СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА .c.Нияя - практически илюстрации

Тъй като абстрактните истини не могат да бъдат разбрани лесно от ограничения разум, философията на Веданта най-лесно се преподава чрез практически илюстрации. Основната й мисъл е, че само Брахман е действителен; че целият свят, в който живеем, е нереален, и че индивидуалната душа е самият Брахман. Тази истина се преподава чрез следните класически аналогии, наречени нияя: РАДЖУСАРПА НИЯЯ (змия и въже): като вървял през нощта, един човек стъпил върху въже и го помислил за змия. Донесли лампа и той видял грешката си; страхът му изчезнал. Това показва как качествата на света се наслагват върху Брахман, докато бъде постигнато Осъществяване. МРИТАТРИШНА НИЯЯ (мираж в пустинята): загубен в пустинята, пътник видял миража на езеро; докато го търсел, умрял. Така и удоволствията на света изглеждат действителни и примамват ДЖИВА (индивидуалната душа) далеч от пътя на духа. В крайна сметка обаче привързаността към удоволствията донася болка. ШУКТИРАДЖАТА НИЯЯ (човек и стълб): при изгрев човек видял стълб в далечината и го помислил за друг човек. Както със змията, и това е пример за наслагване. Недействителното е наложено върху действителното.КАНАКАКУНДАЛА НИЯЯ (злато и украшения): въпреки че златните украшения имат различна форма, те са все златни. Същото е с различните глинени съдове - те може да са големи, малки, кръгли, тесни - но всички са от глина. Тази нияя илюстрира, че имената и формите на света по своята същност са единствено Брахман; Брахман се изявява във всички форми. САМУДРАТАРАНГА НИЯЯ (океан и вълни): в океана има безброй вълни, и всяка може да бъде разгледана като отделна. Но всички те са вода, неотделима от океана. Всъщност те са идентични с него. Брахман и отделните души са едно цяло. СПХАТИКАВАРНА НИЯЯ (кристал и цвят): кристалът е чист и безцветен. Но когато го поставим до оцветен предмет, той отразява цвета на последния. Брахман е без атрибути, но поради ограничаващите го елементи и отражението на трите качества на природата (гуни), той изглежда така, сякаш има качества. ПАДМАПАТРА НИЯЯ (лотосово листо): Дъждовната капка пада върху лотосовото листо и се търкулва надолу, без да го намокри. Така Брахман е незамърсения субстрат на света. Той е като киноекрана - играта на светлини и сенки не го променя. ВАТАГАНДХА НИЯЯ (вятър и аромат): въпреки че вятърът разнася различните миризми, до които достигне - независимо добри или лоши, те не му влияят. Въпреки че Брахман приема различни имена и форми, той остава непривързан. ООРНАБХИ НИЯЯ (паяк и нишка): паякът плете паяжината си с нишка, която излиза от собственото му тяло, и след това я поглъща. Нишката не е нищо друго, освен тялото на паяка и е едно с него. Светът е отразен от Брахман, връща се в Брахман и е винаги едно с Брахман. СУРИЯ БИМБА НИЯЯ (отражение на Слънцето): Слънцето се отразява в реки, езера и локви; но то е само едно. Въпреки многото отражения на Брахман има само една Реалност. Чрез Мая тя изглежда като множественост.ГХАТАСАША НИЯЯ (съд и пространство): пространството, етерът, остава неповлияно от стените на съда, които като че ли разделят пространството на "вън" и "вътре". Когато счупим съда, виждаме,че онова, което е изглеждало "вътре" и онова, което е изглеждало "вън", е едно и също и дори не е претърпяло никаква промяна. ДАНДХАПАТА НИЯЯ (изгорена дреха): ако една дреха изгори, формата й ще се запази, докато не я бутнем - когато се разпада на пепел. По същия начин егото на джнани изгаря в огъня на мъдростта; само тялото му се запазва. АРУНДХАТИ НИЯЯ (звезда): ако ни е трудно да намерим дадена звезда на небосвода, учителят ще посочи други звезди, които са по- ярки и по-лесно се виждат. Оттам човек се ръководи да види онова, което търси. Така ученикът първо се запознава с Карма, Бхакти, Хата и т.н. Те го водят към Самоосъществяването БИДЖА ВРИКША НИЯЯ (семе и дърво): семето е причина за дървото, но и дървото е причина за семето. Не може да се каже кое е дошло по-напред. Тази нияя показва, че всяка теза има противотеза, и че светът е обвързан в относителност. МАРКАТА КИШОРА НИЯЯ (маймуна и маймунче): маймунчето виси на майка си по силата на своята тежест, докато тя скача от клон на клон. Ученикът в Джнана йога сам се стреми да добие мъдрост. За разлика от него последователят на Бхакти е безпомощен в отдаването си на Бога, като детенце, което изцяло зависи от майка си - дали тя ще го вземе или не. АШМА ЛОЩА НИЯЯ (камък и кал): калта е твърда в сравнение с памука, но мека в сравнение с камъка. Нещата нямат качества сами по себе си. Качествата съществуват благодарение на своята относителност. КАКАДАНТА НИЯЯ (врана и зъби): да търсиш щастие в този свят е като да търсиш зъби у враната, или сина на яловата жена. Безсмислено е да търсиш отговор на противоречията и тайнствата на съществуването, защото въобще няма сътворение.ДАНДАПООПА НИЯЯ (пръчка и сладки): в Индия сладките се завързват за пръчка и така се носят на пазара. Ако пръчката изчезне, сладките също изчезват. Това ще рече, че всички съмнения и заблуди на този свят изчезват, когато изчезне той - когато настъпи Самоосъществяването. КШАУРИКАПУТРА НИЯЯ (бръснар и синът му): царят запитал бръснаря си кое е най-хубавото момче в царството. Бръснарят дълго търсил; накрая се сетил за сина си, който всъщност бил самата грозота. Това илюстрира заслеплението на привързаността. Всеки е затворен в собствения си ограничен живот. ВИША КРИМИ НИЯЯ (отрова и червеи): червеите добре се развиват в отрова, която би уморила човек. Онова, което е добро за един, е лошо за друг. Това показва, че доброто и лошото са относителни. Чувствените удоволствия са отрова за развитите духовно същества. КАТАКАЛИЯ НИЯЯ (врана и палма): под една палма била кацнала врана. Паднал кокосов орех и я убил. Коя е причината за смъртта на враната: кокосовият орех, или това, че е била там по това време? Всеки от нас изживява опитности независимо от другите. Преживявания от този свят, които са общи за всички, са случайни и не са от значение. Преживяването на недиференцираното Аз е Реалността. Детето вижда, че Слънцето се отразява в десет кофи вода, и може да си помисли, че има десет слънца. Отразените слънца може да имат някакви качества, но въобще не могат да се сравняват с истинското, което е много по-ярко и силно. Когато излеем кофите, илюзиите изчезват, но Слънцето остава. Азът, като Слънцето, се отразява във всичко. Качеството на отражението зависи от чистотата на отразяващата повърхност. Тя е ограничена само от невежеството на ума - авидя. Човек, който отразява неясно поради невежество, може да се нарече грешник, а онзи, чието отражение е ярко - светец. Но един джнани никога не забравя, че между светец и грешник няма разлика, тъй като и двамата са все същия неограничен Аз.