3.6 Вихри
Но как изглеждат изкривяванията в системата? Какви са и могат ли да бъдат представени по някакъв начин?
В обичайния смисъл, изкривяванията на обекти са относителна стойност, тъй като те могат да възникнат само в сравнение с друг обект, дори ако този обект е сам, само в друго време. С други думи, изкривявания са кумулативната разлика между два обекта.
Това разбиране обаче е приложимо само за първоначално идентични обекти. Например, на изкривяването между два асурични вихри.
Ако разгледаме изкривяванията между Сура и Асура, на пръв поглед те могат да имат само философското значение на разликите между тях.
Само на пръв поглед.
Ако разглеждаме Сури и Асури като елементи на системата, нарушенията между тях придобиват конкретно значение на физическото явление.
Нарушенията в системата съответстват на несъответствие между ядрото и ауричните контури.
Енергийната верига на системата е поток, преминаващ през ядрото, в който несъответствие между него и това ядро предизвиква турбуленция. Тази турбулентност възниква, когато енергийният поток навлезе в ядрото и излезе от него.
Така, изкривяванията в системата съответстват на турбулентността на асурската верига.
Тези турбуленции също могат да бъдат представени като вибрации, ако представляваме асурска верига във формата на затворена струна. Очевидно е, че за определена дължина на тази схема ще има набор от резонансни честоти на тези вибрации, характеризиращи се с различни нива на енергия.
Тази интерпретация намира пълно съответствие с концепцията за атома, ако енергийните нива на електроните са поставени в съответствие с честотата на тези вибрации. Както вече разгледахме по-рано, електронът е ауров контур на атомната система.
Тъй като честотата на нейните вибрации се увеличава, енергийното ниво на електрона се повишава, което за системата като цяло съответства на увеличаване на енергията от тези вибрации или турбуленции.
Сега нека разгледаме какво се случва, когато енергията се увеличава допълнително.
Както е добре известно, в случай на атом това ще доведе до отделяне на електрона от ядрото.
Разберете защо това се случва, ако отново разглеждате атома като енергийна система. При по-нататъшно увеличаване на енергията, турбуленцията се превръща в напълно развит вихър, който затваря енергийната верига за себе си, т.е. заобикаляйки ядрото, като същевременно създава самостоятелен контур.
Това води до отделяне на контура от ядрото. Един свободен електронен е точно такава самостоятелна вихрова верига.
По аналогия с физиката на атома вихърът, разделящ/откъсващ Aсура от ядрото, може да се нарече йонизационен вихър, сравнявайки го с йонизиращата енергия, освобождаваща електрона, която е известна от физиката.
По този начин йонизационният вихър преобразува асурския контур, обвързан с ядрото, в свободен контур, независим от ядрото. В резултат на това тази верига се прекъсва и се образува свободен Aсур.
В същото време йонизационният вихър, който освобождава Асура, в преносен смисъл, го завладява, подчинявайки го на силата си. Заслужава обаче да се отбележи, че все още е непълно. Част от енергията на веригата остава така, както преди затворена през ядрото/сърцевината.
Тази верига/контур, затворена през сърцевината, е обменът на енергийни потоци между това ядро и свободната енергийна верига и по този начин се явява това същото взаимодействие на обмен, което се проявява като притегателната сила на ядрото за освободения Асура. Така се появява взаимното привличане на заредени частици.
Това привличане е причина за последващото връщане на свободния Asura обратно към ядрото и по този начин за формирането на външна асурска верига. Така се формира външна асурска верига от вътрешната асурска верига.
Разбира се, възниква въпросът: как може свободният електронен, например, да бъде затворен контур? Очевидно е, че той никога няма да се върне към същия атом, от който се е откъснал. Неговото място в този атом ще бъде взето от напълно различен електронен.
Този въпрос обаче по някаква причина не възниква в напълно аналогична ситуация, когато ние, след като включим два електрода в земята, на разстояние хиляди километри един от друг, ги свържем към източник на напрежение.
Независимо от факта, че вероятността едни и същи електрони, които напускат един електрод, да отидат в другата, е изключително малка, все още вярваме, че сме организирали затворен контур на електрическия ток по отношение на източника на енергия. Така се образува една и съща верига и свободни електрони спрямо ядрото на атома. И този контур е неговата външна асурска верига. Вече наблюдавахме тази деперсонализация на асурите, когато обмислихме прилагането на механизма на биенето на океана в руската система.
В хода на тези разсъждения може да се види как, когато силата на вихъра варира между ядрото и асурските вериги на системата, състоянието, в което се намира тази система, варира.
При вихрова енергия, равна на нула. Изкривяванията между елементите на системата напълно липсват. Няма турбуленции или вибрации на силовите вериги. Няма спор между Сура и Асура. За атом това състояние съответства на неочаквано състояние. За народната система - златната ера.
Ако има вихър между ядрото и контурите, но неговата енергия не е прекалено висока и не надвишава йонизиращата енергия, тогава има аварии (вибрации) върху асурските вериги. Приложена на атома, тази ситуация съответства на възбуденото състояние на енергийните нива на електроните. В системата на боговете тя съответства на състоянието на конфронтация между ядрото - Сура и Асури. Именно тази ситуация е описана в мита за размиването/биенето на океана и в това състояние в момента се намира всяка система от човешкото общество. Системата на руския народ се намира в изключително развълнувано/възбудено състояние.
Ако има по-нататъшно увеличение на енергията на вихъра, тогава когато йонизиращото ниво е превишено, завихрянето напълно затваря енергийната верига. В резултат на това, асурската верига се откъсва от сърцевината и се формира външна асурска верига. За човешкото общество това положение съответства на началото на кампания за усвояването на нови земи или за завладяването на други народи.
Обобщавайки сега ролята на вихъра във всичките разгледани по-горе състояния на енергийната информационна система, може да се отбележи, че в допълнение към Сури и Асури, той се явява още една основна необходима същност необходима за формирането на нейния механизъм. Сура като ядро, Aсури като енергийни вериги и вихър са неразделни елементи на тази система.
И сега нека се върнем към мита за избиване на океана и да видим как то съответства на такова разбиране за системата.
3.7 Избиване в системата
След като прочетете мита за избиването на океана, човек може да бъде изумен от точността на описанието на оперативния принцип на механизма на енергийната информационна система, което обяснява точно как този механизъм може да бъде създаден в системата на руския народ.
В действителност. Легендата недвусмислено казва, че за придобиването на амрита, от Сури и Асури се изисква да участват в процеса. Обикновено изследователите обясняват това, като просто удвояване на силите. Въпреки това, както видяхме, с акцент върху необходимостта от мита за съвместно участие като задължително условие, това показва, че Сури и Асури са коренно различни и еднакво необходими елементи на определен механизъм.
Ако сравним този механизъм със системата на руския народ, тогава лесно можем да открием редица очевидни съвпадения.
Както по-рано предложи, ядосан Asura asurichnym съчетава с контурите на руските системи, които сега са на държавния апарат руски, като изкривена, както е описано в Индийския традиция Асури. Сура обаче персонифицира сърцевината на системата и се явява в много отслабена форма, като ядрото на руския народ, изкривена от състоянието на робството.
И сега ние обръщаме внимание на факта, че тези изкривени богове в мита за вълнението в океана са нищо повече от вихрушка/вихър. И както видяхме, нарушенията в разглежданите енергийно-информационни системи също се оформят във вихъра. Вихърът е един от съставните елементи на такава система.
Освен това, което е характерно, и в двата случая мястото на възбуждане на вихъра съвпада.
В системата тя е развълнувана между изкривеното ядро и асурските вериги.
И в мита възниква вихрушка между изкривените Сури и Асурите.
Това означава, че само имената на елементите на механизма се различават, но структурата му е идентична и в двата случая.
Освен това нека си помним, че изкривявания в системата на руския народ въвежда шумерската змия - Сар. И така, той възбужда нейния вътрешен вихър между властта и народа.
И в мита вихрите/борбите между Сури и Асури са предизвикани от змея.
С други думи, змията Сар намира в мита за разбиването на океана от мляко своето еднозначно съответствие в образа на змията "Васуки".
Интересно е, че името на Васуки, макар и далечно по звучение от името на Сар, има общ корен с Василевса/Базилика - същата змия само че на езика на Византия. Сар това е кралят.
И базилевса при гърците има същото значение. Кралските скити се наричат от гръците василидами, което потвърждава предположението, че Сар за руската система играе същата роля като Васуки за системата на избиване на океана.
По този начин, митът за разбиването на океана описва елементите на механизма на енергийната информационна система и процеса на нейното функциониране. Показана е и целта на неговата работа, представена фигуративно под формата на някаква божествена амрита. След откриването на тази аналогия става ясно, че демоничната вихрушка между властите и руския народ, която е причина за неговото страдание, е незаменим елемент за развитието на това божествено вещество.
Абсолютната прилика, описана в мита и механизма при системата на руския народ ни убедиха, че неговите хилядолетни мъки, причини за които се явява изкривяването, причинено от възбуждащите вихри в неговата система, също имат конкретна цел, която ни предстои да разберем.
4.1 Асуричен вихър
Атома някога е бил смятан за неделима тухла на Вселената. Оттогава насам науката го е виждала в по-сложното му устройство, но не е могла да се доближи до разбирането за смисъла на това устройство. Съвременната научна картина на микросвета е толкова сложна, че по-скоро съответства на концепцията за хаоса, отколкото на хармонична научна теория.
И макар че натрупаните знания са достатъчно дълбоко. На тях им липсват само разбиране за същността на Божествения план. Ако от гледна точка на това знание атомът се разглежда като АВВ система и всички негови многобройни и разнообразни съставни елементи, тогава структурата на този атом изглежда изключително логична и красива. Разбира се логиката на цялата картина на Вселената.
Но за нас още по-важно е, че възползвайки се от натрупаните научни познания, е възможно да проникнем по-дълбоко в същността на самата система ABВ и нейните елементи.
От гледна точка на тази система, атомът се състои от сурично ядро и асурски вериги/контури. Всяко енергетично влияние върху него предизвиква вихри -между тези елементи. Този вихър се явява изкривяване/нарушаване на ламинарния поток на асуричната верига и ако неговата енергия надвиши прага на йонизация, тогава тази верига ще се отдели(ще се прекъсне.)
Вихърът, който може да се нарече вихър на йонизацията, буквално обръща асуричния поток, затворен през ядрото, в независим контур, отделен от ядрото. В този случай цялата енергия на йонизационния вихър ще се прехвърли към свободната аусрична верига, която се формира. Това е енергията на този вихър, която ще даде на асурителен контур независима структура, която може да съществува отделно от системата.
Този йонизационен вихър, който върти асурския поток в затворена верига, се превръща в неразделна част от така освободената свободна асурска верига. Освен това свободната Asura е сама за себе си затворен вихров цикъл. За да подчертаем това единство, нека считаме свободния Асур за физическо явление, за да го наречем асуричен вихър.
Свободният асуров вихър се явява асурски поток, образуван в затворения контур на вихъра и поради това представлява неразделна двойка Асури и йонизиращ вихър, който го отделя/откъсва.
При разглеждането на Асур като духовна единица, вихрът на йонизацията съответства на демоничния вихър, който изземва/овладява Асура и го откъсва от системата, а свободният асуричен вихър като цяло съответства на понятието демон.
В материалния свят същността на Асура съответства на масата на тялото, докато същността на аурителния вихър съответства на енергията, съдържаща се в тази маса. Тези кореспонденции се отразяват в добре известната формула на Айнщайн
която, както се прилага към Asura и асуричният вихър (AB), ще изглежда както следва
И сега обръщаме внимание на факта, че енергията на асурския вихър е равна на енергията, необходима за отделяне от ядрото, и следователно е неизменна константа. Тази константа, съответно, е свободната Asur. Така Асур е абсолютна стойност, която не зависи от никакви условия или от други субекти.
В материалния свят такова скаларно и инвариантно количество е останалата маса, която позволява да се направи предположението, че Асур, който не зависи от външни влияния и условия, за материалното пространство не е просто маса, а масата на тялото в покой.
Освен това, като се вземат предвид електроните като пример за такива вихри, може да се приеме, че поне за най-простите аурични вихри, тяхната величина в едно енергийно пространство е една и съща.
4.2 Разностен/Комбинран вихър
Очевидно обаче е, че външен удар може да бъде упражняван върху всеки свободен асурски вихър, както и върху вътрешната асурска верига на системата. В системата ABC, този ефект става вихър на неговите асурски вериги. Логично би било да се приеме, че външният ефект върху свободния ауров вихър също трябва да се превърне във вихър.
Въпреки това, тъй като свободният ауров вихър сам по себе си е постоянна, вихрът като външно действие очевидно е някакъв друг вихър.
И така, какво е това вихър?
Материалното тяло, което е взело външна сила, ще промени скоростта на своето движение в пространството. В този случай, ако този желан вихър съществува, тогава той ще съответства на енергията на движещото се тяло. Непрякото потвърждение за съществуването на такъв вихър е промяната в телесното тегло. Сумата от асурите, съответстваща на остатъчната маса и масата на този вихър определя общата или релативистичната маса на тялото
За да разберем какъв вид вихър е, трябва да помним, че всеки вихър е относително количество и се среща само между две единици. В този случай относителната маса варира по отношение на друго тяло, разположено в определена точка на наблюдение. Следователно вихър, който променя масата на движещо се тяло, възниква между движещия се асурителен вихър на това тяло и друг обект, разположен в точката на наблюдение. Нека разгледаме един аналогичен първи асурски вихър като такъв обект.
Разликата между тези асурски вихри в съответствие със законите на математиката също ще бъде вихър.
По този начин се появява вихър между двете аурични вихри, които може да се нарече разлика/колебание/вариантен вихър (PB). Той е този, който абсорбира в себе си енергията на всички външни влияния на асурския вихър.
Но дали този вариантен вихър е истински физически феномен или съществува само във формата на формула? И ако това е реално, тогава как се развива този вихър между два асурски вихри?
Самият асурски вихър е постоянна/константа. Енергията на външно влияние, приета от него, не може да увеличи собствената му енергия и да надхвърли прага и следователно да излъчва в околното пространство. Тази радиация//излъчване може дори да се разглежда като отделяне на частиците на самия вихър.
В това пространство има и други асурични вихри, които са способни да приемат тези частици. Те обаче също не могат да ги задържат, тъй като в този случай енергията ще надвиши собственият им праг. Следователно, като приемат енергия, те незабавно изпускат същата обратно. Разбира се, тази енергия не се връща директно обратно към първия асуричен вихър, но ако вземем предвид съвкупността от всички асурични вихри в пространството, рано или късно, през тях, тя все ще се върне към първоначалния асуричен вихър. В резултат на това се осъществява обмен на енергийни потоци между разглежданите асурови вихри.
Както може да се види, тази обмяна на енергийни потоци образува затворен контур, който ще бъде желаната разлика във вихъра. И ролята на този вихър в структурата на Вселената е огромна.
Нека обърнем внимание на факта, че всеки асуров вихър очевидно притежава определен набор от параметри, например честота. Излъчването на този вихър, което е неговата частица, очевидно има същата честота. Когато се приближава до съседен асурски вихър, ако честотите на тези вихри са различни, това излъчване очевидно трябва да промени собствената му честота. Така един асуров вихър променя параметрите на другия. От друга страна, този другия асуров вихър също променя параметрите на първия. В резултат на тези асурични вихри, протича обмен на енергийни потоци взаимодействащи един с друг. С други думи, между тях се формира контур на обменно взаимодействие, променяйки параметрите на тези вихри.
По този начин, вариантният/разностен вихър се явява контур на обменното взаимодействие.
Каква роля играе тази схема?
Науката вече знае няколко полета на силата. Електрическото и магнитното поле създават заредена частица и се смята, че чрез нея тя засяга и друга заредена частица. Ако тези частици се разглеждат като асуричен вихър, тогава механизмът на появата на силовите полета изглежда съвсем прост.
Разностния вихър се формира като контур на взаимодействието на обмен между асуричните вихри. Може да се каже, че тези вихри обменят своите частици. Въпреки това, ще бъде по-обичайно тези частици вихри да се третират като тяхното излъчване. Това излъчване носи информация от един асуров вихър към друг и тази информация променя параметрите на тези асурични вихри.
За материални тела параметрите на техните аурични вихри очевидно не са някаква абстрактна концепция, но имат конкретна физическа проява. По-специално, честотата на асуричния вортекс/вихър съответства на скоростта на тялото в космоса. Очевидно промяната на тази честота ще доведе до промяна в скоростта на тялото или ускоряване. Ускорението се дължи на сила. Очевидно тази сила създава вариантен вихър(разликата във вихъра), защото променя честотата на асуричния вихър.
В общи линии, по отношение на телата в нашето физическо пространство, може да се каже, че промяната в параметрите на тяхните aсурични вихри съответства на промяната на позицията им в това пространство. Желанието да се промени позицията в космоса/пространството се проявява под формата на сила.
Ситуацията наподобява принципа на синхронния електродвигател в CNC машината. Най-малката промяна във фазата на напрежението, приложена към намотките на неговия статор, кара ротора да променя положението си, което също предизвиква силата върху вала на двигателя.
Същата сила възниква, ако един асуров вихър променя честотата и съответно фазата на другия ауров вихър.
С други думи, силите във формата, в която сме свикнали да го представляваме, не съществуват. Има само желанието да се променят параметрите на асурския вихър, което предизвиква желанието на тялото да промени позицията си в пространството. Това се възприема като сила.
Ако тези асурски вихри са например електрони, а след това наблюдавайки последващото силово взаимодействие между тях, ние вярваме/считаме, че това е резултат от съществуването на електромагнитно поле.
В действителност, асурските вихри взаимодействат помежду си чрез възникващия между тях разновиден/вариантен вихър. По този начин именно разновидния вихър в материалния свят се проявява под формата на силови полета.
Човек дори може да каже, че разновидния вариантен вихър собствено се явява това поле - самата му виртуална всъщност е това поле.
Необходимо е обаче да се направи важна поправка на горепосочените аргументи.
Както вече отбелязахме, самите асурични вихри не се променят при това взаимодействие. Това може да се види ясно, ако елементите на системата се разглеждат като пример на човешкото общество.
Асуричния човек е винаги прав. По-скоро той е абсолютно сигурен в правилността си. Тази увереност дори граничи с глупостта. Асура не може да бъде променен от никакви аргументи. Позицията му е центърът на света и той е сигурен, че всички наоколо са погрешни, т.е. изкривени.
Въпреки това няма нищо лошо в тези качества. Това са естествените качества на асурите и такъв човек ще бъде отличен боец, а абсолютната му самоувереност привлича жените, които притежават свойствата на сърцевината- суричното ядро. Именно така се формира системата ABC.
Ако сега се върнем към материалния свят, то това свойство на Асурите се превръща в физически закони и се описва от теорията на относителността.
Всяко материално тяло е Асур. Това ще стане ясно в бъдеще. Междувременно отбелязваме, че такова тяло, което плава в космоса с всякаква скорост, по отношение на себе си, остава неподвижно и непроменено. Въпреки че за обектите около него тялото се движи и масата му се увеличава.
Ако сега се върнем към разглеждане на такива тела, като асуричните вихри, тогава тази ситуация се обяснява достатъчно просто.
Абсолютната честота на асуровия вихър остава непроменена. Но поради движението си в космоса, тази честота се различава по отношение на други асурски вихри. Това е така, защото за всички други асурични вихри нашияя Асура се възприема само чрез - радиацията - своето излъчваане, което по време на неговото движение променя честотата си. Има обичайната доплерова промяна.
С други думи, самият асуричен вихър остава непроменен, но видимата му честота се променя, т.е. радиацията, приетото околното излъчване - от този асуричен вихър.
Асуричният вихър, наблюдаван от нас, се движи спрямо нас и поради смяната на Доплер честотата на емисията му се различава от естествената му честота. Следователно всички околни хора го възприемат като променен.
Така асурските вихри са относително изкривени един спрямо друг.
Излъчването, чрез която асурският вихър се представя изкривен, образува контур на обменно взаимодействие, който се явява разностен вихър(РВ). Следователно можем да кажем, че тези нарушения, както и в ситуациите, разгледани по-рано, водят до вихър, който се появява между двете разглеждани единици/същности.
При всяко външно действие на асуричния вихър, се променя само (РВ) и съответно всички нарушения, причинени от това действие, се концентрират в разностния вихър(РВ).
Две материални тела, разположени на различни места в пространството, изглеждат изкривени един към друго. Изглежда, като че ли, те гледат помежду си чрез вариантният вихър(РВ) възникващ между тях. Именно изкривяванията, съдържащи се в този вихър, са които определят разстоянието между тези тела и скоростта им едно спрямо друго.
.gif)
