Твърди се, че хетите са изобретили колесницата и че конете имали голямо значение за тях. Изображения на колесници се появяват за първи път именно по древните хетски стели.Хетите също така са свързани и с невероятния свят на Древна Индия. В Хатушаш е открито протоиндийско писмо...В книгата си от 1965 г. "Библията като история" немският историк Вернер Келер се спира на някои от загадките на хетите. Според него те се споменават за първи път в Библията във връзка с библейския патриарх Авраам (в Битие, 23), който получил от тях парче земя в Хеброн, на което да погребе съпругата си Сара. Келер, бидейки консервативен класически учен, е малко объркан от този факт, тъй като се смята, че периодът на Авраам е някъде мужду 2000 и 1800 г. пр. Хр., а традиционното мнение за появата на хетите отнася това събитие чак към XVI в. пр. Хр.Още по-объркващ за Келер е пасажът от Библията, в който се казва, че хетите са основали Йерусалим (Числа, 13:29-30). Това е невероятно твърдение, от което следва, че хетите също така са заемали и Баалбек, който се намира по средата между тяхното царство и Йерусалим. Както вече видяхме, Храмът в Йерусалим е построен, подобно на Баалбек, върху основи от огромни квадри. Хетите със сигурност са използвали техниката на гигатнски мегалитни строежи, наречена "циклопска" - тя се състои от огромни неправилни полигонални блокове, които са нагодени до съвършенство един към друг. Масивните стени и порти на Хатушаш са подозрително подобни, като начин на строеж, на тези в Андите и на други мегалитни съоръжения навсякъде по света. Това, което е различно при Хатушаш, е, че части от града са остъклени, а каменните стени - стопени.Ако наистина хетите са построили Йерусалим, това би означавало, че в продължение на няколко хиляди години Хетската империя е имала обща граница с Египет. И наистина, хетските йероглифи без съмнение приличат на египетските, и то повече от която и да било писменост.Понастоящем можем да проследим египетската история в продължение на много хилядолетия, за да я свържем най-накрая с Атлантида. Същото е валидно и за древната Хетска империя. Подобно на египтяните, хетите също ваели огромни гранитни сфинксове, издигали циклопски постройки и почитали Слънцето. Те също така изобразявали своя Слънчев бог като крилат диск - изображение, което често се срещо в Египет. Хетите били добре познати в древния свят, тъй като били основни производители на предмети от бронз и желязо. Те били металурзи и мореплаватели. А изображенията на крилат диск може всъщност да представляват летящите чинии, наречени вимани. XIX в. пр.н.е. — Първите известни в историята хетски държави Кушара, Неша, Хатуша. Хетите завладяват тези земи около 1800 г.пр.н.е., като разбиват Хетийците - народ контролиращ района между 3000 -2000 год. пр.н.е.(И от Хетийци мн. ч. стават хети?) Стария Завет в Битие 23 е представен диалог на Авраам с Хетейците, когато погребва жена си Сара:
„1 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.
2 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:
4 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, , за да погреба покойницата си пред очите си.
5 А хетейците в отговор на Авраама му казаха…”
Така за Авраам става ясно, тъй като е живял около 2000 г.пр.Хр. е нормално по неговото време да е контактувал с Хетейците, а не с траките Хети. Проблемът при хронографията е че Библията е лекувана от левитите и по вероятно е Хети и Хетейци да са едни и същи племена.
XVII в. пр.н.е. — Засилване на Хетското царство със столица Неша.
Ок. 1680–1650 г. пр.н.е. — Обединяване на хетските земи от цар Табарна.
Кр. XVII — нач. XVI в. пр.н.е. — Цар Муршил I. Пренасяне на столицата в Хатуша.
Ок. 1595 г. пр.н.е. — Завземане и ограбване на Вавилон от хетите.
Ср. на XVI в. пр.н.е. — Нахлуване на хуритите; отслабване на централната власт.
Края на XV в. — Началото на XV в. пр.н.е. — Нов подем на хетската държава. Цар Шупилулиума; завоюване на Митани; начало на войната с Египет.
Ок. 1360–1330 г. пр.н.е. — Цар Муршил II.
1312 г. пр.н.е. — Сражение на хетите с армията на Рамзес II край гр. Кадеш.
1295 г. пр.н.е. — Мир между Хатушил III и Рамзес II.
Края на XIV–XIII в. пр.н.е. — Законодателство на хетските царе.
Края на XIII в. пр.н.е. — Обединяване на западномалоазийските племена и настъплението им срещу хетите.
Началото на XIII в. пр.н.е. — Народни въстания в Хетската държава. Гибелта на Хетската държава. Сирия и Финикия
Кр. III — нач. II хил. пр.н.е. — Първите държавни формации на територията на Сирия и Финикия.
XVI в. пр.н.е. — Финикийски колони и на Кипър и по крайбрежието на Егейско море.
Ср. на II хил. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от Египет.
XIII–XII в. пр.н.е. — Нахлуване във Финикия на „морските народи“.
Края на II хил. пр.н.е. — Отслабване на Египет и на хетската държава. Независимост на Сирия и Финикия.
X в. пр.н.е. — Разцвет на градовете Сидон, Бибъл, Тир и Угарит.
969–936 г. пр.н.е. — Хирам I, цар на тиро-сидонската държава. Обединяване на финикийските земи. IX–VIII в. пр.н.е. — Борбата на Финикия и Сирия срещу настъпването на Асирия.
Ок. 670 г. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от асирийците хетски-старобългарски-староанглийски 1л. ед.ч. есми - есми - еоm 2л. ед.ч. еси - еси - еаrt 3л. ед.ч. есзи - естъ - is 1л.мн.ч. асуени - есме- sindon 2л.мн.ч. астени - есте - sindon 2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- sindon хетски-старобългарски-латински-старогръцки 1л. ед.ч. есми - есми – sum - εἰμί 2л. ед.ч. еси - еси – еs - εἶ 3л. ед.ч. есзи - естъ – еst – ἐστί(ν) 1л.мн.ч. асуени-есме – sumus -ἐσμέν 2л.мн.ч. астени-есте – estis- ἐστέ
2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- sunt- εἰσί(ν) sparotok.blog.bg/politika/2010/04/19/smaivashtata-drevnost-na-bylgarskiia-ezik.531220 Английският изследовател Дж. Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия. Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи. В работата си “The Hittites” с. 202, O.R. Gourney споменава за изображения на гайди по каменните фризове от Кара Тепе. Поне до този момент това са най-древните изображения на особеният музикален инструмент. За жалост до нас не е достигнала хетската дума за гайда, или мях, мешка, музика.
Ок. 1680–1650 г. пр.н.е. — Обединяване на хетските земи от цар Табарна.
Кр. XVII — нач. XVI в. пр.н.е. — Цар Муршил I. Пренасяне на столицата в Хатуша.
Ок. 1595 г. пр.н.е. — Завземане и ограбване на Вавилон от хетите.
Ср. на XVI в. пр.н.е. — Нахлуване на хуритите; отслабване на централната власт.
Края на XV в. — Началото на XV в. пр.н.е. — Нов подем на хетската държава. Цар Шупилулиума; завоюване на Митани; начало на войната с Египет.
Ок. 1360–1330 г. пр.н.е. — Цар Муршил II.
1312 г. пр.н.е. — Сражение на хетите с армията на Рамзес II край гр. Кадеш.
1295 г. пр.н.е. — Мир между Хатушил III и Рамзес II.
Края на XIV–XIII в. пр.н.е. — Законодателство на хетските царе.
Края на XIII в. пр.н.е. — Обединяване на западномалоазийските племена и настъплението им срещу хетите.
Началото на XIII в. пр.н.е. — Народни въстания в Хетската държава. Гибелта на Хетската държава. Сирия и Финикия
Кр. III — нач. II хил. пр.н.е. — Първите държавни формации на територията на Сирия и Финикия.
XVI в. пр.н.е. — Финикийски колони и на Кипър и по крайбрежието на Егейско море.
Ср. на II хил. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от Египет.
XIII–XII в. пр.н.е. — Нахлуване във Финикия на „морските народи“.
Края на II хил. пр.н.е. — Отслабване на Египет и на хетската държава. Независимост на Сирия и Финикия.
X в. пр.н.е. — Разцвет на градовете Сидон, Бибъл, Тир и Угарит.
969–936 г. пр.н.е. — Хирам I, цар на тиро-сидонската държава. Обединяване на финикийските земи. IX–VIII в. пр.н.е. — Борбата на Финикия и Сирия срещу настъпването на Асирия.
Ок. 670 г. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от асирийците хетски-старобългарски-староанглийски 1л. ед.ч. есми - есми - еоm 2л. ед.ч. еси - еси - еаrt 3л. ед.ч. есзи - естъ - is 1л.мн.ч. асуени - есме- sindon 2л.мн.ч. астени - есте - sindon 2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- sindon хетски-старобългарски-латински-старогръцки 1л. ед.ч. есми - есми – sum - εἰμί 2л. ед.ч. еси - еси – еs - εἶ 3л. ед.ч. есзи - естъ – еst – ἐστί(ν) 1л.мн.ч. асуени-есме – sumus -ἐσμέν 2л.мн.ч. астени-есте – estis- ἐστέ
2л.мн.ч. асанзи- сонтъ- sunt- εἰσί(ν) sparotok.blog.bg/politika/2010/04/19/smaivashtata-drevnost-na-bylgarskiia-ezik.531220 Английският изследовател Дж. Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия. Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи. В работата си “The Hittites” с. 202, O.R. Gourney споменава за изображения на гайди по каменните фризове от Кара Тепе. Поне до този момент това са най-древните изображения на особеният музикален инструмент. За жалост до нас не е достигнала хетската дума за гайда, или мях, мешка, музика.
Знаем обаче нещо друго, а именно това, че съюзници на хетите са тракийските племена дардани и мизите наречени по-късно българи. Кара Тепе се намира на територията на фригите, които асирийците назовават мушки (мизи). В Стария Завет, наред с хетите (хетейци) се споменават и фриги (ферезейци) – Битие, 15-20, Изход-3-17, Исус Навиев-12-8... sparotok.blogspot.com/2013/07/blog-post.html 
Хатуша столица на Хетската империя през 17-ти век пр. Хр.Санскритската дума твастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добреоформен(а). Но в този район е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.) 
Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите). От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)
Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо. Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).
(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)
Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.
Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...
Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181). Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.
Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.
Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.
Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.
За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени.
Хатуша столица на Хетската империя през 17-ти век пр. Хр.Санскритската дума твастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добреоформен(а). Но в този район е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.) Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите). От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо. Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).
(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)
Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.
Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...
Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181). Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.
Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.
Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.
Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.
За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени.
Триумфално шествие на Дионис . В индийските предания се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките и хетите), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци.
История Хетского царства
Троя” е познала траките и хетите.
„Троя” е познала траките и хетите. Видяла е египетските сили и много азиатски народи.
Но гърци не е виждала, тях още не ги е имало на сцената .Те по – късно са се явили, прибарали са архивите, преписали са и са досъчинили историята и са се вписали геройски в нея, като са дали на целия свят да разбере подвига им. А истинският им „подвиг„ е останал скрит.sites.google.com/site/runiistorianew/troy---is-it-truth-istina-li-e-iliada budha2.blog.bg/drugi/2013/11/20/kradci-na-istoriia.1208915
Но гърци не е виждала, тях още не ги е имало на сцената .Те по – късно са се явили, прибарали са архивите, преписали са и са досъчинили историята и са се вписали геройски в нея, като са дали на целия свят да разбере подвига им. А истинският им „подвиг„ е останал скрит.sites.google.com/site/runiistorianew/troy---is-it-truth-istina-li-e-iliada budha2.blog.bg/drugi/2013/11/20/kradci-na-istoriia.1208915
01. За Троя човечеството знае от поемата на Омир „Илиада”. Но до откриването й от иманяра Шлиман, градът е бил приеман като художествена измислица. Организираните разкопки разкриват няколко културни пласта, няколко града, опожарявани, разрушавани и построявани отново.
02. Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.
03. На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.
04. Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.
05. Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.
06. Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.
07. Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”. но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).
08. В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия.
09. След като първоначалният щурм не успял, войната се затегнала. Минавали година след година, а троянците продължавали да удържат своя град срещу армията на пеласгите, предвождана от ахейските владетели. Тогава водачите на похода се обърнали към гадателите.
10. „Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.
11. Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).
12. Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.
13. От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.
14. Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.
15. За Троянската война и за армиите, сражавали се десет години под стените на града, е писано много. Но противниците на троянците са назовавни винаги по един и същ лъжовен начин – „гърците ахейци”. От написаното дотук става пределно ясно какви гърци са ахейците – абсолютно никакви. Дори и самото понятие „гърци” ще остане неизвестно още много векове. А и когато стане известно, това ще се отнася за населението на една елинска колония, разположена на Апенинския полуостров. 1 / Средновековният автор Йоан Цеца твърди, че българите са взели участие в Троянската война.
2. / В Краткото житие на Св. Климент Охридски авторът Димитрий Хоматиян твърди, че български поселения е имало около Малоазийската планина Олимп край Бурса още преди Александър Македонски.
3. / Град Анкара е основан от българи. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските" /славянски в кавички, защото става дума за сакалибски, сиреч български/ страни Сувар , Булгар и Анкара.
4. / Българската държава в планината Еренколов, около Бейшехир и между Бейшехир и Коня, просъществувала чак до 1516 г. когато българската кралица Катерина с 8 хилядната българска войска е разбита от войските на Селим I.
5. / Голяма българска държава в планината Булгар даг /Българска планина/, управлявана от българската династия Яхши XII-XIV век. “О, Зевс пеласгийски, додонски!” - “Илиада” XVI-233 Пелазгите естествено нямат нищо общо с гърците, а след като Зевс е пелазгийски бог, то е ясно, че не е гръцки.Ахейските бойци на Менелай и Агамемнон, както и мирмидоните на Ахил не са чужди агресори, а хора близки по-произход с траки и трояни. Илиада е описание на една братоубийствена война....Ахейците са българи...,Аргос означава - Урал. Но и троянците(атрячците) също са български колонизатори и градът им бил център на всички малоазийски българи.Много богат и влиятелен с много развит флот и търговия.това е била причината за войната а Елена е била само повод..Същинските гърци дошли след разоряването на Троя,изтощените от дългата братоубийственна война ахейци и троянци не могли да се противопоставят и те се заселили в южната част на полуострова
02. Според археолозите първото селище на това място е възникнало преди средата на ІV хил. пр. Хр. Пет века по-късно на това място възниква първият град, наречен Троя І. Краят на Троя І се датира към средата на ІІІ хил. пр. Хр., като нейната култура продължава развитието си в югоизточна Мала Азия.
03. На мястото на разрушения град се издига нов – Троя ІІ, чието население е носител на нова култура, пренесена от Балканския полуостров. Неколкократно градът е бил разрушаван и отново построяван.. Описаният от Омир град е седмият, построен върху руините на старите градове, т.нар. Троя VІІ.
04. Предполага се, че хетските племена от западното крайбрежие на Черно море, преселвайки се в Мала Азия, основават първата Троя. Следват във времето преселения на други балкански народи – мизи, тевкри, витини, дардани, фриги – които изтласкват хетите на изток.
05. Според Пеласгийската митология, Дардан е роден на остров Самотраки. По-късно се преселва във Фригия, където основава град Дардан. Там се жени за Батия, дъщеря на фригийския цар Тевкър, син на речния бог Скамандър и нимфата Идея. Наследявайки царя, променя името на областта от Тевкрия в Дардания. Населението приема името дардани наред с името тевкри.
06. Става ясно, че тевкрите, нарекли се и дардани, са или клон на фригийците, или пък съвсем близък по произход народ. Честото преселение на различни герои, впоследствие митологизирани, в различни страни и при различни народи, където много от тях придобиват царска власт, ни навеждат на мисълта за твърде близкото родство между народите, населяващи Балкано – Анатолийския регион.
07. Огромен флот от 1187 кораба акостира на Анатолийския бряг. Започва Троянската война, чийто край е описан от Омир в поемата му „Илиада”. но докато за Омир всички са ахейци (също така използва и названията данайци и аргосци), то Страбон разкрива друго. „Защото днес ние не наричаме ахейци и аргосци всички, които са взели участие в похода срещу Троя, но Омир нарича с тях всички.” („География”, Книга І, Глава 02.28).
08. В действителност Омир нарича ахейци всички войски, които се сражават под командването на Агамемнон. Но също така описва всеки вожд и цар откъде идва и кой народ управлява. А всички тези народи, чиито армии щурмуват Троя, принадлежат към народа на Пеласгите, населяващ от най-древни времена земите от Пелопонес до Епир и Тесалия.
09. След като първоначалният щурм не успял, войната се затегнала. Минавали година след година, а троянците продължавали да удържат своя град срещу армията на пеласгите, предвождана от ахейските владетели. Тогава водачите на похода се обърнали към гадателите.
10. „Разказват и следното. След като войната срещу Илион продължила дълго за елините, гадателите им съобщили, че няма да завладеят града, преди да им бъдат донесени лъкът на Херакъл и костите на Пелопс. Казват, че им изпратили в лагера Филоктет и че от Писа от костите на Пелопс им била донесена раменна кост. Но когато си тръгнали за дома, край Евбея буря унищожила кораба, на който се намирала костта на Пелопс.
11. Много години след разрушаването на Илион рибарят Дамармен от Еретрия хвърлил мрежата в морето и измъкнал костта, и след като се удивил на големината й, скрил я в пясъците. Накрая той дошъл и в Делфи, за да попита на кой мъж е тази кост...” (Павзаний, Книга V, Глава 13.04 – 05).
12. Значи, за да победят във войната срещу троянците, е било необходимо да пренесат в Анатолия костите на Пелопс, фригийския цар, прогонен от Ила, владетеля на Троя. Явно гадателите са провокирали неутралния в тази война Зевс да подкрепи потомците на своя внук в отмъщението им спрямо Троя. Самият цар на боговете не се намесвал във войната, тъй като тя се водела между два народа, произхождащи от двама братя – Лакедемон и Дардан, синове на Зевс.
13. От горния цитат впечатление правят думите, че костта на Пелопс била огромна в сравнение с костите на обикновените хора. И в Митологията, и в Библията, се говори за „синовете Божии”, които притежавали огромна сила и телосложение. На тях се приписват т.нар. „циклопски градежи”, изградени с многотонни каменни блокове, наредени с абсолютна точност един до друг.
14. Освен раменната кост на Пелопс, при Троя бил донесен и лъкът на Херакъл. Едно поколение преди войната, отмъщавайки си за сторено зло, Херакъл превзема Троя и избива цялото мъжко потомство на цар Лаомедонт. Жив остава само най-малкия Приам, измолен от сестра си. Ахейците са вярвали, че този свещен за тях артефакт ще им помогне да превземат града и да спечелят войната.
15. За Троянската война и за армиите, сражавали се десет години под стените на града, е писано много. Но противниците на троянците са назовавни винаги по един и същ лъжовен начин – „гърците ахейци”. От написаното дотук става пределно ясно какви гърци са ахейците – абсолютно никакви. Дори и самото понятие „гърци” ще остане неизвестно още много векове. А и когато стане известно, това ще се отнася за населението на една елинска колония, разположена на Апенинския полуостров. 1 / Средновековният автор Йоан Цеца твърди, че българите са взели участие в Троянската война.
2. / В Краткото житие на Св. Климент Охридски авторът Димитрий Хоматиян твърди, че български поселения е имало около Малоазийската планина Олимп край Бурса още преди Александър Македонски.
3. / Град Анкара е основан от българи. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските" /славянски в кавички, защото става дума за сакалибски, сиреч български/ страни Сувар , Булгар и Анкара.
4. / Българската държава в планината Еренколов, около Бейшехир и между Бейшехир и Коня, просъществувала чак до 1516 г. когато българската кралица Катерина с 8 хилядната българска войска е разбита от войските на Селим I.
5. / Голяма българска държава в планината Булгар даг /Българска планина/, управлявана от българската династия Яхши XII-XIV век. “О, Зевс пеласгийски, додонски!” - “Илиада” XVI-233 Пелазгите естествено нямат нищо общо с гърците, а след като Зевс е пелазгийски бог, то е ясно, че не е гръцки.Ахейските бойци на Менелай и Агамемнон, както и мирмидоните на Ахил не са чужди агресори, а хора близки по-произход с траки и трояни. Илиада е описание на една братоубийствена война....Ахейците са българи...,Аргос означава - Урал. Но и троянците(атрячците) също са български колонизатори и градът им бил център на всички малоазийски българи.Много богат и влиятелен с много развит флот и търговия.това е била причината за войната а Елена е била само повод..Същинските гърци дошли след разоряването на Троя,изтощените от дългата братоубийственна война ахейци и троянци не могли да се противопоставят и те се заселили в южната част на полуострова
Няма коментари:
Публикуване на коментар