атака, Израждане, Величие, Меч и т.н.
Русия с главна роля в крайнодесния екстремизъм на Балканите
Обединени от чувството, че са жертви, Русия има верен съюзник в лицето на крайно десни сръбски групи. Западът ги подценява и рискува твърде много.
Работя в уебсайта за разследваща журналистика Bellingcat, където ръководя нашия проект, използващ изследователски методи с отворен код за наблюдение на крайната десница в Централна и Източна Европа. На Балканите виждаме как крайно десните в Сърбия подкрепят кървавото нахлуване на Русия в Украйна. Тези групи не само помагат за подклаждането на огъня в подкрепа на руската война; те също така получават руска помощ, за да прокарат собствения си опасен дневен ред в една вече размирна част на Европа.
Докато войната на Русия в Украйна се проточва, Кремъл има на своя страна някои от най-разрушителните и опасни крайно десни сили на Балканите. През април 2022 г. хиляди сърби излязоха по улиците на Белград, за да протестират срещу подкрепата на тяхното правителство за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека заради инвазията ѝ в Украйна. По време на митинга участниците в шествието развяваха руски и сръбски знамена и скандираха лозунги като например "Сърби и руснаци - братя завинаги!"
Протестът в сръбската столица беше организиран от крайнодясната група "Народен патрул" и нейния лидер Дамнян Кнежевич, който е организирал и няколко други проруски митинги. Само няколко седмици по-късно Кнежевич и друг лидер на "Народен патрул" заминаха за Русия. Те прекараха там една седмица по покана на няколко руски медийни организации, включително и на тази, ръководена от известния сътрудник на Путин Евгений Пригожин.
Много сърби смятат, че Русия е исторически защитник на Сърбия и нейните интереси; двете страни имат общи славянски корени, а хората и в Русия, и в Сърбия смятат, че са демонизирани от Запада. Кнежевич твърди, че Русия, заедно със Сърбия в югославските войни през 90-те години на ХХ в., несправедливо е представяна за агресор, докато се е опитвала да защити своите етнически братя. Кнежевич и неговите приятели са наводнили социалните медии с проруски призиви. Те се представят за най-отдадените защитници на сърбите от всякакви предполагаеми външни заплахи. Това се разпростира и върху защитата на онези, които според тях също защитават сръбския народ; ето защо един регионален анализатор заяви, че сръбската крайна десница оказва "най-постоянна и интензивна подкрепа" за руската инвазия в Украйна.
Тази подкрепа се изразява не само в думи или митинги. През май тази година малката неофашистка група "Сръбско действие" публикува в канала си в YouTube видео, в което документира посещение в Санкт Петербург, осъществено няколко месеца по-рано. Няколко членове на "Сръбско действие" са пътували там по покана на Руското имперско движение (РИМ), което е официално обявено за терористична група в САЩ и Канада. Във видеоклипа лидерът на РИМ Денис Гариев стреля с пистолет и се хвали, че обучава почти 1000 руснаци годишно в тренировъчния център на движението.
Ден след като "Сръбско действие" публикува това видео, Кнежевич се появи на пресконференция в Санкт Петербург. Той беше придружен от Александър Лисов, ръководител на " Сръбско-руския културно-информационен център". Той е обвиняван за отправяне на заплахи към антипутински настроени руснаци, живеещи в Сърбия. На пресконференцията присъства и активист на младежкото крило на политическата партия на Путин "Единна Русия".
Това, което ме заинтересува, беше не толкова какво е казал Кнежевич на тази пресконференция, а къде се провеждаше тя - в пресцентъра на Patriot Media Group - медиен конгломерат, чийто управителен съвет се оглавява от Пригожин. Patriot Media Group е една от трите медийни организации, за които "Народен патрул" твърди, че са ги поканили в Русия (другите включват скандалната руска държавна медия RT - за която Кнежевич даде интервю в студио - и прокремълския таблоид "Комсомолская правда").
Пригожин е човек, когото ние в Bellingcat за съжаление познаваме твърде добре. Той е бивш затворник и довереник на Путин, обект на санкции от страна на САЩ и издирван от ФБР заради предполагаемата му роля в руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. Спечелил е милиарди долари от руски държавни поръчки и се предполага, че контролира частната военна компания "Вагнер", свързана с множество предполагаеми военни престъпления в Африка и Украйна.
Би било грешка да се пренебрегнат отношенията между сръбската крайна десница и Русия като безсмислени или твърде дребни за по-нататъшно внимание. По-рано тази година организации за защита на правата на човека предупредиха, че крайно десният екстремизъм в Сърбия се засилва; EuroPride - международното ЛГБТ събитие, планирано да се проведе в Белград този месец, беше атакувано и заплашвано с насилие от страна на крайната десница. След няколкодневни протести сръбският президент Александър Вучич обяви, че то ще бъде отменено. В съседна Босна и Херцеговина, където националистическото напрежение заплашва да разкъса страната, през октомври предстоят избори.
В Черна гора, която се отдели от Сърбия през 2006 г., скоро също може да има нови избори. Страната продължава да бъде измъчвана от спорове за националната си идентичност между по-независимите черногорци и самоопределящите се като сърби, които искат по-близки отношения със съседна Сърбия. Напрежението с Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. и в което живее малко сръбско малцинство, остава най-горещата точка на напрежение в региона. За съжаление моментът е подходящ за крайната десница в Сърбия да създаде проблеми, а ако пожелае - тя има приятели в Русия, които да ѝ подадат ръка.
Всъщност Русия вече започна да помага. Английският документален филм, излъчен неотдавна по RT, даде трибуна на Кнежевич и други сръбски крайнодесни политици да изразяват възгледите си безпрепятствено. "Точно както Русия освобождава руския свят чрез денацификация и демилитаризация - казва Миша Вачич, крайнодясна фигура, за която отдавна се твърди, че е свързана с Вучич и неговата управляваща Сръбска прогресивна партия, - ние, сърбите, също имаме право чрез специални операции да създадем свой собствен сръбски свят".
Пренебрегваме крайната десница на Балканите на свой риск. Техните идеологии се основават на същите фрустрации и недоволства, които предизвикаха войните, довели до разпадане на Югославия през 90-те години на миналия век. Но сега те намират все повече хора по света, включително в Русия, които са готови да ги насърчават и подкрепят. Това не е всичко - Държавният департамент на САЩ твърди в наскоро разсекретена телеграма, че от 2014 г. насам Русия е похарчила 300 млн. долара, за да се опита да повлияе на политици и други лица по света, включително на Балканите. Русия може все още да не е разпалила този пожар, но би била повече от щастлива да помогне за разпалването му./БГНЕС
------------------------------------------------------------------
Майкъл Колборн, „Гардиън”
ISW: Русия започва нов опит да дестабилизира Балканите и прокарва "референдум"
Кремъл започна нова вълна от усилия за дестабилизиране на Балканите и ликвидиране на Дейтънските споразумения от 1995 г., които сложиха край на Босненската война от 1992-1995 г. — вероятно в рамките на по-голяма кампания за разединяване и отвличане на вниманието на Европа, пише Институтът за изследване на войната (ISW).
Анализаторите посочват, че на 9 септември руският външен министър Сергей Лавров се е срещнал с отстранения президент на Република Сръбска Милорад Додик. Срещата се състоя в Москва, след което руският външен министър направи редица изявления на пресконференция.
Лавров припомни, че той и Додик са се срещнали на тридесетата годишнина от подписването на Дейтънските споразумения, които сложиха край на военните действия в Босна и Херцеговина, които Русия нарича "агресия на НАТО“. Лавров заяви, че Русия е един от гарантите на Дейтънските споразумения от декември 1995 г. и обвини Запада в "нарушение“ на споразуменията – с цел да получи "неделим контрол“ над Босна и Херцеговина и да лиши сърбите от правата им.
Освен това руският министър заяви също, че "външната намеса“ във вътрешните работи на Босна и Херцеговина е "недопустима“ и че Русия осъжда т.нар. "опити на Запада да отстрани от властта "нежелани“ сръбски лидери“.
От ISW напомнят, че Лавров имал предвид решението на апелативния съд на Босна и Херцеговина за присъдата на Додик за игнориране на решенията на върховния представител на Съвета на чуждестранните държави, които гарантират изпълнението на мирното споразумение в Босна и Херцеговина, и за пренебрегване на решенията на Конституционния съд.
Лавров твърдеше, че "разрушаването на консенсуса, който е в основата на Босна и Херцеговина, е по същество престъпление, защото това е покана за поредната война на Балканите“.
Лавров също така одобри идеята на Додик за планиране на "референдум“ в Република Сръбска през октомври 2025 г. Руският министър саркастично заяви, че "Западът не обича референдумите“, като нарече "прозрачен“ проведеният от Русия референдум в Крим през 2014 г.
"Лавров и Додик се срещнаха в същия ден, в който Русия осъществи мащабно нахлуване с дронове във въздушното пространство на Полша, което вероятно също е имало за цел да тества единството на НАТО и ЕС", допълват от ISW.
Анализаторите припомнят, че Кремъл по-рано е използвал отношенията си с Република Сръбска, за да окаже по-голямо влияние в Балканите, да посее раздори в Европа и да подкопае подкрепяните от САЩ Дейтънски споразумения, с цел да потопи Балканите в хаос.
Милорад Додик, лидер на босненските сърби, от 2018 г. е един от тримата членове на президентството на Босна и Херцеговина – колективен върховен орган на властта, който отговаря на поста президент в други държави. След войната през 90-те години в Босна в него влизат трима души, които представляват две вътрешни държавни структури и три етноса: един сърбин от Република Сръбска, по един представител на хърватите и босненците – от Федерацията на Босна и Херцеговина. Членовете на този триумвират се избират едновременно за четиригодишен мандат, като всички те представляват различни религии: сърбите изповядват предимно православието, босненците— исляма, а хърватите — католицизма.
Това е резултат от крехък компромис, известен като Дейтънските споразумения. Те бе сключени през 1995 г. с участието на международната общност и страните-гаранти (САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Русия). След Босненската война от 1992-1995 г. именно тези споразумения затвърдиха основата за по-нататъшното съжителство на трите етноса в Босна и Херцеговина.
На 26 февруари 2025 г. бе съобщено, че съдът в Босна и Херцеговина е признал Милорад Додик за виновен в неподчинение на решението на върховния представител и го е осъдил на една година лишаване от свобода.
Сърби протестират с портрети на руския президент Владимир Путин срещу военното сътрудничество с НАТО. Тази демонстрация е сред успехите на руската пропаганда на Балканите.
"Руска операция за влияние в САЩ е нещо, коетео следим много внимателно."
Така наскоро "Вашингтон пост" цитира неназован висш разузнавателен източник. Ето какво се казваше в статията:
"Американски разузнавателни и правоохранителни агенции разследват това, което разглеждат като широка руска операция под прикритие в САЩ за сеене на обществено недоверие в предстоящте президентски избори и в американските политически институции, съобщиха представители на разузнаването и Конгреса."
Информационните кампании не са нещо ново за Русия, която ги води на Балканите най-малко от 8 години насам, като всичко започна с отделянето на Косово от Сърбия и провъзгласяването на независимостта. Там стратегията й се състои в създаването на представа за Русия като за велика сила и силен съюзник, като за това се харчат малко пари в инвестиции или дарения за държавите.
Ето какво могат да научат САЩ от руския нискотарифен и високодоходен комуникационен подход там.
Балканите може да са опитно поле за информационните кампании на Кремъл където и да било. Ограничените инвестиции доведоха до благоприятни обществени нагласи и повече открито проруски партии в сръбския парламент, където те получиха почти 15 на сто от гласовете. Въпреки че това може да са малки победи, те могат да бъдат достатъчни да наклонят изборите и политиката в по-близка до Кремъл посока.
• Руската комуникационна стратегия е ефективна, когато показва разликите, но рядко предлага подходящи алтернативи. Тя насърчава антизападни настроения, стимулира поляризация, но не предлага убедителна алтернатива на Европейския съюз.
• ЕС работи срещу руската пропаганда най-вече в рускоезичните страни. Той все още не е обърнал внимание на руското влияние на Балканите въпреки настояванията на конференцията за Балканите на Лондонското училище за икономика през 2015 г.
Преди нахлуването в Украйна руският генерал Николай Бордюжа бе попитан за пропагандните усилия на Кремъл. Той бе цитран да казва:
"В информационната война страната, която казва истината, губи."
Русия постепенно увеличи разходите за телевизия, радио и онлайн медии зад граница. Макар че шансовете за руска военна намеса извън Украйна и Сирия може да са ограничени, Кремъл несъмнено ще продължи с пропагандната си стратегия, най-вече по отношение на ключовите избори на Запад.
Обединени от чувството, че са жертви, Русия има верен съюзник в лицето на крайно десни сръбски групи. Западът ги подценява и рискува твърде много.
Работя в уебсайта за разследваща журналистика Bellingcat, където ръководя нашия проект, използващ изследователски методи с отворен код за наблюдение на крайната десница в Централна и Източна Европа. На Балканите виждаме как крайно десните в Сърбия подкрепят кървавото нахлуване на Русия в Украйна. Тези групи не само помагат за подклаждането на огъня в подкрепа на руската война; те също така получават руска помощ, за да прокарат собствения си опасен дневен ред в една вече размирна част на Европа.
Докато войната на Русия в Украйна се проточва, Кремъл има на своя страна някои от най-разрушителните и опасни крайно десни сили на Балканите. През април 2022 г. хиляди сърби излязоха по улиците на Белград, за да протестират срещу подкрепата на тяхното правителство за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека заради инвазията ѝ в Украйна. По време на митинга участниците в шествието развяваха руски и сръбски знамена и скандираха лозунги като например "Сърби и руснаци - братя завинаги!"
Протестът в сръбската столица беше организиран от крайнодясната група "Народен патрул" и нейния лидер Дамнян Кнежевич, който е организирал и няколко други проруски митинги. Само няколко седмици по-късно Кнежевич и друг лидер на "Народен патрул" заминаха за Русия. Те прекараха там една седмица по покана на няколко руски медийни организации, включително и на тази, ръководена от известния сътрудник на Путин Евгений Пригожин.
Много сърби смятат, че Русия е исторически защитник на Сърбия и нейните интереси; двете страни имат общи славянски корени, а хората и в Русия, и в Сърбия смятат, че са демонизирани от Запада. Кнежевич твърди, че Русия, заедно със Сърбия в югославските войни през 90-те години на ХХ в., несправедливо е представяна за агресор, докато се е опитвала да защити своите етнически братя. Кнежевич и неговите приятели са наводнили социалните медии с проруски призиви. Те се представят за най-отдадените защитници на сърбите от всякакви предполагаеми външни заплахи. Това се разпростира и върху защитата на онези, които според тях също защитават сръбския народ; ето защо един регионален анализатор заяви, че сръбската крайна десница оказва "най-постоянна и интензивна подкрепа" за руската инвазия в Украйна.
Тази подкрепа се изразява не само в думи или митинги. През май тази година малката неофашистка група "Сръбско действие" публикува в канала си в YouTube видео, в което документира посещение в Санкт Петербург, осъществено няколко месеца по-рано. Няколко членове на "Сръбско действие" са пътували там по покана на Руското имперско движение (РИМ), което е официално обявено за терористична група в САЩ и Канада. Във видеоклипа лидерът на РИМ Денис Гариев стреля с пистолет и се хвали, че обучава почти 1000 руснаци годишно в тренировъчния център на движението.
Ден след като "Сръбско действие" публикува това видео, Кнежевич се появи на пресконференция в Санкт Петербург. Той беше придружен от Александър Лисов, ръководител на " Сръбско-руския културно-информационен център". Той е обвиняван за отправяне на заплахи към антипутински настроени руснаци, живеещи в Сърбия. На пресконференцията присъства и активист на младежкото крило на политическата партия на Путин "Единна Русия".
Това, което ме заинтересува, беше не толкова какво е казал Кнежевич на тази пресконференция, а къде се провеждаше тя - в пресцентъра на Patriot Media Group - медиен конгломерат, чийто управителен съвет се оглавява от Пригожин. Patriot Media Group е една от трите медийни организации, за които "Народен патрул" твърди, че са ги поканили в Русия (другите включват скандалната руска държавна медия RT - за която Кнежевич даде интервю в студио - и прокремълския таблоид "Комсомолская правда").
Пригожин е човек, когото ние в Bellingcat за съжаление познаваме твърде добре. Той е бивш затворник и довереник на Путин, обект на санкции от страна на САЩ и издирван от ФБР заради предполагаемата му роля в руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. Спечелил е милиарди долари от руски държавни поръчки и се предполага, че контролира частната военна компания "Вагнер", свързана с множество предполагаеми военни престъпления в Африка и Украйна.
Би било грешка да се пренебрегнат отношенията между сръбската крайна десница и Русия като безсмислени или твърде дребни за по-нататъшно внимание. По-рано тази година организации за защита на правата на човека предупредиха, че крайно десният екстремизъм в Сърбия се засилва; EuroPride - международното ЛГБТ събитие, планирано да се проведе в Белград този месец, беше атакувано и заплашвано с насилие от страна на крайната десница. След няколкодневни протести сръбският президент Александър Вучич обяви, че то ще бъде отменено. В съседна Босна и Херцеговина, където националистическото напрежение заплашва да разкъса страната, през октомври предстоят избори.
В Черна гора, която се отдели от Сърбия през 2006 г., скоро също може да има нови избори. Страната продължава да бъде измъчвана от спорове за националната си идентичност между по-независимите черногорци и самоопределящите се като сърби, които искат по-близки отношения със съседна Сърбия. Напрежението с Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. и в което живее малко сръбско малцинство, остава най-горещата точка на напрежение в региона. За съжаление моментът е подходящ за крайната десница в Сърбия да създаде проблеми, а ако пожелае - тя има приятели в Русия, които да ѝ подадат ръка.
Всъщност Русия вече започна да помага. Английският документален филм, излъчен неотдавна по RT, даде трибуна на Кнежевич и други сръбски крайнодесни политици да изразяват възгледите си безпрепятствено. "Точно както Русия освобождава руския свят чрез денацификация и демилитаризация - казва Миша Вачич, крайнодясна фигура, за която отдавна се твърди, че е свързана с Вучич и неговата управляваща Сръбска прогресивна партия, - ние, сърбите, също имаме право чрез специални операции да създадем свой собствен сръбски свят".
Пренебрегваме крайната десница на Балканите на свой риск. Техните идеологии се основават на същите фрустрации и недоволства, които предизвикаха войните, довели до разпадане на Югославия през 90-те години на миналия век. Но сега те намират все повече хора по света, включително в Русия, които са готови да ги насърчават и подкрепят. Това не е всичко - Държавният департамент на САЩ твърди в наскоро разсекретена телеграма, че от 2014 г. насам Русия е похарчила 300 млн. долара, за да се опита да повлияе на политици и други лица по света, включително на Балканите. Русия може все още да не е разпалила този пожар, но би била повече от щастлива да помогне за разпалването му./БГНЕС
------------------------------------------------------------------
Майкъл Колборн, „Гардиън”
Кремъл започна нова вълна от усилия за дестабилизиране на Балканите и ликвидиране на Дейтънските споразумения от 1995 г., които сложиха край на Босненската война от 1992-1995 г. — вероятно в рамките на по-голяма кампания за разединяване и отвличане на вниманието на Европа, пише Институтът за изследване на войната (ISW).
Анализаторите посочват, че на 9 септември руският външен министър Сергей Лавров се е срещнал с отстранения президент на Република Сръбска Милорад Додик. Срещата се състоя в Москва, след което руският външен министър направи редица изявления на пресконференция.
Лавров припомни, че той и Додик са се срещнали на тридесетата годишнина от подписването на Дейтънските споразумения, които сложиха край на военните действия в Босна и Херцеговина, които Русия нарича "агресия на НАТО“. Лавров заяви, че Русия е един от гарантите на Дейтънските споразумения от декември 1995 г. и обвини Запада в "нарушение“ на споразуменията – с цел да получи "неделим контрол“ над Босна и Херцеговина и да лиши сърбите от правата им.
Освен това руският министър заяви също, че "външната намеса“ във вътрешните работи на Босна и Херцеговина е "недопустима“ и че Русия осъжда т.нар. "опити на Запада да отстрани от властта "нежелани“ сръбски лидери“.
От ISW напомнят, че Лавров имал предвид решението на апелативния съд на Босна и Херцеговина за присъдата на Додик за игнориране на решенията на върховния представител на Съвета на чуждестранните държави, които гарантират изпълнението на мирното споразумение в Босна и Херцеговина, и за пренебрегване на решенията на Конституционния съд.
Лавров твърдеше, че "разрушаването на консенсуса, който е в основата на Босна и Херцеговина, е по същество престъпление, защото това е покана за поредната война на Балканите“.
Лавров също така одобри идеята на Додик за планиране на "референдум“ в Република Сръбска през октомври 2025 г. Руският министър саркастично заяви, че "Западът не обича референдумите“, като нарече "прозрачен“ проведеният от Русия референдум в Крим през 2014 г.
"Лавров и Додик се срещнаха в същия ден, в който Русия осъществи мащабно нахлуване с дронове във въздушното пространство на Полша, което вероятно също е имало за цел да тества единството на НАТО и ЕС", допълват от ISW.
Анализаторите припомнят, че Кремъл по-рано е използвал отношенията си с Република Сръбска, за да окаже по-голямо влияние в Балканите, да посее раздори в Европа и да подкопае подкрепяните от САЩ Дейтънски споразумения, с цел да потопи Балканите в хаос.
Милорад Додик, лидер на босненските сърби, от 2018 г. е един от тримата членове на президентството на Босна и Херцеговина – колективен върховен орган на властта, който отговаря на поста президент в други държави. След войната през 90-те години в Босна в него влизат трима души, които представляват две вътрешни държавни структури и три етноса: един сърбин от Република Сръбска, по един представител на хърватите и босненците – от Федерацията на Босна и Херцеговина. Членовете на този триумвират се избират едновременно за четиригодишен мандат, като всички те представляват различни религии: сърбите изповядват предимно православието, босненците— исляма, а хърватите — католицизма.
Това е резултат от крехък компромис, известен като Дейтънските споразумения. Те бе сключени през 1995 г. с участието на международната общност и страните-гаранти (САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Русия). След Босненската война от 1992-1995 г. именно тези споразумения затвърдиха основата за по-нататъшното съжителство на трите етноса в Босна и Херцеговина.
На 26 февруари 2025 г. бе съобщено, че съдът в Босна и Херцеговина е признал Милорад Додик за виновен в неподчинение на решението на върховния представител и го е осъдил на една година лишаване от свобода.
Сърби протестират с портрети на руския президент Владимир Путин срещу военното сътрудничество с НАТО. Тази демонстрация е сред успехите на руската пропаганда на Балканите.
"Руска операция за влияние в САЩ е нещо, коетео следим много внимателно."
Така наскоро "Вашингтон пост" цитира неназован висш разузнавателен източник. Ето какво се казваше в статията:
"Американски разузнавателни и правоохранителни агенции разследват това, което разглеждат като широка руска операция под прикритие в САЩ за сеене на обществено недоверие в предстоящте президентски избори и в американските политически институции, съобщиха представители на разузнаването и Конгреса."
Ето какво могат да научат САЩ от руския нискотарифен и високодоходен комуникационен подход там.
Защо Балканите?
Западните Балкани са от символична важност за външната политика на Путин. Мнозина в Русия видяха в разпадането на Югославия пример за унижение, при който Западът пренебрегна мнението на Москва. А постсъветския свят първи видя плана за "цветните революции". Този план бе "Отпор" ("Съпротива") - масово невъоръжено движение, което щеше да освободи страната от Слободан Милошевич, а след това да се превърне в неправителствена организация, която съветва и обучава продемократични активисти.
Западните Балкани са от символична важност за външната политика на Путин. Мнозина в Русия видяха в разпадането на Югославия пример за унижение, при който Западът пренебрегна мнението на Москва. А постсъветския свят първи видя плана за "цветните революции". Този план бе "Отпор" ("Съпротива") - масово невъоръжено движение, което щеше да освободи страната от Слободан Милошевич, а след това да се превърне в неправителствена организация, която съветва и обучава продемократични активисти.
Путин така и не се отърси от своята изненада как Русия изгуби влиянието си в Косово, когато то стана автономно, а след това бе признато като независима държава. Той използва катаклизмите и независимостта на тази територия като оправдание за налагане на руската сила чрез битките в Абхазия и Южна Осетия през 2008 и в Крим през 2014 г.
Руснаците смятат, че за да бъде велика сила, страната им трябва да играе роля в настоящето на Балканите. Историческите причини са две. Първо, това са интересите на Руската империя да контролира Босфора. Второ - тъй като много руснаци смятат, че славяните могат да се обединят през границите, има сантимент, наречен панславизъм, според който има "специална връзка" между Русия и славянските страни на Балканите.
Руснаците смятат, че за да бъде велика сила, страната им трябва да играе роля в настоящето на Балканите. Историческите причини са две. Първо, това са интересите на Руската империя да контролира Босфора. Второ - тъй като много руснаци смятат, че славяните могат да се обединят през границите, има сантимент, наречен панславизъм, според който има "специална връзка" между Русия и славянските страни на Балканите.
Как Русия води пропагандната си кампания на Балканите
Руската пропагандна кампания на Балканите е насочена предимно към сръбскоезичните славянско-православни общности на Балканите. Главно оръдие на руската информационна политика са телевизионната мрежа и интернет порталът RT (преди Russia Today) и онлайн новините и радиопрограмата Sputnik Srbija. От началото на 2015 г. двете програми имат общо относително малоброен персонал от 30 души.
Главното послание е недвусмислено - има специална връзка между Русия и славянско-православните общности на Балканите.
Това послание се създава по няколко начина. Първо, водещите и авторите редовно говорят за общите славянски история и култура, като наблягат върху дългогодишната и (в този случай) благородна намеса на Руската империя в тази част на света.
Второ, като отдушник биват използвани риториката срещу политическия елит и Запада, като се говори най-вече за събития и идеи, чувствителни за сърбите, като бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г.
И накрая, те говорят за теории на конспирацията във връзка с продължаващата заплаха от Запада като твърдението, че Мадлин Олбрайт, която беше държавен секретар, когато НАТО бомбардира Югославия през 1999 г., изпитва "патологична омраза към славяните".
Канят се местни проруски анализатори и политици, за да подсилят тези внушения, като припомнят на аудиторията за ветото на Москва върху резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница и приноса й в подкопаването на кандидатурата на Косово за ЮНЕСКО. Противопоставянето на сръбското правителство срещу членството на Косово в ЮНЕСКО се основаваше върху нежеланието му да признае официалното съществуване на Косово. Официалната му позиция обаче бе твърдението, че не може да се вярва на косовското правителство, че опазва намиращите се там сръбски православни манастири. Противопоставянето на Белград, подкрепено от Русия, в крайна сметка доведе до провал на кандидатурата на Косово.
Същевременно Западът бива рисуван като културно безразличен и (за разлика от Москва) неспособен да разбере славянската изключителност.
Избраният от Русия метод е разширен чрез редица медии на Балканите. Базираният в Белград Център за евроатлантически проучвания идентифицира 109 организации, насърчаващи различни аспекти на сръбско-руските отношения, включително руски фондации и проруски депутати.
Разбира се, само по себе си наблягането върху славянското братство не е дезинформация. Това, което Русия се опитва да направи, е да внуши чувството, че отношенията между двете страни са между по-голям и по-малък брат. тя се опитва да пробута образа на Москва, която се вслушва и третира еднакво славянските правителства в Белград (Сърбия), Скопие (Македония) и Баня Лука (Република Сръбска в Босна и Херцеговина).
Западът обратно - не предлага адекватен подход, при който балканските държави да бъдат вкарани в идентичността на ЕС. В резултат обществената подкрепа за Европейския съюз започна да спада.
Какво се опитва да постигне Русия?
Руската комуникационна стратегия носи дивиденти. Значително повече сръбски граждани казват, че биха предпочели съюз с Русия (67,2 на сто "за" и 18,8 на сто "против"), отколкото да кажат, че биха искали да влязат в ЕС ((50,9 на сто "за" срещу 38,8 на сто "против").
Интересното е, че руската комуникационна стратегия не предлага алтернатива на ЕС. В медиите тя може да критикува Брюксел и европейската политика, но те не описват Евразийския съюз като възможна алтернатива за Белград.
Нещата изглеждат по-предизвикателни от военна перспектива. Русия открито увещава балканските страни да не влизат в НАТО, призовава за по-тясно военно сътрудничество с подкрепяната от Москва Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС). Черна гора трябва да стане пълноправен член на НАТО някъде между декември 2016 и април 2017 г. Изправена пред този краен срок, Москва може да подтикне сръбските военни да сътрудничат по-тясно с руските сили, като се присъедини към ОДКС.
Антинатовската кампания може да има силно отражение в краткосрочна перспектива върху умиротворителните мисии на ЕС (ЕУФОР) и на НАТО (КФОР) на Западните Балкани.
Какво може да научи Западът от руската комуникационна стратегия на Балканите?
Руската пропагандна кампания на Балканите е насочена предимно към сръбскоезичните славянско-православни общности на Балканите. Главно оръдие на руската информационна политика са телевизионната мрежа и интернет порталът RT (преди Russia Today) и онлайн новините и радиопрограмата Sputnik Srbija. От началото на 2015 г. двете програми имат общо относително малоброен персонал от 30 души.
Главното послание е недвусмислено - има специална връзка между Русия и славянско-православните общности на Балканите.
Това послание се създава по няколко начина. Първо, водещите и авторите редовно говорят за общите славянски история и култура, като наблягат върху дългогодишната и (в този случай) благородна намеса на Руската империя в тази част на света.
Второ, като отдушник биват използвани риториката срещу политическия елит и Запада, като се говори най-вече за събития и идеи, чувствителни за сърбите, като бомбардировките на НАТО в Сърбия през 1999 г.
И накрая, те говорят за теории на конспирацията във връзка с продължаващата заплаха от Запада като твърдението, че Мадлин Олбрайт, която беше държавен секретар, когато НАТО бомбардира Югославия през 1999 г., изпитва "патологична омраза към славяните".
Канят се местни проруски анализатори и политици, за да подсилят тези внушения, като припомнят на аудиторията за ветото на Москва върху резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница и приноса й в подкопаването на кандидатурата на Косово за ЮНЕСКО. Противопоставянето на сръбското правителство срещу членството на Косово в ЮНЕСКО се основаваше върху нежеланието му да признае официалното съществуване на Косово. Официалната му позиция обаче бе твърдението, че не може да се вярва на косовското правителство, че опазва намиращите се там сръбски православни манастири. Противопоставянето на Белград, подкрепено от Русия, в крайна сметка доведе до провал на кандидатурата на Косово.
Същевременно Западът бива рисуван като културно безразличен и (за разлика от Москва) неспособен да разбере славянската изключителност.
Избраният от Русия метод е разширен чрез редица медии на Балканите. Базираният в Белград Център за евроатлантически проучвания идентифицира 109 организации, насърчаващи различни аспекти на сръбско-руските отношения, включително руски фондации и проруски депутати.
Разбира се, само по себе си наблягането върху славянското братство не е дезинформация. Това, което Русия се опитва да направи, е да внуши чувството, че отношенията между двете страни са между по-голям и по-малък брат. тя се опитва да пробута образа на Москва, която се вслушва и третира еднакво славянските правителства в Белград (Сърбия), Скопие (Македония) и Баня Лука (Република Сръбска в Босна и Херцеговина).
Западът обратно - не предлага адекватен подход, при който балканските държави да бъдат вкарани в идентичността на ЕС. В резултат обществената подкрепа за Европейския съюз започна да спада.
Какво се опитва да постигне Русия?
Руската комуникационна стратегия носи дивиденти. Значително повече сръбски граждани казват, че биха предпочели съюз с Русия (67,2 на сто "за" и 18,8 на сто "против"), отколкото да кажат, че биха искали да влязат в ЕС ((50,9 на сто "за" срещу 38,8 на сто "против").
Интересното е, че руската комуникационна стратегия не предлага алтернатива на ЕС. В медиите тя може да критикува Брюксел и европейската политика, но те не описват Евразийския съюз като възможна алтернатива за Белград.
Нещата изглеждат по-предизвикателни от военна перспектива. Русия открито увещава балканските страни да не влизат в НАТО, призовава за по-тясно военно сътрудничество с подкрепяната от Москва Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС). Черна гора трябва да стане пълноправен член на НАТО някъде между декември 2016 и април 2017 г. Изправена пред този краен срок, Москва може да подтикне сръбските военни да сътрудничат по-тясно с руските сили, като се присъедини към ОДКС.
Антинатовската кампания може да има силно отражение в краткосрочна перспектива върху умиротворителните мисии на ЕС (ЕУФОР) и на НАТО (КФОР) на Западните Балкани.
Какво може да научи Западът от руската комуникационна стратегия на Балканите?
• Руската комуникационна стратегия е ефективна, когато показва разликите, но рядко предлага подходящи алтернативи. Тя насърчава антизападни настроения, стимулира поляризация, но не предлага убедителна алтернатива на Европейския съюз.
• ЕС работи срещу руската пропаганда най-вече в рускоезичните страни. Той все още не е обърнал внимание на руското влияние на Балканите въпреки настояванията на конференцията за Балканите на Лондонското училище за икономика през 2015 г.
Преди нахлуването в Украйна руският генерал Николай Бордюжа бе попитан за пропагандните усилия на Кремъл. Той бе цитран да казва:
"В информационната война страната, която казва истината, губи."
Русия постепенно увеличи разходите за телевизия, радио и онлайн медии зад граница. Макар че шансовете за руска военна намеса извън Украйна и Сирия може да са ограничени, Кремъл несъмнено ще продължи с пропагандната си стратегия, най-вече по отношение на ключовите избори на Запад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар